Решение № 7730 от 15.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7730

Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20267050700433 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 55, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет).

Образувано е по жалба от Н. Д. К. от гр. Варна срещу Заповед № ППЗЗД/Д-В/43 от 05.01.2026 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна (ДСП – Варна), с която е спряна месечната помощ по чл. 49 ППЗЗДет за детето - П. Е. Б., настанено в семейството на роднини или близки.

С жалбата се настоява, че оспореният акт е нищожен и изцяло незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправните норми и при нарушение на административнопроизводствените правила. Според оспорващия след отмяната на Заповед № ППЗДД/Д-В/43/06.06.2025 г. с Решение № 12334 от 11.11.2025 г. е следвало Директорът на ДСП – Варна да изпълни и да се съобрази с точното тълкуване на Закона за закрила на детето(ЗЗДет), а не да издава нова заповед със същия порочен резултат и така да заобикаля влязлото в сила съдебно решение, в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК. Изтъква се, че в оспорената заповед липсва конкретика, неясна е и липсват мотиви, като в разпоредителната й част не е посочен конкретният размер на полагащата се помощ, а е вписано „нулев размер“. Доколкото съгласно чл. 49 от ППЗЗДет помощта се определя в размер, съответстващ на нуждите на детето, определянето на „нулев размер“ представлява отказ, маскиран като „спиране“, без да са изложени никакви конкретни фактически основания защо размерът е нулев. От друга страна се сочи, че въпреки непосочването на точния период, в оспорения акт е вписано, че средномесечният доход на семейството на оспорващата надвишава нормативно определения. Последния извод, според оспорващата, е направен при неправилно тълкуване на закона, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет, посочваща „средномесечен доход“, а не „доход за месеца“, следва да се вземат предвид доходите за няколко месеца назад (6 мес. или 12 мес.) Пояснява се, че брутното трудово възнаграждение за предходните 6 месеца, считано от м. юни 2025 г. до м. ноември 2025 г., включително е в размер на 6 725,10 лева, като оспорващата е получила за този период и детски надбавки по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), с изключение на м. ноември 2025 г., т.е. 5 месеца по 50 лв., или общо 6975,10 лв., респ. средномесечно на човек – 581,25 лв., което е под линията за бедност в страната. Искането е да се отмени оспорената заповед и да се върне преписката за ново разглеждане. Претендира се присъждане на държавните такси.

В съдебно заседание жалбоподателката изразява становище, че във връзка с влязло в сила Решение № 12334 от 11.11.2025 г. на АдмС - Варна и предоставения на административния орган 14-дневен срок, административният орган би следвало да издаде нова заповед, с която да измени размера на помощта по чл. 9 от ППЗЗДет и да начисли и възстанови незаконосъобразно удържаните средства на детски надбавки по чл. 7 от ЗСПД. Уточнява, че ЗЗДет и ЗСПД са два напълно различни нормативни акта, с различна предметна област, цел и изисквания. Твърди, че обстоятелството, че Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна е органът, който технически изплаща сумата, не означава, че може да подменя приложимия материален закон.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, чрез депозирана молба с.д. № 6848/02.04.2026 г., поддържа становище за неоснователност на жалбата, респ. за законосъобразност на оспорената заповед. Изложени са съображения, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Сочи, че условията, на които следва да отговарят лицата за отпускане на месечна социална помощ, са регламентирани в чл. 9, чл. 10, чл. 11 от ППЗСПД. Помощите за деца се определят със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и се финансират изцяло от държавния бюджет. Месечните помощи отпускани за деца с приложени мерки за закрила не са изключение от посоченото до момента. На детето и семейството по реда на ППЗЗДет се отпуска месечна и еднократна финансова помощ, предназначена за превенция и реинтеграция, отглеждане при близки и роднини и в приемни семейства. Месечните помощи са за подкрепа на детето и семейството, с цел отглеждането му в семейна среда, в случаите, при които то е настанено за отглеждане при роднини, близки и приемни семейства по реда на ЗЗДет. Излага съображения, че условията, при които се отпуска такава помощ, са изброени в чл. 47, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗЗДет. В чл. 49 от ППЗЗДет е посочено, че помощта се определя съобразно нуждите на детето, но е използвана форма на глагола „мога“. Твърди, че законодателят с употребата на тази форма на глагола е предоставил възможност, а не задължение. Като се позовава на цитираните разпоредби и на чл. 9, ал. 1 от ППЗСПД, ответникът сочи, че основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерски съвет, съгласно ал. 2 от същия член. При спазване на посоченото за отпускане на месечна социална помощ и в изпълнение на своите задължения, се твърди, че социалните работници са направили необходимите проучвания и справки. Посочено е, че служебно са събрани относими доказателства за релевантните факти и обстоятелства, за получаваните от Н. К. доходи. В резултат е констатирано, че кандидатстващата не отговаря на условията за достъп и помощта е спряна.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Н. Д. К. от гр. Варна е подала Заявление-декларация вх. № ППЗЗД/Д-В/43/28.01.2025 г., с искане да й бъде отпусната месечна помощ по чл. 49 от ППЗЗДет за отглеждане на настаненото в семейството й дете - П. Е. Б., роден на [дата]., в гр. Варна, който е син на дъщеря й. Към заявлението Н. К. приложила всички изискуеми документи.

