Решение № 205 от 18.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20261000500007 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 6397/25.10.2025 г., постановено по гр. д. № 6252/2025 г. по описа на СГС, VII ми бр. състав, е оставена без уважение молба с правно основание чл. 8 и следващите от Хагската конвенция във връзка с чл. 22а от Закона за закрила на детето, депозирана от Д. М., роден на ***г. в гр.Солун, гръцки гражданин с обичайно местопребиваване в Република Кипър, подадена чрез Министерството на правосъдието на Република България, като централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за връщането на детето му С. М., родена на *** г. в гр.Ларнака, ЕГН **********, в Република Кипър, като неоснователна.

Присъдени са разноски като Д. М., е осъден да заплати на В. М. Г., сумата в размер на 1000 лв., разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО, в качеството на Централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., като представител на молителя Д. М..

Жалбоподателят МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО, в качеството на 1

Централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., като представител на молителя Д. М., оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи изцяло молбата за връщане на детето в Кипър. Изтъква факта, че за да постанови оспореното решение, съдът се позовава на своя неправилен извод, че бащата е дал съгласие детето трайно да се установи в България с майка си. Не става ясно и защо съдът приема, че е безспорен фактът, че понастоящем детето живее в „сигурна и спокойна среда“, при условие, че това е оспорено от бащата и част от свидетелските показания сочат, че детето е виждано вечерно време в бар, оплакало се е, че не получава храната, която обича и изпитва студ в жилището, където пребивава, защото не разполага с достатъчно одеяла. бащата е заявил, че е дал съгласие за извеждане и временно оставане на майката с детето в България, като уговорката е била да се върнат за Коледните празници. По време на престоя в България, ответницата е следвало да организира въпроси, свързани със своето образование. Несъгласието на бащата се доказва и от свидетелските показания. Превратно и в противоречие с действително казаното от молителя, решаващият състав приема, че същият е признал за общо решение с ответницата за установяване в България и покупка на имот. Желанието за притежаване на недвижим имот в определен район не кореспондира с промяна на местопребиваването в същия район/държава. Ако приемем тази теза, то всички придобити ваканционни и бизнес имоти на различни граждани, могат да се приемат като индиция за смяна на обичайното местопребиваване на собствениците им. В конкретния случай дори не е придобит имот. Никой от свидетелите не посочи ясна и категорична воля на молителя детето да остане за постоянно в България.

Всички свидетели, дори и тези, ангажирани от ответницата, сочат, че молителят се е съгласил само за кратък период, а не детето да остане в България за постоянно.

В допълнение към гореизложеното и с оглед неправилния извод на съда за липса на грешка, заплаха или въвеждане в заблуда, твърди, че молителят е въведен в заблуждение от ответната страна по повод нейните намерения да замине за България с детето, за да организира въпроси, свързани със своето образование. Видно от показанията на свидетеля М., същият не е видял ответницата да учи. В тази връзка, молителят М. е бил заблуден, за да допусне извеждането на детето от Кипър с обещанието, че майката скоро ще се върне обратно с детето, което очевидно не е станало.

Ответницата по жалбата В. М. Г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че родителите на С. съвместно взимат решение В. Г. и детето С. М. да се устроят за постоянно в Република България.

Жалбоподателят Д. М. е дал своето изрично съгласие детето С. да се премести да живее, заедно със своята майка в Република България. Изцяло недоказани остават твърденията на процесуалните представители на молителя, че Д. М. е дал съгласие детето да пътува за ваканцията. Училищата в Кипър започват учебната година от 05.09, което означава, че бащата е бил наясно, че детето е отписано от Кипър, тъй като родителите са взели дипломата на детето, положен е апостил на същата, което е приложено като писмено доказателство по делото. Билетът е бил еднопосочен и не е имало уговорка детето с майката 2 да се връща обратно към Кипър От събраните гласни доказателства се установява, че от септември 2024г., когато майката и детето трайно се устройват на територията на Република България в гр. Габрово, молителят е идвал многократно до България, за да й помогне да се устрои в България. Бащата е дал своето съгласие за преместване на детето в България и е съдействал всячески на майката и детето за преместването им. В този смисъл не е налице задържане на детето без съгласието на бащата, като самия молител в о.с.з. на 26.06.2025г. заявява: „Общото ни решение с В. беше да дойдем заедно в България през лятото на 2024г. където да се установим и жена ми да завърши образованието си. С В. взехме решение заедно с В. и детето ни да си купим жилище, В. да завърши образованието си и след това да решим дали ще живеем в Солун, Гърция или България“. Самия молител изрично декларира многократно, че съвместното им решение е било да се устроят в България или в Гърция. В нито един момент те не са обмисляли отново да живеят в Кипър. Затова правилно и законосъобразно, съобразявайки всички събрани по делото доказателства, съдът е приел, че промяната на обичайното местопребиваване на детето, която безспорно засяга правото на регулярни контакти между бащата и детето, е станала с предварителното съгласие на двамата родители (установено от събраните по делото доказателства, в това число и от заявеното от самия молител при изслушването му). В случая малолетната С. не само, че е изведена от държавата по обичайно местопребиваване по общо съгласие на двамата, но и с изричното съгласие на бащата тя се е установила да пребивава на територията на Република България със своята майка. Факта, че въззивникът впоследствие е променил мнението си за преместването на детето в България е ирелевантно към предмета на делото, тъй като към момента на преместването на С. на територията на Република България, това е станало със знанието и съгласието на бащата.

