Закон за хазарта

Чл. 1 Предмет

Този закон урежда условията и реда за:

1. организиране на хазартни игри;

2. организиране на дейностите по производство, разпространение и сервиз и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване;

3. издаване, продължаване, отнемане и прекратяване на лицензи за дейностите по т. 1 и 2;

4. контрол върху дейностите по т. 1 и 2.

Чл. 2 Определение и участници

(1) Хазарт е всяка игра на случайността, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът.

(2) Участник в хазартна игра е лице, което е направило залог, за да вземе участие в играта.

(3) В хазартните игри могат да участват само пълнолетни дееспособни физически лица, за които няма ограничения в този или в други закони.

Чл. 3 Лиценз

(1) Всяка хазартна игра и дейност по този закон на територията на Република България може да се организира само с лиценз, издаден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор.

(2) Само предвидените в този закон хазартни игри подлежат на разрешаване и организиране.

(3) Лицензът дава право за организиране само на изрично посочената в него игра или дейност и не може да се прехвърля освен в случаите по чл. 39.

(4) Хазартните игри се провеждат със залози и печалби само в евро. В игралните казина се допускат хазартни игри със залози и печалби, определени и в друга валута, след вписване в удостоверението по чл. 34.

Чл. 4 Организатори на хазартни игри и дейности

(1) Хазартните игри и дейностите по този закон могат да се организират от:

1. търговски дружества, регистрирани в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, отговарящи на изискванията на този закон;

2. еднолични търговци – дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване;

3. държавата – само за подпомагане на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело;

4. юридически лица с нестопанска цел, със статут в обществена полза, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел – в случаите, предвидени в този закон;

5. юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария чрез клон, определен за осъществяване на общественополезна дейност – в случаите, предвидени в този закон, с изключение на политическите партии.

(2) Лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино може да бъде издаден на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с поименни акции, с изцяло внесен капитал на минимална стойност 1 500 000 лв. или равностойността в евро в друга валута, а за хазартни игри, организирани онлайн, с изцяло внесен капитал на минимална стойност 1 500 000 лв. или равностойността в евро в друга валута, както и на държавата.

(3) Лиценз за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, и техните разновидности, може да бъде издаден само на държавата.

(4) Лиценз за игри с игрални автомати може да бъде издаден само на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с изцяло внесен капитал на минимална стойност 750 000 лв. или равностойността в евро в друга валута.

(5) Не се доказва капитал за организиране на играта от организаторите на хазартни игри, които веднъж са ги доказали при получаване на лиценз за томбола, моментна лотария, кено, за хазартни игри онлайн, за игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за игри със залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти, за хазартни игри с игрални автомати и за хазартни игри в игрално казино, когато се иска нов лиценз за същия вид игра, както и в случаите на чл. 36, ал. 1 и 4.

(6) Хазартни игри с игрални автомати и в игрално казино се организират само в границите на урбанизираната територия на населени места с над 10 000 жители по официални данни на Националния статистически институт, с изключение на:

1. национални курорти по смисъла на Закона за туризма;

2. населени места, отстоящи на не повече от 30 км от шосейните, железопътните и речните гранични контролно-пропускателни пунктове на Република България.

Чл. 5 Инвестиции и средства

(1) Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 и по чл. 13а, на които се издават лицензи по този закон, са задължени да представят пред Националната агенция за приходите документи, доказващи:

1. направени инвестиции в размер, не по-малък от 1 000 000 лв., и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 1 000 000 лв. – за традиционна лотария и числови лотарийни игри тото лото и кено;

2. направени инвестиции в размер, не по-малък от 2 500 000 лв., и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 1 000 000 лв. – за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти;

3. направени инвестиции в размер, не по-малък от 250 000 лв., и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 200 000 лв. – за томболи, числова лотарийна игра бинго, моментна лотария и хазартни игри с игрални автомати;

4. направени инвестиции в размер, не по-малък от 1 000 000 лв., и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 600 000 лв. – за хазартни игри в игрално казино;

5. направени инвестиции в размер, не по-малък от 1 000 000 лв. – за онлайн залагания, и в размер, не по-малък от 600 000 лв. – за хазартни игри чрез други електронни съобщителни средства, и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 1 000 000 лв. –;

6. направени инвестиции в размер, не по-малък от 600000 лв. – за производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване;

7. средства за организиране на дейността по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване в размер, не по-малък от 200 000 лв.

(2) Размерът на направените инвестиции и средствата за организиране на дейностите по ал. 1, т. 1 – 7 се доказват, както следва:

1. по т. 1, 2, 6 и 7 – за всеки лиценз;

2. по т. 3 за томболи, числова лотарийна игра бинго и моментна лотария – за всеки един лиценз, а за хазартни игри с игрални автомати – за всеки обект;

3. по т. 4 – за всеки обект;

4. по т. 5 за онлайн залагания и за хазартни игри чрез други електронни съобщителни средства – общо за издадените лицензи.

(3) Инвестициите по ал. 1 могат да бъдат направени на територията на Република България или на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на територията на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария. Документите, доказващи извършването на инвестициите по ал. 1, се представят в срок до 6 месеца след датата на решението на Държавната комисия по хазарта за издаване на първоначален лиценз за дейност по този закон. Държавната комисия по хазарта с решение потвърждава извършването на инвестициите по ал. 1 и разпорежда издаването на удостоверение по чл. 34, ал. 1.

(4) Документите, доказващи притежаването на средствата по ал. 1 и средствата за извършване на инвестициите по ал. 1, както и техния произход, се представят заедно с искането за издаване на лиценз.

(5) Не се доказват инвестиции и средства за организиране на играта от организаторите на хазартни игри, които веднъж са ги доказали при получаване на лиценз за томбола, моментна лотария, кено, за хазартни игри онлайн, за игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за игри със залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти, за хазартни игри с игрални автомати и за хазартни игри в игрално казино, когато се иска нов лиценз за същия вид игра, както и в случаите по чл. 36, ал. 1 и 4.

