Акт от 14.10.2019, Административен съд - Силистра

Р Е

Ш Е Н

И Е № 92 гр. Силистра, 14.10.2019 г.

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд гр.Силистра, в открито съдебно заседание на двадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав - съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева разгледа докладваното от съдията АД № 158/2019 г. по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 37 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) и на основанията и реда по Наредба № I-51 от 12.03.2001 г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето (Наредбата).

Жалбоподателката

А.И.Р., ЕГН: ********** ***, в качеството на майка и законна представителка на малолетното дете А.Т. Р., ЕГН:**********, оспорва Заповед № 886з-145 от 19.06.2019 г.на Началника на РУ на МВР-Силистра, с която е предоставена полицейска закрила на детето А.. В оспорената заповед не е вписано под каква форма следва да се осъществи полицейската закрила. Посочено е, че полицейската закрила следва да се осъществи от инспектор при „Детска педагогическа стая“ при РУ на МВР-Силистра.

Оспорената заповед е изпълнена като 8-годишното дете А., настанено по съответния ред от Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Силистра в Кризисен център за лица, обект на домашно насилие и трафик на хора - гр.Силистра, е отделено от неговата майка, изпълняваща функция и на придружител в Кризисния център, и от защитената среда и е предадено на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.

Варна .

Чрез жалбата се акцентира, че заповедта е издадена без да спазени законовите изисквания. Не е осъществена нито една от материалните предпоставки по чл. 3 от Наредбата, които, въпреки че не са вписани като основание в заповедта, се коментират в жалбата: детето е настанено в защитена среда, не е обект на престъпление, за него няма непосредствена опасност за цитираното в заповедта „психично здраве“, не е налице опасност да бъде въвлечено в извършване на нарушение, не е изгубено или в безпомощно състояние, не е оставено без надзор. Моли се за отмяна на оспорената заповед и за връщане на детето в Кризисен център за лица, пострадали от домашно насилие и трафик на хора - гр. Силистра, за да се изпълни административен акт, издаден от Директора на ДСП - гр. Силистра № 1903-РД01-0515/12.06.2019 г. за настаняване на детето в защитена среда в гр.Силистра.

Ответникът

Началник на РУ на МВР-Силистра - не ангажира становище по жалбата.

Заинтересованото лице Т.Р.

- баща на детето А., в писмен отговор от 18.09.2019 г, оспорва жалбата като неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна стрА.:

Административното производство е инициирано по две искания на лица по смисъла на чл. 5 от Наредбата: съдия в Районен съд гр. Варна (чл.5, ал.1, т.7 от Наредбата) и искане на полицейски орган (чл.5, ал.1, т.5 от Наредбата, л.13) -Началник отдел „КП“ при ОД на МВР-Варна.

В първото искане (л.14) на съдия в Районен съд – гр.Варна от 30.08.2018 г. е поискано предоставяне на полицейска закрила спрямо осемгодишното дете А., като не е посочено под коя от формите по чл. 4 от Наредбата следва да се обективира тази закрила:

- чрез отстраняване на детето от средата или субектите, които оказват или могат да окажат вредно въздействие върху него, или

- чрез установяване на обстоятелствата, довели до попадането на детето в това състояние, - чрез предприемане на мерки съвместно със социалните работници в дирекциите „Социално подпомагане“ за отстраняване на причините и условията, представляващи опасност за физическото, душевното или моралното развитие на детето или

- или комбинация от посочените по-горе начини;

Съответно, не е посочено и форма по чл. 39 от Закона за закрила на детето:

- настаняване на детето в специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него;

- настаняване на детето в социални услуги с резидентна грижа;

- връщане на детето при родителите му или лицата, които полагат грижи за детето;

Може би искателят счита, че „полицейска закрила“ е родово понятие и конкретната форма следва да се определи от компетентния орган – Началника на РУ на МВР.

