Закон за корпоративното подоходно облагане

Чл. 1 Обекти на облагане

Този закон урежда облагането на:

1. печалбата на местните юридически лица;

2. печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително регистрираните в страната вероизповедания, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, с изключение на случаите по чл. 181а;

3. печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност;

4. доходите, посочени в този закон, на местни и чуждестранни юридически лица от източник в Република България;

5. разходите, посочени в част четвърта;

6. дейността на организаторите на посочените в закона хазартни игри;

7. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;

8. дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване.

9. допълнителните разходи на народните представители.

10. допълнителната печалба на многонационалните и големите национални групи предприятия в случаите по част пета „а“.

Чл. 2 Данъчно задължени лица

(1) Данъчно задължени лица са:

1. местните юридически лица;

2. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България;

3. едноличните търговци както и физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - за данъците, удържани при източника и в случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

4. физическите лица - търговци по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон - за случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

5. работодателите и възложителите по договори за управление и контрол - за данъка върху социалните разходи, предвидени в част четвърта.

6. Народното събрание на Република България – за данъка върху допълнителните разходи на народните представители.

(2) За целите на този закон неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридическите лица.

(3) За целите на облагане на доходите с източник в Република България данъчно задължено лице е и всяко чуждестранно организационно и стопански обособено образувание (тръст, фонд и други подобни), което самостоятелно извършва стопанска дейност или извършва и управлява инвестиции, когато не може да се установи притежателят на дохода.

(4) Когато едно или повече чуждестранни образувания, които са свързани предприятия и общо държат пряко или косвено 50 на сто или повече от правото на глас, дяловия капитал или правото върху дела от печалбата на учредено или установено в страната хибридно образувание, което не е данъчно задължено лице по смисъла на ал. 1 и 2, се намират в юрисдикция или юрисдикции, които считат хибридното образувание за данъчно задължено лице в Република България, то това хибридно образувание се приравнява на юридическо лице за целите на закона. Печалбите и доходите на хибридното образувание по изречение първо се облагат по реда на закона, доколкото същите не са обложени по друг начин в страната или съгласно законодателството на друга юрисдикция.

(5) Алинея 4 не се прилага за колективна инвестиционна схема. За целите на изречение първо колективна инвестиционна схема е инвестиционен фонд или схема, които отговарят едновременно на следните условия:

1. имат множество собственици;

2. притежават диверсифициран портфейл от ценни книжа;

3. предмет са на нормативна уредба за защита на инвеститорите.

(6) За целите на прилагане на част пета „а“ данъчно задължени лица са лицата по чл. 260е и чл. 260я25.

Чл. 3 Местни юридически лица

(1) Местни юридически лица са:

1. юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство;

2. дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, и кооперациите, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър.

(2) Местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.

Чл. 4 Чуждестранни юридически лица

(1) Чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни.

(2) Чуждестранните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България, или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите, посочени в този закон, с източник в Република България.

Чл. 5 Видове данъци

(1) Печалбите се облагат с корпоративен данък.

(2) Доходите на местни и чуждестранни юридически лица, посочени в този закон, се облагат с данък, удържан при източника.

(3) Разходите, посочени в този закон, се облагат с данък върху разходите.

(4) С алтернативен на корпоративния данък се облагат:

1. дейността от организиране на посочените в този закон хазартни игри;

2. приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;

3. дейността от опериране на кораби.

(5) Дейността на лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 по таксиметров превоз на пътници се облага с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси. За всички останали дейности тези лица се облагат по реда на този закон.

(6) Допълнителните печалби на многонационалните и големите национални групи предприятия се облагат с допълнителен данък и с национален допълнителен данък в случаите по част пета „а“.

(7) Дейността на лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3, посочена в т. 2 на приложение № 4 към глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, се облага с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси. За всички останали дейности тези лица се облагат по реда на този закон.

(8) Когато в рамките на текущата данъчна година отпаднат основанията за облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси, печалбите на лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 се облагат по общия ред на този закон.

(9) В случаите по ал. 8 лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 не дължат авансови вноски за текущата година по смисъла на този закон.

(10) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 или 3 се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на този закон за цялата данъчна година.

Чл. 6 Определяне размера на данъка

Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка.

Чл. 7 Данъчни декларации и годишни отчети за дейността

(1) Образците на декларации и на други документи по този закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в “Държавен вестник”.

(2) Агенция „Митници“ е структурирана в Централно митническо управление и териториални дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции. В Централното митническо управление могат да се създават главни дирекции. В главната дирекция могат да се създават териториални звена, които се ръководят от главния директор на главната дирекция и не са включени в структурата на териториалните дирекции.

(3) Годишни отчети за дейността се подават по електронен път по ред и начин съгласно чл. 20, ал. 5 от Закона за статистиката.

Чл. 8 Внасяне на данъци

(1) Дължимите данъци по този закон се внасят от данъчно задължените лица в приход на републиканския бюджет.

(2) Дължимите данъци се внасят по сметка за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите.

(3) Дължимите данъци се смятат за внесени на датата, на която сумите са постъпили в републиканския бюджет по сметка за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите.

Чл. 9 Лихва за просрочие

За невнесените в срок дължими данъци, включително за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(4) Териториалните дирекции се ръководят и представляват от директор, който се назначава от директора на Агенция „Митници“ съгласувано с министъра на финансите, без да се прилага чл. 10, ал. 12. Правоотношенията с директорите на териториалните дирекции могат да бъдат прекратени без предизвестие от директора на Агенция „Митници“ по негова преценка, съгласувано с министъра на финансите.

(5) Главните директори на главни дирекции и директорите на дирекции от специализираната администрация в Централно митническо управление се назначават от директора на Агенция „Митници“ съгласувано с министъра на финансите, без да се прилага чл. 10, ал. 12. Правоотношенията с главните директори на главни дирекции и директорите на дирекции от специализираната администрация в Централно митническо управление могат да бъдат прекратени без предизвестие от директора на Агенция „Митници“ по негова преценка, съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 10 Документална обоснованост

(1) Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

(3) Извън случаите по ал. 2, счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството и в документа липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.

(4) Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.

(5) За международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.

(6) Всички митнически служители с изключение на тези, заемащи технически длъжности, подават декларации за имущество и интереси по чл. 35 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в сроковете, при условията и по реда на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

(11) Постъпването на държавна служба в Агенция „Митници“ не се предхожда от централизиран етап на конкурс по чл. 10, ал. 1 от Закона за държавния служител.

Чл. 11 Разходи, определени като задължителни с нормативен акт

Разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.

Чл. 11а Данъчно третиране на договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, при лизингополучатели

(1) Счетоводно отчетените разходи и приходи във връзка с договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, при лизингополучатели, не се признават за данъчни цели. Активи с право на ползване във връзка с договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при лизингополучатели, не са данъчни амортизируеми активи.

(2) За данъчни цели се признават разходите и приходите, определени съгласно правилата на Счетоводен стандарт 17 „Лизинг“ по отношение на експлоатационния лизинг, приложени към съответните договори за оперативен лизинг по ал. 1. Сумите по предходното изречение се третират като счетоводни разходи и приходи за целите на закона.

(3) Счетоводно отчетените разходи, приходи, печалби и загуби във връзка с договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, при продавачи лизингополучатели, не се признават за данъчни цели. Активи с право на ползване във връзка с договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при продавачи лизингополучатели, не са данъчни амортизируеми активи.

(4) За данъчни цели се признават разходите, приходите, печалбите и загубите, определени съгласно правилата на Счетоводен стандарт 17 „Лизинг“ по отношение на договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като експлоатационен лизинг, приложени към съответните договори по ал. 3. Сумите по изречение първо се третират като счетоводни разходи, приходи, печалби и загуби за целите на закона.

(5) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за договори по ал. 3.

Чл. 12 Печалба и доходи от източници в Република България

(1) Печалбите на чуждестранните юридически лица, които произтичат от стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в страната или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, са от източник в страната.

(2) Доходите от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините, са от източник в страната.

(3) Доходите от сделки с финансови активи по ал. 2 са от източник в страната.

(4) Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица са от източник в страната.

(5) Следните доходи, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната или изплатени от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, които разполагат с определена база в страната, в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната:

1. лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;

2. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;

3. авторски и лицензионни възнаграждения;

4. възнаграждения за технически услуги;

5. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;

6. възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.

(6) Доходи по ал. 5, начислени в полза на чуждестранни юридически лица от място на стопанска дейност на местно лице или от определена база на местни физически лица, разположени извън територията на страната, не са от източник в страната,.

(7) Доходите от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната са от източник в страната.

(8) Следните доходи са от източник в страната:

1. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, включително идеална част от недвижимо имущество, намиращо се в страната;

2. доходи от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната.

(9) Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са доходи от източник в страната.

(10) При определянето на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.

Чл. 13 Международни договори

Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.

Чл. 14 Данъчен кредит за платен данък в чужбина

(1) Когато не се прилагат разпоредби на международен договор по чл. 13, данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит при условията и по реда на този закон.

(2) При определяне на корпоративния данък или на алтернативните данъци по този закон данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за всеки подобен на корпоративния или наложен вместо него данък, платен в чужбина.

(3) Данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за данъка, наложен в чужбина, върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми.

(4) Данъчният кредит по ал. 2 и 3 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху тези печалби или доходи.

Чл. 15 Сделки между свързани лица

Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Чл. 16 Отклонение от данъчно облагане

(1) Когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

(2) За отклонение от данъчно облагане се смята и:

1. значителното превишение на количествата на влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните за извършваната от лицето дейност, когато превишението не се дължи на обективни причини;

2. договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага;

3. получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;

4. начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

(3) Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.

Чл. 17 Трансфери, свързани с място на стопанска дейност

(отменен)

Тази глава се прилага съответно и за трансферите между място на стопанска дейност и други части на предприятието на чуждестранно лице, разположени извън страната, съобразно спецификата на мястото на стопанска дейност.

Чл. 18 Данъчен финансов резултат

(1) Данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон.

(2) Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба.

(3) Отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба.

Чл. 19 Данъчна основа

Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.

Чл. 20 Данъчна ставка

Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто.

Чл. 21 Данъчен период

(1) Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година, освен когато в този закон е предвидено друго.

(2) За новоучредените данъчно задължени лица данъчният период обхваща периода от датата на учредяването им до края на годината, освен когато в този закон е предвидено друго.

Чл. 22 Определяне на данъчния финансов резултат

данъчната основа се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:

1. данъчните постоянни разлики;

2. данъчните временни разлики;

3. други суми в случаите, предвидени в този закон.

Чл. 23 Данъчни постоянни разлики и преобразуване на счетоводния финансов резултат с тях

(1) Данъчни постоянни разлики са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели.

(2) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че:

1. разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години;

2. приход (печалба) не е признат за данъчни цели, с този приход (печалба) се намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.

Чл. 24 Данъчни временни разлики и преобразуване на счетоводния финансов резултат с тях

(1) Данъчни временни разлики възникват, когато приходи или разходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане.

(2) Данъчна временна разлика е:

1. разход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част;

2. приход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част.

(3) Данъчни временни разлики възникват и в случаите на:

1. преобразуване на дружества и кооперации по реда на глава деветнадесета;

2. трансфер на активи/дейности по реда на глава двадесета.

(4) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че:

1. разход (загуба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване съгласно тази част, с разхода (загубата) се:

2. приход (печалба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване съгласно тази част, с прихода (печалбата) се:

(5) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато данъчна временна разлика, свързана с актив, е формирана по реда на глава двадесета, в годината на отписване на актива счетоводният финансов резултат се:

1. намалява със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на превишение на пазарната цена на актива над:

2. увеличава със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на това, че пазарната цена на актива е по-ниска от:

(6) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато данъчна временна разлика, свързана с пасив, е формирана по реда на чл. 155б, ал. 5, т. 3, в годината на отписване на пасива счетоводният финансов резултат се:

1. намалява със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на превишение на стойността за данъчни цели на пасива над пазарната му цена;

2. увеличава със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на превишение на пазарната цена на пасива над стойността му за данъчни цели.

Чл. 25 Данъчно признати приходи и разходи

За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход (разход) или печалба (загуба) е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него не се преобразува счетоводният финансов резултат за текущата или следващи години.

Чл. 26 Непризнати разходи за данъчни цели

Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:

1. разходи, несвързани с дейността;

2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон;

3. разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели;

4. разход, отчетен от доставчик по Закона за данък върху добавената стойност за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка, с изключение на начисления данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност; тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност;

5. последващите разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит по т. 3, 4, 8 и 10;

6. разходи за начислени глоби, конфискации, включително по чл. 307а от Наказателния кодекс и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения;

7. разходи за дарения извън посочените в чл. 31;

8. разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода;

9. разходи за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаващи определените с нормативни актове средства.

10. разход, отчетен при реализиране на отговорност за дължимия и невнесен данък върху добавената стойност в случаите по чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност;

11. разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата.

12. разходи за подкуп и/или прикриващи подкуп на длъжностно лице или на чуждо длъжностно лице.

13. разходи за бонуси по Закона за хазарта.

Чл. 27 Непризнати приходи за данъчни цели

(1) Не се признават за данъчни цели следните счетоводни приходи:

1. приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица и от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейската общност, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, т. 3, 4, 5, 6, 8 и 10, до размера на непризнатите разходи;

3. приходи от лихви върху недължимо внесени или събрани публични задължения, както и върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност, начислени от държавните или общинските органи.

(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага:

1. за начислени приходи в резултат на разпределение на дивиденти от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация;

2. при скрито разпределение на печалба.

3. за начислени приходи в резултат на разпределение на суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.

Чл. 28 Непризнати разходи от липси и брак

(1) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила.

(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси.

(3) Алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на:

1. непреодолима сила;

2. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;

3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери.

4. липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект.

(4) Не се признава за данъчни цели разходът за данък по чл. 79, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 3.

(5) Не се признават за данъчни цели последващите счетоводни разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на липси и брак на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 4.

Чл. 29 Непризнати приходи, възникнали по повод на липси и брак

Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28.

Чл. 30 Признаване на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел

(1) Счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели.

(2) За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел.

Чл. 31 Разходи за дарения

(1) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите за дарения са направени в полза на:

1. здравни и лечебни заведения;

2. социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа съгласно Закона за социалните услуги, както и на Агенцията за социално подпомагане и на фонд “Социална закрила” към министъра на труда и социалната политика;

3.

4. детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;

5. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;

6. регистрирани в страната вероизповедания;

7. специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, вписани в регистъра по чл. 83 от Закона за хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания;

8. хора с увреждания, както и за технически помощни средства за тях;

9. лица, пострадали при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, или на семействата им;

10. Българския Червен кръст;

11. социално слаби лица;

12. деца с увреждания или без родители;

13. културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна;

14. юридически лица с нестопанска цел, със статут в обществена полза, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството;

15.

16. Национален фонд за декарбонизация;

17. комуни за лечение на наркозависими, както и на наркозависими лица за тяхното лечение.

18. детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ).

19. социални предприятия, вписани в регистъра на социалните предприятия, за осъществяване на социалната им дейност и/или за постигане на социалните им цели.

(2) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 50 на сто от счетоводната печалба, когато разходите за дарения са направени в полза на Националната здравноосигурителна каса – за дейности във връзка с лечението на деца, финансирани с трансфери от бюджета на Министерството на здравеопазването, и Център за асистирана репродукция.

(3) За данъчни цели се признава безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството в размер до 15 на сто от счетоводната печалба.

(4) За данъчни цели се признават разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, които са произведени до една година преди датата на дарението, направени в полза на български училища, включително висши училища.

(5) Общият размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели по ал. 1 - 4, не може да превишава 65 на сто от счетоводната печалба.

(6) Не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.

(7) Алинеи 1 - 6 се прилагат и за дарения, направени в полза на идентични или сходни на изброените в ал. 1 - 4 лица, установени в или граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, когато лицето, направило дарението, притежава официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, и неговия превод на български език, извършен от заклет преводач.

Чл. 32 Разходи за учредяване на данъчно задължено лице

(1) Счетоводните разходи за учредяване на юридическо лице не се признават за данъчни цели при данъчно задължените лица - учредители. Непризнатите разходи се признават за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат на новоучреденото юридическо лице в годината на възникването му.

(2) Разходите по ал. 1 се признават за данъчни цели при учредителите, когато настъпят обстоятелства, определящи, че ново юридическо лице няма да възникне. Разходите се признават в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.

Чл. 32а Данъчно третиране на приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от контролиращ съдружник в съвместно контролирано предприятие

Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от контролиращ съдружник в съвместно контролирано предприятие в резултат на прилагане на метода на пропорционална консолидация, когато съвместно контролираното предприятие е данъчно задължено лице.

Чл. 33 Разходи за пътуване и престой на физически лица

(1) Признават се за данъчни цели следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:

1. разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;

2. разходите, извършени от едноличен търговец за пътуване и престой на:

(2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.

Чл. 33а Разходи за ремонт на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост

(1) Признават се за данъчни цели разходи за ремонт на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост и са свързани с дейността на данъчно задълженото лице, включително и в случай, че елементите на техническата инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти.

(2) В случаите, в които за ремонт по ал. 1 е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, се прилага общият ред на закона.

Чл. 34 Непризнаване на приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки)

(1) Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37.

(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на счетоводни приходи и разходи от последващи оценки на парични позиции в друга валута по референтния валутен курс на еврото към съответната друга валута, публикуван от Българската народна банка на нейната интернет страница.

Чл. 35 Признаване на приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки)

(1) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив или пасив.

(2) Когато стойността на отписаните през текущата година материални запаси от конкретен вид превишава стойността на материалните запаси от този вид към 31 декември на предходната година, непризнатите приходи и разходи по чл. 34 за този вид материални запаси през предходни години се признават за данъчни цели през текущата година.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат в случаите на липси и брак на активи, които не са признати за данъчни цели по реда на чл. 28. Приходи и разходи от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция

Чл. 36

(1) Превишението на приходите (печалбите) от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция над разходите, отчетени по повод на тези активи, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на тези приходи и разходи. Превишението на приходите по изречение първо се признава за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив.

(2) Превишението на разходите, отчетени по повод на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция, над приходите (печалбите) от първоначално признаване и последваща оценка на тези активи не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане на тези приходи и разходи. Превишението на разходите по изречение първо се признава за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив.

(3) Разпоредбите на чл. 34 и 35 не се прилагат за биологични активи и селскостопанска продукция.

Чл. 37 Признаване на приходи и разходи от последващи оценки на вземания

(1) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

1. изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;

2. възмездно прехвърляне на вземането;

3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;

4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;

5. преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон;

6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част.

(2) Когато преди настъпване на обстоятелство по ал. 1 вземането бъде изпълнено, включително, но не само, чрез плащане, събиране или прихващане, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на изпълнението.

Чл. 38 Провизии за задължения

(1) Разходите за провизии за задължения не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Непризнатите разходи за провизии по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината на погасяване на задължението, за което е призната провизията, до размера на погасеното задължение.

(3) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод призната провизия.

Чл. 39 Провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив

(1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с погасените задължения, свързани с провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив съгласно чл. 53, ал. 1. Намалението по изречение първо се извършва в годината на погасяване на задължението.

(2) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод призната провизия.

Чл. 40 Специфичен ред за признаване на разходи за провизии за задължения при преустановена дейност

(1) Данъчно задължено лице, което е приложило чл. 38, ал. 1 или чл. 53, ал. 1, и в годината на погасяването на задълженията, за които е начислена непризната за данъчни цели провизия, е преустановило изцяло основната си дейност, не прилага разпоредбите на чл. 38, ал. 2 или чл. 39, ал. 1 и има право на прихващане или възстановяване на надвнесния корпоративен данък, определен по реда на ал. 2.

(2) Надвнесеният корпоративен данък се определя като произведение между погасената част от задълженията, за които е начислена непризнатата за данъчни цели провизия, и данъчната ставка на корпоративния данък за годината на погасяване на задълженията. Погасената част на задълженията за целите на изречение първо не може да превишава сбора от данъчните финансови резултати за последните 10 години преди годината на преустановяване на дейността.

Чл. 41 Неизползвани отпуски

(1) Разходите по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите, свързани с тях, за задължително обществено и здравно осигуряване, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Непризнатите разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която отпуските реално са изплатени на персонала, до размера на изплатените отпуски.

(3) Непризнатите разходи за задължително обществено и здравно осигуряване по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която съответните осигурителни вноски са внесени, до размера на внесените осигурителни вноски.

(4) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод задължения по ал. 1.

(5) Алинея 1 не се прилага за отпуски и осигуровки, свързани с тях, отчитането на които не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

(6) Не се признават за данъчни цели разходите, дължащи се на компенсируеми отпуски и осигуровки, свързани с тях, водещи до намаляване на счетоводния финансов резултат, в година, различна от годината на счетоводното отчитане на отпуските и осигуровките, когато те не са платени към 31 декември на годината, в която е намален счетоводният финансов резултат. В тези случаи съответно се прилагат ал. 2 и 3.

(7) Алинеи 1 - 6 не се прилагат за компенсируемите отпуски и осигуровки, свързани с тях, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на данъчен амортизируем актив.

Чл. 42 Разходи, представляващи доходи на местни физически лица

(1) Разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Алинея 1 не се прилага за разходите, представляващи:

1. основно трудово възнаграждение;

2. допълнително трудово възнаграждение, определено като задължително с нормативен акт;

3. обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт;

4. доходи на еднолични търговци.

(3) Непризнатите разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход.

(4) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения за неизплатени доходи по ал. 1.

(5) Разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи по ал. 1, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, когато задължителните осигурителни вноски не са внесени към 31 декември на текущата година.

(6) Непризнатите разходи по ал. 5 се признават за данъчни цели в годината, през която съответните задължителни осигурителни вноски са внесени, до размера на внесените осигурителни вноски. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения по ал. 5.

(7) Алинеи 1 и 5 не се прилагат за доходи и задължителни осигурителни вноски, свързани с тях, отчитането на които не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

(8) Не се признават за данъчни цели разходите, дължащи се на доходи и задължителни осигурителни вноски по ал. 1 и 5, водещи до намаляване на счетоводния финансов резултат, в година, различна от годината на счетоводното отчитане на доходите и осигуровките, когато те не са платени към 31 декември на годината, в която е намален счетоводният финансов резултат. В тези случаи съответно се прилагат ал. 3 и 6.

(9) Алинеи 1 - 8 не се прилагат за доходите и осигуровките, свързани с тях, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на данъчен амортизируем актив.

Чл. 43 Регулиране на слабата капитализация

(1) Не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им разходите за лихви в размер, определен за текущата година по следната формула: НРЛ = РЛ - ПЛ - 0,75 ? ФРПЛ, където: НРЛ са непризнатите разходи за лихви; РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 4; ПЛ е общият размер на приходите от лихви; ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви.

(2) Непризнатите по ал. 1 разходи за лихви се признават за данъчни цели през следващите години до изчерпването им в размер, определен за текущата година по следната формула: ПРЛ = 0,75 х ФРПЛ + ПЛ - РЛ, където: ПРЛ са признатите разходи за лихви; ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви; ПЛ е общият размер на приходите от лихви; РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 4 за текущата година.

(3) В случай че данъчно задължено лице прилага за текущата година чл. 43а, признатите разходи за лихви по реда на ал. 2 се ограничават до размера на остатъка на признатото превишение на разходи по заеми след прилагането на чл. 43а, ал. 5.

(4) Разходите за лихви включват всички финансови (лихвени) разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал. В разходите за лихви не се включват разходите за:

1. лихви по финансов лизинг и банков кредит, освен когато страните по сделката са свързани лица или лизингът, съответно кредитът, е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице; В случай че лизингът/кредитът е гарантиран или обезпечен едновременно от лизингополучателя/кредитополучателя и от свързано лице, в разходите за лихви не се включва частта от разходите за лихви по финансовия лизинг/банковия кредит, определена, като общият размер на разходите за лихви по лизинга/кредита се умножи по съотношението между пазарната цена на обезпечението, предоставено от лизингополучателя/кредитополучателя, определена към датата на предоставяне на обезпечението, и размера на лизинга/кредита, като в случай че съотношението надвишава 1, същото се приема за равно на 1. При промяна в обема на обезпечението или размера на лизинга/кредита предходното изречение се прилага съответно от момента на промяната.

2. наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки;

3. лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание в закона.

4. лихви и други разходи по заеми, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на актив.

(5)

(5) По отношение на нововъзникнали непризнати разходи за лихви се прилагат разпоредбите на този член, като се спазва поредността на възникването им.

(6) Алинея 1 не се прилага, когато: ПК1 +ПК2 СК1 + СК2, –––––– І 3 х –––––– ,където 2 2 ПК1 е привлеченият капитал към 1 януари на текущата година; ПК2 е привлеченият капитал към 31 декември на текущата година; СК1 е собственият капитал към 1 януари на текущата година; СК2 е собственият капитал към 31 декември на текущата година.

(7) Разходите за лихви на кредитните институции не се регулират по реда на ал. 1 - 6.

Чл. 43а Правило за ограничаване на приспадането на лихви

(1) Не се признава за данъчни цели превишението на разходите по заеми за текущата година в размер, определен по следната формула: НПРЗ = ПРЗ – 0,30 х ДФРЛДА, където: НПРЗ е непризнатото превишение на разходи по заеми; ПРЗ е превишението на разходите по заеми, определено по реда на ал. 2; ДФРЛДА е данъчният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации, определен по реда на ал. 3.

(2) Превишението на разходите по заеми е сумата, с която общият размер на разходите по заеми, посочени в ал. 4, превишава общия размер на признатите за данъчни цели лихви, представляващи признати за данъчни цели приходи и/или суми, които водят до увеличение на данъчния финансов резултат, както и други приходи и/или суми, икономически еквивалентни на лихви.

(3) Данъчният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации за текущата година се определя по следната формула: ДФРЛДА = ДФР + ДА – ПЛ + РЗ, където: ДФР е данъчният финансов резултат, формиран по общия ред на закона, преди приспадане на данъчни загуби и преди прилагането на чл. 43 и този член; ДА е общият размер на годишните данъчни амортизации; ПЛ е общият размер на признатите за данъчни цели лихви, представляващи приходи и/или суми, които водят до увеличение на данъчния финансов резултат, както и други приходи или суми, икономически еквивалентни на лихви; РЗ е общият размер на разходите по заеми, посочени в ал. 4, преди прилагането на чл. 43 и този член.

(4) Разходи по заеми за целите на този член са признатите за данъчни цели разходи и/или суми, които водят до намаление на данъчния финансов резултат, в които:

1. се включват всички разходи за лихви по всякакъв вид дълг, други разходи и суми, икономически еквивалентни на лихви, както и други разходи и суми, направени във връзка с набирането на средства включително, но не само:

2. не се включват разходи и суми за наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки, които не са свързани с финансиране.

(5) Непризнатото по ал. 1 превишение на разходи по заеми се признава за данъчни цели през следващите години до изчерпването му в размер, определен за текущата година по следната формула: ППРЗ = 0,30 х ДФРЛДА + ПЛ – РЗ, където: ППРЗ е признатото превишение на разходи по заеми; ДФРЛДА е данъчният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации, определен за текущата година по реда на ал. 3; ПЛ е общият размер на признатите за данъчни цели лихви, представляващи приходи и/или суми, които водят до увеличение на данъчния финансов резултат, както и други приходи или суми, икономически еквивалентни на лихви; РЗ е общият размер на разходите по заеми, посочени в ал. 4, преди прилагането на чл. 43 и този член.

(6) Когато данъчният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации е отрицателна величина, той не участва при определяне на размера на непризнатото и признатото превишение на разходи по заеми по ал. 1 и 5.

(7) Алинея 1 не се прилага, когато превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, не надвишава 3 000 000 евро.

(8) В случаите, в които превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, надвишава прага по ал. 7 и чл. 43 не е приложен, не се признава за данъчни цели превишението на разходите по заеми в размер равен на превишението на разходи по заеми за текущата година намалено с 30 на сто от данъчния финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации.

(9) В случаите, в които превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, надвишава прага по ал. 7 и:

1. непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1 е по-високо от непризнатите разходи за лихви по чл. 43, ал. 1, не се признава за данъчни цели непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1; в този случай чл. 43, ал. 1 не се прилага;

2. непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1 е по-ниско от непризнатите разходи за лихви по чл. 43, ал. 1, не се признават за данъчни цели непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1 и разликата между непризнатите разходи за лихви по чл. 43, ал. 1 и непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1.

(10) Не се регулират по реда на ал. 1 – 9 разходите по заеми на кредитните институции.

Чл. 44 Финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар или на пазар за растеж

(1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с печалбата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби, определена като положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти. Изречение първо не се прилага за печалби от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане “освобождаване с прогресия”.

(2) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със загубата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби, определена като отрицателна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти.

Чл. 45 Резерв от последващи оценки на активи, които не са данъчни амортизируеми активи

При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със стойността на отписания резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) при отписване на активи, които не са данъчни амортизируеми активи, когато при отписването на резерва не е отчетен счетоводен приход. Увеличението се извършва в годината на отписване на актива. Когато земя се трансформира в инвестиционен имот, увеличението се извършва в годината на отписване на инвестиционния имот или разход.

Чл. 46 Данъчно третиране на задължения

(1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице,, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

1. изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо;

2. производството по несъстоятелност на данъчно задълженото лице е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на кредиторите; увеличението се извършва с размера на намалението на задължението;

3. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е недължимо;

4. кредиторът се е отказал от вземането си по съдебен ред или го е опростил; увеличението се извършва с размера на опростената сума;

5. преди изтичане на съответния срок по т. 1 задълженията са погасени по силата на закон;

6. данъчно задълженото лице е подало заявление за заличаване.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато в годината на настъпване на обстоятелство по ал. 1 задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на отписване на задължението.

(3) Когато ал. 1 е приложена през предходна година, при определяне на данъчния финансов резултат за текущата година счетоводният финансов резултат се намалява със:

1. сумата на погасеното през текущата година задължение;

2. отчетените счетоводни приходи през текущата година в резултат на отписване на задължението.

(4) Намалението по ал. 3 е до размера на увеличението по ал. 1 през предходните години за съответното задължение.

Чл. 47

(1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на приспаднатия от данъчно задълженото лице данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията или повторната регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, когато не са отчетени счетоводни приходи по повод приспаднатия данъчен кредит.

(2)

(3) Алинея 1 не се прилага, когато:

1. данъкът върху добавената стойност не е включен в историческата цена на актива, или

2. активът не е данъчен амортизируем актив и същият е отписан в годината на регистрацията или повторната регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.

(4) Когато се отпише актив, който не е данъчен амортизируем актив и за който е приложена ал. 1 в предходна година, при определяне на данъчния финансов резултат за текущата година счетоводният финансов резултат се намалява със сумата на приспаднатия данъчен кредит за съответния актив, с която е увеличен счетоводният финансов резултат по реда на ал. 1.

Чл. 47а Данъчно третиране при разпределяне на дивиденти от инвестиции, отчитани по метода на собствения капитал

(1) При определяне на данъчния финансов резултат на акционери или съдружници счетоводният им финансов резултат се намалява с разпределените дивиденти от местни юридически лица или от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал.

(2) При финансовите институции намалението по ал. 1 е с разпределените дивиденти през годината. Намалението се извършва в годината на признаване на разпределените дивиденти в годишния финансов отчет на финансовата институция.

(3) При данъчно задължените лица, които не са финансови институции, намалението по ал. 1 е с разпределените дивиденти за периода от придобиване до отписване на инвестицията. Намалението се извършва в годината на отписване на инвестицията.

(4) Алинеи 1 – 3 не се прилагат за:

1. дивиденти, разпределени от печалби, които са реализирани преди придобиване на инвестицията;

2. дивиденти, разпределени от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация;

3. дивиденти, представляващи скрито разпределяне на печалба.

4. дивиденти в резултат на разпределени суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.

Чл. 47б Прехвърляне на място на стопанска дейност

(1) При определяне на данъчния финансов резултат на място на стопанска дейност счетоводният му финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата от прехвърляне на мястото на стопанска дейност. Данъчните временни разлики, свързани с активите и пасивите на мястото на стопанска дейност, се признават за данъчни цели в годината на прехвърляне на мястото на стопанска дейност по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат на мястото на стопанска дейност се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

(2) Печалбата и загубата за целите на ал. 1 се определя като разлика между продажната цена на мястото на стопанска дейност и счетоводната стойност на активите, намалена със счетоводната стойност на пасивите на мястото на стопанска дейност към датата на прехвърлянето.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато печалбата и загубата от прехвърляне на мястото на стопанска дейност е участвала при формиране на счетоводния финансов резултат на мястото на стопанска дейност.

Чл. 47в Контролирано чуждестранно дружество

(1) Контролирано чуждестранно дружество е чуждестранно образувание или място на стопанска дейност в чужбина, чиито печалби не подлежат на данъчно облагане или са освободени от облагане с данъци в Република България, когато са изпълнени следните условия:

1. в случай на чуждестранно образувание – данъчно задълженото лице самостоятелно или заедно със своите свързани предприятия има пряко или косвено участие в над 50 на сто от правата на глас, или има пряко или косвено участие в над 50 сто от капитала, или има право да получи над 50 на сто от печалбата на това образувание, и

2. действително платеният корпоративен данък върху печалбата, включително и чрез внесени авансови вноски или надвнесен корпоративен данък, от образуванието или мястото на стопанска дейност е по-нисък от разликата между корпоративния данък, който би бил начислен на образуванието или мястото на стопанска дейност по реда на този закон, и действително платения корпоративен данък върху печалбата от образуванието или мястото на стопанска дейност.

(2) Размерът на косвеното участие по ал. 1, т. 1, което данъчно задълженото лице притежава в чуждестранно образувание, се определя като сбор от участията, които всяко от свързаните му предприятия притежава пряко в чуждестранното образувание.

(3) За целите на ал. 1, т. 2 не се взема предвид мястото на стопанска дейност на контролирано чуждестранно дружество, което не подлежи на данъчно облагане или е освободено от данъци в държавата, в която контролираното чуждестранно дружество е местно лице за данъчни цели.

(4)

1. данъчно задължено лице, което се облага за дейността си или за част от нея по реда на част пета от този закон;

2. контролирано чуждестранно дружество, което е:

Чл. 47г Данъчен финансов резултат в случаите на контролирано чуждестранно дружество

(1) Данъчно задълженото лице увеличава данъчния си финансов резултат за текущата година с данъчната печалба за същия данъчен период на чуждестранно образувание, която не е разпределена, или печалбата, реализирана от място на стопанска дейност от чужбина за същия данъчен период.

(2) Данъчната печалба по ал. 1:

1. се определя по реда на този закон;

2. увеличава данъчния финансов резултат за данъчния период на данъчно задълженото лице, в който приключва данъчният период на чуждестранното образувание, в случаите, в които данъчните периоди са различни;

3. увеличава данъчния финансов резултат пропорционално на най-високото от участията в правата на глас, в капитала или в печалбата на чуждестранното образувание, както и пропорционално на периода от съответния данъчен период на чуждестранното образувание, през който са били изпълнени условията чуждестранното образувание да е контролирано чуждестранно дружество.

(3) Данъчната загуба на контролирано чуждестранно дружество от текущия данъчен период, определена по реда на този закон, не се приспада от данъчните печалби на данъчно задълженото лице от източник в страната или други държави през текущата или следващи години. Данъчната загуба по изречение първо се приспада последователно до изчерпването й само от данъчните печалби на същото контролирано чуждестранно дружество или от данъчната печалба на друго контролирано чуждестранно дружество в същата чужда държава, от която е възникнала,.

(4) Когато чуждестранно образувание разпредели печалба, която подлежи на облагане при данъчно задълженото лице, данъчният финансов резултат на същото се намалява с печалбата, която на основание ал. 1 е увеличила данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице за минала година. Намалението е до размера на разпределената печалба, но не повече от размера на печалбата, която на основание ал. 1 е увеличила данъчния финансов резултат за минала година.

(5) Когато данъчно задължено лице реализира приход, който подлежи на облагане, от разпореждане с участието си в чуждестранно образувание или със стопанска дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в чужбина, данъчният финансов резултат на данъчно задълженото лице за текущата година се намалява с размера на печалбата от чуждестранното образувание, която на основание ал. 1 е увеличила данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице за минала година и за която не е приложена ал. 4, до размера на прихода от разпореждането.

(6) Данъчно задълженото лице има право на данъчен кредит за данъка, платен от контролирано чуждестранно дружество в чужбина по отношение на печалби, които на основание на ал. 1 са включени в данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице. Данъчният кредит се определя по реда на чл. 14, ал. 4.

(7) Алинея 1 не се прилага, когато контролирано чуждестранно дружество извършва съществена стопанска дейност с помощта на необходимите за съответната дейност персонал, оборудване, активи и /или помещения, което се доказва от данъчно задълженото лице чрез съответните факти и обстоятелства.

(8) При определяне на данъчния финансов резултат на контролирано чуждестранно дружество по реда на този закон счетоводният финансов резултат на контролирано чуждестранно дружество се определя съгласно приложимите от данъчно задълженото лице счетоводни стандарти.

Чл. 47д Регистър на контролираните чуждестранни дружества

(1) Данъчно задълженото лице води регистър на контролираните чуждестранни дружества, който съдържа данни най-малко за:

1. размера на участията по чл. 47в, ал. 1, т. 1, в това число промяната им в рамките на данъчния период;

2. размера на печалбата на чуждестранно образувание, която не е разпределена, съответно печалбата на място на стопанска дейност, определени по реда на този закон и които на основание чл. 47г, ал. 1 са увеличили данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице за всеки данъчен период;

3. размера на загубата, определена по реда на този закон за текущата и минали години във връзка с прилагане на чл. 47г, ал. 3;

4. размера на данъчния финансов резултат за съответния данъчен период, определен по реда на този закон, както и на действително платения корпоративен данък върху печалбата от контролирано чуждестранно дружество в държавата, в която чуждестранното образувание е местно лице за данъчни цели или в която е разположено мястото на стопанска дейност;

5. датата на разпределяне на печалба от контролирано чуждестранно дружество, дата на разпореждане с участие или със стопанска дейност, както и размер на разпределена печалба, съответно размер на прихода от разпореждане;

6. друга информация, необходима за определяне на данъчния финансов резултат на данъчно задълженото лице, в случаите на контролирано чуждестранно дружество.

