Решение № 1553 от 06.10.2025, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 1553

Ловеч, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - I тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

Членове:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА и с участието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНА ПАВЛОВА канд № 20257130600354 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето при Министерски съвет на Република България, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу решение № 66 от 19.06.2025 година, постановено по административно наказателно дело № 163 по описа за 2024година на Районен съд Тетевен, с което първи наказателен състав е отменил Наказателно постановление № РД – 17-5/17.05.2024г., издадено от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето при Министерски съвет на Република България и осъдил Държавна агенция за закрила на детето при МС на Република България да заплати на Районен съд Тетевен сумата от 490,10 лева за експертиза.

В касационната жалбата се твърди, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в необсъждане и неприлагане на относими материално-правни норми. Касационният жалбоподател, счита че не са допуснати нарушение при съставяне на акта, както и при издаване на наказателното постановление, налице са всички реквизити, обстоятелствата са пълно и ясно описани, които показват извършеното нарушение. Излага, че неправилно РС е приел, че АУАН и НП не отговарят на формалните законови изисквания. Сочи, че НП е обосновано и мотивирано. Сочи датата 10.12.2023г., вписана в НП за допусната техническа грешка. В заключение моли да бъде отменено решението на РС и потвърдено издаденото НП в неговата цялост.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез надлежно упълномощения процесуален представител подържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че дори и да имат някакви процесуални нарушение, те са несъществени и в административно наказателния процес когато нарушителят е установен, и е безспорна неговата вина, АНО е следвало да издаде НП. Излага, че самото възприемане на някакъв потенциален риск по отношение на детето задължава нарушителя да прибегне към нормата на чл.7 от Закона за закрила на детето, т.е. да уведоми органите, че детето е в риск. Претендира съдът да присъди разноските за двете инстанции с оглед изхода от делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът - А. Ц. М., редовно призована, чрез упълномощения адв.Б.Ц. поддържа депозираният писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да остане в сила постановеното решение като правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и съобразяване на всички относими факти и обстоятелства. Твърди, че връчения й екземпляр на АУАН е нечетим и тя реално не е могла да се запознае какво нарушение е извършила и какво ѝ е предявено. В АУАН и впоследствие в НП е установен период на извършване на нарушението от 10.12.2023 година до 02.02.2024 година. Сочи, че самите служители на АНО не дават смислени обяснения какво се е случило на 10.12.2023 година и защо тази дата е възприета като начална дата на периода, в който е извършено нарушението. В самото производство е установено, че събитието е настъпило на 15.12.2023 година. Претендира да дъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция по представения списък.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно. Споделя извода на решаващият съд за процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство и недоказаност на извършеното административно нарушение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН, от активно легитимирана страна, срещу решение на Районен съд - Ловеч, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените от касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона.

Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.

В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд.

С обжалваното решение първи наказателен състав на Тетевенският районен съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № РД – 17-5/17.05.2024г., издадено от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето при Министерски съвет на Република България, с което на А. Ц. М. от гр. Тетевен, за нарушение по чл. 45, ал. 11 във вр. с чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за закрила на детето/ ЗЗДет./ на основание чл. 45, ал. 11 във вр. с чл.7, ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Административно-наказателната отговорност е била ангажирана затова, че през периода от 10.12.2023 г. до 02.02.2024г. Мечкарова като медицински фелдшер в училището, не е уведомила Дирекция „Социално подпомагане“, органите на Министерство на вътрешните работи и Държавната агенция за закрила на детето за необходимостта от закрила на детето М. Г., изпаднало в риск, поради упражнено спрямо него насилие от ученика С. М. на 15.12.2023 година. Според Административно наказващият орган /АНО/ деянието е извършено чрез бездействие и от субективна страна – виновно при форма на вината - небрежност, като нарушителят Мечкарова не е съзнавала и не е предвиждала настъпването на противоправният резултат, но е била длъжна и е могла да го предвиди.