(6) Средствата за организиране на играта по ал. 1 трябва да са налични в брой и/или по банкова сметка на организатора на хазартни игри и/или обезпечени с безусловна и неотменяема банкова гаранция, за целия срок на издадения лиценз. Банковата гаранция може да бъде издадена от банка, лицензирана в Република България, или в банка, лицензирана в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, която извършва дейност на територията на Република България съгласно Закона за кредитните институции.

(7) Инвестициите трябва да бъдат поддържани в размер не по-малък от установения минимален размер през целия период на издадения лиценз.

Чл. 6 Лиценз за онлайн залагания

(1) Лиценз за организиране на онлайн залагания може да се издаде на лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 и по чл. 13а само при едновременното изпълнение на следните условия:

1. липса на прилагани принудителни административни мерки по този закон или по отменения Закон за хазарта от 1999 г. – в срок 5 години преди датата на подаване на искането за издаване на лиценз;

2. комуникационното оборудване и централният пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора, да са разположени на територията на Република България или на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, на територията на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария;

3. открита сметка за депозиране на залози и изплащане на печалби в банка, лицензирана в Република България, или в банка, лицензирана в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, която извършва дейност на територията на Република България съгласно Закона за кредитните институции;

4. централната компютърна система на организатора да има система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, както и система за съхраняване и подаване в реално време към сървър на Националната агенция за приходите на информация за едновременните игрални сесии, направения залог от всеки участник и изплатената на всеки участник печалба. Централната компютърна система задължително трябва да осигурява онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6;

5. централната компютърна система, контролният локален сървър, комуникационното оборудване и игралният софтуер, както и всяка нова версия на софтуера да са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 42, ал. 2;

6. наличие на упълномощен представител на дружеството по чл. 4, ал. 1, т. 1, когато то е регистрирано в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, с адрес на територията на Република България и с представителна власт в обем, който му позволява да сключва договори от името на чуждестранното лице и да го представлява пред държавните органи и съдилищата на Република България. Упълномощеният представител не може да бъде търговски представител по смисъла на глава шеста, раздел II от Търговския закон.

Комуникационното оборудване за организиране на онлайн залагания обхваща компютърни системи и мрежи, които включват сървъра на организатора на игрите и всички свързани с него компоненти, операционни системи и софтуер на игрите.

(2) Територията на Република България по смисъла на ал. 1, т. 2 и ал. 4 включва само географската територия на страната без континенталния шелф, без изключителната икономическа зона, без българските дипломатически и търговски представителства и без корабите и самолетите под български флаг.

(3) Организаторът трябва да осигури съхраняването на всички данни, свързани с предлагането на хазартни услуги на територията на Република България, в т. ч. регистрация и идентификация на участниците, направените залози и изплатените печалби. Съхраняването се извършва на оборудване за съхранение на данни (контролен локален сървър), разположено на територията на Република България, по ред и начин, определени в наредбата по ал. 1, т. 4.

(4) Данните по ал. 3 се съхраняват във вида, в който са създадени, за срок от 5 години след изтичането на давностния срок за погасяване на публичните задължения, свързани с тези данни. Данните се съхраняват във вида, в който са създадени, за срок 5 години след изтичането на давностния срок за погасяване на публичните задължения, свързани с тези данни.

Чл. 7 Чуждестранни лица

(1) Чуждестранни лица могат да участват в дружествата по чл. 4, ал. 1, т. 1 в случаите, когато освен на всички други изисквания, установени в този закон, тези дружества пряко или чрез контролирани от тях дружества по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон изпълняват и поне едно от следните условия:

1. да организират хазартни игри в игрално казино към хотел с категория четири и повече звезди, когато хотелът е собственост на дружеството или на контролираното дружество;

2. да са инвестирали в организиране и на друга дейност на територията на Република България средства в размер, не по-малък от равностойността в евро на 10 000 000 евро по официалния валутен курс на лева към еврото, и да са осигурили не по-малко от 500 работни места.

(2) Алинея 1 не се прилага за чуждестранни лица, които са регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария или са граждани на такава държава.

Чл. 8 Лица, на които не се издава лиценз

(1) Лиценз за организиране на хазартна игра, за производство, разпространение и сервиз и за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартни игри не се издава на едноличен търговец или юридическо лице, ако за физическо лице – член на управителен или контролен орган на заявителя, физическо лице – действителен собственик на заявителя, съдружник или акционер с квалифицирано участие в заявителя, за съпрузите и роднините по права линия, както и за свързани лица със заявителя по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, 5 – 9 и ал. 2 от допълнителните разпоредби на Търговския закон, е налице едно от следните условия:

1. лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано;

2. лицето е обявявано в несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор и от датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на несъстоятелността не са изтекли три години;

3. лицето е извършвало дейност като едноличен търговец или е участвало в дружество, на което окончателно е отнет лицензът за организиране на хазартна дейност или на което е налагана санкция за осъществяване на хазартна дейност без лиценз и от датата на отнемане на лиценза или на влизане в сила на наложената санкция не са изтекли три години.

(2) Лиценз за организиране на хазартна игра, за производство, разпространение и сервиз, за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартна дейност не се издава на едноличен търговец или юридическо лице при недоказан произход на средствата за организиране на игрите и дейностите по този закон или на средствата за извършване на инвестициите по чл. 5, ал. 3, или в случай че собственик или съдружник/акционер е неперсонифицирано дружество или дружество, регистрирано в офшорна зона, включително в случаите на свързани лица, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, т. 5 – 9 и ал. 2 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.

(3) Лиценз за организиране на хазартна игра не се издава и когато лице, пряко свързано с организирането на играта или с управлението на игралната зала или казиното, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано и не са налице обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4.

(4) Лиценз за организиране на хазартна игра и за извършване на дейностите по чл. 1, т. 2 от този закон не се издава, когато на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2, както и на техни собственици, съдружници или акционери с квалифицирано участие, управители, членове на управителен или контролен орган е отнет лицензът за организиране на хазартни игри или дейности в други държави – членки на Европейския съюз, в държави – страни по Споразумението за Европейскотото икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария и това е потвърдено в официална кореспонденция от компетентните органи на съответната държава.