Контролиращата страна САП не изразява становище по жалбата. Представителят на контролиращата страна САП - прокурор Савчева оспорва жалбата като неоснователна и счита, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Заинтересованата страна АСП-ДСП гр.Габрово не изразява становище. В приложения актуален социален доклад, изискан служебно от САС, уточнява, че няма промяна на заявените обстоятелства, както и че е в интерес на детето С. да остане да живее с неговата майка в Габрово, където е вече социализирано.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по реда на чл. 22а и сл. от Закона за закрила на детето (ЗЗД), във връзка с чл. 12, ал. 1 вр.чл. 7 г и чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по-нататък в Решението Хагската конвенция).

Образувано е по молба на Д. М., чрез Министерство на правосъдието – централен орган по смисъл на Конвенцията, с искане за връщане на детето С. М. /на 8г./ в държавата на обичайното му местопребиваване – Република Кипър. Твърди, че детето е родено на *** г. в 3

Република Кипър по време на брака на Д. М., гръцки гражданин, и В. М. Г., българска гражданка, сключен на 28.11.2016г. в Гърция, община Ампелокипой-Менемени, обл.Солун.

Тримата живеели съвместно, в едно домакинство в гр.Ларнака, Република Кипър, където детето посещавало детска градина, а след това училище, участвало в различни извънкласни дейности като карате, театрални ателиета и плуване. На 02.09.2024г. молителят дал съгласие за пътуване на детето до РБ, както и за престой в страната до Коледните празници на 2024г.

В периода 31.11.2024г. – 08.12.2024г. разбрал, че съпругата му не възнамерява да се върне с детето в Кипър, където е обичайното им местопребиваване, поради което на 09.01.2025г. изпратил писмо до майката, с което я уведомил, че оттегля съгласието си за пътуване на детето до България, като подчертал, че никога не е давал съгласие дъщеря му да се установи в България, а само за временен престой до Коледните празници. Помолил детето да бъде върнато в рамките на 15 дни от получаването на писмото от майката, считано от 15.01.2025г.

Майката категорично отказала да върне детето в Република Кипър, поради което на 17.02.2025г. подал молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за връщане на дъщеря му в държавата по обичайното й местопребиваване - Република Кипър, получена в МП на РБ на 24.02.2025т. Уточнява, че е упражнявал ефективно родителските права по отношение на детето, от задържането на детето в България до подаване на молбата за връщане не е изтекла една година и е налице родителско отвличане, под формата на незаконно задържане – последвалото задържане на детето е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права на молителя, произтичащо от приложимия в Република Кипър закон относно родителските права.

Ответницата В. М. Г. оспорва молбата като неоснователна, като посочва, че не е налице противозаконно задържане на детето в България, тъй като тя и малолетната С. са се преместили и установили тук със знанието и съгласието на бащата. Страните заедно взели решение В. и детето С. да се установят за постоянно в България, като молителят лично закупил самолетните им билети от Кипър до Солун, където двете се видели с родителите му, а на следващия ден отпътували за България. Преди пътуването лично той й съдействал да събере и изпрати към България своя и на детето личен багаж, като двамата заедно отписали детето от учебното заведение, което посещавало в Кипър и взели дипломата му. Молителят многократно пътувал до България след м.септември 2024 г. за да й помага да се устрои в страната, закупил голяма част от покъщнината за жилището, в което живеели с детето в гр.Габрово. Били взели общо решение да закупят жилищен имот в гр.Пловдив, където да се установи да живее семейството им, както и да наемат търговски обект в същия град, с намерение да отворят заведение. Уточнява, че след като С. навършила една година настъпил разрив в брачните им отношения, скандалите между тях били системни, като имало ситуации, в който се намесвала полицията. Молителят осъществявал системно домашно психическо насилие над съпругата си и дъщеря си, както и непрекъснат контрол върху последните, ограничавал излизанията им, вкл. за осигуряване на пълноценно хранене за детето. Често обиждал дъщеря си, наричайки я „глупава“, „тъпа“, упражнявал непрекъснат контрол върху майката и детето, крещял, заплашвал, в резултат на което детето отключило 4 паник атаки. Позовава се на изключенията, предвидени в чл.13, б.„а“ и б.„б“ Хагската конвенция т.е. че съществува сериозна опасност връщането да ги изложи на психическо и физическо увреждане, като ги постави в неблагоприятна ситуация.

От фактическа страна се установява, че страните по делото са сключили граждански брак на 28.11.2016г. в Гърция, община Ампелокипой-Менемени, обл.Солун, както и че детето С. е родено на *** г. в Република Кипър по време на брака на Д. М., гръцки гражданин, и В. М. Г., българска гражданка, Тримата живеели съвместно, в едно домакинство в гр.Ларнака, Република Кипър до септември 2024г., където са адресно регистрирани, детето посещавало детска градина, а след това училище, участвало в различни извънкласни дейности като карате, театрални ателиета и плуване. На 02.09.2024г. молителят е дал съгласие за пътуване на детето и майката до РБ, както и за техния престой в РБ до Коледните празници на 2024г. включително. Спорен е въпросът има ли незаконно задържане на детето от страна на майката след м.01.2025г. т.е. допустимо ли е даване на съгласие под условие или при настъпване на бъдещо сигурно събитие.