Решение № 10056 от 30.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 10056

Варна, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20267050701405 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет).

Образувано е по жалба от Г. Н. Ц. [ЕГН] лично и като законен представител на С. Ц. Ц. [ЕГН], чрез адв. А. против Заповед № ЗД/Д-В-058/27.03.2026 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – [населено място], с която е насочено детето С. Ц. Ц., майка: Г. Н. Ц. и баща: Ц. Г. Ц. да ползват социалната услуга „Информиране и консултиране“, „Терапия и рехабилитация /в частта терапия/“ и „Застъпничество и посредничество“ в ЦОП към Комплекс за социални услуги на фондация „Владиславово“ – [населено място], [жк], [улица], ет.2, за срок от 12 месеца.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради недопустимост на производството, нарушение на процесуалните правила, материалния разпоредби и целта на закона. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция "Социално подпомагане" – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Заинтересована страна – Ц. Г. Ц., лично и чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира за присъждане възнаграждение за адвокат.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 36/06.01.2030 г. по гр. дело № 9668/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, по взаимно съгласие е прекратен гражданския брак между Ц. Г. Ц. и Г. Н. Ц. сключен на 29.05.2010 г. Предоставено е упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. на майката Г. Н. Ц., определен е режим на контакти с бащата.

С Решение № 1296/14.04.2025 г. по гр. дело № 9270/2024 г. на Районен съд – Варна са наложени мерки за защита спрямо децата Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. като е задължен Ц. Г. Ц. да се въздържа да извършва домашно насилие спрямо Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. на основание чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН, задължена е Г. Н. Ц. да се въздържа да извършва домашно насилие спрямо Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. на основание чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН, задължени са Ц. Г. Ц. и Г. Н. Ц. да посещават специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева към фондация „SOS – семейства в риск“ с адрес [населено място], ул. Синчец, № 21, на основание чл. 5, ал.1, т.6 ЗЗДН и са насочени децата Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц. към специализирана услуга за защита, помощ и подкрепа на деца жертви или свидетели на насилие към център за обществена подкрепа „Усмивка“ на основание чл. 5, ал.1, т.8 ЗЗДН.

С окончателно Решение № 1115/31.10.2025 г. по въззивно гр. дело № 1258/2025 г. на Окр. съд – Варна е потвърдено Решение № 1296/14.04.2025 г. по гр. дело № 9270/2024 г. на РС – Варна /допусната е очевидна фактическа грешка относно посочване номера на делото на РС - Варна, като вместо 9270 е записано 9290, но от номера и датата на решението на РС – Варна се установява, че Решение № 1296/14.04.2025 г. е оставено в сила/.

Изготвен е Протокол от преглед на оценка на случая и план за действие от 20.11.2025 г. Изготвен е План за действие на 20.11.2025 г. за срок от шест месеца.

От Ц. Г. Ц. е подаден сигнал до отдел „Закрила на детето“ /ОЗД/ при ДСП – Варна, в който е изложено, че режима на лични отношения между Д. Ц. и него не се изпълнява, прекъсната е връзката между тях, отправено и искане за изготвяне на социален доклад относно психоемоционалното състояние на Д. Ц. и насочване на детето и майка им към консултиране и работа с психолог в Център за обществена подкрепа с цел възстановяване на връзката между дете и баща. На 12.03.2026 г. е проведена среща между служители на ОЗД към ДСП – Варна и Ц. Ц., за което е съставен протокол на същата дата.

С писмо изх. № 559/24.03.2026 г. от директор на Комплекс за социални услуги за деца и семейства в [населено място] до директор на ДСП – Варна е уведомена, че в Център за обществена подкрепа /ЦОП/ „Усмивка“ към момента не се прилага самостоятелно разработена структурирана специализирана програма по чл. 5, ал.1, т.8 ЗЗДН.

С писмо изх. № 612/02.04.2026 г. е посочено ЦОП „Усмивка“ какви услуги съгласно чл. 5, ал.1, т.8 ЗЗДН предоставя.

С писмо изх. № 260005_004_А/26.03.2026 г. от началник отдел „Закрила на детето“ до директора на ДСП – Варна е посочено фондация „Владиславово“ какви програми и дейности е разработила.

Изготвен е Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо детето С. Ц. Ц. от социален работник ЗД и началник отдел ЗД с изх. № СЛ/Д-В/2576-009/27.03.2026 г. до директора на ДСП – Варна, с който са направени изводи и препоръки: предвид констатациите на ОЗД към ДСП – Варна относно рисковете, касаещи децата Д. Ц. и С. Ц. и липсата на промяна във взаимоотношенията в семейството е необходимо родителите и децата за ползват услугите на КСУ „Аспарухово“ [населено място], където специалисти да окажат подкрепа и осъществят консултативна работа с всички членове на семейството.

Издадена е оспорената Заповед № ЗД/Д-В-058/27.03.2026 г. от директор на ДСП – Варна, с която е насочено детето С. Ц. Ц. с майка – Г. Ц. и баща Ц. Ц. да ползват социална услуга „Информиране и консултиране“, „Терапия и рехабилитация /в частта терапия/“ и „Застъпничество и посредничество“ в ЦОП към Комплекс за социални услуги на фондация „Владиславово“ – [населено място], [жк], [улица], ет.2, за срок от 12 месеца.

