Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1387 от 20.07.2026, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Административно дело 399/2026
Вид
Решение № 1387
Подписан
20.07.2026
Състав
Христинка Димитрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.1 · Закон за закрила на детето
  • чл.25, т.3 · Закон за закрила на детето
  • чл.27, ал.1 · Закон за закрила на детето
  • чл.27а · Закон за закрила на детето
  • чл.27а, ал.1 · Закон за закрила на детето
  • чл.28 · Закон за закрила на детето
  • чл.28, ал.1 · Закон за закрила на детето
  • чл.29, т.8 и т.9 · Закон за закрила на детето
  • чл.29, т.8 и т.9 · Закон за закрила на детето
  • чл.30, ал.2 · Закон за закрила на детето
  • чл.31, ал.3 · Закон за закрила на детето
  • чл.4, ал.1, т.4 · Закон за закрила на детето

РЕШЕНИЕ

№ 1387

Шумен, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - IV състав, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА административно дело № 20267270700399 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.27а и сл. от Закона за закрила на детето (ЗЗДет).

Образувано е по жалба от Р. П. П. от [населено място] против Заповед № ЗД/Д-Н-041/23.06.2026г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], с която е прекратено настаняването на детето В. Р. П. в професионално приемно семейство Н. Ю. О. и детето В. Р. П. е настанено временно в професионално приемно семейство – З. М. З. и Ю. Х. З., с постоянен адрес в [населено място], [улица], ет.1, ап.2, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. Жалбоподателката отрича да има здравословни проблеми, които да препятстват възможността да се грижи за детето си. Сочи, че е преглеждана многократно от психиатър, като диагнозата й е напълно безобидна. Заявява, че може да се грижи за детето си и моли заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично, като поддържа жалбата и искането детето да бъде върнато при нея. Представя амбулаторен лист, обективиращ резултат от преглед при лекар – специалист / психиатър, извършен на 14.07.2026г. с основна диагноза – рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – лек.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен оспорва жалбата. Сочи, че са налице фактическите основания за издаване на заповедта, с оглед на което моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

В. Р. П. е роден на 09.11.2025г. По данни на майката Р. П., биологичният баща на детето живее и работи в [населено място]. Помага й финансово. Той е закупил дрехи, храна, люлка и детската „кошарка“.

В отдел „Закрила на детето“ при дирекция „Социално подпомагане“ - Шумен, бил получен сигнал от Р. Н. - сътрудник социални дейности в МБАЛ - Шумен, че бебе В. Р. П. с настоящ адрес в [населено място], [улица], вх.1, ет.8, ап.20 е изписано от МБАЛ - Шумен на 12.11.2025г. М. Р. П. П. е лекувана от психиатри заради заболяване.

Предвид получения сигнал социални работници от ДСП - Шумен посетили посочения адрес и провели разговор с майката на новороденото. При разговора и посещението било установено, че Р. П. П. отглежда бебето при лоши хигиенно битови условия. Не съумява да осигури безопасна среда за детето. Помага й възрастна далечна роднина, на която оставя В., когато й се наложи да отиде някъде. Майката била неспокойна, често изпадала в тревожни състояния, плаче непрекъснато.

Социалните работници установили, че майката на Р. П. П., която отгледала и се грижи за другите две деца – Д., който вече е пълнолетен и Алтина - на 10 години, не знаела, че дъщеря й била бременна и е родила трето дете.

Отчетен бил висок риск за В. и на майката било предложено да ползва социална услуга Звено „Майка и бебе“, където да придобие родителски умения и да й бъде осигурена нормална среда за отглеждане на В..

Р. П. П. отказала да живее на друго място, като заявила, че ще изчисти жилището.

След няколко дни отново било посетено жилището, хигиената не била по-добра. Констатирала се невъзможност майката да осигури сигурна и безопасна среда за детето. Посъветвана била да потърси помощ от майка си, която с поела грижите за другите й две деца.

