Решение № 855 от 05.07.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ / 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІVс. в публично съдебно заседание на 17.06.2019г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ

: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА

Секретар

: ПЕТЯ П.

Разгледа докладваното от председателя на състава

В.гр.д.№

897 по описа за 2019г.

С въззивна жалба от П.Р.М., чрез пълномощник- адвокат С.Г., е обжалвано решение № 15 / 07.02.2019г. постановено по гр.д.№ 1197/ 2018г. на Районен съд-Девня, в частта , с която е дадено разрешение за пътуване на малолетното дете Б.В.Г. до Република Германия и държавите –членки на Европейския съюз , два пъти годишно за период на всяко пътуване не по-дълъг от 15 дни, с право на транзитно преминаване през Република Сърбия придружено от майката П. Р.М., или изрично упълномощено лице, без съгласието на бащата В.С.Г., за срок от пет години , на основание чл. 127а, ал.2 от СК.

Жалбоподателят счита,че определеният срок на разрешено пътуване е крайно недостатъчен и по този начин неговият интерес не е защитен. Твърди, че в Германия има подкрепата на своите близки- майка, баба и вуйчо, ще й бъде осигурена квартира и работа, а детето ще бъде записано на детска градина. Поддържа искане за отмяна и постановяване на решение без ограничения за броя на пътуванията и срока на пребиваване.

Срещу решението в посочената част е подадена възиввна жалба от В.С.Г., чрез адвокат Е. Р.. Оспорва изводите на съда като неправилни и необосновани. Счита, че съдът не е съобразил ниската възраст на детето , поради която се нуждае от постоянни грижи, и отсъствието на доказателства за осигурена работа, жилище и подходящи условия. Твърди, че единствена причина да не вижда детето си е постоянното отсъствие на майката или отказа й да се среща със сина си, което е изключително стресиращо за бащата.

Представен е писмен отговор от насрещната страна, чрез адвокат С.Г..

Дирекция „Социално подпомагане”-Вълчи дол, представя социален доклад. Конкретно становище по жалбите не е изразено.

Съставът на Варненския окръжен съд, съобразно становищата на страните и доказателствата по делото, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл. 235, ал. 1-3 ГПК, приема следното :

В предмета на въззивно разглеждане е направеното от ищцата П.Р.М. искане да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на баката, за пътуване на малолетното дете на страните- Б.В.Г., придружено от своята майка, до Германия и други държави от Европейския съюз , с транзитно преминаване пред Република Сърбия , за срок от пет години, на основание чл. 127а, ал.2 от СК. В исковата молба е посочила, че сама отглежда детето, поради незаинтересованост на бащата.В интерес на детето е да получи по-добри условия на живот в Германия, където може да му осигури пълноценна семейна среда. Твърди, че там ще осигури работа, квартира, детска градина за детето, и ще получава помощ за отглеждане от 200 евро.

Ответникът оспорва иска като неоснователен, поради недоказаност на твърдените факти и обстоятелства. Твърди, че от 2015г. редовно заплаща издръжка за детето и е предявил иск за родителски права. Смята, че намерението на ищцата да живее в Германия е продиктувано от получаваната помощ за дете.

С представените и неоспорени от страните доказателства се установява следното:

Страните са родители на детето Б.Д.В., родено на ***г. С решение № 389/ 16.12.2015г. постановено по гр.д.№ 522/ 2015г. ОС-Добрич, родителските права са предоставени за упражняване на майката П.Р.М., при определени режим на лични отношение между детето и бащата , който включва два съботни дни от месеца и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Присъдена е издръжка в размер на 90лв. от 14.08. 2015г., увеличена на 140лв. от 21.02.2018г. със спогодба по гр.д.№ 1162/ 2017г. ДРС.

Към датата на образуваното исково производство по чл.127 а от СК майката П. М. е с постоянен адрес и местоживеене ***, и работи като общ работник по срочен трудов договор № 59/ 02.0.2018г. с Община-Вълчи дол.

