Решение № 890 от 13.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Варна, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100501207 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 32110/08.04.2025 г., подадена от Г. М. М. (ищца в първоинстанционния процес), действаща чрез назначения й по реда на чл. 95 от ГПК във вр. чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ процесуален представител адв. П. К., срещу решение № 1014/****** г., постановено по гр.д. № ******** г. по описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Министерството на правосъдието осъдителен иск с правно основание чл.

441, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.09.2018 г. до 08.09.2023 г., изразяващи се в болки, страдания и чувство на беззащитност, вследствие на противоправните действия на държавния съдебен изпълнител при СИС при РС-Варна по изп. дело № ******** г., състоящи се в запориране и принудително изпълнение върху сумата от 30 лева, преведена на 08.09.2018 г. от ищцата по сметката на брат й М.Л.Ж., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в З. – гр. Варна. Със същото съдебно решение ищцата (въззивник) е осъдена да заплати на Министерството на правосъдието сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението по гр.д. № ******** г. по описа на Районен съд - Варна е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – Д.И.М. в качеството й на държавен съдебен изпълнител по изп.дело № 1

******** г. по описа на СИС при Районен съд - Варна.

С въззивната жалба въззивницата оспорва първоинстанционното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че наложеният запор на средствата по личната партида на брат й, вкл. и дарените му от нея 30 лв. за закупуване на стоки от първа необходимост, е в нарушение на закона – чл. 86, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС и чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС. По силата на посочените разпоредби лишените от свобода, какъвто е брат й, може да разполагат с парични средства, предназначени за задоволяване на личните им нужди, които средства се съхраняват в касата на затвора, независимо от техния източник – трудово възнаграждение, пенсия, дарение и т.н. Понеже тези средства са предназначени за задоволяване на екзистенциалните нужди на лишените от свобода, те представляват несеквестируемо имущество, срещу което не може да се насочва принудително изпълнение. Намира, че ДСИ не се е съобразил с тези разпоредби и е предприел незаконосъобразни изпълнителни действия, изразяващи се в запор на несеквестируемото дарение от 30 лв. Твърди, че в резултат от това негово поведение тя е претърпяла неимуществени вреди, понеже извършеното от нея дарение в полза на брат й, което така и не е достигнало до него, й е давало успокоение и надежда, че ще допринесе той да се почувства по-добре в затвора.

С тези аргументи по същество моли за отмяна на решението.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – Министерство на правосъдието (ответник в първоинстанционния процес) е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност.

Счита за правилни изводите на съда, според които няма данни по личната сметка на лишения от свобода брат на въззивницата да са постъпвали парични суми, представляващи несеквестируем доход, и на общо основание постъпилото дарение от 30 лв. може да бъде удържано в пълен размер от съдебния изпълнител по наложения запор на сметката. Сочи, че възможност за удръжки от личната партида на лишените от свобода е допустима при определени обстоятелства – чл. 114а ППЗИНЗС. Поддържа, че предоставената от въззивницата като дарение на брат й сума не е несеквестируема, независимо от предназначението й. Изтъква, че базовите екзистенциални потребности на лишените от свобода са гарантирани по закон – чл. 84 ЗИНЗС, а доколко и дали обемът на предоставената от държавата издръжка е достатъчна, е въпрос на държавна политика и няма касателство към разглеждания иск. Отделно намира, че в случая не са доказани подлежащи на обезщетяване действително претърпени вреди.

По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Отговор не е постъпил от третото лице помагач на страната на ответника – ДСИ Д.М..

В открито съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалния й представител адв. П. К., поддържа въззивната жалба и обективираното в нея искане.

Въззиваемият, чрез юрк. Ю. Б., поддържа депозирания отговор и моли за присъждане на разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Третото лице помагач не се явява и не се представлява.

Съдът констатира следното:

2

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Г. М.

М. срещу Министерството на правосъдието осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК във връзка с чл. 49 вр. чл. 45, ал.

1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 08.09.2018 г. до 08.09.2023 г. неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и чувство на беззащитност, вследствие на противоправните действия на държавния съдебен изпълнител при СИС при РС-Варна по изп. дело № ******** г., състоящи се в запориране и принудително изпълнение върху сумата от 30 лева, преведена на 08.09.2018 г. по сметката на брат й М.Л.Ж. в З. – гр. Варна.

