Решение № 1146 от 13.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1146 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Петя В. Василева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20261000502351 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5334 от 18.08.2025 год., постановено по гр.д.№ 12738/2024 год. по описа на СГС, VI-ти брачен състав е отхвърлена молбата на Ж. А. О., роден на ******** год. в Унгария, депозирана в съда чрез Министерството на правосъдието на Република България, като централен орган по смисъла на чл.6 от Хагската Конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за връщане на детето му Ж. Й. О. с ЕГН ********** в държавата на обичайното му местопребиваване – Република Унгария.

Решението е обжалвано от Ж. А. О., чрез адв. Й. Б., като се излагат доводи за неправилност.

Твърди се, че обичайното местоприбиваване на детето е в Република Унгария, а майката го задържа незаконно на територията на Република България. Счита, че са налице предпоставките на чл.3, ал.1 от Хагската конвенция и съдът е следвало да разпореди връщането му в държавата по обичайно местоприбиваване, където родителските права да се упражняват от двамата родители. Моли за отмяна на решението и вместо него да бъде постановено друго по силата на което детето да бъде върнато в Република Унгария.

Въззиваемият Р. Ж. Ч., действаща чрез процесуален представител оспорва жалбата и поддържа становище, че атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Претендират се разноските по делото.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и 1 срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Първоинстанционното производство пред Софийски градски съд е образувано по подадена молба от Министерство на правосъдието на Република България - централен орган по смисъла на чл.6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца /по-долу наричана „Конвенцията“/ като пълномощник на Ж. А. О., гражданин на Република Унгария срещу Р. Ж. Ч., с правно основание чл.8, вр. чл.12 от Конвенцията, вр. чл.22а от Закона за закрила на детето. Искането е за връщане на детето Ж.

Й. О. в държавата на обичайното му местопребиваване – Република Унгария. Твърди се, че детето е родено на ******** г. в гр.Пловдив, Република България, чиито родители са молителят Ж. А. О. и ответницата Р. Ж. Ч., но има обичайно местоприбиваване в Република Унгария. От момента на раждането двамата родители упражнявали съвместно родителските права. Поддържа се, че на 22.07.2024 г. майката е извела детето от Унгария без знанието и съгласието на бащата. Посочено е, че съгласно Гражданския кодекс на Унгария, продължително пребИ.ване на дете в чужбина се допуска със съгласието на двамата родители, което в случая не е налице. Отделно от това, за заминаването на дете с цел заселването му в чужбина е необходимо разрешението на двамата родители, което също не е налице. Молителят моли да се уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция.

Ответникът по молбата Р. Ж. Ч. оспорва молбата, като изразява становище, че същата е неоснователна. Излага съображения, че не е налице незаконно отвличане на детето по смисъла на Конвенцията, тъй като то е родено в България, има обичайно местопребиваване в тази държава, като ползва здравни грижи. Моли за отхвърляне на молбата.

Процесуалният представител на централния орган на Република България по Хагската конвенция счита, че молбата е основателна, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че майката незаконно е задържала детето в държава, различна от обичайното му местопребиваване - без съгласието на другия родител, който също упражнява ефективно родителските си права.

Представителят на СГП е изразявал становище за основателност на молбата.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и прецени доказателствата по делото, прие за установено следното от фактическа страна.

Установява се от представените писмени доказателства, че молителят и ответницата са родители на детето Ж. Й. О., родено на ******** г. в Република България, като към момента е на 5 години. Детето е имало преобладаващо /тъй като многократно е пътувало между България и Унгария, където е живяло за кратък период от време/, което може да бъде прието и за обичайно местопребиваване в Република Унгария до 22.07.2024 г., когато майката Р. Ч. е 2 напуснала посочената държава със сина си и двамата са се преместили в България.

Безспорно е също така, че детето понастоящем живее с майка си в гр. Пловдив, като бащата не е дал съгласие за прехвърлянето на детето в Република България, нито впоследствие е приел това прехвърляне – бащата се противопоставя на прехвърлянето на детето в България, което противопоставяне е обективирано в молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция. Детето е прехвърлено от неговата майка в Република България в нарушение на установените в Република Унгария правила за упражняване на родителските права.

От представения пред първоинстанционният съд социален доклад, изготвен от ДСП Пловдив се установява, че майката и детето живеят в собствено жилище, което достатъчно голямо и е обзаведено с всички необходими вещи и мебели за едно домакинство. За момчето са осигурени необходимите условия и удобства, съобразно възрастта и потребностите му.

Майката на Ж. полага усилия детето да бъде добре обгрижвано, търси всякакви възможности той да се развИ., да води активен социален живот със свои връстници, да разнообразява ежедневието му с различни занимания. в грижите за детето разчита на подкрепата на нейните родители. Роднините по бащина линия на Ж. не търсят контакт с него. Установява се също така, че към момента на изготвяне на доклада детето е на 3 години, с нормално физическо и психическо развитие за възрастта си, добре адаптиран е към социалната среда. Между майката и детето се наблюдава силна емоционална връзка и доверие. Ж. е записан и посещава ДГ „Захарно петле“ в гр. Пловдив, където се е адаптирал.

