Решение № 11160 от 15.12.2025, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 11160

Бургас, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 20257040701929 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца.

Образувано е по постъпила жалба от И. К., гражданка на Украйна, с регистрационна карта за временна закрила № ********* издадена на 30.05.2025 г. от ДАБ към МС, [ЛНЧ], против Заповед № 3СПД/Д-А/12913/15.09.2025 г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Бургас.

С жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му. По подробно изложени доводи се претендира отмяна на оспорения АА и присъждане на разноски.

Ответника по жалбата, в представено писмено становище намира жалбата за неосновавателна.

Жалбата е процесуално допустима подадена в законоопределения срок, от легитимирано лице, срещу административен акт който подлежи на обжалване.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка.

Производството пред административния орган е започнало с подадено на 29.08.2025 г. Заявление –декларация аз отпускане на еднократна месечна помощ при бременност по реда на чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейните помощи от И. К., В приложение към заявлението, на 15.09.2025 г. длъжностно лице в ДСП - Бургас, отбелязало, че И. К. няма право на еднократна помощ при бременност, тъй като на осн. чл. 3, т. 5 от ЗСПД, членовете на семейството са граждани на друга държава и няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца.

Със Заповед № 3СПД/Д-А/12913/15.09.2025 г. издадена от директора на ДСП - Бургас на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД във вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД на И. К. е отказано отпускане на еднократна помощ при бременност. В мотивите на заповедта е посочено, че на осн. чл. 3, т. 5 от ЗСПД членовете на семейството са граждани на Украйна. Няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 01.10.2025 г. и е обжалвана в определения в закона срок с жалба с вх. № 11469/15.10.2025 г.

Временната закрила на лица напуснали Украйна е предоставена с Решение № 144/10.03.2022 г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Р България. На основание т. 2 от това решение временна закрила се предоставя от 24.02.2022 г. за срок от една година, като с последващи решения този срок е удължен и към настоящия момент временната закрила е удължена до 04.03.2026 г. Видно от представения зав. препис от регистрационна карта на чужденец на И. К., тя е гражданка на Украйна с предоставена временна закрила и продължен срок до 04.03.2026 г. и с настоящ адрес в [населено място].

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че жалбата е основателна.

Съобразно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във вр. с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на ДСП или упълномощено от него лице. В случая заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган съгласно предвидените от закона му правомощия, а именно - директора на ДСП – Бургас.

Отказът за отпускане на еднократна помощ при бременност е издаден при спазване на изискуемата се писмена форма, във формата на нарочен акт – заповед за отказ. Заповедта, съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочени фактически и правни основания за издаването й.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед, т. е. съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира за нужно да посочи, че административния орган е отказал отпускане на заявената от жалбоподателката еднократна помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от ЗСПД с мотив, че семейството на жалбоподателката не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, регламентиращ, че право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. От мотивите към оспорената заповед става ясно, че за да достигне до този извод административния орган е приел, че няма сключен договор между Република България и Украйна, даващ право за получаване на еднократна помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от ЗСПД. Съгласно посочената разпоредба на чл. 5а, ал. 1 от ЗСПД, бременните жени, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, имат право на еднократна помощ при бременност в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година, когато нямат право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване и живеят постоянно в страната.

Във връзка с горното следва най-напред да се посочи, че в Закона за семейни помощи за деца не се съдържа изрична регламентация, дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила. Същевременно обаче, нормата на чл. 2, ал. 3 от Закона за социално подпомагане/ЗСП/ предвижда, че право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба, от правото по ал. 3 се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

В случая, както бе упоменато и по-горе, от фактическа страна по делото е установено, че по силата на регистрационна карта на чужденец на жалбоподателката е предоставена временна закрила от Държавна агенция за бежанците при МС. С оглед предоставената временна закрила на жалбоподателката, то приложима се явява нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, по силата на която чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Казано с други думи, жалбоподателката може да се ползва от правата и задълженията на чужденец с предоставена временна закрила. Разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, на която административния орган е основал своя отказ, не съдържа специални разпоредби относно приложимостта му за чужденци с предоставена временна закрила, но предвижда права за чужденци, ако това е уредно в международен договор или в друг закон. Именно по силата на друг закон – Законът за убежището и бежанците, по-конкретно на чл. 39, ал. 1, т. 4, както и на чл. 2, ал. 6 от ЗСП, жалбоподателката като бременна жена, има право на социално подпомагане – в случая на разглежданата еднократна помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от ЗСПД, при условие че отговаря на предвидените в тази норма условия.

Също така следва да се посочи, че по силата на § 1а от ДР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите - членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, Директива 2003/9/ЕО на Съвета за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, глава пета на Директива 2003/86/ЕО на Съвета за правото на събиране на семейството, Директива 2004/83/ЕО на Съвета за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и Директива 2005/85/ЕО на Съвета за минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите - членки. В тази връзка съдът намира, че разпоредбите на чл. 3, т. 5 от ЗСПД и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ следва да се тълкуват във връзка с Конституцията на Република България и приложимите, на основание § 1а от ДР на ЗУБ, цитирани по-горе директиви.

Така, според чл. 47, ал. 2 от Конституцията на Република България/КРБ/ жената майка се ползва от особена закрила на държавата, включваща и социални помощи, а съгласно чл. 51, ал. 1 от КРБ гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. Съгласно чл. 26, ал. 2 от КРБ, чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. Еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от ЗСПД е особен вид социална помощ по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Конституцията на Република България, която се финансира от държавния бюджет и се предоставя на неосигурените бременни жени с оглед на осигуряване на социална закрила на майчинството от страна на държавата и оказване на финансова подкрепа при отглеждането и възпитанието на децата като израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съобразно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД.

На следващо място, т. 15 от Преамбюла на Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, изисква задълженията на държавите-членки по тази директива да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея, като в чл. 3, § 2 от посочената директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл. 13, § 2, държавите-членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила.

Също така, ограничителното тълкуване на нормата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не съответства и на разпоредбата на чл. 28, § 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, съгласно която държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка.

Както се посочи, в настоящия случай приложение намира и Директива 2011/95/ЕС от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, като съгласно чл. 29, § 1 от цитираната директива, държавите - членки гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила, получаването в държавата - членка, която им е предоставила такава закрила, на необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им. В § 2 на нормата изрично е предвидено, че чрез дерогация от общото правило, установено в параграф 1, държавите - членки могат да ограничат социалните помощи, предоставени на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, до основните обезщетения, които се предоставят на същото равнище и при същите условия, както за гражданите им. Според настоящия съдебен състав, възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива помощи се предоставят на гражданите, съгласно националното право. С други думи, семейните помощи за деца, включваща и еднократната помощ при бременност, е сред основните обезщетения, за което не е предвидена възможност да бъде ограничавана по отношение на лица с международна закрила.