В утвърдения с Наредбата образец на искане (Приложение

№ 1) не е указано изрично място за вписване формата на полицейската закрила, но Наредбата като подзаконов акт следва да не противоречи на Закона за закрила на детето, в който изрично и лимитативно са посочени конкретните проявни форми на полицейска закрила (чл.39 от ЗЗД), както и на законово-оправданата необходимост искането да определя обективните рамки на подлежащия на издаване административен акт.

От приложените към сезиращото искане документи и от административната преписка се изяснява, че с протоколно определение от 29.05.2018 г. родителските права спрямо 7-годишното (към 2018 г.) дете А. са предоставени за упражняване на майката А.. Фактическата раздяла между родителите датира от лятото на 2017 г. като от тогава до изпълнението на оспорената заповед на 19.06.2019 г. детето живее с майката. Две седмици след определянето на привременните мерки, т.е.на 15.06.2018 г. бащата е подал молба за промяната им, вероятно с оплакване за неспазен режим на лични отношения. С определение от 25.06.2018 г. по гр.дело № 4367/2018 г., упражняването на родителските права е предоставено на бащата. В съдебния акт се загатва за приложени от майката две заключения от клиничен психолог Г. М. и детско-юношески психиатър доктор Г.с данни за вероятност бащата да е оказал сексуален тормоз спрямо детето чрез блудствени действия. (л.75) Последният, в рамките на период, по-кратък от два месеца, не е успял да получи фактическото предаване на детето.

В тази връзка са приложените към искането доказателства – удостоверение от частния съдия изпълнител и протокол от екипна среща от 30.08.2018 г., организирана от ДСП-Варна с цел – предаване на детето на родителя, определен да упражнява родителските права. Въз основа на посочените приложени доказателства районният съдия, постановил определението за привременни мерки по гр.дело № 4367/2018 г. по описа на РС-Варна, е подал цитираното по-горе искане за полицейска закрила на детето. От същото не става ясно коя от формите за полицейска закрила следва да се приложи, но с оглед нормата на чл. 4, т. 1, респ. т. 3 от Наредбата може да се предположи, че искателят е имал предвид „отстраняване на детето от средата или субектите, които оказват или могат да окажат вредно въздействие върху него, респ. предприемане на мерки съвместно със социалните работници в Дирекция „Социално подпомагане“ за отстраняване на причините и условията, представляващи опасност за душевното развитие на детето. В искането са изложени съждения, че е налице „непосредствена опасност за психичното здраве на 7-годишното дете, тъй като за период от два месеца не е спазен привременният режим за упражняване на родителските прав , тъй като „съдебният акт по привременните мерки, ползващ се с изпълнителна сила, не е изпълнен“ .

С оспорената заповед №

886з-145 от 19.06.2019 г. на Началника на РУ на МВР-Силистра е предоставена полицейска закрила на детето А., на 8 години, като е наредено полицейската закрила (не е ясно под коя от формите по Наредбата, респ. по Закона за закрила на детето да бъде осъществена тя) следва да се изпълни от инспектор при „Детска педагогическа стая“ при РУ на МВР-Силистра.

Анализът на наведените с искането обстоятелства в светлината на приложимите норми от Наредбата и Закона за защита на детето предполага следните изводи:

От зададената правна рамка следва, че в искането за издаване на заповед за полицейска закрила следва на първо място ясно и отчетливо да се посочи конкретното фактическо състояние на детето, както и обстоятелства, релевантни за преценка дали детето е в риск и ако е в риск – какви са характеризиращите го белези. Липсва ясно формулиране не само на формата на полицейска закрила, но и на мотивите, поради които тя се претендира.

Изведеният мотив в искането - неизпълнение на режим на лични отношения по висящо бракоразводно дело в период, по-кратък от два месеца, при засегнатите в Определение № 7259 по гр.дело № 4367/18 г., препращащо към Определение по гр. дело № 4367/2018 г. от 29.05.2018 г. с данни за сексуално насилие от бащата, на когото са предоставени родителските права за упражняване, спрямо детето, не дава отговор на въпроса - как е защитен интересът на 7-годишното дете, респ. коя от двете ценности е предпочетена – осигуряване право на контакт между бащата и детето или ограничаване на детето да контактува с бащата, спрямо когото клиничен психолог и детско-юношески психиатър са заключили, че е налице вероятност от сексуално насилие.