В изготвения Доклад-предложение от отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е посочено, че за детето е приложена мярка за закрила на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет, а въз основа на издадена на 02.09.2022 г. заповед за незабавна защита, момчето е предадено в дома на баба му по майчина линия – Н. К., и оттогава то живеело там. Майка му не оказвала съдействие и не полагала грижи за него, поради което с издадена заповед на 22.03.2023 г. детето било настанено в семейството на баба си - Н. К., като тази заповед била потвърдена с Решение № 4181 от 21.11.2024 г. по гр. д. № 2876/2024 г. на Районен съд - Варна. В доклада е посочено, че от настаняването му при Н. К. детето получавало адекватни грижи в семейна среда от нея, тя задоволявала всичките му потребности. В жилището, съсобственост на баба му и майка му, детето ползвало отделна спалня и разполагало с всичко необходимо за нормалното му психо-физическо развитие. Установено е, че редовно посещава детска ясла. Отчетено е, че детето е на възраст от 0 до 3 години и получава 50 лв. по чл. 7 от ЗСПД. Преценено е като необходимо да им се предостави подкрепа чрез отпускане на месечна помощ, която Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна предоставя именно на деца, настанени за отглеждане при близки и роднини, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, на ненавършилите пълнолетие деца, както и на навършилите пълнолетие, ако продължат да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на [възраст] възраст, е по-нисък от размера на линията на бедност за съответната година. В доклада е направен изводът, че семейството на К. отговаря на условията на чл. 49, ал. 1, от ППЗЗДет, като при определяне на размера на месечната помощ на основание чл. 49, ал. 2, т. 1 от ППЗЗДет е взет предвид доходът на семейството за м.12.2024 г., който е в общ размер на 983 лв., т.е. по-нисък от допустимия, съгласно чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет /983:2 = 491.50 лв. на член от семейството/. Размерът на помощта за П. е в размер на 701.80 лв., от която следва да се приспаднат личните доходи на момчето, от помощ за отглеждане на дете, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗСПД, в размер на 50 лв. Направено е предложение на П. Е. Б., отглеждан в семейството на Н. Д. К., да се отпусне месечна финансова помощ в пари на основание чл. 49, ал. 1, т. 2 от ППЗЗДет в размер на 651.80 лв., считано от 01.01.2025 г.

На 04.02.2025 г. е издадена Заповед № ППЗЗД/Д-В/43/04.02.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която на Н. Д. К. е отпусната месечна помощ в размер на 651.80 лв., считано от 01.01.2025 г. по чл. 49 от ППЗЗДет за подпомагане на семейството й за отглеждане на настаненото при нея дете П. Е. Б. – роден на [дата]. Със Заповед № ППЗЗД/Д-В/43/06.06.2025г. на Директора на Дирекция „Социално осигуряване“ – Варна е изменен размерът на месечната помощ на 588 лв., считано от 01.05.2025 г.

Във връзка с постановено Решение № 12334 от 11.11.2025 г. по адм. дело № 1786/2025 г. на Административен съд – Варна, с Решение № 0301-РД01-0498/09.12.2025 г. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е отпуснал на Н. Д. К. приспаднатата сума от 50 лева, получавана от детето П. Е. Б., на основание чл. 7, ал. 2 от ЗСПД, считано от 01.05.2025 г., като е определено на К. да се изплати сума в размер на 350 лева за периода от 01.05.2025 г. до 01.11.2025 г., съобразно влязлото на 11.11.2025 г. в сила решение на съда.

Във връзка с предоставяната месечна помощ са приложени удостоверения за брутните доходи на Н. К., формирани само от трудовото възнаграждение за периода м.06.2025 г. - до м.11.2025 г., вкл., които за месец юни – месец октомври са по 1083.46 лв., а за месец ноември - 1307.80 лв., които размери се установяват и от представеното в хода на делото от оспорващата удостоверение от работодателя й.

На 05.01.2026 г. е изготвен доклад-предложение от социален работник в в Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в който са съобразени обстоятелствата, визирани и в доклада-предложение, във връзка с отпуснатата помощ със Заповед № ППЗЗД/Д-В/43/04.02.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, а именно: Приложената за детето мярка за закрила на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет; Издаването на 02.09.2022 г. на заповед за незабавна защита и предаването на момчето в дома на баба му по майчина линия – Н. К., където живее оттогава; Неоказването от майката на съдействие и неполагането на грижи за детето и издаването на заповед от 22.03.2023 г. детето да бъде настанено в семейството на баба си - Н. К.; Потвърждаването на тази заповед с Решение № 4181 от 21.11.2024 г. по гр. д. № 2876/2024 г. на Районен съд - Варна. В доклада е посочено, че от настаняването му при жалбоподателката детето получавало адекватни грижи в семейна среда от Н. К., тя задоволявала всичките му потребности. В жилището, съсобственост на баба му и майка му детето ползвало отделна спалня и разполагало с всичко необходимо за нормалното му психо-физическо развитие. Установено е, че редовно посещава детска ясла. Отчетено е, че детето получава 50 лв. по чл. 7 от ЗСПД. Посочено е, че за м.11.2025 г. доходът за трудова дейност на г-жа Н. К. е в размер на 1307.80 лв., като видно от справката доходът на семейството е по-висок от допустимия, съгласно чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет, и е над линията на бедност за 2025 г. – 638 лв. Направено е предложение на основание чл. 55, ал. 2 от ППЗЗДет да бъде спряна отпусканата месечна помощ за детето П. Е. Б., при отглеждането от баба му по м.л. Н. К., считано от 01.12.2025 г.