Решение № 163 от 03.09.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Харманли, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20265630200281 по описа за 2026 година

Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.

Жалбоподателят Л. А. А., ЕГН ********** от гр. Харманли, обжалва НП № 271-26-58 от 01.VI.2026г. на Началник на РУ-Харманли при ОД на МВР-Хасково. Сочи, че НП е незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон и издаването му било в противоречие с административно наказателните правила. Моли съда да отмени атакувания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят Л. А. А., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника му адв. В.А. е депозирана молба, с която е взето становище по същество.

Издателят на наказателното постановление – Началник на РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

С Наказателно постановление № 271-26-58 / 01.VI.2026г. на Началник РУ Харманли при ОДМВР - Хасково, издадено въз основа АУАН № 271-26-58/ 11.V.2026г. на Л.

А. А., ЕГН ********** от гр.Харманли, на основание чл.45 ал.3 от Закон за закрила на детето е наложено административно наказание: "Глоба" в размер на 153.39 евро (300 лв.), за това, че:

„На 11.V.2026г., около 23.30 часа, в гр.Харманли, на бул. „България“, лицето допуска непълнолетния си син А* Л.ов А. с ЕГН ********** от гр.Харманли, ул. „К*Б* №* без придружител на обществено място след 22.00 часа, с което виновно нарушил: чл. 8 ал.3 от Закон за закрила на детето“.

В Акт за установяване на административно нарушение № 271-26-58/11.V.2026г., 1 са отразени идентични обстоятелства.

В хода на настоящото производство, в качеството на свидетели се разпитаха Н.

Т. и Д. К. - служители на РУ-Харманли, които заявиха, че на 11.V.2026г., около 23:30ч. в гр.

Харманли на бул. „България“, спрели автомобил за проверка, в който автомобил бил синът на жалбоподателя. Впоследствие отвели лицето в районното управление и уведомили родителя му. След като родителят на детето пристигнал, съставили акт по Закона за закрила на детето, който акт жалбоподателят подписал без възражения и получил екземпляр от него.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.

59 ал. 2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 04.VI.2026г., а жалбата е депозирана пред Районен съд Харманли на 05.VI.2026г. и е входирана под № 4545/05.VI.2026г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество неоснователна.

При извършената служебна проверка, настоящия състав на съда констатира, че процесния Акт за установяване на административно нарушение и обжалваното Наказателно постановление са издадени от компетентните за това органи съгласно чл. 37, ал.1, б. "а" от ЗАНН, вр. чл. 46 ал.1 от ЗЗДет. и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 46 ал.1 от ЗЗДет. и предвид наличната по делото Заповед № 3408/20.XI.2009 година на ВНД Директор ОДМВР-Хасково, което не се и оспорва по делото.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.

АУАН е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 40 и чл.43 от ЗАНН.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаването на НП, като същите отговарят на изискуемото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

В случая жалбоподателят Л. А. е наказан за нарушение по чл.8 ал.3 от ЗЗДет., според който: „Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20.00ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22.00ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило 18-годишна възраст.“

Наказанието за това нарушение е предвидено в чл.45 ал.3 от ЗЗДет, съгласно който: „Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв.“

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Т. и Д. К. - служители на РУ-Харманли, които настоящия састав на съда кредитира с доверие, се установява по несъмнен начин осъществяването на състава на нарушението по чл.8 ал.3 от ЗЗДет., тъй като се установи и доказа, че непълнолетното дете А* А. на 11.V.2026г., около 23.30ч., т.е. след 22.00ч., се е намирал на обществено място - бул. „България“ в гр. Харманли, без да е бил придружаван от родител или друго пълнолетно дееспособно лице. Така събраните гласни доказателства са непротиворечиви, неопровергани от други доказателства в обратна насока, като същите се подкрепят и от наличните писмени доказателства - АУАН № 271-26-58/11.V.2026г.

Правилна е и дадената от административно наказващия орган материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението е на административно наказващия орган, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено. По делото не се оспорва фактът, че жалбоподателят е родител – баща на непълнолетния А* А.. Няма спор и че към посочения в акта и в наказателното постановление час, на посоченото обществено място детето – А.А. е под 18г одини, но над 14 години е било именно там. Основното задължение на родителя, настойника, попечителя или другите лица, които полагат грижи за дете, е да го придружават на обществени места след 20.00ч. ако детето не е навършило 14-годишна 2 възраст, съответно след 22.00ч. ако детето е навършило 14, но не е навършило 18-годишна възраст. В случаите, при които това е невъзможно, то същите тези лица трябва да осигурят друго пълнолетно дееспособно лице за техен придружител на обществени места след 22.00 часа, ако детето е навършило 14, но не е навършило 18-годишна възраст. Безспорно отговорността за неизпълнение на задължението на родителя да придружава детето по силата на чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила на детето би отпаднала, ако родителят осигури пълнолетно лице за придружител на детето си след 22.00 часа в съответствие с чл. 8, ал. 4 от Закон за закрила на детето, което обстоятелство обаче не се установява по делото и в този смисъл, както вече се посочи съдът намира, че е налице правилна квалификация на нарушението и словесно описание на административното нарушение.