Безспорно, съдебните актове - Определение № 7259 по гр. дело № 4367/18 г. за привременни мерки е задължително за всички органи и лица–(чл. 300 от ГПК), но при спазването на този законодателно закрепен принцип, в хипотези за преценка необходимост от предостовяне защита на дете, водещ коректив е „най-добрият интерес на детето“ по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗД. Неизпълнението на съдебен акт за упражняване на родителски права, на самостоятелно основание без съобразяване на правно-значимите коментирани по-горе психологически и психиатрични заключения за вероятност за сексуално насилие над детето от страна бащата, на когото са предоставени родителските права, не съставлява „непосредствена опасност за психичното здраве на детето“. Напротив, психичното здраве следва да се обезпечи чрез отстраняване на вероятните източници на опасност, сред които безспорно са заявените оценки от съответни психолог и психиатър блудствени действия и сексуален тормоз. Действително и няма спор по делото, че липсва осъдителна присъда по чл. 149 „Разврат“ от наказателния кодекс, но тази индиция, дори да не се обективира със съответен съдебен акт, е достатъчно основание да бъде съобразена като потенциална опасност и да се гарантира най-добрият интерес на детето. В случая, този факт не е включен нито в искането за предоставяне на полицейска закрила, нито в оспорената заповед.

Първоначално посоченото искане е изпратено до Началника на РУ на МВР по постоянен адрес ***, с която детето живее, вероятно в качеството на орган, оправомощен да се произнесе по искането съгласно чл.5, ал.1, т.5 от Наредбата.

Междувременно между родителите на детето се води и все още е висящо бракоразводно дело. Независимо от него майката е подала искане за закрила спрямо бащата по реда на Закона за защита от домашно насилие и съответно бащата реципрочно е подал аналогично искане. Съдебното производство по гр.дело № 8952/2018 г. по описа на РС-Варна по молбата на майката е прекратено поради преценена недопустимост, т.е. съдът не се е произнесъл по същество, неуважавайки молбата,така както некоректно е изложен коментарът на този съдебен акт в по-късно издадената заповед за предоставяне на социална услуга № ЗД/Д-В-152 от 21.06.2019 г. на Директора на Д „Социално подпомагане“ - гр. Варна (л. 19).

Съответно, по молбата на бащата по Закона за защита от домашно насилие първата инстанция е постановила отказ, който е отменен от втората инстанция (л. 29-32). Мотивите на първоинстанционното решение, с което се отхвърля искането, не са приложени по преписката, тъй като избирателно са отстранени от 2-ра до 15 страница включително, а в интернет страницата съдебният акт е публикуван само в частта на диспозитива.

Също така, в края на месец септември, 2018 г. бащата е заявил в Министерство на вътрешните работи, че седемгодишното дете е напуснало дома си и че е в неизвестност. Настоял е детето да бъде обявено за общодържавно издирване. Разпространеният бюлетин от МВР е оповестил следната информация, провокирана от бащата, респ. правно-третирана от съответната администрация :“малолетното дете на 7 години А. е напуснало дома си и се укрива от неговата майка ,която е с отнети родителски права; причина за издирване – досъдебно производство за разследване на престъпление по чл.149, ал.1 от НК „блудство с малолетно лице“. (л. 22) Така зададената информация, послужила за мотив на оспорената заповед, следва да се прецизира с оглед на конкретните обстоятелства по преписката. От лятото на 2017 г., когато е фактическата раздяла на родителите, детето А. не е отделяно от майка си и следва нейното местоживеене. Към момента на подаване на сигнала за издирване 28.09.2018 г. детето не може да е напуснало дома си, тъй като домът му е по местонахождение на майката, която фактически упражнява родителските права.