(5) Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и представляващите лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 4 и 5 и по чл. 13а, както и съдружниците и акционерите с квалифицирано участие – физически и юридически лица, подават нотариално заверена декларация за обстоятелствата, посочени в ал. 1, т. 2, 3, 4 и ал. 4, свидетелство за съдимост ако не са български граждани, декларация за имотно и финансово състояние, както и други официални документи, необходими за получаване на лиценз, които са определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 5.

Чл. 9 Забрани

(1) Забранява се организирането на хазартни игри в сградите и прилежащите им площи – публична държавна и общинска собственост, в обектите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи Националната служба за охрана,, в сгради, в които са разположени структури на държавната администрация, независимо от вида на собствеността им, в учебните, лечебните и здравните заведения обекти за предоставяне на социални услуги за дневна и резидентна грижа, както и в съсобствени обекти без нотариално заверено писмено съгласие на всички съсобственици и в жилищни сгради в режим на етажна собственост без решение на общото събрание на собствениците, взето по реда на Закона за управление на етажната собственост.

(2) Забранява се организирането на хазартни игри от лица в обекти или вериги от обекти (пунктове) без съответния лиценз,, както и фактическото осъществяване на дейността по издадения лиценз, без да е получено удостоверението по чл. 34,.

(3) Забранява се на физически и/или юридически лица без лиценз по този закон да инсталират и/или да използват игрално оборудване или комуникационно оборудване, и/или да приемат залози, и/или да предоставят достъп до оборудване, различно от предвиденото в закона за осъществяване/организиране на съответната хазартна игра, и/или изплащат печалби или по друг начин да подпомагат или да посредничат при фактическото осъществяване на дейност по организиране на хазартна игра в обекти, за които нямат издаден лиценз.

(4) Забранява се държането на игрално оборудване за организиране на хазартни игри извън обектите, за които е издаден лиценз по този закон. Допуска се държането на игрално оборудване в складови помещения без обществен достъп, както и в помещения с обществен достъп за целите на търговски изложения и презентации.

(5) Забранява се използването на игрално оборудване, което не е вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2 и в издадения лиценз или за което не е внесен дължимият данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.

(6) Забранява се на игрална зала да се поставя наименование, различно от наименованието „Игрална зала за хазартни игри“.

(7) Забраняват се производството, разпространението и сервизът, както и вносът, разпространението и сервизът на игрално оборудване без лиценз,, както и фактическото осъществяване на дейността по издадения лиценз, без да е получено удостоверението по чл. 34,.

(8) Лицензираните организатори на хазартни игри не може да развиват дейност по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартни игри, освен за внос на игрално оборудване за собствени нужди.

(9)

(10)

(12) Забранява се на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да предоставя достъп до интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон и които са включени в списъка с влезлите в сила съдебни решения по чл. 17, ал. 6.

(13) Забранява се на платежна институция да извършва плащане, предназначено за участие в хазартна игра, организирана онлайн, към и от лица, които нямат действащ лиценз по този закон.

(14) Забранява се на физически лица да вземат участие в хазартни игри, организирани от лица без издаден лиценз по този закон.

(15) Забранява се в пунктовете за залози, игралните зали и игралните казина предоставяне на оборудване или устройства за достъп до хазартни игри, организирани онлайн, на участници в хазартни игри.

(16) Забранява се на пощенските оператори, извършващи услугата „пощенски парични преводи“, да извършват превод:

1. от лица, ненавършили 18 години, към организатори на хазартни игри, притежаващи лиценз по този закон;

2. към и от лица, които нямат действащ лиценз по този закон.

(17) Забранява се продажбата на предплатени ваучери, предназначени за извършване на онлайн залагания.

(18) За целите на ал. 12, 13 и 16 Националната агенция за приходите публикува в отворен, машинночетим формат данни за:

1. действащите лицензи на организаторите на хазартни игри и интернет страници за онлайн залагания;

2. влезлите в сила съдебни решения по чл. 17, ал. 6.

Чл. 10 Реклама

(1) Забранява се рекламата на хазартни игри:

1. в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и тяхното анонсиране;

2. на обществени места, включително фасади на сгради;

3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;

4. върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон;

5. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения.

(2) Допуска се реклама на хазартни игри:

1. върху външни изградени съоръжения тип билборд, находящи се на разстояние не по-малко от 300 метра от образователни институции по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, висши училища по смисъла на Закона за висшето образование, читалища по смисъла на Закона за народните читалища, детски площадки, ученически и студентски общежития, както и от обекти, в които се предоставят социални услуги на деца и младежи; за измерване на отстоянието се прилагат съответно чл. 44, ал. 2 и 3 или наредбата по чл. 44, ал. 2;

2. върху фасада на обект за организиране на хазартни игри по този закон, за дейността на организатора на хазартни игри в този обект, като общата площ на рекламите и обозначенията не може да надвишава двадесет на сто от фасадата и е не повече от 50 квадратни метра;

3. върху спортна екипировка, спортни съоръжения, спортни зали, стадиони и басейни, материали или продукти на спортни федерации, клубове, сдружения и организации, освен върху спортна екипировка, материали или продукти, които са предназначени за ползване от малолетни и непълнолетни лица.

(3) В рекламата по ал. 2 се допуска обявяване на:

1. наименованията, вида и разновидността на хазартните игри;

2. регистрираната търговска марка на организатора, а при провеждане на мероприятие по ал. 5 и/или фирмата (наименованието) на организатора;

3. тегленията на тиражите и обявяване на печалбите в тях.

(4) На всички реклами по ал. 2, т. 1 и 2, както и по т. 3 с изключение на спортна екипировка, задължително минимум 10 на сто от площта е заета с текст: „Хазартът носи риск от развиване на зависимост“.

(5) Организаторите на хазартни игри, получили лиценз по реда на този закон, имат право да спонсорират мероприятия, подпомагащи спорта, културата, здравеопазването, образованието, социалното дело, както и дейности, свързани с превенция и лечение на хазартно зависими лица при спазване на ограниченията по ал. 1 – 4.