За да отмени НП решаващият състав е приел, че в проведеното административно наказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, след като в НП е посочен период на нарушение без да са изложени каквито и да било мотиви защо е бил определен този период, водещо до неяснота на повдигнатото административно обвинение, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице, още повече, че според доказателствата процесното насилие е упражнено на 15.12.2023 година, когато привлеченото към административно наказателна отговорност лице, е узнало за извършеното деяние и като фелдшер в училището е прегледала детето. При факта, че наказаното лице е било узнало за извършеното насилие на 15.12.2023г., съдът е счел, че с приетият в НП без мотиви период на нарушение, предвид и обстоятелството, че на наказаното лице е връчен нечетлив и неясен акт за установяване на административно нарушение, от който се разчита само записания период, то нарушителят е поставен в невъзможност да разбере какво нарушение му се вменява във вина, какви са неговите обективни и субективни признаци, правилно ли са описани фактическите обстоятелства, констатирани от контролните органи и каква е правната квалификация на нарушението, приравнено от съда на липса на връчване, по смисъла на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. При това е приел, че е нарушена процедурата по констатиране на нарушението и неговото санкциониране, представляващо основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно само на това основание. Наред с това, РС е анализирал признаците на състава на конкретното нарушение и с оглед представените по делото доказателства е счел, че кумулативните предпоставки за наличието на нарушение не са били налице към отразения в НП период, с аргументи, че по делото не са ангажирани безспорни доказателства за доказана нужда за закрила на детето М., както и че задължението е за незабавно уведомяване и неизпълнението му следва да бъде обвързано с точна дата, а не с период от време. Счел е също, че описаното в НП деяние не е съставомерно. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на касационният жалбоподател за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и правилно.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил процесуалното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при спазване на предвидения процесуален ред за събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното административнонаказателно производство, довели до нарушение на материалния закон.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства решаващият съд правилно е приел при извършената от него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че в проведеното административно наказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения по приложението на императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като на първо място АУАН е нечетлив, на следващо в НП е направено описание на деянието като осъществено на 15.12.2023г., а административното нарушение е посочено за извършено в периода от 10.12.2023 г. до 02.02.2024 г., без да са изложени каквито и да било мотиви защо е бил определен именно този период. Следва да се отбележи, че началната дата, а именно 10.12.2023 г. от посоченият в НП период като време е преди да е осъществено процесното деяние.

В случаят с издаването на процесното НП без да е връчен в четлив вид съставеният АУАН, който поставя началото на административно наказателното производство е засегнато правото на защита на нарушителя, което винаги се квалифицира като съществено процесуално нарушение с оглед произтичащите със съставянето на АУАН права и задължения и функциите на АУАН в административно наказателното производство, а именно значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение. Връчването на АУАН осигурява правото на защита на привлечения към административно наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем с подаване на възражения в дадения законов срок, представяне на доказателства и др. Безспорно това право е осуетено с връчването на нечетлив и неясен акт за установяване на административно нарушение, от съдържанието на който се разчита само записания период, което поставя в невъзможност нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява във вина, какви са неговите обективни и субективни признаци, описанието на фактическите обстоятелства, констатирани от контролните органи и каква е правната квалификация на нарушението.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че спрямо детето М. Г., е упражнено насилие от ученика С. М. на 15 декември 2023 година. Няма спор по делото, че както към 15.12.2023 г., така и по - късно, институциите по чл. 7, ал. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./ не са уведомени от фелдшерката Мечкарова, още по - малко незабавно, каквото е изискването на закона, но преценката дали е налице нарушение, следва да бъде извършена с оглед описание на същото в АУАН и НП. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че за периода, посочен в НП, липсват описани признаци от нарушението. Същевременно, безспорно от всички доказателства по делото е, че насилието е извършено на 15.12.2023г. При тази фактическа установеност не става ясно, защо точно за този период – 10.12.2023 г. до 02.02.2024 г. е прието от административно наказващият орган, че е налице нарушение, неуведомяване на съответните институции, което пък от своя страна е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Отделно, доколкото задължението е за незабавно уведомяване, то неизпълнението му следва да бъде обвързано с точна дата, а не с период от време. Липсата на конкретика в описанието на нарушението в издаденото наказателно постановление, освен че нарушава правото на защита на наказаният, осуетява и съдебния контрол за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, защото препятства съда да извърши проверка извършено ли е от обективна страна визираното в НП нарушение. В този смисъл изводите на РС са правилни и съответни на фактите по делото.