Решение № 992 от 28.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20261000501405 по описа за 2026 година

С решение № 7889 от 26.12.2025 г., по гр.д. № 11569/25 г., СГС, V бр.с-в, разпорежда ВРЪЩАНЕ на детето М. М. М., роден на ******** г., в държавата по обичайното му местопребиваване - Кралство Белгия, по молба на неговата майка И. С. И. срещу бащата М. Е. М. на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за което детето М. М. М. следва да бъде предадено на майката И. С. И. незабавно след влизане на решението в сила, а при необходимост майката има право да заяви издаването и да получи всички необходими документи за пътуването на детето от Република България до Кралство Белгия.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от М. Е. М., баща на детето. Твърди, че майката И. И. е дала съгласие за извеждане на детето и образуваното производство съставлява злоупотреба с правата й. Сочи, че тя не е упражнявала ефективно родителските права, тъй като за детето се грижели предимно жалбоподателя и майка му. Твърди, че детето е поставено в опасност, тъй като молителката се занимавала с проституция. Моли да се отмени решението и да се отхвърли молбата.

В допълнение към жалбата е подчертано, че детето не е имало постоянно 1 пребиваване в Белгия, макар и да е родено там, тъй като то не е било интегрирано в тази държава, а понастоящем е интегрирано в средата в България, тъй като не общува с майка си И., тя не го търсела повече от 7 месеца и не давала средства за издръжката му. На покана да види детето тя отказвала поради страх, който обаче според жалбоподателя не е обоснован, тъй като срещата можела да се осъществи в присъствие на социален служител в Разград. Твърди, че претендира връщане на детето в Белгия само за да се получават социални помощи. Сочи, че молителката има неустановено местоживеене и няма доказателства за подходящи битови условия. Счита, че детето е отглеждано в много добра среда, с любов и загриженост от жалбоподателя и близките му от м. юли 2025 г. и с оглед ниската му възраст (година и половина) то няма спомен за пребиваването си в Белгия. Сочи, че бащата М. има своя работа във фризьорски салон с добри доходи и свободно организирано работно време и съдът не е отчел положителното становище в социалния доклад. Основава се на правилото в чл. 13, ал. 1, б. „б“ ХК. Моли да се отмени решението и да се отхвърли молбата за връщане на детето.

Ответницата по жалбата И. С. И. оспорва същата. Изтъква, че в производството по ХК не се изследват родителския капацитет и въпроса за родителските права, а се проверява само дали има незаконно извеждане от обичайното пребиваване на детето, респ. незаконно задържане. Подчертава, че за детето не е налице опасност при връщането му в Белгия и не е установено нито едно от изключенията по чл. 13 ХК. Претендира да се вземе предвид интереса на детето и необходимостта да бъде отглеждано от майка му в тази ранна възраст, поради което моли да се потвърди решението и да се отхвърли жалбата, като се присъдят разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Производството е по реда чл. 22а и сл. Закон за закрила на детето.

Предявена е молба по чл. 7, б. „f”, във вр. с чл. 8 и чл. 29, вр. чл. 12 и чл.

13 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, вр. с чл. 22а, ал. 1 от ЗЗДет.

Молителката И. С. И., чрез Министерство на правосъдието на РБ като 2

Централен орган по чл. 6 от Хагската конвенция, сезира съда с молба от 25.08.2025 г. Претендира връщане в гр. ***, Белгия (държавата на обичайното му местопребиваване) на малолетното дете М. М. М.. Сочи, че с бащата на детето М. Е. М. нямат сключен брак, но съжителствали заедно. Молителката сочи, че на 05.07.2025 г. след скандал с бащата с осъществено насилие, тя била изгонена от жилището, където останали синът й М., бащата-ответник и неговите родители. И. заминала при баща си в Брюксел, но после установила, че М. с детето и близките си заминали за България, което не било съгласувано и разрешено от нея. Поддържа, че са нарушени правилата на белгийските закони за съвместното упражняване на родителските правила и няма съдебно решение, с което белгийският съд да е предоставил на бащата еднолично да взима решения за местоживеенето на детето, което нарушение попада в хипотезата на чл. 3 от Хагската конвенция от 1980 г. Моли детето М., което живее в с. ***, общ. ***, да бъде върнато в Белгия.

