Акт № 1868 от 12.11.2026, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- 338/2026
- Подписан
- 12.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 23 · Закон за закрила на детето
- чл. 23, ал. 2 · Закон за закрила на детето
- чл. 4, ал. 1, т. 1 · Закон за закрила на детето
- § 1, т. 11, б. "в" · Закон за закрила на детето
- чл. 20, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
- чл. 20, ал. 4, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
РЕШЕНИЕ
№ 1868
Ямбол, 12.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - V състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА
При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА административно дело № 20267280700338 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 23 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/.
Образувано е по жалба на К. С. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес], срещу Заповед № ЗД/Д-Я-053/21.07.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол /ДСП – Ямбол/. Със заповедта на основание чл. 23, ал. 2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет/ жалбоподателката е насочена да ползва услугите на специалистите в Център за обществена подкрепа /ЦОП/ „Усмивка“ – Ямбол за информиране, консултиране и психологическа подкрепа, за срок от дванадесет месеца – до 21.07.2027 г. На основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта.
В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана и необоснована. Твърди се, че не съдържа конкретни фактически основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а само бланкетни и декларативни изводи, че майката „тенденциозно си намира причини“ и проявява „словесно демонстриране на съгласие“, без да е посочено нито едно конкретно събитие, действие или бездействие. Сочи се, че е нарушен чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет, тъй като детето Д. Д. е навършило 10 години на 15.07.2026 г., т.е. преди издаването на заповедта, но не е изслушано. Твърди се нарушение на чл. 34 и чл. 35 от АПК, тъй като майката не е уведомена за събраните доказателства и не е дадена възможност да изрази становище по тях. Оспорва се квалификацията на детето като „дете в риск“ и изводът за родителско отчуждение, който не е подкрепен с експертно заключение. Сочи се, че мярката е несъразмерна по смисъла на чл. 6 от АПК, тъй като органът е пристъпил към принудителна мярка, без да са изчерпани възможностите за доброволно сътрудничество, а принудителното въвличане на майката и детето в социални услуги против волята им ще доведе до допълнително напрежение. Моли се заповедта да бъде отменена и да бъдат присъдени разноски.
С Определение № 1302/04.08.2026 г. съдът е отхвърлил искането на жалбоподателката за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с адв. М. А.. Процесуалният представител поддържа жалбата, моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, неправилна и необоснована по съображенията, изложени в жалбата, и претендира разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.
Ответникът – директорът на ДСП – Ямбол, редовно призован, се представлява от юрисконсулт В. А., който оспорва жалбата. Поддържа, че жалбоподателката не е заявила желание за ползване на социалната услуга, която цели повишаване на родителския капацитет и е в интерес както на нея, така и на детето. Заповедта е издадена на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, тъй като жалбоподателката е отказвала да съдейства на социалния работник, водещ случая на детето, и с това на практика е възпрепятствала изпълнението на влязлото в сила решение на Окръжен съд – Ямбол, с което изрично е регламентирано, че тя следва да съдейства за осъществяване на определения от съда режим на лични контакти между бащата и детето. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди изложените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Д. Д. Й. Д. е родено на 15.07.2016 г. от брака между К. С. В. и Й. Д. Д.. Родителите живеят разделени от 01.02.2020 г. С Решение № 21/05.03.2021 г. на Районен съд – Ямбол бракът е прекратен, упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти. С Решение № 286/28.06.2023 г. по гр. дело № 409/2022 г. на Окръжен съд – Ямбол е определен поетапен режим на лични отношения между бащата и детето. През първия период срещите следва да се провеждат в четири последователни петъка в присъствие на социален работник, психолог или друг специалист, на място, определено от ДСП – Ямбол, като майката се задължава да осигури присъствието на детето.
По случая на детето е предприета работа от отдел „Закрила на детето“ /ОЗД/ при ДСП – Ямбол от 14.06.2021 г., като детето е определено като дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. „в“ от ДР на ЗЗДет. Спрямо него е предприета мярка за закрила в семейна среда по чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 23 от ЗЗДет. На 05.03.2026 г. е изготвен план за действие със срок до 04.09.2026 г., подписан от двамата родители.