(6) Забранява се в рекламата по ал. 2 да се съдържат цифри. Забранява се публикуването, излъчването или разпространението на информация по отношение на хазартни игри извън посочената в ал. 3 и 5.

(7) Лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват информацията по ал. 3 и 5, са длъжни при подписване на договорите да извършват справка в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 3, за да установят, че организаторът на съответната хазартна игра има издаден лиценз за нея по този закон.

(8) При осъществяване на своите правомощия по чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 10 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии осъществява надзор на рекламното съдържание в медийното пространство. В случай че Съветът за електронни медии установи факти и обстоятелства, имащи характер на нарушения на нормативните актове при осъществяване на реклама, следва да сезира Националната агенция за приходите за провеждане на административнонаказателно производство. Съветът за електронни медии сезира Националната агенция за приходите, изпращайки информация относно установените факти и обстоятелства, евентуално нарушената правна норма, нарушителя, т.е. конкретният доставчик на медийната услуга, както и всякаква друга релевантна информация.

Чл. 10а Вноски за социално отговорно поведение

(1) Организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз в размер, както следва:

1. за онлайн залагания – 60 000 лв.;

2. за игри в игрално казино – 20 000 лв.;

3. за всички останали хазартни игри – 10 000 лв.

(2) Приходите от годишни вноски по ал. 1 постъпват по бюджета на Националната агенция за приходите и се предоставят чрез трансфер по бюджета на Министерството на младежта и спорта и Министерството на здравеопазването в съотношение 50 на 50.

(3) Вноските по ал. 1 се внасят в срок до 31 март на текущата година, а организаторите на хазартни игри, получили лиценз след тази дата, внасят годишните вноски в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза. За невнесените в срок вноски се дължи лихва в размер на законната лихва.

(4) По бюджета на Министерството на младежта и спорта се предвиждат и разходват средства за финансиране на одобрени проекти за младежки дейности съгласно приетата Национална стратегия за младежта за текущия период.

(5) По бюджета на Министерството на здравеопазването се предвиждат и разходват средства за финансиране на:

1. лечение и терапия на хазартна зависимост на лица, вписани в регистъра по чл. 10г;

2. предпазване на младите хора от хазарт;

3. превенция на хазартна зависимост.

(6) Финансирането на дейностите по ал. 4 и ал. 5 се осигурява до размера на постъпилите вноски по ал. 2, но не повече от предвидените за тази цел с годишните закони за държавния бюджет.

(7) Условията и редът за финансиране на проектите по ал. 4 се определят с наредбата по чл. 8, ал. 3 от Закона за младежта.

(8) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на финансите, приема наредба, с която определя:

1. условията, реда и начина за разходване на средствата по ал. 5;

2. условията, реда и начина за набиране, оценка и подбор на проектни предложения за дейности по ал. 5;

3. изискванията към дейността и отчетността на лицата с одобрени за финансиране проекти за дейности по ал. 5;

4. условията и реда за контрол върху изпълнението на проектите, финансирани със средствата по ал. 5.

Чл. 10б Отговорно залагане

За предотвратяване възникването на хазартна зависимост и решаване на проблемите, свързани с хазартната зависимост, организаторите на хазартни игри са длъжни да:

1. поставят на видно място във всички игрални зали, игрални казина, пунктове за приемане на залози и изплащане на печалби, интернет страници и удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти:

2. уведомят играчите за възможността да поискат вписване в регистъра по чл. 10г, ал. 1.

Чл. 10в Мерки за защита

(1) За да се намалят или избегнат потенциални негативни икономически, социални и личностни последици за уязвими лица и техните близки, се прилагат мерки за защита, които имат за цел забрана или недопускане до участие в хазартни игри.

(2) Уязвими лица са:

1. малолетните и непълнолетните;

2. лицата, поставени под пълно или ограничено запрещение;

3. всяко лице, което смята, че има проблем с хазарта;

4. лицата, чието социално положение и/или равнище на доходи може да ги направи по-податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост.

(3) Лицата по ал. 2, т. 3 и 4 може да поискат да не бъдат допускани до участие в хазартни игри организирани от лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 4 и 5, и до участие в хазартни игри, организирани онлайн.

Чл. 10г Вписване в регистър. Заличаване

(1) Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър на лицата по чл. 10в, ал. 3.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:

1. имена по документ за самоличност;

2. единен граждански номер (ЕГН) или личен номер на чужденец (ЛНЧ);

3. период на вписване, ако такъв е посочен;

4. дата на вписване.

5. основание за вписване в регистъра.

(3) Вписването в регистъра по ал. 1 се извършва въз основа на писмено искане по образец, подадено от лицето или негов представител до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или до оправомощено от него длъжностно лице, или служебно по реда на чл. 10е, ал. 2.

(4)

(5) Заличаването от регистъра се извършва по искане на лицето, подадено не по-рано от 12 месеца след подаване на искането за вписване, както и служебно по реда на чл. 10е, ал. 3.

Чл. 10д Уведомяване и достъп до регистъра

(1) Националната агенция за приходите уведомява организаторите на хазартни игри за лицата, включени в регистъра по чл. 10г, ал. 1.

(2) Достъп до данните в регистъра по чл. 10г, ал. 1 при спазване на Закона за защита на личните данни имат само длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, както и служители, определени от организаторите на хазартните игри по ал. 1.

(3) Организаторите на хазартни игри по ал. 1 са длъжни да не допускат вписаните в регистъра лица до участие в организираните от тях игри.

Чл. 10е Недопускане до хазартни игри на лица в рискови групи

(1) Не се допускат до хазартни игри:

1. лица, които получават месечна социална помощ по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за социалното подпомагане;

2. лица с психични разстройства, вписани в регистъра по чл. 147а от Закона за здравето;

3. лица, поставени под запрещение.

(2) Най-малко веднъж месечно изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него длъжностно лице вписва служебно в регистъра по чл. 10г лицата по ал. 1.