За установяване на релевантни факти и обстоятелства са допуснати посочените от ищцата свидетели. С показанията на св. М.Х., се установява, че през 2015-2016г. П. е работила в чужбина. За детето полагат грижи майката и бабата. Детето не е напускало страната.

Показанията на св.Б.М.- брат на ищцата, се преценяват при условията на чл.172 ГПК предвид възможната заинтересованост от изхода на делото. Свидетелят работи в Германия и твърди, че може да осигури работа на сестра си при същия работодател, а за детето- детска градина близо до местоработата.Посочва, че условията на живот са много добри, в отглеждането на детето ще помага и майката на свидетеля .

По реда на чл. 176 ГПК ищцата е заявила, че нейното желание е да замине заедно с детето, защото са свикнали да бъдат заедно и не могат да се разделят.Вижда добри възможности да работи почасово и да осигури на сина си, това което му е нужно. Раздялата с бащата е настъпила още по време на бременността. Твърди, че не се интересува от него и заплаща само издръжката. В момента детето се обръща към вуйчо си с „татко“.

Конституираната в процеса ДСП- Вълчи дол, функционално задължена да изготви становище по случая, е представила доклад съобразно изискванията на чл. 22,ал.1 т.15 от Закона за закрила на детето. Докладът съдържа данни за детето, семейството в което се отглежда, битови условия, възпитание и обучение,роднински и приятелски кръг, други. Посочено е, че майката се подпомага от Дирекцията по реда на чл. 7/1/ от Закона за семейните помощи.

Идентично е съдържанието на представения във въззивно производство доклад.

По възраженията на страните приема следното:

Решението е обосновано с горепосочените факти и обстоятелства, съответно на правната квалификация на иска по чл.127а от Семейния кодекс.

Страните не са постигнали съгласие за пътуванията на детето извън страната и в становищата пред съда поддържат диаметрално различни позиции за необходимостта да бъдат осъществявани. Ищцата поддържа искане за неограничен брой пътувания до ФРГ за срок от пет години, което е продиктувано от намерението й да промени начина си на живот и труд при по-добри социални и битови условия. Ответникът категорично се противопоставя, подчертавайки ниската възраст на детето и желанието си да общуват пълноценно.

В случаите по чл.127а от СК съдът действа при условията на спорна съдебна администрация. Преценява наличните факти и обстоятелства в контекста на интересите на детето, според регламентацията на закона и задължителната съдебна практика по неговото приложение.

По смисъла на Закона за закрила на детето- §1,т.5, б.“а“-„ж“ от ДР, в съдържанието на оценката за „ най-добър интерес на детето“ са неговите желания и чувства; физическите, психическите и емоционалните потребности; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето ; последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата, и други.

В конкретния случай желанието и потребностите на детето да бъде с майката и нейното с детето, не са спорни по делото. Нейните родителски и възпитателски качества са доказани във времето, потвърдени от наблюдаващата случая ДСП- Вълчи дол.

Същественият за изхода на спора въпрос е , че искането на ищцата е мотивирано с намерението и да се устрои в друга държава-член на Европейския съюз, е без правно значение за спора, доколкото към датата на иска по чл.127 а СК нейното и на детето местоживеене е доказано на постоянен адрес в гр.Вълчи дол, детето посещава детска градина в същото населено място и всички непосредствени грижи се полагат от този родител, подпомаган от близки роднини. Събраните данни не формират изводи за обстоятелства и факти, които могат да настъпят в бъдеще, и се отнасят до детето- местоживеене, жилищни условия и образование, здравеопазване, полагани грижи, материална обезпеченост на родителя, за да бъдат обективно преценявани от съда при постановяване на решение.

Според регламентацията на закона- чл. 126 от СК общото местоживеене на детето и родителят, който упражнява родителските права, е о задължителен елемент от съдържанието на родителските права и задължения. Съгласно ППВС №1/ 1974г., с предоставянето упражняването на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при този родител, защото тяхното изпълнение изисква непосредствени грижи и надзор- чл.126, ал.1 СК , чл.125