Акт № 2549 от 04.11.2026, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- 443/2026
- Подписан
- 04.11.2026
- В сила
- 04.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145, ал. 2, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 152, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 81 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 92 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 99, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 13, ал. 2 · Закон за социално подпомагане
- чл. 13, ал. 6 · Закон за социално подпомагане
- чл. 14 · Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане
- чл. 16 · Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане
РЕШЕНИЕ
№ 2549
Добрич, 04.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - V състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
НЕЛИ КАМЕНСКА
При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ КАМЕНСКА административно дело № 20267100700443 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и е образувано по жалба на Д. А. П. от гр.Добрич, жк „Строител“ № 68, вх.Б, ет.3, ап.4 срещу Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-264/30.04.2026, издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Добрич, в частта й на определения размер на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП- 256 евро, потвърдена с Решение № 08-РД06-0021/24.06.2006 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Добрич.
Жалбоподателят счита заповедта в оспорената й част за неправилна и незаконосъобразна като излага доводи и представя доказателства за настъпили нови обстоятелства, който административния орган е следвало да вземе предвид и да измени заповедта по отношение на размера на отпуснатата помощ. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че поддържа жалбата си.
Ответникът, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ –Добрич, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, Г. А., намира оспорването за неоснователно и излага съображения в подкрепа на тезата си.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От приетата по делото административна преписка и представените с жалбата доказателства се установява, че по искане на жалбоподателя по чл. 14 от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане, направено със заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ТХ/264 от 14.04.2026 г. Дирекция „Социално подпомагане“ –Добрич е образувала административно производство, в което е изготвен Социален доклад на 30.04.2026 г. Видно от съдържанието на представения по делото Социален доклад социалните работници са разгледали исканията на жалбоподателя и са приели, че същият е одобрен от ЦУ на НЗОК като лице с доказани увреждания на слуха и е доказал необходимостта от да заплати сумата от 255,56 евро за закупуване на слухов апарат. Със социалния доклад е направено предложение на г-н П. да бъде изплатена еднократна помощ в размер на доказаната нужда, т.е. от 256 евро по реда на чл. 16 от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП).
Въз основа на този доклад, същият ден директорът на ДСП-Добрич е издал частично оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСП/Д-ТХ/264/30.04.2026 г., с която на основание чл. 16 от ППЗСП е отпуснал, считано от 01.04.2026 г., на жалбоподателя сумата от 256 евро - еднократна парична помощ за покриване на разходите за два броя програмиращи цифрови слухови апарати и батерии. Заповедта е съобщена на Д. П. на 11.05.2026 г. на електронната му поща, като жалбоподателят е потвърдил получаването с нарочно писмо до ДСП-Добрич, изпратено на 11.05.2026 г.
При тези данни съдът приема, че 14-дневният срок за обжалване на заповедта е започнал да тече на 12.05.2026 г. и е изтекъл на 26.05.2026 г., вторник - първия присъствен ден, след неприсъствения 25.05.2026 г.
В административната преписка има данни, че в последния ден от 14-дневния срок за обжалване, т.е. на 26.05.2026 г., жалбоподателят е депозирал по пощата чрез „Български пощи“ АД от гр. Стара Загора жалба срещу заповедта.
С дата 26.05.2026 г. жалбоподателят е съставил Искане за изменение на Заповед № ЗСП/Д-ТХ/264/30.04.2026 г., което е било изпратено по пощата от гр.Стара Загора. В преписката е представен пощенски плик л.52-53 от делото, т.37 от описа на преписката, от който не може да се установи датата на изпращане на искането до ДСП- Добрич. Върху плика е отбелязано само пощенското клеймо, поставено при получаването на пощенската пратка в гр.Добрич, 28.05.2026 г. Представените към пощенския плик фискални бонове са за заплащане на друга пощенска пратка с различен адресат- получател РКМЕ Добрич като във фискалния бон е посочен номер на бар-код на пратката R PS93001C3KJC, различен от баркода RPS930001BE31N, поставен върху пощенския плик, с който е изпратено процесното искане. На страните бяха дадени указания с определение № 1938/31.07.2026 г. за представяне на доказателства за датата, на която е изпратено по пощата първоначалното искане за изменение на заповедта, като такива не бяха представени.
При наличните доказателства, по отношение на датата на изпращане на искането за изменение на заповедта от 30.04.2026 г., съдът приема за установено, че на 26.05.2026 г. в срока за обжалване, жалбоподателят е направил искането за изменение на заповедта, тъй като това обстоятелство е видно от самото искане, в което г-н П. е поставил дата на съставяне 26.05.2026 г., както и от съдържанието на писмо с рег. № 30-50844/16.06.2026 г. на директора на РДСП-Добрич, съдържащо указания до директора на ДСП-Добрич, представено под № 49 в описа към административната преписка. В това писмо по-горестоящият административен орган, позовавайки се на налична обратна разписка ( която не е представена по делото), е извел констатация, че първото искане на г-н П. за изменение на заповедта за еднократната помощ, т.е. това, което е било с рег. № 0803-94Д-00-0956 /28.05.2026 г. в ДСП-Добрич, е било изпратено по пощата на 26.05.2026 г. (л.67-69 от делото). Обратната разписка, чрез която по-горестоящия административен орган е установил точната дата на депозиране искането на жалбоподателя по пощата, както бе посочено не е представена по делото, но след като това е заявено от административния орган в горецитираното писмо, съдът приема, че датата на депозиране на искането на жалбоподателя в пощата е 26.05.2026 г.
