Решение № 72 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Фирмено дело №

20261100800029 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 15, ал. 1 ЗВ, вр. чл. 530 – 541 ГПК.

Подадено е заявление с вх. №108677/17.08.2026г. за вписване на религиозна институция „Българска Христова Евангелска Църква - Емануил“ в публичния регистър на вероизповеданията.

Към заявлението са представени протокол от събрание на седем лица, на което са взети решения за учредяване на религиозната институция, приемане на устав и избор на председател и управителен съвет, приетият устав на институцията и документи относно учредителите и членовете на органите на институцията.

Според изисканото по реда на чл. 16 ЗВ експертно становище от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет заявената за регистрация религиозна общност съобразно изложените в представения устав верски убеждения следва да бъде причислена към евангелизма като направление в протестантския клон на християнството с наличие на харизматични елементи във вероучението и богослужебната практика, като самият устав урежда религиозните възгледи, верската практика, структурата и органите на вероизповеданието съгласно изискванията на чл. 17 ЗВ, същевременно регламентира изрично в две разпоредби от устава (чл. 8, ал. 1, т. 8 и чл. 11, т. 5) и осъществяването на детско служение като част от дейността на религиозната институция, но без да определя конкретното съдържание, формите и условията за участието на децата в религиозната дейност на вероизповеданието в съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 5 ЗВ, вр. чл. 11, ал. 4 и чл.

14, ал. 1 ЗЗДет., включително не регламентира изисквания към лицата, на които ще бъдат възлагани служенията с деца, нито други конкретни гаранции за защита на физическата и психологическата неприкосновеност, достойнството и интересите на децата при провеждането на предвидените в чл.

8, ал. 1, т. 8 и чл. 11, т. 5 от устава детски служения.

Според експертното становище на Дирекция „Вероизповедания“ представеният със заявлението устав не отговаря и на изискването на чл. 17, т. 8 ЗВ, тъй като не регламентира 1 конкретни начини и ред за прекратяване и ликвидация на религиозната институция.

В експертното становище са изложени и съображения, че регламентираните в устава широк кръг дейности предполагат организационна основа за реализирането им, която значително надхвърля броя на лицата, учредители на религиозната институция.

Заключението в експертното становище на Дирекция „Вероизповедания“ е, че регистрирането на вероизповеданието с представения към заявлението устав с предвидени детски служения като част от богослужебната практика на религиозната общност без конкретна регламентация на съдържанието, условията и формите на провеждане на тези служения ще създаде опасност от накърняване на правата и интересите на децата, участващи в служенията.

Несъответствието на устава на религиозната институция със законовите изисквания на чл.

7, ал. 5 ЗВ, чл. 11, ал. 4 и чл. 14, ал. 1 ЗЗДет., предвидени за осигуряване на конституционно регламентираната специална закрила по чл. 14 КРБ, представлява достатъчно основание за постановяване на отказ по заявлението за регистриране на религиозната институция, тъй като правата и свободите на гражданите и в частност в случая правата и интересите на децата, за които уставът предвижда участие в служения без конкретна регламентация, която да гарантира физическата и психологическата им неприкосновеност, съгласно чл. 37, ал. 2 КРБ и чл. 7, ал. 1 ЗВ са част от обективните предели, при които е допустимо и гарантирано упражняването на правото на вероизповедание, включително чрез регистриране на религиозната общност като юридическо лице по реда на чл. 14 и сл. ЗВ.

Независимо от това следва да се отбележи, че липсата на предвидени в устава конкретни основания и ред за прекратяване на юридическото лице, което се иска да бъде учредено и регистрирано като религиозна институция по смисъла на §1, т. 3 ЗВ, респективно липсата на предвидени органи и ред за ликвидация на юридическото лице след прекратяването му, също представлява самостоятелно основание за постановяване на отказ по заявлението поради неизпълнение на императивното изискване на чл. 17, т. 8 ЗВ, което не е предвидено самоцелно, а е съобразено с обстоятелството, че в провеждане на принципа на свобода на вероизповеданията самият Закон за вероизповеданията не регламентира правила относно прекратяването и ликвидацията на юридическите лица по §1, т. 3 ЗВ, нито препраща относно тези правила към други закони (изключение е преходната разпоредба на §4, ал. 4 ЗИДЗВ, обн. ДВ, бр. 10 от 2025г., която обаче е приложима само за предвидените в нея случаи и за религиозни институции, регистрирани преди влизане в сила на ЗВ и пререгистрирани по реда на §2 ЗВ), поради което регламентирането на основанията и реда за прекратяване и ликвидация на религиозните институции е предоставено на волята на членовете на религиозната общност, от чието име е заявено искане за регистриране на религиозна институция, но същевременно е регламентирано с разпоредбата на чл. 17, т. 8 ЗВ като част от задължителното съдържание на устава на институцията.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТКАЗВА вписване на религиозна институция „Българска Христова Евангелска Църква Емануил“ в публичния регистър на вероизповеданията по заявление с вх. №108677/17.08.2026г.

Решението може да се обжалва от заявителя пред Софийски апелативен съд в 2 едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3