(2) Данъчно задълженото лице представя регистъра по ал. 1 при поискване от органите по приходите на Националната агенция за приходите.

Чл. 47е Хибридни несъответствия

(1) Хибридно несъответствие е налице в случаите, когато:

1. плащане по финансов инструмент води до приспадане без включване и:

2. плащане към хибридно образувание води до приспадане без включване и несъответствието е резултат от разлики при определяне на получателя на плащането между законодателството на юрисдикцията, в която хибридното образувание е учредено или регистрирано, и юрисдикцията на всяко лице, което има участие в това хибридно образувание;

3. плащане към образувание с едно или повече места на стопанска дейност води до приспадане без включване и несъответствието е резултат от разлики в законодателствата на юрисдикциите, в които образуванието осъществява дейност, при определяне на получателя на плащането между централното управление на образуванието и мястото на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание;

4. плащане към непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност води до приспадане без включване;

5. плащане от хибридно образувание води до приспадане без включване в резултат на непризнаване за данъчни цели на плащането съгласно законодателството на юрисдикцията на получателя;

6. условно плащане между централното управление на образувание и негово място на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание води до приспадане без включване в резултат на непризнаване за данъчни цели на плащането съгласно законодателството на юрисдикцията на получателя;

7. води до двойно приспадане.

(2) Плащане, представляващо базовата възвръщаемост на прехвърлен финансов инструмент, не води до хибридно несъответствие по ал. 1, т. 1, когато е извършено от финансов търговец във връзка с пазарен хибриден трансфер и съгласно законодателството на юрисдикцията на платеца финансовият търговец включва в данъчния си финансов резултат всички суми, получени във връзка с прехвърления финансов инструмент.

(3) Хибридно несъответствие съгласно ал. 1, т. 5 – 7 е налице, доколкото законодателството на юрисдикцията на платеца позволява приспадане срещу доход, който не е двойно включен доход.

(4) Несъответствие се третира като хибридно несъответствие само когато възниква между данъчно задължено лице и негово свързано предприятие, между други свързани предприятия, между централното управление на образувание и негово място на стопанска дейност, между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание или в рамките на структурирана договореност.

Чл. 47ж Непризнати за данъчни цели счетоводни разходи и суми, свързани с плащания при хибридни несъответствия

Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, а със сумите се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, доколкото счетоводните разходи и сумите, свързани с плащания при хибридни несъответствия:

1. водят до двойно приспадане, с изключение на случаите на двойно включен доход в текущия или в следващ данъчен период, когато данъчно задълженото лице е:

2. водят до приспадане без включване, когато данъчно задълженото лице е платец;

3. пряко или непряко финансират подлежащ на приспадане разход, водещ до хибридни несъответствия в резултат на сделка или поредица от сделки между свързани предприятия или като част от структурирана договореност, освен когато съгласно законодателството на някоя от юрисдикциите, участващи в сделката или в поредицата от сделки, е извършена еквивалентна корекция, но само до размера на корекцията. Счетоводни приходи и суми, водещи до увеличение на счетоводния финансов резултат, свързани с плащания при хибридни несъответствия

Чл. 47з

(1) Когато данъчно задължено лице е получател на плащане при хибридно несъответствие, водещо до приспадане без включване, за данъчни цели се признава размерът на плащането или като счетоводен приход, който е признат за данъчни цели, или като сума, с която се увеличава счетоводният финансов резултат, при определяне на данъчния финансов резултат, доколкото същото е приспаднато в юрисдикцията на платеца.

(2) Алинея 1 не се прилага в случаите на чл. 47е, ал. 1, т. 2 – 4 и 6.

(3) Доколкото хибридно несъответствие включва доход на непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност, който не подлежи на данъчно облагане в страната, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат на данъчно задълженото лице се увеличава с размера на дохода, който се причислява към непризнатото за данъчни цели място на стопанска дейност. Изречение първо се прилага, в случай че доходът не е освободен от данъчно облагане по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава.

Чл. 47и Данъчен кредит за удържан данък при източника по плащане, свързано с хибриден трансфер

Данъчно задължено лице има право, пропорционално на нетния облагаем доход по плащането, на данъчен кредит за удържан данък при източника по плащане, свързано с хибриден трансфер, при който повече от една от страните по трансфера имат право на данъчен кредит за същия данък.

Чл. 47к Несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция

(1) Доколкото суми, свързани с плащане, разходи или загуби на данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели и на друга юрисдикция, водят до намаление на данъчния финансов резултат и в другата юрисдикция, същите не се признават за данъчни цели, доколкото законодателството на другата юрисдикция позволява приспадането им срещу доход, който не е двойно включен доход.

(2) В случаите по ал. 1, когато другата юрисдикция е държава – членка на Европейския съюз, сумите по плащането, разходите или загубите не се признават за данъчни цели, в случай че данъчно задълженото лице е местно за другата държава членка по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

Чл. 48 Данъчни амортизируеми активи

Данъчни амортизируеми активи са:

1. данъчните дълготрайни материални активи;

2. данъчните дълготрайни нематериални активи;

3. инвестиционните имоти, с изключение на земята;

4. последващите разходи по чл. 64.

5. разходите за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост по чл. 69а, ал. 3.

Чл. 49 Репутация

(1) Репутацията, възникнала в резултат на бизнес комбинация, не е данъчен амортизируем актив.

(2) Загубите от обезценка и при отписване на репутация не се признават за данъчни цели.

Чл. 50 Данъчни дълготрайни материални активи

(1) Данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните счетоводни стандарти, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:

1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;

2. седемстотин лева.

(2) Данъчни дълготрайни материални активи са и амортизируемите активи с право на ползване във връзка с договори за финансов лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при лизингополучатели.

Чл. 51 Данъчни дълготрайни нематериални активи

(1) Данъчни дълготрайни нематериални активи са:

1. придобити нефинансови ресурси, които:

2.

3. начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи; тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив.

(2) Счетоводните разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен нематериален актив преди възникването му, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на актива. Когато в следваща година настъпят обстоятелства, определящи, че данъчно задълженото лице няма да придобие данъчния дълготраен нематериален актив, непризнатите разходи по изречение първо се признават за данъчни цели в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.

Чл. 52 Данъчен амортизационен план

(1) Данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи.

(2) Данъчният амортизационен план е данъчен регистър, в който се отразява информацията, определена съгласно изискванията на тази глава, за процеса на придобиване, последващо водене, амортизиране и отписване на данъчните амортизируеми активи.

(3) Данъчният амортизационен план съдържа най-малко следната информация за всеки данъчен амортизируем актив:

1. наименование;

2. месец на въвеждане в експлоатация;

3. данъчната амортизируема стойност;

4. начислена данъчна амортизация;

5. данъчна стойност;

6. годишна данъчна амортизационна норма;

7. годишна данъчна амортизация;

8. месец на извършване на промени в стойностите на актива и обстоятелствата, налагащи промените;

9. месец на преустановяване и възобновяване на начисляването на данъчни амортизации и обстоятелствата, които го налагат;

10. месец на отписване на актива по чл. 60, ал. 3 за счетоводни цели и обстоятелствата, които го налагат;

11. месец на отписване на актива от данъчния амортизационен план.

Чл. 53 Стойности на данъчните амортизируеми активи

(1) Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. В случаите по чл. 64, ал. 1, чл. 67 и чл. 69а, ал. 3 данъчната амортизируема стойност е сумата на:

1. последващите разходи – в случаите по чл. 64, ал. 1;

2. непризнатите за данъчни цели разходи – в случаите по чл. 67 и чл. 69а, ал. 3.

(2) Годишната данъчна амортизация е начислената в данъчния амортизационен план амортизация за съответната година съгласно изискванията на тази глава.

(3) Начислената данъчна амортизация е сумата от годишните данъчни амортизации за съответния актив. Начислената данъчна амортизация не може да превишава данъчната амортизируема стойност на актива.

(4) Данъчната стойност е данъчната амортизируема стойност на актива, намалена с начислената данъчна амортизация за него.

Чл. 54 Данъчни и счетоводни амортизации

(1) При определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава.

(2) Счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводните амортизации, независимо от това дали отчитането им води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

Чл. 55 Категории данъчни амортизируеми активи

(1) При определяне на годишните данъчни амортизации данъчните амортизируеми активи се разпределят в следните категории:

1. категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;

2. категория II - машини, производствено оборудване, апаратура;

3. категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти;

4. категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер мобилни телефони;

5. категория V - автомобили;

6. категория VI - данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение;

7. категория VII - всички останали амортизируеми активи.

(2) Годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават следните размери: Категория активи Годишна данъчна амортизационнанорма (%) Категория I 4 Категория II 30 Категория III 10 Категория IV 50 Категория V 25 Категория VI 100/години на правното ограничение Годишната норма не може да превишава 33 1/3 Категория VII 15

(3) За активите от категория II годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 50 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1. активите са част от първоначална инвестиция;

2. активите са фабрично нови и не са били експлоатирани преди придобиването им.

(4)

(5) Придобиването на актив чрез сключване на лизингов договор, класифициран като финансов лизинг съгласно счетоводното законодателство, не е основание за разпределяне на този актив в категория VI.

(6) Точка 1 на ал. 3 не се прилага, когато активите по ал. 3 са придобити във връзка с направена инвестиция за повишаване на енергийната ефективност при наличие на сключени доброволни споразумения по реда на глава пета, раздел II от отменения Закон за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 98 от 2008 г.; изм., бр. 6, 19, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 52 и 97 от 2010 г., бр. 35 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 24, 59 и 66 от 2013 г., бр. 22, 33 и 98 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.).

(8) За активите от категория V, които са електрически автомобили, годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 50 на сто.

Чл. 56 Общ ред за завеждане на активи в данъчен амортизационен план

Данъчните амортизируеми активи се завеждат в данъчния амортизационен план по данъчната им амортизируема стойност.

Чл. 57 Специфичен ред за завеждане на активи в данъчен амортизационен план

(1) Лице, за което се промени режимът на данъчно облагане, в резултат на което за него възникне задължение да формира данъчен финансов резултат, изготвя данъчен амортизационен план, в който наличните към този момент данъчни амортизируеми активи се завеждат с данъчна амортизируема стойност и начислена данъчна амортизация, определени по реда на ал. 2 и 3.

(2) Данъчната амортизируема стойност на актив по ал. 1 се определя, като историческата му цена:

1. се увеличава с извършените до този момент последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива, и

2. се намалява с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.

(3) Начислената данъчна амортизация на актив по ал. 1 е счетоводната амортизация, която би била начислена до този момент върху историческата цена на актива, коригирана по реда на ал. 2.

(4) При изготвяне на данъчния амортизационен план не се завеждат активи, за които начислената данъчна амортизация е равна или превишава данъчната им амортизируема стойност.

(5) Алинеи 1 - 4 се прилагат и в случаите на повторно завеждане на актив в данъчния амортизационен план.

Чл. 58 Начисляване на данъчни амортизации

(1) Начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована или от началото на следващия месец.

(2) Когато в нормативен акт е предвиден ред за въвеждане в експлоатация, въвеждането в експлоатация на актива за данъчни цели не може да бъде по-рано от установеното в нормативния акт.

(3) Годишната данъчна амортизация се определя по следната формула: М ГДА = ДАС х ГДАН х ––, където: 12 ГДА е годишната данъчна амортизация; ДАС е данъчната амортизируема стойност; ГДАН е годишната данъчна амортизационна норма, определена от данъчно задълженото лице съгласно чл. 55, ал. 2, 3, 7 и 8; М е броят на месеците от годината, през които се начислява данъчна амортизация.

Чл. 59 Преустановяване начисляването на данъчни амортизации

(1) Начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от дванадесет месеца. Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът по изречение първо, и се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план.

(2) При определянето на данъчния финансов резултат за годината, през която е изтекъл дванадесетмесечният срок по ал. 1, годишната данъчна амортизация на данъчно задълженото лице се намалява с размера на начислената данъчна амортизация за актива през дванадесетте месеца, през които активът не се е използвал. С размера на намалението по изречение първо се коригират стойностите на данъчния амортизируем актив към датата на преустановяване начисляването на данъчна амортизация, както следва:

1. намалява се начислената данъчна амортизация за актива;

2. увеличава се данъчната стойност на актива.

(3) Данъчно задължено лице в производство по ликвидация или несъстоятелност преустановява начисляването на данъчни амортизации за тези активи, за които се преустановява начисляването на счетоводни амортизации съгласно изискванията на счетоводното законодателство. Към датата на преустановяване на начисляването на данъчните амортизации съответно се прилага чл. 60, ал. 5.

(4) Не се преустановява начисляването на данъчни амортизации за активите по чл. 60, ал. 3.

Чл. 60 Отписване на активи от данъчния амортизационен план

(1) Активът се отписва от данъчния амортизационен план, когато е напълно амортизиран за данъчни цели.

(2) Когато активът се отпише за счетоводни цели, преди да е напълно амортизиран за данъчни цели, той се отписва от данъчния амортизационен план в началото на месеца, през който се отписва за счетоводни цели.

(3) Алинея 2 не се прилага при отписване на активи:

1. които са напълно амортизирани за счетоводни цели;

2. в резултат на увеличение в стойностния праг на същественост.

(4) Активите по ал. 3 се отписват от данъчния амортизационен план по реда на ал. 1.

(5) Когато амортизируем актив съгласно Националните счетоводни стандарти се трансформира в неамортизируем, с изключение на трансформиране в инвестиционен имот, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец. Изречение първо не се прилага за напълно амортизираните активи за счетоводни цели и за активите, които временно не се използват (не носят икономическа изгода).

(6) Когато данъчният амортизируем актив престане да се ползва за дейност, за която се формира данъчен финансов резултат, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец.

Чл. 61 Запазване стойностите на данъчния амортизируем актив

(1) Стойностите на данъчния амортизируем актив не се променят при:

1. последваща счетоводна оценка (преоценка и обезценка);

2. промяна в счетоводната политика, включително промяна в приложимите счетоводни стандарти;

3.

4. регистрация или повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.

(2) Ограничението по ал. 1, т. 1 не се прилага при последваща оценка на данъчни дълготрайни материални активи по чл. 50, ал. 2, която се дължи на преоценка на пасива по договора за финансов лизинг.

Чл. 62 Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив

(1) Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив се извършва при настъпване на обстоятелства, налагащи промяна съгласно този закон или счетоводното законодателство, с изключение на случаите по чл. 61.

(2) Промяната в стойностите на актива се отразява в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината, в която са установени обстоятелствата, налагащи промяната. Не се извършва промяна в данъчния амортизационен план и не се коригира начислената данъчна амортизация за предходните години.

(3) Стойностите на данъчния амортизируем актив след промяната трябва да са равни на стойностите, които биха били определени, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години.

(4) При определяне на данъчния финансов резултат годишната данъчна амортизация на актива за текущата година се коригира с разликата между начислената данъчна амортизация за актива през предходните години и тази, която би била начислена за тези години, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години. Изречение първо не се прилага, когато обстоятелството, налагащо промяната в стойностите на актива, е откриване на грешка.

(5) Когато установените обстоятелства не налагат промяна в стойностите на актива за предходни години, промяната в стойностите се отразява в данъчния амортизационен план към момента на установяване на обстоятелството през текущата година.

Чл. 63 Последващи разходи, свързани с актив, наличен в данъчния амортизационен план

Данъчната амортизируема стойност на актив, наличен в данъчния амортизационен план, се увеличава с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с данъчния амортизируем актив. Данъчната амортизируема стойност се увеличава от началото на месеца, през който са завършени последващите разходи.

Чл. 64 Последващи разходи, свързани с актив, който е отписан от данъчния амортизационен план

(1) Когато активът е отписан от данъчния амортизационен план, но не е отписан за счетоводни цели, с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива, се завежда самостоятелен данъчен амортизируем актив.

(2) Данъчният амортизируем актив по ал. 1 се завежда в данъчния амортизационен план от началото на месеца, през който са завършени последващите разходи.

(3) За целите на чл. 55 данъчният амортизируем актив се разпределя в категорията, в която е бил разпределен активът, във връзка с който са извършени последващите разходи.

(4) Когато активът, във връзка с който са извършени последващите разходи, се отпише от счетоводния амортизационен план, преди данъчният амортизируем актив по ал. 1 да е напълно амортизиран, последният се отписва от данъчния амортизационен план при условията и по реда на чл. 60.

Чл. 65 Приходи и разходи от последващи оценки на данъчни амортизируеми активи

Счетоводните приходи и разходи от последващи оценки на данъчните амортизируеми активи не се признават за данъчни цели.

Чл. 66 Преобразуване на счетоводния финансов резултат при отписване на данъчен амортизируем актив

(1) Когато активът се отписва от счетоводния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива.

(2) Когато активът се отписва от данъчния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с данъчната стойност на актива.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат:

1. в случаите на непризнати разходи от липси на активи и свързани с тях вземания, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;

2. при отписване на актив за сметка на собствения капитал, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;

3. при отписване на актив по реда на чл. 60, ал. 6, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;

4. при преобразуване на дружества и при преустройство на кооперации по глава деветнадесета, раздели II и III.

Чл. 67 Счетоводни разходи, формиращи данъчен амортизируем актив

Счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели.

Чл. 68 Приходи и разходи, отчетени по повод на дарение,свързано с данъчен амортизируем актив

Счетоводните приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, с което е намалена историческата цена при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива, не се признават за данъчни цели.

Чл. 69 Специфично данъчно третиране при извършване на научноизследователска и развойна дейност

(1) При определяне на данъчния финансов резултат данъчно задълженото лице може да намали счетоводния си финансов резултат, с изключение на случаите по ал. 2 и 3, допълнително с 25 на сто от разходите за научноизследователска и развойна дейност, в годината на отчитането им, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. разходите са извършени във връзка с осъществяването на научноизследователска и развойна дейност;

2. когато научноизследователската и развойна дейност е възложена с поръчка, същата е при пазарни условия;

3. за разходите за научноизследователска и развойната дейност, в това число на равнище група, не се ползва каквато и да е публична финансова помощ от държавния бюджет, бюджета на друга държава – членка на Европейския съюз, или бюджета на Европейския съюз;

4. ако са спазени и всички други изисквания на този закон.

(2) Когато в резултат на развойна дейност е формиран дълготраен нематериален актив, за целите на чл. 53, ал. 1 данъчно задълженото лице има право да увеличи с 25 на сто разходите за развойна дейност, включени в историческата цена на този актив, когато са изпълнени едновременно условията по ал. 1.

(3) Когато в следваща година настъпят обстоятелства, определящи, че данъчно задълженото лице няма да придобие дълготраен нематериален актив по ал. 2, за целите на чл. 51, ал. 2 непризнатите за данъчни цели в годината на отчитането им разходи за развойна дейност се признават за данъчни цели, увеличени с 25 на сто, в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.

Чл. 69а Специфично данъчно третиране на разходи за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост

(1) Счетоводните разходи за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост и са свързани с дейността на данъчно задълженото лице, включително и в случай, че елементите на техническата инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти, не се признават за данъчни цели.

(2) За разходите по ал. 1, които са капитализирани като част от стойността на актив или са заведени като самостоятелен актив, се прилагат редът и изискванията на този закон.

(3) Разходите по ал. 1, които не са капитализирани като част от стойността на актив или не са заведени като самостоятелен актив, за целите на този закон се третират и се завеждат като самостоятелен данъчен амортизируем актив. Данъчният амортизируем актив по предходното изречение се завежда в данъчния амортизационен план от началото на месеца, през който са завършени елементите на техническата инфраструктура. За целите на чл. 55 този данъчен амортизируем актив се разпределя в категорията, в която би бил разпределен, в случай че активът беше собствен, и се отписва от данъчния амортизационен план при условията и по реда на чл. 60, ал. 1.

(4) За последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани със заведен по ал. 3 самостоятелен данъчен амортизируем актив, се прилага чл. 63.

(5) В случаите, в които за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост, е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, ал. 1 – 4 не се прилагат и се прилага общият ред на закона.

Чл. 70 Общи положения

(1) Данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на тази част. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години.

(2) Данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба.

Чл. 71 Ред за приспадане

(1) Данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, при определяне на данъчния финансов резултат се приспада пълният й размер.

(2)

Чл. 72 Нововъзникнали данъчни загуби

За нововъзникнали данъчни загуби се прилагат разпоредбите на тази глава, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите данъчни загуби 5-годишният срок започва да тече от годината, следваща годината на възникването им.

Чл. 73 Загуба от източник в чужбина при прилагане на метода “Освобождаване с прогресия”

(1) Данъчната загуба, формирана през текущата година в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и методът за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на печалбите е “Освобождаване с прогресия”, не се приспада от данъчните печалби от източник в страната или други държави през текущата или следващи години.

(2) Данъчната загуба по ал. 1 се приспада при спазване изискванията на тази глава последователно само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала, през следващите 5 години.

(3) При прекратяване дейността на място на стопанска дейност в държава - членка на Европейската общност или на Европейското икономическо пространство, непренесените и невъзстановени данъчни загуби от мястото на стопанска дейност се пренасят по общия ред на закона до изтичане на 5-годишния срок от възникването им.

Чл. 74 Загуба от източник в чужбина при прилагане на метода на данъчен кредит

(1) Когато данъчно задължено лице е формирало данъчна загуба и тази загуба или част от нея е от източник в чужбина, за който се прилага методът на данъчен кредит за избягване на двойното данъчно облагане, неприспаднатата загуба през текущата година се приспада при спазване изискванията на тази глава последователно само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала, през следващите 5 години.

(2) Когато данъчната загуба за годината не е формирана само от един източник (чужда държава или страната), тя се разпределя за целите на ал. 1 между държавите, от които е възникнала, по следната формула: В А = Б х –– , където: Г А е частта от данъчната загуба на данъчно задълженото лице за годината, разпределена за съответния източник (чужда държава или страната); Б е данъчната загуба на данъчно задълженото лице за годината; В е данъчната загуба, формирана от съответния източник (чужда държава или страната); Г е сборът от данъчните загуби, формирани от всички източници (чужди държави и страната).

(3) Алинея 1 не се прилага за загуби от източник в държава - членка на Европейската общност или на Европейското икономическо пространство.

Чл. 75 Коригиране на счетоводни грешки

(1) При откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната.

(2) При определяне на данъчното задължение върху коригирания по ал. 1 данъчен финансов резултат за минала година се прилага данъчната ставка за съответната минала година.

(3) В случаите по ал. 1 при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходната година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законоустановеният срок за подаването й е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация. В останалите случаи по ал. 1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.

(4) При откриване на грешка, свързана с данъчен амортизируем актив, стойностите на актива се променят по реда на чл. 62. Когато в резултат на открита грешка се установи, че за съответната минала година данъчно задълженото лице е следвало да формира данъчен амортизируем актив, то при определяне на данъчните финансови резултати за предходните години се признава годишна данъчна амортизация, равна на счетоводната амортизация, която би била начислена за този актив за съответните години, но не повече от годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако са били използвани максимално допустимите годишни данъчни амортизационни норми за съответните години. Данъчният амортизируем актив по изречение второ се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината на откриване на грешката с данъчната си амортизируема стойност и начислената данъчна амортизация по изречение второ.

(5) Данъчната временна разлика, която би възникнала през минала година, ако грешката не е била допусната, се смята за възникнала през съответната минала година и се признава за данъчни цели по общия ред на закона.

(6) Алинеи 1 – 4 не се прилагат по отношение на данъчния финансов резултат и данъчното задължение върху него за тази миналa годинa, за която към 1 януари на годината на откриване на грешката са изтекли поне 6 години.

(7) Всички счетоводни приходи и разходи, отчетени през текущата година във връзка с открита счетоводна грешка от минали години, не се признават за данъчни цели.

Чл. 76 Специфични случаи на коригиране на счетоводни грешки

Когато след коригирането на данъчния финансов резултат по чл. 75, ал. 1 възникне или се промени данъчната загуба за съответния минал период, прилагат се разпоредбите на глава единадесета. Данъчните финансови резултати за годините от допускане на грешката до нейното откриване се коригират по реда на чл. 75 така, че все едно грешката не е била допусната. За година на възникване на данъчната загуба се смята годината, през която е допусната грешката.

Чл. 77 Разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство

(1) Разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(2) Непризнатите за данъчни цели разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели, когато това е допустимо по този закон и при спазване изискванията на тази глава.

Чл. 78 Приходи и разходи, неотчетени по реда, определен в нормативен акт

При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

Чл. 79 Коригиране на грешки, различни от счетоводни грешки

Разпоредбите на тази глава се прилагат и за грешки, различни от счетоводни грешки, включително за грешки при преобразуване на счетоводния финансов резултат за целите на определяне на данъчния финансов резултат както и за коригиращи събития по смисъла на приложимите счетоводни стандарти и отразяване на коригиращи събития.

Чл. 80 Лихва за просрочие

Лихва за просрочие по общия ред се дължи и при прилагането на чл. 75. Лихвата се дължи от датата, на която е следвало да бъде внесен корпоративният данък за съответната минала година.

Чл. 81 Корекции на грешки, установени при данъчен контрол

Разпоредбите на тази глава, с изключение на чл. 75, ал. 3, се прилагат и в случаите на грешки, установени при данъчен контрол.

Чл. 82 Корекции при промяна в счетоводната политика

(1) Когато се промени счетоводната политика, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат за текущата година се коригира по начина и със сумите, с които биха се коригирали данъчните финансови резултати за предходните години, ако променената счетоводна политика е била прилагана през тези години.

(2) Данъчните временни разлики, възникнали съгласно прилаганата счетоводна политика преди промяната, се смятат за невъзникнали.

(3) В случай че променената счетоводна политика е била прилагана през предходните години и в резултат на това биха възникнали данъчни временни разлики, смята се, че те са възникнали и се признават по общия ред на закона.

(4) Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, възникнали в резултат на променената счетоводна политика.

(5) Алинеи 1 - 3 не се прилагат при промяна на счетоводната политика, свързана с данъчни амортизируеми активи.

(6) Не се дължи лихва за просрочие при промяна на счетоводната политика, когато ефектът от промяната води до увеличение на данъчния финансов резултат.

Чл. 83 Общи положения

(1) Данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година.

(2) Авансови вноски не правят:

1. данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв.;

2. новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.

(3) Лицата по ал. 2 могат да правят тримесечни авансови вноски по реда на тази глава, като в този случай не се прилага чл. 89.

Чл. 84 Месечни авансови вноски

Месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават 3 000 000 лв..

Чл. 85 Тримесечни авансови вноски

Тримесечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски.

Чл. 86 Определяне на месечните авансови вноски

Месечните авансови вноски се определят по следната формула: АВМЕСЕЧНА = (ПДП/12) х ДС, където: АВМЕСЕЧНАе месечната авансова вноска; ПДП е прогнозната данъчна печалба за текущата година; ДС е данъчната ставка на корпоративния данък.

Чл. 87 Определяне на тримесечните авансови вноски

Тримесечните авансови вноски се определят по следната формула: АВТРИМЕСЕЧНА = (ПДП/4) х ДС, където: АВТРИМЕСЕЧНА е тримесечната авансова вноска; ПДП е прогнозната данъчна печалба за текущата година; ДС е данъчната ставка на корпоративния данък.

Чл. 87а Деклариране на авансовите вноски

(1) Определените по реда на чл. 86 и 87 авансови вноски за текущата календарна година се декларират с годишната данъчна декларация за предходната календарна година.

(2) Определените по реда на чл. 87 тримесечни авансови вноски за текущата календарна година от новоучредено в резултат на преобразуване дружество се декларират с декларация по образец в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.

(3) Определените по реда на чл. 87 тримесечни авансови вноски за текущата календарна година от новоучредено дружество в случаите по чл. 83, ал. 3 се декларират с декларация по образец в срока за извършване на първата избрана тримесечна авансова вноска.

Чл. 88 Декларация за промени на авансови вноски

(1) Данъчно задължените лица могат да подават декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък.

(2) Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията.

(3) Декларацията по ал. 1 се подава и в случаите на преобразуване по реда на глава деветнадесета, когато е налице промяна в размера на определените от приемащото дружество след преобразуването авансови вноски. Декларацията се подава в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.

Чл. 89 Лихви при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски

(1) Когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20 на сто се дължи лихва.

(2) Сумата, върху която се дължи лихва по ал. 1, се определя по следните формули:

1. за месечните авансови вноски: А = Б – (В + 0,2 х В), където: А е сумата, върху която се дължи лихва; Б е дължимият годишен корпоративен данък; В е общият размер на определените месечни авансови вноски за годината;

2. за тримесечните авансови вноски: А = 0,75 х Б – (В + 0,2 х В), където: А е сумата, върху която се дължи лихва; Б е дължимият годишен корпоративен данък; В е общият размер на определените тримесечни авансови вноски за годината.

(3)

(4) Определени авансови вноски по смисъла на този член са:

1. месечните авансови вноски, определени по реда на чл. 86, или тримесечните авансови вноски, определени по реда на чл. 87, за първо, второ и трето тримесечие – за авансовите вноски преди подаване на декларацията за промени на авансовите вноски по реда на чл. 88;

2. намалените или увеличени месечни авансови вноски или намалените или увеличени тримесечни авансови вноски за първо, второ и трето тримесечие, определени с декларацията по чл. 88 – за авансовите вноски след подаване на декларацията за промени по реда на чл. 88.

(5) Лихвата по ал. 1 се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година, а за новоучредено дружество в резултат на преобразуване – от датата, следваща датата, на която изтича срокът за извършване на първата тримесечна авансова вноска, до 31 декември на годината на преобразуването.

Чл. 90 Внасяне на авансовите вноски

(1) Месечните авансови вноски се внасят, както следва:

1. за месеците януари, февруари и март – в срок до 15 април на текущата календарна година;

2. за месеците от април до декември – в срок до 15-о число на месеца, за който се отнасят.

(2) Тримесечните авансови вноски за първото и второто тримесечие се внасят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят, а за третото тримесечие – в срок до 15 декември. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска.

Чл. 91 Преотстъпване на авансови вноски

(1) На данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от определените авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването.

(2) За годината, в която е получена заповед по чл. 189, т. 1, буква „б“, преотстъпването на съответната част от определените авансови вноски се извършва от месеца/тримесечието, следващо месеца на издаване на заповедта.

Чл. 91а Специфични правила за определяне на прогнозна данъчна печалба и дължим годишен корпоративен данък

При определяне на прогнозната данъчна печалба и на дължимия годишен корпоративен данък по реда на чл. 89 не се вземат под внимание:

1. данъчна печалба, произтичаща от контролирано чуждестранно дружество;

2. частта от превишението на увеличенията над намаленията на счетоводния финансов резултат в резултат на преобразуванията по чл. 155а, ал. 1 и чл. 155б, ал. 1, съответстваща на трансферираните активи/дейност, за които ще се приложи разсрочване по чл. 155г.

Чл. 92 Деклариране на корпоративен данък

(1) Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

(2) Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

(3) С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността.

(4) Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.

(5)

(6) Данъчно задължените лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Изречение първо не се прилага за печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“.

(7) Чуждестранно юридическо лице, извършващо дейност в страната чрез място на стопанска дейност, посочва в годишната данъчна декларация идентификационни данни за собствениците, акционерите или съдружниците в чуждестранното юридическо лице и за размера на тяхното участие, когато размерът на това участие е над 10 на сто.

(8) Данъчно задължено лице, което е дъщерно предприятие или клон на предприятие от трета държава по чл. 52б, ал. 1 или 4 от Закона за счетоводството, посочва в годишната данъчна декларация информация за нетните приходи от продажби в страната и в Европейския съюз за последния отчетен период на предприятието от трета държава.

Чл. 93 Внасяне на данъка

(1) Данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.

(2) В случаите по чл. 5, ал. 8 от годишния корпоративен данък се приспада дължимият и внесен патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси към датата на подаване на декларацията за отпадане на основанията за облагане с патентен данък. Размерът на патентния данък по изречение първо се удостоверява с документ, издаден от компетентната община.

Чл. 94 Надвнесен данък

(отменен)

(1) Надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която корпоративният данък е надвнесен.

(2) Когато след подаването на годишната данъчна декларация се установи, че данъчно задълженото лице без основание е приспаднало корпоративен данък, за невнесените авансови вноски се дължат лихви.

Чл. 95 Приходи и разходи, определени от регулаторен орган

Когато е налице разлика между размера на приходите или разходите, отчетени съгласно счетоводната политика на финансовата институция, и размера, определен от регулаторен орган съгласно нормативен акт, при определяне на данъчния финансов резултат се признава размерът, определен съгласно специалния нормативен акт.

Чл. 96 Приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи

(1) Приходите и разходите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, отчетени от финансови институции, се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Финансовите институции не прилагат чл. 34, 35 и 37 по отношение на финансовите активи и пасиви и пасиви.

(2) Когато приходи и разходи от последващи оценки на финансови активи и пасиви не са били признати за данъчни цели през предходен период, те се признават за данъчни цели по общия ред на закона. По отношение на тези активи и пасиви не се прилага ал. 1, изречение второ.

Чл. 97 Последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати директно в собствения капитал

(1) При определяне на данъчния финансов резултат на финансови институции счетоводният им финансов резултат се увеличава с печалбите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати през текущата година директно в собствения им капитал.

(2) При определяне на данъчния финансов резултат на финансови институции счетоводният им финансов резултат се намалява със загубите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати през текущата година директно в собствения им капитал.

(3) Печалбите и загубите, признати през текущата година в отчета за приходите и разходите (отчета за доходите), които са участвали при определянето на данъчния финансов резултат по реда на ал. 1 и 2, не се признават за данъчни цели.

Чл. 98 Производствени и потребителски дивиденти

(1) Производствени дивиденти са сумите, които се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на продадената продукция, включително след преработката й.

(2) Потребителски дивиденти са сумите, които се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е продала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им.

Чл. 99 Данъчно третиране на производствените и потребителските дивиденти

(1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с изплатените на член-кооператорите до 25 март на следващата година производствени и потребителски дивиденти, които са покрити от балансовата печалба. Намалението по изречение първо се извършва до размера на положителния счетоводен финансов резултат.

(2) Производствените и потребителските дивиденти, изплащани през годината на член-кооператорите, се отчитат като разчети и не участват при определяне на счетоводния финансов резултат.

(3) Когато за съответната година кооперацията е отчела балансова загуба или недостатъчна балансова печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, сумата на изплатените през годината и непокрити производствени и потребителски дивиденти се отчита като счетоводен разход, който не е признат за данъчни цели.

Чл. 100 Дружество от друга държава членка

(отменен)

Дружество от друга държава членка е всяко дружество, за което едновременно са изпълнени следните условия:

1. правната форма на дружеството е в съответствие с приложение № 1;

2. дружеството е местно лице за данъчни цели на друга държава - членка на Европейската общност, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейската общност;

3. печалбите на дружеството се облагат с данък по приложение № 2 или с подобен данък върху печалбите и дружеството няма право на избор или възможност за освобождаване от облагане с този данък.

Чл. 101 Местно дружество майка

(отменен)

Местно дружество майка е всяко местно търговско или неперсонифицирано дружество, за което едновременно са изпълнени следните условия:

1. печалбите на дружеството се облагат с корпоративен данък;

2. дружеството притежава, включително чрез място на стопанска дейност в друга държава - членка на Европейската общност, непрекъснато за период от поне две години най-малко 15 на сто от капитала на дружество от държава членка.

Чл. 102 Дружество майка от държава членка

(отменен)

Дружество майка от държава членка е всяко дружество от друга държава - членка на Европейската общност, което притежава, включително чрез място на стопанска дейност в страната или в друга държава - членка на Европейската общност, непрекъснато за период от поне две години най-малко 15 на сто от капитала на местно дъщерно дружество.

Чл. 103 Местно дъщерно дружество

(отменен)

Местно дъщерно дружество е всяко местно търговско или неперсонифицирано дружество, за което едновременно са изпълнени следните условия:

1. печалбите на дружеството се облагат с корпоративен данък;

2. най-малко 15 на сто от капитала на дружеството се притежава непрекъснато за период от поне две години от дружество майка от държава членка.

Чл. 104 Дъщерно дружество от държава членка

(отменен)

Дъщерно дружество от държава членка е всяко дружество от друга държава - членка на Европейската общност, най-малко 15 на сто от капитала на което се притежава непрекъснато за период от поне две години от местно дружество майка.

Чл. 105 Дивиденти, разпределени от дъщерно дружество от държава членка

(отменен)

(1) Начислените счетоводни приходи в местно дружество майка в резултат на разпределение на дивиденти от негово дъщерно дружество от държава членка не се признават за данъчни цели.

(2) Начислените счетоводни приходи в място на стопанска дейност в страната в резултат на разпределение на дивиденти от чуждестранни лица не се признават за данъчни цели, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. мястото на стопанска дейност е на дружество от друга държава членка;

2. дружеството по т. 1 притежава, включително чрез мястото си на стопанска дейност, непрекъснато за период от поне две години най-малко 15 на сто от капитала на чуждестранното лице, разпределящо дивидентите;

3. чуждестранното лице, разпределящо дивидентите, е дружество от друга държава членка.

Чл. 106 Неизпълнение на условието за освобождаване от облагане

(отменен)

(1) Когато са начислени приходи от дивиденти в срок до две години от момента на придобиване на най-малко 15 на сто от капитала на дружество от държава членка, данъчно задълженото лице има право да не ги признава за данъчни цели.

(2) В случай че дружеството престане да притежава най-малко 15 на сто от капитала, преди да са изтекли двете години, непризнатите приходи от дивиденти по ал. 1 се смятат за признати за данъчни цели за годината на счетоводното им отчитане. Данъчният финансов резултат и дължимият корпоративен данък за годината на счетоводното отчитане на дивидентите се коригират така, все едно приходите от дивиденти са били признати за данъчни цели. За периода от датата, на която е следвало да бъде внесен корпоративният данък, до датата на внасянето му се дължи лихва за просрочие по общия ред.

Чл. 107 Непризнати разходи, свързани с непризнати приходи от дивиденти

(отменен)

При условията на чл. 105 и 106 не се признават за данъчни цели 95 на сто от начислените приходи от дивиденти, когато са признати за данъчни цели разходи за управление на инвестицията в дъщерното дружество от държава членка.

Чл. 108 Дивиденти, разпределени от местно дъщерно дружество в полза на дружество майка от държава членка

(отменен)

(1) Не подлежат на облагане с данък при източника по реда на част трета дивидентите, начислени от местно дъщерно дружество в полза на дружество майка от държава членка.