Ответникът М. Е. М. оспорва молбата, като твърди, че ако детето се отглежда в Белгия ще бъде поставено в риск (чл. 13, буква „б“ от Хагска конвенция), тъй като майка му се занимавала с проституция, която макар и легална в Белгия, не била дейност в интерес на малолетния им син.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Молителката И. С. И. поддържа и пред настоящата инстанция, че ответникът ограничил против волята й контактите с детето, като отрича, че се занимава с проституция. Сочи, че в Белгия работи по постоянен договор за почистване на домове, с добра заплата и не се нуждае от социални помощи.

Пред настоящата инстанция заявява още, че на 06.07.2025 г., когато М. станал свидетел на неин разговор с друг мъж, я пребил от бой и я изхвърлил от къщата, където били баща му, майка му и сестра му, а вуйчо му я взел от там и я прибрал в дома си, от където я взел баща й и заминали в Брюксел. В понеделник тя подала жалба в полицията за побоя, извадила си медицинско.

Когато посетила къщата на М., полицаите й обяснили, че могат да вземат детето само ако й го дадат доброволно, иначе без решение на съда няма как.

Бабата и дядото, които били там с много хора (без М.) не й дали детето, полицаите й казали да си вземе само дрехите и да не пипам сина си. Тъй като 3

М. й бил взел телефона, тя дала на полицията за връзка телефона на баща си.

След около два дни свекърът й се обадил на баща й и му казал, че те вече са в България и няма да се връщат в Белгия. Подчертава, че никой от семейството му не се е обаждал, че ще се прибират в България, не я е питал и не е давала съгласие М. да се връща в България. След като разбрала, че са в България сигнализирала в полицията, те проверили и потвърдили, че къщата е изоставена. На 11.09.2025 г. имало дело за родителски права в Белгия и те й били предоставени в пълен обем. Твърди, че когато звъни на М., той или е на работа, или е на кафе, или си чисти колата, а последният път вдигна телефона приятелката на М., която живее със семейството му. Показвали й М. като на картинка, не включвали видеовръзка.

Ответникът М. Е. М. на свой ред твърди пред съда, че отглежда детето сам, но майка му, която не работи, му помага. Сочи, че работи във фризьорски салон в гр. *** и има доходи, къща и кола. Поддържа тезата за проституирането на молителката, като основава същата на видени снимки и клипове в телефона й, както и от съобщения от сайт за проституция. При разяснения пред настоящия състав разказва, че между него и И. станал скандал, защото тя му изневерила с един мароканец. Било около полунощ, тя започнала да крещи „Моля ти се, недей. Имаме дете. Направила съм грешка.“, детето се събудило, стреснало се от нейния глас и от тогава се събуждало към 3-4 часа и се стряскало. Твърди, че той не бил викал, взел детето да го успокоява, И. сама си тръгнала, той не я е гонил, като не знае защо вуйчо му дошъл да я прибере. Сочи, че се страхувал от мароканците там да не навредят на него, на семейството и детето, затова казал да се приберат в България. Сочи още, че в Белгия имал салон, занимавал се и с чистене, изкарвал много пари, но само за да спаси детето си се прибрал в България. Твърди, че казал на И., че тръгват цялото семейство, а тя му казала да прави каквото си иска. Твърди, че майката не търси детето си, той й звънял, показвал и го, а тя казвала „Ама това дете не ми обръща внимание“.

