Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 30.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 823/2023
Вид
Решение № 51
Подписан
30.01.2024
В сила
30.01.2024
Състав
Петър Узунов, Вера Коева, Милена Каменова

Цитирани разпоредби

  • чл.178, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 · Закон за закрила на детето
  • чл.13, ал.2, т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Благоевград, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20231200500823 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М. Г. Т., гр.Б., ул.“***, против решение №21/19.01.23г на РС-Г.Д. по гр.д.№1043/22г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакувания акт е уважена молбата срещу М.Т. за защита от домашно насилие, предявена от съпругата и двете му деца, ведно със всички произтичащи от това последици.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настоява за неговата отмяна и отхвърляне молбата за защита от домашно насилие. Изразява готовност да опровергае с доказателства ищцовата молба.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционния акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

От материалите по делото се установи, че молителката Е. В. Т. и ответникът М. Г. Т. са съпрузи от 26.08.2000 г. (вж. удостоверението за сключен граждански брак), които от брака си имат родени две деца – малолетните Л.М. Т. и Г.М. Т.. Не е спорно, че семейството се установило да живее в България - гр.Б., както и че отношенията между съпрузите са влошени. По тези въпроси не се спори.

Според представената от въззиваемата (молителка пред РС) декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, на 05.11.2022г и 19.11.2022г, както и почти ежедневно в същия период от време, съпругът й осъществил спрямо нея и децата им многократно домашно насилие. По-конкретно - на 05.11.2022 г. в домът им в гр.Б. въззивникът нанесъл на молителката тежък побой, придружен с обидни думи – „****“, и закани за живота й – „сега ще те убия, ще те довърша, ще те сложа в чувал и никой няма да те намери“, като всичко това се случило пред очите на деца им. Сочи още, че молителката е съборена на земята, като е ритана от въззивника основно в областта на корема и главата. След въпросния случай, майката и децата са настанени в Кризисен център „**“ – гр.Г.Д..

Въззивникът обаче ги открил и на 19.11.2022г пресрещнал децата, като ги обиждал и заплашвал, в резултат на което голямото дете се напикало.

Видно от приложения амбулаторен лист №7967/05.11.2022г, издаден от ЦСМП-гр.Благоевград, филиал – Р., въззиваемата е прегледана в ЦСМП, където е диагностицирана с „контузио торацис“ и са установени следните телесни увреждания – кръвонасядания по дясната млечна жлеза, отоци и хематом на лява ръка. В амбулаторния лист изрично е отразено, че по данни на пациентката въпросните увреждания са й причинени при скандал със съпруга й – от негови удари по гърдите и корема й.

Със заповед №3794з-128/05.11.2022г на началника на РУ-Б. при ОДМВРБлагоевград на 05.11.22г в 23,30ч на двете деца Л. и Г. Т. на осн. чл.37 ЗЗДет. е предоставена полицейска закрила, поради наличието на „непосредствена заплаха за живота и здравето“ на децата, която е прекратена на 06.11.2022г, в 02,00ч. с предаването децата на майката(вж.приемо-предавателен протокол №3794р – 1290/06.11.22г).

Според удостоверение изх.№76/23.11.2022г на Кризисен центът „**“гр.Г.Д., с предварителна оценка на потребностите от социални услуги по 2 заявление на ДСП-Г.Д., молителката и двете й деца са настанени в горния център с направление за ползване на социални услуги и към момента на издаване на удостоверението са негови потребители. Децата Л. и Г. Т. са ученици в ОУ „**“, с.*, общ.Г.Д., като първото е ученик в трети, а второто – в първи клас(вж. служебни бележки с изх.№№182 и 183/22.11.2022г).

По делото са налице данни за подавани жалби от М.Т. и Е.Т. до РПБлагоевград, ТО-Р., по които е образувана пр.пр.№10931/22г на РПБлагоевград, ТО-Р., приключила с прокурорско постановление от 24.01.2023г за отказ да се образува досъдебно производство.

От материалите по преписката се установи, че с писмо изх.№3794004347/24.11.2022г началника на РУ-Б. уведомява прокуратурата за получен на 05.11.2022г около 20,15ч в РУ-Б. сигнал за семеен скандал на адрес: гр.Б., ул.

„***.

Според докладна записка №УРИ-3794/р-12923/09.11.22г на полицейският служител от РУ-Б., на 05.11.22г около 20ч посетили адреса и на място сигнализиралата ги съседка заявила, че наемателите от горния етажа за пореден път влизат в пререкания и според нея се бият.След като полицаите почукали на вратата им, се показал жалбоподателя, съпругата му и двете им деца, които били „много изплашени и двете се бяха напикали от страх“. В докладната изрично е отразено, че съпругата споделила за нанесен й побой от въззивника пред децата, за което полицаите докладвали и на място пристигнали ИДПС К. и служител от социалната служба в гр.Б..

От проведения на място разговор на ИДПС К. с децата в присъствието на социален работник, те споделили че родителите се скарали, при което баща им нанесъл побой на майката, което не е първият случай.Майката се оплакала от болки в ребрата, за което е транспортирана до МБАЛ-Р. от К., след което отново се върнали на адреса им - при децата и социалният работник.Именно по искане на последния на децата е предоставена полицейска закрила с цитираната заповед №3794з-05.11.22г до 06.11.22г, когато заедно с майката са съпроводени до кризисния център в Г.Д.(вж. докладна записка №№УРИ3794912961/10.11.22г).

На 05.11.22г в 23ч и двамата съпрузи са предупредени по реда на чл.65 ЗМВР да не са саморазправят, да не си отправят обидни думи и заплахи, както и да не си насят телесни повреди, като всички спорни въпроси решават по 3 законен ред(вж. протоколите за предупреждение).