Фактическата обстановка правилно е установена от административно наказващия орган. От събраните по делото доказателства се установява, че 11.V.2026г., около 23.30ч., в гр.Харманли, на бул. „България“, жалбоподателят е допуснал непълнолетния си син А* Л.ов А. без придружител на обществено място след 22.00ч., а именно в 23.30ч. По този начин жалбоподателя безспорно е извършил нарушение на чл.8 ал.3 от Закон за закрила на детето.(в този смисъл е и Решение от 09.VIII.2019г. по КАНД № 465/2019г. на Административен съд Хасково). Следователно от фактическа страна съдът установи по несъмнен начин, че наказаното лице не придружава непълнолетния си син на обществено място след 22.00ч. без обаче да му осигури пълнолетен придружител.

На следващо място задължението, установено в чл.8 ал.4 от Закон за закрила на детето възниква за родителя само, ако той не може да изпълни основното си задължение, което се установява в ал.3 на чл.8. Тези задължения обаче се намират едно към друго в условие на алтернативност, което налага при описание на обективните признаци на нарушението да се опишат и факти, които се релевират и в двете хипотези, за да може да се извърши правилна и цялостна преценка относно релевантните за обективната истина обстоятелства. Този извод на съда се подкрепя и посоченото в самата санкционна норма на чл.45 ал.3 от Закон за закрила на детето, предвиждаща алтернативна наказуемост за нарушение по чл.8 ал.3 – ал. 4 от закона чрез използвания от законодателя съюз "или".

В настоящия случай мястото на извършване на нарушението е ясно описано и определено като направеното описание е достатъчно ясно и конкретно, за да може да бъде открито и същото отговаря на понятието за обществено място. Съгласно Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места в §1 т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) е посочено, че по смисъла на Наредбата: "обществени места" са общодостъпни за всяко лице места като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други. " В конкретния случай, посоченото място – бул.“България“ в гр.Харманли, представлява такова обществено място по посочената легална дефиниция. В разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила на детето основен обективен признак относно субект на нарушението се явява лице, което полага грижата за детето. Самото понятие "грижа" е дефинирано в §1 т.6 от ДР на Закон за закрила на детето, според който грижата е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси. Следователно жалбоподателя в качеството си на родител, определено попада в субективните предели както на диспозитивната норма по чл. 8, ал. 3, така и на санкционната такава по чл. 45, ал. 3 от Закон за закрила на детето.

Нарушението е формално, на просто извършване и за да са осъществени елементите от фактическия му състав не е необходимо да са причинени реални вреди.

Достатъчно е да е установено непълнолетното лице на обществено място след 22.00ч., непридружено от родител или от друго пълнолетно дееспособно лице.

Поради така изложеното съдът намира за доказано от обективна страна извършването на нарушението по чл.8 ал.3 от ЗЗДет., доколкото не е и спорно по делото, че именно жалбоподателят, на когото е съставен АУАН и впоследствие НП, е родител на непълнолетното дете А.А. и който в качеството си на такъв е надлежният административнонаказателно отговорен субект, имащ задълженията в случая по чл.8 ал.3 от ЗЗДет.

Нарушението е осъществено и от субективна страна, а именно виновно при 3 форма на вина непредпазливост по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 11, ал. 3, предложение първо от НК и доколкото не е налице изключение по чл.7 ал.2 от ЗАНН за процесното нарушение. Жалбоподателят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Не са налице обстоятелства, които да характеризират случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН с оглед на специфичните отношения, които регулира нарушената разпоредба, а именно: защита правата и интересите на малолетните и непълнолетните деца, а и доколкото процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.45 ал.3 от ЗЗакД, като наложеното наказание е в минималния предвиден от закона размер от 300 лв., доколкото по делото не са налице доказателства за наличието на оттегчаващи отговорността обстоятелства.

Така изложеното обуслява потвърждаване на обжалваното постановление, като правилно и законосъобразно.