С писмо от 2026 г. Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ е уведомила директора на ДСП – Ямбол за резултатите от последваща проверка, извършена на 26 и 27.02.2026 г. По случая на детето Д. Д. е констатирано следното: в досието липсват протоколи от проведени консултации на родителите и ежемесечни срещи с тях и детето; социалният работник, водещ случая, в продължение на почти година не се е срещал с майката и детето и не е посещавал дома; няма данни по какъв начин са изпълнени дейностите по плана и дали детето се среща с бащата. Комисията е направила извод, че при работата по случая не са изпълнени основни изисквания на Методиката за управление на случай за закрила на дете в риск, няма яснота как е управляван случаят, няма интервенции както към детето, така и към родителите, няма доверителна връзка с детето и родителите и не са гарантирани правата и интересите на детето. На директора на ДСП – Ямбол е дадено Задължително предписание с рег. № РД-14-41, включително да бъде заложен регламент за срещи на детето с бащата.
На 30.04.2026 г. е проведена среща с майката, на която тя заявява, че е готова да съдейства, но отказва да подаде заявление за ползване на социална услуга, тъй като детето посещава частен психолог и предвид трудовата ангажираност. На 05.05.2026 г. е изготвен Регламент за провеждане на срещи между детето и бащата всеки първи и трети петък от месеца от 15:00 до 16:00 ч. в сградата на ДСП – Ямбол. Регламентът е подписан от бащата на 05.05.2026 г. и от майката на 26.05.2026 г. На 21.05.2026 г. социални работници са провели разговор с детето в училище. По делото са представени и протоколи от проведени срещи и разговори в ОЗД при ДСП – Ямбол след проверката на ДАЗД, както следва: от 29.04.2026 г. – телефонен разговор с майката; от 30.04.2026 г. – два протокола от срещи с майката; от 05.05.2026 г. – среща с бащата; от 21.05.2026 г. – разговор с детето в училище; от 02.06.2026 г. – телефонен разговор с майката относно срещата, насрочена за 05.06.2026 г.; от 19.06.2026 г. – явяване на майката без детето; от 09.07.2026 г. – телефонен разговор с майката относно срещата, насрочена за 10.07.2026 г. Съдът прецени съдържанието на тези протоколи. От тях се установява, че след проверката на ДАЗД ОЗД е провела срещи и разговори с родителите и детето, а майката е поддържала връзка с отдела, подписала е регламента за срещи и е уведомявала предварително за причините за непровеждането на насрочените срещи. В протоколите не са отразени проведени консултации с майката относно причините за отказа на детето, нито оценка на нейния родителски капацитет.
С писма от 27.05.2026 г., 12.06.2026 г., 30.06.2026 г. и 17.07.2026 г. ДСП – Ямбол е уведомила майката за срещи, насрочени съответно за 05.06.2026 г., 19.06.2026 г., 10.07.2026 г. и 24.07.2026 г. С писмени уведомления майката е съобщила следното: срещата на 05.06.2026 г. няма да се проведе поради планувана процедура при зъболекар, за което е представила документ от дентална клиника; на 19.06.2026 г. тя се е явила в ДСП без детето, като е заявила, че детето отказва; детето отказва да присъства на срещата на 10.07.2026 г. и тя не може да го принуди; срещата на 24.07.2026 г. не се е състояла, тъй като майката и детето са били извън града, а детето отказва да се среща с баща си. С подадено на 31.03.2026 г. заявление майката е заявила, че не желае отдел „Закрила на детето“ да води случай на сина .