(2) Не подлежат на облагане с данък при източника по реда на част трета дивидентите, начислени от местни юридически лица в полза на място на стопанска дейност в друга държава членка, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. печалбите на мястото на стопанска дейност се облагат с данък по приложение № 2 или с подобен данък върху печалбите и мястото на стопанска дейност няма право на избор или възможност за освобождаване от облагане с този данък;

2. мястото на стопанска дейност е на друго местно лице или на дружество от друга държава членка;

3. местното лице/дружеството по т. 2 притежава, включително чрез мястото си на стопанска дейност, непрекъснато за период от поне две години най-малко 15 на сто от капитала на местното лице, разпределящо дивидентите;

4. местните лица по т. 2 и 3 са търговски или неперсонифицирани дружества и печалбите им се облагат с корпоративен данък.

Чл. 109 Обезпечение

(отменен)

(1) Когато са приложени разпоредбите на чл. 108 и към датата на вземане на решение за разпределяне на дивидент не е изтекъл двугодишният срок за притежаване на най-малко 15 на сто от капитала, не се удържа данък при източника по реда на част трета, но се предоставя обезпечение пред органа по приходите.

(2) Обезпечението трябва да покрива пълния размер на дължимия данък при източника.

(3) Обезпечението може да бъде учредено само с депозит в пари или с банкова гаранция. Обезпечението се приема в български левове и не се дължи лихва за него.

(4) Обезпечението се освобождава при изпълнение на условието по ал. 1.

Чл. 110 Кооперации

(отменен)

Разпоредбите на тази глава се прилагат съответно и по отношение на кооперациите, кооперативните съюзи и техните предприятия.

Чл. 111 Отклонение от данъчно облагане

(отменен)

Разпоредбите на тази глава не се прилагат във всички случаи на отклонение от или избягване на данъчно облагане, включително в случаите на скрито разпределение на печалба.

Чл. 112 Обхват

Разпоредбите на тази глава се прилагат при преобразуване на дружества и кооперации и при прехвърляне на предприятие.

Чл. 113 Дата на преобразуване

Дата на преобразуване за данъчни цели е датата на вписване на преобразуването в търговския регистър.

Чл. 114 Последен данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество

Последен данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество е периодът от началото на годината до датата на преобразуването. За преобразуващите се дружества, които са новообразувани през годината на преобразуване, последен данъчен период е периодът от датата на учредяването до датата на преобразуването.

Чл. 115 Данъчно облагане за последния данъчен период

(1) Преобразуващите се дружества и местата на стопанска дейност на чуждестранни лица се облагат с корпоративен данък за последния данъчен период по общия ред на закона. Данъчното облагане е окончателно.

(2) За данъчни цели наличните активи и пасиви към датата на преобразуването се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.

(3) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

(4) Алинеи 2 и 3 не се прилагат при преобразуване при условията и по реда на раздели II и III.

Чл. 116 Данъчно третиране на преобразуване чрез промяна на правната форма

(1) Членове 115 и 117 не се прилагат в случаите на преобразуване чрез промяна на правната форма по чл. 264 от Търговския закон. Новоучреденото дружество поема всички задължения за определяне на данъчния финансов резултат и внасянето на дължимия корпоративен данък за цялата година на преобразуването.

(2) За данъчни цели всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващото се дружество за текущия и предходни периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от новоучреденото дружество.

Чл. 116а Данъчно третиране на преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличниясобственик

(1) При преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик по чл. 265 от Търговския закон всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващото се дружество за текущия и предходни периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от едноличния търговец.

(2) Едноличният търговец подава данъчна декларация за корпоративния данък за последния данъчен период на преобразуващото се дружество по реда на чл. 117, ал. 1 и внася този данък в срока по чл. 117, ал. 2.

(3) След преобразуването едноличният търговец прави тримесечни авансови вноски в годината на преобразуването.

(4) Едноличният търговец не може да пренася данъчните загуби, формирани от преобразуващото се дружество.

(5) Едноличният търговец не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващото се дружество от прилагане на режима на слабата капитализация и/или от прилагане на правилото за ограничаване приспадането на лихви.

(6) Преобразуващото се дружество не прилага чл. 115, ал. 2 и 3.

Чл. 117 Деклариране и внасяне на данъка за последния данъчен период

(1) В случаите на прекратяване на преобразуващи се дружества новоучредените или приемащите дружества подават данъчна декларация за корпоративния данък за последния данъчен период на преобразуващото се дружество в 30-дневен срок от датата на преобразуването. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на новоучреденото или приемащото дружество. При преобразуване чрез разделяне декларацията се подава от едно от новоучредените или приемащите дружества.

(2) Корпоративният данък за последния данъчен период се внася от новоучредените или приемащите дружества в 30-дневен срок от датата на преобразуването след приспадане на направените авансови вноски.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите на прекратяване на преобразуващо се дружество по раздел II от тази глава.

Чл. 118 Авансови вноски от приемащи или новоучредени дружества

(1) В годината на преобразуването приемащите дружества правят след преобразуването същия вид авансови вноски както преди преобразуването, а новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски.

(2) При преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон новоучреденото дружество прави месечни или тримесечни авансови вноски по общия ред на закона въз основа на прогнозната данъчна печалба, определена от преобразуващото се дружество.

Чл. 119 Пренасяне на данъчна загуба при преобразуване и прехвърляне на предприятие

(1) При преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да пренасят данъчните загуби, формирани от преобразуващите се дружества.

(2) При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът не може да пренася данъчните загуби, формирани от отчуждителя.

(3) Алинея 1 не се прилага при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон.

Чл. 120 Регулиране на слабата капитализация и прилагане на правилото за ограничаване приспадането на лихви

(1) При преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви и/или непризнатото превишение на разходи по заеми в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация, съответно на правилото за ограничаване приспадането на лихви.

(2) При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви и/или непризнатото превишение на разходи по заеми при отчуждителя от прилагане на режима на слабата капитализация, съответно на правилото за ограничаване приспадането на лихви.

(3) Алинея 1 не се прилага при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон.

Чл. 121 Разходи за извършване на преобразуването

(1) Счетоводните разходи, извършени по повод на преобразуването, не се признават за данъчни цели при преобразуващото се дружество. Непризнатите разходи се признават за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат на приемащото или новоучреденото дружество в годината, през която е осъществено преобразуването.

(2) Когато настъпят обстоятелства, определящи, че преобразуването няма да се осъществи, разходите по ал. 1 се признават за данъчни цели при преобразуващите се дружества в годината на настъпване на тези обстоятелства, ако са спазени изискванията на този закон.

Чл. 122 Данъчно третиране при избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели

(1) При избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели по реда на чл. 263ж, ал. 2 от Търговския закон всички действия на преобразуващите се дружества, извършени за сметка на новоучредените или приемащите дружества от тази дата до датата на преобразуване за данъчни цели, се смятат за извършени за данъчни цели от преобразуващите се дружества.

(2) В случаите по ал. 1 всички счетоводни приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от новоучредените или приемащите дружества, се признават за данъчни цели при преобразуващото се дружество. Тези приходи и разходи, печалби и загуби не се признават за данъчни цели при новоучредените или приемащите дружества. Счетоводните приходи и разходи, печалби и загуби за целите на изречения първо и второ са тези, които биха били отчетени от преобразуващото се дружество, ако не е била предвидена по-ранна дата за счетоводни цели по реда на чл. 263ж, ал. 2 от Търговския закон.

(3) Преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, произтичащи от действията по ал. 1, се извършват от преобразуващите се дружества.

Чл. 123 Кооперативни организации и държавни предприятия

Разпоредбите на тази глава по отношение на преобразуването на търговски дружества се прилагат и в случаите на:

1. преустройство на кооперативни организации;

2. прекратяване, закриване или образуване на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон при условията на универсално правоприемство.

Чл. 124 Отговорност при преобразуване и преустройство

(1) При преобразуване на търговски дружества или при преустройство на кооперативни организации новоучредените или приемащите дружества/кооперативни организации са солидарно отговорни за данъчните задължения на преобразуващите се дружества или кооперативни организации до размера на получените права.

(2) При прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът е солидарно отговорен за данъчните задължения на отчуждителя до размера на получените права.

(3) Получените права се оценяват по пазарни цени.

Чл. 125 Обхват

(1) Този раздел се прилага при вливане, сливане, разделяне, отделяне, прехвърляне на обособена дейност и замяна на акции или дялове по смисъла на чл. 126 - 131, в които участват местни дружества и/или дружества от друга държава - членка на Европейската общност.

(2) Този раздел се прилага съответно и в случаите на преустройство на кооперативни организации, включително такива от други държави - членки на Европейската общност, когато са налице условията, посочени в него.

Чл. 126 Вливане

(1) Вливане е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:

1. всички активи и пасиви на едно или повече преобразуващи се дружества преминават към съществуващо приемащо дружество, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация;

2. на акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от приемащото дружество.

(2) Вливане е и всяко преобразуване, при което всички активи и пасиви на преобразуващо се дружество преминават към приемащо дружество, притежаващо всички акции или дялове на преобразуващото се дружество, и преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация.

Чл. 127 Сливане

Сливане е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:

1. всички активи и пасиви на две или повече преобразуващи се дружества преминават към новоучредено дружество, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация;

2. на акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от новоучреденото дружество.

Чл. 128 Разделяне

Разделяне е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:

1. всички активи и пасиви на едно преобразуващо се дружество преминават към две или повече съществуващи или новоучредени дружества, като преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация;

2. на акционерите или съдружниците в преобразуващото се дружество се издават акции или дялове от всяко едно от съществуващите или новоучредените дружества, пропорционално на притежаваните от акционерите или съдружниците акции или дялове в преобразуващото се дружество.

Чл. 129 Отделяне

Отделяне е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:

1. една или повече от обособените дейности на преобразуващо се дружество преминават към едно или повече съществуващи (приемащи) или новоучредени дружества, като преобразуващото се дружество не се прекратява и запазва поне една обособена дейност;

2. на акционерите или съдружниците в преобразуващото се дружество се издават акции или дялове от съществуващите или новоучредените дружества, пропорционално на притежаваните от тях акции или дялове в преобразуващото се дружество.

Чл. 130 Прехвърляне на обособена дейност

Прехвърляне на обособена дейност е преобразуване, при което една, повече или всички обособени дейности на преобразуващо се дружество преминават към едно или повече съществуващи (приемащи) или новоучредени дружества, като в замяна съществуващите или новоучредените дружества издават акции или дялове в полза на преобразуващото се дружество и преобразуващото се дружество не се прекратява.

Чл. 131 Замяна на акции или дялове

Замяна на акции или дялове е преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:

1. придобиващото дружество в резултат на преобразуването притежава повече от половината от акциите с право на глас или от дяловете на придобитото дружество или, когато вече притежава такъв дял от капитала, придобива допълнителен дял от акциите или дяловете;

2. акционерите или съдружниците в придобитото дружество заменят акциите или дяловете си срещу издаване на акции или дялове от придобиващото дружество.

Чл. 132 Допълнителни парични плащания и неиздаване на акции или дялове

(1) В случаите на вливане, сливане, разделяне, отделяне и замяна на акции или дялове за постигане на еквивалентно съотношение на замяна могат да се направят парични плащания на акционерите или съдружниците в преобразуващите се или придобити дружества в размер до 10 на сто от номиналната стойност на издадените акции или дялове в резултат на преобразуването.

(2) В случаите на вливане, разделяне и отделяне може да не се издават акции или дялове, когато това е допустимо от Търговския закон.

Чл. 133 Издаване на акции или дялове

По смисъла на тази глава издаване на акции или дялове е налице, когато се предоставят новоиздадени или притежавани собствени акции или дялове от новоучредено, приемащо или придобиващо дружество.

Чл. 134 Обособена дейност

Обособена дейност е съвкупност от активи и пасиви на дружество, с които от организационна, функционална и финансова гледна точка може да се извършва самостоятелна стопанска дейност.

Чл. 135 Преобразуващи се дружества

Преобразуващи се дружества по смисъла на този раздел са:

1. местно преобразуващо се дружество;

2. преобразуващо се дружество от друга държава - членка на Европейската общност;

3. място на стопанска дейност в страната на преобразуващо се дружество от друга държава - членка на Европейската общност.

Чл. 136 Получаващи дружества

Получаващи дружества по смисъла на този раздел са:

1. местно новоучредено или приемащо дружество;

2. новоучредено или приемащо дружество от друга държава - членка на Европейската общност;

3. място на стопанска дейност в страната на новоучредено или приемащо дружество от друга държава - членка на Европейската общност.

Чл. 137 Дружество от друга държава - членка на Европейската общност

Дружество от друга държава - членка на Европейската общност, по смисъла на този раздел е дружество, което отговаря едновременно на следните условия:

1. правната форма на дружеството е в съответствие с приложение № 3;

2. дружеството е местно лице за данъчни цели на друга държава - членка на Европейската общност, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейската общност;

3. печалбите на дружеството се облагат с данък по приложение № 4 или с подобен данък върху печалбите и дружеството няма право на избор или възможност за освобождаване от облагане с този данък.

Чл. 138 Правоприемство

За целите на този раздел при преобразуването всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващите се дружества за текущия и предходни периоди по отношение на прехвърлените активи и пасиви по чл. 139, т. 1, включително преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, преминават към получаващите дружества.

Чл. 139 Активи и пасиви - предмет на преобразуване

Активите и пасивите, които са предмет на преобразуване по този раздел, се разпределят в следните категории:

1. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди и след преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон;

2. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването са участвали и в резултат на преобразуването престават да участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон;

3. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването не са участвали и в резултат на преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон.

Чл. 140 Прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 1

(1) Възникналите счетоводни печалби или загуби при отписване на активи и пасиви по чл. 139, т. 1 в резултат на преобразуването не се признават за данъчни цели.

(2) Данъчните временни разлики, които са свързани с активи и пасиви по чл. 139, т. 1, възникнали преди преобразуването, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и се смятат за възникнали при получаващите дружества.

(3) Когато актив или пасив е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество на стойност, различна от стойността му преди преобразуването, разликата между двете стойности формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика по ал. 2.

(4) Резервът от последваща оценка (преоценъчният резерв) за активи по чл. 139, т. 1, които не са данъчни амортизируеми активи, се прехвърля от преобразуващото се дружество и се смята за възникнал при получаващото дружество. Преобразуващото се дружество не прилага чл. 45. Когато прехвърленият резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв) по изречение първо не е отчетен счетоводно при получаващото дружество, в годината на отписване на съответния актив, с който е свързан резервът, се увеличава счетоводният финансов резултат с размера на резерва, когато резервът е положителна величина, съответно се намалява счетоводният финансов резултат, когато резервът е отрицателна величина.

(5) Придобитите данъчни амортизируеми активи по чл. 139, т. 1 се завеждат в данъчния амортизационен план на получаващото дружество по стойности, равни на стойностите им в данъчния амортизационен план на преобразуващото се дружество към момента на преобразуването. Копие от данъчния амортизационен план на преобразуващото се дружество към момента на преобразуването се предава на органа по приходите заедно с копието от справката по ал. 6.

(6) При преобразуването за всеки актив или пасив по чл. 139, т. 1,, се изготвя справка по реда на чл. 141.

(7) Когато в резултат на преобразуването получаващото дружество признае съгласно счетоводното законодателство активи или пасиви, които не са били признати при преобразуващото се дружество, счетоводно отчетените приходи и разходи след преобразуването по повод на тези активи и пасиви не се признават за данъчни цели. Когато активите по изречение първо са амортизируеми за счетоводни цели, същите не се завеждат в данъчния амортизационен план на получаващото дружество и за тях не се начисляват данъчни амортизации. Възникналата счетоводна печалба при получаващото дружество в резултат на преобразуването, съответно счетоводно признатите приходи по повод на възникнала отрицателна репутация, не се признават за данъчни цели.

(8) Когато актив на преобразуващото се дружество не е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество, със сумата на този актив се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат на получаващото дружество за годината на преобразуването,. Когато пасив на преобразуващото се дружество не е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество, със сумата на този пасив се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат на получаващото дружество за годината на преобразуването,. Данъчните временни разлики, възникнали преди преобразуването, които са свързани с актив или пасив по изречение първо или второ, се признават при получаващото дружество през годината на преобразуването по общия ред на закона.

(9) Алинеи 3, 6 и 8 не се прилагат за:

1. данъчни амортизируеми активи;

2. активи и пасиви по отсрочени данъци;

3. репутацията, когато отчетените във връзка с нея счетоводни приходи и разходи не се признават за данъчни цели;

4. суми, които за преобразуващото се дружество са активи, а за получаващото дружество - пасиви;

5. суми, които за преобразуващото се дружество са пасиви, а за получаващото дружество - активи;

6. акции или дялове на получаващото дружество, притежавани от преобразуващото се дружество;

7. изкупени собствени акции от преобразуващото се дружество;

8. записан, но невнесен капитал на преобразуващото се дружество;

9. активи и пасиви по чл. 139, т. 2.

(10) Алинея 4 не се прилага за създадения резерв от последващи оценки на финансови активи и пасиви на финансовите институции, когато счетоводният финансов резултат е бил преобразуван по реда на чл. 97 с печалбите и загубите от тези последващи оценки. Този резерв не се посочва в справките по чл. 141.

Чл. 141 Справки за активи и пасиви по чл. 139, т. 1

(1) Справката по чл. 140, ал. 6, изготвена от преобразуващите се дружества, съдържа следната информация за всеки актив и пасив към датата на преобразуването:

1. вид и наименование;

2. счетоводна стойност;

3. данъчна временна разлика.

4. резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв).

(2) Копие от изготвената справка по ал. 1 се предава на получаващите дружества и на органа по приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на преобразуването.

(3) В случаите по чл. 140, ал. 3 се изготвя нова справка от получаващите дружества и копие от нея се предава на органа по приходите заедно с годишната данъчна декларация. Справката съдържа за всеки актив и пасив следната информация:

1. вид и наименование;

2. счетоводна стойност;

3. данъчна временна разлика преди преобразуването;

4. данъчна временна разлика след преобразуването, определена по реда на чл. 140, ал. 3.

5. резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв).

(4) Когато след подаване на справката по ал. 3 в резултат на преобразуването се извършат корекции съгласно счетоводното законодателство в стойностите на активите и пасивите, получаващото дружество изготвя коригираща справка. Коригиращата справка се предава на органа по приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на настъпване на обстоятелствата, налагащи корекцията.

(5) В справките по ал. 1 и 3 се посочват данни, които идентифицират преобразуващите се и получаващите дружества, както и датата на преобразуването и съдебното решение за вписването му.

(6) Копията от справките по този член и от данъчния амортизационен план по чл. 140, ал. 5 се подават в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на получаващите дружества на магнитен или оптичен носител, или по електронен път.

Чл. 142 Прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 2

(1) Възникналите счетоводни печалби или загуби при отписване на активи и пасиви по чл. 139, т. 2, свързани с място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава - членка на Европейската общност, не се признават за данъчни цели.

(2) Данъчните временни разлики, които са свързани с активи и пасиви по ал. 1, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години.

(3) За данъчни цели наличните към момента на преобразуването активи и пасиви по чл. 139, т. 2, извън случаите по ал. 1, се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.

(4) В случаите по ал. 3 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

Чл. 143 Прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 3

(1) Активите и пасивите по чл. 139, т. 3 се оценяват за данъчни цели при получаващите дружества по стойността им, определена съгласно националното счетоводно законодателство.

(2) Данъчните амортизируеми активи по чл. 139, т. 3 се завеждат в данъчния амортизационен план по общия ред на закона.

Чл. 144 Пренасяне на данъчни загуби

(1) При преобразуване по този раздел получаващите дружества нямат право да пренасят данъчните загуби, формирани от преобразуващите се дружества.

(2) Алинея 1 не се прилага в случаите на вливане или сливане по този раздел, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава - членка на Европейската общност, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната.

Чл. 145 Данъчни загуби на място на стопанска дейност

(1) Непренесените данъчни загуби към момента на преобразуването, формирани от място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава - членка на Европейската общност, не се приспадат.

(2) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с пренесените данъчни загуби към момента на преобразуването, формирани от място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава - членка на Европейската общност, които не са били приспаднати от печалбите на мястото на стопанска дейност.

Чл. 146 Регулиране на слабата капитализация и прилагане на правилото за ограничаване приспадането на лихви

(1) При преобразуване по този раздел получаващите дружества нямат право да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви и/или непризнатото превишение на разходи по заеми в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация, съответно на правилото за ограничаване приспадането на лихви.

(2) Алинея 1 не се прилага в случаите на вливане или сливане по този раздел, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава - членка на Европейската oбщност, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната.

Чл. 147 Авансови вноски от получаващи дружества

(1) В годината на преобразуването приемащите дружества правят след преобразуването същия вид авансови вноски както преди преобразуването, а новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски.

(2) В случаите по чл. 144, ал. 2 получаващите дружества правят месечни или тримесечни авансови вноски по общия ред на закона въз основа на нетните приходи от продажби на преобразуващите се дружества.

Чл. 148 Отписване на дял

(1) Когато получаващо дружество притежава дял в капитала на преобразуващо се дружество, счетоводните печалби или загуби във връзка с отписването на дела в капитала не се признават за данъчни цели.

(2) Доходите по ал. 1 не подлежат на облагане с данък, удържан при източника по реда на част трета.

Чл. 149 Данъчно третиране на акционери или съдружници впреобразуващи се и придобити дружества

(1) Възникналите счетоводни печалби или загуби при акционери или съдружници в преобразуващи се или придобити дружества в резултат на придобиване на акции или дялове от получаващи или придобиващи дружества не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка.

(2) Данъчните временни разлики, възникнали при акционерите или съдружниците преди преобразуването, които са свързани с отписаните акции или дялове в преобразуващите се или придобитите дружества, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването.

(3) Данъчните временни разлики по ал. 1 и 2 се смятат за възникнали по отношение на новопридобитите акции или дялове и се признават за данъчни цели по общия ред на закона.

(4) Доходите, реализирани от чуждестранни юридически лица, които са акционери или съдружници в местни преобразуващи се или придобити дружества, от придобиване на акции или дялове в резултат на преобразуване се облагат или освобождават от данък при източника по общия ред на закона към датата на преобразуването.

(5) Данъкът при източника по ал. 6 се дължи от акционера или съдружника при разпореждане под каквато и да е форма с новопридобитите акции или дялове и се внася в срок до 60 дни от разпореждането.

(6) Чуждестранните юридически лица по ал. 6, 5 и 8 подават до 31 януари на съответната година в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София, декларация, с която удостоверяват, че не са се разпоредили с новопридобитите в резултат на преобразуването акции или дялове. Лицата подават декларацията по изречение първо ежегодно до годината на разпореждане с новопридобитите акции или дялове.

(7) При неподаване на декларацията по ал. 6 в срок, освен следващото се административно наказание, за целите на този закон се смята и че чуждестранното юридическо лице се е разпоредило с новопридобитите акции или дялове.

(8) Не е налице реализиране на доход от чуждестранно юридическо лице при придобиване на акции или дялове в резултат на преобразуване чрез отделяне, с изключение на отделяне, при което се обезсилват акции на преобразуващото се дружество. За целите на определяне на данъка при източника при последващо разпореждане с акциите или дяловете по изречение първо документално доказаната им цена на придобиване е нула.

Чл. 150 Облагане на преобразуващо се дружество при прехвърляне на обособена дейност

(1) Възникналите счетоводни печалби или загуби при преобразуващо се дружество в резултат на прехвърляне на обособена дейност не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка.

(2) Данъчната временна разлика по ал. 1 се смята за възникнала по отношение на новопридобитите акции или дялове и се признава за данъчни цели по общия ред на закона.

(3) Когато акциите или дяловете по ал. 1 са държани от преобразуващото се дружество непрекъснато за срок не по-кратък от 5 години, данъчната временна разлика по ал. 1 не се признава за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години.

Чл. 151 Отклонение от данъчно облагане

Разпоредбите на този раздел не се прилагат, когато преобразуването е насочено към отклонение или избягване на данъчното облагане. Смята се, че е налице отклонение от данъчно облагане и когато липсва икономическа обоснованост за предприетото преобразуване или то прикрива разпореждането с активи.

Чл. 152 Обхват

По смисъла на тази глава преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение е операция, при която:

1. дружеството, без да се прекратява или да учредява ново юридическо лице, премества седалището си от страната в друга държава - членка на Европейската общност, съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета или съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, като активите и пасивите на дружеството трябва да са ефективно свързани с мястото на стопанска дейност в страната и резултатите от експлоатирането им трябва да участват при определянето на данъчния финансов резултат, или

2. дружеството, без да се прекратява или да учредява ново юридическо лице, премества седалището си от друга държава - членка на Европейската общност, в страната съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета или съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, като активите и пасивите на мястото на стопанска дейност трябва да са ефективно свързани с дружеството в страната, което възниква в резултат на тази операция, и резултатите от експлоатирането им трябва да участват при определянето на данъчния финансов резултат.

Чл. 153 Правоприемство

(1) За данъчни цели при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение при условията на чл. 152, т. 1:

1. всички действия, извършени от това дружество за текущия и предходните периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от мястото на стопанска дейност;

2. дружеството не се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината до датата на операцията;

3. мястото на стопанска дейност се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината по общия ред, като дейността, извършена от дружеството в годината на операцията, се смята за извършена от мястото на стопанска дейност;

4. мястото на стопанска дейност има право да пренася непренесените данъчни загуби, формирани от дружеството по общия ред.

(2) За данъчни цели при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение при условията на чл. 152, т. 2:

1. всички действия, извършени от мястото на стопанска дейност за текущия и предходните периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се смятат за извършени от дружеството;

2. мястото на стопанска дейност не се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината до датата на операцията;

3. дружеството се облага с корпоративен данък за периода от началото на годината по общия ред, като дейността, извършена от мястото на стопанска дейност в годината на операцията, се смята за извършена от дружеството;

4. дружеството има право да пренася непренесените данъчни загуби, формирани от мястото на стопанска дейност, по общия ред.

Чл. 154 Приложими разпоредби при преместване на седалището

Разпоредбите на раздел II от тази глава по отношение на активите и пасивите, печалбите и загубите и данъчните временни разлики се прилагат и при преместване на седалището на европейско дружество или европейско кооперативно сдружение.

Чл. 155 Трансфер на активи/дейност към друга част на предприятието, разположена извън страната

(1) Данъчно задълженото лице прилага чл. 155а – 155д и чл. 157 в случаите, когато Република България губи правото за облагане на резултата от последващо разпореждане с трансферирани активи/дейност при:

1. трансфер на активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено извън страната;

2. трансфер на активи/дейност от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието, разположена извън страната;

3. трансфер на активи/дейност при промяна на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели от Република България към друга юрисдикция; тази точка не се прилага по отношение на активите, които продължават да са ефективно свързани с място на стопанска дейност в страната;

4. трансфер на дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в страната, към друга юрисдикция.

(2)

1. трансферира активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено извън страната, и съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на печалбите, реализирани чрез съответното място на стопанска дейност, се прилага метод „освобождаване с прогресия“;

2. трансферира активи/дейност от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието, разположена извън страната;

3. променя юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели от Република България към друга юрисдикция, включително за активите, които са в други части на предприятието, разположени извън страната.

(3)

Чл. 155а Трансфер на активи

(1) В случаите на трансфер на активи по чл. 155, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се:

1. увеличава с положителната разлика между пазарната цена и стойността за данъчни цели на трансферирания актив към момента на трансфера;

2. намалява с отрицателната разлика между пазарната цена и стойността за данъчни цели на трансферирания актив към момента на трансфера.

(2) Стойност за данъчни цели на трансфериран актив е:

1. за данъчните амортизируеми активи – данъчната стойност на актива към момента на трансфера;

2. за активи, които не са данъчни амортизируеми активи – счетоводната стойност на актива към момента на трансфера:

(3) В случаите, когато в резултат на трансфера трансферираният актив се отписва:

1. с данъчната временна разлика, свързана с трансферирания актив и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели), и

2. не се прилагат чл. 45 и чл. 66, ал. 1 и 2 по отношение на трансферирания актив.

(4) В случаите, когато в резултат на трансфера трансферираният актив не се отписва, към момента на трансфера се извършат следните корекции:

1. за данъчните амортизируеми активи – извършва се корекция в начислената данъчна амортизация за актива, така че след корекцията данъчната стойност на актива да е равна на пазарната му цена към момента на трансфера; в случай че начислената данъчна амортизация за актива е недостатъчна за постигане на равенството по предходното изречение, с размера на недостига се коригира и данъчната амортизируема стойност на актива; когато активът не е наличен в данъчния амортизационен план, данъчно задълженото лице завежда актива в данъчния амортизационен план с данъчна амортизируема стойност, равна на пазарната му цена към момента на трансфера;

2. за активи, които не са данъчни амортизируеми активи – разликата между пазарната цена на трансферирания актив и стойността му за данъчни цели към момента на трансфера формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера.

Чл. 155б Трансфер на дейност

(1) В случаите на трансфер на дейност по чл. 155, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се:

1. увеличава с положителната разлика между пазарната цена на трансферираната дейност и стойността за данъчни цели на трансферираните активи, намалена със стойността за данъчни цели на трансферираните пасиви към момента на трансфера;

2. намалява с отрицателната разлика между пазарната цена на трансферираната дейност и стойността за данъчни цели на трансферираните активи, намалена със стойността за данъчни цели на трансферираните пасиви към момента на трансфера.

(2) Стойност за данъчни цели на трансфериран актив е стойността, определена по реда на чл. 155а, ал. 2.

(3) Стойност за данъчни цели на трансфериран пасив е счетоводната стойност на пасива към момента на трансфера, намалена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с пасива, в случаите, когато с нея би се намалил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице беше погасило пасива, съответно увеличена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с пасива, в случаите, когато с нея би се увеличил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице беше погасило пасива.

(4) В случаите, когато в резултат на трансфера трансфериран актив/пасив се отписва:

1. с данъчната временна разлика, свързана с трансферирания актив/пасив и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели), и

2. не се прилагат чл. 45 и чл. 66, ал. 1 и 2 по отношение на трансферирания актив.

(5) В случаите, когато в резултат на трансфера трансфериран актив/пасив не се отписва, към момента на трансфера се извършват следните корекции:

1. за данъчните амортизируеми активи – корекцията се извършва по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 1;

2. за активи, които не са данъчни амортизируеми активи – корекцията се извършва по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 2;

3. за пасиви – разликата между пазарната цена на трансферирания пасив и стойността му за данъчни цели към момента на трансфера формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика, свързана с пасива и възникнала преди трансфера.

Чл. 155в Временен трансфер на активи

(1) Член 155 не се прилага, когато трансферът на активи е за срок, не по-дълъг от 12 месеца, и при условие че трансферът:

1. е свързан със сделки за финансиране на ценни книжа, или

2. е свързан с активи, предоставени като обезпечение, или

3. се извършва с цел изпълнение на пруденциални капиталови изисквания или управление на ликвидността.

(2) В случай че активите по ал. 1 не се трансферират обратно в Република България в рамките на 12 месеца от момента на трансфера, разпоредбите на чл. 155 и глава дванадесета се прилагат съответно. Внасяне на частта от корпоративния данък, свързан с трансфер на активи към държава – членка на Европейския съюз, или към друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство

Чл. 155г

(1) Данъчно задълженото лице може да разсрочи внасянето на частта от корпоративния данък, дължима в резултат на трансфер с инцидентен или нерегулярен характер на активи/дейност по чл. 155, но не повече от дължимия корпоративен данък за съответния данъчен период, когато:

1. трансферира активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. трансферира активи/дейност от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието, разположена в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

3. трансферира активи/дейност при промяна на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, от Република България към държава – членка на Европейския съюз, или към друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

4. трансферира дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в страната, към държава – членка на Европейския съюз, или към друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(2) Алинея 1 се прилага за други държави, които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, само при наличието на сключено и влязло в сила с Република България или с Европейския съюз споразумение за взаимна помощ при събиране на данъчни вземания, равностойно на взаимната помощ, предвидена в Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (OB, L 84/1 от 31 март 2010 г.), наричана по-нататък „Директива 2010/24/ЕС“.

(3) Частта от корпоративния данък, дължима в резултат на трансфер на активи/дейност по ал. 1, се определя, като сборът от превишението на увеличенията над намаленията по чл. 155а, ал. 1 и превишението на увеличенията над намаленията по чл. 155б, ал. 1 за трансферираните активи/дейности през годината, за които е приложено разсрочване, се умножи по данъчната ставка.

(4) Разсрочената сума за внасяне по ал. 1 се разпределя между трансферираните активи/дейности по следната формула: А е частта от разсрочената сума за внасяне по ал. 1, разпределена за съответния трансфериран актив/дейност; Б е разсрочената сума за внасяне по ал. 1; В е положителната разлика по чл. 155а, ал. 1, т. 1 за съответния трансфериран актив, съответно положителната разлика по чл. 155б, ал. 1, т. 1 за съответната трансферирана дейност; Г е сборът от положителните разлики по чл. 155а, ал. 1, т. 1 и положителните разлики по чл. 155б, ал. 1, т. 1 за всички трансферирани активи/дейности през годината, за които е приложено разсрочване.

(5) Разсрочената сума за внасяне по ал. 4, разпределена за всеки трансфериран актив/дейност, се внася на пет равни годишни вноски. Първата вноска се внася в срока за внасяне на корпоративния данък за годината на трансфера. Останалите вноски се внасят през следващите 4 последователни години в срока за внасяне на корпоративния данък за съответната година. За вноските по предходното изречение данъчно задълженото лице дължи лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(6) Данъчно задълженото лице упражнява правото на разсрочване по ал. 1 с годишната данъчна декларация за годината на настъпване на обстоятелството по ал. 1, като в нея декларира наличието на това обстоятелство. При поискване от орган по приходите лицето е длъжно да представи доказателства за наличие на обстоятелството.

(7) Разсрочената сума за внасяне по ал. 4, разпределена за съответния актив/дейност, която не е станала изискуема, става незабавно изискуема при настъпване на едно от следните обстоятелства:

1. лицето продаде или се разпореди по друг начин с трансфериран актив/дейност;

2. лицето извърши последващ трансфер към държава извън Европейския съюз на трансфериран актив;

3. извършена е последваща промяна на юрисдикцията, на която лицето е местно лице за данъчни цели, или последващ трансфер на дейността към държава извън Европейския съюз;

4. лицето е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

5. лицето не внесе дължима вноска в рамките на 12 месеца от изтичането на срока за внасяне по ал. 4 за съответната вноска.

(8) Алинея 7, т. 2 и 3 не се прилагат, когато последващият трансфер или последващата промяна е към държави, които са държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и които имат сключено и влязло в сила с Република България или с Европейския съюз споразумение за взаимна помощ при събиране на данъчни вземания, равностойна на взаимната помощ, предвидена в Директива 2010/24/ЕС.

(9) При настъпване на някое от обстоятелствата по aл. 7 лицето уведомява писмено териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или мястото, където е била регистрацията му като данъчно задължено лице, в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.

(10) Алинеи 1 – 9 не се прилагат по отношение на трансфериран актив/дейност, за който/която годината на трансфера по ал. 1 и годината на настъпване на обстоятелство по ал. 7 е една и съща.

Чл. 155д Трансфер на активи от друга част на предприятието, разположена извън страната

(1) При трансфер на данъчен амортизируем актив от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, данъчната амортизируема стойност, с която активът се завежда в данъчния амортизационен план, е пазарната му цена към момента на трансфера.

(2) При трансфер на данъчен амортизируем актив от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, в случай че същият е наличен в данъчния амортизационен план към момента на трансфера и трансферът на актива е участвал в облагане с данък в друга държава – членка на Европейския съюз, в съответствие с чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ, L 193/1 от 19 юли 2016 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2016/1164“, данъчно задълженото лице извършва корекция в начислената данъчна амортизация за актива, така че след корекцията данъчната стойност на актива да е равна на стойността, използвана като пазарна цена при прилагането на Директива (ЕС) 2016/1164 в другата държава членка. В случай че начислената данъчна амортизация за актива е недостатъчна за постигане на равенството по предходното изречение, с размера на недостига се коригира и данъчната амортизируема стойност на актива.

(3) При трансфер на актив, който не е данъчен амортизируем актив, от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, и в случай че към момента на трансфера е налице разлика между пазарната цена на актива и счетоводната стойност, с която активът се признава в резултат на трансфера съгласно счетоводното законодателство в страната, разликата формира данъчна временна разлика от последваща оценка.

(4) При трансфер на актив, който не е данъчен амортизируем актив, от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, в случай че същият е признат за счетоводни цели преди трансфера съгласно счетоводното законодателство в страната и трансферът на актива е участвал в облагане с данък в друга държава – членка на Европейския съюз, в съответствие с чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/1164, разликата между пазарната цена на актива при прилагането на Директива (ЕС) 2016/1164 в другата държава членка и пазарната цена на актива по чл. 155а, ал. 1 към момента на предишния трансфер от страната формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера.

(5) В случаите по ал. 1 – 4, когато между цената, определена за пазарна в другата държава, и цената, определена за пазарна от орган по приходите, е налице разлика, се прилага цената, определена за пазарна от органа по приходите.

(6) Алинеи 1 и 3 се прилагат и когато в резултат на трансфера на активи възниква място на стопанска дейност в страната.

Чл. 156 Трансфер на услуги

(1) В случаите на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на трансфера счетоводният финансов резултат се увеличава с превишението на пазарната цена на услугата към момента на трансфера над себестойността й, съответно се намалява с превишението на себестойността на услугата над пазарната й цена към момента на трансфера, в случаите, когато в резултат на трансфера не е отчетен счетоводен приход по пазарна стойност и:

1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки, извършвани чрез тази част на предприятието, разположена в страната, и насочени към трети лица, или

2. обичайната дейност, извършвана чрез тази част на предприятието, разположена в страната, се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието, или

3. услугата е предназначена за реализиране в променен или непроменен вид към друго лице.

(2) Когато в резултат на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, който не попада в случаите по ал. 1, т. 1 – 3, е отписан актив, с данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели).

(3) В случаите на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена извън страната, към друга част на предприятието, разположена в страната, когато е налице разлика между пазарната цена на услугата към момента на трансфера и отчетения разход или този, който ще бъде отчетен във връзка с услугата, с тази разлика се:

1. намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е положителна величина;

2. увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е отрицателна величина.