Наблюдава се здрава емоционална връзка между г-жа Ч. и Ж.. Детето разчита на подкрепата от майка си, като в нейно присъствие е спокойно. Наблюдава се, че Ж. е спокоен и в присъствието на роднините си по майчина линия. По данни от майката, малолетния Ж. не поддържа контакт с роднините по бащина линия, защото те не го търсят.

При горните факти съдът приема от правна страна следното:

Молбата с правно основание чл.12, ал.1 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. за връщане на малолетното дете Ж. Й. О. в държавата на обичайното му местопребиваване – Република Унгария, подадена по реда на чл. 8 от Конвенцията от бащата Ж. А. О. - гражданин на Република Унгария и основаваща се на незаконното задържане на детето от майката Р. Ж. Ч. в Република България, е неоснователна.

Съгласно чл.3 от Конвенцията прехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права, предоставено съвместно или поотделно на лице съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване преди прехвърлянето или задържането му, и по това време същото право е било ефективно упражнявано или би било упражнявано така, ако не би било извършено прехвърлянето или задържането. Според чл.12, ал.1 от Конвенцията, когато детето е било незаконно прехвърлено или задържано и от датата на подаване на молбата за връщането му пред компетентния съдебен или административен орган на договарящата държава, в която то се намира, е изтекъл период от време, по-малък от една 3 година от датата на незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган разпорежда неговото незабавно връщане. Предпоставките, при които компетентният орган на замолената държава може да откаже връщането на детето, независимо от наличието на условията по чл.12, вр. чл.3 от Конвенцията, са посочени в нормата на чл.13 от същия акт. Тези предпоставки следва да бъдат доказани при условията на пълно доказване от лицето или институцията, противопоставящи се на връщането на детето, и са неефективно упражняване на родителските права по време на прехвърлянето или задържането от лицето, натоварено с грижата за детето, дадено съгласие от същото лице за прехвърлянето или последващо приемане на осъщественото прехвърляне /чл. 13, ал. 1, б. "а"/ и наличие на сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от физическо или психическо увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация /чл. 13, ал. 1, б. "б"/.

Събраните по делото доказателства са основа за извод, че обичайното местопребиваване на детето Ж. Й. О. до датата на прехвърлянето му в Република България - 22.07.2024 г. се е намирало в Република Унгария, където то е живяло с двамата си родители, макар и да е родено в Република България. На посочената дата детето е напуснало държавата на местопребиваване и се е установило в Република България, заедно със своята майка.

С оглед гореизложеното съдът приема, че в случая е налице незаконно задържане на детето Ж. Й. О. в България по смисъла на чл.3 от Конвенцията. Съгласно законодателство на Република Унгария, упражняването на родителските права се осъществяват съвместно от двамата съпрузи, както и са длъжни да дават съгласие при пътуване на детето извън страната. С оглед на това следва да се приемат за осъществили се условията на чл.3, ал.1, б."а" от Конвенцията. Към момента на прехвърлянето и задържането на детето е било налице и второто условие по чл.3, ал.1, б. "б" от Конвенцията, а именно правото на упражняване на родителските права по смисъла на чл. 5 от Конвенцията /съгласно дефинитивната норма "право на упражняване на родителските права" включва права, свързани с грижите за личността на детето и по-конкретно с правото да се определя местопребиваването му/ е било ефективно упражнявано от двамата родители.

Независимо от изложеното по-горе обаче и въззивният съд приема, че в случая е налице основание да бъде отказано връщането на детето по смисъла на чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията. Цитираната норма предвижда, че компетентният орган на замолената държава не е длъжен да разпореди връщането на детето, ако противопоставящия се на връщането установи, че съществува сериозна опасност връщането на детето, да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация.

При преценката досежно съществуването на горната отрицателна предпоставка за връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване преди незаконното задържане съдът се ръководи от интереса на детето. Интересът на детето като принцип от първостепенно значение при решаването на въпросите във връзка с упражняването на родителските права е визиран в преамбюла на Хагската конвенция и е основен в уредбата на отношенията между родители и деца в семейното право на Република България.

4

При съобразяване интереса на детето, съдът намира, че връщането му в Република Унгария би го поставило в неблагоприятна ситуация по смисъла на чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията. Касае се до дете, което е на ниска възраст – пет години и е привързано силно към майка си, полагала непосредствените грижи по отглеждането му, както и към разширената семейна среда на майката в България, поради което отделянето му от майката и средата в България би се отразило крайно негативно на детето. Евентуалното връщане на детето в Република Унгария и съответното отделяне от майката и създадената спокойна среда, в която то расте в България, би представлявало шок за детето и разкрИ. риск от неблагоприятно въздействие върху правилното му психическо, емоционално и социално развитие. Съдът отчете дадените заключения в този смисъл на социалните служби по местоживеенето на детето. Следва да се отчете също, че при евентуалното връщане на детето в държавата по предишното местопребиваване, то би било отделено от майката в период, когато връзката с нея е от най-голямо значение за спокойствието, сигурността и правилното му развитие.