По делото не е спорно, че детето М. М. М. е роден на ******** г., в Кралство Белгия, в гр. ***, и негови родители са И. С. И. и М. Е. М., които са български граждани от ***, живели в Белгия, но понастоящем са разделени и момчето живее в с. ***, общ. *** със своя баща и родителите му.

В социалния доклад, изготвен по указания на съда съгласно чл. 22а, ал. 4 4 от ЗЗДет и след социално проучване, е отразено, че при посещение на 24.09.2025 г. от социален работник в дома в с. *** са се намирали детето М., бабата К. С. М. и сестрата на бащата. К. М. посочила, че детето е регистрирано по постоянен и настоящ адрес в селото, има избран лекар д-р Г., а на място са констатирани отлични материални и хигиенни условия.

Свидетелката Ф. А. А., майка на И., разказва, че от 11 години живее в Белгия, а от м.07.2025 г. дъщеря й И. живее при нея, след скандал с М., който я пребил и изхвърлил. Твърди, че на 10.07.2025 г. бащата на М. се обадил на мъжа й и му е казал, че са се прибрали в България с детето М.. Сигурна е, че дъщеря й не е давала съгласието си детето да се върне с баща си в България.

Поради заплахи не са посещавали детето в България. Твърди, че на 07.07.2025 г. дъщеря й е отишла с полиция в къщата им гр. ***, но не е било позволено да вземе детето, защото няма решение на съд. Сочи, че дъщеря й е работила във фирмата на М., където помагала за почистването, но официално не е била назначена на работа.

Свидетелят Г. Г. Х., приятел на бащата на ответника, разказва, че през лятото на 2025 г. в гр. ***, в едно кафене негов познат му казал, че е видял снимка на И. в някакъв сайт за ескорт, където се предлагали сексуални услуги.

Познатият му показал нейни снимки в телефона си, където тя била гола.

Свидетелят разпознал И. и споделил това с ответника. Твърди, че е виждал снимки на И. с мароканец, който живее в Белгия и който работи като охранител във фирмата за почистване, като двамата са снимани до кръста и били в подходящо за сезона облекло. Не си спомня, дали това е било преди или след раздялата на страните. Заявява, че не е виждал И. да предлага такива услуги, не е разговарял с нея по тази тема, не е влизал в сайтовете да търси информация за нея, не е звънял на посочения в снимките телефонен номер, не е сезирал и властите в Белгия, тъй като там проституцията е легална дейност.

Пред настоящата инстанция са разпитани бабата и дядото на малолетното дете, родители на жалбоподателя.

Св. К. С. М., майка на жалбоподателя, разказва, че от 2019 г. до юниюли 2025 г. живеели в една къща в Белгия, заедно със сина й, снаха й И., внучето, и дъщеря я. Синът й и снаха й не могли да се разберат и тя си заминала през м. юни, като оставила детето. Свидетелката и мъжът й се обаждали на И., казали й, че ще си заминават за България и да дойде да види 5 детето, но тя не дошла, и в средата на юни те се прибрали в България. В Белгия М. бил бръснар, като сега имал собствен салон в ***, а И. работела във фирма за почистване. Разказва, че в Белгия тя и синът й се грижели за детето, а снаха й не се грижела, не му обръщала внимание, излизала навън, започнала работа на три часа след раждането му. Водели детето заедно на консултации, И. идвала, защото тя знаела фламандски. Свидетелката живеела на първия етаж, а синът й с И. и детето – на втория. Като се разплачело детето М. ставал, и свидетелката и тя ставала. Разказва, че от сина си знае, че той хванал И. с чужд мъж в изневяра, като видял всичко как тя говори с него. Заради М. се върнали в България. Подчертава, че няма да остави детето, че се грижи за него като майка, че И. една година не се обадила и не взела нищо за детето. Твърди, че в Белгия снаха й не се грижела за детето, не го хранела, обличала и пр.

Разпечатката съдържа 37 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6a48fb9-da14-4688-b267-7cfc5dd29615