В исковата молба са изложени твърдения, според които на 08.09.2018 г. ищцата е изпратила на брат си М.Л.Ж. в О.З. - Варна пощенски запис на стойност 30 лв., за да си посрещне нуждите от първа необходимост. Доколкото брат й е задържан под строг режим в затвора, целта на ищцата е била да му помогне с малка сума пари, за да може той да си закупи от лавката на З. стоки от първа необходимост. Това й е давало успокоение и надежда, че така може да допринесе той да се почувства по-добре. Този паричен превод обаче не достигнал до М.Ж., тъй като по отношение на него е било насочено незаконосъобразно принудително изпълнение от ДСИ Д.М., въпреки че дарената парична сума от 30 лв. е несеквестируема и неподлежаща на принудително изпълнение. С действията си ДСИ Д.М. е причинила неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в безсъние, интензивна тревожност, нервност и колебание в действията и самооценките, съществено влошаване на здравословното състояние до почти пълна невъзможност на ищцата да се чувства като нормален, пълноценен човек. Според ищцата съдебният изпълнител е нарушил закона и носи отговорност за причинените й вреди по реда на чл. 441 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Министерство на правосъдието е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения срещу него иск. Твърди, че изпълнително дело № ******** г. по описа на СИС при РС-Варна е образувано по негово заявление на ******* г. срещу М.Л.Ж. въз основа на изпълнителен лист № ********* г. на Адм. съд – Варна за сумата от 400 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В заявлението си взискателят е направил искане да бъде наложен запор на личната партида на лишения от свобода, намиращ се в З. - Варна. След налагане на запора с платежно нареждане от 13.09.2018 г. по партидата е постъпила сумата от 34 лв., като на 02.10.2018 г. на взискателя е преведена сумата от 30.36 лв., а сумата от 3.64 лв. - на РСВарна като държавна такса по чл. 53 от ТДТССГПК. Други изпълнителни действия по изпълнително дело № 6100/18 г. не са извършвани. На 10.05.2023 г. е издадено постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция, след което бил отменен наложеният запор върху личната партида на длъжника в З.Варна. Поддържа, че ищцата не е страна по изпълнително производство и по отношение на нея не е провеждано принудително изпълнение, от което да може да търпи вреди. Оспорва твърденията, че паричните суми по партидите на лишените от свобода са несеквестируеми, като е допустимо да се налага запор по личната партида в затвора на лишеното от свобода лице, както и да се правят удръжки от постъпващите по същата суми. Счита, че изпълнителните 3 действия на държавния съдебен изпълнител не се намират в причинноследствена връзка с твърдените вреди и последните не са пряка и непосредствена последица от действията на ДСИ. Отделно оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен.

Предявява в условията на евентуалност - в случай че бъде уважен изцяло или частично иска срещу него, обратен осъдителен иск с правно основание чл. 54 ЗЗД срещу ДСИ Д.М., конституираната като трето лице помагач на негова страна, за заплащане на сумата от 500 лв. – частичен иск от сума в общ размер на 20 000 лв., която Министерството на правосъдието е осъдено и е платило в изпълнение на постановеното осъдително решение по първоначалния иск.

Отговор на обратния иск не е постъпил.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че брат на ищцата е М.Л.Ж., както и че последният е лишен от свобода с наложено наказание доживотен затвор, което изтърпява в З. - гр. Варна.

От материалите по приложеното изпълнително дело № ******** г. по описа на СИС при Районен съд – Варна е видно, че изпълнителното дело е образувано на ******* г. по молба на Министерство на правосъдието срещу длъжника М.Л.Ж., въз основа на приложен изпълнителен лист от 23.05.2018 г., издаден по адм.д. № ********* г. по описа на Административен съд – Варна, за сумата от 400 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане на ДСИ Д.М. от 06.07.2018 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху вземането на длъжника от личната му партида в З. в гр.

Варна, като запорното съобщение е получено от началника на затвора на 13.07.2018 г. На същата дата е получено и уведомление за наложения запор, адресирано лично до длъжника М.Ж..

Покана за доброволно изпълнение по делото е изпратена и получена от длъжника на 15.09.2018 г.

С писмо рег. № 20103/19.07.2018 г. началникът на З.-гр. Варна е уведомил ДСИ, че М.Ж. е постъпил в затвора на ******* г. и от тогава не е работил, респ. не получава трудово възнаграждение.

В изпълнение на наложения запор на 13.09.2018 г. от страна на З. – гр.

Варна е преведена по сметка на РС-Варна сумата от 34 лева с посочено основание – „плащане по изп. дело № ***************, М.Л.Ж.“.

На 02.10.2018 г. е извършено разпределение на постъпилата сума по изпълнителното дело, като 30,36 лв. са разпределени в полза на ГДИН за такси и разноски по изп.дело, а 3,64 лв. – в полза на РС-Варна за начислена пропорционална такса.

Срещу наложения запор е депозирана жалба от длъжника по реда на чл.

435, ал. 2, т. 2 от ГПК, по която е образувано в. гр. д. № ********* г. по описа на ВОС. С постановено по делото и влязло в сила определение № ************* г., потвърдено с окончателно определение № *********** г. по в.ч.гр.д. № ******** г. на Апелативен съд - Варна, жалбата е оставена без разглеждане поради просрочие.

На 28.02.2020 г. ищцата Г. М. М. е депозирала молба до началника на З. 4 гр. Варна, в която сочи, че е сестра на лишения от свобода М.Л.Ж. и желае паричните средства, които му изпраща, да бъдат използвани по предназначение, а именно: за закупуване на санитарни принадлежности, фонокарти и всичко друго, което е длъжен и може да закупи само и единствено от затворническата лавка. Молба с идентично съдържание е подадена от ищцата М. на 11.03.2020 г. и по изп. дело № ******** г. по описа на СИС при РС-Варна.