Решение № 114 от 31.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20265001000057 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №439/11.11.2025г., постановено по търг. д. №121/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив, Р. А. Б., гражданин на Обединено кралство Великобритания и Източна Ирландия, роден на **********г., с паспорт №*********, издаден от Паспортна служба на **********с адрес във Великобритания ********** **, ******* ***** *** * **, съдебен адрес в Република България гр. *******, ул. „****** *******“ №24, ет.3, офис 308, чрез адв. С. Ш., е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК 121830616 сумата от 30 374,69лв. /15 530,33 евро/, дължима по Договор от 25.09.2015г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, сключен между страните, формирана от сумата на кредита в размер на 23 469.96лв. /12 000 евро/ и капитА.зирана лихва от 6 904.73лв. /3 530,33 евро/ за срока на 1 гратисния период; сумата от 2 295.49лв. /1 173,67 евро/, представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от 28.02.2022г. до 20.02.2024г., сумата от 201,16лв. /102,85 евро/ лихва за забава за периода от 28.10.2022г. до 20.02.2024г., ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда 21.02.2024г. до изплащане на сумите и направените по делото разноски от 3 620,93лв. като са отхвърлени исковете за разликата над присъдените 6 904.73лв. за капитА.зирана възнаградителна лихва в гратисния период до претендираните от 8 016.96лв. и за разликата над присъдената възнаградителна лихва от 2 295.49лв. за периода 28.10.2022г. до 21.02.2024г. до претендираната от 3 079.60лв.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – Р. А. Б.. Въззивната жалба е срещу осъдителната част на решението. Жалбоподателят счита, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробно съображения, свеждащи се до несъгласие с приетото от съда нА.чие на вА.дно сключен договор. В тази насока се твърди неспазване от страна на кредитора на задължението да представи погасителен план на кредитополучателя, с доводи, че неизпълнението на това задължение води до недействителност на договора, като се твърди, че по делото е останал недоказан фактът на изготвен погасителен план дори и след изтичане на гратисния период, който погасителен план да е двустранно подписан, доведен до знанието на кредитополучателя. На следващо място, позовавайки се на разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗКСД, възпроизведена в клаузата на чл.7 от договора за кредит, жалбоподателят въвежда оплаквания за неуговорена фиксирана лихва в договора за кредит твърди нарушение на разпоредбата на чл.18 ал.3 от ЗКСД и с оглед разпоредбата на чл.17 ал.6 от ЗКСД се твърди, че договорът за кредит е недействителен. В тази насока жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл.147 ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Наведени са и доводи, че възнаградителната лихва от 7% не е двустранно/индивидуално договорена, а е в резултат на едностранно определяне от страна на банката на лихвения процент. Твърди се пълна недействителност на договора за кредит с позоваване на разпоредбата на чл.17 ал.6, във вр. с чл.18 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗКСД. Коментира се чл.10 ал.2 от приложените към договора Общи условия, като се твърди, че при неговото приложение размерът на главницата не е равен на размера на отпуснатите средства – в нарушение на чл.24 ал.1, т.1 от ЗКСД. В тази връзка са наведени 2 доводи, че след гратисния период възнаградителната лихва се начислява и върху вече начислената през гратисния период. Твърди се, че това от своя страна води до неправилно формиране на приложимия към договора ГПР, което пък води до цялостна недействителност на договора за кредит. Твърди се и че ако чл.23 ал.3 от ЗКСД дава възможност на кредитора да начислява лихва през гратисния период, то не е предвидено върху тази лихва впоследствие да се начислява отново възнаградителна лихва, което води до капитА.зиране на допълнителен приход. Това, според жалбоподателя, е заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 пар.1 от Директива 2005/29/ЕО, от което жалбоподателят прави извод за нарушение на изискването на чл.17 ал.4 и чл.18 ал.3 от ЗКСД, доколкото при сключване на процесния договор на кредитополучателя не била представена пълна, точна и максимално ясна информация относно условията на договора, включващи плащанията, които следва да извърши и оскъпяването на кредита. Твърди се анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 от ЗЗД, което, съгл. чл.294 ал.1 от ТЗ е допустим само между търговци. В тази връзка се твърди, че възнаградителната лихва надхвърля предвидения максимален размер от 7%, което противоречи на чл.20 от ЗКСД и е в отклонение от потребителската закрила от неравноправни клаузи по чл.143 – чл.146 от ЗЗП, към която препраща чл.17 ал.5 от ЗКСД, което води до цялостна недействителност на договора. Наред с това се твърди неравноправен характер на клаузата на чл.7 от договора на основанието по чл.143 ал.2, т.19 от ЗЗП. На следващо място са въведени доводи, че, чрез използване на термина „капитА.зира“ в чл.10.2 от ОУ, който термин не е дефиниран, както в договора и ОУ, така и в действащото законодателство, е нарушено изискването за предоставяне на договорната информация на ясен и разбираем език и в тази връзка се поддържа оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е стигнал до извод, че е спазено изискването за предоставяне на договорната инфармация на ясен и разбираем език. Твърди се и че ищецът не е доказал нА.чието на обстоятелствата по чл.6 ал.1 от ЗКСД, които са от значение за вА.дността на договора и чиято липса води до нищожност на договора, предвидена в чл.16 ал.3 от ЗКСД. Изразено е несъгласие с извода на окръжния съд, че нищожност на чл.10.2 /явно се има предвид ОУ/ и по смисъла на чл.10 ал.3 от ЗЗД не води до нищожност на целия договор. Следващите доводи и оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба, възпроизвеждат горепосочените и се 3 свеждат до нарушение на изискването по чл.17 ал.4 и чл.18 ал.3 от ЗКСД.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се прогласи процесният договор за нищожен, евентуално – недействителен и исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

Въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД, в представения отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК оспорва така предявената въззивна жалба с насрещни доводи.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е вА.дно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен осъдителен иск с правно основание чл.430 от ТЗ, във вр. с чл.17 ал.2 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема страна в настоящето – „БАНКА ДСК” ЕАД, основава вземането си на Договор от 25.09.2015г., сключен с ответника, за потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Въз основа на договора ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 23 469.96лв. за заплащане на такси за обучение в МУ Пловдив. Уговорен е срок за погасяване от 120 месеца, броени след гратисен период, с падеж 28-мо число на месеца, и фиксирана лихва от 7% на годишна база. Кредитът се усвоява на части въз основа на представени от МУ Пловдив документи, не по - късно от последната дата за плащане на семестриална такса срещу документ, удостоверяващ, че кредитополучателят като студент/докторант е с право да запише съответния следващ семестър. При сключване на договора ответникът е предоставил 4 удостоверение от МУ Пловдив за това, че е студент специалност „медицина“, при срок за семестриално завършване 30.09.2021г. Гратисният период включва времето от първото усвояване до изтичане на една година от първата датата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план, през което време кредитополучателят не дължи плащане по главница и лихва, но има право да извършва погасителни вноски.

При ответника гратисният период започва от 28.09.2015г. - датата на първо усвояване на сумата, по която са извършени преводи на сума от по 7 823.32лв. всяка, до усвоения размер от 23 469.96лв. Посочено е, че лихва се дължи върху усвоената сума и през гратисния период, като, според договореното, тя се капитА.зира годишно чрез прибавяне на изтекли лихви върху усвоени главници към размера на главницата в края на годината. На 30.09.2022г. е изтекъл едногодишният гратисен период и на 28.10.2022г. е падежът за първа вноска по погасителен план. Твърди се, че няма погасени суми от ответника нито на падеж, нито след това. Към датата на сезиране на съда не са платени 16 месечни вноски и е нА.це забава в плащането над 90 дена. Твърди, че неразделна част от договора са общите условия на банката за предоставяне на целеви потребителски кредити за финансиране на студенти и докторанти по ЗКСД. Позовава се на договорена наказателна лихва при забавено плащане на месечна вноска на ден, в размер на договорната лихва с надбавка 10% пункта, която се начислява при забава повече от седем дни. Позовава се на чл.17.2 от общите условия за това, че при забава над 90 дни, целият кредит става предсрочно изискуем. С исковата молба отправя изявление за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 31 486,92лв., представляваща дължима главница по Договор от 25.09.2015г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, сключен между страните, формирана от сумата на кредита в размер на 23 469.96лв. и капитА.зирана лихва от 8 016.96лв. за срока на гратисния период; сумата от 3 079.60лв., представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от 28.02.2022г. до 20.02.2024г.; сумата от 201,16лв. лихва за забава за периода от 28.10.2022г. до 20.02.2024г., ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда /21.02.2024г./ до окончателното изплащане. В допълнителната искова молба ищецът поддържа обстоятелствата, изложени в исковата молба и заявената 5 претенция.

С депозирания в първоинстанционното производство писмен отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете. Възраженията по основателността на осъдителната искова претенция са възпроизведени във въззивната жалба, под формата на оплаквания срещу първоинстанционното решение, посочени по-горе. Най-общо възраженията се свеждат до недействителност на процесния договор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, прие следното:

Правоотношенията межди страните произтичат от договор, сключен между ищеца – кредитодател и ответника – кредитополучател, с дата 25.09.2015г., за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД /изготвен, както на български, така и на английски език/. Съгласно очертания в чл.1 предмет на договора, ищецът отпуска на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер 93 879,84лв., като, според обстоятелствената част на исковата молба и установеното по делото, реално усвоеният размер е 23 469.96лв. Съгласно чл.2 от договора, кредитополучателят се е задължил да издължи кредита за срок от 120 месеца, считано от датата на изтичане на т.нар. „гратисен период“.