В приложените към прокурорската преписка социални доклади за двете деца от 09.11.22г изрично се сочат влошените и конфликтни отношения между съпрузите, както и за актовете на насилие от 05.11.22г. Именно във връзка с проблемите със съпругата си, жалбоподателя е поискал от ДСП-Р. ползването на социални услуги за децата – работа с психолог(вж.двете заявления от 30.09.22г).В постановление от 23.01.23г за отказа на прокуратурата да образува наказателно производство, изрично се упоменава скандала от 05.11.22г между съпрузите и ударите по въззиваемата, нанесени от жалбоподателя.

Според представения пред настоящи състав социален доклад от ДСПгр.Г.Д. от 29.11.23г, майката и двете деца пребивавали в Кризисния център в гр.Г.Д. от 07.11.22г до 07.05.23г, когато отпътували за Русия. Социалните работници изрично подчертават, че предоставената им услуга е осигурила необходимата им подкрепа и защита, чувствали се спокойни и сигурни, като споделяли че са им осигурени всички нужди и потребности.

В контекста на изложеното настоящият състав приема, че действително са налице предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие. Поради това първоинстанционният акт, като краен резултат, се явява правилен и законосъобразен поради което ще следва да се потвърди.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в случая не е доказано извършването на домашно насилие спрямо съпругата му Е.Т. и двете им деца.

С разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН законодателя е предвидил като доказателствено средство в процеса за защита срещу домашно насилие декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита в случая се търси, ЗЗДН е предоставил улеснен за молителя ред за доказване - чрез декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. На последната е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, с посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника, 4 оспорил извършването на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложеното в декларацията и най-малко да разколебае нейната доказателствена сила.

В настоящия случай, жалбоподателя не прояви процесуална активност въпреки осигурената му възможност за това, и не ангажира каквито и да е доказателства, опровергаващи изложеното от молителката в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Приобщените към делото CD сами по себе си не са в състояние да подкрепят въззивната теза, тъй като не опровергават фактите от декларацията, нито доказват ответните твърдения. Доколко същите не са изследвани от вещи лица, обикновенното им възпроизвеждането чрез съответно техническо средство в о.с.з. не е достатъчно за пълната идентификацията на участниците в записите,отнасянето им към спорните актове на домашно насилие, респ. елиминиране на възможностите за евентуални манипулации, а отсъствието на превод от руски на български език препятства установяване точният смисъл и съдържание на отправените реплики.Тези изводи се обосновават от описаното съдържание на дисковете в справка №УРИ3794р-14663/21.12.22г от Св.Х. при РУ-Б..Оттук и неоснователността на доводите на жалбоподателя, че клиповете изключвали извършването на поддържаните актове на домашно насилие.

Тезата на жалбоподателят не се подкрепя и от материалите по приложеното досъдебно производство. Напротив, последните, макар и косвено, подкрепят отразените в декларацията факти за домашното насилие от 05.11.2022г. От докладна записка №УРИ-3794/р-12961/10.11.2022г на РУгр.Б. се установява, че на 05.11.2022г действително между Е.Т. и М.Т. е възникнал семеен скандал, придружен с физическо насилие от страна на М.Т..

Пред отзовалите се на сигнала полицейски служители, майката и децата категорично заявили, че родителите им се скарали и М.Т. нанесъл побой на Е.Т.. Докладната записка съдържа още личните впечатления на полицейският служител, че децата били „много изплашени и двете се бяха напикали от страх“, което очевидно е следствие на твърдените насилнически актове.

Аналогично е положението и с докладна записка №УРИ3794912961/10.11.22г на ИДПС при РУ-Б. - К., пред която майката се оплакала от болки в ребрата, което имено наложило прегледа й в МБАЛ-Р..

Представения в тази връзка амбулаторен лист допълнително обосновава 5 ищцовата теза.При тези данни установените вечерта на 05.11.22г травматични увреждания явно са причинени от описаното домашно насилие от същата дата. Поправката в датата на издаването на амбулаторния лист не променя горните изводи, впредвид преценката му по арг. на чл.178, ал.2 ГПК наред с категоричните данни за болничния преглед на въззиваемата и наложилите го обстоятелства именно на 05.11.22г, съдържащи се в докладната записка.Оттук и несъстоятелността на доводите на жалбоподателя, че медицинския документ е от 15.11.2022г. Още повече, че по делото не са ангажирани от негова страна каквито и да е доказателства в тази насока.

На следващо място – подписаният от въззивника без възражения протокол за предупреждение от 05.11.22г по реда на чл.65 ЗМВР също индицира поддържаното от съпругата му насилие, от което всъщност писмено е предупреден да се въздържа. Подписаният аналогичен протокол от въззиваемата не води до същите изводи, впредвид останалите данни по делото, сочещи на съставомерни деяния само от въззивника.

За пълнота следва да се отбележи, че исканията на жалбоподателя за ползване на социални услуги от ДСП-Р. за децата, както и социалните доклади от 09.11.22г недвусмислено охарактеризират отношенията между съпрузите като трайно влошени и също съдържат данни за извършеното от въззивника вечерта на 05.11.22г.Последното допълнително опровергава тезата му за отсъствие на домашно насилие на посочената дата.

И в приложените към прокурорската преписка социални доклади за двете деца от 09.11.22г се сочат конфликтните отношения между съпрузите, както и актовете на насилие от 05.11.22г. Именно във връзка с проблемните със съпругата си, жалбоподателя е поискал от ДСП-Р. ползването на социални услуги за децата – работа с психолог(вж.двете заявления от 30.09.22г).С постановление от 23.01.23г прокуратурата е отказала образуването на наказателно производство, изрично констатирайки скандала от 05.11.22г между съпрузите и ударите по въззиваемата, нанесени от жалбоподателя.