(3) Най-малко веднъж месечно изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него длъжностно лице заличава служебно от регистъра по чл. 10г лицата по ал. 1, за които:

1. месечните социални помощи са спрени или прекратени;

2. вписването в регистъра по чл. 147а от Закона за здравето е заличено;

3. запрещението е отменено.

(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него длъжностно лице има право на служебен достъп до данни от регистрите и системите, в които са вписани обстоятелствата по ал. 1, т. 1 – 3.

(5) Редът за осъществяване на достъп по ал. 4, както и редът за вписване и заличаване по ал. 2 и 3 се определят с наредба на Министерския съвет.

(6) От регистъра по чл. 10г:

1. не се заличават служебно лица, които са заявили вписване в регистъра по реда на чл. 10г, ал. 3;

2. не се заличават лица по тяхно заявление, ако са били вписани по реда на ал. 2.

(7) При осъществяване на достъп по реда на чл. 10д, ал. 2 от служители на организаторите на хазартни игри от регистъра по чл. 10г не се предоставя информация за основанието за вписването в регистъра.

(8) При отпускане на социални помощи изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане осигурява на лицата информация за ограничението по ал. 1, т. 1.

(9) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите чрез оправомощено от него лице може да вписва и заличава от регистъра по чл. 10г и лица, чрез които се извършва контролната дейност по спазването на ограниченията по ал. 1.

Чл. 10ж Ограничаване на рисково поведение при онлайн залагания

(1) Организаторите на онлайн залагания предприемат мерки за ограничаване на поведение, което поставя под риск здравето и финансовото благосъстояние на потребителите.

(2) С наредба на министъра на финансите и министъра на здравеопазването се определят минималните мерки по ал. 1, в т.ч.:

1. максимален престой на интернет страници за онлайн залагания;

2. максимална загуба за определени периоди, след която потребителят се вписва временно в регистъра по чл. 10г;

3. максимален размер на залозите за определени видове хазартни игри и определени часови диапазони.

(3) С наредбата по ал. 2 се определят намалени максимални стойности за лица под 24-годишна възраст.

Чл. 11 Изключения от хазартни игри

(1) Не се смятат за хазартни игрите с развлекателен или спортен характер, при които се изисква проява на сръчност, знания и умения от участниците и които не се основават преимуществено на случайност. В случаите, когато за участие в тези игри се заплаща такса за формиране на награден фонд, същият се разпределя изцяло между участниците.

(2) Алинея 1 не се прилага за игрите, които се организират онлайн или чрез друго електронно съобщително средство.

Чл. 12 Развлекателни автомати

(1) Развлекателни автомати са технически устройства, служещи за отдих и развлечение, демонстрация на сръчност и умения, и такива с познавателна цел.

(2) Развлекателните автомати могат да дават награда във вид на допълнителна игра, както и предметна печалба с незначителна стойност.

(3) Забраняват се награди в пари, алкохолни или тютюневи изделия.

Чл. 13 Ограничения

(1) Забраняват се използването и инсталирането на развлекателни автомати в обектите, в които се организират хазартни игри.

(2) Забранява се приспособяването на хазартно игрално оборудване за развлекателно оборудване, както и неговото използване.

(3) Оборудването по ал. 2 се смята за хазартно и се облага по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 13а Хазартни игри, организирани от държавата

(1) Държавата може да организира традиционна лотария, числови лотарийни игри, моментна лотария, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти и игри, организирани онлайн в игрално казино чрез Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ към министъра на младежта и спорта, в което държавата притежава изцяло правата.

(2) Игрите по ал. 1, освен когато са организирани онлайн, може да бъдат организирани от държавното предприятие чрез:

1. пунктове за залози, разположени в собствени или наети помещения от него;

2. пунктове за залози, разположени в собствени или наети помещения от лица, с които държавното предприятие има сключен договор за разпространение от името и за сметка на държавното предприятие;

3. устройства на самообслужване, които са обозначени като пунктове за залози за съответните хазартни игри.

(3) Пунктовете за залози трябва да са вписани в удостоверението по чл. 34, ал. 2 на държавното предприятие за съответния вид хазартна игра и общият брой на пунктовете за залози не може да надвишава 4000 броя за територията на страната. Пунктовете за залози на държавното предприятие може да бъдат разполагани в железопътни гари, автогари, спирки на градския и междуградския транспорт, пазари, базари, тържища и други търговски обекти и върху прилежащите им площи, които са публична държавна или общинска собственост. Пунктовете за залози на държавното предприятие може да бъдат разкривани в съсобствени търговски обекти, без да е необходимо нотариално заверено писмено съгласие на всички техни съсобственици, в случай че те не са част от жилищни сгради или са обекти, в които осъществяват дейност платежни институции. Освен изключенията по предходните две изречения, пунктовете за залози на държавното предприятие трябва да се съобразяват с всички други изисквания на чл. 9, ал. 1.

(4) Пунктовете за залози по ал. 2, т. 2 не може да надвишават с повече от 65 на сто общия брой пунктове за залози на държавното предприятие. Договор за разпространение не може да се сключи с едно и също външно лице или със свързани с него по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лица за повече от 15 на сто от броя на пунктовете за залози, за които са сключени договори за разпространение.

(5) Държавното предприятие осъществява дейността по организиране на хазартните игри при условия и по ред, определени в правилника за устройството и дейността на предприятието при спазване изискванията на този закон.

(6) Министерският съвет, по предложение на министъра на младежта и спорта, приема правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“.

(7) Органите за управление на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ се назначават и освобождават от министъра на младежта и спорта, съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 14 Средства за физическо възпитание, спорт и култура

(1) Постъпленията от хазартните игри, с изключение на залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета и игри онлайн в игрално казино, организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, се разпределят за:

1. изплащане на печалби на участниците в хазартните игри – не по-малко от 50 на сто от постъпленията;

2. заплащане на таксите по чл. 30, ал. 3 и 4,;

3. издръжка, инвестиции и развитие на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ – до 20 на сто от постъпленията;

4. заплащане на корпоративен данък за организираните хазартни игри след приспадане на сумите по т. 1, 2 и 3;

5. физическо възпитание и спорт, както и за култура – остатъка от постъпленията от хазартните игри, след приспадане на сумите по т. 1, 2 и 3.

