Решение № 6265 от 16.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3550/2026
- Вид
- Решение № 6265
- Подписан
- 16.10.2026
- Състав
- Галя Митова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 15, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 15, ал. 6 · Закон за закрила на детето
- чл. 22а, ал. 3 · Закон за закрила на детето
РЕШЕНИЕ
№ 6265 гр. София, 16.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 2-РИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галя Митова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Митова Гражданско дело №
20261100103550 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба, вх. № 46142 от 02.04.2026 г. по описа на Софийски градски съд, от Х. Р. Х., по чл. 7, б.”f“, вр. чл. 8, вр. чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по - нататък в Решението Хагска конвенция), чрез Министерство на правосъдието на Република България – Централен орган по смисъла на Хагската конвенция.
Молителят Х. Х. прави искане за връщане на дъщеря му Р.Х. Х.а, родена на 07.08.2017 г. в град Варна, в държавата по обичайното й местопребиваване – Чехия.
В молбата се излагат подробни твърдения относно поведението на ответницата А. Д.
Д. - майка на малолетното дете Р., като се поддържа, че детето на страните е незаконно задържано на територията на Република България – в град Варна, от ответницата. Според молителя, след раждането на детето, той и майката заминават за Чехия, където се установяват и живеят съвместно до 06.09.2025 г., когато Р. и ответницата идват в България.
Бащата сочи, че не са имали уговорка с майката да се променя обичайното местопребиваване на детето, а посещението в България е следвало да е краткосрочно и по семейни причини, които ответницата твърдяла пред молителя. Едва след това му заявила, че няма да се прибират с детето повече в град Млада Болеслав, където живели преди отпътуването им за град Варна. Молителят не е давал съгласие за оставане на дъщеря му в Република България.
Молбата е поддържана в хода на съдебното производство от Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител – Главен юрисконсулт И. И., и от пълномощници адвокатите – Р. Г. и Ирен С.. По делото е представена писмена защита.
Претендират се разноски за процесуално представителство за един адвокат, по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв.
Ответната страна – А. Д. Д., лично в съдебно заседание и чрез пълномощник 1 адвокат И. В., с депозиран по делото писмен отговор оспорва молбата. Навежда подробни защитни твърдения, че няма отвличане по смисъла на Хагската конвенция, тъй като с молителя са имали уговорка да се приберат всички за постоянно в град Варна и детето Р. да продължи образованието си в Република България. Не оспорва част от релевантните факти относно това, че Чехия е била държавата по обичайното местопребиваване на детето Р.; че с бащата, заедно с детето, са живели там под наем и са упражнявали съвместно родителските права. Претендира присъждане на разноски по делото. По делото е представена писмена защита.
Софийският градски съд, като взе предвид данните и анализира относимата към предмета на делото доказателствена съвкупност, доводите и възраженията на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и по свое убеждение, приема от фактическа и правна страна следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете Р. Х.а в Чехия по реда на Хагската конвенция се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в Чехия непосредствено преди неговото прехвърляне в Република България; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените в Чехия като държава по обичайното му местопребиваване правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към средата в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация (чл. 13, б.“b“ от Хагската конвенция); 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защита на правата на човека и основните свободи (чл. 20 от Хагската конвенция); 8) Детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при която е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, съответно детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се взима под внимание и неговото мнение (чл. 13, ал. 2 от Хагската конвенция).
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е обявено обстоятелството, че на 06.09.2025 г. ответницата А. Д., заедно с детето Р. Х.а, са дошли в Република България от Чехия и детето Р. повече не се е връщало в Чехия.
Не е спорно и, че страните са родители на детето Р., родено на 07.08.2017 г. в град Варна (така и Удостоверение за раждане на л. 14 от делото); че са живели в град Млада Болеслав до 06.09.2025 г.; че дъщерята на страните е посещавала детска градина и до 1-ви 2 клас, включително, е била ученичка в училище в посочения град в Чехия доказателства по делото – л. 15 - л. 22; л. 70 - л. 73).
(писмени
От събраната гласна доказателствена съвкупност по делото не се доказва твърдението на молителя Х., че е дал съгласие детето да остане само временно в България и след това да се прибере заедно с майка си обратно в Чехия. В тази връзка съдът намира показанията на свидетеля Т.А. (майка на молителя и баба на детето) за нелогични и вътрешно противоречиви, като след преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът не ги кредитира.
Установено е по делото, че в Чехия децата започват учебната година на 01.09., като детето Р. и ответницата са пътували за България на 06.09.2025 г. – след започване на учебната година в град Млада Болеслав, с уговорката, според свидетелските показания, че А. ще се грижи и двете (с Р.) ще помагат на майката на ответницата, която следвало да претърпи операция на очите. Нелогично е оставането им да е било временно, предвид започналата учебна година и непосещението на учебни занятия от детето почти цяла седмица преди отпътуването от Чехия за България, както е и нелогично малолетно дете да пътува до друга държава при започнала учебна дейност, за да помага в грижите за оперираната си баба.
