Решение № 3712 от 02.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3712 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева в присъствието на прокурора Т. Ив. П. като разгледа докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело № 20261100103186 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е с молба по чл. 7, б. „f”, във вр. с чл. 8 и чл.29 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, вр. чл. 22а, ал. 1 от ЗЗДт по повод на постъпила молба пред Министерство на правосъдието в качеството му на Централен орган по смисъла на чл.6 от същата конвенция от М. И.

М., за връщане на детето А. М., родено на ********г., в държавата на обичайното му местопребиваване - Федерална република Германия.

На 10.02.2026г. в Министерство на правосъдието на Република България е постъпила молба чрез посредничеството на централния орган на Германия. В молбата са изложени факти за незаконното задържане на детето в България от неговата майка С. Л. М..

Твърди се, че майката С. Л. М. е родена на ******** г., българска гражданка, а бащата М. И. М. е роден на ******** г., български и немски гражданин, като двамата са сключили граждански брак на 24.04.2024 г. в гр. Разград и на ******** г. се е родило детето А. М. в Нойщат ан дер Вайнщрасе, Германия. Семейството е с обичайно местопребиваване в Германия.

В молбата се поддържа, че молителят М. е имал планирана отпуска в България от 05.12.2025 г. до 12.01.2026 г., но поради скандал с г-жа М. тя е заминала за България на 17.11.2025г. На 05.12.2025 г. бащата на детето е пристигнат в България и е 1 установил, че майката и детето са отседнали при нейните родители. От тогава отказва да се върне с детето А. в Германия и го задържа против волята на баща му в България.

Молителят иска на основание чл. 22а от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) да се образува дело за разглеждането молбата и връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване.

В открито съдебно заседание молителят чрез пълномощника си – адв. Б. К. С. от АК - Русе, поддържа молбата и доказателствата, представени с нея. Молителят иска да се уважи молбата за връщане на детето А. М.. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК, депозира писмена защита чрез упълномощения представител, в която поддържа молбата и иска съдът да постанови решение за незабавно връщане на детето А. М. в държавата по обичайното му местопребиваване при бащата М. И. М..

Ответникът С. Л. М., чрез представителя си по пълномощие – адв. Т. С. О.-Ф. от АК - Варна, оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като поддържа становище за неоснователност. Твърди, че не е налице незаконно прехвърляне на детето от Германия в България. Твърди също, че между страните е приключило съдебно производство с окончателен, влязъл в сила акт по ЗЗДН, постановен от Окръжен съд – Разград, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Районен съд – Разград. Сочи, че с решението е установено, че на 08.12.2025г. М. И. М. е упражнил акт на домашно насилие спрямо С. Л. М., както и спрямо малолетното дете А. М., което доказва наличието на съществуваща сериозна опасност при евентуално връщане на детето, същото да бъде изложено на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави в неблагоприятна позиция.

Излага, че цитираната в молбата временна съдебна заповед от 22.01.2026 г. на Районен съд – Лудвигсхафен на Рейн, ФРГ, с който е разпоредено връщането на детето в Германия, е обезсилен със съдебен акт – решение от 29.04.2026 г., след проведено открито съдебно заседание, на което на 29.04.2026г. в Лудвигсхафен на Рейн са се явили страните, техните процесуални представители в Германия, както и особен представител за детето А. М.. Поддържа, че детето е трайно установено в Република България, като за него са създадени много добри и подходящи за възрастта му условия за живот, което е обективирано в социалните доклади, както на българската, така и на германската институция. Реалният център на живота на детето от ноември 2025г. се намира на територията на Република България, а бащата никога не е полагал ежедневни грижи за детето, а майката е тази, която е запозната с неговите нужди и би положила по-адекватна грижа предвид и ниската му възраст.

Сочи доказателства и иска от съда да откаже връщането на малолетния А. в Република Германия.

В открито съдебно заседание С. Л. М., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Упълномощените представители на Министерството на правосъдието поддържат, че са изпълнени предпоставките за незаконно отвличане и пледират молбата да бъде уважена.

Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на молбата.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени всички събрани по делото относими доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С определението си по доклада на делото, обективиран в съдебния протокол от 15.05.2026г. съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че детето А. М. е родено на ******** г. във Федерална република Германия 2 и има българско и германско гражданство, а негови родители са молителят М. И. М. баща, а ответникът С. Л. М. – майка. Съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че молителят М. И. М. е подписал декларация, с която е разрешил на майката С. Л. М. да изведе детето А. М. от Република Германия и тази декларация е била за посещението им за коледните и новогодишни празници на 2025 г. в Република България и за връщането на детето и майката след празниците от България в Германия (лист 170-171 от делото).

От приетите като неоспорени писмени доказателства – служебно заверени преписи от решение № 101 от 23.02.2026г. по гр.д. №186/2026 г. на Районен съд – Разград, потвърдено с решение № 45 от 27.03.2026г. по възз. гр. д. №73/2026 г. на Окръжен съд - Разград, се установява, че е уважена молбата на С. Л. М. и А. М. срещу М. И. М., като е прието, че ответникът е извършил актове на домашно насилие на 08.12.2025г. и е издадена заповед за защита, като М. И. М. е задължен на основание чл.

5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Л.

М. и детето А. М.. С решението си съдът е наложил и забрана на основание чл. 5, ал.

