Акт № 3979 от 06.11.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 3979

Плевен, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - X състав, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

При секретар ИРЕНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА административно дело № 20267170700721 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 27а от Закона за закрила на детето.

Постъпила е жалба с вх.№5249/21.08.2026 г. подадена от Ц. И. П. [ЕГН], [населено място], общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, ул. Г. Д., /номер/, против Заповед № ЗД/Д-ВР-БС-076/12.08.2026 г. издадена от за Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Бяла Слатина, с която е предприета спешна мярка за закрила - настаняване на детето А. Ц. И. [ЕГН] в ЦНСТДБУ [населено място] г., за срок до произнасяне на съда с решение на осн. чл. 28 от ЗЗДет. или до настъпване на промяна в обстоятелствата, с оглед интереса на детето.

Жалбоподателката моли съда да отмени обжалваната заповед.

Към жалбата административният орган е приложил копие от цялата преписка.

Оспорващата страна моли съда да обяви обжалвания акт за нищожен, алтернативно - да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.

Навеждат се доводи, че заповедта е издадена без наличие на материална и времева компетентност на органа.

Твърди се, че не са били налице основания за настаняване на детето, защото няма нови обстоятелства, които да сочат на нов конкретен риск или нова опасност за живота на детето след първоначалното настаняване. Твърди се, че първоначалната заповед за настанявана на детето не е влязла в сила и все още се обжалва.

Ответната страна, директор на Дирекция “Социално подпомагане” [населено място], редовно призована, се представлява от юрисконсулт Т..

Съдът служебно е конституирал като заинтересована страна А. Ц. И., за когото оспореният акт се явява благоприятен, като постановен в защита на неговите права, живот и здраве. В производството се представлява от процесуален представител адв. В. Д.-Й., назначена с определение на съда от 28.10.2026 г. по реда на Закона за правната помощ. Излага становище за неоснователност на жалбата и се иска оставяне в сила на заповедта като съобразена с интересите на непълнолетния А. Ц. И..

ДСП – Бяла Слатина, О. З. на детето изпраща представител социален работник Ц. Ч., която устно да изложи доклад по чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващите, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл.25, ал.1, т. 4 от ЗЗДет. може да бъде настанено извън семейството дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. предвиждат, до произнасянето на съда по подадено искане за настаняване на дете в специализирана институция, Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето да извършва временно настаняване по административен ред. Настаняването става със заповед на директора на Д”СП”.

С изброяването на хипотезите, при които е възможно настаняване на дете извън семейството, законът по същество определя децата, попаднали в такова положение като деца в риск.

Спорно по делото е налице ли са били основанията по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. за настаняване на А. Ц. И. [ЕГН] в ЦНСТДБУ [населено място] г..

По делото са събрани писмени доказателства, в открито съдебно заседание по делото е направен устен социален доклад по чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. и е изслушано детето с оглед факта, че на 28.11.2026 г., само три седмици след откритото съдебно заседание, ще навършва 10 години.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Към датата на издаване на оспорената заповед А. Ц. И. е настанен в ЦНСТДБУ [населено място] г. въз основа на предходна заповед, издадена от директор на ДСП – [населено място] с № ЗД/Д-РА-ВГ-010/18.02.2025 г.

На 30.03.2026 г. е влязло в сила решение на РС Б. С. по гр.д. № 654/2025 г., с което е отхвърлена предявена молба от Ц. И. за реинтеграция на детето в семейството.

На 30.07.2026 г. е постановено решение № 225 по гр.д. № 459/2025 г. по описа на РС Бяла Слатина, с което А. Ц. И. е настанен в ЦНСТДБУ [населено място] г. за срок от една година от 18.02.2025 г. или до промяна в обстоятелствата.

На 12.08.2026 г. е издадена процесната заповед, с която се продължава настаняването на детето в центъра.

Първоначалното извеждане на детето от семейството е станало през 2024 г. въз основа на сигнал от психолог в 07 СУ „Св.Седмочисленици“ [населено място]. А. И. е бил с отворена рана в устата на 09.02.2024 г. и огромна цицина на главата на 06.02.2024 г., които по негови думи са причинени от майка му с ботуш и с крак. Преди това през месец януари 2024 г. детето е било с големи синини по тялото, които е отказало да обясни от къде са. През периода от 2021 г. (когато детето е осиновено) до извеждането от семейството са налице много сигнали от различни лица за насилие над детето (от личния стоматолог на детето, от съседи на жилището в жк Младост [населено място]), постъпил е и сигнал лично от жалбоподателката на [тел. номер], с искане детето да бъде изведено от дома й, като служителите на 07 РУ – СДВР са транспортирали детето и майката до УМБАЛ “Пирогов“ за преглед на детето. В нито едни от предходните случаи детето не е извеждано от семейството.

Но на 09.02.2024 г. детето е прегледано от съдебен лекар, зашита е огромната рана в устатата, и освен цицина на главата са установени множество стари травми, включително деформиран нос след фрактура и липса на промяна в ръст и тегло за период от 2 г. и 4 месеца поради недохранване и емоционален стрес. Детето е изведено от семейството първоначално в кризисен център, а скоро след това е настанено в приемно семейство в обл. Габрово, след това за кратко в център за настаняване в [населено място] (лист 118 и сл.).

