Решение № 864 от 01.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. В., 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100501979 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба № 4969/08.07.2024 г. от М. Ф. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** чрез назначения й на на осн. чл. 23, ал. 1 от ЗПрП процесуален представител адв. С. Ж., против решение № 166/24.06.2024 г. по гр. д. № 202431300405 по описа за 2024 г. на РС - П., с което е прекратена постановената с решение № 82/10.04.2023г. по гр.д. № 2023313000060 на РС - П. по отношение на детето М. Ф. М. мярка за закрила – настаняване в семейството на неговата баба А. А. И., ЕГН **********, с оглед заминаване на детето в чужбина, на основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, т. 6 и т. 9 от ЗЗДетето.

Смята, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Настаняването на детето е прекратено понеже то е в чужбина и не може да се осъществява контрол. Едва в открито съдебно заседание пред ВРС представителят на органа по закрила разбрал, че детето М. не е в Г., както е посочено в искането и в заповедта за прекратяване на настаняването, а във Ф. в П., че живее с баба си в жилището на неговия вуйчо и че майката има връзка с тях. Органът не е осъществил контакт с майката на детето, за да изясни в коя страна е детето, къде живее и при какви условия и следователно не е използвал механизмът, уреден в чл. 80 от Р. /ЕС/ № 2019/1111 от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, за сътрудничество при събирането и обмена на информация, отнасяща се до процедури по въпроси, свързани с родителската отговорност по отношение на дете в риск. Твърди се, че съдът не е предприел действия по събиране на информация, каквато възможност същият Р. му предоставя и не е съобразил желанието на майката Ф. А. М. детето М. да живее при баба си. В искането на ДСП до съда е посочено, че мярката за закрила, предвид отпътуването на детето и бабата в 1 чужбина, вече не е ефективна. В жалбата се твърди, че същата продължава да е ефективна.

Органът не само, че има възможност да осъществява контрол, като изиска информация от съответния орган във Ф. но и е задължен да го информира, че на негова територия се намира дете в риск и какви мерки за закрила са предприети по отношение на това дете. Твърди се, че съдът, постановявайки обжалваното решение, е оставил дете в риск без закрила, което противоречи на принципа, посочен в чл. 24, т. 2 от ХОПЕС, което означава предприетата вече мярка да не се прекратява.

Моли се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде отхвърлено искането за прекратяване на настаняването на детето М. Ф. М. в семейството на неговата баба А. А. И..

ДСП-П. не взема становище по въззивната жалба.

Заинтересованите лица Ф. А. М. и А. А. И. също не вземат становище по въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание назначеният особен представител на детето М. М. моли за уважаване на жалбата и отмяна на заповедта на директора на ДСП – П., с което е отменено настаняването на детето в семейството на неговата баба А..

ДСП – П., чрез упълномощения социален работник, изразява становище за неоснователност на жалбата, като посочва, че детето М. не се намира на територията на Б., поради което няма как да се осъществи контрол или каквато и да е защита спрямо него.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е инициирано от ДСП - П. с искане за прекратяване на настаняването на детето М. Ф. М. в семейството на неговата баба по майчина линия - А. А.

И., на основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, т. 9 от ЗЗДт.

В молбата се твърди, че със Заповед № ЗД/Д-В-П-017/21.03.2024 г. ДСП – П. е прекратила настаняването на детето М. М. в семейството на неговата баба по майчина линия – А. И., тъй като от месец февруари 2024 г. детето е извън пределите на Р. Б..

Посочва се, че детето е с един вписан родител в удостоверението за раждане, а именно неговата майка – Ф. М. и баща неизвестен. Поради трайно неглижиране на родителската отговорност от страна на майката и изоставяне през 2015 г. на двете й деца – М. и брат й А., грижите за тях са поети от тяхната баба по майчина линия – А. И..