(4) Алинея 3 се прилага в случаите, когато:

1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки, извършвани чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, и насочени към трети лица, или

2. обичайната дейност, извършвана чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието, или

3. услугата е предназначена за реализиране в променен или непроменен вид към друго лице.

(5) При трансфер на услуга от част на предприятието, разположена извън страната, към друга част на предприятието, разположена в страната, извън случаите, посочени в ал. 4, когато е налице разлика между сумата на отчетения разход или този, който ще бъде отчетен във връзка с услугата, и себестойността на услугата, с тази разлика се:

1. увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е положителна величина;

2. намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е отрицателна величина.

(6) Когато трансферираната услуга по ал. 3 и 5 е капитализирана в стойността на данъчен амортизируем актив, преобразуването на счетоводния финансов резултат по реда на ал. 3 и 5 се извършва при определяне на данъчния финансов резултат за годината на трансфера.

(7) Алинеи 1 – 6 се прилагат и в случаите на други трансфери, извършени между части на едно предприятие, разположени в страната и съответно извън страната, които не са трансфери на активи/дейност по чл. 155 или трансфери на услуги.

Чл. 157 Непризнаване на счетоводни приходи, разходи, печалби или загуби

(1) В случай че в резултат на трансфер по чл. 155а и 155б са отчетени счетоводни приходи, разходи, печалби или загуби, същите не се признават за данъчни цели.

(2) В случай че в резултат на трансфер, който не е трансфер по чл. 155а и 155б от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, са отчетени счетоводни приходи, разходи, печалби или загуби, същите не се признават за данъчни цели, когато:

1. счетоводният финансов резултат е преобразуван по реда на чл. 156, ал. 1, или

2. не са изпълнени условията на чл. 156, ал. 1, т. 1 – 3.

(3) Алинея 2, т. 2 не се прилага за счетоводни разходи, отчетени от данъчно задължено лице в резултат на трансфер от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено извън страната.

Чл. 158 Общи положения

(1) При прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност за периода до заличаването му данъчно задълженото лице изпълнява задълженията си по общия ред на този закон и при спазване изискванията на тази глава.

(2) По отношение на данъчните декларации, подавани по реда на тази глава, се прилага чл. 92, ал. 4, когато през данъчния период не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

Чл. 159 Определяне на данъка при прекратяване

(1) Към датата на вписването в търговския регистър на прекратяването се дължи корпоративен данък.

(2) Корпоративният данък по ал. 1 се определя на базата на данъчната печалба за периода от началото на годината до датата на вписване на прекратяването.

(3) При определянето на данъка се приспадат внесените авансови вноски от началото на годината до датата на вписване на прекратяването.

Чл. 160 Деклариране и внасяне на данъка при прекратяване

(1) Дължимият корпоративен данък по чл. 159 се декларира и внася в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването.

(2) Внесеният корпоративен данък при прекратяването се приспада от дължимия годишен корпоративен данък за годината на прекратяването или от дължимия корпоративен данък за последния данъчен период, когато датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, е в една и съща година с датата на прекратяването.

(3) Когато датата на прекратяване и датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, съответно датата на заличаването при несъстоятелността, са в различни години, с годишната данъчна декларация за годината на прекратяването се подават годишният отчет за дейността, съставен към датата на прекратяването, и годишният отчет за дейността, съставен към 31 декември на годината на прекратяване на данъчно задълженото лице.

Чл. 161 Последен данъчен период

(1) Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването.

(2)

(3) Последният данъчен период на място на стопанска дейност на чуждестранно лице обхваща времето от 1 януари на годината, в която е прекратена дейността му, до датата на прекратяването й.

(4) Последният данъчен период на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено прекратяването, до датата на прекратяването.

(5) Данъчно задължено лице се облага с корпоративен данък за данъчната печалба, реализирана през последния данъчен период по общия ред на закона. Дължимият корпоративен данък е окончателен.

(6)

(7) Представляващият данъчно задълженото лице през последния данъчен период – ликвидатор, синдик, представляващият място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, декларира и внася удържания от имуществото на данъчно задълженото лице дължим данък за този данъчен период.

Чл. 162 Деклариране на данъка за последния данъчен период

(1) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, се подава в 30-дневен срок от датата на заличаване на данъчно задълженото лице.

(2)

(3) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 3, се подава в 30-дневен срок от датата на прекратяване на дейността.

(4) Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 6, се подава в 30-дневен срок от датата на прекратяването.

(5) Когато датата на заличаването при ликвидацията или несъстоятелността или прекратяването на дейността на място на стопанска дейност, или прекратяването на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса е преди изтичането на срока за подаване на годишната данъчна декларация за предходната година и същата не е подадена, тя се подава в сроковете по ал. 1, 3 и 4, когато те изтичат преди този срок.

(6)

Чл. 163 Внасяне на данъка за последния данъчен период

(1) Дължимият корпоративен данък за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, 3 и 4, се внася в сроковете за декларирането му.

(2) Когато датата на заличаването при ликвидацията или при несъстоятелността или прекратяването на дейността на място на стопанска дейност, или прекратяването на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса е преди изтичането на срока за внасяне на годишния корпоративен данък за предходната година и същият не е внесен, той се внася в срока по ал. 1, когато той изтича преди този срок. В този случай по отношение на корпоративния данък за предходната година се прилага чл. 161, ал. 7.

Чл. 164

(отменен)

(1) Данъчно задълженото лице, прекратено с ликвидация, което продължи дейността си след подаване на искането за заличаване, изпълнява задълженията си по общия ред на закона за периода от датата на подаване на искането за заличаване до датата на заличаването, като включително декларира и внася дължимия корпоративен данък. Ликвидаторът отговаря солидарно с данъчно задълженото лице за данъчните му задължения, възникнали във връзка с продължаването на дейността.

(2) Последният период за данъчни цели в случаите по ал. 1 обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването или времето от датата на подаване на искането за заличаване до датата на заличаването, когато тези две дати са в една и съща година.

(3) Данъчно задълженото лице се облага с корпоративен данък за данъчната печалба, реализирана през последния данъчен период по ал. 2 по общия ред на закона. Данъкът е окончателен.

(4) Данъчната декларация за последния период за данъчни цели в случаите по ал. 1 се подава от лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, в 30-дневен срок от датата на заличаването на данъчно задълженото лице заедно с копие от съдебното решение за заличаването. Когато датата на заличаването е преди 31 март и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, подава тази декларация в срока по изречение първо.

(5) Дължимият корпоративен данък за последния период за данъчни цели в случаите по ал. 1 се внася до датата на заличаването. Когато датата на заличаването е преди 31 март и корпоративният данък за предходната година не е внесен, данъчно задълженото лице внася корпоративния данък за предходната година в срока по изречение първо.

Чл. 165 Данъчно третиране при разпределение на ликвидационен дял

(1) Разпределените като ликвидационен дял активи към момента на разпределението за данъчни цели се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и се отписват.

(2) В случаите по ал. 1 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на ликвидационния дял или дивидента. Свързаните с активите данъчни временни разлики се признават по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

(3) Счетоводните приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на ликвидационния дял или дивидента под формата на активи, не се признават за данъчни цели.

Чл. 166 Понятие за преотстъпване

Преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон.

Чл. 167 Общо изискване за преотстъпване на корпоративен данък

(1) По реда на тази глава се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма:

1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и

2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и

3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.

(2) Не са налице задължения по ал. 1, когато към 31 декември на съответната година същите не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите.

(3) Изпълнението на изискването по ал. 1 се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация.

Чл. 168 Счетоводно отчитане на преотстъпен корпоративен данък

(1) Преотстъпеният корпоративен данък по реда на тази глава се отчита в собствения капитал.

(2)

Чл. 169 Признаване на част от неразпределяемите приходи или разходи

(1) Частта от неразпределяемите приходи или разходи, съответстваща на дейностите, за които се ползва преотстъпването на корпоративния данък, се определя, като общият размер на неразпределяемите приходи или разходи се умножи по съотношението между нетните приходи от продажби от дейностите, за които се ползва преотстъпването, и всички нетни приходи от продажби.

(2) Неразпределяемите суми, с които се преобразува счетоводният финансов резултат, когато не могат да се отнесат само към определена дейност и са свързани с осъществяването на дейност, за която се ползва преотстъпване, се разпределят за дейността, за която се преотстъпва корпоративният данък, като определянето на данъчния финансов резултат за тази дейност се извършва на базата на съотношението по ал. 1.

Чл. 170 Деклариране на преотстъпен корпоративен данък

Когато на данъчно задължено лице се преотстъпва корпоративен данък на различни основания по реда на тази глава, в годишната данъчна декларация лицето задължително декларира поредността, в която е ползвало различните основания за преотстъпване на корпоративния данък.

Чл. 171 Преотстъпване на допълнително установен корпоративен данък

(1) Данъчно задължено лице, на което е преотстъпен корпоративен данък в минала година, има право на преотстъпване и за допълнително установения недеклариран корпоративен данък за съответната минала година, при условие че изпълни всички изисквания, предвидени в тази глава за съответното преотстъпване на корпоративен данък.

(2) Срокът за изпълнението на тези изисквания започва да тече от датата на установяване на допълнителния корпоративен данък.

(3) Алинея 2 не се прилага за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.

Чл. 172 Преустановяване на правото на преотстъпване

(1) Правото на преотстъпване по реда на тази глава се преустановява при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон и при преобразуване на данъчно задължено лице, с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон.

(2) Алинея 1 се прилага и при преустройство на кооперативни организации.

(3) Правото на преотстъпване по чл. 184 във връзка с чл. 189 се преустановява и в случаите, в които не са изпълнени всички условия на тази глава за прилагане на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.

Чл. 173 Неизпълнение на изисквания

(1) Когато не са изпълнени изискванията на тази глава за използване (разходване) на преотстъпен корпоративен данък, последният се дължи в пълния му размер по общия ред на закона за годината, за която е възникнал.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато в случаите на преобразуване приемащите или новоучредените дружества изпълнят задълженията на преобразуващите се дружества при спазване на условията и реда на тази глава, отнасящи се до преобразуващите се дружества. В случаите по изречение първо приемащите или новоучредените дружества са солидарно отговорни за преотстъпения корпоративен данък на преобразуващите се дружества.

(3) Алинея 2 се прилага и при преустройство на кооперативни организации.

(4) Правото на преотстъпване по чл. 184 във връзка с чл. 189 не възниква в случаите, в които не са изпълнени всички условия на тази глава за прилагане на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.

(5) Когато неизпълнението на условията за прилагане на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, възникне през периода за извършване на съответната първоначална инвестиция, преотстъпеният корпоративен данък по това облекчение се дължи по общия ред на закона за годината, за която е възникнал.

(6) В случаите на данъчно облекчение, представляващо минимална помощ или държавна помощ за земеделски стопани, корпоративният данък по ал. 1 се дължи по общия ред на закона в следните размери:

1. за данъчно облекчение, представляващо минимална помощ – в размера на превишението на преотстъпения данък над инвестицията по чл. 188, ал. 3;

2. за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани – в размера на превишението на преотстъпения данък над 65 на сто от настоящата стойност на активите по чл. 189б, ал. 2, т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване.

(7) Когато с преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 във връзка с чл. 188 ще бъде превишен таванът, определен в чл. 188, ал. 1, правото на преотстъпване не възниква за никоя част от този корпоративен данък.

Чл. 174 Колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове и други алтернативни инвестиционни фондове

Колективните инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България, националните инвестиционни фондове и алтернативните инвестиционни фондове, създадени за изпълнението на финансови инструменти въз основа на финансови споразумения по смисъла на чл.38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (OB, L 347/320 от 20декември 2013г.) по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, не се облагат с корпоративен данък.

Чл. 175 Дружества със специална инвестиционна цел

Дружествата със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация не се облагат с корпоративен данък.

Чл. 176 Български червен кръст

Българският червен кръст не се облага с корпоративен данък.

Чл. 177 Данъчно стимулиране при наемане на безработни лица

(1) Данъчно задължено лице има право да намали счетоводния си финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, когато е наело лице по трудово правоотношение за не по-малко от 12 последователни месеца и към момента на наемането му то е:

1. регистрирано като безработно за повече от една година, или

2. регистрирано безработно лице на възраст над 50 години, или

3. безработно лице с намалена работоспособност.

(2) Намалението се извършва с изплатените суми за трудово възнаграждение и внесените за сметка на работодателя вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за първите 12 месеца от наемането. Намалението се извършва еднократно в годината, през която изтича 12-месечният период.

(3) Намаление не се извършва за сумите, получени по Закона за насърчаване на заетостта и по реда на чл. 22д от Закона за насърчаване на инвестициите.

(4)

Чл. 177а Данъчно стимулиране при предоставяне на стипендии

(1) Признават се за данъчни цели счетоводните разходи за учредена и предоставена стипендия на ученик, придобиващ средно образование, или на студент в училище в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, за период не по-малко от 12 и не повече от 24 месеца и към момента на предоставянето на стипендията са изпълнени следните условия:

1. стипендиантът е ученик в последните два класа от придобиване на средно образование или студент в последните две години от придобиване на образователна степен „бакалавър“ или „магистър“ и не е навършил 25-годишна възраст;

2. професията на стипендианта намира приложение в дейността на данъчно задълженото лице;

3. данъчно задълженото лице се е задължило с договора за предоставяне на стипендията да приеме стипендианта на работа за период не по-малък от общия брой на месеците, за които се предоставя стипендията.

(2) Данъчно задълженото лице може да учреди и предостави по реда на ал. 1 стипендия на един или повече ученици или студенти.

(3) В случай че данъчно задълженото лице не приеме стипендианта на работа в срок до края на календарната година, следваща годината на завършване на обучението, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на настъпване на това обстоятелство счетоводният финансов резултат се увеличава с размера на предоставената стипендия.

(4) В случай че данъчно задълженото лице приеме стипендианта на работа за част от периода по ал. 1, т. 3, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на прекратяване на правоотношението счетоводният финансов резултат се увеличава с частта от предоставената стипендия, пропорционална на неизпълненото задължение по ал. 1, т. 3.

(5) В случаите, когато стипендиантът откаже да започне работа в срок до края на календарната година, следваща годината на завършване на обучението, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на настъпване на това обстоятелство счетоводният финансов резултат се увеличава със:

1. целия размер на предоставената стипендия, когато не е договорено обезщетение в полза на данъчно задълженото лице по предоставената стипендия;

2. разликата между предоставената стипендия и договореното обезщетение, когато обезщетението е договорено в размер, по-малък от предоставената стипендия.

Чл. 177б

Член 177 не се прилага за наети лица по трудово правоотношение, за които е приложен чл. 177а.

Чл. 178 Предприятия, наемащи хора с увреждания

(1) Корпоративният данък се преотстъпва изцяло на юридическите лица - специализирани предприятия или кооперации по смисъла на Закона за хората с увреждания, които към 31 декември на съответната година са членове на национално представителните организации на и за хора с увреждания и в които най-малко:

1. двадесет на сто от общия брой на персонала са незрящи и слабо виждащи хора, или

2. тридесет на сто от общия брой на персонала са хора с увреден слух, или

3. петдесет на сто от общия брой на персонала са хора с други увреждания.

(2) Корпоративният данък на юридическите лица по ал. 1 се преотстъпва пропорционално на броя на хората с увреждания или трудоустроените лица към общия брой на персонала, когато не са изпълнени изискванията по ал. 1 за броя на наетите лица.

(3) Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се разходва изцяло за интеграция на хората с увреждания или за поддържане и разкриване на работни места за трудоустроени лица в следващите две години след годината, за която се ползва преотстъпването. Планирането, разходването и отчитането на средствата се извършват с наредби на националните организации на и за хора с увреждания съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 179 Земеделски производители

(отменен)

(1) Корпоративният данък се преотстъпва в размер 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от непреработената растителна и животинска продукция, в т. ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство.

(2) Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за извършване на посочените в ал. 1 дейности, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.

Чл. 180 Ръководство на въздушното движение

(отменен)

(1) Корпоративният данък се преотстъпва в размер 60 на сто на държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” за данъчната му печалба от основния предмет на дейност.

(2) Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира и разходва за изпълнение на европейските програми за интегриране и хармонизиране на националните системи за управление на въздушното движение на европейските страни и за поддържане на паричния резерв, определен в Закона за гражданското въздухоплаване.

Чл. 181 Социални и здравноосигурителни фондове

(1) Корпоративният данък се преотстъпва в размер 50 на сто на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.

(2) Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в основната дейност в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.

Чл. 182 Данъчно задължени лица, които не могат да ползват данъчни облекчения

(1) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не се прилага по отношение на данъчно задължени лица, които:

1. извършват дейност в секторите транспорт, лигнитни въглища, въглища, стоманодобив, енергетика, широколентови мрежи, рибарство и аквакултури, първично производство, преработка и предлагане на пазара на селскостопански продукти, посочени в приложение I на Договора за функционирането на Европейския съюз, за съответната дейност, или

2. са в производство по, ликвидация или в производство по оздравяване, или

3. се определят като предприятия в затруднено положение.

4. самостоятелно или на равнище група закриват същата или подобна производствена дейност в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или са извършили преместване в производствения обект, в който трябва да се осъществи подпомаганата първоначална инвестиция, две години преди датата на подаване на формуляр за кандидатстване за помощ или ако към момента на неговото подаване не се ангажират да не затворят или да не извършат такова преместване в срок от две години, след като приключи първоначалната инвестиция, за която ще се преотстъпва корпоративен данък.

(2) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на:

1. данъчно задължени лица с дейност в първичното производство на продукти от риболов и аквакултури;

2. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в преработката и предлагането на пазара на продукти от риболов и аквакултури;

3. данъчно задължени лица, които извършват дейност в областта на първичното производство на селскостопански продукти;

4. данъчно задължени лица, осъществяващи дейност в преработката на селскостопански продукти и търговията с тях;

5. инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки.

(3) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне някое от условията по ал. 1 през периода на извършване на съответната първоначална инвестиция.

(4) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне условие по ал. 2 през периода на инвестиране.

(5) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, не се прилага по отношение на:

1. предприятия в затруднено положение;

2. данъчно задължени лица, представляващи големи предприятия;

3. инвестиции в напояване.

(6) Данъчните облекчения, представляващи държавна помощ за регионално развитие и за земеделски стопани, не се прилагат по отношение на данъчно задължени лица, които не са изпълнили решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не са възстановили изцяло помощта.

Чл. 183 Общини с безработица, по-висока от средната за страната

(1) Общините с безработица, по-висока от средната за страната, за целите на чл. 184, т. 1 се определят ежегодно със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на труда и социалната политика, която се обнародва в „Държавен вестник“

(2)

(3) Община, чийто административен център е център и на друга община, се включва в списъка по ал. 1 въз основа на среднопретегленото ниво на безработица в съответните общини, определено на база на броя на икономически активното население в тях.

(4) Предложението на министъра на труда и социалната политика по ал. 1 за всяка година се предоставя на Министерството на финансите в срок до 31 януари на следващата година.

(5) Заповедта по ал. 1 се издава в срок три работни дни от получаването на предложението на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 184 Данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната

Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. данъчно задълженото лице:

2. през целия данъчен период данъчно задълженото лице поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко 50 на сто от тях са заети пряко в извършваната производствена дейност;

3. през целия данъчен период не по-малко от 30 на сто от персонала са лица с постоянен адрес в общини по т. 1;

4. изпълнени са условията по:

Чл. 185 Специфични случаи на преотстъпване

(1) Когато в резултат на увеличената трудова заетост общината отпадне от обхвата на общините по чл. 183, лицето, придобило право на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 във връзка с чл. 188, запазва това право през следващите 5 последователни години, считано от годината, през която районът отпадне от списъка, при спазване на останалите условия за преотстъпване.

(2) Лицето, придобило право на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 184 във връзка с чл. 189, запазва това право за проекта за първоначална инвестиция за данъчните периоди, посочени в заповедта по чл. 189, т. 1, буква „б“ на Българската агенция за инвестиции, но не по-късно от 2027 г.

Чл. 186 Инвестиционен данъчен кредит

(отменен)

(1) Данъчно задължените лица имат право да намалят корпоративния си данък за 2007 г. с до 10 на сто от стойността на придобитите дълготрайни материални и нематериални активи съгласно счетоводното законодателство, когато са изпълнени условията за минимална помощ по чл. 188.

(2) Правото по ал. 1 възниква, при условие че придобитите активи се използват в дейност, осъществена в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица със или над 50 на сто по-висока от средната за страната за същия период.

Чл. 187 Данъчно облекчение за кооперации

(отменен)

(1) Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на кооперациите и образуваните от тях предприятия, членуващи в кооперативни съюзи по смисъла на глава четвърта от Закона за кооперациите, когато са изпълнени условията за минимална помощ по чл. 188.

(2) Кооперациите и образуваните от тях предприятия превеждат 50 на сто от преотстъпения корпоративен данък в инвестиционните фондове на кооперативните съюзи в сроковете за внасянето му в бюджета.

(3) Кооперативните съюзи ежегодно до 31 март отчитат пред Министерството на финансите набирането и целевото разходване на преотстъпения корпоративен данък. Когато се установи, че не са изпълнени условията за преотстъпване, постъпилият в кооперативните съюзи преотстъпен данък се възстановява от тях в републиканския бюджет със съответната лихва.

Чл. 188 Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ

(1) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, е налице, когато сумата на получените минимални помощи от данъчно задълженото лице през предходните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или източник на придобиването им не превишава праг от 200 000 евро, а за данъчно задължено лице, което осъществява автомобилни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение – праг от 100 000 евро. Тези прагове се прилагат независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейския съюз. В сумата на получените минимални помощи се включват и:

1. преотстъпеният корпоративен данък на данъчно задълженото лице за предходните три години, включително корпоративният данък, който подлежи на преотстъпване за текущата година, с изключение на преотстъпения корпоративен данък, за който са изпълнени условията на чл. 189 и 189б;

2. всички помощи за предходните три години, включително текущата, предоставяни на някое от преобразуващите се дружества, които следва да се вземат предвид от данъчно задълженото лице съгласно чл. 3, параграфи 8 и 9 от Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 2023/2831 от 15 декември 2023 г.), като резултат от преобразуване на дружествата или прехвърляне на предприятие.

(2) Когато към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице е едно и също предприятие, данъчното облекчение е налице, когато сумата на получените минимални помощи общо от всички лица, формиращи едно и също предприятие, заедно със сумата на помощта по този член през предходните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или източник на придобиването им, не превишава съответния праг по ал. 1.

(3) Преотстъпеният данък по чл. 184 трябва да се инвестира в дълготрайни материални или нематериални активи съгласно счетоводното законодателство в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът.

(4) Когато с определения за преотстъпване данък за годината ще се превиши съответният праг по ал. 1 и 2, данъчно задълженото лице, в т.ч. данъчно задължените лица, които са едно и също предприятие, не могат да ползват преотстъпване за целия размер на данъка, определен за преотстъпване.

(5) Преотстъпеният данък, инвестиран в активите по ал. 3, се натрупва:

1. с друга минимална помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕС) 2023/2832 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (ОВ, L 2023/2832 от 15 декември 2023 г.);

2. до прага, определен в ал. 1 и 2, с друга минимална помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор (ОВ, L 352/9 от 24 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 717/2014 на Комисията от 27 юни 2014 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в сектора на рибарството и аквакултурите (ОВ, L 190/45 от 28 юни 2014 г.);

3. до максимално допустимия интензитет или размер на съответната държавна помощ, определен с решение на Европейската комисия за одобряване на съответната помощ и/или с оценката по чл. 28, ал. 1 от Закона за държавните помощи за тези активи.

(6) Данъчно задълженото лице декларира в годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративният данък:

1. размера на получените минимални помощи, независимо от тяхната форма и източник, за предходните три години, включително текущата;

2. размера на всички предходни помощи за предходните три години, включително текущата, предоставяни на някое от преобразуващите се дружества, които следва да се вземат предвид от данъчно задълженото лице съгласно чл. 3, параграфи 8 и 9 от Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, като резултат от преобразуване на дружествата или прехвърляне на предприятие.

(7) В случаите, когато данъчно задълженото лице е едно и също предприятие, се декларират и:

1. всички данъчно задължени лица, които са едно и също предприятие;

2. размерът на получените минимални помощи от лицата по т. 1, независимо от тяхната форма и източник, за предходните три години, включително текущата.

(8) В случаите по ал. 7, т. 2 размерът на получените минимални помощи се декларира от първото подало годишна данъчна декларация данъчно задължено лице за съответната година. Декларираният размер ползва всички данъчно задължени лица, които са едно и също предприятие.

Чл. 189 Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие

Държавната помощ за регионално развитие под формата на преотстъпен данък се предоставя за проект за първоначална инвестиция на данъчно задължено лице, което е микро-, малко или средно предприятие при спазване на следните условия:

1. общи условия:

2. условия, които оказват влияние върху размера и интензитета на помощта:

3. условия, свързани с приемливите разходи, първоначалната инвестиция и активите, които са част от нея:

4. допълнителни условия в случаите, когато първоначалната инвестиция е част от голям инвестиционен проект или от единен инвестиционен проект:

Чл. 189а Данъчно облекчение за извършвана дейност в селското стопанство, преработвателната промишленост, производството, високите технологии и инфраструктурата

(отменен)

Корпоративният данък се преотстъпва за срок 5 години в размер 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършвана дейност в селското стопанство, преработвателната промишленост, производството, високите технологии и инфраструктурата, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. данъчно задълженото лице извършва инвестиция в размер над 10 млн. лв. годишно;

2. придобиват се активи като част от инвестицията по т. 1, които са фабрично нови и не са били експлоатирани преди придобиването им;

3. изпълнени са условията по:

Чл. 189б Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители

(1) Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.

(2) Корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването;

2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;

3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации;

4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 65 на сто от настоящата стойност на активите по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване;

5. настоящата стойност на всички активи по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта, не може да превишава праг от 600 000 евро; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване;

6. определеният в т. 5 праг не може да се заобикаля чрез изкуствено разделяне на активите по т. 1;

8. активите по т. 1 не заместват съществуващи активи;

9. за активите по т. 1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи:

7.

(3)

(4)

Чл. 189в Изпълнение на решението за държавна помощ за регионално развитие

Изпълнението на Решението на Европейската комисия за държавна помощ за регионално развитие по чл. 189 се осигурява от Българската агенция за инвестиции, Националната агенция за приходите и Министерството на финансите съобразно компетентността им, включително:

1. от Българската агенция за инвестиции – по отношение потвърждаване на условията и издаване на заповедта по чл. 189, т. 1, буква „б“;

2. от Националната агенция за приходите – по отношение на контрола, докладването и прозрачността на схемата;

3. от Министерството на финансите – по отношение на управлението на схемата и уведомяване на Европейската комисия за всички планове за изменение на схемата, по реда на Закона за държавните помощи.

Чл. 190 Ограничения при ползване на данъчни облекчения

(1) Данъчно задължено лице не може да ползва повече от едно данъчно облекчение по този раздел през една и съща година.

(2) Активите, в които е инвестиран преотстъпен данък съгласно чл. 188, ал. 3, се изключват от обхвата на първоначална инвестиция.

Чл. 191 Данъчно задължени лица, които не могат да ползват данъчното облекчение

Данъчното облекчение по този раздел не могат да ползват данъчно задължени лица, които:

1. извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, транспорт и корабостроене, за съответната дейност, или

2. са в производство по несъстоятелност, ликвидация или в производство по оздравяване, или

3. се определят като предприятие в затруднение, или

4. получават помощи за дейности, свързани с износ, а именно - помощи, пряко обвързани с количествата - обект на износа, с изграждането и работната мрежа на дистрибуцията или с други текущи разходи, свързани с дейността по износа, или

5. получават помощи, при които е поставено условие за използване с предимство на местни пред вносни стоки.

Чл. 192 Данъчно облекчение за насърчаване на заетостта

(1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат може да се намали с внесените задължителни осигурителни вноски за текущата година за сметка на работодателя за новоразкритите работни места, когато са изпълнени условията по чл. 193. Намалението се ползва еднократно в годината, през която са назначени лицата.

(2) Правото по ал. 1 възниква, при условие че работните места са разкрити в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 50 на сто по-висока от средната за страната за същия период.

Чл. 193 Общи условия

(1) Данъчно задължените лица, които прилагат този раздел, трябва да изпълнят изискванията за предоставяне на държавна помощ за заетост съгласно Регламент (ЕО) № 2204/2002 на Европейската комисия, включително:

1. в резултат на новоразкритите работни места трябва да е налице увеличение на средносписъчния брой на персонала за текущата спрямо предходната година и на новоразкритите работни места трябва да са назначени по трудов договор лица, регистрирани като безработни;

2. създадените нови работни места трябва да бъдат поддържани най-малко три години;

3. държавната помощ по чл. 192 заедно с други държавни помощи за насърчаване на заетост за същите новоразкрити работни места не трябва да превишава 50 на сто или съответния процент съгласно приложимата регионална карта за държавна помощ, приета с постановление на Министерския съвет, от разходите за заплати и задължителни осигурителни вноски за новоразкритите работни места за две години;

4. държавната помощ по чл. 192 заедно с други държавни помощи за регионално развитие и за насърчаване на заетост не трябва да превишава 50 на сто или съответния процент съгласно приложимата регионална карта за държавна помощ, приета с постановление на Министерския съвет, от сумата на първоначалната инвестиция и разходите за заплати и задължителни осигурителни вноски за новоразкрити работни места за две години, свързани с първоначалната инвестиция.

(2) Когато държавната помощ за насърчаване на заетост по чл. 192, включително други държавни помощи за заетост, превишава 30 млн. лв. за три години, намалението е валидно, когато са изпълнени условията по този раздел и данъчно задълженото лице е получило при условията и по реда на Закона за държавните помощи разрешение от Европейската комисия за допустимост.

(3) Изпълнението на условията по този раздел се декларира с годишната данъчна декларация.

Чл. 194 Данък, удържан при доходи от дивиденти и ликвидационни дялове

(1) С данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на:

1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;

2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.

(2) Данъкът по ал. 1 е окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивиденти или ликвидационни дялове.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато дивидентите и ликвидационните дялове са разпределени в полза на:

1. местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;

2. договорен фонд.

3. чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейската общност, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.

Чл. 195 Данък, удържан при доходи на чуждестранни лица

(1) Доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната и доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 9, на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.

(2) Данъкът по ал. 1 се удържа от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2.

(3) Когато платецът на дохода не е данъчно задължено лице по чл. 2 и за доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2, данъкът се удържа от получателя на дохода.

(4) Алинеи 1 и 2 се прилагат и когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност в страната начислява посочените доходи на други части на предприятието си, разположени извън страната, в следните случаи:

1. конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки, извършвани чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, и насочени към трети лица, или

2. обичайната дейност, извършвана чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието, или

3. предметът на трансфера е предназначен за реализиране в променен или непроменен вид към друго лице.

(5) Авансовите плащания във връзка с доходите по ал. 1 не подлежат на облагане с данък при източника.

(6) С данък при източника не се облагат:

1. доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице, държавата и общините и допуснати до търговия на регулиран пазар или на пазар за растеж в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице – емитент на облигации или други дългови ценни книжа, когато са изпълнени едновременно следните условия:

3. доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения при условията на ал. 7 – 12.

4. доходите от лихви по заем, по който не се издават облигации и по който държавата или общините са заемополучател.

(7) Доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения не се облагат с данък при източника, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1. притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава – членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз;

2. местното юридическо лице – платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице – притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.

(8) Доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения може да не се облагат с данък при източника и преди да е изтекъл срокът по ал. 12, т. 2, при условие че към момента на начисляване на дохода притежаването на изискуемия минимум от капитала не е прекъснато.

(9) В случаите по ал. 8, когато притежаването на изискуемия минимум от капитала е прекъснато преди изтичането на минималния двегодишен срок, за освободените по ал. 8 доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения се дължи данък при източника, като се прилага данъчната ставка в размер 10 на сто. За дължимия данък при източника се дължи лихва за просрочие за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му.

(10) Когато неподлежащ на облагане доход от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е обложен, притежателят на дохода има право да поиска възстановяване на данъка. Възстановяването се извършва по реда и в сроковете на Данъчно осигурителния процесуален кодекс, но не по-късно от една година от подаване на искането за възстановяване.

(11) Алинеи 7, 8, 9 и 10 не се прилагат за:

1. доходи, които представляват разпределение на печалба или възстановяване на капитал;

2. доходи от вземания за дълг, които дават право на участие в печалбите на длъжника;

3. доходи от вземания за дълг, които дават право на кредитора да замени своето право на лихва за право на участие в печалбите на длъжника;

4. доходи от вземания за дълг, при които няма клауза за връщане на главницата или връщането е след повече от 50 години от датата на емитирането на дълга;

5. доходи, представляващи непризнати за данъчни цели разходи на място на стопанска дейност в Република България, с изключение на тези по чл. 43;

6. доходи, начислени от чуждестранно юридическо лице от държава, която не е държава – членка на Европейския съюз, чрез място на стопанска дейност в Република България;

7. доходи от сделки, на които основният мотив или един от основните мотиви е отклонение или избягване от данъчно облагане.

(12) За целите на ал. 7 – 11:

1. чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, е всяко чуждестранно юридическо лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:

2. едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:

3. чуждестранно юридическо лице е притежател на дохода, когато получава този доход в своя полза, а не като посредник или агент на друго лице;

4. място на стопанска дейност е притежател на дохода, когато едновременно са изпълнени следните условия:

Чл. 196 Финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар или на пазар за растеж

Не се облагат с данък при източника доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби.

Чл. 197 Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите от дивиденти

Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от дивиденти, е брутният размер на разпределените дивиденти.

Чл. 198 Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите от ликвидационни дялове

Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от ликвидационни дялове, е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.

Чл. 199 Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица

(1) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите по чл. 195, ал. 1, е брутният размер на тези доходи, с изключение на случаите по ал. 3 и 4.

(2) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от лихви на чуждестранни юридически лица по договори за финансов лизинг в случаите, когато в договора не е определен размерът й, се определя на базата на пазарната лихва.

(3) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица от разпоредителни действия с финансови активи, е положителната разлика между продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване.

(4) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранните лица от разпореждане с недвижимо имущество, е положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на недвижимото имущество.

(5) Продажната цена за целите на ал. 3 и 4 представлява насрещната престация по сделката, включително възнаграждението, различно от пари, което се оценява по пазарни цени към датата на начисляване на дохода.

(6) При прекратяване на договор за финансов лизинг преди изтичане на срока му и без да се прехвърли правото на собственост върху съответните активи - предмет на договора, неподлежащите на връщане лизингови вноски се смятат за доход от ползване на имущество, придобит от чуждестранното юридическо лице към момента на прекратяването. Внесеният данък при източника за дохода от лихви до момента на прекратяване на лизинговия договор се приспада от дължимия данък при източника за дохода от ползване на имуществото.

Чл. 200 Данъчни ставки

(1) Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 194 е 5 на сто.

(2) Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 195 е 10 на сто.

Чл. 201 Деклариране на данъка. Удостоверение за удържан данък върху доходи на чуждестранни лица. Предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен

(1) Лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 194 и 195, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода.

(2) Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.

(3) В случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията се подава от получателя на дохода в срока по ал. 1.

(4) По искане на заинтересованото лице за внесения по реда на този закон данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е подадена или подлежи на подаване декларацията по ал. 1.

(5) С декларацията по ал. 1 лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 195, или получателите на доходите в случаите по ал. 3 предоставят информация за доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 2, 6 и 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за целите на автоматичния обмен. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията, подавана за четвъртото тримесечие на съответната година, като при преобразуване информацията се изготвя и предоставя от правоприемника. При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице информацията се предоставя в декларацията по ал. 7.

(6) Редът по ал. 5 се прилага и от чуждестранни юридически лица, които реализират доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 2, 6 и 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез място на стопанска дейност в Република България.

(7) При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице декларацията се подава от лицата по чл. 161, ал. 7 в срока и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162.

Чл. 202 Внасяне на данъка

(1) Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 194, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивиденти или на ликвидационни дялове.

(2) Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 194, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивиденти или на ликвидационни дялове.

(3) Дължимият данък по ал. 1 и 2 се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода.

(4) Когато платецът на дохода по ал. 2 не е данъчно задължено лице и за доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2, данъкът се внася от получателя на дохода в срока по ал. 2, като доходът се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице. Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъкът се внася в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София.

(5) Надвнесен данък се възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежи на внасяне данъкът.

(6) При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице данъкът се внася в сроковете за декларирането му от лицата по чл. 161, ал. 7.

Чл. 202а Преизчисляване на данък при източника

(1) Чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, има право да избере да преизчисли данъка при източника за доходите по чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8. Когато чуждестранното лице избере да преизчисли данъка при източника, преизчислението се извършва за всички реализирани от него доходи по чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 през годината.

(2) Когато чуждестранното лице избере да преизчисли данъка при източника за реализираните от него доходи, преизчисленият данък е равен на корпоративния данък, който би бил дължим за тези доходи, ако те са реализирани от местно юридическо лице. Когато чуждестранното лице е извършило разходи, свързани с доходите по изречение първо, за които би бил дължим данък върху разходите, ако те бяха извършени от местно юридическо лице, с този данък се увеличава сумата на преизчисления данък.

(3) Когато размерът на внесения данък при източника по чл. 195, ал. 1 превишава размерa на преизчисления данък по ал. 2, разликата подлежи на възстановяване до размера на данъка при източника по чл. 195, ал. 1, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия данък в държавата, където то е местно лице.

(4) Изборът за преизчисляване на данъка при източника се упражнява чрез подаване на годишна данъчна декларация по образец. Данъчната декларация се подава от чуждестранното лице в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, в срок до 31 декември на годината, следваща годината на начисляване на доходите.

(5) Възстановяването на данък по ал. 3 се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.

(6) Алинеи 1 – 5 не се прилагат, когато чуждестранното лице е местно лице за данъчни цели на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, която не е държава – членка на Европейския съюз, с която Република България:

1. няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, или

2. има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в която не е предвидено:

Чл. 203 Отговорност

Когато данъкът по чл. 194 и 195 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените за тези доходи лица.

Чл. 204 Обекти на облагане

(1) С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:

1. представителните разходи, свързани с дейността;

2. социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предоставени в натура включват и:

3.

4. разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) Алинея 1 се прилага и когато отчитането на сумите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

Чл. 205 Социални разходи, които не са в натура

Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 206 Признаване на данъка върху разходите

(1) Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма.

(2) Данъкът върху разходите е окончателен.

Чл. 207 Данъчно задължени лица

(1) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, ал. 1, т. 1 са лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък.

(2) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204 ал. 1, т. 2 са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол. Освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки “Живот”

(3) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, ал. 1, т. 4 са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол или по правоотношения за полагане на личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 208

Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “а” в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.

Чл. 209 Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна

(отменен)

(1) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “б” в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на хартиен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите за храна на хартиен носител е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;

2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите за храна на хартиен носител;

3. ваучерите за храна на хартиен носител са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

4.

5.

(2) Право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите, което:

1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение;

2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;

3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

4. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение;

5. се представлява от лица, които:

6. разполага с образец на ваучер за храна на хартиен носител, който отговаря на следните изисквания:

(3) Разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс. Отказ за издаване на разрешение се извършва с мотивирана писмена заповед на министъра на финансите на кандидат, който не отговаря на някое от изискванията по ал. 2 или който е представил неверни данни или информация. Разрешението се отнема, когато операторът: Лице с отнето разрешение няма право да кандидатства за ново разрешение в срок от две години след датата на заповедта по ал. 4.

1. престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 2, 8 и 9;

2. престане да осъществява дейност;

3. не е осъществявал дейност през предходните две години, от които за годината преди предходната е получил първа индивидуална квота;

4. е предоставил на работодатели ваучери за храна на хартиен носител по получена индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна на хартиен носител, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, или е предоставил ваучери за храна на хартиен носител, без да е получил индивидуална квота.

(4) Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.

(5) Отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучери за храна на хартиен носител, броят на издаваните ваучери за храна на хартиен носител, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите. Освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол

(7) Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на хартиен носител се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

(8) Операторът използва получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна на хартиен носител само за разплащане по банков път с доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна на хартиен носител, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора.

(9) Операторът сключва договори за обслужване само с доставчици, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 210

(1) Не се облагат с данък по чл. 204, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.

(3) Алинея 1 се прилага и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.

Чл. 211 Данъчна основа за данъка върху представителните разходи

Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 са начислените разходи за календарната година.

Чл. 212 Данъчна основа за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура

Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година. Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за вноски (премии) за допълнителното социално осигуряване и застраховки “Живот”

Чл. 213

(1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква „а“ е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по реда на ал. 2 и 3.

(2) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарната година по чл. 204, т. 2, буква “а” е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.

(3) Когато не е изпълнено условието за освобождаване от данък по чл. 208, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.

Чл. 214 Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна

на електронен носител

(1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква „в“ е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по реда на ал. 2 и 3.

(2) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарната година по чл. 204, т. 2, буква „в“ е превишението на тези разходи над 200 лв. месечно за всяко наето лице.

(3) Когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209а, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарната година.

Чл. 215 Данъчна основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация напревозни средства

(отменен)

(1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 са начислените през календарната година разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.

(2) Когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа по ал. 1:

1. разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през календарната година;

2. разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за календарната година.

(3) Когато основата за облагане по ал. 1 е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите години.

Чл. 216 Данъчни ставки

(1) Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 1 и 2 е 10 на сто.

(2) Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е 3 на сто.

Чл. 217 Деклариране и внасяне на данъка

(1) Данъкът върху разходите се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът. Когато данъчно задължено лице има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху разходите.

(3) Данъчно задължените лица декларират избора си по чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за текущата година в годишната данъчна декларация, подавана за предходната година.

(4) Новоучредените данъчно задължени лица декларират избора си по ал. 3 за годината на учредяването им с годишната данъчна декларация, подавана за същата година. Лицата, които за предходната година не са били задължени и не са подали годишна данъчна декларация, декларират избора си по ал. 3 с годишната данъчна декларация за текущата година.

(5) При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице данъкът върху разходите се декларира и внася от лицата по чл. 161, ал. 7 в срока и по реда за подаване на данъчната декларация и за внасяне на данъка по чл. 162 и 163.

Чл. 217а Обект на облагане

С данък върху разходите се облагат допълнителните разходи на народните представители.

Чл. 217б Данъчно задължено лице

Данъчно задължено лице за данъка по чл. 217а е Народното събрание на Република България.

Чл. 217в Данъчна основа

Данъчната основа за определяне на данъка върху допълнителните разходи на народните представители са начислените разходи за календарната година.

Чл. 217г Данъчна ставка

Данъчната ставка на данъка по чл. 217а е 10 на сто.

Чл. 217д Деклариране и внасяне на данъка

(1) Данъкът върху допълнителните разходи на народните представители се декларира с данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 декември на съответната година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на Народното събрание на Република България.

(2) Данъкът върху допълнителните разходи на народните представители се внася до 31 декември на съответната година.

Чл. 218 Алтернативен данък

(1) Данъчно задължените лица, посочени в тази част, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част.

(2) За всички останали дейности лицата по ал. 1 се облагат с корпоративен данък, с изключение на бюджетните предприятия.

Чл. 219 Отчетност

(1) Данъчно задължените лица по тази глава са длъжни да водят подробна отчетност и да съхраняват информация, достатъчни за установяване на задълженията им по този закон от органите по приходите на Националната агенция за приходите.

(2)

(3)

1. за хазартната дейност, посочена в раздел V;

2. за хазартните игри, при които залогът е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга;

3. за хазартните игри, които съгласно Закона за хазарта са осигурени с одобрена от Държавната комисия по хазарта централна компютърна система, включително система за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигуряват онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите.

(4)

(5) Данъчно задължените лица по тази глава подават годишен отчет за дейността в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Чл. 220 Общи положения

Хазартните дейности от тото и лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, се облагат с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Чл. 221 Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартните игри тото и лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти.

Чл. 222 Данъчна основа

Данъчната основа за определяне на данъка върху хазартната дейност от тото и лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, включително за игрите по този раздел, организирани от разстояние, е стойността на направените залози за всяка игра.

Чл. 223 Данъчна ставка

Данъчната ставка на данъка върху хазартната дейност по този раздел, включително за игрите, организирани от разстояние, е 15 на сто.

Чл. 224 Деклариране на данъка

(1) Данъчно задължените лица декларират данъка по този раздел с подаване на данъчна декларация по образец в срок 7 дни след определянето на резултатите от играта.

(2) Данъчната декларация по ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Чл. 225 Внасяне на данъка

Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се внася в срока за декларирането му.

Чл. 226 Приходи от помощни и спомагателни дейности

(1) Приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.

(2) Данъкът се внася в срок до 31 март на следващата календарна година.

Чл. 227 Общи положения

Хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Чл. 228 Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартните игри - лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено.

Чл. 229 Данъчна основа

(1) Данъчната основа за определяне на данъка върху хазартната дейност по този раздел е номиналът на залога, посочен в билети, талони, или други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри.

(2) Данъчната основа за лотарийните игри – традиционна лотария и числови лотарийни игри Бинго и Кено, организирани от разстояние чрез интернет, са направените залози от регистрирани участници.

Чл. 230 Данъчна ставка

Данъчната ставка на данъка върху хазартната дейност по този раздел, включително за лотарийните игри – традиционна лотария и числови лотарийни игри Бинго и Кено, организирани от разстояние чрез интернет, е 15 на сто.

Чл. 231 Деклариране на данъка

Данъчно задължените лица декларират данъка по този раздел с подаване на данъчна декларация по образец в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на получаване на удостоверителни знаци за участие в хазартни игри, а за хазартните игри, организирани от разстояние чрез интернет – в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на приключване на играта.

Чл. 232 Внасяне на данъка

(1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се внася преди получаване на удостоверителните знаци за участие или осъществяване на вноса им.

(2) Удостоверителните знаци за участие се предоставят на данъчно задължените лица само след представяне на документите за платения данък.

(3) Данъкът върху хазартната дейност за игри по този раздел, организирани от разстояние чрез интернет, се внася в срок до 10-о число на месецa, следващ месеца на приключване на играта.

Чл. 233 Възстановяване на данък

(1) Платеният данък върху неизползваните удостоверителни знаци за участие се възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето:

1. след приключване на всеки дял (тираж) на лотарийните игри, или

2. когато лицензът на организатора е прекратен на основание чл. 35, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта.

(2) Данъкът по ал. 1 се възстановява след подаване на искане за възстановяване по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Към искането по ал. 2 се прилагат неизползваните удостоверителни знаци за участие, както и решението на Държавната комисия по хазарта за прекратяване на лиценза в случаите по ал. 1, т. 2.

Чл. 234 Приходи от помощни и спомагателни дейности

(1) Приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.

(2) Данъкът се внася в срок до 31 март на следващата календарна година.

Чл. 235 Общи положения

Хазартната дейност от игри,, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга, се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Чл. 236 Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица по реда на този раздел са организаторите на хазартните игри,, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

Чл. 237 Данъчна основа

Данъчната основа за определяне на данъка по този раздел е увеличението на цената на телефонната или друга електронна съобщителна услуга.

Чл. 238 Данъчна ставка

Данъчната ставка на данъка по този раздел е 20 на сто.

Чл. 239 Деклариране на направените залози и данъка

(1) Организаторът на хазартната игра декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.

(2) Операторът на телефонната или друга електронна съобщителна услуга декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.

(3) Когато организаторът на хазартната игра е чуждестранно юридическо лице, извършващо дейност в страната чрез място на стопанска дейност, в първата декларация по ал. 1 за съответната година се посочват идентификационни данни за собствениците, акционерите или съдружниците в чуждестранното юридическо лице и за размера на тяхното участие, когато размерът на това участие е над 10 на сто.

(4) Когато организаторът на хазартната игра е дъщерно предприятие или клон на предприятие от трета държава по чл. 52б, ал. 1 или 4 от Закона за счетоводството, в първата декларация по ал. 1 за съответната година посочва нетните приходи от продажби в страната и в Европейския съюз за последния отчетен период на предприятието от трета държава.

Чл. 240 Внасяне на данъка

(1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се удържа и внася от оператора на телефонната или друга електронна съобщителна услуга в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите.

(2) Операторът на телефонната или друга електронна съобщителна услуга е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил лиценз от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, и да представи пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонната или друга електронна съобщителна услуга.

Чл. 241 Приходи от помощни и спомагателни дейности

(отменен)

(1) Приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.

(2) Данъкът се внася от организатора на хазартната игра в срок до 31 март на следващата календарна година.

Чл. 242 Общи положения

Хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, включително организирани от разстояние, се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Чл. 243 Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартни игри по чл. 242, ал. 1.

Чл. 244 Определяне на данъка

Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се определя за вписаните в удостоверението за издаден лиценз и експлоатирани:

1. игрални автомати и/или виртуални игрални автомати в игрална зала, съответно всяко игрално място от тях;

2. игрални маси и/или виртуални игрални маси и игрални автомати и/или виртуални игрални автомати в игрално казино, съответно всяко игрално място от тях.

Чл. 245 Размер на данъка

(1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел е в размер, както следва:

1. за игрален автомат и/или виртуален игрален автомат в игрална зала и игрално казино, съответно всяко игрално място от него – 800 лв. на тримесечие;

2. за рулетка и/или виртуална рулетка с максимален брой до 10 едновременни игрални сесии в казино за игрална маса – 22 000 лв. на тримесечие за всяка игрална маса;

3. за друго игрално оборудване и/или друго виртуално игрално оборудване с максимален брой до 7 едновременни игрални сесии в казино – 5000 лв. на тримесечие за всяко игрално оборудване;

4. за игри в игрално казино, за които се събират такси и комисиони за участие – 15 на сто от събраните такси и комисиони за съответното тримесечие.

(2) За тримесечията преди издаване и след отнемане на лиценза за организиране на хазартни игри със съответното игрално оборудване данък по ал. 1, т. 1 – 3 не се дължи.

(3) Данъкът по ал. 1, т. 1 – 3 се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е издаден или е отнет лицензът за организиране на хазартни игри със съответното игрално оборудване.

(4) В случаите по чл. 40 от Закона за хазарта данъкът по ал. 1, т. 1 – 3 се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е спряна или възобновена дейността.

Чл. 246 Деклариране на данъка

(1) Данъчно задължените лица декларират данъка по този раздел с подаване на данъчна декларация по образец в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.

(2) Данъчната декларация по ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето.

(3) Когато данъчно задълженото лице е чуждестранно юридическо лице, извършващо дейност в страната чрез място на стопанска дейност, в първата декларация по ал. 1 за съответната година се посочват идентификационни данни за собствениците, акционерите или съдружниците в чуждестранното юридическо лице и за размера на тяхното участие, когато размерът на това участие е над 10 на сто.

(4) Когато данъчно задълженото лице е дъщерно предприятие или клон по чл. 52б, ал. 1 или 4 от Закона за счетоводството, в първата декларация по ал. 1 за съответната година посочва нетните приходи от продажби в страната и в Европейския съюз за последния отчетен период на предприятието от трета държава.

Чл. 247 Внасяне на данъка

Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се внася в сроковете за декларирането му.

Чл. 248 Общи положения

Приходите на бюджетните предприятия от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, се облагат с данък върху приходите по реда на тази глава.

Чл. 249 Данъчна основа

Данъчната основа за определяне на данъка върху приходите са приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през съответната година.

Чл. 250 Данъчни ставки

(1) Данъчната ставка на данъка върху приходите е 3 на сто.

(2) Данъчната ставка на данъка върху приходите на общините е 2 на сто.

Чл. 251 Преотстъпване на данък

(1) Преотстъпва се 50 на сто от данъка върху приходите на научноизследователските бюджетни предприятия, държавните висши училища, държавните и общинските училища от системата на предучилищното и училищното образование за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.

(2) Преотстъпеният данък се отразява като отписано задължение към държавата.

Чл. 252 Деклариране на данъка

(1) Когато подлежат на облагане с данък върху приходите за съответната година, бюджетните предприятия подават годишна данъчна декларация по образец до 31 март на следващата година.

(2) С годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността.

Чл. 253 Внасяне на данъка

Данъкът върху приходите се внася в срок до 31 март на следващата година.

Чл. 254 Общи положения

(1) Данъчно задължените лица, посочени в тази глава, могат да изберат дейността им от опериране на кораби да се облага с данък върху дейността от опериране на кораби.

(2) Данъчно задължените лица, избрали да се облагат с данъка по ал. 1, се облагат с този данък за срок не по-кратък от 5 години.

Чл. 255 Данъчно задължени лица

(1) Данъчно задължени лица по реда на тази глава са лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато отговарят едновременно на следните условия:

1. са дружества, регистрирани по Търговския закон, или места на стопанска дейност на дружество, което е установено за данъчни цели в друга държава - членка на Европейската общност, или държава - членка на Европейското икономическо пространство, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за установено за данъчни цели в друга държава извън Европейската общност или Европейското икономическо пространство;

2. оперират със собствени или наети кораби, както и отдават под наем кораби;

3. не отказват обучението на стажанти на борда на корабите, с изключение на случаите, когато броят на стажантите в рамките на една година превишава един на 15 офицери, плаващи на корабите;

4. комплектуват екипажите си с български граждани или с граждани на други държави - членки на Европейската общност или на Европейското икономическо пространство;

5. най-малко 60 на сто от нетния тонаж на оперираните кораби е от кораби, които плават под българско знаме или знаме на друга държава - членка на Европейската общност или на Европейското икономическо пространство.

6. осъществяват своята дейност в съответствие с изискванията на международните конвенции и правото на Европейския съюз относно безопасността и сигурността на корабоплаването, опазването на околната среда от замърсяване от кораби и условията на живот и труд на борда на кораба.

(2) Данъчно задължени лица по реда на тази глава са и лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато управляват кораби въз основа на договори за управление и едновременно отговарят на следните изисквания:

1. за тях са изпълнени условията по ал. 1, т. 1, 5 и 6;

2. повече от половината от административния брегови персонал или от екипажа е съставен от български граждани или граждани на други държави – членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;

3. поне две трети от тонажа на управляваните кораби се управлява от дружества, които са местни лица за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Чл. 256 Ограничения в обхвата на данъка

Данъчно задължените лица нямат право да прилагат реда за облагане по тази глава за:

1. морски кораби с нетен тонаж под 100 тона;

2. риболовни кораби;

3. кораби за развлечения, с изключение на пътническите кораби;

4. кораби, които данъчно задължените лица са предоставили за управление или по договор за беърбоут чартър, с изключение на случаите, когато са предоставени на държавата;

5. инсталации за добив на подземни богатства, нефтени платформи и кораби, извършващи драгажни дейности и дейности по теглене и влачене.

Чл. 257 Данъчна основа

(1) Данъчната основа за кораб за един ден в експлоатация се определя, както следва:

1. за кораб с нетен тонаж до 1000 тона - 3,50 лв. за всеки започнати 100 тона;

2. за кораб с нетен тонаж от 1001 до 10 000 тона - 35 лв. плюс 3,00 лв. за всеки започнати 100 тона над 1000 тона;

3. за кораб с нетен тонаж от 10 001 до 25 000 тона - 305 лв. плюс 2,50 лв. за всеки започнати 100 тона над 10 000 тона;

4. за кораб с нетен тонаж над 25 001 тона - 680 лв. плюс 1,00 лв. за всеки започнати 100 тона над 25 000 тона.

(2) Данъчната основа за кораб за календарната година се определя, като данъчната основа за съответния кораб за един ден в експлоатация, определена по реда на ал. 1, се умножи по дните в експлоатация на съответния кораб през календарната година.

(3) Данъчната основа за определяне на данъка по тази глава е сумата от данъчните основи, определени за всички кораби по реда на ал. 2.

Чл. 258 Данъчна ставка

Данъчната ставка на данъка по тази глава е 10 на сто.

Чл. 259 Деклариране на данъка

(1) Данъчно задължените лица упражняват правото си на избор за облагане с данък по тази глава чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година.

(2) Данъчно задължените лица подават годишна данъчна декларация по образец за дължимия данък по тази глава в срок до 31 март на следващата година.

(3) С годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността.

(4) Когато данъчно задълженото лице е чуждестранно юридическо лице, извършващо дейност в страната чрез място на стопанска дейност, в декларацията по ал. 2 се посочват идентификационни данни за собствениците, акционерите или съдружниците в чуждестранното юридическо лице и за размера на тяхното участие, когато размерът на това участие е над 10 на сто.

(5) Когато данъчно задълженото лице е дъщерно предприятие или клон на предприятие от трета държава по чл. 52б, ал. 1 или 4 от Закона за счетоводството, в декларацията по ал. 2 посочва нетните приходи от продажби в страната и в Европейския съюз за последния отчетен период на предприятието от трета държава.

Чл. 260 Внасяне на данъка

Данъчно задължените лица внасят дължимия данък по тази глава в срок до 31 март на следващата година.

Чл. 260а Обекти на облагане

(1) Тази част урежда минимално ефективно данъчно облагане на многонационални групи предприятия и на големи национални групи предприятия.

(2) Минималното ефективно данъчно облагане се прилага за съставни образувания, които са разположени в страната и които през данъчния период са членове на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия с годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата, включително приходите на изключените образувания, посочени в ал. 4, през поне два от четирите данъчни периода преди текущия данъчен период в размер на най-малко 750 000 000 евро.

(3) Когато някой от четирите данъчни периода по ал. 2 е по-кратък или по-дълъг от 12 месеца, прагът по ал. 2 се коригира пропорционално на броя на месеците в този данъчен период.

(4) Тази част не се прилага за изключени образувания. Изключени образувания по изречение първо са:

1. публично образувание, международна организация, организация с нестопанска цел, пенсионен фонд, инвестиционен фонд, който е крайно образувание майка, както и дружество за инвестиции в недвижими имоти, което е крайно образувание майка;

2. образувание, най-малко 95 на сто от стойността на което се държи пряко или косвено от едно или повече образувания по т. 1, различни от образувания за пенсионни услуги, и което:

3. образувание, най-малко 85 на сто от стойността на което се държи пряко или чрез едно или повече изключени образувания от едно или повече образувания по т. 1, различни от образувания за пенсионни услуги, при условие че печалбата му почти изцяло е формирана от дивиденти или капиталови печалби или загуби, които не се вземат предвид при определяне на допустимата печалба или загуба по реда на чл. 260н, ал. 2, т. 2 и 3.

(5) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор съгласно чл. 260я24, ал. 1 образувания по ал. 4, т. 2 и 3 да не се считат за изключени образувания. Изборът по изречение първо е валиден за период от пет години, считано от годината, в която е направен. Изборът се подновява автоматично, освен ако подаващото декларация съставно образувание го оттегли в края на петгодишния период. Оттеглянето на избора е валидно за период от пет години, считано от края на годината, в която е направено.

Чл. 260б Данъчен период

Данъчен период за целите на тази част е периодът, за който крайното образувание майка на многонационална или голяма национална група предприятия изготвя консолидиран финансов отчет, или календарната година, когато крайното образувание майка не изготвя консолидиран финансов отчет.

Чл. 260в Данъчна ставка

Данъчната ставка на допълнителния данък е положителната разлика между 15 на сто и ефективната данъчна ставка на многонационалната или голямата национална група предприятия за юрисдикцията.

Чл. 260г Видове данъци по тази част

Данъчно задължено лице по чл. 260е и чл. 260я25 дължи:

1. допълнителен данък, и/или

2. национален допълнителен данък.

Чл. 260д Разположение на съставно образувание

(1) Образувание, различно от образувание със смесен характер, се счита за разположено в юрисдикцията, в която е местно лице за данъчни цели въз основа на своето място на управление, място на учредяване или подобни критерии. Когато по изречение първо не може да се определи юрисдикцията, в която това образувание е разположено, то се счита за разположено в юрисдикцията, в която е създадено.

(2) Образувание със смесен характер се счита, че е без юрисдикция. Когато образуванието е крайно образувание майка на многонационална или голяма национална група предприятия или дължи първичен допълнителен данък съгласно чл. 260е се счита, че то е разположено в юрисдикцията, в която е създадено.

(3) Място на стопанска дейност:

1. по § 1, т. 131, буква „а“ от допълнителните разпоредби се счита за разположено в юрисдикцията, в която се третира като място на стопанска дейност и подлежи на данъчно облагане съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;

2. по § 1, т. 131, буква „б“ от допълнителните разпоредби се счита за разположено в юрисдикцията, в която подлежи на данъчно облагане за печалбата от дейността си в нея;

3. по § 1, т. 131, буква „в“ от допълнителните разпоредби се счита за разположено в юрисдикцията, в която се намира;

4. по § 1, т. 131, буква „г“ от допълнителните разпоредби се счита, че е без юрисдикция.

(4) Когато съставно образувание е разположено в две юрисдикции, между които има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, съставното образувание се счита за разположено в юрисдикцията, в която е местно лице за данъчни цели съгласно спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане. Когато съгласно влязлата в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане:

1. е необходимо юрисдикцията, в която съставното образувание е местно лице за данъчни цели, да бъде определена с взаимно съгласие между страните и такова не бъде постигнато, разположението на съставното образувание се определя съгласно ал. 5 и 6;

2. не е предвидено освобождаване от двойно данъчно облагане поради това, че съставното образувание е местно лице за данъчни цели и на двете страни по спогодбата, разположението на съставното образувание се определя съгласно ал. 5 и 6.

(5) Когато съставно образувание е разположено в две юрисдикции, между които не се прилага спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, съставното образувание се счита за разположено в тази от тях, в която за данъчния период е начислен по-голям размер на включените данъци. При определяне размера на включените данъци по изречение първо не се взема предвид данъкът, платен или дължим по реда на данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества.

(6) Когато размерът на включените данъци по ал. 5 в двете юрисдикции е еднакъв или равен на нула, се счита, че съставното образувание е разположено в юрисдикцията, в която за същото е определен по-голям размер на изключението за съществена стопанска дейност по реда на чл. 260щ. Когато размерът на изключението за съществена стопанска дейност по изречение първо в двете юрисдикции е еднакъв или равен на нула се счита, че съставното образувание е без юрисдикция, освен ако е крайно образувание майка, в който случай се счита за разположено в юрисдикцията, в която е създадено.

(7) Когато съгласно ал. 4 – 6 образувание майка е разположено в юрисдикция, в която не подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък, се счита, че това образувание майка подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък в другата юрисдикция, освен ако това е забранено съгласно влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.

(8) Когато съставно образувание промени разположението си през данъчен период, се счита, че то е разположено в юрисдикцията, в която се е считало за разположено съгласно ал. 1 – 7 към началото на този данъчен период.

Чл. 260е Данъчно задължени лица

(1) Крайно образувание майка в страната, което е съставно образувание на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия, дължи първичен допълнителен данък за данъчния период за:

1. съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция;

2. себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка.

(2) Междинно образувание майка в страната, чието крайно образувание майка е разположено в юрисдикция извън Европейския съюз, дължи първичен допълнителен данък за данъчния период за:

1. съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция;

2. себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка.

(3) Алинея 2 не се прилага, когато:

1. крайното образувание майка подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък за същия данъчен период, или

2. друго междинно образувание майка подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък за същия данъчен период в юрисдикцията, в която е разположено, и пряко или косвено притежава контролиращо участие в междинното образувание майка в страната.

(4) Междинно образувание майка в страната, чието крайно образувание майка е изключено образувание, дължи първичен допълнителен данък за данъчния период за:

1. съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция;

2. себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка.

(5) Алинея 4 не се прилага, когато друго междинно образувание майка подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък за същия данъчен период в юрисдикцията, в която е разположено, и пряко или косвено притежава контролиращо участие в междинното образувание майка в страната.

(6) Частично притежавано образувание майка в страната дължи първичен допълнителен данък за данъчния период за:

1. съставните си през данъчния период образувания, облагани с ниска данъчна ставка, които са разположени в друга юрисдикция или са без юрисдикция;

2. себе си, ако се облага с ниска данъчна ставка, както и за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка.

(7) Алинея 6 не се прилага, когато друго частично притежавано образувание майка подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък за същия данъчен период в юрисдикцията, в която е разположено, и пряко или косвено изцяло притежава участието в собствеността на частично притежаваното образувание майка в страната.

Чл. 260ж Разпределяне на допълнителния данък

(1) Допълнителният данък, дължим от образувание майка в страната съгласно чл. 260е, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1, ал. 4, т. 1 и ал. 6, т. 1 за съставно през данъчния период образувание, облагано с ниска данъчна ставка, което е разположено в друга юрисдикция или е без юрисдикция (първичен допълнителен данък), се определя по следната формула: ПДД = ДДСО х Д, където: ПДД е дължимият първичен допълнителен данък за съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка; ДДСО е допълнителният данък на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, определен съгласно чл. 260ш, ал. 5; Д е делът на образуванието майка от допълнителния данък на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка.

(2) Делът на образуванието майка от допълнителния данък на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, се определя по следната формула: Д = ДПМ / ДПО, където: Д е делът на образуванието майка от допълнителния данък на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка; ДПМ е допустимата печалба на съставното образувание, облагано с ниска данъчна ставка без частта от допустимата печалба, принадлежаща на участия в собствеността, които се притежават от други собственици; ДПО е цялата допустима печалба на съставното образувание, облагано с ниска данъчна ставка.

(3) Частта от допустимата печалба на съставното образувание, облагано с ниска данъчна ставка, принадлежаща на участия в собствеността, които се притежават от други образувания, е тази, която би била определена като относима към тези образувания съгласно допустимите счетоводни стандарти, които са база за изготвяне на консолидирания счетоводен отчет от крайното образувание майка, при условие че положителният нетен счетоводен финансов резултат на образуванието е равен на допустимата му печалба и при условие че:

1. образуванието майка е изготвило консолидиран счетоводен отчет на базата на същите счетоводни стандарти;

2. образуванието майка има контролиращо участие в образуванието с ниска данъчна ставка;

3. цялата допустима печалба на образуванието, облагано с ниска данъчна ставка, е резултат от сделки с лица, които не са образувания от групата;

4. всички участия, които не се притежават пряко или косвено от образуванието майка, се притежават от лица, които не са образувания от групата.

(4) В допълнение към първичния допълнителен данък по ал. 1 образуванието майка дължи в страната съгласно чл. 260е, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2, ал. 4, т. 2 и ал. 6, т. 2 и първичен допълнителен данък:

1. за себе си в пълния размер на допълнителния данък, определен съгласно чл. 260ш;

2. за съставните си през данъчния период образувания в страната, облагани с ниска данъчна ставка, определен съгласно формулата по ал. 1.

Чл. 260з Намаляване на допълнителния данък, дължим от образувание майка в страната

Когато образувание майка в страната притежава косвено участие в собствеността на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, чрез междинно или частично притежавано образувание майка, което образувание майка за данъчния период подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък на това съставно образувание, дължимият допълнителен данък съгласно чл. 260е се намалява с дела на първото образувание майка от допълнителния данък, дължим от междинното или от частично притежаваното образувание майка.

Чл. 260и Прилагане на вторично облагане в рамките на многонационална група предприятия

(1) Когато крайното образувание майка на многонационална група предприятия е изключено образувание или е разположено в юрисдикция, която не е държава – членка на Европейския съюз, и в която юрисдикция не подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък, съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната дължат за данъчния период допълнителен данък, определен по реда на чл. 260л (вторичен допълнителен данък).

(2) Когато крайното образувание майка на многонационална група предприятия е разположено в държава – членка на Европейския съюз, която е упражнила избор да не прилага първично и вторично облагане с допълнителен данък за период от шест последователни данъчни периода, считано от 31 декември 2023 г., съставните образувания на тази многонационална група предприятия, разположени в страната, дължат за данъчния период вторичен допълнителен данък, определен по реда на чл. 260л.

(3) Вторичният допълнителен данък по ал. 1 и 2 се разпределя между съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната по реда на ал. 5 – 7 и се дължи от тях.

(4) Този член не се прилага за съставни образувания, които са инвестиционни образувания.

(5) Вторичният допълнителен данък по ал. 1 и 2 се разпределя между съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната по следната формула: ВДДСО = ВДД х КСО, където: ВДДСО е размерът на дължимия от съставно образувание на многонационалната група предприятия в страната вторичен допълнителен данък; ВДД е размерът на дължимия в страната вторичен допълнителен данък, определен по реда на чл. 260л; КСО е коефициентът на съставно образувание на многонационалната група предприятия в страната, определен по реда на ал. 6.

(6) Коефициентът на съставно образувание на многонационалната група предприятия в страната се определя по следната формула: където:

1. броят на наетите лица на многонационалната група предприятия в страната е общият брой на наетите лица във всички съставни образувания от многонационалната група предприятия, разположени в страната, с изключение на съставните образувания по ал. 4;

2. общата стойност на материалните активи на многонационалната група в страната е сумата от балансовата стойност на материалните активи на всички съставни образувания от многонационалната група предприятия, разположени в страната, с изключение на съставните образувания по ал. 4.

(7) За целите на ал. 6:

1. броят на наетите лица се определя при спазване изискванията на чл. 260л, ал. 6, 8, 10, 11 и 12 съответно;

2. стойността на материалните активи се определя при спазване изискванията на чл. 260л, ал. 7, 9, 10, 11 и 12 съответно.

Чл. 260к Прилагане на вторично облагане по отношение на юрисдикцията на крайно образувание майка

(1) Когато крайното образувание майка на многонационална група предприятия е разположено в юрисдикция с ниска данъчна ставка, която не е държава – членка на Европейския съюз, съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната дължат за данъчния период вторичен допълнителен данък, определен по реда на чл. 260л.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато крайното образувание майка на многонационална група предприятия е разположено в юрисдикция с ниска данъчна ставка и подлежи на допустимо първично облагане с допълнителен данък за себе си и за съставните си образувания, разположени в същата юрисдикция.

(3) Вторичният допълнителен данък по ал. 1 се разпределя между съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната по реда на чл. 260и, ал. 5 – 7 и се дължи от тях.

(4) Този член не се прилага за съставни образувания, които са инвестиционни образувания.

Чл. 260л Определяне на вторичния допълнителен данък

(1) Размерът на дължимия от съставните образувания на многонационалната група предприятия в страната вторичен допълнителен данък се определя по следната формула: ВДД = ОВДД х КС, където: ВДД е размерът на дължимия в страната вторичен допълнителен данък; ОВДД е общият размер на вторичния допълнителен данък, определен по реда на ал. 2; КС е коефициентът на страната, определен по реда на ал. 5.

(2) Общият размер на вторичния допълнителния данък за данъчен период е равен на сумата на допълнителния данък, определен по реда на чл. 260ш за всяко съставно образувание от многонационалната група предприятия, облагано с ниска данъчна ставка, и коригиран по реда на ал. 3 и 4.

(3) Вторичният допълнителен данък на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, се счита за равен на нула, когато през данъчния период цялото участие на крайното образувание майка в собствеността на това съставно образувание се притежава пряко или косвено от една или повече образувания майки, които подлежат на допустимо първично облагане с допълнителен данък за този данъчен период по отношение на това съставно образувание.

(4) Когато ал. 3 не се прилага, вторичният допълнителен данък на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, се намалява с допълнителния данък, дължим от образувание майка за това съставно образувание съгласно допустимо първично облагане с допълнителен данък.

(5) Коефициентът на страната се определя по следната формула: където:

1. броят на наетите лица в страната е общият брой на наетите лица във всички съставни образувания от многонационалната група предприятия, разположени в страната;

2. броят на наетите лица във всички юрисдикции е общият брой на наетите лица във всички съставни образувания от многонационалната група предприятия, разположени в юрисдикции с допустимо вторично облагане с допълнителен данък, което е в сила за данъчния период;

3. общата стойност на материалните активи в страната е сумата от балансовата стойност на материалните активи на всички съставни образувания от многонационалната група предприятия, разположени в страната;

4. общата стойност на материалните активи във всички юрисдикции е сумата от балансовата стойност на материалните активи на всички съставни образувания от многонационалната група предприятия, разположени в юрисдикции с допустимо вторично облагане с допълнителен данък, което е в сила за данъчния период.

(6) За целите на този член брой на наетите лица е броят на наетите лица, заети на пълно работно време във всички съставни образувания, разположени в съответната юрисдикция, както и несвързаните със съставното образувание лица, наети от съставното образувание и заети в обичайната му дейност.

(7) За целите на този член материални активи са материалните активи на всички съставни образувания, разположени в съответната юрисдикция, с изключение на парични средства и техни еквиваленти, нематериални активи и финансови активи.

(8) Наети лица, чиито разходи за персонал участват в определянето на счетоводния финансов резултат на място на стопанска дейност, определен по реда на чл. 260п, ал. 1 и 2, се причисляват към юрисдикцията, в която е разположено мястото на стопанска дейност.

(9) Материалните активи, представени в индивидуалния финансов отчет на място на стопанска дейност в съответствие с чл. 260п, ал. 1 и 2, се считат за намиращи се в юрисдикцията, в която е разположено мястото на стопанска дейност.

(10) Наетите лица и материалните активи по ал. 8 и 9 не се включват в броя на наетите лица и материални активи на юрисдикцията на главното образувание.

(11) Броят на наетите лица и балансовата стойност на материалните активи на инвестиционно образувание не се вземат предвид при определянето на коефициента на страната по реда на ал. 5.

(12) Броят на наетите лица и балансовата стойност на материалните активи на образувание със смесен характер не се вземат предвид при определянето на коефициента на страната съгласно ал. 5, с изключение на случаите, когато са причислени на място на стопанска дейност или, при липса на такова, на съставните образувания в юрисдикцията, в която е създадено образуванието със смесен характер.

(13) Коефициентът на страната за многонационална група предприятия се счита за равен на нула за данъчен период, когато вторичният допълнителен данък, който съставните образувания на многонационалната група предприятия в тази юрисдикция дължат за предходен данъчен период, не е изцяло внесен.

(14) Броят на наетите лица и балансовата стойност на материалните активи на съставните образувания на многонационална група предприятия в юрисдикция с коефициент, равен на нула за данъчен период, не се вземат предвид при определянето на коефициента на страната съгласно ал. 5.

(15) Когато държава – членка на Европейския съюз, е упражнила избор да не прилага първично и вторично облагане с допълнителен данък за период от шест последователни данъчни периода, считано от 31 декември 2023 г., коефициентът на тази държава членка се счита за равен на нула за всеки данъчен период, за който е в сила този избор.

(16) Алинеи 13 и 14 не се прилагат за данъчен период, когато коефициентите на всички юрисдикции, прилагащи допустимо вторично облагане с допълнителен данък през този данъчен период, са равни на нула за многонационалната група предприятия за данъчния период.

Чл. 260м Определяне на допустимата печалба или загуба

(1) Допустимата печалба или загуба на съставно образувание се определя, като нетният му счетоводен финансов резултат преди извършване на корекции за елиминиране на вътрешногрупови сделки, определен в съответствие с допустими или одобрени счетоводни стандарти за изготвяне на консолидирания финансов отчет на групата от крайното образувание майка, се преобразува по ред и начин, определени в чл. 260н – 260р.

(2) Когато не е разумно осъществимо да се определи нетният счетоводен финансов резултат на съставно образувание в съответствие със счетоводните стандарти за изготвяне на консолидирания финансов отчет на групата от крайното образувание майка, нетният му счетоводен финансов резултат може да бъде определен в съответствие с други допустими или одобрени счетоводни стандарти, ако са изпълнени едновременно следните условия:

1. финансовият отчет на съставното образувание се изготвя в съответствие с тези други счетоводни стандарти;

2. информацията във финансовия отчет е надеждна;

3. постоянни разлики в размер над 1 000 000 евро, между счетоводното отчитане на стопанските операции по тези счетоводни стандарти и счетоводното отчитане по счетоводните стандарти за изготвяне на консолидирания финансов отчет на групата от крайното образувание майка, се коригират, като стопанските операции се отчетат в съответствие със счетоводните стандарти за изготвяне на консолидирания финансов отчет.

(3) Когато крайното образувание майка не изготвя консолидиран финансов отчет в съответствие с допустим счетоводен стандарт по смисъла на § 1, т. 124, буква „в“ от допълнителните разпоредби, отчетът се преобразува така, че да не води до съществено нарушаване на конкуренцията.

(4) Когато крайното образувание майка не изготвя консолидиран финансов отчет по смисъла на § 1, т. 124, букви „а“, „б“ и „в“ от допълнителните разпоредби, консолидираният финансов отчет по смисъла на § 1, т. 124, буква „г“ от допълнителните разпоредби на крайното образувание майка е този, който би бил изготвен, ако крайното образувание майка беше задължено да го изготви в съответствие с допустим счетоводен стандарт или с одобрен счетоводен стандарт, при условие че отчетът е преобразуван така, че да не води до съществено нарушаване на конкуренцията.

