Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 14551 от 10.11.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
2016/2026
Подписан
10.11.2026
В сила
10.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 174 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за закрила на детето
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за семейни помощи за деца
  • чл. 10, ал. 5 · Закон за семейни помощи за деца
  • чл. 10, ал. 6 · Закон за семейни помощи за деца
  • чл. 3, т. 5 · Закон за семейни помощи за деца
  • чл. 8д · Закон за семейни помощи за деца
  • чл. 8д, ал. 1 · Закон за семейни помощи за деца
  • чл. 39, т. 4 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 47, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 51, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 14551

Варна, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - V състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ административно дело № 20267050702016 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.

Образувано е по жалба от О. Е. с [ЕГН], родена на [дата]., гражданство Украйна, с настоящ адрес: гр. Варна, [жк], ет. 14, ап. 89, законен представител на детето М. Е., роден на [дата]., с [ЛНЧ], чрез адвокат Д. А. против Заповед № ЗСПД/Д-В/7560 от 18.06.2026г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна.

С изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на оспорената заповед, жалбоподателката е направила искане за отмяната й. Счита, че неправилно административният орган е приел, че не е налице предвидено предоставянето на социална помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18 – годишна възраст за детето М. Е., с [ЛНЧ]. Претендира присъждане на направените по делото съдебно – деловодни разноски. С молба с. д. № 21368/08.10.2026г. поддържа жалбата на основанията посочени в нея.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна в писмена молба с. д. № 21471/09.10.2026г. оспорва жалбата. Счита, че оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона форма и при правилно приложение на материалния закон. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 18.06.2026г. Е. е подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна Заявление – декларация с вх. № ЗСПД/Д-В-7560/18.06.2026г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, за сина си М. Е.. В заявлението е посочила, че е гражданка на Украйна, има регистриран настоящ адрес в гр. Варна, [жк], [семейно положение] е и полага грижи за отглеждането на сина си М. Е., което е дете с трайно увреждане.

Към заявлението е приложила експертно решение № 90631 от 29.04.2026г., издадено от ТЕЛК към „МБАЛ – Силистра“ АД. Комисията е приела, че М. Е. е с водеща диагноза – „детски аутизъм“ и е определила пожизнен срок поради трайният и необратим характер на увреждането и с чужда помощ, поради характера на заболяването, невъзможността за самообслужване и социална адаптация.

Въз основа на данните, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Варна издал Заповед № ЗСПД/Д-В/7560 от 18.06.2026г., с която отказал на О. Е. отпускане на месечна помощ за М. Е. по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, позовавайки се на чл. 3, т. 5 от ЗСПД и на обстоятелството, че между Република България и Украйна няма сключена спогодба относно изплащането на семейни помощи за деца.

По делото няма спор, че членовете на семейството на О. Е. са със статут на предоставена временна закрила в Република България, че детето има трайни увреждания, живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД и в предвидената от закона писмена форма. Изложени са фактически и правни основания за издаването й в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18 – годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по – късно от 20 – годишна възраст, се предоставят на родители /осиновители/, когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Категорично установено по делото е, че детето на жалбоподателката - М. Е. е освидетелствано от ТЕЛК като дете с водеща диагноза – „детски аутизъм“ с определен пожизнен срок поради трайният и необратим характер на увреждането и с чужда помощ, поради характера на заболяването, невъзможността за самообслужване и социална адаптация. Към момента на подаване на заявлението детето е навършило пет години, живее постоянно в страната с родителите си, и не е настанено извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

С оглед на това, следва да се приеме, че са налице материлноправните предпоставки, а именно на семейството на жалбоподателката да бъдат отпуснати месечни помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания.

Спорно по делото е приложението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, на която разпоредба се позовава административния орган.

Съгласно посочената разпоредба, право на семейни помощи за деца имат бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В настоящия случай е прието, че семейството на Е. няма право на семейни помощи, защото членовете му са граждани на Украйна, с която държава Република България няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца.

Това становище не може да бъде споделено.

Съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Конституцията чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Съгласно разпоредбата на чл. 39, т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. В настоящия случай се претендира предоставяне на семейна помощ. Независимо от различното наименование на помощта, то нейната характеристика като вид социално подпомагане не се променя.

В Решение № 3 от 27.06.2013г., постановено по к. д. № 7/2013г., Конституционния съд посочва, че помощите за деца по ЗСПД би могло да се разглеждат като елемент на социалното подпомагане, доколкото на него му се придава единствено по – общо значение. Семейните помощи за деца са особен вид социални помощи, който се различава от социалните помощи в системата на социалното осигуряване. С оглед изложеното, след като членовете на семейството на Е. има статут на предоставена временна закрила, по отношение на тях е приложимо правилото на чл. 39, т. 4 от ЗУБ. Именно този закон е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на група лица по определен, отделен признак – лица с чуждо гражданство и предоставена закрила.

Освен това съдът намира, че приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето /ратифицирана през 1991 година/.

Според чл. 2 от Конвенцията, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия текст държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. В този контекст следва са тълкуват и разпоредбите на Закона за семейните помощи за деца. Те целят именно подпомагане на родителите при реализиране на правото на жизнен стандарт на детето, чрез предоставяне на материална помощ.

Поради това липсата на сключена спогодба между Украйна и Република България в областта на семейното подпомагане не може да бъде пречка за предоставяне на еднократна семейна помощ, при положение, че предпоставките за това, регламентирани в чл. 8д от ЗСПД, по отношение на детето на жалбоподателката, са налице.

По тези съображение съдът намира, че Заповед № ЗСПД/Д-В/7560 от 18.06.2026г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При положение, че произнасянето е от компетентността на административния орган, следва преписката да му бъде върната за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

На осн. чл. 174 от АПК съдът следва да определи срок за изпълнение на съдебното решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на адвокат А. за присъждане на направените по делото съдебно – деловодни разноски следва да бъде уважено.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сумата в размер на 130.00 евро /сто и тридесет евро/ съставляваща 10.00 евро – заплатена държавна такса и 120.00 евро – заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-В/7560 от 18.06.2026г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна за произнасяне по Заявление – декларация с вх. № ЗСПД/Д-В-7560/18.06.2026г., подадено от О. Е. с [ЕГН], родена на [дата]., гражданство Украйна, според указанията по прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна срок за произнасяне – 14 дни от получаване на решението.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна да заплати в полза на О. Е. с [ЕГН], родена на [дата]., гражданство Украйна, сумата в размер на 130.00 евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.