(2) Постъпленията от залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета и игри онлайн в игрално казино, организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, се разпределят за физическо възпитание и спорт, както и за култура, съгласно схема след приспадане на сумите за изплащане на печалби на участниците в хазартните игри, дължимите данъци и държавните такси по чл. 30, ал. 3 и 4, както и средствата за издръжка, инвестиции и развитие на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“.

(3) Сумите по ал. 1, т. 5 и остатъкът от постъпленията по ал. 2, след приспадане на сумите за данъчно облагане, за разходите на предприятието и за изплатените печалби, постъпват като приход по бюджета на Министерството на младежта и спорта и се разходват за:

1. дейности в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения;

2. поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища въз основа на съвместна годишна програма на министъра на младежта и спорта и министъра на образованието и науката – не по-малко от 10 на сто от прихода;

3. дейности, финансирани от Национален фонд „Култура“ – не по-малко от 10 на сто от прихода.

(4) Министърът на младежта и спорта утвърждава схеми за разпределение на постъпленията от дейността на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по ал. 1 и 2.

(5) Министърът на младежта и спорта предоставя средствата по ал. 3, т. 2 чрез трансфер, съгласно програмата по съответните бюджети.

(6) Министърът на младежта и спорта предоставя средствата по ал. 3, т. 3 чрез трансфер по бюджета на Министерството на културата.

Чл. 15 Хазартни игри с благотворителна цел

(1) Юридическите лица с нестопанска цел могат да организират само с благотворителна цел еднократни томболи.

(2) Томболите по ал. 1 се организират изключително с предварително обявена на интернет страницата на лицата по ал. 1 благотворителна цел. Лицензът се издава въз основа на писмено искане с приложение към него, определено с наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 5, придружено с план-сметка за приходите и разходите. Разходването на чистия приход след облагане с данъци за обявената благотворителна цел се проверява от Националната агенция за приходите.

Чл. 16 Надзорен орган

Държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Чл. 17 Функции и правомощия

(1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите:

1. издава, отказва да издаде, прекратява и отнема лицензи за организиране на хазартни игри, лицензи за производство, разпространение и сервиз, както и лицензи за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване;

2. извършва или отказва да извърши промени в издадени лицензи по т. 1;

3. издава удостоверенията по чл. 34;

4. утвърждава или отказва да утвърди представените от организаторите на хазартни игри правила, изготвени въз основа на условията, изискванията и правилата по ал. 3, т. 1 – 4;

5. утвърждава или отказва да утвърди задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

6. утвърждава или отказва да утвърди правила за съхранение на информацията за едновременните игрални сесии, направените залози, формирането и разпределянето на печалбите;

7. одобрява системи на организаторите на хазартни игри за автоматизирано подаване на информацията по т. 6 към сървър на Националната агенция за приходите за хазартните игри – лотарии, тото, лото, моментна лотария, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития, залагания, свързани с познаване на факти, както и за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства; системите за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства трябва да осигуряват онлайн регистрация на всяка трансакция в системата на Националната агенция за приходите при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 3, т. 6;

8. утвърждава задължителните формуляри и образците на документи по този закон и актовете по прилагането му, с изключение на декларацията по чл. 30, ал. 8, които се публикуват на интернет страницата на Националната агенция за приходите; осигурява отпечатването и безплатното им разпространение;

9. разпорежда преустановяване организирането на хазартни игри на интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон;

10. организира разясняването на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности по подходящ начин;

11. дава становища по проекти на нормативни актове в областта на хазарта и свързаните с него дейности;

12. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности;

13. утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията в областта на хазарта и свързаните с него дейности, задължителни за нейните служители;

14. осигурява на организаторите на хазартни игри необходимата за осъществяване на дейността им информация;

15. анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични вземания по този закон;

16. осъществява и други правомощия в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт.

(2) Националната агенция за приходите:

1. осъществява контрол върху дейността на организаторите на хазартни игри, включително чрез извършване на проверки;

2. идентифицира интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон;

3. създава, обновява и поддържа на интернет страницата си списък на интернет страниците по т. 2;

4. осъществява обмен на информация с други държавни и общински органи;

5. осъществява обмен на информация със сходни органи от други държави, включително като си сътрудничи с тях за предотвратяване използването на финансовата система от организаторите на хазартни игри с цел изпирането на пари и финансирането на тероризма;

6. осъществява и други функции в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт.

(3) С наредби на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите се определят:

1. общи задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи;

2. общи задължителни изисквания за игралните зали, казината, централния пункт и пунктовете за приемане на залози по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната изискуема площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол;

3. общи задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри;

4. общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри и игралното оборудване, както и общи технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства;

5. необходимите документи за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри, за производство, разпространение и сервиз, както и за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване, включително промени в издадени лицензи;

6. изискванията по ал. 1, т. 7 за одобряване на системи на организаторите на хазартни игри за автоматизирано подаване на информацията към сървър на Националната агенция за приходите за следните хазартни игри: лотарии, тото, лото, моментна лотария, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития, залагания, свързани с познаване на факти, както и за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства, както и изискванията за онлайн регистрация на всяка трансакция в системата на Националната агенция за приходите; наредбата се съгласува с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.

(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да възложи правомощията си по ал. 1 на оправомощен от него заместник изпълнителен директор.

(5) С наредбите по ал. 3, т. 1 – 4 се установяват минималното задължително съдържание и минималните изисквания, на които трябва да отговарят представяните за утвърждаване правила на организаторите по ал. 1, т. 4.

(6) Актовете по ал. 1, т. 9 се публикуват на интернет страницата на Националната агенция за приходите в деня на издаването им. Лицата, за които тези актове се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на агенцията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.