На 18.11.2025г. Р. П. П. и нейната майка отделно посетили ОЗД. Според Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка закрила спрямо дете изх. № СЛ/Д-Н/1473-018/23.06.2026г., бабата била шокирана, когато научила, че има още един внук. Казала, че дъщеря й не може да се грижи за него, че тя самата има психични проблеми и досега не е гледала нито едно от децата си. По-добре държавата да се погрижи за детето. Бабата отказала да вземе Р. при себе си с бебето В.. Писмено декларирала, че не може да помогне на дъщеря си в грижата за новороденото, нито тя да поеме грижа за него.

Оспорващата заявила желание с В. да бъдат настанени в Звено „Майка и бебе“, след като майка й не желае да я подкрепи. Б. издадени направления, с които майката Р. П. П. и бебето й В. Р. П. били настанени и ползват социалната услуга „Осигуряване на подслон за бременни жени и майки в риск да изоставят децата си“ към Комплекс за социални услуги за деца и семейства.

На 21.11.2025г. в ОЗД/ДСП - Шумен бил подаден сигнал вх. № СИГ/Д-Н/259/22.11.2025г. от директора на КСУДС - [населено място], в който било посочено, че на база проведените наблюдения и взаимодействието с майката се установявало, че нейното емоционално състояние е лабилно, с прояви на повишена раздразнителност и затруднения в разпознаването и задоволяване на базисните потребности на детето. Майката демонстрирала трудности при приемането на насоки и категоричен отказ от сътрудничество, свързано с необходимата грижа за него. Отказвала да го кърми, изхвърляла кърмата. Заявявала, че се гнуси от допир с бебето.

Изложеното било счетено като основание за издаване на Заповед № ЗД/Д-Н-101/21.11.2025г. на директора на ДСП - Шумен, с която В. Р. П. е настанен в професионално приемно семейство Н. Ю. О. от [населено място].

Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен депозирала пред Районен съд – Шумен искова молба с правно основание чл.26, вр. чл.25, т.3 от ЗЗДет с искане В. да бъде настанен по съдебен ред в приемното семейство на Н. Ю. О..

С решение № 419/22.05.2026г., постановено по гр.дело № 20253630104079 по описа на 2025г. на ШРС, съдът взема по отношение на малолетния В. Р. П. марка за закрила „настаняване в приемно семейство“ като го настанява в професионално приемно семейство на Н. Ю. О. от [населено място] за срок от една година.

Несъгласно с решението, Р. П. П. го обжалвала пред Окръжен съд – Шумен.

С определение № 557/24.06.2026г. по въззивно гр.д. № 20263600500335 по описа 2026г. на ШОС съдът е констатирал, че по отношение на жалбата не е спазена процедурата по чл.263, ал.1 от ГПК – препис не е изпратен на заинтересованата страна, поради което производство е прекратено и делото е върнато в ШРС за извършване на съдопроизводствените действия по чл.263, ал.1 от ГПК.

Междувременно, със заявление вх. № СИГ/Д-Н/132/02.06.2026г. Н. Ю. О. поискала да бъде прекратено настаняването на детето В. в нейното приемно семейство, като посочила, че детето я изморява психически и физически, постоянно реве и все е на ръце. Имала здравословни и семейни причини да се откаже.

На 02.06.2026г. била проведена работна среща с представители на ОЕПГ - Шумен. Представен бил профилът на детето на професионален приемен родител Е. И., но тя също заявила, че няма готовност да поеме грижата за детето.

Профилът на детето е представен на професионално приемно семейство З. и Ю. З.. Проведена била опознавателна среща с детето и приемните родители.

Със заявление вх. № СЛ/Д-Н/1473-016/22.06.2026г. семейство З. заявили своето съгласие да поемат грижата за детето в своето семейство.

Според изготвения социален доклад от 23.06.2026г. майката е със здравословни проблеми и към настоящия момент не може да се грижи за детето си в семейна среда.