На 21.07.2026 г. директорът на ДСП – Ямбол е издал оспорената заповед. В нея е посочено, че родителите са консултирани многократно за необходимостта да намерят общ език, но това не се е случило; че се наблюдава поведение от страна на майката, „изразяващо се в словесно демонстриране на съгласие за съдействие и сътрудничество“ за провеждане на срещи, като въпреки това тя „тенденциозно си намира оправдания и причини, за да възпрепятства провеждането на срещите“. Предвид това органът е приел, че е необходимо жалбоподателката да бъде насочена към социална услуга – информиране, консултиране и психологическа подкрепа. Със същата дата е издадена и Заповед № ЗД/Д-Я-052/21.07.2026 г., с която детето е насочено към ЦОП за провеждане на контактни срещи с бащата, както и Задължително предписание № П/Д-Я-002/21.07.2026 г. на майката. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез ДСП – Ямбол на 28.07.2026 г. (вх. № СЛ/Д-Я/1828-067/28.07.2026 г.) и е изпратена на съда с писмо вх. № 2048/30.07.2026 г.
На 30.04.2026 г. на жалбоподателката е предложено да подаде заявление за ползване на социална услуга, което тя е отказала. В протокола от телефонен разговор с нея на 09.07.2026 г. е отразено, че е информирана, че тъй като не желае да подготви детето за срещите, ще бъде насочена със заповед към социална услуга и ще бъдат издадени задължителни предписания.
В съдебно заседание са приети като доказателства административната преписка, представена с Писмо вх. № 2048/30.07.2026 г., документите, приложени към жалбата и към Молба вх. № 2070/03.08.2026 г., представените с Писмо вх. № 2072/03.08.2026 г. от ответника документи, удостоверения от психотерапевт Д. Б. от 12.10.2026 г. за посещения на детето и на жалбоподателката, както и професионални психологически становища от 22.03.2023 г., 22.11.2023 г. и 10.08.2025 г. От удостоверенията се установява, че жалбоподателката и детето посещават психотерапевт.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – майката и законен представител на детето, което е адресат на заповедта, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директорът на ДСП – Ямбол, в рамките на правомощията му по чл. 23 от ЗЗДет и чл. 20, ал. 4 от ППЗЗДет, и е в изискуемата писмена форма.
При издаването обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и тя не е съобразена с принципа на съразмерност.
Съдът не споделя възражението в жалбата за нарушение на чл. 34 от АПК поради неуведомяване на жалбоподателката. Видно от протоколите от 30.04.2026 г. и 09.07.2026 г., преди издаването на заповедта е предлагано ползване на социалната услуга и тя е била информирана, че ще бъде насочена към такава услуга със заповед. В хода на работата по случая тя многократно е изразявала писмено позицията си. Целта на разпоредбите на чл. 26 и чл. 34 от АПК – заинтересованото лице да узнае за производството и да има възможност да изрази становище – е постигната, поради което не е налице съществено нарушение в тази насока.
На първо място, не е изпълнено изискването на чл. 35 от АПК актът да бъде издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Органът не е обсъдил нейните писмени уведомления за причините за непровеждането на насрочените срещи между детето и бащата – посещение при зъболекар, подкрепено с документ, отказ на детето, отсъствие от града. Не е обсъдил и констатациите на ДАЗД от проверката през февруари 2026 г., отнасящи се до периода преди нея, че по случая на детето в продължение на почти година социалният работник не се е срещал с майката и детето, в досието липсват протоколи от проведени консултации на родителите и ежемесечни срещи, няма интервенции и няма доверителна връзка със семейството. Действително, след проверката ОЗД е провела срещи и разговори със семейството, видно от приложените протоколи от периода 29.04.2026 г. – 09.07.2026 г. От тези протоколи обаче се установява, че жалбоподателката е поддържала връзка с отдела, подписала е регламента за срещи и е уведомявала предварително за причините за непровеждането им. Органът не е обсъдил тези протоколи в заповедта. При това положение той не може обосновано да заключи, че жалбоподателката отказва да съдейства и че единственият начин да бъде подкрепена е принудителното насочване към социална услуга.
Разпечатката съдържа 31 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3f1b6ff-e1a7-41db-b89c-1d662e1ef615