1, т. 3 от ЗЗДН на М. И. М. да приближава за срок от три месеца на разстояние помалко от 50 метра до молителите С. Л. М. и А. М., считано от 13.02.2026г. Издадена е заповед за защита на С. Л. М. и А. М.. Решението е влязло в сила на 27.03.2026г. (л. 8086 от делото).

Видно от решение по дело № 5g F8/26 от 22.01.2026г., на Районния съд на Лудвигсхафен на Рейн, постановено по реда на временна заповед, правото на определяне на местоживеенето на общото малолетно дете А. М., родено на ********г. е предоставено на ищеца М. И. М. и е разпоредено предаването на детето на ищеца.

С решение от 29.04.2026г. по същото дело № 5g F8/26 от 22.01.2026г., на Районния съд на Лудвигсхафен на Рейн, след проведено устно съдебно заседание в присъствието на представителите на страните и детето А. М., е постановена отмяната на решението от 22.01.2026г., като с решението са отхвърлени исканията на М. И. М. за определяне местоживеенето на детето и предаване на молителя. Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от писменото съобщаване на решението. По делото не се съдържат данни решението от 29.04.2026г. да е влязло в сила.

С декларация от 15.05.2026г. бащата М. И. М., е декларирал, че ще осигури самостоятелно ползване от майката С. Л. М. и детето А. М. на жилището находящо се на адрес: гр. Людвигсхафен 67063, Германия, ул. ******** като ще заплаща наема и всички разходи по жилището. Декларирал е, че ще поема разходите за пътуване на майката и детето от България до Германия, както и ще осигури издръжката на майката и детето, необходима за покриване на основните им нужди. Декларирал е и, че при необходимост ще оказва съдействие на майката пред всички държавни и частни институции на територията на Германия, както и ще осигури спокойна и здравословна среда за отглеждането на детето им, поставяйки на първо място неговите интереси и благополучие (лист 160 от делото).

По делото е приет в превод на български език удостоверение от работодателя, подписано от ръководител екип Я.В., което съдът не обсъжда, тъй като има характер на свидетелски показания, дадени не по установения ред в ГПК (лист 137 от делото).

В социален доклад на АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Разград с изх. № ПР/Д-РР/4-001/05.05.2026г. (лист 127-129 от делото) е отразено по данни на майката, че след раждането на детето А. М. на ******** г. отношенията в семейството били нормални. Бащата работел, а майката се грижила за бебето. През месец юни 2025 г. си дошли в България за ваканция, като на 01.09.2025 г. на бащата му се наложило да се върне в Германия. Върнал се след две седмици и на 15.09.2025 г. тримата се върнали в Германия. Тогава започнали проблемите между съпрузите. В доклада е 3 описано, че на 17.11.2025г. след спор между съпрузите, в който се включили и неговите родители, които живеели в един и същ жилищен блок, съпругата е взела решение да се върне в България. След спора на 14.11.2025 г. М. казал на съпругата си да звънне на баща си в България, за да дойде той да я прибере. М. е закупил самолетни билети за нея и детето за 17.11.2025г. за България, като от 14.11.2025 г. до заминаването им на 17.11.2025г. съпругът е пребивавал в жилището на родителите си и идвал да вижда сина си за няколко минути на ден, без да се интересува от нейното емоционално състояние и без да се опитва да оправи отношенията им.

Социалните служители сочат, че С. М. няма да върне детето А. доброволно във Федерална република Германия. След причиненото психическо и физическо насилие от страна на бащата М., майката е споделила, че се страхува за живота и здравето си, както и това на детето си. Желанието е детето да се отглежда в България. Майката е заявила, че не би възпрепятствал контактите на детето с неговия баща, ако те се осъществяват на територията на България. Отразено е, че на 04.05.2026 г. социален работник от ОЗД - Разград е посетил адреса и е извършен оглед на жилищните условия, при които се отглежда детето. Майката С. М. и детето А. живеят на адрес в с.

Ясеновец, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Н. Й. Вапцаров“ № 4. Жилището е собственост на родителите на С., с които съжителстват майката и детето А.. Хигиеннобитовите условия в дома са отлични. Мебелното обзавеждане е съвременно.

Осигурени са функционални ел. уреди за удобството на домакинството. Къщата разполага с две кухни с дневен тракт, общо пет спални, две бани и тоалетни.

Жилището е чисто, подредено и добре отоплено. Майката получава детски надбавки от Германия. Бащата е прехвърлил детските на негово име. Майката получава финансова подкрепа от своите родители. В грижите за сина си А., майката С. получава сигурна и полезна подкрепа от страна на разширения семеен кръг. Майката и детето имат изграден приятелски кръг, а за детето се осигурява възможност за интеграция и социализация. Детето А. е на ниска възраст и не посещава детско заведение. За детето са осигурени подходящи играчки, развиващи двигателното, когнитивното и менталното му развитие. Социалните служители са установили, че майката е тази, която осигурява емоционалната стабилност на детето си. С. М. е родителят, който с подкрепата на семейството на майка си и баща си, полагат основни грижи за детето. В заключителната част на доклада се сочи, че в интерес на детето А., е да расте в спокойна и стабилна семейна среда, да общува пълноценно с двамата родители, както и с членове от разширения семеен кръг (лист 127-129 от делото).

Съдът не обсъжда социално-битовите условия, които страните могат да осигурят за отглеждане на малолетното си дете (в Германия или в България), тъй като тези обстоятелства са неотносими към предмета на настоящия спор, доколкото съдът не разглежда по същество въпроса за упражняването на родителските права (арг. от чл.