Въз основа на констатациите, обективирани в Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка закрила спрямо дете изх. № СЛ/Д-Н/1473-018/23.06.2026г., директорът на ДСП – Шумен постановил заповед № ЗД8Д-Н-041/23.06.2026г., с която е прекратено настаняването на детето В. Р. П. в професионално приемно семейство Н. Ю. О. и детето В. Р. П. е настанено временно в професионално приемно семейство – З. М. З. и Ю. Х. З., с постоянен адрес в [населено място], [улица], ет.1, ап.2, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.

Съобразно изявлението на ответния орган в писмо рег. № 2705-11-00-1645#1/14.07.2026г., ДСП – Шумен ще внесе иск в Районен съд – Шумен в срок до 23.07.2026г.

По делото е представена и приета като доказателство цялата административна преписка по издаване на оспорената в настоящото производство заповед. Липсват данни за датата, на която заповедта е съобщена на Р. П. П., но доколкото жалбата, с която е сезиран съдът е депозирана в 14-дневен срок от постановяване на акта, този пропуск се преценява като несъществен.

По искане на страните в хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани М. С. А. - социален работник, работил по сигнала и В. Б. В. – съсед и познат на жалбоподателката.

Свидетелските показания на социалния работник потвърждават констатациите, съдържащи се в Доклада за оценка, въз основа на които е направен извод, че майката е в невъзможност да се грижи за бебето В. и не успява да осигури безопасни условия за отглеждане на детето. М. А. заявява, че работи със семейството дълги години. Провеждани са срещи с Г. Н. - майка на Р. П., която отглежда другите две деца. В момента в дома на бабата живее Алтина на 10 години, а другото дете Д. вече е пълнолетен и живее в София. Бабата продължава да се грижи за Алтина. При срещите със социалния работник, бабата е отказала да помага на дъщеря си в грижите за новороденото дете В., както и да поеме лично тя грижите за бебето.

Воденият от оспорващата свидетел В. Б. В. сочи, че познава Р. от малка. Същата е старателна майка, гледа две деца – едното е голямо, а другото е четвърти / пети клас, много се грижи за тях. В обясненията си разяснява, че момиченцето живее при баба си, която го гледа, а Р. живее сама в апартамент на Еверест. Свидетелят живее близо до дома, в който живее бабата. Заявява, че момиченцето е при бабата от малко.

По делото са представени и приобщени доказателства, че приемното семейство З. М. З. и Ю. Х. З. е вписано в регистъра по чл.31, ал.3 от ЗЗДет, съгласно заповед № ЗД-ЗДПГ01/67/15.05.2013г. на директора на РДСП – Шумен. Приемното семейство е подходящо за настаняване на едно дете на възраст от 0 до 7 годишна възраст.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт - Заповед № ЗД/Д-Н-041/23.06.2026г., издадена от директора на ДСП – Шумен, който подлежи на съдебен контрол съобразно изричната разпоредба на чл.27а, ал.1 от ЗЗДет. Жалбата е подадена от надлежна страна – родител, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за валидността на акта, съдът констатира, че същият е постановен от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен, компетентен орган според разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗЗДет.

Заповедта е издадена при спазване на административно производствени правила, като са събрани доказателства за релевантните юридически факти, които са от значение за правилното решаване на случая, и при излагане на мотиви, обосноваващи взетото решение.

Съдът приема, че обжалваният акт е издаден и в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Процесната заповед е издадена на основание чл.30, ал.2, във вр. с чл.29, т.8 и т.9 от ЗЗДет, послужило за прекратяване на настаняването на малолетното дете в професионално приемно семейство на Н. Ю. О. до произнасяне на съда с решение по чл.28, ал.1 от ЗЗДет, и на основание чл.27, ал.1, във вр. с чл.25, ал.1, т.3 и чл.4, ал.1, т.4 от ЗЗДет, послужило за временно настаняване на малолетното дете в професионално приемно семейство на З. М. З. и Ю. Х. З. до произнасяне на съда с решение по чл.28, ал.1 от ЗЗДет.