Независимо от горното, родителското задържане може да се приеме за неправомерно, предвид правилата за родителската отговорност, установени в Република Чехия, които следва да се упражняват съвместно от страните (Потвърждение от централния орган на Чехия относно правните разпоредби на тази държава, приложими по делата по Конвенцията за гражданско правните аспекти на международното отвличане на деца, съгласно Закон № 89/2012 г. Сб., Граждански кодекс на л. 29 и сл. от делото) и по арг. от чл. 12 Хагската конвенция, тъй като бащата, преди изтичането на 1 година от задържането на детето, се противопоставя на това то да остане в град Варна и не приема промяната в обичайното му местопребиваване, поддържайки и молбата си в хода на настоящото производство.
Налице са обаче предпоставките съдът да откаже да разпореди връщане на детето Р. в държавата по обичайното му местопребиваване – Чехия, на основание чл.
13, ал. 2 от Хагската конвенция. Съдът взема предвид мнението на детето, ако то е достигнало „възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение“, като за последното същественото е не само когнитивната способност на детето за обективна преценка и разбиране на ситуацията, но и автентичността на самото желание да не се връща в държавата по обичайното му местопребиваване. Тази преценка изисква посредством експертна оценка да се установи, че детето не е манипулирано, не повтаря думи, които са му казани от отвелия го родител, а изразява собствено, емоционално обосновано желание. Съгласно Решение на СЕС по дело C-491/10 съдът е длъжен да даде на детето реална и ефективна възможност да изрази мнението си, като вземе всички подходящи мерки във връзка с това изслушване в зависимост от висшия интерес на детето и с оглед на обстоятелствата по конкретния случай. Следователно, обстоятелството, че детето на страните не е навършило 10 - годишна възраст (за да бъде задължително изслушано от съда по чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт), не изключва възможността посредством подходящ за възрастта му начин да се осигури процедура, в рамките на която то 3 да изрази мнението си и същевременно да се извърши и индивидуална оценката на неговата зрялост. Затова, в процесния случай, в съответствие с чл. 22а, ал. 4, вр. с чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, съдът е задължил компетентната Дирекция „Социално подпомагане“ (Д“СП“) – Варна (по местоживеене на детето Р.Х. Х.а) да проведе социално проучване, констатациите от което да бъдат закрепени в социален доклад, съдържащ мотивирано становище относно положението и интереса на това дете. Все в тази връзка, съдът е дал и съответните указания социалните служители да упражнят правомощията им по чл. 138а от Семейния кодекс (СК) и възложат на доставчици на социални услуги да изготвят становища, включително психологическо такова, в което да се съдържат и изводи относно желанието на детето с оглед предмета на настоящото дело – има ли манипулация и настройване, или детето зряло и свободно изразява своите предпочитания. В изпълнение на тези указания на съда, по делото е предоставен социален доклад от 19.06.2026 г., и впоследствие с оглед повторните указания на съда за пълнота – актуален социален доклад от 04.09.2026 г. и изготвения за нуждите на настоящото производство Приключващ доклад, изх. № 1457/25.08.2026 г. на Комплекс за социални услуги за деца и семейства, град Варна при Д“СП“ – Варна. От тях се установи, след проведени терапевтични сесии (в индивидуален разговор и непосредствено наблюдение на психолог) с детето Р. Х.а, че не се установяват каквито и да било индикации, които биха могли да станат опора на извод, че детето се манипулира съзнателно или целенасочено от майката с цел формиране на негативно отношение към бащата. Напротив майката, според отразеното в доклада, е оказала съдействие да се осъществяват лични контакти между бащата и дъщеря им Р.. Изводите на специалистите, изготвили доклада са, че детето има устойчива емоционална привързаност към всеки от родителите си. Детето не демонстрира отхвърляне или страх от някого от родителите си и изразява желание да поддържа отношения и с двамата. Констатирано е, че детето е добре адаптирано в училищната среда, има чувство на принадлежност към класа и изградени приятелски отношения. Емоционалните реакции при обсъждане на отношенията с всеки от родителите са спокойни и естествени, а изразените от Р. мнения са последователни и са представени като лично преживяване на детето. Пред психолога Р. е заявила, че иска и двамата й родители да бъдат в България, което не е свързано с възстановяване на фактическото им съжителство, а с възможността родителите й да бъдат физически близо до нея и Р. да поддържа отношения и с двамата. В заключителен разговор на социалните работници в хода на актуалното социално проучване и предразположена отново да отговори, Р. е заявила, че се чувства добре в България, изричното й желание е да живее в България, заедно с майка си, и отново е посочила, че иска и нейният баща да живее в България.
Предвид това, че детето последователно е заявило желанието си не само то да остане в България, но и неговият баща да се върне тук, и поради това, че липсват в психологическата оценка данни за незрялост и манипулиране на малолетната Р., са налице всички обективни основания да се приеме, че детето е заявило своето автентично и зряло желание да остане в България и това не е негова заучена фраза, а собствената му емоционална реалност. Детето има здрава връзка с двамата си родители и не се опитва да изключи никого от тях от живота си под нечие евентуално неблагоприятно влияние.