С писмо № 260537_0156/КСУА/15.06.2026 г. ЦОП „Аспарухово“ /фондация „Владиславово/ е представил информация за дейностите, осъществявани в рамките на лицензираните социални услуги „Информиране и консултиране“, „Терапия и рехабилитация /в частта терапия/“ и „Застъпничество и посредничество“ в контекста на работа с деца и семейства, засегнати от родителски конфликти.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК:

Оспорената заповед е връчена на Г. Ц. на 27.04.2026 г., жалбата е подадена на 08.05.2026 г. лично от Г. Ц. и като законен представител на детето С. Ц.. Поради това, че жалбата е от Г. Ц. и С. Ц. следва, че и двете лица претендират за отмяната й, поради което не е установено противоречие в интересите им. Дори и да се установи такова оспорената заповед ще бъде отменена, поради изложеното не са налице предпоставки за назначаване на особен представител на детето С. Ц. по реда на чл.29, ал.4 ГПК, вр. чл.144 АПК. Отделно от това като заинтересована страна е конституиран бащата на детето, поради което интересите на детето са охранени. Оспорването е от легитимирани лица с правен интерес, в законово установения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, против административен акт, поради което е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената Заповед № ЗД/Д-В-058/27.03.2026 г. на директора на ДСП – Варна е с идентично съдържание като Заповед № ЗД/Д-В-059/27.03.2026 г. на директора на ДСП – Варна, но последната е с адресат Ц. Ц., т.е. налице са два административни акта относно детето и всеки от родителите. Заповед № ЗД/Д-В-059/27.03.2026 г. на директора на ДСП – Варна, не е оспорена и е влязла в сила, но това не променя наличието на правен интерес от оспорването на жалбоподателите, тъй като те са адресати на Заповед № ЗД/Д-В-058/27.03.2026 г. на директора на ДСП – Варна, съответно Ц. Ц., в качеството на баща, който не е лишен от родителски права е заинтересована страна в производство, тъй като социалната услуга е и по отношение на него.

Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ППЗЗДет – директора на дирекция "Социално подпомагане" – Варна.

Оспореният акт е постановен в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В разпоредителната част е посочено, че се насочва детето С. Ц. и/или майка Г. Ц. и баща Ц. Ц. да ползват социални услуги. В мотивите на заповедта е посочено „… е необходимо родителите и децата да бъдат насочени да ползват услугите на КСУ „Аспарухово“ – [населено място]…“ поради което волята на органа е и родителите да ползват социалните услуги. Това, че не е премахнат съюза „или“ в разпоредителната част не е съществено процесуално нарушение, което да е предпоставка за отмяна на заповедта, защото на всеки от родителите е връчена заповед за насочване за социалните услуги. Посочено е както правното основание, така и релевантните факти и обстоятелства по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, за насочване на родителите и на детето към ползване на социалните услуги. Мотивите за издаването на акта, могат да бъдат изведени и от изготвения социален доклад от 27.03.2026 г. Доклада и оспорената заповед са съобщени на Г. Ц., срещу подпис, което е удостоверено в Протокол от 27.04.2026 г. В настоящото производство жалбоподателите имат право да оборят всички установявания, поради което дори и да не им е връчен Доклада от 27.03.2026 г., това нямаше да е съществено процесуално нарушение.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ регламентира, че държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗЗДет, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси, като закрилата на детето е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет), при спазване на установените в чл. 3 от ЗЗДет принципи, в т. ч и при осигуряване най-добрия интерес на детето по см. на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Мерките за закрила нормативно са определени в чл. 4, ал. 1, т. 1 – т. 13 от ЗЗДет, като по т.1 е предвидена закрила чрез "съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда". Съгласно чл. 23, т.1 и т.2 от ЗЗДет, мерките за закрила в семейна среда се изразяват в осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата; насочване към подходящи социални услуги, които по см. на § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет са социалните услуги по чл. 15, т. 1 – 7 от Закона за социалните услуги: чл.15, т.1 ЗСУ – информиране и консултиране, чл.15, т.2 ЗСУ – застъпничество и посредничество и чл.15, т.4 ЗСУ – терапия и рехабилитация. На основание чл. 88, ал.1 ЗСУ, всички социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето се предоставят по реда на ЗЗДет.

Съгласно чл. 24, ал.1 ЗЗДет, мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция "Социално подпомагане". Следва че административният орган дори и да не е сезиран с конкретно искане за детето при установяване на предпоставките може по своя преценка да издаде заповед като процесната за насочване към социални услуги. В този смисъл довода на жалбоподателите, че липсата на сигнал относно детето С. Ц. е пречка за издаване на процесната заповед е неоснователен.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ППЗЗДет целта на мерките в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и възпитанието на детето, ал.2 предвижда, че мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие, алтернативно е предвидено възможност с ал.3, че мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. От посочената нормативна уредба следва, че при прилагане на чл.18, ал.3 ППЗЗдет не се изисква изготвяне план за действие.