Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1203 от 27.10.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
827/2026
Подписан
27.10.2026
В сила
27.10.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1203 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мария Георгиева

Членове:Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20261000500827 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Д. Л. Т., подадена чрез процесуалния представител адв. Д. Г. срещу Решение № 700/03.02.2026г. по гр.дело № 12160/2025г. на Софийски градски съд, с което се разпорежда връщането на детето Д. В., родена на ********г., ЕГН **********, в държавата по обичайното му местопребиваване- Чешка република, по молбата на Л. В., роден на ********г., гражданин на Република Чехия, срещу Д. Л. Т., родена на ********г., българска гражданка, ЕГН ********** на основание чл.3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и несъобразено и некореспондиращо със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Счита че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради това , че е налице наличие на пречки по см. на чл.13 от Хагската конвенция за предаване на детето, които първоинстанционният съд е бил длъжен да обсъди дори и служебно, без да е направено изрично възражение за това. Счита че евентуалното връщане на детето в Чехия и съответното отделяне от майката и създадената от нейна спокойна среда, в която то расте в България, би представлявало шок за детето и риск от неблагоприятно въздействие върху 1 правилното му психическо, емоционално и социално развитие. Излага се довод, че съдът не е съобразил обстоятелството, че детето вече е било преместено през м. август 2025г. от една държава в друга, продължило е да живее на територията на страната вече повече от година и втори период на адаптация при преместване би бил вреден за неговото здраве и развитие.

Съдът не бил отчел и констатациите в доклада на социалните служби, че понастоящем, въпреки преместването си в България, детето расте в изключително спокойна и подходяща за развитието му среда, развива се правилно, поради което и радикалната промяна, свързана с връщането му в Чехия, би представлявала сътресение за него с негативни последици.

Следвало да се отчете и това, че към момента бащата, който искал връщане на детето не притежавал собствено жилище на територията на Чешката република и изобщо не било ясно къде ще продължи отглеждането на детето, ако съдът евентуално уважи молбата за връщане.

Поддържа се и, че съдът е бил длъжен да изследва условията, при които ще живее детето в Чехия, предвид твърдяната неблагоприятна психологическа среда, която била създадена вследствие на честите злоупотреби с алкохол на бащата и честите прояви на агресивно поведение вследствие на такива ситуации. Позовава се в тази връзка на обстоятелството, че законът вменявал на съда служебно да следи за интереса на децата, което изобщо не било сторено от страна на първоинстанционният съд.

Подробни съображения за неправилността и незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането е да се отмени обжалваното решение на СГС и вместо него да се постанови ново решение, с което да се отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователна подадената от Министерство на правосъдието молба в качеството му на централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за производството и пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по въззивната жалба е възразил срещу въззивната жалба на ищеца по съображенията изложени в депозирания по делото отговор. Счита решението за правилно и обосновано и се иска неговото потвърждаване.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба по чл. 7, б. „f”, във вр. с чл. 8 и чл. 29 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, вр. с чл. 22а, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗЗДт по повод на постъпила молба от Л. В.- чешки гражданин, чрез Министерството на правосъдието, за връщане на детето Д. В., 2 родено на ********г. в държавата на обичайното му местопребиваване – Чешката република.

В молбата се твърди, че на 03.08.2025 г. ответницата Д. Л. Т. е прекратила връзката си с молителя, като му е признала, че има нов приятел. На 08.08.2025 г. ответницата и детето са пристигнали в България на предварително планирана и за тримата почивка, на която молителя не е придружил ответницата и детето им, поради прекратяване на връзката между родителите. Молителят е разрешил пътуването на Д., тъй като то е било с цел детето да се види с баба си и дядо си по майчина линия. Връщането на детето в Чехия е било планирано за 22.08.2025 г., като допоследно майката го е уверявала, че ще се върне в Чехия. На 22.08.2025 г. ответницата е уведомила молителя, че не възнамерява да се връщат в Чешката република, и че е записала детето на частна градина в България. Молителят твърди, че се е опитал да постигне споразумение с майката относно начина на полагане на грижите за детето в Чехия, но тя е отказала сключване на споразумение, поради което бащата е започнал съдебно производство за родителски права в Чехия. Поддържа се, че малолетното дете е с обичайно местопребиваване в Чешката република, твърди, че не е давал съгласието си детето да сменя обичайното си местопребиваване в България. Посочено е също, че бащата е упражнявал ефективно родителските права по отношение на детето, че от прехвърлянето на детето в България, до подаване на молбата за връщане, не е изтекла една година и се прави извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно прехвърляне и задържане, извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права на молителя, произтичащо от приложимото в случая чешко законодателство. Молителят е поискал пред първоинстанционният съд да се уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция.

В срока за отговор ответницата Д. Л. Т. е оспорила молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като е изразила становище, че същата е неоснователна, тъй като са налице изключенията, предвидени в чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция.