Чл. 18 Ограничения

(1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и оправомощеният от него заместник изпълнителен директор по чл. 17, ал. 4 не могат пряко или косвено да влизат в каквито и да било сделки или икономически взаимоотношения с организатори на хазартни игри, с производители и разпространители, осигуряващи сервизна поддръжка, както и с вносители и разпространители, осигуряващи сервизна поддръжка на игрално оборудване за организирането на хазартни игри, с техни ръководители или служители, включително като експерти, консултанти и под каквато и да е друга форма, за целия период на изпълнение на задълженията им.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право да участват в организирането на хазартни игри, да придобиват дялове и акции и/или да участват в управлението на дружества – организатори на хазартни игри.

(3) Лицата по ал. 1 не могат да учредяват и да членуват в юридически лица с нестопанска цел, организиращи хазартни игри по реда на този закон.

(4) Забраните по ал. 1 – 3 се отнасят и за съпрузите, лицата, с които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и роднините по права линия на лицата по ал. 1.

(5) Лицата по ал. 1 са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения по този закон, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено в закон. Лицата подписват декларация по образец, в която изрично се посочва и отговорността им.

Чл. 19 Ограничения

(отменен)

(1) Председателят, членовете и служителите на Комисията не могат пряко или косвено да влизат в каквито и да било сделки или икономически взаимоотношения с организатори на хазартни игри, с производители и разпространители, осигуряващи сервизна поддръжка, както и с вносители и разпространители, осигуряващи сервизна поддръжка на игрално оборудване за организирането на хазартни игри, с техни ръководители или служители, включително като експерти, консултанти и под каквато и да е друга форма, за целия период на изпълнение на задълженията им.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право да участват в организирането на хазартни игри, да придобиват дялове и акции и/или да участват в управлението на дружества – организатори на хазартни игри.

(3) Лицата по ал. 1 не могат да учредяват и да членуват в юридически лица с нестопанска цел, организиращи хазартни игри по реда на този закон.

(4) Забраните по ал. 1 – 3 се отнасят и до съпрузите и роднините по права линия на лицата по ал. 1.

(5) Лицата по ал. 1 са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения по този закон, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено в закон. Лицата подписват декларация по образец, в която изрично се посочва и отговорността им.

Чл. 20 Регистри

(1) Националната агенция за приходите води регистри на интернет страницата си за:

1. организаторите на хазартни игри;

2. организаторите на дейности по производство, разпространение и сервиз и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване;

3. издадените лицензи, включително отказаните, прекратените, отнетите, променените лицензи за организиране на хазартните игри и за извършване на дейности по производство, разпространение и сервиз и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване;

4. лабораториите, които да извършват изпитвания на игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер и комуникационно оборудване, предназначени за използване на територията на страната; лабораториите може да са от Република България, от други държави – членки на Европейския съюз, от други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария;

5. решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите по този закон.

(2) Българският институт по метрология води публични регистри за типовете и модификациите на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер, включително централната компютърна система, системите за онлайн залагания, комуникационното оборудване, включително контролния локален сървър, и устройствата на самообслужване за организиране на лотарийни игри, допустими за използване на територията на страната.

(3) Регистрите по ал. 1 и 2 са публични, поддържат се в електронен вид и се публикуват на съответната интернет страница.

(4) Подлежащите на вписване обстоятелства, условията и редът за водене и поддържане на регистрите по ал. 1 и 2, както и предоставяните електронни услуги, се определят с наредба на министъра на финансите.

Чл. 21 Задължение за съдействие

(1) Лицата по чл. 4 и техните служители, както и други лица, за които има данни, че нарушават разпоредбите на този закон, са длъжни да оказват съдействие на Националната агенция за приходите и на нейните органи при изпълнение на възложените им съгласно закона правомощия. Съдействието се изразява в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) Органите на Националната агенция за приходите имат право да извършват насрещни проверки, както и да изискват от трети лица сведения, документи и други данни, необходими за извършването на тези проверки и/или необходими във връзка със сигнали, жалби или искания.

(3) Органите на прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, Агенция „Митници“, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Българският институт по метрология оказват съдействие в рамките на своята компетентност на органите на Националната агенция за приходите, включително по предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Чл. 22 Становища и справки

(1) В производството по издаване и продължаване на срока на лиценз, както и в случаите на вписване на промени в търговската регистрация по реда на чл. 37 (промяна в състава на управителния и/или контролния орган), които се отразяват в издаден лиценз, Националната агенция за приходите изисква официални становища за издаване/продължаване на лиценз от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, от министъра на вътрешните работи и от председателя на Българския институт по метрология. При изискване на становището, подаденото от страна на заявителите искане за издаване/продължаване и промени в търговската регистрация по реда на чл. 37 (промяна в състава на управителния и/или контролния орган), които се отразяват в издаден лиценз, се изпраща по електронен път. За издаване на първоначален/продължен лиценз становището се предоставя в 30-дневен срок от получаване на искането, а за вписване на промени в търговската регистрация по реда на чл. 37 (промяна в състава на управителния и/или контролния орган), които се отразяват в издаден лиценз – в 14-дневен срок от получаване на искането.

(2) Положителните становища по ал. 1 са условие за издаване, продължаване на лиценз, съответно вписване на промени в търговската регистрация по реда на чл. 37 (промяна в състава на управителния и/или контролния орган), които се отразяват в издаден лиценз. Когато не бъде предоставено становище в срока по ал. 1, се смята, че е дадено положително становище.

(3) При необходимост Националната агенция за приходите изисква информация, становища и/или справки от Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Агенция „Митници“, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Българския институт по метрология.

Чл. 23 Административно производство

(1) Производство пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите се образува служебно или въз основа на подадено писмено искане с приложения към него.

(2) Органите на Националната агенция за приходите извършват проверки и проучвания по образуваните пред изпълнителния директор на агенцията производства.

(3) Проверката и проучването по искане за издаване на първоначален лиценз се приключват в 60-дневен срок от получаване на писменото искане. Всички останали проверки и проучвания по подадени искания се приключват в 30-дневен срок от получаване на писменото искане.

