Акт № 4795 от 27.10.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4795

Пазарджик, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20267150700353 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Т. Н. Н., [ЕГН], от гр. Пазарджик, [улица], ет. 2, ап. 4, чрез адвокат А. Г., против Решение №1012-12-42#1 от 02.03.2026 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №2116-12-838#1 от 11.11.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като наведените доводи са относими към съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Изтъква необосноваността на оспорения акт и неизпълнение от страна на органа на задължението му по чл. 35 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез главен юрисконсулт Ц. М., в съдебно заседание и в представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че датата на инвалидизация на жалбоподателя е определена от друг орган, а не от НОИ и че всъщност с жалбата се оспорва датата на инвалидизацията. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбоподателят Т. Н. Н. е подал Заявление вх. № № 2116-12-838 от 21.08.2025 г. (л. 83) в ТП на НОИ – Пазарджик за отпускане на наследствена пенсия. Към заявлението е приложено удостоверение за наследници, от което е видно, че неговият наследодател – баща му Н. Н. Н. е починал на 04.05.2024 г. При проведеното административно производство е установено, че към датата на смъртта си Н. Н. Н. е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От друга страна, към датата на подаване на заявлението Т. Н. Н. е бил на възраст 55 години, 11 месеца и 17 дни, поради което е прието, че същия не отговаря на условията за отпускане и получаване на наследствена пенсия на чл. 82 от КСО и с Разпореждане №2116-12-838#1 от 11.11.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пазарджик е отказано отпускането на исканата наследствена пенсия.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който с обжалваното решение, предмет на настоящия съдебен контрол, е потвърдил същото. Посочено е, че към датата на инвалидизиране Т. Н. Н. е бил на възраст 35 години, 3 месеца и 3 дни, а съгласно чл. 82, ал. 1 от КСО децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд – Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване е Решение №1012-12-42#1 от 02.03.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за писмени грешки посочените в жалбата номер на решението (в жалбата посочено като №1012-12-42 от 02.03.2026 г.) и личното име на жалбоподателя (в жалбата посочено като Тихмир).

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО. Същото е издадено при условията на заместване за което са представени съответните доказателства: Заповед № 1015-12-103 от 11.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик (л. 151) и Заповед № 4537 от 23.02.2026 г. на подуправителя на НОИ (л. 156). Спазена е предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като Разпореждане №2116-12-838#1 от 11.11.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО е издадено и оспореното решение.

Съгласно чл. 82, ал. 1 от КСО децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи.

Спрямо жалбоподателя Т. Н. Н. е издадено Експертно решение № 90227 от 07.02.2025 г. на ТЕЛК към „МБАЛ д-р Димитър Павлович“ гр. Свищов (л. 80), с което му е определена 50.00 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане до 01.02.2028 г. и дата на инвалидизиране 31.05.2004 г. От тази дата жалбоподателят получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Следователно, при наличие на инвалидност, за него е относимо изискването на чл. 82, ал. 1 от КСО да се е инвалидизирал до 18-, съответно до 26-годишна възраст. От събраните доказателства е видно, че към датата на инвалидизиране Т. Н. Н. е бил на възраст 35 години, 3 месеца и 3 дни. Това означава, е за него не са налице условията за отпускане и получаване на наследствена пенсия, тъй като към 31.05.2004 г. – датата на инвалидизиране, е бил над допустимата възраст – 18 години.

Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 4 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране), а съгласно ал. 2, т. 4, експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето на дата на инвалидизиране. От цитираните разпоредби е видно, че датата на инвалидизиране се определя с решението на ТЕЛК. В Експертно решение № 90227 от 07.02.2025 г. на ТЕЛК е определена дата на инвалидизиране: 31.05.2004 г., като няма данни това решение да е било отменено. Това обстоятелство е съобразено от административния орган, поради което правилно е отхвърлил жалбата против оспореното разпореждане.

Съдът не приема съображенията изложени в жалбата, че за жалбоподателят са били налице условия да бъде инвалидизиран към месец януари 1983 г. Такива доводи и представените в тази връзка доказателства биха били относими в производство по оспорване на решението на ТЕЛК, за което е предвиден друг процесуален ред.

Всъщност, от формулираните в жалбата въпроси към искането за допускане на съдебномедицинска експертиза (л. 5) и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя (протоколът от 23.06.2026 г.) е видно, че целта на оспорването е именно преразглеждане на решението на ТЕЛК, което обаче не е предмет на настоящото производство. За сведение, същото е било разгледано от медицинска комисия по чл. 98 от КСО, която единодушно го е потвърдила с Решение № 1329 от 25.02.2025 г. (л. 81).

Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото е основателно своевременно предявеното искане от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат заплатени в полза на НОИ гр. София в размер на 102,26 евро, равняващи се 200 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Н. Н., [ЕГН], от гр. Пазарджик, [улица], ет. 2, ап. 4, против Решение №1012-12-42#1 от 02.03.2026 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пазарджик.

ОСЪЖДА Т. Н. Н., [ЕГН], от гр. Пазарджик, [улица], ет. 2, ап. 4 да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, сумата от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), равняваща се на 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

(П)

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