От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното :

Видно е от представените по делото и приети като доказателства Удостоверение за раждане от Книгата на новородените на отдел гражданска регистрация на Кметство на градски район Витковице, окръг Острава, Чешка република и Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0553/02.09.2021 г. на населено място гр. Бургас, община Бургас, област Бургас, че молителят Л. В., гражданин на Чешката Република и ответницата Д. Л. Т., българска гражданка, са родители на малолетното дете Д. В., родена на ********г. в гр. ***, Чешка република.

Не е спорно, че детото Д. В. е имало обичайно местопребиваване на територията на Чешката република. Това обстоятелство се установява и от представената по делото справка от информационната система на регистъра на населението на Община ***, отдел „Регистър на населението“, видно от която от ******** г. до 18.06.2025 г. детето е било с постоянен адрес: ***, ул. *** 1148; от 18.06.2025 г.-***-град, ул. *** 1113/1А.

3

Безспорно по делото е, че детето понастоящем живее с майка си на адрес в гр. ***, к-с „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, както и че бащата не е давал съгласие за прехвърлянето и задържането на детето в Република България, нито впоследствие е приел това прехвърляне.

Напротив бащата се противопоставя изрично на прехвърлянето и задържането на детето в България, което противопоставяне е обективирано в подадената молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция. Това обстоятелство се признава и от майката на детето, а по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване от първоинстанционният съд, че след пристигането на Д. в България, бащата не е давал съгласие детето да остане в България и се е противопоставял на това.

Видно е от представеното по делото Удостоверение изх.№ 27/20.10.2025г., издадено от Частно средно езиково училище „Д-р М. Монтесори“, е че след прехвърлянето на детето Д. В. в България, е била записана в четвърта подготвителна група през учебната 2025/2026г. в ЧСЕУ „Д-р М. Монтесори“.

По делото са представени педагогически становища, изходящи от класния й ръководител в горесопоченото учебно заведение с дати от 20.10.2025г. и от 15.01.2026г., в които е посочено, че Д. посещава детската градина с желание и интерес. Детето е спокойно, уравновесено и уверено в действията си. Проявява постоянство и самостоятелност при работата със специфичните за това възпитателно заведение учебни материали, умее да се концентрира и показва добра успеваемост- усвоявава новите знания с лекота и разбиране.

Отразено е че спазва правилата на групата и демонстрира уважение към възрастни и връстниците си. В отношенията с другите деца е доброжелателна, емпатична и готова да оказва помощ при нужда. Любознателна е, спокойна и старателна; развива се хармонично и демонстрира всички основни характеристики на детето, обучаващо се по възприетия от това учебно заведение метод- самостоятелност, концентрация, ред и мотивация за работа и учене.

Констатациите в тези педагогически становища са потвърдени и от Периодичната оценка, изготвена по методите за работа в същото учебно заведение. В нея е отразено и че по отношение на Д. се провежда ежеседмична логопедична терапия, която има за цел да подкрепи интеграцията на детето в българската образователна среда и да повиши езиковата му компетентност. Към настоящия момент детето владее български език на добро ниво, но е необходимо продължаването на логопедичната работа за подобряване и усъвършенстване на езиковите умения, като за тази цел се препоръчва продължаване на логопедичната работа и полагане на редовни упражнения вкъщи, с цел трайно затвърждаване на постигнатите умения.

Във връзка с изразените съмнения по време на престоя на детето в Чехия за наличие на разстройство от аутистичния спектър/синдром на Аспергер/, в периодичната оценка е отразено, че след консултации с психолог и психиатър, както и съ специалист в Чешката република, е установено, че не са налице данни за психическо разстройство в широкия спектър на понятието, а че наблюдаваните преди това от времето на престоя му в Чехия затруднения са се дължали основно на адаптационни трудности към средата на детското 4 заведение, без да има поставена клинична диагноза. Към настоящия момент, след завръщането си в България, по данни на тази образователна институция детето демонстрира много добра адаптация, показва активно участие в дейностите, адекватно взаимодействие с връстници и възрастни, както и стабилно емоционално функциониране. Отразено е че в рамките на проведените срещи в кабинета на психолога на детското заведение Д. се е представила като любознателно и спонтанно, лесно влизащо в контакт дете, с добра емоционална регулация и добре развити творчески интереси, което изключвало извод за каквато и да била забавеност в интелектуалното или психологическото му развитие в сравнение с това на неговите връстници.

В нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционния съд е отказал да приеме тези документи като писмени доказателства, възприемайки ги напълно погрешно като „свидетелски показания изразени в писмена форма“. Същите имат характера на частни свидетелстващи документи, като доказателствената им стойност, съобразявайки липсата на ясно изразено оспорване на отразеното в тях от другата страна и от молителя, следва да бъде преценявава от решаващия съд съобразно всички събрани по делото доказателства. При липсата на други събрани доказателства- писмени, гласни или експертното заключение на вещото лице, които да ги опровергават и при липсата на ясно изразено оспорване, съдът не намира пречка да ги кредитира изцяло в частта им, с която в тях се съдържат данни за актуалния психологически статус на детето Д., както и за начина по който то се справя в новопоставената образователна и възпитателна среда след преместването му в България.