Решение № 179 от 15.10.2026, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Сливница, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. П.а като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20241890100248 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 51, ал. 4, вр. чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2019 г.) .

Подадена е от С. Б. П., чрез процесуалния му представител – адв. Й. П., срещу С. С. Г., искова молба вх. № 219002 от 17.10.2022 г. по описа на Софийски районен съд, препратена по компетентност на РС – Сливница, с която се иска съдът на основание чл. 127, ал. 2 СК да предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им (прекратен на 24.06.2021 г.) дете – *** С. П., роден на ** г., на ищеца, където да бъде определено и местоживеенето на детето, като на ответницата бъде определен режим на лични отношения с детето и бъде осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на 300,00 лв. При условията на евентуалност се иска намаляване на размера на дължимата от него издръжка до законовия минимум.

В молбата е направено искане за определяне на привременни мерки, което е било уважено от първоначално сезирания съд, като с определение № 5749 от 12.02.2023 г. по гр. д. № 56152/2022 г. по описа на СРС на основание чл. 127, ал. 3 СК съдът е предоставил на бащата упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, като привременна мярка, считано от 12.02.2023 г., до приключване на производството по делото с влязло в сила съдебно решение. Със същото това определение местоживеенето на малолетното дете е определено при бащата, като на майката е определен режим на лични отношения с детето и същата е осъдена да плаща издръжка в размер на 300,00 лв. месечно.

1

В исковата молба се твърди, че на 24.06.2021 г. СРС е одобрил споразумение по гр. д. № 21951/21 г. за прекратяването на брака между ищеца и ответницата, като страните са се съгласили на съвместно упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете. Сочи се, че съгласно споразумението детето е останало да живее при майка си в град ** а С. П. се е задължил да му заплаща месечна издръжка в размер на 550,00 лв. през първите три месеца, а след това, в случай че режимът на контакти се окаже подходящ, по 600,00 лв. месечно, като има право да го вижда и взема при себе си с преспиване. Поддържа се, че уговореният в споразумението режим на лични отношения между бащата и детето е бил по-стеснен от препоръчания в социалния доклад, но майката е настоявала бащата да го взима възможно най-малко. Сочи се, че в доклада се разкриват и определени негативни характеристики н а майката, която била добре позната в местния отдел за закрила на децата. Сочи се, че след одобряването на споразумението от съда, съответно влизането му в сила, ответницата напълно е прекъснала връзката между баща и син и не е позволявала на ищеца нито да го взима при себе си, нито да го вижда или поне да му се обажда, като единствено се е интересувала от издръжката и е търсела ищеца само по този повод.

Твърди се, че само за периода от около два месеца след приключването на делото ответницата е започнала да депозира неоснователни оплаквания срещу ищеца в полицията и прокуратурата с цел да лиши С. П. от възможността да се среща с детето си, както и да попречи на изграждането на връзка помежду им, което било единственото нещо, което бащата желае.

Поддържа се, че ответницата има за цел да оказва психически натиск и тормоз над ищеца, като дори е твърдяла пред разследващите органи, освен че тормозел нея и сина им, че не бил плащал и издръжка, което не отговаряло на обективната истина.

Сочи се, че ответницата С. Г. е завела срещу ищеца и производство по ЗЗДН с твърдения за тормоз над нея и детето, като в това производство се е снабдила със заповед за незабавна защита, която забранява на бащата да доближава детето, а шиканирането на процеса от нейна страна е причината производството по гр. д. № 40970/21 г. по описа на СРС да не е приключило към момента на подаване на молбата. Сочи се още, че през месец 09.2022 г. ищецът е получил и запор от ЧСИ върху трудовото му възнаграждение поради неоснователните твърдения на ответницата, че не била изплащана дължимата издръжка, за което ищецът е представил и съответните пощенски записи. В тази връзка изтъква, че се налага да плаща издръжката чрез пощенски записи, тъй като ответницата отказва да му предостави банкова сметка, а отказва да приеме и паричните суми на ръка.

Описаната фактическа обстановка ищецът счита, че поставя под съмнение моралните качества на С. Г., но и установява желанието на майката да отдели бащата от сина му, въпреки че след разрива на отношенията между страните ищецът единствено е искал да изгради връзка с детето си и да се среща с него, заради силната обич и привързаност, които изпитва към ***.

2

Твърди се в исковата молба, че вече повече от година (към момента на предявяване на иска в СРС – 17.10.2022 г.) ищецът не се е виждал със сина си, тъй като ответницата завежда редица неоснователни производства срещу него, като счита, че най-вероятно вече е налице синдром на родителско отчуждение заради манипулациите на майката и лошата представа, която тя изгражда за бащата. Ищецът поддържа, че през пролетта на 2022 г. е установил, че детето не е посещавало училище за дълъг период от време, поради което е било изключено, което било установено от проведен телефонен разговор с директорката на 78 СУ „***, гр. ** – госпожа Димитрийка Герасимова, която била обяснила на ищеца, че е направен опит да бъде издирена майката и да бъде убедена да пусне детето на училище, но не е била открита. Сочи се, че след направена справка в Имотния регистър е било установено, че през месец юни 2022 г. ответницата е продала жилището на детето си в град ** и е закупила ново такова в град **, ***, ет.

1, офис 01-Б, като за това тя не е уведомила нито социалните служби, нито съда или друг орган, като отказвала да посочи новия си адрес и по изпълнителното дело.