Със Заповед № ЗД-Д-В-П-061/19.09.2019 г. на директора на ДСП – П. по отношение на детето М. е предприета мярка за закрила – „Настаняване в семейство на роднини“ за срок от три години, а именно – в семейството на неговата баба по майчина линия А. А. И., потвърдена с Решение № 367/03.12.2019 г. по гр. дело № 1519/2019 г. на РС – П..

След изтичане на първоначално взетата мярка, е издадена нова Заповед № ЗД/Д-В-П069/19.12.2022 г. от директора на ДСП – П., с която е прекратено настаняването на детето в семейството на неговата баба по майчина линия и М. е настанена отново в същото семейство. Мярката е потвърдена с Решение № 82/10.04.2023 г. по гр. дело № 60/2023 г. на РС – П..

На 21.03.2024 г. е получена информация от класния ръководител на детето в НУ „И.В.“ – гр. Д., че семейството е заминало за чужбина. Адресът е бил посетен и е установено, че в жилището няма никой. Съседи са посочили, че семейството е заминало за ФР Г.. Твърди се, че ДСП – П. няма информация за какъв период ще пребивават там, тъй като не са уведомени за предстоящото пътуване.

Отправя се искане за прекратяване на настаняването на детето М. в семейството на неговата баба по майчина линия А. А. И., тъй като взетата мярка за закрила вече не е ефективна поради това, че детето се намира извън пределите на Р. Б..

2

Постъпило е становище от назначения особен представител на детето М. М., в което изразява становище за неоснователност на искането. Твърди се, че между бабата и детето има изградена силна емоционална връзка и е в интерес на детето то да остане под грижата й в приемното семейство на своята баба. Изразява несъгласие с основанието, посочено от ДСП – П. за прекратяване на настаняването (чл. 29, т. 9 от ЗЗДт), тъй като не е нА.це промяна в обстоятелствата – майката не е пожелала да упражнява родителските си права и задължения спрямо детето, а бащата все още е неизвестен. Посочва се, че макар детето да се намира извън територията на страната, не е в негов интерес да се прекратява мярката за закрила, поради което моли за оставяне без уважение на искането на ДСП – П..

В проведеното открито съдебно заседание ДСП – П. поддържа искането и моли за прекратяване на настаняването на детето М. в семейството на неговата баба по майчина линия – А. И..

Назначеният от съда особен представител на детето изразява становище за неоснователност на молбата.

Изслушано е и заинтересованото лице – майката на детето Ф. М., която отправя искане за отхвърляне на молбата.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото копие от удостоверение за раждане се установява, че детето М. Ф. М. е родено на 19.03.2014 г. Съставен е акт за раждане № 523/24.03.2014 г. от О.

В., видно от който негова майка е Ф. А. М. ЕГН ********** и баща неизвестен.

Приложена по делото е Заповед № ЗД/Д-В-П-017/21.03.2024 г., издадена от директора на ДСП – П., видно от която е прекратено настаняването на детето М. М. в семейството на А. А. И. – баба по майчина линия.

Представено е и решение № 82/10.04.2023 г. по гр. дело № 60/2023 г. на РС – П., с което е прекратено предходно настаняване на М. М. в семейството на А. И. поради изтичане на определения срок, на основание чл. 30, ал. 2, вр. чл. 29, т. 2 от ЗЗДт, и детето е настанено отново в същото семейство за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението, на основание чл. 28, ал. 3, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДт.

В хода на първоинстанционното и на въззивното производството е изслушана майката на детето М. – Ф. А. М., която посочва, че желае детето да бъде отглеждано от нейната майка и баба на М. – А. И.. Майка й и баща й живеят заедно с двете й деца – М. и А. във Ф.. Майка й А. се грижи за децата, а баща й работи във фурна – прави хляб. Брат й и снаха й също са там и работят. Детето М. все още не ходи на училище, но ще започне веднага след като се оправят документите й. Брат й А. също ще започне да ходи на училище там. Обяснява пред съда, че тя живее в П.. Има втори мъж и родени три деца от него. Той не иска децата й от предходна връзка. Тя е дала съгласие детето да замине с баба си и дядо си във Ф. издаден му е паспорт и е подписала декларация.

