Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 06.02.2023, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 70/2023
Вид
Решение № 44
Подписан
06.02.2023
В сила
22.02.2023
Състав
МАРИЯ КИРИЛОВА БОЖКОВА-БОЯДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.138, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25, ал.1, т.2 · Закон за закрила на детето
  • чл.25, ал.2 · Закон за закрила на детето
  • чл. 27, ал.1 · Закон за закрила на детето
  • чл. 27а · Закон за закрила на детето
  • чл. 28 · Закон за закрила на детето
  • чл.36г · Закон за закрила на детето
  • чл.36д · Закон за закрила на детето
  • чл.4, ал.1, т.5 · Закон за закрила на детето
  • чл.5, ал.1 · Закон за закрила на детето
  • чл.9, ал.1 · Закон за закрила на детето
  • чл.10, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
  • чл.14, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
  • чл.15 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
  • чл. 33 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
  • чл.33, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
  • чл. 33, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето

Р Е Ш Е Н И Е

№

В името на народа гр.

Кърджали, 06.02.2023 г.

Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Павлина Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело № 70/ 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.27а от Закона за закрила на детето, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Р.Ш.И. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед № ЗД/Д-К-004/ 19.01.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали. Изложени са съображения за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения административен акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни норми и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че административният орган неправилно е приел, че детето Д.Р.И., което е син на жалбоподателя, е в риск в дома на баща си. Заявява се, че по тялото на детето Д. Р.И. не са установени белези ***. Старите белези, установени по телата на другите две деца на жалбоподателя: М. Р.И. и Б. Р.И., не били причинени от ***, а възникнали вследствие прекарана наскоро ***, за което представя амбулаторен лист.

В жалбата се посочва, че до момента в ОЗД към

ДСП – Кърджали не са регистрирани сигнали за физически или психически тормоз от страна на жалбоподателя спрямо някое от децата му. При осъществения, от страна на Е.Р.Р., акт на домашно насилие, изразяващ се в причиняване *** на сина им М.Р.И. жалбоподателят не присъствал, но веднага след като разбрал за случилото се предприел необходимите действия за опазване здравето и живота на децата си, като изгонил майка им от дома и й забранил да приближава жилището и децата му. Дори се консултирал с адвокат относно образуване на дело за родителски права върху децата, както и образуване на дело по ЗЗДН и издаване на ограничителна заповед в полза на децата му спрямо майка им. Именно жалбоподателят поместил в социалните мрежи видеоклипът, показващ нараняванията по сина им М.Р.И., причинени от майка му, като целта му била да се даде гласност на случая, за да се самосезират компетентните органи, за да може Е.Р. да получи полагащото й се наказание за действията й. Твърди се също, че е образувано и ДП № ** / *** г. по описа на РУ – Кърджали, по което са събрани категорични и безспорни доказателства по отношение извършителя на деянието, а именно: Е.Р.Р., както и доказателства за невиновността на жалбоподателя и обстоятелството, че не е присъствал, не е давал съгласие и не е бил информиран за нейните действия спрямо детето им, както и за предприетите от него действия при узнаване на случилото се. Посочва се, че така изложеното се потвърждава и от беседите, проведени с децата от служителите на ДСП – Кърджали.

В жалбата се сочи, че до инцидента, на жалбоподателя не му било известно Е.Р.Р. да е проявявала лошо отношение иди да е осъществявала домашно насилие спрямо децата им. Не си обяснява поведението й, но предполага, че същото е вследствие на ***, което не му е било известно.

Жалбоподателят изразява мнение, че е отговорен родител и е в състояние да се грижа за децата си, както и да им осигури спокоен живот в семейна среда. До момента, по никакъв начин не бил причинил на децата си психически или физически травми, които да са заплаха за тяхното физическо и психоемоционално състояние и развитие, а напротив - предприел необходимите действия за опазване на здравето и живота им, като отстранил майка им от обитаваното жилище.

В жалбата се посочва, че обстоятелството, че *** на детето М.Р.И. не са причинени от жалбоподателя се доказва по един безспорен и категоричен начин от показанията на децата, на майка им и на всички разпитани в хода на проверката лица.

Твърди се, че Р.И. обича децата си и не може да живее без тях. Те също са силно привързани към него и не може да си представи какъв стрес изживяват към настоящия момент, в непозната среда и с непознати хора. Счита, че откъсването на децата му от средата, в която живеят и с която са привикнали, от приятелите им, от него и близките им, не е в техен интерес, а напротив — би им причинило голям емоционален стрес. Заявява, че нееднократно се опитал се да посети децата си в Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания „***“, ***, но не бях допуснат от служителите.

Твърди, че децата са смисъла на неговия живот и всичко, което е правил до момента е за тях. Дори до момента да не им е осигурил охолен живот, ги дарявал с много любов и топлина и вярва, че бъдещето им заедно в семейна среда би било най-добрата алтернатива за тях. Тъй като децата са малки, заявява, че родителите му също ще помагат в отглеждането и възпитанието им.

Твърди се, че оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона, тъй като настаняването на дете извън семейството се явява крайна мярка, след изчерпване на всички останали възможности за подкрепа и закрила, което в конкретния случай не е налице. Искането е да се отмени оспорената заповед, В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуални представители по пълномощие. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Като допълнително основание за незаконосъобразност на обжалвания административен акт се посочва, че при свикване на Координационен механизъм не е присъствал представител на РУ – Кърджали.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“, град Кърджали, в писмен отговор и чрез пълномощник, оспорва жалбата. В представени, след приключване на съдебното заседание, писмени бележки претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Е.Р.Р. – майка на детето, се явява лично и заявява, че не желае да участва в процеса.

АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима.

Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл.27а, ал.1, предл.последно от ЗЗДет. – родител на детето, адресат на оспорения административен акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

За да се произнесе по същество на жалбата АС

– Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка:

С обжалваната Заповед № № ЗД/Д-К-004/

19.01.2023 г. на директора на ДСП – Кърджали, на основание чл.27, ал.1, във връзка с чл.26, ал.2 и във връзка с чл.25, ал.1, т.2 и чл.4, ал.1, т.5 от Закона за закрила на детето и във връзка с чл.33, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, спешно е настанено детето Д.Р.И. с ЕГН **********, с родители: майка - Е.Р.Р. с ЕГН ********** й баща - Р.Ш.И. с ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания „***” ***, ул. „***” №**, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

Съгласно мотивите на оспорената заповед, на 18.01.2023г., е получена информация от ДАЗД, че в публикация в социалните мрежи се вижда, че ***. В ОЗД при ДСП – Кърджали е регистриран сигнал.

Директорът на ДСП – Кърджали, социални работници от ОЗД към същата дирекция и представители от РУ – Кърджали посетили адреса: ***.

При посещението се установило, че Д. и двамата му по-големи братя са вкъщи с баба си ***. Видимо *** най-голямото дете М. имало ***. Самото дете казало, че ***. По тялото му имало стари белези. При събличането на другото дете – Б. се виждали стари белези по ръцете и корема.

Следи от *** по Д. не били открити.

Родителите на децата били задържани от органите на реда. Децата незабавно били изведени от семейната среда и настанени в Кризисен център към ЦОП-Кърджали за времето от 10.30 часа до 16:00часа.

В заповедта е посочено, че съществува риск същите действия да бъдат извършени и спрямо детето Д.Р.И., което е заплаха за неговото физическо и психоемоционално състояние и развитие.

От писмо, рег. № ***/** от *** г. на РУ –

Кърджали става ясно, че на 19.01.2023 г. е образувано ДП № **/*** г. за извършено престъпление по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК (средна телесна повреда). Към момента на изготвяне на писмото не са установени по безспорен начин доказателства за виновността на дадено лице в извършване на престъпление, поради което разследването продължава спрямо двамата родители. Назначени са съответните експертизи.

С Удостоверение с дата 31.01.2023 г. РП –

Кърджали установява, че спрямо Р.Ш.И. с ЕГН **********, към 30.01.2023 г., няма обвинения по неприключени наказателни производства.

По делото са разпитани като свидетели Р. Д. – социалният работник, извършил проверка по подадения сигнал и изготвил социален доклад и Р. Е., също участвала в извършените проверки по сигнала. Освен потвърждение на констатациите, отразени в социалния доклад посочените свидетели поясняват, че при посещението в дома на децата първоначално те се притеснили и разплакали. След като социалните работници и директора на ДСП – Кърджали им обяснили, по достъпен начин, че ще ги заведат на място, където има много играчки и други деца, те се успокоили.

По искане на пълномощниците на жалбоподателя са разпитани като свидетели Ю. С. К. – ***, изготвил характеристична справка на жалбоподателя, приложена с жалбата, както и С. С. С. – *** на жалбоподателя. Показанията на Ю. К. са в съответствие с характеристичната справка, че жалбоподателят Р.Ш.И. се ползва с добро име в обществото, не е конфликтна личност, грижи се за децата си. В същия смисъл са и обясненията на С.

С.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно, чл. 27, ал.1 от ЗЗДет. – директор на

Дирекция "Социално подпомагане" – Кърджали по настоящия адрес на детето, в предвидената от закона писмена форма. Същата е мотивирана, като в нея изрично са посочени, както фактическите основания, така и правното основание за издаването й. В мотивната част на оспорената заповед, административният орган изрично се е позовал на констатациите, посочени в изготвен, от социален работник, доклад.

Не се установяват и нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет., настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.

В обжалваната заповед е посочено, че детето Д.

Р.И. е настанено спешно в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, като са посочени мотиви за това действие. Съгласно, цитираната в заповедта, разпоредба на чл.33, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЗДет, Спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Заповедта е издадена при спазване изискването на чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет за незабавно произнасяне на административния орган. Оспореният административен акт е издаден след изясняване на всички релевантни за случая факти и обстоятелства, без да е налице накърняване правата на страните в настоящото производство. Оспорената заповед е издадена в хода на производство по постъпил, по реда на чл.10, ал.1 от ППЗЗДет, сигнал за дете в риск и извършена оценка на същия по реда на чл.9, ал.1 от ЗЗДет.

Извършено е проучване и оценка на сигнала по реда на чл.14, ал.1 от ППЗЗДет, като на основание чл.15 от ППЗЗДет случаят е открит.

В административната преписка се съдържа протокол, с дата 19.01.2023г., за проведена екипна среща по Координационен механизъм при работа по случаи на деца, жертва или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция. От този документ се установява, че са присъствали представители на община Кърджали, прокурор в РП – Кърджали и социални работници в ДСП – Кърджали, но не е присъствал представител на РУ – Кърджали (за срещата са били уведомени всички представители на екипа на Координационен механизъм, съгласно протокол на л.13 от делото). Отсъствието на представител на РУ – Кърджали не представлява съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед, защото е свикан Координационен екип, който е приел план за действие на децата М., Б. и Д. Т.е. извършени са действията, предвидени в чл.36г и чл.36д от ЗЗДет.