В исковата молба се поддържа, че в миналото ответницата е изпадала в сериозни депресивни състояния, които са оказвали негативно влияние върху психиката й, като ищецът счита, че отново е изпаднала в такова състояние, което именно може и да е причината да не пуска детето на училище. Сочи се, че без основателна причина, през годините майката не спира да сменя жилището на семейството (формално собственост на ***), продавайки го и закупувайки ново, като тези чести смени на семейното жилище са необясними и единствено стресират детето, което е констатирано и от социалните служби в бракоразводния процес.

Твърди се на следващо място, че от години майката не работи и не разполага с доходи, освен изплащаната от ищеца издръжка, която обаче е предназначена за детето, а не за майката. В този смисъл ищецът счита, че липсата на работа и средства на майката, освен че лишава детето от възможността да има по-качествен живот и да посещава извънкласни занимания и други дейности, важни за неговото развитие, дава и лош пример, доколкото детето ще започне да приема за нормално да не се работи, а парите да идват наготово. Ищецът счита, че дори и ответницата да полага грижи за детето и да задоволява елементарните му физиологични потребности, то това е крайно недостатъчно, доколкото майката е допуснала да не ходи на училище, да повтаря учебната година и го е лишила от възможността да се среща с баща си. Сочи се, че майката се е вкопчила в детето, което също може да се дължи на психическа нестабилност при нея, като на бащата е известно, че детето не общува пълноценно с други деца, а ходи навсякъде с майка си, която от своя страна го води основно по институции във връзка с подавани неоснователни оплаквания срещу бащата.

Всичко това ищецът счита, че сочи, че ответницата не само не разполага с необходимите качества да се грижи за детето си и да му осигури приличен 3 живот, но и е изключително опасна за неговото възпитание, образование и развитие.

Същевременно ищецът изтъква, че е готов да поеме изцяло грижите за детето си, доколкото се страхува, че има опасност детето да не завърши дори средното си образование, ако остане при майката. Твърди, че има възможността и способностите да осигури безопасна материална и духовна среда за детето, като може да го води и да го взема лично или чрез други близки от училище. Сочи, че живее в гр. ***, като работи на постоянен трудов договор и владее два чужди езика – английски и френски, което би облекчило търсенето на нова работа. Сочи, че в свободното си време е музикант и свири на няколко инструмента, като може да научи и детето, което счита за важно за неговото развитие, култура и самочувствие, каквото би било и откъсването му от маниакалното обсебване от майката и срещата му с работната и приятелска среда на бащата, която се състои от българи и чужденци и би допринесла за запознаването на *** с различни култури, хора и виждания.

По отношение на издръжката ищецът счита, че същата следва да бъде прекратена, доколкото се ползва за задоволяване на лични разходи на майката, като размерът й стимулира майката да не работи, давайки лош пример на детето. Поддържа, че са налице правни и фактически обстоятелства за предоставяне упражняването на родителските права на бащата и осъждане на майката да заплаща издръжка в размер на 300,00 лв., който размер би я стимулирал да започне работа.

В срока по чл. 131 ГПК (съдебните книжа са връчени на ответницата на 02.03.2023 г.) по делото е постъпил писмен отговор вх. № 75679/20.03.2023 г. по описа на СРС, с който се иска съдът да отмени определението по привременните мерки, а искът е оспорен като неоснователен. Със същия отговор е предявен и насрещен иск за увеличение на присъдената издръжка на 800,00 лв., считано от постановяване на решението. Искът е приложен и отделно към отговора на исковата молба.

В отговора на исковата молба по отношение на определените привременни мерки се твърди, че определението, освен че е незаконосъобразно, не се налага от никакви житейски и правни факти и обстоятелства. Твърди се, че детето е записано в училище, находящо се в гр.

**, като в момента е в средата на учебната година и е практически невъзможно бащата да го води всеки ден на учебни занятия. Посоченият адрес в исковата молба на бащата С. П. е доста далеч от ** и вероятно ще се наложи детето да напусне сегашното училище, което неминуемо ще се отрази на неговото редовно учение и ще доведе до рязко разваляне на успеха на детето.

Наред с това се сочи, че в жилището, находящо се в гр. ** и закупено на името на детето *** С. П., то разполага със самостоятелна стая, където може пълноценно да учи и да живее, нещо, което според ответницата няма да може да се осигури в посочения адрес на бащата. Поддържа се, че местоработата на майката също е в гр. **, което й позволява ежедневно да взема детето от 4 училище и да полага необходимите и достатъчни грижи за него.

Оспорват се твърденията, изнесени в исковата молба, и по-конкретно твърдението, че майката не работи и че детето не посещава училище, като в тази връзка се твърди, че майката работи в шоколадова фабрика в гр. ** на пълен работен ден, а детето посещава ***, гр. **, като е записано в 4-ти клас (към момента на подаване на отговора на исковата молба – 20.03.2023 г.), има добър успех и си е създало приятелска среда между съучениците си. Изтъква се, че закупеното жилище е ново строителство с добро качество, в тих квартал с осигурени битови удобства. Сочи се, че от момента на раждането на детето *** бащата на практика не е полагал абсолютно никакви грижи за детето, като преди фактическата раздяла на семейството бащата, ищец по делото, не е работил редовно и през цялото време ответницата е поемала издръжката на съществуващото тогава семейство. Поддържа се, че от раздялата им няма никакви усилия за създаване на нормална връзка между баща и син, като дори не изплаща редовно и дължимата издръжка и има 6 неплатени месечни вноски, предхождащи датата на постановените привременни мерки. Твърди се, че видно от представената към отговора на исковата молба служебна бележка от „Български пощи“, ответницата е получила 5 пъти месечна издръжка по пощата, както и три месечни издръжки, преведени от съдебния изпълнител чрез налагане на запор, което е единственото редовно плащане.