По въззивното дело е изслушана и другата заинтересована страна – А. А. И., която посочва, че детето М. се отглежда от нея във Ф.. Не знае в кой град живее. Излага, че тя, М. и мъжът й живеят в апартамент от голям блок, на петия етаж, в който има кухня, баня, тоалетна, една стая и спалня. А. И. посочва, че мъжът й работи със сина й във фурна и 3 получава месечно *** евро, а квартирата струва *** евро и парите им стигат за всичко. Не получават помощи във Ф. но в Б. са получавА. преди да заминат. Като се върнат във Ф. детето ще започне училище там и ще направят адресна регистрация, за да запишат М. при личен лекар. Изразява желание да се грижи за М.. Посочва, че по-големия брат на М. – А., живее в семейството на нейния син в П..

Пред въззивния съд и на осн. чл. 15 от ЗЗДетето е изслушано детето М. М., което посочва, че живее във Ф. с баба си и дядо си, но не знае как се казва градът. Живеят в апартамент, който има големи стаи, но не знае колко са точно, защото не може да брои. Има стая и много играчки. Баба й и дядо й имат отделна легла в една стая. Във Ф. е по-хубаво и има много приятелки, а в Б. само една. Иска да живее там с баба си. Ще ходи на училище като се върне от Б..

В хода на въззивното производство са събрани писмени доказателства – писмо от ДСП - П. вх. № 28972/14.11.2024 г., с което уведомяват съда, че са изпратили искане до МП на Р. Б. за изискване на доклад по реда на чл. 80 от Р. /ЕС/ № 2019/1111 от 25.06.2019 г. чрез Ц.О. на Р. Ф. относно положението на детето М. Ф. М..

Представено е и писмо с вх. № 30772/02.12.2024 г. от ДСП - П., с което е изпратено заверено копие на отговор от МП на Р. Б., в което е посочено, че Д. „МПЗД И МО“ е подготвило и изпратило на МП на Ф. молба за сътрудничество, както и да бъде подготвен доклад с информация по посочените в молбата въпроси, който ще бъде изпратен щом бъде предоставен от Ц.О. на Ф..

По делото се съдържа и писмо от ДСП - П. с вх. № 31509/09.12.2024 г., в което се посочва, че детето М. Ф. М. и г-жа А. И. – баба на детето по майчина линия, се намират на територията на Р. Б..

Приложени са и писма с вх. № 14109/19.05.2025 г. и вх. № 15896/04.06.2025 г., изхождащи от ДСП – П., с които са препратени писма, част от кореспонденцията, водена между МП и ДАЗД, адресирана от г-жа *** – директор на ДСП – П., от които се установява, че са изпратени искания до МП на Р. Б. за изискване на доклад по реда на чл. 80 от Р. № 2019/1111 от 25.06.2019 г. чрез Ц.О. на Р. Ф. относно детето М. М..

С писмо вх. № 15896/04.06.2025 г. от ДСП – П. е представено писмо № ПР/Д-ВП/124-008/29.05.2025 г., в което е посочено, че на 09.05.2025 г. по ел. поща е постъпило писмо от Ц.О. на Ф. съдържащо информация за невъзможността детето М. М. да бъде открито във Ф..

В последното открито съдебно заседание, проведено на 07.07.2025 г., упълномощеният от ДСП – П. социален работник посочва, че в рамките на целия процес са изпращани няколко искания до службите във Ф. за получаване на информация за детето М..

След 9 май 2025 г., когато е постъпило електронното писмо от Ф. не е изпращано друго искане. В самото писмо службите във Ф. са уведомили МП, че въз основа на данните, с които те разполагат, които не са полицейски данни, а само от социалните служби, те не могат да установят адреса на детето, т.к. ДСП - П. също не може да посочи по-конкретни 4 данни. След разговор със служител на МП, който води цялата документация, е посочено, че само ако има престъпление, тогава могат по някакъв начин да ангажират полицейските служби, но след като СП. - Ф. нямат данни, те няма как да открият детето М..