(5) Когато дадена юрисдикция прилага допустим национален допълнителен данък, нетният счетоводен финансов резултат на съставните образувания в тази юрисдикция може да бъде определен в съответствие с допустим счетоводен стандарт или одобрен счетоводен стандарт, който е различен от счетоводния стандарт, в съответствие с който е изготвен консолидираният финансов отчет от крайното образувание майка, при условие че, когато е използван този допустим или одобрен счетоводен стандарт, нетният счетоводен финансов резултат на съставните образувания е преобразуван така, че да не води до съществено нарушаване на конкуренцията.

(6) Когато прилагането на определен принцип или процедура съгласно счетоводен стандарт води до съществено нарушаване на конкуренцията, счетоводното отчитане на стопанските операции съгласно този принцип или процедура се коригира в съответствие с Международните счетоводни стандарти, приети с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (OВ, L 243/1 от 11 септември 2002 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1606/2002“.

Чл. 260н Корекции за определяне на допустимата печалба или загуба

(1) За целите на този член:

1. „нетни разходи за данъци“ е нетната сума, формирана от:

2. „изключен дивидент“ е дивидент или друго разпределение, получено или начислено във връзка с участие в собствеността, с изключение на дивидент или друго разпределение, получено или начислено във връзка с:

3. „изключена печалба или загуба от участия“ е печалба или загуба, участвала при определянето на нетния счетоводен финансов резултат на съставното образувание, която е формирана от:

4. „включена печалба или загуба при прилагане на модела на преоценка“ е нетната печалба или загуба, увеличена или намалена с всички свързани включени данъци за данъчния период, отчетена при прилагането на такова счетоводно отчитане на имоти, машини и съоръжения, при което са изпълнени едновременно следните условия:

5. „асиметрична печалба или загуба от курсови разлики“ е печалба или загуба на образувание от промяна в обменния курс, чиято функционална валута за счетоводни и за данъчни цели е различна и която е:

6. по смисъла на т. 5:

7. „непризнати разходи“ са:

8. „грешки от предходен период и промени в счетоводната политика“ е промяна в салдото на собствения капитал на съставно образувание към началото на данъчен период, която промяна се дължи на:

9. „начислени разходи за пенсии“ е разликата между размера на разходите за задължения при пенсиониране, участващи при определянето на нетния счетоводен финансов резултат, и платените на пенсионен фонд суми за данъчния период.

(2) При определяне на допустимата печалба или загуба нетният счетоводен финансов резултат на съставното образувание се коригира със сумата на:

1. нетните разходи за данъци;

2. изключените дивиденти;

3. изключената печалба или загуба от участия;

4. включената печалба или загуба при прилагане на модела на преоценка;

5. печалби или загуби от разпореждане с активи и пасиви, изключени съгласно чл. 260я7;

6. асиметричните печалби и загуби от курсови разлики;

7. непризнатите разходи;

8. корекциите на грешки от предходен период и промени в счетоводната политика;

9. начислените разходи за пенсии.

(3) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор в съответствие с чл. 260я24 ал. 1, при който дадено съставно образувание може да замени сумата на счетоводен разход за възнаграждения на базата на акции със сумата на счетоводния разход за възнаграждения на базата на акции, признат за данъчни цели при определяне на данъчния му финансов резултат в юрисдикцията, в която е разположено. Изборът е задължителен за всички съставни образувания в съответната юрисдикция и се прилага за данъчния период, в който е упражнен и за всички следващи данъчни периоди.

(4) Когато срокът за упражняване на опции, които са част от възнаграждението на базата на акции, изтече, без те да бъдат упражнени, със сумата, с която е бил намален нетният счетоводен финансов резултат на съставното образувание по време на срока за упражняване на опциите при определяне на допустимата му печалба или загуба, се увеличава нетният счетоводен финансов резултат при определяне на допустимата му печалба или загуба в данъчния период, в който изтича срокът за упражняване на опциите.

(5) Когато част от счетоводен разход за възнаграждения на базата на акции е отчетен в предходни данъчни периоди на периода, в който е упражнен изборът по ал. 3, в данъчния период на избора нетният счетоводен финансов резултат при определяне на допустимата печалба или загуба се коригира с разликата между размера на тези разходи, отчетени в предходните данъчни периоди, и общия размер на такива разходи, които биха били отчетени в тези периоди, ако в тях е бил упражнен изборът по ал. 3.

(6) В годината, в която изборът по ал. 3 бъде оттеглен, сумата, с която неплатените разходи за възнаграждения на базата на акции, приспаднати съгласно избора по ал. 3, надвишава счетоводните разходи, се включва при определянето на допустимата печалба или загуба на съставното образувание.

(7) Когато ефектът от сделка между съставни образувания, разположени в различни юрисдикции, е отчетен в различен размер в счетоводния им финансов резултат или сделката е сключена при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица, ефектът от сделката се коригира така, че да се отчете в еднакъв размер от съставните образувания и да бъде в съответствие с условията, които биха възникнали за несвързани лица.

(8) Когато загуба от продажба или друг трансфер на актив между две съставни образувания в една и съща юрисдикция участва при определянето на допустимата им печалба или загуба при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица, тя се преизчислява при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

(9) Допустимите възстановими данъчни кредити се отчитат като приход при определянето на допустимата печалба или загуба на съставно образувание. Недопустимите възстановими данъчни кредити не се отчитат като приход при определяне на допустимата печалба или загуба на съставно образувание.

(10) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор в съответствие с чл. 260я24, ал. 1, при който печалбите и загубите от преоценка или обезценка на активи и пасиви в консолидирания финансов отчет могат да бъдат преизчислени за целите на определяне на допустимата печалба или загуба на базата на принципа на реализация. Когато е приложено изречение първо, печалбите и загубите от преоценка или обезценка на активи и пасиви не се вземат предвид при изчисляването на допустимата печалба или загуба на съставно образувание. Изборът по изречение първо е задължителен за всички съставни образувания в юрисдикцията, по отношение на която е упражнен изборът, освен ако подаващото информация съставно образувание не упражни този избор само по отношение на материалните активи на съставните образувания или по отношение на инвестиционни образувания.

(11) За целите на определяне на печалбите и загубите по ал. 10 балансовата стойност на активите и пасивите е тази, определена на по-късната от датата на първоначалното признаване на актива или пасива и първия ден на данъчния период, в който изборът е упражнен.

(12) В данъчния период, в който изборът по ал. 10 бъде оттеглен, разликата между справедливата стойност и балансовата стойност на актива или пасива на първия ден от данъчния период, в който изборът е оттеглен, участва при определянето на допустимата печалба или загуба на съставните образувания, като:

1. се добавя, когато справедливата стойност надвишава балансовата стойност;

2. се изважда, когато балансовата стойност надвишава справедливата стойност.

(13) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор в съответствие с чл. 260я24, ал. 2, при който допустимата печалба или загуба на съставно образувание, разположено в дадена юрисдикция, реализирана от разпореждане на същото съставно образувание с недвижимо имущество, намиращо се в същата юрисдикция, към лица извън групата, се коригира за данъчен период, както следва:

1. нетната печалба от разпореждане с недвижимо имущество, намиращо се в тази юрисдикция, реализирана през данъчния период, в който е упражнен изборът, се прихваща в същия данъчен период и в четирите предходни данъчни периода, наричан по-нататък „петгодишният период“, срещу нетна загуба на съставно образувание, разположено в същата юрисдикция и реализирана от такова разпореждане;

2. нетната печалба, реализирана през данъчния период, в който е упражнен изборът, се прихваща първо срещу нетната загуба, реализирана през най-ранния данъчен период от петгодишния период, като неприхванат остатък се прихваща последователно през следващите четири данъчни периода.

(14) Когато след прилагане на ал. 13 е налице неприхванат остатък, той се разпределя при определянето на допустимата печалба или загуба на съставните образувания на пет равни части, за всеки данъчен период от петгодишния период, като частта на всеки данъчен период се разпределя на всички съставни образувания в тази юрисдикция, които са реализирали нетна печалба от разпореждане с недвижимо имущество при условията на ал. 13 в данъчния период на упражняване на избора, пропорционално на размера на нетната печалба на всяко от тях спрямо общия размер на нетната печалба на всички образувания.

(15) Когато след прилагане на ал. 13 е налице неприхванат остатък и в данъчния период на упражняване на избора няма съставно образувание в тази юрисдикция, което да е реализирало печалба от разпореждане с недвижимо имущество при условията на ал. 13 в данъчния период на упражняване на избора, този остатък се разпределя поравно на всеки данъчен период от петгодишния период и поравно на всички съставни образувания в тази юрисдикция.

(16) По отношение на корекциите на допустимата печалба или загуба на съставно образувание съгласно ал. 13 – 15 в данъчен период, предхождащ данъчния период на упражняване на избора, се прилага чл. 260ю, ал. 1.

(17) Разходи, извършени във връзка с изпълнението на договореност за финансиране, при която едно или повече съставни образувания предоставят кредит на едно или повече съставни образувания от същата група или инвестират по друг начин в тях, наричана по-нататък „договореност за вътрешногрупово финансиране“, не участват при определянето на допустимата печалба или загуба на съставно образувание, когато са изпълнени следните условия:

1. съставното образувание е разположено в юрисдикция с ниска данъчна ставка или в юрисдикция, която би била с ниска данъчна ставка, в случай че образуванието не беше начислило тези разходи;

2. би могло да се очаква, че за срока на договореността за вътрешногрупово финансиране ще се увеличат разходите, които участват при определянето на допустимата печалба или загуба на това съставно образувание, без да има съответстващо увеличаване на данъчния финансов резултат на съставното образувание, предоставило кредита;

3. съставното образувание, предоставило кредита, не е разположено в юрисдикция с ниска данъчна ставка или в юрисдикция, която не би била с ниска данъчна ставка, в случай че това съставно образувание беше начислило дохода, свързан с тези разходи.

(18) Крайно образувание майка може да упражни избор в съответствие с чл. 260я24, ал. 1 по отношение на съставни образувания от групата, разположени в една юрисдикция, които са част от консолидирана група за целите на данъчното облагане в тази юрисдикция, при който при определяне на нетна допустима печалба или загуба на тези съставни образувания да елиминира приходите, разходите, печалбите и загубите, реализирани в резултат от сделки между тях в съответствие с начина, по който е изготвен консолидираният финансов отчет на групата. В данъчния период на упражняване на избора или на отмяна на избора се извършват корекции при определяне на допустимата печалба или загуба, така че в резултат на избора или отмяната му приходи, разходи или други суми изцяло да не бъдат взети предвид или да не бъдат взети предвид повече от един път.

(19) При определяне на допустимата печалба или загуба на застрахователно дружество не участват приходи, които представляват прехвърлен към притежателите на полици на платен от дружеството данък във връзка с начислена доходност. При определяне на допустимата печалба или загуба на застрахователното дружество участва всяка начислена доходност, която не е включена в нетния счетоводен финансов резултат на дружеството, доколкото в него е включено съответстващото увеличение или намаление на задълженията на дружеството по застрахователни договори.

(20) Суми, които намаляват собствения капитал на съставно образувание в резултат от извършено или подлежащо на извършване разпределяне на печалба по финансов инструмент, емитиран в съответствие с регулаторни изисквания (допълнителен капитал от първи ред), участват като разход при определяне на допустимата му печалба или загуба.

(21) Суми, които увеличават собствения капитал на съставно образувание в резултат от получено или подлежащо на получаване разпределение на печалба по притежаван финансов инструмент, емитиран в съответствие с регулаторни изисквания (допълнителен капитал от първи ред), участват като приход при определяне на допустимата му печалба или загуба.

Чл. 260о Изключване на доход от международно корабоплаване

(1) По смисъла на този член:

1. „доход от международно корабоплаване“ е счетоводният финансов резултат на съставно образувание от следните дейности, при условие че този превоз не се извършва по вътрешни водни пътища в рамките на една и съща юрисдикция:

2. „допустим допълнителен доход от международно корабоплаване“ е счетоводният финансов резултат на съставно образувание от следните дейности, при условие че те се извършват основно във връзка с превоза на пътници или товари от кораби при международен транспорт:

(2) Условието по ал. 1, т. 3 се прилага само когато условията по ал. 1, т. 1 или 2 не са изпълнени.

(3) Когато изчисляването на доходите от международно корабоплаване на дадено съставно образувание и на неговите допустими допълнителни доходи от международно корабоплаване води до загуба, тази загуба се изключва при определяне на допустимата печалба или загуба на съставното образувание.

(4) Размерът на общите допустими допълнителни доходи от международно корабоплаване на всички съставни образувания в юрисдикцията не може да превишава 50 на сто от общите доходи от международно корабоплаване на тези образувания.

(5) Направените от съставно образувание разходи, свързани пряко с дейностите по ал. 1, се разпределят към тези дейности за целите на изчисляването на нетните доходи от международно корабоплаване и нетните допустими допълнителни доходи от международно корабоплаване на съставното образувание.

(6) Направените от съставно образувание разходи, свързани непряко с дейностите по ал. 1, се намаляват от приходите на съставното образувание от тези дейности за целите на изчисляването на доходите от международно корабоплаване и допустимите допълнителни доходи от международно корабоплаване на съставното образувание, като общият размер на тези разходи се умножи по съотношението между приходите от тези дейности и неговите общи приходи.

(7) Преките и непреки разходи по ал. 5 и 6, които се отнасят към доходите от международно корабоплаване и допустимите допълнителни доходи от международно корабоплаване на съставното образувание не се вземат предвид при определянето на допустимата печалба или загуба на съставното образувание.

Чл. 260о1 Изключване на доход от опрощаване на задължения

(1) По избор на подаващото информация съставно образувание доход от опрощаване на задължения на съставно образувание – длъжник се изключва при определянето на допустимата печалба или загуба на това съставно образувание, когато са изпълнени следните условия:

1. опрощаването се извършва в съответствие със законова процедура за утвърждаване на оздравителен план или за производство по несъстоятелност, която се контролира от съд и от друг орган на съдебната власт или за чието изпълнение е назначен синдик;

2. опрощаването е резултат от споразумение с кредитори, един или повече от които не са свързани лица със съставното образувание – длъжник, и може с основание да се предположи, че съставното образувание би било обявено за неплатежоспособно в срок от 12 месеца от датата на споразумението, в случай че такова не е било сключено;

3. размерът на задълженията на съставното образувание – длъжник надвишава справедливата пазарна стойност на неговите активи, определена към датата на опрощаването.

(2) Условията по ал. 1, т. 1 и 2 следва да бъдат изпълнени едновременно. Условието по ал. 1, т. 3 следва да бъде изпълнено само когато условията по ал. 1, т. 1 и 2 не са изпълнени.

(3) Когато са изпълнени условията по ал. 1, т. 1 и 2, при определяне на допустимата печалба или загуба на съставното образувание – длъжник се изключва доходът от опрощаване на задължения на това съставно образувание както към несвързани, така и към свързани с него кредитори.

(4) Когато са изпълнени условията по ал. 1, т. 3, при определяне на допустимата печалба или загуба на съставното образувание – длъжник се изключва доходът от опрощаване на задължения на това съставно образувание към несвързани с него кредитори. Опрощаването е в размер на по-ниското от:

1. превишението на размера на задълженията на съставното образувание – длъжник над справедливата пазарна стойност на неговите активи, определена към датата на опрощаването;

2. размера на намаленията за данъчни цели на съставното образувание – длъжник в резултат от опрощаването съгласно законодателството на юрисдикцията, в която е разположено образуванието.

(5) За целите на този член съставното образувание – длъжник е свързано с кредитора, когато са изпълнени условията на чл. 5, ал. 8 от Модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 21 ноември 2017 г.

Чл. 260п Разпределяне на допустимата печалба или загуба между главно образувание и място на стопанска дейност

(1) Когато съставно образувание представлява място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 131, букви „а“, „б“ или „в“ от допълнителните разпоредби, неговият нетен счетоводен финансов резултат е нетният счетоводен финансов резултат в индивидуалния финансов отчет на това място на стопанска дейност.

(2) Когато мястото на стопанска дейност не изготвя индивидуален финансов отчет, нетният счетоводен финансов резултат е този в индивидуалния му финансов отчет, в случай че такъв би бил изготвен на базата на счетоводните стандарти, на която е изготвен консолидираният финансов отчет от крайното образувание майка.

(3) Когато съставно образувание представлява място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 131, букви „а“ или „б“ от допълнителните разпоредби, нетният му счетоводен финансов резултат се коригира така, че да включва само приходи, разходи и суми, които се причисляват към него в съответствие с влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или съгласно законодателството в юрисдикцията, в която е разположено, независимо от размера на признатите за данъчни цели в тази юрисдикция приходи и разходи.

(4) Когато съставно образувание представлява място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 131, буква „в“ от допълнителните разпоредби, нетният му счетоводен финансов резултат се коригира така, че да включва само приходи, разходи и суми, които биха били причислени към него съгласно чл. 7 от Модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в последната му редакция.

(5) Когато съставно образувание представлява място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 131, буква „г“ от допълнителните разпоредби, в определянето на нетния му счетоводен финансов резултат участват приходи, разходи и суми, които не са признати за данъчни цели в юрисдикцията, в която е разположено главното образувание, и се причисляват към дейности, извършвани извън тази юрисдикция.

(6) Нетният счетоводен финансов резултат на място на стопанска дейност не участва при определянето на допустимата печалба или загуба на главното образувание, с изключение на случаите по ал. 7 и 8.

(7) Допустима загуба на място на стопанска дейност се счита за разход на главното образувание при определянето на допустимата му печалба или загуба, доколкото загубата на мястото на стопанска дейност се третира като разход при изчисляването на националния облагаем доход на това главно образувание и не компенсира приход, който подлежи на облагане съгласно законодателството на юрисдикциите на главното образувание и на мястото на стопанска дейност.

(8) Допустима печалба на мястото на стопанска дейност в следващ данъчен период се счита за допустима печалба на главното образувание до размера на разхода по ал. 7.

Чл. 260р Разпределяне на допустимата печалба или загуба на образувание със смесен характер

(1) Нетният счетоводен финансов резултат на съставно образувание, което е образувание със смесен характер, се намалява със сумата, която се причислява на образувания извън групата, които притежават участие в собствеността на това образувание пряко или чрез верига от прозрачни образувания, освен когато:

1. образуванието със смесен характер е крайно образувание майка, или

2. крайно образувание майка по т. 1 притежава участие в образуванието със смесен характер пряко или чрез верига от данъчно прозрачни образувания.

(2) Нетният счетоводен финансов резултат на съставно образувание, което е образувание със смесен характер, се намалява с частта, която се причислява на друго съставно образувание.

(3) Когато образувание със смесен характер осъществява дейност изцяло или частично чрез място на стопанска дейност, частта от нетния му счетоводен финансов резултат, която остава след прилагане на ал. 1, се причислява към това място на стопанска дейност в съответствие с чл. 260п.

(4) Когато данъчно прозрачно образувание не е крайно образувание майка, частта от нетния счетоводен финансов резултат на образуванието със смесен характер, която остава след прилагане на ал. 1 и 3, се причислява на съставните образувания, имащи участие в собствеността му, пропорционално на участието им.

(5) Когато образувание със смесен характер е данъчно прозрачно образувание, което е крайно образувание майка или е обратно хибридно образувание, частта от нетния счетоводен финансов резултат на образуванието със смесен характер, която остава след прилагане на ал. 1 и 3, се причислява на крайното образувание майка или на обратното хибридно образувание.

(6) Алинеи 3, 4 и 5 се прилагат поотделно за всяко участие в собствеността на образуванието със смесен характер.

Чл. 260с Включени данъци

(1) Включените данъци на съставно образувание са:

1. начислените разходи за данъци върху печалбата и доходите на съставно образувание, както и върху неговия дял от печалбата и доходите на съставни образувания, в чиято собственост съставното образувание има участие;

2. данък при разпределяне или условно разпределяне на печалба, както и данък върху несвързани с дейността разходи при допустима система за данъчно облагане при разпределяне на печалба;

3. алтернативни данъци, налагани вместо корпоративен данък;

4. данък върху неразпределената печалба и собствения капитал, включително върху множество компоненти на базата на печалбата, доходите и собствения капитал.

(2) Не са включени данъци на съставно образувание:

1. допълнителният данък, начислен от образувание майка съгласно допустимо първично облагане с допълнителен данък;

2. допустим национален допълнителен данък, дължим от съставно образувание;

3. данък, начислен във връзка с корекция, извършена от съставно образувание съгласно допустимо вторично облагане с допълнителен данък;

4. недопустим възстановим прихванат данък;

5. данък, платен от застрахователни предприятия във връзка с начислена доходност.

(3) При изчисляване на включените данъци се изключват данъци върху нетната печалба или загуба от разпореждане с недвижимо имущество по чл. 260н, ал. 13 в данъчния период, в който е упражнен изборът по чл. 260н, ал. 13.

Чл. 260т Коригирани включени данъци

(1) Коригираните включени данъци на съставно образувание се определят, като разходите за текущи данъци, начислени във връзка с включени данъци в данъчния период при определянето на нетния счетоводен финансов резултат, се коригират с:

1. разликата между увеличенията и намаленията на включените данъци в данъчния период, определени съгласно ал. 2 и 3;

2. размера на корекцията за отсрочени данъци, определена съгласно чл. 260у, и

3. всяко увеличение или намаление на включени данъци, отразено в собствения капитал или другия всеобхватен доход, свързани със суми, участващи във формирането на допустимата печалба или загуба, които подлежат на данъчно облагане съгласно законодателството на юрисдикцията на съставното образувание.

(2) Включените данъци на съставно образувание в данъчния период се увеличават със:

1. сумата на включените данъци, начислена като текущ разход при определяне на счетоводния финансов резултат;

2. стойността на отсрочен данъчен актив, формиран във връзка с допустима загуба съгласно чл. 260ф, ал. 2;

3. сумата на включени данъци, свързани с несигурно данъчно третиране и платени през данъчния период, с която са били намалени включените данъци съгласно ал. 3, т. 4;

4. сумата на кредит или възстановяване във връзка с допустим възстановим данъчен кредит или с търгуем прехвърляем данъчен кредит, начислен като намаление на разходите за текущи данъци.

(3) Включените данъци на съставно образувание в данъчния период се намаляват със:

1. разходите за текущи данъци върху приходи, които не участват при определянето на допустимата печалба или загуба съгласно глава тридесет и четвърта „в“;

2. сумата на възстановени включени данъци или на такива, с които е намалено данъчно задължение, свързани с недопустим възстановим данъчен кредит, която не е отчетена като намаление на разходите за текущи данъци;

3. сумата на възстановени на съставно образувание включени данъци или на такива, с които е намалено негово задължение за включен данък за период, който приключва през данъчния период, с която не са били коригирани разходите за текущи данъци, освен ако не е свързана с допустим възстановим данъчен кредит или с търгуем прехвърляем данъчен кредит;

4. разходите за текущи данъци, свързани с несигурно данъчно третиране;

5. всички разходи за текущи данъци, които не се очаква да бъдат платени в срок от три години след края на данъчния период.

(3а) В случаите на нетъргуем прехвърляем данъчен кредит:

1. съставното образувание, на което е предоставен данъчният кредит, намалява включените си данъци за данъчен период със сумата, с която е намалено негово задължение за включен данък за период, който приключва през същия данъчен период, или със сумата, получена при продажба на данъчния кредит през същия данъчен период;

2. съставното образувание – купувач на данъчния кредит, намалява включените си данъци за данъчен период с размера на превишението на стойността на данъчния кредит над покупната му цена пропорционално на сумата, с която е намалено негово задължение за включен данък за период, който приключва през същия данъчен период;

3. съставното образувание – купувач на данъчния кредит, намалява включените си данъци с размера на печалбата от продажбата на данъчния кредит, в случай че го продаде през данъчния период, и отчита загубата от продажбата на данъчния кредит при определяне на допустимата си печалба или загуба за същия данъчен период.

(4) Когато включен данък попада в повече от една точка от ал. 1 – 3, той се отчита еднократно при определяне на размера на коригираните включени данъци.

(5) Когато за данъчен период липсва нетна допустима печалба в дадена юрисдикция и размерът на коригираните включени данъци за тази юрисдикция е отрицателен и по-малък от сума, равна на 15 на сто от нетната допустима загуба, разликата между размера на коригираните включени данъци и 15 на сто от нетната допустима загуба представлява коригиран допълнителен данък за този данъчен период. Сумата на коригирания допълнителен данък се разпределя на всяко съставно образувание в юрисдикцията по реда на чл. 260ю, ал. 3.

(6) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор да не се прилага ал. 5, като разликата между отрицателния размер на коригираните включени данъци и 15 на сто от нетната допустима загуба се пренася през следващи данъчни периоди. Разликата по изречение първо се приспада първо от сумата на коригираните включени данъци през първия данъчен период, през който многонационалната или голямата национална група предприятия има допустима печалба и положителен размер на коригираните включени данъци за юрисдикцията, като се пренася последователно до изчерпването й през следващите данъчни периоди. Разликата по изречение първо се приспада в юрисдикцията, в която е възникнала, независимо дали съставни образувания напуснат групата.

(7) Изборът по ал. 6 се упражнява поотделно за всеки данъчен период.

(8) Алинея 6 не се прилага, когато отрицателният размер на коригираните включени данъци се дължи на данъчна загуба, която се пренася чрез приспадане в предходен данъчен период.

Чл. 260у Корекция за отсрочени данъци

(1) За целите на този член:

1. „неразрешено начисляване“ е всяка промяна в начислените разходи за отсрочени данъци на съставно образувание, свързани с несигурно данъчно третиране или с разпределение на печалба от друго съставно образувание;

2. „неизползвано начисляване“ е всяко увеличение на отсрочен данъчен пасив на съставно образувание в данъчен период, който не се очаква да бъде платен в срока по ал. 8 и по отношение на което е упражнен избор в съответствие с чл. 260я24, ал. 2 от подаващото информация съставно образувание да не се включва в корекцията за отсрочени данъци за същия данъчен период.

(2) Когато размерът на данъчната ставка, използвана за изчисляване на разходите за отсрочени данъци, е равна на или по-ниска от 15 на сто, сумата на корекцията за отсрочени данъци, с която се увеличават коригираните включени данъци на съставно образувание за данъчен период съгласно чл. 260т, ал. 1, т. 2, е равна на сумата на разходите за отсрочени данъци, начислени по отношение на включени данъци и коригирани по реда на ал. 4 – 7.

(3) Когато размерът на данъчната ставка, използвана за изчисляване на разходите за отсрочени данъци, е по-висока от 15 на сто, сумата на корекцията за отсрочени данъци, с която се увеличават коригираните включени данъци на съставно образувание за данъчен период съгласно чл. 260т, ал. 1, т. 2, е равна на сумата на разходите за отсрочени данъци, начислени по отношение на включени данъци и преизчислени при данъчна ставка от 15 на сто и коригирани по реда на ал. 4 – 7.

(4) Корекцията за отсрочени данъци се увеличава със:

1. сумата на всяко неразрешено начисляване или неизползвано начисляване, платена през данъчния период;

2. сумата на отсрочен данъчен пасив, платена в данъчния период, с която е била намалена корекцията за отсрочени данъци в предходен данъчен период.

(5) Когато в данъчен период не е признат отсрочен данъчен актив, формиран във връзка със загуба, поради това, че не са изпълнени условията за признаването му, корекцията за отсрочени данъци се намалява със сумата, с която би била намалена тя, при условие че в данъчния период е бил признат отсрочен данъчен актив, формиран във връзка със загуба.

(6) В корекцията за отсрочени данъци не се включват:

1. сумата на разходите за отсрочени данъци, начислени във връзка с приходи, разходи и суми, които не участват при определянето на допустимата печалба или загуба съгласно глава тридесет и четвърта „в“;

2. сумата на разходите за отсрочени данъци, начислени във връзка с неразрешени начислявания и неизползвани начислявания;

3. размерът на корекция на оценка или на корекция при признаване за счетоводни цели по отношение на отсрочени данъчни активи;

4. сумата на разходите за отсрочени данъци, получена при преизчисляване стойността на отсрочени данъчни активи или пасиви при промяна на данъчната ставка, при която е била изчислена стойността им;

5. сумата на разходите за отсрочени данъци, начислени във връзка с възникване на правото на данъчни кредити и с тяхното използване.

(7) Когато размерът на отсрочен данъчен актив, формиран във връзка с допустима загуба на съставно образувание, е определен за данъчен период при данъчна ставка, по-ниска от 15 на сто, той може да бъде преизчислен за същия данъчен период при ставка от 15 на сто, в случай че данъчно задълженото лице може да докаже, че отсроченият данъчен актив е свързан с допустима загуба. Когато в резултат на преизчисляването по изречение първо се увеличи размерът на отсрочения данъчен актив, с размера на увеличението се намалява сумата на корекцията за отсрочени данъци.

(8) Коригираните включени данъци се намаляват с размера на отсрочен данъчен пасив, признат във връзка с данъчна временна разлика, която не е намерила обратно проявление в срок от пет данъчни периода след периода, в който е възникнала, или който не е платен в този срок, доколкото тази сума е била включена в корекцията за отсрочени данъци при възникването й. Намалението по изречение първо се извършва в петия данъчен период преди текущия данъчен период, като ефективната данъчна ставка и допълнителният данък за този данъчен период се преизчисляват в съответствие с чл. 260ю, ал. 1. Размерът на намалението е равен на размера на увеличението на категорията отсрочени данъчни пасиви, включено в корекцията за отсрочени данъци в петия данъчен период преди текущия данъчен период, като данъчните временни разлики, във връзка с които са признати отсрочените данъчни пасиви, не са намерили обратно проявление до края на последния ден на текущата данъчна година.

(9) Алинея 8 не се прилага в случаите на данъчни временни разлики, възникнали във връзка с непризнаването за данъчни цели на:

1. разходи за амортизация на материални активи;

2. разходи за получаване на лиценз или подобна договореност от държавен или общински орган за ползване на недвижимо имущество или за експлоатиране на природни ресурси, в резултат на което се очаква да бъдат извършени значителни инвестиции в материални активи;

3. разходи за изследователска и развойна дейност;

4. разходи за извеждане от експлоатация и възстановяване;

5. отчитане по справедлива стойност на нереализирани нетни печалби;

6. нетни печалби от курсови разлики;

7. застрахователни резерви и разсрочени разходи за придобиване на застрахователни полици;

8. печалби от продажба на дълготрайни материални активи, намиращи се в юрисдикцията на съставното образувание, с които се закупуват дълготрайни материални активи в същата юрисдикция;

9. приходи, разходи и суми, отчетени в резултат от промяна на счетоводната политика за отчитане на позициите по т. 1 – 8.

Чл. 260ф Избор на допустима загуба

(1) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор по отношение на юрисдикция, така че за юрисдикцията да се формира отсрочен данъчен актив във връзка с допустима загуба за всеки данъчен период, в който е налице нетна допустима загуба, равен на 15 на сто от размера на тази загуба. В този случай чл. 260у не се прилага. Изборът по изречение първо не може да бъде упражнен по отношение на юрисдикция, която прилага допустима система за данъчно облагане при разпределяне на печалба съгласно чл. 260я12.

(2) Отсроченият данъчен актив по ал. 1 се използва през всеки следващ данъчен период, в който за юрисдикцията е налице нетна допустима печалба, до размера на по-ниското от 15 на сто от нетната допустима печалба и размера на отсрочения данъчен актив.

(3) Размерът на отсрочения данъчен актив по ал. 1 се намалява с размера на използваната в данъчния период част и остатъкът се пренася в следващи данъчни периоди.

(4) В случай че изборът по ал. 1 бъде оттеглен, оставащата част от отсрочения данъчен актив по ал. 1 се намалява до нула към първия ден на първия данъчен период, през който изборът спира да се прилага.

(5) Изборът по ал. 1 се декларира с подаването на първата информационна декларация по чл. 260я23 за юрисдикцията, по отношение на която следва да се прилага той.

(6) Когато изборът по ал. 1 е упражнен от крайно образувание майка, което е образувание със смесен характер, размерът на отсрочения данъчен актив по ал. 1 се определя спрямо размера на допустимата загуба на образуванието със смесен характер, намалена съгласно чл. 260я10, ал. 3.

Чл. 260х Специфично причисляване на включени данъци, с които се облагат определени съставни образувания

(1) Към място на стопанска дейност се причислява сумата на разходите за включени данъци, които са отчетени от съставно образувание и които са свързани с допустимата печалба или загуба на това място на стопанска дейност.

(2) Към съставно образувание – собственик, се причислява сумата на разходите за включени данъци, които са отчетени от данъчно прозрачно образувание и които са свързани с допустима печалба или загуба, причислена към съставното образувание – собственик, съгласно чл. 260р, ал. 4.

(3) Към съставно образувание се причислява сумата на разходите за включени данъци, които са отчетени от неговите съставни образувания – собственици, с пряко или косвено участие в него съгласно данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества, пропорционално на правото им на дял от печалбата на контролираното чуждестранно дружество.

(4) Към съставно образувание, което е хибридно образувание, се причислява сумата на разходите за включени данъци, които са отчетени от неговото съставно образувание – собственик, във връзка с допустимата печалба на хибридното образувание.

(5) Към съставно образувание, което е разпределило печалба или друга част от капитала през данъчния период, се причислява сумата на разходите за включени данъци, които са начислени от неговите съставни образувания – собственици, с пряко участие в него и които са свързани с това разпределение.

(6) Когато към съставно образувание са причислени съгласно ал. 3 и 4 разходите за включени данъци, свързани с пасивни доходи, тези разходи се включват в сумата на коригираните включени данъци на съставното образувание до размера на по-малкото от:

1. сумата на разходите за включени данъци, свързани с пасивни доходи, причислени към съставното образувание;

2. произведението на ставката на допълнителния данък за юрисдикцията на съставното образувание и сумата на пасивните доходи на съставното образувание, включени съгласно данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества или за прозрачност за данъчни цели. Разходи за включени данъци, свързани с пасивни доходи, оставащи след прилагане на т. 1 и 2, не се разпределят съгласно ал. 3 и 4. За целите на тази алинея ставката на допълнителния данък за юрисдикцията се определя, без да се вземат предвид включените данъци на съставното образувание – собственик, свързани с тези пасивни доходи.

(7) За целите на този член „пасивен доход“ са следните видове доход, включен в допустимата печалба, доколкото съставното образувание – собственик, е било облагано по реда на данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества или в резултат на участие в собствеността на хибридно образувание:

1. доход от дивиденти или техни еквиваленти;

2. доход от лихви или техни еквиваленти;

3. доход от наеми;

4. доход от авторски и лицензионни възнаграждения;

5. анюитет; или

6. нетна печалба от разпореждане с имот, който генерира доходи от източници по т. 1 – 5.

(8) Когато допустимата печалба на място на стопанска дейност се счита за допустима печалба на главното образувание съгласно чл. 260п, ал. 7 и 8, включените данъци на мястото на стопанска дейност върху тази печалба, задължението за които е възникнало в юрисдикцията, в която е разположено и които са свързани с тази печалба, се считат за включени данъци на главното образувание до размера на произведението на тази печалба и най-високата ставка на данък върху печалбата от обичайна дейност в юрисдикцията, в която е разположено главното образувание.

Чл. 260ц Корекции след подаване на декларацията и при промени в данъчната ставка

(1) Когато съставно образувание коригира разходите за включени данъци за предходен данъчен период, със сумата на корекцията се коригират разходите за включени данъци на съставното образувание за данъчния период, в който е извършена корекцията, с изключение на случаите, когато корекцията е свързана с намаление на включените данъци за предходен отчетен период.

(2) Когато има намаление на включените данъци, които са били включени в сумата на коригираните включени данъци на съставното образувание в предходен данъчен период, ефективната данъчна ставка и допълнителният данък за този предходен период се преизчисляват съгласно чл. 260ю, ал. 1, като сумата на коригираните включени данъци се намали с размера на намалението на включените данъци. Допустимата печалба за текущия и предходни отчетни периоди се коригира съответно.

(3) По избор на подаващото информация съставно образувание съгласно чл. 260я24, ал. 2, в случай на незначително намаление на включените данъци за предходен данъчен период, с размера на намалението може да се коригират включените данъци на съставното образувание за данъчния период, в който е извършена корекцията. Незначително намаление на включените данъци е общо намаление на коригираните включени данъци за юрисдикциятa за данъчния период с по-малко от 1 000 000 евро.

(4) Когато националната данъчна ставка бъде намалена до размер, по-малък от 15 на сто, и в резултат от намалението бъдат отчетени разходи за отсрочени данъци, с размера на тези разходи се коригира задължението за включени данъци на съставното образувание, отчетени за предходен данъчен период в съответствие с чл. 260т.

(5) Когато разход за отсрочени данъци е определен при данъчна ставка, по-ниска от 15 на сто, и ставката е увеличена в последващ данъчен период, размерът на разходите за отсрочени данъци, дължащ се на това увеличение, се третира при плащане като корекция на задължението на съставното образувание за включени данъци за предходен данъчен период, отчетени съгласно чл. 260т. Размерът на корекцията по изречение първо не може да бъде по-голям от сумата на разходите за отсрочени данъци, която би била определена при данъчна ставка, равна на 15 на сто.

(6) Когато от сумата на разходите за текущи данъци на съставно образувание, включени в коригираните включени данъци на образуванието за данъчен период, не бъде платена в срок от три години след края на този данъчен период сума, по-голяма от 1 000 000 евро, ефективната данъчна ставка и допълнителният данък за данъчния период, през който неплатената сума е била отчетена като включен данък, се преизчисляват в съответствие с чл. 260ю, ал. 1, като тази неплатена сума се изключва от коригираните включени данъци.

Чл. 260ч Определяне на ефективната данъчна ставка

(1) Ефективната данъчна ставка на многонационална или голяма национална група предприятия се определя по следната формула за всеки данъчен период и за всяка юрисдикция, в която групата има нетна допустима печалба: ЕДС = КВД/НДПЮ, където: ЕДС е ефективната данъчна ставка на групата за юрисдикцията; КВД е сумата на коригираните включени данъци на съставните образувания в юрисдикцията; НДПЮ е нетната допустима печалба на съставните образувания в юрисдикцията.

