Определение № 1968 от 17.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1968 гр. София, 17.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Д. Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000501467 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Чл.255,ал.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по молба за определяне на срок при бавност, подадена от Б. М. С., чрез процесуалния му представител адв. Й. Б. по гр.дело № 1467/2026г. на Софийски градски съд.

В молбата се поддържа, че производството по делото неоснователно се забавяло поради съображения, изложени в нея. Жалбоподателят моли след като се установи твърдяното от него необосновано забавяне на делото да се определи на първоинстанционния съд срок за извършване на действията за по нататъшното администриране на производството по делото.

Съдът като взе предвид изложените от страната доводи и представените доказателства намира молбата за определяне на срок за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения :

Установява се, че производството пред Софийски градски съд е образувано по реда на Хагската конвенция за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца по молба на ищеца Б. М. С. срещу А. В. Г.. Искането е било да се постанови връщането на детето К. А. Г.-С. в държавата по обичайното й местопребиваване – Канада.

Производството е образувано на 19.11.2025г., като незабавно и своевременно след докладване на делото съдията докладчик е указал на ищеца да отстрани констатирана нередовност на исковата молба- да се подпише молбата или да се представи пълномощното за адв. Б., която е подписала молбата.

Указанията на съда са изпълнени на 26.11.2025г. и отново действащ по спешна необходимост съдията докладчик е процедирал като е насрочил делото за изключително близка дата- 30.01.2026г. При преценката за датата на насрочването на съдебното заседание съдът очевидно следва да е съобразил необходимостта от изготвянето на доклад от социалните служби по местожителството на детето, за което обективно е необходимо достатъчно време, а и все пак да се даде възможност на ответника до датата на съдебното заседание да организира адекватно защитата си, каквото задължение съдът има по силата на 1 общата разпоредба на чл.8, ал.3 ГПК.

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 30.01.2026г., ответницата е направила искане за събиране на доказателства- изслушване на двама свидетели и изготвяне на заключение на съдебно-психологическа експертиза за преценка след преглед на детето дали предаването му би го поставило в житейска ситуация, която по своето естество да се покрива с понятието неблагоприятна ситуация по смисъла на чл. 13, ал. 1, б. "б" от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Едновременно с това съдът служебно е разпоредил ответницата да се яви за лично изслушване в следващото съдебно заседание. Действията на съда до този етап не на забавени и са насочени към постановяването на съдебен при изяснена фактическа обстановка.

По повод допускането за събиране на тези доказателства съдът е преценил, че те са допустими, относими и необходими за изясняването на фактическата страна на спора, като преценката за правилността на тези изводи на съда е извън предмета на настоящото производство по чл.255 ГПК, при което не се изследват правилността на действията на съда насочени към постановяването на акт по съществото на спора.

Следващите три поредни заседания са протекли в събирането на допуснатите по делото доказателства, като това на 13.02.2026г. е било отсрочено за 27.03.2026г. поради нови доказателствени искания на страните, вкл. и поради несвоевременно направеното от адв. Б. искане за разпит на свидетел при равнопоставеност- относно същите обстоятелства за които на другата страна е бил допуснат свидетел, въпреки че тя е могла спокойно и необезпокоявано да направи това си доказателствено искане и в по-ранен момент на производството, още когато ответникът е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства относно същите обстоятелства. Съдът не е бил длъжен да уважава това несвоевременно заявено доказателствено искане, но го е сторил, съобразявайки характера и целта на производството по Хагската конвенция, вкл. и за необходимостта от служебно изясняване на действителните отношения между родителите и детето, чието предаване се иска и за преценка на обстоятелството дали предаването на детето ще е в негов интерес.В случай, че страната, представлявана от адв. Б., е била направила това си доказателствено искане своевременно, то най-вероятно и до приключването на устните състезания би се стигнало в по-ранен етап на производството.

Същевременно установява се, че съдебните заседания са били отстрочвани от съдията докладчик регулярно, през период от един месец и то предвид ноторно известната за всички изключителна натовареност на съдебните състави от Софийски градски съд и липсата на достатъчно свободни зали за провеждане на съдебни заседания.

