Решение № 24 от 22.04.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Гълъбово, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20255550200027 по описа за 2025 година Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № НП-КД-8 от 17.12.2024 г., издадено от В.Н.Т. – Изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги (АКСУ), с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.170 от ЗСУ, вр.чл.85 от ЗСУ и вр.чл.83, ал.1 ЗАНН на „Б.Д.“ ООД, ЕИК ****** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7 000 (седем хиляди) лева.

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „Б.Д.“ ООД, чрез адв. А.М. от АК-Стара Загора.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материално-правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Посочва се, че Дом за стари хора, „Б.Д.***“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: ****** е имал сключени договори за ползване на социална услуга от резидентен тип с описаните в Наказателно Постановление № НП-КД-8/17.12.2024г., лица - В.В., В.Й., Я.Т. и Н.П..

Административно – наказващият орган се критикува, че в началото на месец Март 2024г., на жалбоподателя била извършена проверка в социалния дом и тогава проверяващите лица от агенцията не са открили несъответствия с договорите на лицата, които са описани в обжалваното НП, т.е., възниквал въпроса, ако тогава тези лица, които са настанени в дома за социални услуги са нямали договори, защо служителите на агенцията още тогава не са съставили актове и защо в Констативен протокол КП - 145/01.03.2024г. и Указания ПКД-89/05.03.2024г., никъде не се споменавало, че В.В., В.Й., Я.Т. и Н.П. са настанени в дома без договори.

Иска се прилагане отмяна на Наказателното постановление поради 1 противоречие със закона.

Алтернативно се иска намаляване на наложената санкция до законовия минимум. Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Гълъбовски районен съд жалбоподателят се представлява от адв. М.. По време на съдебните прения пледира за уважаване на жалбата, тъй като административно-наказващият орган бил упражнил правомощията си неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че направените констатации от АНО са неверни и всички упоменати лица са притежавали валидно сключен и действащ договор с дружеството. Същата теза се застъпва и подробна развитата писмена защита.

Въззиваемата страна – Изпълнителен директор на АКСУ –се представлява от юрк. Д.., заявява, че оспорва жалбата.

По време на съдебните прения пред ГРС юрк. Д.. представя писмени бележки и пледира се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за потвърждаване на процесното Наказателно постановление.

В писмените бележки юрк. Д.. че на 22.10.2024 г. „Б.Д.***“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: ******, притежаващо лиценз № Л-3129-1191/28.04.2022 г. за предоставяне на социалната услуга „резидентна грижа“ за целева група „пълнолетни лица е психични разстройства“ предоставя социалната услуга без сключени договори между лицата и доставчика на услугата, като по този начин е допуснато нарушение на чл. 85, ал. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ). Отхвърля твърденията изложени от жалбоподателя, че издаденото Наказателно постановление № НП-КД-8 от 17.12.2024 г. е незаконосъобразно, издадено в разрес с нормите на материалния закон, като при издаването на същото са допуснати съществени процесуални нарушения.

В писмените бележки се посочва, че в действителност от извършеното нарушение няма настъпили вреди, но се отбелязва и това, че нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Липсата на възникнали вредни последици не може да бъде единствената предпоставка за квалифициране на деянието като маловажен случай.

В писмените бележки се посочва, че не може да се приеме за смекчаващо вината обстоятелство това, че нарушението е извършено за първи път, тъй като поредността е включена в състава на правната норма, приложима и съответстваща на извършеното нарушение. В писмените бележки се отбелязва и това, че нарушението не може да бъде определено като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Относно размера на наложеното наказание юрк. Д.. посочва, че е съобразена тежестта на административното нарушение, както и общественоопасните му последици. Отчетен е броят на засегнатите от нарушението лица и категорично се отрича маловажност на административното нарушение.

Въз основа на гореизложеното и позовавайки се на незадължителна съдебна практика процесуалният представител на въззиваемата страна иска 2 съдът да потвърди процесното Наказателно постановление, тъй като съдържа всички изискуеми от закона реквизити, издадено е в съответствие с материалноправните разпореди и в съответствие е целта на закона, от компетентен орган, при спазване на установената форма и без да са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от жалбоподателя доводи, прие за установено следното от фактическа страна :

На „Б.Д.***“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:

******, притежаващо лиценз № Л-3129-1191/28.04.2022 г., със Заповед на Изпълнителния директор на АКСУ била извършена проверка, която установила, че дружеството е предоставяло социалната услуга на четирима потребителя без да е имало валидно сключени договори (сключените договори са с изтекъл срок на действие) - Договор сключен с В.В. за ползване на социални услуги с начална дата 25.03.2019 за срок от три години , изтекъл на 25.03.2022го, договор ; договор, сключен с В.Й. за ползване насоциални услуги с начална дата 11.11.2020 за срок от три години , изтекъл на 11.11.2023год; договор, сключен с Я.Т. за ползване насоциални услуги с начална дата 21.09.2021 за срок от три години , изтекъл на 21.09.2024год и договор, сключен с Н.П. за ползване насоциални услуги с начална дата 12.12.2019год за срок от три години , изтекъл на 12.12.2022год.