От това следва, че искането на жалбоподателя за изменение на Заповед № ЗСП/Д-ТХ/264/30.04.2026 г. в частта й, с която е определен размера на отпуснатата помощ, е направено в срока за обжалване на заповедта.
Издателят на заповедта е приел, че искането има характер на оспорване по административен ред, поради което го е изпратил за разглеждане на по-горестоящия административен орган. В изпълнение на дадените с писмо с рег. № 30-50844/16.06.2026 г. указания от директора на РДСП-Добрич, ответникът е изразил становище с рег. № 30-52906/23.06.2026 г., че няма основания да преразгледа решението си за определяне размера на еднократната помощ, поради което на основание чл. 92 от АПК е изпратил преписката на директора на РДСП-Добрич.
Директорът на Регионална дирекция социално подпомагане- Добрич е постановил Решение № 08-РД06-0021/24.06.2026 г., с което въпреки че е приел погрешно, че Заповед № ЗСП/Д-ТХ/264/30.04.2026 г. е влязла в сила, е упражнил правомощията си при обжалване на административния акт по административен ред, т.е. тези по чл. 81 и сл. от АПК. Това е видно, както от съдържанието на Решение № 08-РД06-0021/24.06.2026 г., което е постановил по искането на жалбоподателя, така и от неговия диспозитив, с който е прието, че жалбата (искането за изменение) е неоснователно и е потвърдил заповедта като законосъобразна.
В законоустановения срок, на 26.062026 г., г-н П. е подал жалба до съда по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК – чрез административния орган.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № ЗСП/Д-ТХ/264/30.04.2026 г. в частта й, с която е определен размера на еднократната помощ, тъй като размерът на отпуснатата помощ не е отменен или изменен с решението на по-горестоящия орган по аргумент от чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК. След като оспорването е направено преди влизане в сила на заповедта, не са налице предпоставките за възобновяване на производството по чл. 99, т. 2 от АПК, тъй като към датата на изразяване на несъгласие с определения размер на еднократната помощ, 26.06.2026 г. Заповед № ЗСП/Д-ТХ/264/30.04.2026 г. на директора на ДСП-Добрич не е била влязла в сила.
При извършване на проверката за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
Заповед № ЗСП/Д-ТХ/264/30.04.2026 г. е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане, социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. В случая заповедта е издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане"-Добрич, който е нормативно овластеният компетентен орган, както да разрешава отпускането на този вид помощ, така и да определя нейния размер Оспорената заповед отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Издадена е в законоустановената писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити. В нея са посочени фактическите и правните основания, т.е. съдържа мотиви.
Съдът не установи при издаването на заповедта да са допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила. Преди да издаде заповедта и да определи размера на отпуснатата еднократна помощ, директорът на ДСП-Добрич е установил служебно фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съставен е социален доклад, изготвена е визираната в закона социална анкета, съобразено е направеното от жалбоподателя искане и същото е уважено в пълния му размер, заявен от г-н П. на 14.04.2026 г. със заявление-декларация.
Заповедта е съобразена с материалния закон и е правилна преценката на нейния издател, че не са налице основания за преразглеждане на размера на отпуснатата помощ.
Този извод произтича от нормата на чл. 16 , ал. 1 от ППЗСП, която определя еднократен характер на помощта. Според текста на цитираната разпоредба, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.
Видно е, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно - в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на молителя, излизащи извън рамките на обичайните му разходи. От съдържанието на нормата недвусмислено се установява също, че тази възможност може да се реализира еднократно, т.е. само с едно заявление –декларация на молителя, т.е. едно направено искане през годината. В случая със заявление декларация с вх. № ЗСП/Д-ТХ/264 от 14.04.2026 г. жалбоподателят вече се е възползвал от предвидената в закона възможност за отпускане на еднократна помощ. Еднократният характер на помощта не допуска, след като заявеното искане е било удоволетворено в преценен от административния орган размер, съответстващ на извършените от жалбоподателя разходи за закупуване на медицински изделия, т.е. след като заповедта е издадена и връчена, същият молител да претендира удоволетворяване и на други, възникнали впоследствие здравни нужди, чрез изменение на издадената заповед в частта й, с която е определен размера на еднократната помощ. Затова съдът не споделя доводите и становището на оспорващия, че административният орган следва да се съобрази с впоследствие извършените от г-н П. разходи. Един път одобрена и предоставена, социалната помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, не може да бъде допълвана чрез увеличаване на одобрения размер за други, различни разходи. Законосъобразно директорът на ДСП-Добрич е преценил, че евентуално увеличение размера на помощта за други, различни нужди на жалбоподателя, които не са били заявени с първоначалното му заявление-декларация от 14.04.2026 г., а са възникнали след издаването и връчването на заповедта, ще представляват нарушение на законовото изискване за еднократния характер на този вид социална помощ и в тази връзка е без значение дали тези разходи са били необходими, наложителни и доказани.
Следва да се има предвид, че помощта по чл. 16 от ППЗСП не е безусловно законово право на заявителя, тъй като възможността за нейното предоставяне е предоставено на преценката на административния орган. В текста на нормата е казано „може да бъде предоставена“, следователно в тежест на административния орган е да извършва прецизна преценка на всяка заявена нужда, предвид ограничения финансов ресурс за социално подпомагане на гражданите.