В последното съдебно заседание на 27.03.2026г. след даване ход на устните състезания съдът по искане на страните им е предоставил 3 седмичен срок за представяне на писмени бележки като процесуалният представител на ищеца адв. Б. е предоставила своите на 15.04.2026г., следователно с оглед разпоредбата на чл. 149, ал.3 ГПК срокът за произнасяне на съда с акта по съществото на спора следва да бъде съобразен с тази разпоредба. Не е и съвсем коректно с оглед професионалната етика процесуален 2 представител на страна, който се е позовавала на значителна фактическа и правна сложност на делото и поради това да е поискал да му бъде предоставен достатъчно дълъг срок за изготвяне на писмени бележки и едновременно с това да държи от съда да изготви и да обяви съдебния си акт точно преди изтичането на едномесечния срок по чл.235, ал.5 ГПК, който между впрочем следва да се каже и че е само инструктивен.

За част от останалия период след датата на устните състезания съдията докладчик в приложеното от него писмено становище по чл. 255, ал.2 ГПК е заявил пречки от обективно естество за забавяне приключването на делото- поради разрешен отпуск, съвпадане с официални религиозни празници през м. април 2026г., както и обяснено с фактическата и правна сложност на спора и изключителна служебна натовареност, които според него са се явили като съвкупни пречки за своевременното постановяване на акт по съществото на спора.

При така установените факти САС намира, че на настоящия етап на производството още не налице значимо забавяне на делото с приключване на акт по съществото на делото, което да обоснове извод за основателността на молбата за определяне на срок, респ. да обуслови необходимостта от определянето на срок за извършване на съответното забавено процесуално действие.

Действително съгласно разпоредбата на чл.22г, ал.1 от Закона за закрила на детето, в производства по Хагската конвенция за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата, но не по-късно от срока по чл.24, §2 от Регламент/ЕС/2019/1111, който е четири седмици. Действително, както сочи адв. Б., от подаването на иницииращата молба на 19.11.2025г. до настоящия момент, са изминали не само шест седмици, а цели шест месеца, но причините за това за забавяне са не по вина на съда. Същите се дължат на фактическата и правна сложност на спора, необходимостта от попълване на делото с доказателствен материал, вкл. и такива доказателства, които са били несвоевременно посочени за събиране по инициативата на процесуалния представител на ищеца. Ако съдът е целял непременно спазване на инструктивния срок по чл.22г, ал.1 от Закона за закрила на детето, то е щяло да има за резултат постановяването на окончателен съдебен акт при неизяснена по делото фактическа обстановка, като това в никакъв случай не е целта на производството.

Тъй като обаче от даването ход на устните състезания на 27.03.2026г. до към настоящия момент са изтекли действително всякакви процесуални срокове за разглеждане на делото по чл.22г, ал.1 от Закона за закрила на детето и макар и тези срокове да са в действителност само инструктивни, САС намира, че следва все пак, с оглед постигане целите на производството по Хагската конвенция, както и с оглед препятстване възможността от подаване на нова молба за определяне на срок/която този път обективно ще да е основателна тъй като обяснения в становището по чл. 255, ал.2 ГПК, „че в СГС бил възприет като обичаен тримесечният срок за произнасяне по бързи производства и че този срок още не бил изтекъл“ са най-малкото необосновани дори и да са обясними с изключителната натовареност на съдиите от този съд/, да се укаже на съдията докладчик да 3 организира дейността и служебните си приоритети по такъв начин, че да постанови акт по съществото на спора, ако не незабавно, то поне във възможно най-краткия за това срок.

Предвид изложеното молбата за определяне на срок при бавност следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата за определяне на срок при бавност, подадена от молба за определяне на срок при бавност, подадена от Б. М. С., чрез процесуалния му представител адв. Й. Б. по гр.дело № 1467/2026г. на Софийски градски съд, като неоснователна.

Указва на съдията докладчик по гр.дело № 13019/2025г. на СГС, ГО, 4бр. , съдия М.

Е., незабавно да пристъпи към постановяването на акт по съществото на делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Апелативен съд - София: _______________________

4