(2) Нетната допустима печалба или загуба на съставните образувания в юрисдикцията за данъчен период се определя по следната формула: НДПЗЮ = ДП – ДЗ, където: НДПЗЮ е нетната допустима печалба или загуба на съставните образувания в юрисдикцията; ДП е общата допустима печалба, ако има такава, на съставните образувания в юрисдикцията; ДЗ е общата допустима загуба на съставните образувания в юрисдикцията; Допустимите печалби или загуби на съставните образувания за целите на тази алинея са определените по реда на глава тридесет и четвърта „в“.

(3) Коригираните включени данъци и допустимите печалби или загуби на съставни образувания, които са инвестиционни образувания, не се вземат предвид при определянето на ефективната данъчна ставка по ал. 1 и на нетната допустима печалба по ал. 2.

(4) Ефективната данъчна ставка на съставно образувание без юрисдикция се определя за всеки данъчен период отделно от ефективната данъчна ставка на всички останали съставни образувания.

(5) За целите на ал. 1, когато за данъчен период многонационална група предприятия или голяма национална група предприятия в дадена юрисдикция има нетна допустима печалба и размерът на коригираните включени данъци на групата в тази юрисдикция е отрицателен, сумата на коригираните включени данъци по ал. 1 на съставните образувания в юрисдикцията се счита за равна на нула и отрицателният размер на коригираните включени данъци се пренася чрез приспадане от сумата на коригираните включени данъци на групата в тази юрисдикция през следващите данъчни периоди до изчерпването й. Многонационалната група предприятия или голямата национална група предприятия прилага изречение първо в тази юрисдикция независимо дали съставни образувания в юрисдикцията напуснат групата.

Чл. 260ш Определяне на допълнителния данък

(1) Когато ефективната данъчна ставка по чл. 260ч, ал. 1 за определена юрисдикция, в която се намират съставните образувания, е по-ниска от 15 на сто за данъчния период, многонационалната или голямата национална група предприятия изчислява отделно допълнителния данък за всяко от своите съставни образувания, които имат допустима печалба, взета предвид при определянето на нетната допустима печалба на тази юрисдикция. Допълнителният данък се определя за юрисдикция.

(2) Ставката на допълнителния данък за данъчен период е равна на положителната разлика между 15 на сто и размера на ефективната данъчна ставка по чл. 260ч, ал. 1.

(3) Допълнителният данък за данъчен период за юрисдикция е положителна величина, ако има такава, и се определя по следната формула: ДДЮ = (ДППЮ х СДД) + КДД – НДД, където: ДДЮ е допълнителният данък за юрисдикция; ДППЮ е допълнителната печалба за юрисдикция; СДД е ставката на допълнителния данък по ал. 2; КДД е коригираният допълнителен данък по чл. 260ю; НДД е националният допълнителен данък по чл. 260я25 или допустимият национален допълнителен данък на друга юрисдикция.

(4) Допълнителната печалба за юрисдикция по ал. 3 е положителна величина, ако има такава, и се определя по следната формула: ДППЮ = НДПЮ – ИССД, където: ДППЮ е допълнителната печалба за юрисдикция; НДПЮ е нетната допустима печалба, определена съгласно чл. 260ч, ал. 2 за юрисдикцията; ИССД е сумата на изключението за съществена стопанска дейност за юрисдикцията, определена съгласно чл. 260щ.

(5) Допълнителният данък за съставно образувание за текущия данъчен период се определя по следната формула: ДДСО = ДДЮ х (ДПСО /ОДПСО), където: ДДСО е допълнителният данък за съставно образувание; ДДЮ е допълнителният данък за юрисдикция; ДПСО е допустимата печалба на съставното образувание за данъчен период, определена по реда на глава тридесет и четвърта „в“; ОДПСО е сборът на допустимите печалби на всички съставни образувания за данъчен период в юрисдикцията.

(6) Когато допълнителният данък за юрисдикция по ал. 3 е резултат само от наличието на коригиран допълнителен данък по чл. 260ю, ал. 1 и няма нетна допустима печалба в юрисдикцията за този данъчен период, допълнителният данък за тази юрисдикция се разпределя на всяко съставно образувание, като се използва формулата по ал. 5, въз основа на допустимата печалба на съставните образувания за данъчните периоди, за които се правят корекциите по чл. 260ю, ал. 1.

(7) Допълнителният данък на съставно образувание без юрисдикция се определя отделно от допълнителния данък на другите съставни образувания.

(8) За целите на този член съставните образувания на многонационална или голяма национална група предприятия включват и данъчно задължените лица, дължащи допълнителен данък съгласно чл. 260е, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2, ал. 4, т. 2 и ал. 6, т. 2.

(9) Когато образувание майка от многонационална или голяма национална група предприятия е разположено в държава – членка на Европейския съюз, и притежаваните от него пряко или косвено съставни образувания, разположени в същата или в друга юрисдикция, подлежат на облагане с допустим национален допълнителен данък за данъчния период в тези юрисдикции, определеният за образуванието майка по реда на този член и дължим съгласно чл. 260е допълнителен данък се намалява до изчерпването му с размера на допустимия национален допълнителен данък, дължим от образуванието майка или от тези съставни образувания.

(10) Когато допустим национален допълнителен данък е определен в съответствие с допустими счетоводни стандарти на крайното образувание майка или с Международните счетоводни стандарти, приети с Регламент (ЕО) № 1606/2002, за съставните образувания на многонационалната или голямата национална група предприятия, разположени в държава – членка на Европейския съюз, не се определя допълнителен данък по реда на този член за данъчния период, с изключение на случаите, в които в данъчния период е дължим коригиран допълнителен данък по чл. 260ю, който не е част от този допустим национален допълнителен данък.

(11) Когато допустим национален допълнителен данък, дължим в юрисдикция от съставните образувания на многонационална или голяма национална група предприятия, не е внесен до края на четвъртия данъчен период след данъчния период, за който е бил дължим, невнесеният национален допълнителен данък не е дължим в тази юрисдикция след края на четвъртия данъчен период и се добавя към допълнителния данък, определен за юрисдикцията по реда на ал. 1 – 10.

Чл. 260щ Изключение за съществена стопанска дейност

(1) За целите на този член:

1. „допустими наети лица“ са лицата, наети на пълно или непълно работно време от съставното образувание, както и независими изпълнители, участващи в обичайната дейност на многонационалната или голяма национална група предприятия под ръководството и контрола на групата;

2. „допустими разходи за персонал“ са разходите за възнаграждения на наетите лица, включително заплати, надници и други разходи, с които се предоставя пряка и разграничима лична облага на наетото лице, като например здравно и пенсионно осигуряване, данъци върху доходи от трудови правоотношения и вноски за социално осигуряване за сметка на работодателя;

3. „допустими дълготрайни материални активи“ са:

(2) За целите на определяне на допълнителния данък, нетната допустима печалба за дадена юрисдикцията се намалява със сумата на изключението за разходи за персонал по ал. 3 и на изключението за дълготрайни материални активи по ал. 4 на всяко съставно образувание, разположено в тази юрисдикция. Изречение първо не се прилага, когато подаващото информация съставно образувание е упражнило избор да не се прилага изключението за съществена стопанска дейност за данъчния период съгласно чл. 260я24.

(3) Изключението за разходи за персонал на съставно образувание, разположено в дадена юрисдикция, е равно на 5 на сто от допустимите разходи за персонал, свързани с допустими наети лица, които извършват дейност за многонационалната или голямата национална група предприятия в тази юрисдикция, с изключение на допустими разходи за персонал, които:

1. са капитализирани като част от стойността на допустим дълготраен материален актив;

2. са свързани с доход, изключен съгласно чл. 260о.

(4) Изключението за дълготрайни материални активи на съставно образувание, разположено в дадена юрисдикция, е равно на 5 на сто от балансовата стойност на допустимите дълготрайни материални активи, намиращи се в тази юрисдикция, с изключение на балансовата стойност на:

1. имущество, включително земя и сгради, държано за продажба, за отдаване на лизинг или като инвестиция;

2. дълготрайни материални активи, с които се генерира доход, изключен съгласно чл. 260о.

(5) За целите на ал. 4 балансовата стойност на допустимите дълготрайни материални активи е средноаритметичната стойност от балансовите стойности на допустимите дълготрайни материални активи, след отчитане на натрупаната амортизация, включително изчерпването в случаите на природни ресурси, и на капитализираните разходи за персонал, в началото и в края на данъчния период, използвани за изготвяне на консолидирания финансов отчет на многонационалната или голямата национална група предприятия.

(6) За целите на ал. 3 и 4 допустимите разходи за персонал и допустимите дълготрайни материални активи на съставно образувание, което е място на стопанска дейност, са тези, които са включени в неговия индивидуален финансов отчет съгласно чл. 260п, ал. 1 – 4, при условие че допустимите разходи за персонал и допустимите дълготрайни материални активи се намират в същата юрисдикция, в която е разположено мястото на стопанска дейност. В този случай допустимите разходи за персонал и допустимите дълготрайни материални активи на мястото на стопанска дейност не се включват в допустимите разходи за персонал и допустимите дълготрайни материални активи на главното образувание.

(7) Когато печалбата на място на стопанска дейност е била изцяло или частично изключена съгласно чл. 260р, ал. 1 и чл. 260я10, ал. 5, допустимите разходи за персонал и допустимите дълготрайни материални активи на това място на стопанска дейност не се вземат предвид в същото съотношение при определянето на изключението за съществена стопанска дейност на многонационалната или голямата национална група предприятия съгласно този член.

(8) Когато допустимите разходи за персонал, извършени по отношение на допустими наети лица, платени от образувание със смесен характер, и допустимите дълготрайни материални активи, собственост на образувание със смесен характер, които не са причислени по реда на ал. 7, те се причисляват на:

1. съставните образувания – собственици на образуванието със смесен характер, пропорционално на сумата, която им е причислена съгласно чл. 260р, ал. 4, при условие че допустимите наети лица и допустимите дълготрайни материални активи се намират в юрисдикцията на съставните образувания – собственици;

2. образуванието със смесен характер, когато то е крайно образувание майка, намалени пропорционално на печалбата, изключена при определянето на допустимата печалба на образуванието със смесен характер съгласно чл. 260я10, ал. 1 и 2, при условие че допустимите наети лица и допустимите дълготрайни материални активи се намират в юрисдикцията на образуванието със смесен характер.

(9) Всички допустими разходи за персонал и допустими дълготрайни материални активи на образуванието със смесен характер, извън тези по ал. 8, не се вземат предвид при определянето на изключението за съществена стопанска дейност на многонационалната или голямата национална група предприятия.

(10) Изключението за съществена стопанска дейност на всяко съставно образувание без юрисдикция се определя за всеки данъчен период отделно от изключението за съществена стопанска дейност на всички останали съставни образувания.

(11) Изключението за съществена стопанска дейност, определено по реда на ал. 1 – 10, не включва изключението за разходи за персонал и изключението за дълготрайни материални активи на инвестиционни образувания, разположени в тази юрисдикция.

Чл. 260ю Коригиран допълнителен данък

(1) Когато корекция на включените данъци или на допустимата печалба или загуба, извършена по реда на чл. 260ш, ал. 11, чл. 260н, ал. 13 – 16, чл. 260у, ал. 7, чл. 260ц, ал. 1 – 3 и ал. 6 и чл. 260я12, ал. 6 води до преизчисляване на ефективната данъчна ставка и на допълнителния данък на многонационалната или голямата национална група предприятия за предходен данъчен период, ефективната данъчна ставка и допълнителният данък се преизчисляват по реда на чл. 260ч, 260ш и 260щ. Всяко увеличение на допълнителния данък в резултат на преизчислението по изречение първо се счита за коригиран допълнителен данък за целите на чл. 260ш, ал. 3 за данъчния период, в който е извършено преизчислението.

(2) Когато при наличие на коригиран допълнителен данък липсва нетна допустима печалба за юрисдикцията за данъчния период, допустимата печалба на всяко съставно образувание, разположено в тази юрисдикция, е равна на допълнителния данък, разпределен на тези съставни образувания по реда на чл. 260ш, ал. 5 и 6, разделен на 15 на сто.

(3) Когато съгласно чл. 260т, ал. 5 е дължим коригиран допълнителен данък, допустимата печалба на всяко съставно образувание, разположено в юрисдикцията, е равна на допълнителния данък, разпределен на съставното образувание, разделен на 15 на сто. Дължимият коригиран допълнителен данък по изречение първо се разпределя само на съставни образувания, чиято сума на коригираните включени данъци е отрицателна и по-ниска от допустимата печалба или загуба на тези съставни образувания, умножена по 15 на сто, пропорционално за всяко от тях съгласно следната формула: (ДПЗ х 15 на сто) – КВД, където: ДПЗ е допустимата печалба или загуба; КВД са коригираните включени данъци.

(4) Когато на съставно образувание е разпределен коригиран допълнителен данък по реда на ал. 1 – 3 и по реда на чл. 260ш, ал. 5 и 6, това съставно образувание се счита за съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка за целите на чл. 260е, 260ж, 260з, 260и, 260ш, ал. 9 – 11, чл. 260к и 260л.

Чл. 260я Съставни образувания с малцинствен контрол

, ал. 1

(1) Данъчно задължено лице по чл. 260я25 подава данъчна декларация по образец за националния допълнителен данък за съответния данъчен период в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация в сроковете по чл. 260я19 и чл. 260я23, ал. 8. Данъчната декларация по изречение първо се изготвя на базата на информационната декларация, изготвена и подадена по реда на чл. 260я23 и при спазване на разпоредбите на тази глава.

(2) Когато съставните образувания на многонационална група предприятия, разположени в страната, съставят финансовите си отчети за отчетния период съгласно Закона за счетоводството на базата на:

1. един и същ счетоводен стандарт, определен за приложима счетоводна база съгласно Закона за счетоводството, националният допълнителен данък по чл. 260я26 се определя на базата на този счетоводен стандарт; за целите на тази точка данъчният период е календарната данъчния период;

2. различни счетоводни стандарти, определени за приложима счетоводна база съгласно Закона за счетоводството, националният допълнителен данък по чл. 260я26 се определя на базата на счетоводния стандарт съгласно чл. 260м, ал. 1 и 2; за целите на тази точка данъчният период е този съгласно чл. 260б.

(3) За целите на ал. 2, когато съставно образувание от многонационална група предприятия, разположено в страната, съставя повече от един финансов отчет на базата на различни счетоводни стандарти, националният допълнителен данък по чл. 260я26 за това съставно образувание се определя, както следва:

1. в случаите, когато всички останали съставни образувания от същата многонационална група предприятия, разположени в страната, съставят за отчетния период съгласно Закона за счетоводството финансовите си отчети на базата на един и същ счетоводен стандарт, определен за приложима счетоводна база съгласно Закона за счетоводството – съгласно ал. 2, т. 1;

2. в случаите, когато останалите съставни образувания от същата многонационална група предприятия, разположени в страната, съставят за отчетния период съгласно Закона за счетоводството финансовите си отчети на базата на различни счетоводни стандарти, определени за приложима счетоводна база съгласно Закона за счетоводството – съгласно ал. 2, т. 2.

(4) Ефективната данъчна ставка и допълнителният данък на съставно образувание с малцинствен контрол, което не е член на подгрупа с малцинствен контрол, се определя за отделно съставно образувание по реда на чл. 260м – 260р и чл. 260я10 – 260я15. Коригираните включени данъци и допустимата печалба или загуба на съставното образувание с малцинствен контрол не се взема предвид при определянето на ефективната данъчна ставка по реда на чл. 260ч, ал. 1 и на нетната допустима печалба по реда на чл. 260ч, ал. 2 на останалата част от многонационалната или голямата национална група предприятия. Тази алинея не се прилага за съставно образувание с малцинствен контрол, което е инвестиционно образувание.

(6) Този раздел се прилага и за многонационална група предприятия по чл. 260а, ал. 2, която не е задължена да предоставя квалифициран отчет по държави за целите на автоматичния обмен на отчети по държави. За целите на тази алинея ал. 1 се прилага, като вместо информацията съгласно квалифицирания отчет по държави на групата се използва информацията, която би се съдържала в такъв отчет, в случай че многонационалната група предприятия е била задължена да го предоставя. Многонационалната група предприятия предоставя информацията по предходното изречение в информационната декларация по чл. 260я23, ал. 6 и 7.

Чл. 260я1 Изключение „de minimis“

(1) Разпоредбите на чл. 260ч – чл. 260я не се прилагат, когато подаващото информация съставно образувание е упражнило ежегодно избор съгласно чл. 260я24, ал. 2 дължимият допълнителен данък по отношение на съставните образувания, разположени в дадена юрисдикция, да бъде равен на нула за данъчен период, когато в същия данъчен период са изпълнени едновременно следните условия:

1. средните допустими приходи на всички съставни образувания, разположени в тази юрисдикция, са по-ниски от 10 000 000 евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото;

2. средната допустима печалба или загуба на всички съставни образувания, разположени в тази юрисдикция, е по-ниска от 1 000 000 евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото.

(2) Средните допустими приходи и средната допустима печалба или загуба по ал. 1 са средноаритметичните допустими приходи и средноаритметичната допустима печалба или загуба на съставните образувания за данъчния период и двата предходни данъчни периода. Когато за единия или и за двата предходни данъчни периода няма съставни образувания с допустими приходи или допустима загуба, тези данъчни периоди не се вземат предвид при изчисляването на средните допустими приходи и средната допустима печалба или загуба на тази юрисдикция.

(3) Допустимите приходи на съставните образувания, разположени в дадена юрисдикция, за данъчен период, е сборът на всички приходи на съставните образувания, разположени в тази юрисдикция, намалени или увеличени с корекциите по реда на глава тридесет и четвърта „в“.

(4) Допустимата печалба или загуба на съставните предприятия, разположени в дадена юрисдикция, за данъчен период, е нетната допустима печалба или загуба за тази юрисдикция, определена по реда на чл. 260ч, ал. 2.

(5) Изключението „de minimis“ съгласно ал. 1 – 4 не се прилага по отношение на съставни образувания без юрисдикция или на инвестиционни образувания. Приходите и допустимата печалба или загуба на такива образувания не се вземат предвид при определянето на изключението „de minimis“.

Чл. 260я2 Облекчен режим при допустим национален допълнителен данък

Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор допълнителният данък на многонационална група предприятия по чл. 260а, ал. 2 в дадена юрисдикция да се счита за равен на нула за данъчен период, когато в законодателството на тази юрисдикция са налице условията за облекчен режим при допустим национален допълнителен данък съгласно Правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб).

Чл. 260я3 Облекчен режим за съставни образувания с незначителен размер

(1) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор за данъчен период, при който размерът на приходите, коригираните включени данъци и допустимата печалба на съставните образувания с незначителен размер в юрисдикция за целите на определянето на ефективната данъчна ставка за тази юрисдикция се изчисляват опростено по реда на ал. 3. Изборът по изречение първо се прилага само за данъчния период, за който е упражнен.

(2) За целите на този член съставно образувание с незначителен размер е съставно образувание от многонационална група предприятия, включително негово място на стопанска дейност, което не е включено в консолидирания финансов отчет на групата, подлежащ на задължителен финансов одит, на основание на неговия размер или същественост.

(3) За целите на този член:

1. допустимата печалба на съставно образувание с незначителен размер е равна на приходите на това съставно образувание съгласно отчета по държави на групата, предоставен за целите на автоматичния обмен на отчети по държави;

2. коригираните включени данъци на съставно образувание с незначителен размер са разходите за данъци на това съставно образувание съгласно отчета по държави на групата, предоставен за целите на автоматичния обмен на отчети по държави.

(4) Алинея 1 не се прилага за съставни образувания с незначителен размер с приходи, по-големи от 50 000 000 евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото, когато отчетът по държави на групата, предоставен за целите на автоматичния обмен на отчети по държави, не е изготвен на базата на квалифицирани финансови отчети по смисъла на чл. 260я22.

Чл. 260я4 Други условия за ползване на облекчени режими

Членове 260я2, 260я3 и 260я20 не се прилагат по отношение на юрисдикция, когато:

1. за юрисдикцията би могъл да бъде определен допълнителен данък, при условие че подаващото информация съставно образувание не упражни избор по чл. 260я2, 260я3 и 260я20 по отношение на тази юрисдикция, и

2. Националната агенция за приходите е уведомила съставните образувания от многонационалната група предприятия, разположени в страната и задължени за данъка по т. 1, в срок до 36 месеца след подаване на информационната декларация по чл. 260я23 за многонационалната група предприятия, за съществуването на факти и обстоятелства, които биха могли да окажат значително влияние върху изпълнението на условията, необходими за ползване на облекчените режими по чл. 260я2, 260я3 и 260я20 и е поискала изясняване на тези факти и обстоятелства, и

3. в срок от 6 месеца съставните образувания по т. 2 не са отговорили на уведомлението или не са доказали, че тези факти и обстоятелства не оказват значително влияние върху изпълнението на условията, необходими за ползване на облекчените режими по чл. 260я2, 260я3 и 260я20.

Чл. 260я5 Прилагане на праг за консолидираните приходи при сливане или разделяне

(1) За целите на този член:

1. „сливане“ е договореност, при която:

2. „разделяне“ е договореност, при която образувания от една група се разделят на две или повече групи, които не се включват в консолидирания финансов отчет на едно и също крайно образувание майка.

(2) Когато две или повече групи се сливат в една група в някой от четирите последователни данъчни периода преди проверявания данъчен период, прагът по чл. 260а, ал. 2 се счита за достигнат за данъчен период преди сливането, за който сборът на годишните приходи в консолидираните финансови отчети на тези групи е равен на или превишава 750 000 000 евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото.

(3) Когато образувание, което не е член на група, се слива с друго образувание или група в проверявания данъчен период и някое от двете образувания или групата няма консолидиран финансов отчет за някой от четирите последователни данъчни периода преди проверявания данъчен период, прагът по чл. 260а, ал. 2 се счита за достигнат за този данъчен период, за който сборът на годишните приходи във всеки от техните индивидуални финансови отчети или консолидирани финансови отчети за този данъчен период е равен на или превишава 750 000 000 евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото.

(4) Когато многонационална или голяма национална група предприятия по чл. 260а, ал. 2 се раздели на две или повече групи, всяка от тях наричана по-нататък „отделена група“, прагът по чл. 260а, ал. 2 се счита за достигнат от отделена група, когато:

1. по отношение на първия проверяван данъчен период след разделянето, когато отделената група има годишни приходи за този данъчен период, равни на или превишаващи 750 000 000 евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото;

2. по отношение на втория до четвъртия проверявани данъчни периода след разделянето, когато отделената група има годишни приходи за поне два от трите данъчни периода, равни на или превишаващи 750 000 000 евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото Съставни образувания, които стават част от или напускат многонационална или голяма национална група предприятия

Чл. 260я6

(1) Когато едно образувание (наричано по-нататък „целево образувание“) стане или престане да бъде съставно образувание на многонационална или голяма национална група предприятия в резултат от прехвърляне на пряко или косвено участие в собствеността на това целево образувание или целевото образувание стане крайно образувание майка на нова група през данъчен период (наричан по-нататък „година на придобиване“), целевото образувание се счита за член на многонационалната или голямата национална група предприятия за целите на тази част, при условие че негови активи, пасиви, приходи, разходи и парични потоци се включват по метода на пълната консолидация в консолидирания финансов отчет на крайното образувание майка в годината на придобиване. Ефективната данъчна ставка и допълнителният данък на целевото образувание се определят съгласно ал. 2 – 8.

(2) В годината на придобиване многонационалната или голямата национална група предприятия взема предвид само нетния счетоводен финансов резултат и коригираните включени данъци на целевото образувание, които са включени в консолидирания финансов отчет на крайното образувание майка за целите на тази част.

(3) В годината на придобиване и през всеки следващ данъчен период допустимата печалба или загуба и коригираните включени данъци на целевото образувание се определят по историческата балансова стойност на неговите активи и пасиви.

(4) В годината на придобиване при определянето на допустимите разходи за персонал на целевото образувание съгласно чл. 260щ, ал. 3 се вземат предвид само разходи, които са включени в консолидирания финансов отчет на крайното образувание майка.

(5) Балансовата стойност на допустимите дълготрайни материални активи на целевото образувание съгласно чл. 260щ, ал. 4 се определя пропорционално на периода през годината на придобиване, в който целевото образувание е било част от многонационалната или голямата национална група предприятия.

(6) С изключение на отсрочени данъчни активи, формирани във връзка с допустима загуба съгласно чл. 260ф, отсрочените данъчни активи и отсрочените данъчни пасиви на целевото образувание, които се трансферират между многонационални или големи национални групи, се отчитат от придобиващата многонационална или голяма национална група предприятия по същия начин и в същата степен, както ако биха били отчетени, в случай че придобиващата многонационална или голяма национална група предприятия е контролирала целевото образувание при формирането на тези активи и пасиви.

(7) Отсрочените данъчни пасиви на целевото образувание, които са били включени в корекцията за отсрочени данъци на това образувание, се считат че са намерили обратно проявление за целите на чл. 260у, ал. 8 от разпореждащата се многонационална или голяма национална група предприятия и се считат за възникнали от придобиващата многонационална или голяма национална група предприятия през годината на придобиване, след което се извършва намаляване на включените данъци съгласно чл. 260у, ал. 8 в годината, в която е настъпило обстоятелството да бъдат намалени коригираните включени данъци съгласно чл. 260у, ал. 8.

(8) Когато целевото образувание е образувание майка и образувание от две или повече многонационални или големи национални групи в годината на придобиване, то дължи първичен допълнителен данък поотделно за съставните си образувания, облагани с ниска данъчна ставка, от всяка от тези групи, определен съобразно дела на образуванието майка от допълнителния данък на тези съставни образувания, определен за всяка многонационална или голяма национална група предприятия.

(9) Независимо от ал. 1 – 8, придобиването или разпореждането с контролиращо участие в целево образувание се счита за придобиване или разпореждане с активи и пасиви, когато юрисдикцията, в която е разположено целевото образувание, или при данъчно прозрачно образувание юрисдикцията, в която са разположени активите му, третира придобиването или разпореждането с контролиращо участие по същия или подобен начин като придобиване или разпореждане с активи и пасиви и облага с включен данък разпореждащото се образувание върху разликата между стойността за данъчни цели и платената за контролиращото участие цена или справедливата стойност на активите и пасивите.

Чл. 260я7 Трансфер на активи и пасиви

(1) За целите на този член:

1. „реорганизация“ означава преобразуване или трансфер на активи и пасиви при сливане, разделяне, ликвидация или подобно преобразуване, при което:

2. „неквалифицирана печалба или загуба“ е по-малкото от облагаемата в юрисдикцията на разпореждащото се съставно образувание печалба или загуба на това съставно образувание от реорганизация и отчетената за счетоводни цели печалба или загуба от същата реорганизация.

(2) Съставно образувание, което извършва разпореждане с активи и пасиви, наричано по-нататък „разпореждащо се съставно образувание“, включва печалбата или загубата от разпореждането при определяне на допустимата си печалба или загуба.

(3) Съставно образувание, което придобива активи и пасиви, наричано по-нататък „придобиващо съставно образувание“, определя допустимата си печалба или загуба по балансова стойност на придобитите активи и пасиви, определена в съответствие със счетоводните стандарти, в съответствие с които е изготвен консолидираният финансов отчет на крайното образувание майка.

(4) Алинея 2 и 3 не се прилагат, когато разпореждане или придобиване на активи и пасиви се извършва при реорганизация. В този случай:

1. разпореждащото се съставно образувание изключва всяка печалба или загуба от такова разпореждане при определяне на допустимата си печалба или загуба;

2. придобиващото съставно образувание определя допустимата си печалба или загуба на базата на балансовата стойност на придобитите активи и пасиви при разпореждащото се съставно образувание към момента на разпореждането.

(5) Алинеи 2 – 4 не се прилагат, когато разпореждането с активи и пасиви се извършва в рамките на реорганизация, при която разпореждащото се съставно образувание отчита неквалифицирана печалба или загуба. В този случай:

1. разпореждащото се съставно образувание включва печалбата или загубата от разпореждането при определяне на допустимата си печалба или загуба до размера на неквалифицираната печалба или загуба;

2. придобиващото съставно образувание определя допустимата си печалба или загуба след придобиването по балансова стойност на придобитите активи и пасиви при разпореждащото се съставно образувание към момента на разпореждането, коригирана с неквалифицираната печалба или загуба съгласно данъчното законодателство на юрисдикцията на придобиващото съставно образувание.

(6) По избор на подаващото информация съставно образувание съставно образувание, което е задължено или има възможност в юрисдикцията, в която е разположено, да коригира за данъчни цели своите активи и пасиви до справедлива стойност, може:

1. при определяне на допустимата си печалба или загуба да включи печалба или загуба за своите активи и пасиви, която:

2. при определяне на допустимата си печалба или загуба за данъчните периоди, приключващи след датата на коригиращото събитие, да използва справедливата стойност за счетоводни цели на активите или пасивите към датата непосредствено след датата на коригиращото събитие;

3. при определяне на допустимата си печалба или загуба да включи нетната сума, определена съгласно т. 1, както следва:

Чл. 260я8 Съвместни предприятия

(1) За целите на този член:

1. „съвместно предприятие“ е образувание, инвестицията в което се отчита по метода на собствения капитал в консолидирания финансов отчет на крайното образувание майка, при условие че крайното образувание майка държи пряко или косвено най-малко 50 на сто от участията в собствеността му. Не е съвместно предприятие:

2. „дъщерно предприятие на съвместно предприятие“ е:

(2) Образувание майка, което държи пряко или косвено участие в собствеността на съвместно предприятие или дъщерно предприятие на съвместно предприятие, дължи първичен допълнителен данък съгласно чл. 260е, 260ж и 260з за това съвместно предприятие или дъщерно предприятие на съвместно предприятие съобразно своя дял от допълнителния им данък.

(3) Допълнителният данък на съвместното предприятие и на неговите дъщерни предприятия, наричани по-нататък „група съвместни предприятия“, се определя по реда на глави тридесет и четвърта „в“ до тридесет и четвърта „з“ като се счита, че те са съставни образувания на отделна многонационална или голяма национална група предприятия, а съвместното предприятие е крайното образувание майка на тази група.

(4) Допълнителният данък, дължим от групата съвместни предприятия, се намалява с дела на всяко образувание майка съгласно ал. 2 от допълнителния данък на всеки член на групата, определен съгласно ал. 3. Оставащият допълнителен данък след прилагане на изречение първо се прибавя към общия размер на вторичния допълнителен данък, определен съгласно чл. 260л, ал. 2. За целите на тази алинея „допълнителен данък, дължим от групата съвместни предприятия“ е делът на предприятието майка от допълнителния данък на тази група.

Чл. 260я9 Многонационални групи предприятия с повече от една майка

(1) За целите на този член:

1. „многонационална или голяма национална група предприятия с повече от една майка“ са две или повече групи, чиито крайни образувания майки имат договореност за обвързана структура или договореност за допускане до търговия на два капиталови пазара, като най-малко едно образувание или място на стопанска дейност от общата група е разположено в различна юрисдикция от останалите образувания от общата група.

2. „обвързана структура“ е договореност между две или повече крайни образувания майки на отделни групи, съгласно която:

3. „договореност за допускане до търговия на два капиталови пазара“ е договореност между две или повече крайни образувания майки на отделни групи, съгласно която:

(2) Когато образувания и съставни образувания от две или повече групи са част от многонационална или голяма национална група предприятия с повече от една майка, тези образувания и съставни образувания се считат за образувания и съставните образувания на една многонационална или голяма национална група предприятия с повече от една майка. Образувание, което не е изключено образувание съгласно чл. 260а, ал. 4, се счита за съставно образувание, когато се включва в консолидирания финансов отчет на многонационалната или голямата национална група предприятия с повече от една майка по метода на пълната консолидация или неговото контролиращо участие се държи от образувания от многонационалната или голямата национална група предприятия с повече от една майка.

(3) Консолидираният финансов отчет на многонационална или голяма национална група предприятия с повече от една майка е консолидираният финансов отчет съгласно ал. 1, т. 2 и 3, изготвен на базата на допустими счетоводни стандарти, които се считат за счетоводни стандарти на крайното образувание майка.

(4) Крайните образувания майки на отделните групи, които съставят многонационална или голяма национална група предприятия с повече от една майка, са крайни образувания майки на многонационалната или голямата национална група предприятия с повече от една майка. Когато тази част се прилага по отношение на многонационална или голяма национална група предприятия с повече от една майка, всяка препратка към крайно образувание майка се счита за препратка към крайните образувания майки на многонационална или голяма национална група предприятия с повече от една майка.

(5) Образуванията майки на многонационална или голяма национална група предприятия с повече от една майка, разположени в държава – членка на Европейския съюз, включително всяко крайно образувание майка, дължат първичен допълнителен данък съгласно чл. 260е, чл. 260ж и чл. 260з за съставните образувания, облагани с ниска данъчна ставка, съобразно своя дял от допълнителния им данък.

(6) Съставните образувания на многонационална или голяма национална група предприятия с повече от една майка, разположени в държава – членка на Европейския съюз, прилагат вторично облагане с допълнителен данък съгласно чл. 260и – 260л, като вземат предвид допълнителния данък на всяко съставно образувание от групата, облагано с ниска данъчна ставка.

(7) Крайните образувания майки на многонационална или голяма национална група предприятия с повече от една майка подават информационна декларация за допълнителния данък съгласно чл. 260я23, когато не са определили подаващо информация съставно образувание по смисъла на чл. 260я23, ал. 4, т. 2. Информационната декларация включва информация за всяка от групите, които съставят многонационална или голяма национална група предприятия с повече от една майка.

Чл. 260я10 Крайно образувание майка, което е образувание със смесен характер

(1) Допустимата печалба на образувание със смесен характер, което е крайно образувание майка, се намалява за данъчния период с размера на допустимата печалба, която може да бъде причислена на притежателя на участие в собствеността в образуванието със смесен характер, когато е изпълнено някое от следните условия:

1. притежателят на участие в собствеността подлежи на данъчно облагане за тази печалба за данъчен период, който приключва до 12 месеца след края на данъчния период, с данъчна ставка, която е равна на или по-висока от 15 на сто;

2. може с основание да се очаква, че общият размер на коригираните включени данъци на крайното образувание майка и на данъците, платени от притежателя на участие в собствеността върху такава печалба в срок до 12 месеца след края на данъчния период, е по-голям от или равен на 15 на сто от тази печалба.

(2) Допустимата печалба на образувание със смесен характер, което е крайно образувание майка, се намалява за данъчния период и с размера на допустимата печалба, която се разпределя на притежателя на участие в собствеността на образувание със смесен характер, когато притежателят на участие в собствеността е:

1. физическо лице, което е местно лице за данъчни цели в юрисдикцията, в която е разположено крайното образувание майка, и което притежава участие в собствеността, представляващо право на 5 на сто или по-малко от печалбите и активите на крайното образувание майка;

2. публично образувание, международна организация, организация с нестопанска цел или пенсионен фонд, което е местно лице за данъчни цели в юрисдикцията, в която е разположено крайното образувание майка, и което притежава участие в собствеността, представляващо право на 5 на сто или по-малко от печалбите и активите на крайното образувание майка.

(3) Допустимата загуба на образувание със смесен характер, което е крайно образувание майка, се намалява за данъчния период и със сумата на допустимата загуба, която може да бъде причислена на притежателя на участие в собствеността в образуванието със смесен характер. Изречение първо не се прилага, доколкото притежателят на участие в собствеността няма право да използва такава загуба при определянето на данъчния си финансов резултат.

(4) Включените данъци на образувание със смесен характер, което е крайно образувание майка, се намаляват пропорционално на размера на намалението на допустимата печалба съгласно ал. 1 и 2.

(5) Алинеи 1 – 4 се прилагат по отношение на място на стопанска дейност, чрез което образувание със смесен характер, което е крайно образувание майка, извършва изцяло или частично своята дейност, или чрез което се извършва изцяло или частично дейност на данъчно прозрачно образувание, при условие че участието на крайното образувание майка в собствеността на това данъчно прозрачно образувание се държи пряко или чрез верига данъчно прозрачни образувания.

Чл. 260я11 Крайно образувание майка при данъчен режим на приспадане на дивиденти

(1) За целите на този член:

1. „данъчен режим на приспадане на дивиденти“ е данъчен режим, съгласно който се прилага облагане само на едно ниво на доходите от дивиденти на собствениците на дадено образувание чрез намаляване или изключване от печалбата на разпределящото образувание на размера на разпределената от него печалба, или чрез освобождаване на кооперация от данъчно облагане;

2. „подлежащ на приспадане дивидент“ е по отношение на съставно образувание, за което се прилага данъчен режим на приспадане на дивиденти:

3. „кооперация“ е образувание, което колективно предлага за продажба или придобива стоки или услуги от името на своите членове и което подлежи на такова данъчно облагане в юрисдикцията, в която е разположено, което гарантира данъчна неутралност по отношение стоките или услугите, които са продадени или придобити от членовете на кооперацията чрез тази кооперация.

(2) Крайно образувание майка на многонационална или голяма национална група предприятия, по отношение на което се прилага данъчен режим на приспадане на дивиденти, намалява за данъчния период допустимата си печалба, до нула, с размера на разпределения в срок до 12 месеца след края на данъчния период, подлежащ на приспадане дивидент, при условие че е изпълнено едно от следните условия:

1. дивидентът подлежи на облагане при получателя му в данъчна година, която приключва до 12 месеца след края на данъчния период, с данъчна ставка, равна на или по-висока от 15 на сто;

2. може с основание да се очаква, че общият размер на коригираните включени данъци и данъците на крайното образувание майка, платени от получателя на дивидента във връзка с този дивидент, е по-голям от или равен на 15 на сто от размера на дохода от този дивидент.

(3) Освен по ал. 2, крайно образувание майка на многонационална или голяма национална група предприятия, по отношение на което се прилага данъчен режим на приспадане на дивиденти, намалява за данъчния период допустимата си печалба, до нула, с размера на разпределения в срок до 12 месеца след края на данъчния период признат дивидент, при условие че получателят е:

1. физическо лице и полученият дивидент е изплатен от снабдителна кооперация пропорционално на покупките, или

2. физическо лице, което е местно лице за данъчни цели в юрисдикцията, в която е разположено крайното образувание майка, и което притежава участие в собствеността, представляващо право на 5 на сто или по-малко от печалбите и активите на крайното образувание майка, или

3. публично образувание, международна организация, организация с нестопанска цел или пенсионен фонд, различен от образувание за пенсионни услуги, което е местно лице за данъчни цели в юрисдикцията, в която е разположено крайното образувание майка.