За установеното в хода на проверката бил съставен Констативен протокол на място, а впоследствие и АУАН въз основа на който било издадено Наказателно постановление (НП) № НП-КД-8 от 17.12.2024 г. , за нарушение на чл. 85, ал. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), фактически изразяващо се в това, че на 22.10.2024 г. „Б.Д.***“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: ******, притежаващо лиценз № Л-3129-1191/28.04.2022 г. за предоставяне на социалната услуга „резидентна грижа“ за целева група „пълнолетни лица е психични разстройства“ предоставя социалната услуга без сключени договори между лицата и доставчика на услугата, за което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 7 000 (седем хиляди) лв.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите;

Проекто-договор за ползване на социална услуга от резидентен тип от 25.03.2019г. с В.С.В.; Проекто-договор за ползване от 11.11.2020г. с В.Г.Й.;Проекто-договор за ползване на социална услуга от резидентен тип от 21.09.2021г. с Я.Е.Т.; Проекто-договор за ползване на социална услуга от резидентен тип от 12.12.2019г. с Н.П.П.; Кратък констативен протокол от 22.10.2024г.; Покана с изх.№ П-АУАН-6/12.11.2024г. от Изпълн.директор на АКСУ до П.К.Д. и П.В.Г.; Известие за доставяне; АУАН № 9 от 29.11.2024г.;

Възражение от „Б.Д. 2018“ ООД против АУАН № 9/29.11.2024г.; Наказателно постановление № НП-КД-8/17.12.2024г. на В.Н.Т. - Изпълнителен директор на АКСУ и Заповед РД-01-8/07.01.2025г. на Изпълн.директор на АКСУ.

Показанията на свидетелите Е. М. К., Д. И. Н., М. П. С. и Е.В. И. звучат 3 логично и достоверно, взаимно се подкрепят и намират опора в кредитираните по-долу писмени доказателства.Поради това съдът дава вяра напълно на думите на свидетелите Е. М. К., Д. И. Н., М. П. С. и Е.В. И..

Договорите за социални услуги, приложени на лист 29-123 от делото, са обективни и достоверни писмени доказателства. Те намират опора в свидетелските показания, както и в АУАН, и в Констативния протокол. Поради това съдът кредитира тези договори.

Констатациите от АУАН и от Констативен протокол от са еднопосочни и доколкото се потвърждават от свидетелските показания и договорите, кредитирани по-горе, съдът следва да даде вяра и на тези писмени доказателства.

Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния директор на АКСУ с представляват официални документи, издадени от държавен орган. Те разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това ГРС ги кредитира.

Въз основа на така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи :

Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок от оправомощено за това лице срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения :

След собствена служебна преценка на материалите по делото съдът достигна до извода, че както в АУАН, така и в Наказателното постановление има съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението.

Деянието е ясно и разбираемо описано. Налице са всички изискуеми по чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни за това лица.

Нарушението се твърди да е установено и да е извършено на 22.10.2024г.

Актът е съставен на 29.11.2024г, а Наказателното постановление на17.12.2024г. Поради това съдът приема, че не са нарушени сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Водим от изложеното съдът прие, че в хода на конкретното административно –наказателно производство не са били нарушени правата на жалбоподателя и не са налице основания за отмяна на НП на формално основание. Поради това спорът следва да бъде разгледан по същество.

Според чл.30 от ЗСУ частни доставчици на социални услуги могат да са български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, както и физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

4

Тези лица могат да предоставят социални услуги на територията на Република България, но само за услугите, за които имат Лиценз и то след като такъв им бъде издаден от Изпълнителния директор на АКСУ (съгласно чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗСУ). До 01.07.2020г. лицата, предоставящи социални услуги на територията на Република България е следвало да бъдат вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане (съгласно отменения чл.18, ал.2 от Закона за социалноподпомагане). След 01.07.2020г., лицата, които до тогава са били вписани в регистъра по отменения чл.18, ал.2 от Закона за социално подпомагане са длъжни да се лицензират по реда на ЗСУ в срок до 31.12.2021г. Това следва от съвместното тълкуване на нормите на §38, ал.1 от ПЗР на ЗСУ и § 45 от ПЗР на ЗСУ.

От кредитираните по-горе свидетелски показания, Констативен протокол, АУАН и договори за социални услуги се налага изводът, че Б.Д.“ ООД е дружество, извършващо социално услуги, което е било вписано в регистъра по чл.18, ал.2 от Агенцията за социално подпомагане (отм.), имало е издадено Удостоверение за Лиценз от Изпълнителния директор на АКСУ към датата на проверката(.

Същевременно от показанията на свидетелите, разпитани от съда, АУАН, както и от договорите за социални услуги се установява, че жалбоподателят реално е предоставял социални услуги в проверявания Дом за стари хора лица, чийто договор за тази услуга с дружеството е изтекъл- т.е. без договор.