От 18.02.2025 г. е настанен в центъра за настаняване в [населено място] г..

Майката, която е жалбоподателка, не сътрудничи и не оказва съдействие на органите по закрила на детето за социално проучване и оценка на родителския капацитет с цел реинтеграция на детето. Не участва в ползването на социални услуги и консултации в център за обществена подкрепа, към които е насочвана през годините, включително със заповед от 21.05.2026 г. на ДСП – Бяла Слатина, и крие или често сменя адреса, на който пребивава, като затруднява контакта със социалните работници (лист 125 гръб, 134 гръб).

По делото няма никакви доказателства, от които да се направи безспорен извод, че е налице такава промяна в обстоятелствата, която да сочи, че детето А. Ц. може да бъде върнато в семейна среда без никакъв риск и опасност за здравето и развитието му. Напротив, от всички данни по делото се налага извод, че жалбоподателката проявява интерес към отглеждане на детето само формално, без да има необходимото реално поведение за това – същата не посещава ЦОП и не участва в посочените от социалните работници услуги и консултации за оценка на родителския капацитет и преодоляване на риска с цел реинтеграция на детето. По данни от представителя на ДСП – Бяла Слатина, О. З. на детето, изложени пред съда, от август 2026 г. майката е ограничила контактите с детето до разговор по телефона веднъж седмично, без лични посещения.

Съдът счита, че не се доказа незаконосъобразност на издадената заповед, която разпорежда продължаване на настаняването на детето в центъра за настаняване в [населено място] г.. Заповедта е издадена от материално компетентен орган, надлежно овластен да замества директор на ДСП при отсъствие (лист 127). Настаняването продължава първоначалното настаняване и се основава на същите обстоятелства, сочещи, че А. Ц. е бил жертва на насилие в семейството си и е съществувал реален риск за здравето и живота му (доказани са множество наранявания през 2024 г., като се е наложило и зашиване на голяма открита рана в устата на детето), като не е налице доказана положителна промяна и премахване на риска към момента на издаване на заповедта.

Съгласно дефиницията на закона „дете в риск" е дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, (§1, т.11, б.“в“ от ДР на ЗЗДет.).

Трябва да се имат предвид и постоянните премествания на майката с промяна на адресната регистрация и породената от това несигурност (последна промяна в хода на настоящото производство от [населено място] в [населено място]), неглижирането на физическото развитие на детето (установената за 2 г. и 4 м. липса на промяна в ръста и теглото, въпреки присъщия на тази възраст интензивен растеж), очевидната липса на надзор над детето, ако не и пряко посегателство, довело до сериозно нараняване в устата му през м.02.2024 г. и липсата на каквито и да е доказателства, че е налице промяна в риска и положителна оценка на родителския капацитет на жалбоподателката към датата на издаване на заповедта.

Съдът счита, че безспорно са налице всички предпоставки А. И. да продължи да бъде определян като дете в риск, спрямо което са изчерпани всички варианти за помощ в семейството и е наложително да се продължи мярка за закрила “настаняване на детето в социална услуга за резидентна грижа“.

Следва да се отбележи установеното от социалните работници изоставане в развитието на детето, довело до издаване на ЕР на ТЕЛК за 20% вид и степен на увреждане.

В случая не е необходимо да възникне нов риск, за да са налице предпоставки за прилагане на мярката по чл. 27, ал.1 от ЗЗДет., достатъчно е, че рискът съществува трайно и няма доказателства за промяна в обстоятелствата от датата на първоначалното извеждане на детето от семейството.

От анализа на събраните доказателства се установява, че изложеното в докладите и становищата, изготвени в хода на административното производство, съответства на действителното положение.

Направен е анализ на всички събрани данни и административният орган е стигнал до единствения възможен извод, че в интерес на живота и здравето на детето е да бъде настанено в социална услуга за резидентна грижа. Заповедта е мотивирана, като препраща и към данните по административната преписка.

Административният орган е спазил законовия ред за издаване на заповедта.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в писмена форма, съдържа мотиви, спазена е процедурата по издаването му, не противоречи на материално правните норми и целта на закона.

Следва да се остави без уважение предявената жалба.

Воден от горното, Плевенски административен съд, десети административен състав, на осн. чл.172, ал.2, пр. последно от АПК

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№5249/21.08.2026 г. подадена от Ц. И. П. [ЕГН], [населено място], общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, ул. Г. Д., /номер/, против Заповед № ЗД/Д-ВР-БС-076/12.08.2026 г. издадена от за Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Бяла Слатина, с която е предприета спешна мярка за закрила - настаняване на детето А. Ц. И. [ЕГН] в ЦНСТДБУ [населено място] г., за срок до произнасяне на съда с решение на осн. чл. 28 от ЗЗДет. или до настъпване на промяна в обстоятелствата, с оглед интереса на детето.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез Адм С - Плевен пред ВАС на РБ.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