(4) Включените данъци на крайно образувание майка, различни от данъци, за които е било разрешено приспадане на дивиденти, се намаляват пропорционално на намалението на допустимата печалба съгласно ал. 2 и 3.

(5) Когато крайното образувание майка държи участие в собствеността на друго съставно образувание, по отношение на което се прилага данъчен режим на приспадане на дивиденти, пряко или чрез верига от такива съставни образувания, ал. 2 – 4 се прилагат за всяко друго съставно образувание, разположено в юрисдикцията на крайното образувание майка, по отношение на което се прилага данъчният режим на приспадане на дивиденти, доколкото неговата допустима печалба се разпределя от крайното образувание майка на получатели, които отговарят на условията по ал. 2 – 3.

(6) За целите на ал. 2 дивидент, разпределен от снабдителна кооперация, се счита за подлежащ на данъчно облагане при получателя, доколкото този дивидент намалява признат за данъчни цели разход или сума при определянето на данъчния финансов резултат на получателя.

Чл. 260я12 Допустима система за данъчно облагане при разпределяне на печалба

(1) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор за себе си или за друго съставно образувание, по отношение на което се прилага допустима система за данъчно облагане при разпределяне на печалба, съгласно който размерът на данъка върху условно разпределение на печалба по реда на ал. 2 да бъде включен в коригираните включени данъци на това съставно образувание за данъчния период. Изборът е годишен съгласно чл. 260я24, ал. 2 и е в сила за всички съставни образувания, които са разположени в дадена юрисдикция.

(2) Размерът на данъка върху условното разпределение на печалба е по-малкото от:

1. размера на коригираните включени данъци, необходими за ефективната данъчна ставка за юрисдикцията за данъчния период, изчислена по реда на чл. 260ш, ал. 2, да достигне 15 на сто;

2. размера на данъка, който би бил дължим, ако съставните образувания, разположени в юрисдикцията, разпределят в данъчния период цялата си печалба, която подлежи на облагане съгласно допустимата система за данъчно облагане при разпределяне на печалба.

(3) Когато е упражнен избор съгласно ал. 1, съставното образувание отчита отделно данъка върху условното разпределение на печалба за всеки данъчен период, през който е в сила изборът, като размерът на данъка, определен за юрисдикцията съгласно ал. 2 за данъчен период, се отразява по сметка за съответния данъчен период, за който се отнася.

(4) Към края на всеки следващ данъчен период салдата по сметките по ал. 3 за предходните данъчни периоди се намаляват в хронологичен ред до нула с размера на данъците, платени през данъчната година от съставните образувания в юрисдикцията върху действителни или условни разпределения на печалба. Салда, оставащи след прилагане на изречение първо, се намаляват със сума, равна на 15 на сто от нетната допустима загуба за юрисдикцията.

(5) Всеки остатък от сумата от 15 на сто от нетната допустима загуба за юрисдикцията, оставащ след прилагането на ал. 4, изречение второ, се пренася за следващите данъчни периоди и намалява салдата по сметките за данък върху условното разпределение на печалба, оставащи след прилагането на ал. 3 и 4.

(6) Когато по сметка за данък върху условното разпределение на печалба има салдо към края на четвъртия данъчен период след данъчния период, за който се отнася тази сметка, с това салдо се намаляват коригираните включени данъци, определени за този предходен данъчен период. Ефективната данъчна ставка и допълнителният данък за този предходен данъчен период се преизчисляват съгласно чл. 260ю, ал. 1.

(7) Данъци, платени през данъчния период върху действителни или условни разпределения, не се вземат предвид при определяне на размера на коригираните включени данъци, доколкото с тези платени данъци се намалява салдото по сметка за данък върху условното разпределение на печалба по реда на ал. 3 – 5.

(8) Когато съставно образувание, по отношение на което е в сила избор съгласно ал. 1, напусне многонационалната или голямата национална група предприятия или почти всички негови активи се прехвърлят на лице, което не е съставно образувание на същата многонационална или голяма национална група предприятия в същата юрисдикция, с всяко салдо по сметките за данък върху условното разпределение на печалба за предходните данъчни периоди, в които са били открити сметките, се намаляват коригираните включени данъци за всеки от тези данъчни периоди съгласно чл. 260ю, ал. 1.

(9) Коригираният допълнителен данък за юрисдикцията се определя, като всеки коригиран допълнителен данък, определен съгласно ал. 8, се умножава с коефициент, определен по следната формула: ДПСО / НДПЮ, където: ДПСО е допустимата печалба на съставното образувание, определена по реда на глава тридесет и четвърта „в“ за всеки данъчен период, в който има салдо по сметките за данък върху условното разпределение на печалба за юрисдикцията; НДПЮ е нетната допустима печалба за юрисдикцията, определена по реда на чл. 260х, ал. 2 за всеки данъчен период, в който има салдо по сметките за данък върху условното разпределение на печалба за юрисдикцията.

Чл. 260я13 Определяне на ефективната данъчна ставка и на допълнителния данък на инвестиционно образувание

(1) Когато съставно образувание на многонационална или на голяма национална група предприятия е инвестиционно образувание, което не е данъчно прозрачно образувание и което не е упражнило избор съгласно чл. 260я14 и чл. 260я15, ефективната данъчна ставка на това инвестиционно образувание се определя отделно от ефективната данъчна ставка на юрисдикцията, в която е разположено.

(2) Ефективната данъчна ставка на инвестиционно образувание се определя, като размерът на коригираните включени данъци на образуванието се раздели на дела на многонационалната или голямата национална група предприятия в допустимата печалба или загуба на инвестиционното образувание. Когато в дадена юрисдикция са разположени повече от едно инвестиционни образувания, тяхната ефективна данъчна ставка се определя, като сумата на коригираните им включени данъци се раздели на дела на многонационалната или голямата национална група предприятия в допустимите им печалби или загуби.

(3) Коригираните включени данъци на инвестиционно образувание по ал. 1 са коригираните включени данъци, които са причислими към дела на многонационалната или голямата национална група предприятия в допустимата печалба, както и включените данъци, разпределени на инвестиционното образувание съгласно чл. 260х. Коригираните включени данъци на инвестиционно образувание не включват включени данъци, начислени от инвестиционното образувание, които са свързани с доход, който не е част от дела на многонационалната или голямата национална група предприятия в допустимата печалба на инвестиционното образувание.

(4) Допълнителният данък на инвестиционно образувание по ал. 1 е равен на ставката на допълнителния данък на инвестиционното образувание, умножена по разликата между размера на дела на многонационалната или голямата национална група предприятия в допустимата печалба на инвестиционното образувание и размера на изключението за съществена стопанска дейност на инвестиционното образувание. За целите на изречение първо ставката на допълнителния данък на инвестиционно образувание е положителната разлика между 15 на сто и ефективната данъчна ставка на инвестиционното образувание.

(5) Когато в дадена юрисдикция се намира повече от едно инвестиционно образувание, ефективната данъчна ставка на тези инвестиционни образувания се определя, като се вземат предвид общият размер на техните изключения за съществена стопанска дейност и на размера на дела на многонационалната или голямата национална група предприятия в допустимата печалба или загуба на тези инвестиционни образувания.

(6) Изключението за съществена стопанска дейност на инвестиционно образувание се определя съгласно чл. 260щ, ал. 1 – 8. Допустимите разходи за персонал на допустимите наети лица и допустимите дълготрайни материални активи на това инвестиционно образувание се намаляват пропорционално на дела на многонационалната или голямата национална група предприятия в допустимата печалба на инвестиционното образувание, разделен на общата допустима печалба на това инвестиционно образувание.

(7) За целите на този член делът на многонационалната или голямата национална група предприятия от допустимата печалба или загуба на инвестиционно образувание се определя съгласно чл. 260ж, като се взема предвид само участие, по отношение на което не може да се упражни избор съгласно чл. 260я14 и чл. 260я15.

Чл. 260я14 Избор за третиране на инвестиционно образувание като данъчно прозрачно образувание

(1) За целите на този член „застрахователно инвестиционно образувание“ е образувание, което отговаря на условията за инвестиционен фонд съгласно т. 146 от § 1 от допълнителните разпоредби или на условията за дружество за инвестиции в недвижими имоти съгласно т. 147 от § 1 от допълнителните разпоредби, но е създадено във връзка със задължения по застрахователен или анюитетен договор и е притежавано изцяло от образувание, което подлежи на регулация като застрахователно дружество в юрисдикцията, в която е разположено.

(2) По избор на подаващото информация съставно образувание, съставно образувание, което е инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание, може да се третира като данъчно прозрачно образувание, когато съставното образувание – собственик, подлежи на данъчно облагане в юрисдикцията, в която е разположено, по справедлива пазарна стойност или подобен режим, на годишните промени в справедливата стойност на притежаваното от него участие в собствеността на инвестиционното или застрахователното инвестиционно образувание и приложимата данъчната ставка за съставното образувание – собственик, е равна на или по-висока от 15 на сто.

(3) Счита се, че съставно образувание, което косвено притежава участие в собствеността на инвестиционно образувание или на застрахователно инвестиционно образувание чрез пряко участие в собствеността на друго инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание, подлежи на данъчно облагане по справедлива пазарна стойност или подобен режим по отношение на косвеното си участие в собствеността на първото посочено инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание, когато подлежи на данъчно облагане по справедлива пазарна стойност или подобен режим по отношение на своето пряко участие в собствеността на второто посочено инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание.

(4) Изборът по ал. 2 се упражнява съгласно чл. 260я24, ал. 1. В случай че изборът бъде оттеглен, всяка печалба или загуба от разпореждане с активи или пасиви на инвестиционното образувание или застрахователното инвестиционно образувание се определя по справедливата пазарна стойност на активите или пасивите на първия ден от годината, в която е оттеглен изборът.

Чл. 260я15 Избор за прилагане на режим на облагаемо разпределение на печалба

(1) По избор на подаващото информация съставно образувание съгласно чл. 260я24, ал. 1, съставно образувание – собственик на инвестиционно образувание, може да прилага режим на облагаемо разпределение на печалба по отношение на своето участие в собствеността на инвестиционното образувание, при условие че съставното образувание – собственик, не е инвестиционно образувание и с основание може да се очаква да бъде обложено с данък върху разпределената от инвестиционното образувание печалба с данъчна ставка, равна на или по-висока от 15 на сто.

(2) При прилагане на режим на облагаемо разпределение на печалба разпределението или условното разпределение на допустимата печалба на инвестиционно образувание се включват в допустимата печалба на съставното образувание – собственик, на което е разпределена печалбата, при условие че съставното образувание – собственик, не е инвестиционно образувание.

(3) Включените данъци на инвестиционното образувание, с които може да бъде намалено данъчното задължение на съставното образувание – собственик, възникващо във връзка с разпределението на печалба от инвестиционното образувание, се включва в допустимата печалба и коригираните включени данъци на съставното образувание – собственик, на което е разпределена печалбата.

(4) Делът на съставното образувание – собственик, в неразпределената нетна допустима печалба на инвестиционното образувание по ал. 6, формирана през третата година преди данъчния период, наричана по-нататък „проверената година“, се счита за допустима печалба на това инвестиционно образувание за данъчния период. За целите на глава тридесет и четвърта „а“ 15 на сто от тази допустима печалба се считат за допълнителен данък за данъчния период на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка.

(5) Допустимата печалба или загуба на инвестиционно образувание и коригираните включени данъци, свързани с тази печалба за данъчната година, не се вземат предвид, когато се определя ефективна данъчна ставка съгласно глава тридесет и четвърта „д“ и чл. 260я13, ал. 1 – 5, с изключение на включените данъци по ал. 3.

(6) Неразпределената нетна допустима печалба на инвестиционно образувание за проверената година е допустимата печалба на това инвестиционно образувание за проверената година, намалена до нула със:

1. включените данъци на инвестиционното образувание;

2. разпределенията и условните разпределения на печалба на акционери, които не са инвестиционни образувания през периода, започващ от първия ден на третата година преди данъчния период и завършващ на последния ден на отчетния данъчен период, в който участието в собствеността е придобито, наричан по-нататък „проверявания период“;

3. допустими загуби, възникнали през проверявания период;

4. всeки остатък от допустими загуби, представляващо пренасяне на инвестиционна загуба, с които не е била намалена неразпределената нетна допустима печалба на това инвестиционно образувание за предходна проверена година.

(7) Неразпределената нетна допустима печалба на инвестиционно образувание не се намалява с разпределения или условни разпределения на печалба, с които вече е била намалена неразпределената нетна допустима печалба на това инвестиционно образувание за предходна проверена година съгласно ал. 6, т. 2.

(8) Неразпределената нетна допустима печалба на инвестиционно образувание не се намалява с размера на допустимите загуби, с които вече е намалена неразпределената нетна допустима печалба на това инвестиционно образувание за предходна проверена година съгласно ал. 6, т. 3.

(9) За целите на този член се счита, че е извършено условно разпределение на печалба, когато пряко или косвено участие в собствеността на инвестиционното образувание е трансферирано на образувание, което не е част от многонационалната или голямата национална група предприятия. Условното разпределение на печалба се счита за равно на частта от неразпределената нетна допустима печалба, която съответства на размера на трансферираното участие в собствеността към датата на трансфера, определена, без да се взема под внимание условното разпределение.

(10) В случай че изборът по ал. 1 бъде оттеглен, делът на съставното образувание – собственик, в неразпределената нетна допустима печалба на инвестиционното образувание за проверената година към края на данъчния период преди данъчния период, в който е оттеглен изборът, се счита за допустима печалба на инвестиционното образувание за данъчния период. За целите на глава тридесет и четвърта „а“ 15 на сто от тази допустима печалба се считат за допълнителен данък за данъчния период на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка.

Чл. 260я16 Данъчно третиране през преходния период на отсрочени данъчни активи и пасиви и на трансферирани активи

(1) За целите на този член „преходен период“ за дадена юрисдикция е първият данъчен период, през който многонационална или голяма национална група предприятия изпълнява условията по чл. 260а, ал. 2 за тази юрисдикция.

(2) При определяне на ефективната данъчна ставка за юрисдикция за преходен период и за всеки следващ данъчен период многонационалната или голямата национална група предприятия взема предвид всички отсрочени данъчни активи и пасиви, отчетени или оповестени във финансовите отчети на съставните образувания в юрисдикцията за преходния период. Отсрочените данъчни активи и пасиви се определят при по-ниската от 15 на сто и на приложимата в юрисдикцията данъчна ставка. Когато отсрочен данъчен актив е формиран при данъчна ставка, по-ниска от 15 на сто, той може да бъде преизчислен при данъчна ставка от 15 на сто, когато данъчно задълженото лице може да докаже, че отсроченият данъчен актив е формиран във връзка с допустима загуба. Не се взема предвид ефектът от корекции на оценката или корекции при счетоводно признаване, извършени по отношение на отсрочен данъчен актив.

(3) Не се вземат предвид за целите на ал. 2 отсрочени данъчни активи, формирани във връзка с позиции, които са изключени при определянето на допустимите печалби или загуби съгласно глава тридесет и четвърта „в“, когато тези отсрочени данъчни активи са формирани във връзка със стопанска операция, извършена след 30 ноември 2021 г.

(4) При трансфер на активи между съставни образувания, извършен след 30 ноември 2021 г. и преди началото на преходен период, стойността на придобитите активи, с изключение на материалните запаси, е равна на балансовата стойност на тези активи при разпореждащото съставно образувание към датата на трансфера, като стойността на свързаните с активите отсрочени данъчни активи и пасиви се определя на същата база.

Чл. 260я17 Облекчение за изключението за съществена стопанска дейност през преходния период

(1) За целите на чл. 260щ, ал. 3 стойността от 5 на сто се заменя, както следва за всеки данъчен период, започващ след 31 декември на следните календарни години:

(2) За целите на чл. 260щ, ал. 4 стойността от 5 на сто се заменя, както следва за всеки данъчен период, започващ след 31 декември на следните календарни години: Изключение от прилагане на първично и вторично облагане с допълнителен данък при начален етап на международна дейност на многонационални и големи национални групи предприятия

Чл. 260я18

(1) Допълнителният данък, дължим съгласно чл. 260е, ал. 1, т. 2 от крайно образувание майка, разположено в страната, или съгласно чл. 260е, ал. 4, т. 2 от междинно образувание майка, разположено в страната, когато крайното образувание майка е изключено образувание, се намалява до нула:

1. през първите пет години от началния етап на международна дейност на многонационалната група предприятия независимо от глава тридесет и четвърта „д“;

2. през първите пет години считано от първия ден на данъчния период, през който голямата национална група предприятия за първи път изпълнява условията по чл. 260а, ал. 2.

(2) Независимо от глава тридесет и четвърта „д“, когато крайното образувание майка на многонационална група предприятия е разположено в юрисдикция извън Европейския съюз, допълнителният данък, дължим съгласно чл. 260л, ал. 2 от съставно образувание от групата, разположено в страната, се намалява до нула през първите пет години от началния етап на международна дейност на многонационалната група предприятия.

(3) Многонационална група предприятия се намира в начален етап на международна дейност, когато за данъчен период са изпълнени едновременно следните условия:

1. съставните образувания на групата са разположени в не повече от шест юрисдикции;

2. общата балансова стойност на материалните активи на всички съставни образувания на групата с изключение на разположените в референтната юрисдикция не е по-висока от 50 000 000 евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото.

(4) Референтна юрисдикция по ал. 3 е юрисдикцията, в която балансовата стойност на материалните активи на всички съставни образувания на многонационалната група предприятия в тази юрисдикция е най-висока в данъчния период, в който групата за първи път изпълнява условията по чл. 260а, ал. 2.

(5) Петгодишният период по ал. 1, т. 1 и ал. 2:

1. започва от началото на данъчния период, в който многонационалната група предприятия за първи път изпълнява условията по чл. 260а, ал. 2;

2. по отношение на многонационални групи, за които условията по чл. 260а, ал. 2 са изпълнени към датата на влизане в сила на тази част, петгодишният период по ал. 1, т. 1 започва на 31 декември 2023 г., а петгодишният период по ал. 2 – на 31 декември 2024 г.;

3. по отношение на големи национални групи, за които условията по чл. 260а, ал. 2 са изпълнени към датата на влизане в сила на тази част, петгодишният период по ал. 1, т. 1 започва на 31 декември 2023 г.

(6) Определеното да подава информация образувание по чл. 260я23 информира данъчната администрация на държавата – членка на Европейския съюз, в която е разположено, за началото на петгодишния период от началния етап на международна дейност на многонационалната група предприятия.

Чл. 260я19 Облекчение от задължението за подаване на информация

Независимо от чл. 260я23, ал. 7 информационната декларация и уведомленията по чл. 260я23 се подават не по-късно от 18 месеца след последния ден на данъчния период, който е преходен период съгласно чл. 260я16.

Чл. 260я20 Общи разпоредби

(1) Подаващото информация съставно образувание може да упражни избор допълнителният данък на многонационална група предприятия по чл. 260а, ал. 2 в дадена юрисдикция да се намали до нула за данъчни периоди, които започват на или преди 31 декември 2026 г. и приключват на или преди 30 юни 2028 г., когато е изпълнено едно от следните условия:

1. общите приходи и печалбата преди данъци на групата в тази юрисдикция съгласно квалифицирания отчет по държави на групата, предоставен за целите на автоматичния обмен на отчети по държави, са по-ниски съответно от 10 000 000 евро и 1 000 000 евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото; при определяне на размера на приходите на групата се вземат предвид и образувания, държани за продажба;

2. опростената ефективна данъчна ставка на групата за тази юрисдикция е равна на или по-висока от преходната данъчна ставка;

3. печалбата преди данъци на групата в тази юрисдикция съгласно квалифицирания отчет по държави на групата, предоставен за целите на автоматичния обмен на отчети по държави, е равна на или по-ниска от размера на изключението за съществена стопанска дейност на групата в тази юрисдикция, определен по реда на чл. 260щ; за целите на тази точка се вземат предвид само съставни образувания, които са разположени в тази юрисдикция съгласно правилата за автоматичния обмен на отчети по държави; за целите на тази точка не се вземат предвид образувания, държани за продажба, както и изключени образувания по чл. 260а, ал. 4.

(2) За целите на ал. 1 не се вземат предвид образувания, които се считат за разположени в две юрисдикции за целите на автоматичния обмен на отчети по държави или за целите на тази част.

(3) Когато подаващото информация съставно образувание не упражни избор съгласно ал. 1 за данъчен период, изборът не може да бъде упражнен за следващи данъчни периоди.

(4) Когато за данъчен период не е изпълнено някое от условията по ал. 1, т. 1 – 3, ал. 1 не може да бъде приложена за следващи данъчни периоди.

(5) Алинеи 3 и 4 не се прилагат, когато през предходния данъчен период в юрисдикцията не е било разположено нито едно образувание от многонационалната група предприятия.

(6) Когато след упражняване на избора по ал. 1 се установи, че не е било изпълнено някое от условията по ал. 1, т. 1 – 3, което е било счетено за изпълнено в данъчния период на избора, за данъчния период на избора и за всички следващи данъчни периоди, за които е бил ползван облекченият режим по този раздел, се прилагат разпоредбите на тази част така, все едно този раздел не е бил приложен.

(7) Нетна нереализирана загуба в размер над 50 000 000 евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото, от промяна в справедливата стойност на участия в собствеността, се изключва от печалбата или загубата преди данъци съгласно квалифицирания отчет по държави на групата, предоставен за целите на автоматичния обмен на отчети по държави. Изречение първо не се прилага, когато участието в собствеността е част от дялово участие в портфейл. За целите на изречение първо нетна нереализирана загуба от промяна в справедливата стойност на участия в собствеността е превишението на всички загуби над всички печалби от промяна в справедливата стойност на тези участия.

Чл. 260я21 Особености по отношение на определени образувания

(1) За целите на чл. 260я20 съвместните предприятия и дъщерните предприятия на съвместни предприятия по чл. 260я8 се считат за съставни образувания на отделна многонационална група предприятия. Печалбата или загубата преди данъци, приходите и опростените включени данъци на тези съставни образувания са тези, посочени в квалифицирания отчет по държави на групата, предоставен за целите на автоматичния обмен на отчети по държави.

(2) Когато крайното образувание майка е данъчно прозрачно образувание, чл. 260я8 не се прилага за юрисдикцията, в която е разположено то. Изречение първо не се прилага, когато притежателите на участие в собствеността на крайното образувание майка отговарят на условията по чл. 260я10, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 и 2.

(3) Когато крайното образувание майка е данъчно прозрачно образувание или подлежи на облагане в съответствие с данъчен режим на признаване на дивиденти съгласно чл. 260я11, неговата печалба преди данъци, както и свързаните с тази печалба данъци се намаляват съгласно чл. 260я10 и чл. 260я11 с тази част от тях, която може да се причисли на притежателите на участие в собствеността на крайното образувание майка, отговарящи на условията по чл. 260я10, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 и 2 и по чл. 260я11, ал. 2, т. 1 и 2 и ал. 3, т. 1 и 2.

(4) Член 260я20 не се прилага за инвестиционно образувание, по отношение на което е упражнен избор съгласно чл. 260я14 и чл. 260я15. За целите на този раздел при прилагане на чл. 260я20 за инвестиционно образувание, за установяване на изпълнението на условията по чл. 260я20, ал. 1 не се прилага чл. 260я13, ал. 1. За целите на тази алинея инвестиционно образувание включва и застрахователно инвестиционно образувание.

(5) Този раздел не се прилага за:

1. образувания без юрисдикция;

2. многонационални групи с повече от една майка, за които не се подава квалифициран отчет по държави чрез автоматичния обмен на отчети по държави, който да обхваща всички подгрупи на такава група;

3. юрисдикции, в които са разположени образувания, по отношение на които е упражнен избор съгласно чл. 260я12.

Чл. 260я22 Определения

За целите на този раздел:

1. „квалифициран отчет по държави“ е отчетът по държави на многонационална група предприятия, предоставен за целите на автоматичния обмен на отчети по държави, изготвен на базата на квалифицирани финансови отчети;

2. „квалифициран финансов отчет“ е:

3. „опростени включени данъци“ са разходите за данъци на многонационалната група предприятия в юрисдикцията съгласно квалифицирания финансов отчет на групата, без да се вземат предвид данъци, които не са включени данъци, и без да се вземат предвид включени данъци, свързани със свързани с несигурно данъчно третиране;

4. „опростена ефективна данъчна ставка“ е съотношението между опростените включени данъци и печалбата преди данъци на многонационалната група предприятия в юрисдикцията, посочена в квалифицирания отчет по държави на групата, предоставен за целите на автоматичния обмен на отчети по държави;

5. „преходна данъчна ставка“ е:

Чл. 260я23 Задължение за подаване на информация

(1) За целите на този член:

1. „определено местно образувание“ е съставно образувание на многонационална група предприятия или на голяма национална група предприятия, разположено в страната, което е определено от другите съставни образувания на групата, разположени в страната, да подава информационната декларация или да подава уведомленията съгласно този член от тяхно име;

2. „специално споразумение между компетентните органи“ е двустранно или многостранно споразумение или договореност между два или повече компетентни органа, с което се урежда автоматичен обмен на годишни информационни декларации.

(2) Съставно образувание, разположено в страната, подава информационна декларация по ал. 6 пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Информационната декларация се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.

(3) Информационната декларация по ал. 6 може да се подава от определеното местно образувание по ал. 1, т. 1 от името на съставното образувание.

(4) Алинеи 2 и 3 не се прилагат, когато информационната декларация по ал. 6 е подадена от:

1. крайното образувание майка, разположено в юрисдикция, която за съответния данъчен период има действащо специално споразумение между компетентните органи, по което Република България е страна, или

2. определеното да подава информация образувание, което е разположено в юрисдикция, която за данъчния период има действащо специално споразумение между компетентните органи, по което Република България е страна.

(5) За целите на ал. 4 съставното образувание, разположено в страната, или определеното местно образувание по ал. 1, т. 1 подава уведомление до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за идентификационните данни на образуванието, което подава информационна декларация по ал. 6, както и за юрисдикцията, в която образуванието е разположено и в която се подава информационната декларация.

(6) Информационната декларация за допълнителния данък съдържа следната информация за многонационална група предприятия или голяма национална група предприятия:

1. идентификационни данни за съставните образувания, включително техните данъчни идентификационни номера, ако има такива, юрисдикцията, в която са разположени, и техния статут съгласно разпоредбите на тази част;

2. информация за цялостната корпоративна структура на многонационалната група предприятия или голямата национална група предприятия, включително контролиращите участия в съставните образувания, притежавани от други съставни образувания;

3. информацията, необходима за определяне на:

4. списък на видовете избор, упражнени съгласно тази част.

(7) Алинея 6 не се прилага, когато съставно образувание в страната, чието крайно образувание майка е разположено в юрисдикция извън Европейския съюз, която прилага правила, оценени от Европейската комисия съгласно чл. 52 от Директива (ЕС) 2022/2523 като еквивалентни на правилата на тази директива. В този случай съставното образувание или определеното местно образувание по ал. 1, т. 1 подава информационна декларация, съдържаща следната информация:

1. информацията, необходима за прилагането на чл. 260е, ал. 6 и 7, включително:

2. информацията, необходима за прилагането на чл. 260к, включително:

3. информацията, необходима за прилагането на допустим национален допълнителен данък.

(8) Информационната декларация по ал. 6 и 7 и съответните уведомления се подават не по-късно от 15 месеца след последния ден на данъчния период, за който се предоставя информация.

(9) Данъчно задължено лице по чл. 260е подава данъчна декларация по образец за допълнителния данък за съответния данъчен период в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация в срока по ал. 8 с изключение на случаите по чл. 260я19, в които данъчната декларация се подава в срока по чл. 260я19.

(10) Данъчно задълженото лице по ал. 9 внася допълнителния данък за съответния данъчен период в срока по ал. 8 с изключение на случаите по чл. 260я19, в които данъчната декларация се подава в срока по чл. 260я19.

Чл. 260я24 Видове избор

(1) Изборът, посочен в чл. 260а, ал. 5, чл. 260н, ал. 3 – 6, ал. 10 – 12 и ал. 18, чл. 260я14 и чл. 260я15, е валиден за период от пет години, включително годината, в която е упражнен. Изборът се подновява автоматично, освен ако определеното да подава информация образувание го оттегли в края на петгодишния период. Оттеглянето на избора е валидно за период от пет години считано от края на годината, в която е направено.

(2) Изборът, посочен в чл. 260н, ал. 13 – 16, чл. 260у, ал. 1, т. 2, чл. 260ц, ал. 1, чл. 260щ, ал. 2, чл. 260я1, ал. 1 и чл. 260я12, ал. 1, е валиден за период от една година. Изборът се подновява автоматично, освен ако подаващото информация съставно образувание го оттегли в края на годината.

(3) Изборът по ал. 1 и 2 се прави пред данъчната администрация на държавата – членка на Европейския съюз, в която е разположено подаващото информация съставно образувание.

Чл. 260я25 Данъчно задължени лица

Национален допълнителен данък за данъчния период дължат:

1. съставните образувания по чл. 260а, ал. 2, облагани с ниска данъчна ставка, с изключение на образуванията по чл. 260а, ал. 4;

2. данъчно задължените лица съгласно чл. 260е, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2, ал. 4, т. 2 и ал. 6, т. 2, дължащи допълнителен данък за себе си, когато се облагат с ниска данъчна ставка;

3. разположените в страната съвместни предприятия и дъщерни предприятия и места на стопанска дейност на съвместни предприятия; за целите на този член делът на образуванието майка по чл. 260я8, ал. 2 от допълнителния данък на съвместно предприятие или дъщерно предприятие на съвместно предприятие е равен на 100 на сто.

Чл. 260я26 Определяне на размера на националния допълнителен данък

(1) Размерът на националния допълнителен данък е равен на:

1. определения съгласно чл. 260ш, ал. 5 допълнителен данък – за лицата по чл. 260я25, т. 1 и 2, и

2. определения съгласно чл. 260я8, ал. 3 допълнителен данък по чл. 260ш, ал. 5 – за лицата по чл. 260я25, т. 3.

(2) За целите на ал. 1 чл. 260ш се прилага, без да се взема предвид националният допълнителен данък.

(3) За целите на ал. 1, при определяне на изключението за съществена стопанска дейност не се прилага чл. 260я17,ал. 1, чл. 260щ, ал. 3 се прилага, като стойността от 5 на сто се заменя с нула, и чл. 260щ, ал. 4 се прилага, като стойността от 5 на сто за периода 2023 – 2032 г. се заменя със стойностите, посочени в чл. 260я17, ал. 2.

Чл. 260я27 Специфични правила

(1) За целите на тази глава не се прилагат чл. 260х, ал. 1 и ал. 3 – 5, с изключение на случаите на удържан в страната данък при източника от лицата по чл. 260я25, с който се облагат доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, чл. 260я1 и чл. 260я18.

(2) Когато консолидираният финансов отчет на крайното образувание майка на многонационална група предприятия е изготвен на базата на допустими счетоводни стандарти, различни от Международните счетоводни стандарти, приети с Регламент (ЕО) № 1606/2002, за целите на тази глава допълнителният данък по чл. 260ш, ал. 5 се определя така, както би бил определен, в случай че крайното образувание майка беше задължено да изготви консолидирания финансов отчет в съответствие с Международните счетоводни стандарти, приети с Регламент (ЕО) № 1606/2002, или с Националните счетоводни стандарти.

(3) За целите на чл. 260я26 допълнителният данък по чл. 260ш, ал. 5 за данъчно задължените лица по чл. 260я25 в случаите по ал. 2 се определя по реда на глави тридесет и четвърта „в“ до тридесет и четвърта „ж“, като се счита, че те са съставни образувания на отделна многонационална или голяма национална група предприятия с крайно образувание майка едно от тях. Крайното образувание майка се определя от съставните образувания.

(4) За целите на определянето на националния допълнителен данък се прилагат глави тридесет и четвърта „а“ – „к“ съответно, при спазване на разпоредбите на тази глава.

Чл. 260я28 Деклариране на данъка

Данъчно задължено лице по чл. 260я25 подава данъчна декларация по образец за националния допълнителен данък за съответния данъчен период в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация в срок до 15 месеца след последния ден на данъчния период или в срок до 18 месеца след последния ден на данъчния период, който е преходен период съгласно чл. 260я16.

Чл. 260я29 Внасяне на данъка

Данъчно задълженото лице по чл. 260я25 внася националния допълнителен данък за съответния данъчен период в срока за деклариране по чл. 260я28.

Чл. 261

(1) Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.

Чл. 262

(1) Данъчно задължено лице, което не подаде приложение към годишната данъчна декларация или посочи неверни данни или обстоятелства в него, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.

Чл. 262а

(1) За непредставяне или за несвоевременно представяне на информация по чл. 201, ал. 5 и 6, както и за посочване на неверни или непълни данни се налага имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

(2) За нарушения по ал. 1, извършени за повече от едно юридическо лице, за което следва да се предоставя информация, имуществената санкция се налага поотделно за всяко юридическо лице.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер до 500 лв.

Чл. 262б

(1) Данъчно задължено лице, което не изпълни задължението си по чл. 155г, ал. 9, не го изпълни в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до неприлагането на чл. 155г, ал. 7, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 6000 до 10 000 лв.

Чл. 263

(1) Данъчно задължено лице, което отчете стопанска операция в нарушение на счетоводната си политика и това води до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. за всяко нарушение.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв. за всяко нарушение.

Чл. 264

(1) Представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция или глобата е в размер от 400 до 2000 лв.

Чл. 265

Данъчно задължено лице, което не издаде първичен счетоводен документ за отчитане на приходи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва със санкцията по чл. 182 от Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 266

Данъчно задължено лице, което не изпълни задължението си по чл. 10, ал. 6, се наказва със санкцията по чл. 185 от Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 267

Данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба и не посочи това обстоятелство в данъчната си декларация, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба.

Чл. 268

(отменен)

(1) Организатор на хазартни игри, който не изпълни задължението да води ежедневен и ежемесечен отчет по чл. 219, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 4000 до 20 000 лв.

Чл. 269

(отменен)

(1) Предприятие по чл. 232, отпечатващо документи за участие или осъществяващо вноса им, което предостави документите за участие, без да му бъдат представени документите за платения данък, се наказва с имуществена санкция в размера на невнесения данък.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двоен размер, а министърът на финансите отнема правото на предприятието да отпечатва или да внася документите за участие в игрите по глава тридесет и втора, раздел III за срок до 6 месеца.

Чл. 270

(отменен)

(1) Организатор на хазартни игри по чл. 228, който провежда такива игри, без да е заплатил пълния размер на дължимия данък, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 2000 лв.

(2) Имуществената санкция по ал. 1 се налага и на организатор на хазартни игри по чл. 228, който предлага, продава или предоставя на участник в хазартната игра документ за участие, неотговарящ на нормативно определените изисквания за отпечатването, формата, вида и себестойността или на по-висока цена от отпечатания номинал на съответния документ за участие. Санкция не се налага, когато преоценката на документите за участие по отношение на сериите и номинала е извършена с опис-протокол, заверен от представител на Министерството на финансите, представител на предприятието, отпечатващо документите, и органа по приходите от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на организатора.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия данък, но не по-малка от:

1. четири хиляди лв., и лишаване от право да се упражнява дейността по реда на чл. 272, когато повторното нарушение е по ал. 1;

2. шест хиляди лв., и лишаване от право да се упражнява дейността по реда на чл. 272, когато повторното нарушение е по ал. 2.

Чл. 271

(отменен)

Имуществените санкции по чл. 269 и 270 се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони, като за установените нарушения се уведомяват контролните органи по Закона за хазарта.

Чл. 272

(отменен)

(1) Административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност се налага за срок от 1 до 6 месеца.

(2) В случаите по чл. 270, ал. 2 органите по приходите изземват и унищожават документите за участие, неотговарящи на нормативно определените изисквания за отпечатването, формата, вида и себестойността или на по-висока цена от отпечатания номинал на съответния документ за участие. Разноските са за сметка на данъчно задълженото лице.

(3) В случаите на налагане на административно наказание лишаване от право да се упражнява дейност се прилага и принудителната административна мярка запечатване на обекта или обектите и забрана на достъпа до тях.

Чл. 273

(отменен)

(1) Изпълнението на административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност се прекратява от органа, който го е наложил, по молба на наказаното по административен ред данъчно задължено лице и след като от него бъде доказано, че наложената имуществена санкция е заплатена изцяло.

(2) В случаите по ал. 1 органът по приходите постановява и разпечатване на обекта, което се извършва при задължение за съдействие от страна на данъчно задълженото лице.

Чл. 274

(отменен)

Наказателните постановления в частта, с която се налага административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите и забрана на достъпа до тях, както и постановленията по чл. 273, подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 275

(отменен)

Лице, което не изпълни задължението си по чл. 187, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 2000 до 6000 лв.

Чл. 276

Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 2 или чл. 259, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – в размер от 1500 до 5000 лв.

Чл. 277

(1) Данъчно задължени лица, приложили реда на облагане по глава тридесет и четвърта, които не отговарят на условията, даващи им право на избор, се наказват с имуществена санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 40 000 до 60 000 лв.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право да прилагат реда за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби за срок 5 години.

Чл. 277а

(1) Лице, което е предоставило на работодатели ваучери за храна по получена индивидуална квота, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, се наказва с имуществена санкция в размер на превишението на номиналната стойност на предоставените на работодатели ваучери за храна по получената индивидуална квота над тази индивидуална квота, но не по-малко от 2000 лв.

(2) Лице, което е предоставило на работодатели ваучери за храна, без да е получило индивидуална квота, се наказва с имуществена санкция в размер на номиналната стойност на предоставените на работодатели ваучери за храна, но не по-малко от 2000 лв.

(3) Лице, което е предоставило на работодатели ваучери за храна, които не отговарят на условията и реда за издаване на ваучери за храна, определени с наредбата по чл. 209а, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер на номиналната стойност на предоставените ваучери за храна, но не по-малко от 2000 лв.

Чл. 277б

Оператор на ваучери за храна на електронен носител, който не представи справка за предоставените и изплатени (осребрени) ваучери на електронен носител, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв., а при повторно нарушение - в размер от 2000 до 2500 лв.

Чл. 277в

Оператор на ваучери за храна на електронен носител, който не изпълни изискванията на чл. 209а, ал. 8 за плащания във връзка с предоставени ваучери за храна на електронен носител, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 30 000 лв.

Чл. 277г

Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 47д или посочи неверни данни и обстоятелства в регистъра по този член, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв., при повторно нарушение – в размер от 6000 до 10 000 лв.

Чл. 278

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1