(4) При фактическа или правна сложност изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може мотивирано да продължи срока по ал. 3 с не повече от 30 дни.

(5) В хода на проверките и проучванията по подадено искане се събират данни относно произхода на средствата за дейността на заявителя, неговите инвестиции, търговски партньори, финансови отношения, вещни права и други данни.

(6) Когато приложените към искането документи са непълни, не отговарят на задължителните изисквания или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от получаване на искането изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява заявителя, определя му 30-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителна информация и го предупреждава, че за неизпълнение на това задължение може да му бъде отказано издаване на лиценз или удостоверение с вписана промяна. В случай на особена фактическа или правна сложност изпълнителният директор може мотивирано да продължи всеки от сроковете по предходното изречение с не повече от 30 дни. Срокът по ал. 3, съответно по ал. 4, спира да тече от датата на уведомителното писмо до изтичането на дадения срок за отстраняване на недостатъците и за представяне на допълнителна информация.

(7) При неизпълнение на задължението по ал. 6 от страна на заявителя изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява отказ да се издаде лиценз, съответно да се издаде удостоверение с вписана промяна.

(8) Когато заявителят притежава валиден лиценз за извършване на хазартна дейност, издаден от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, в производството по разглеждане на неговото искане могат да се вземат предвид като доказани онези факти и обстоятелства, които представляват изисквания за издаването на лиценз съгласно закона на държавата, в която заявителят е лицензиран. В този случай изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изисква необходимата информация от компетентния орган на съответната държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария в съответствие със сключеното между тях споразумение за сътрудничество и обмен на информация. Когато няма сключено такова споразумение, за доказването на тези факти и обстоятелства заявителят трябва да представи удостоверение, издадено от компетентния орган на държавата, където е издаден лицензът, в което са удостоверени:

1. изискванията, които законодателството на тази държава поставя във връзка с издаването на лиценз за хазартна дейност;

2. доказването на наличието на тези изисквания по отношение на лицето, на което е издаден лиценз от компетентния орган, както и документите, чрез които е извършено това доказване.

(9) Когато заявителят не е представил удостоверението по ал. 8 или то не съдържа необходимата информация или не удостоверява идентичност на изискванията за издаване на лиценз по закона на държавата на компетентния орган и по този закон, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява заявителя и изисква представянето на необходимите документи по реда на ал. 6.

(10) След приключване на проверките и проучванията органите по ал. 2 внасят писменото искане, придружено с изготвено от тях мотивирано предложение, за разглеждане и вземане на решение от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Чл. 24 Съдействие от заявителя

Когато заявителят и неговите представители не оказват съдействие на органите на Националната агенция за приходите по чл. 45 от Административнопроцесуалния кодекс, не отговорят на конкретно поставени въпроси или не представят допълнителна информация за обстоятелства от значение за решението по искането и вследствие на това са останали неизяснени въпроси или недоказани обстоятелства, може да бъде отказано издаването на лиценз или удостоверение с вписана промяна.

Чл. 25 Решения на изпълнителния директор

(1) В 14-дневен срок от завършване на производството и след като приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява решение.

(2) Решението се основава на приетите за установени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите обстоятелства по искането и на закона.

Чл. 26 Реквизити на решението и срок на лиценза

(1) Решението се издава в писмена форма и съдържа:

1. наименование на акта, номер и дата на издаване;

2. наименование на органа, който го издава;

3. адресат/и на акта;

4. фактически и правни основания за издаването му;

5. мотиви за постановяването му;

6. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начин и срок за изпълнение;

7. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;

8. подпис на издателя.

(2) В разпоредителната част на решение, с което се издава първоначален лиценз за извършване на дейност по този закон, се посочват размерът на инвестициите по чл. 5, ал. 1, размерът на средствата по чл. 5, ал. 1, както и крайната дата за представяне на доказателствата по чл. 5, ал. 3.

(3) Срокът на действие на издадения лиценз е за еднократно организиране, за 5 години или за по-кратък срок, когато заявителят изрично го е поискал.

(4) Лицензите за дейностите по чл. 1, т. 1 и 2 се издават за срок 10 години само когато предварително доказаните пред Националната агенция за приходите инвестиции надвишават:

1. за организиране на томболи, числова лотарийна игра бинго, моментна лотария и хазартни игри с игрални автомати – 1 000 000 лв.;

2. за организиране на хазартни игри в игрално казино – 3 000 000 лв.;

3.

4. за организиране на традиционна лотария, числови лотарийни игри тото лото и кено, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти – 10 000 000 лв.;

5. за организиране на хазартни игри онлайн или чрез други електронни съобщителни средства – 2 000 000 лв.;

6. за производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване – 1 200 000 лв.

(5) Лицензът за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване се издава за срок 10 години само когато доказаните пред Националната агенция за приходите средства за организиране на дейността надвишават 400 000 лв.

(6) Когато заявителят изрично е поискал лиценз за по-кратък срок, ал. 4 и 5 не се прилагат.

Чл. 27 Обявяване на решението

(1) Решението с мотивите към него се обявява от Националната агенция за приходите в тридневен срок от издаването му чрез вписване в съответния регистър по чл. 20, ал. 1 и се съобщава на заинтересованите страни по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс.

(2) След като обяви решението, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите не може сам да го отмени или измени.

(3) По свой почин или по заявление на заинтересованото лице изпълнителният директор на Националната агенция за приходите поправя допуснатите в решението очевидни фактически грешки и след изтичане на срока за обжалването му. Решението за поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованото лице и подлежи на обжалване по реда на чл. 28.

(4) Когато решението за поправка се постанови в срока за обжалване на първоначалното решение и заинтересованата страна е получила съобщението до 10 дни, преди да е изтекъл срокът за обжалване по чл. 28, ал. 1, същото подлежи на обжалване в срока за обжалване на първоначалното решение.

(5) Когато не се е произнесъл по цялото искане, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите по свой почин или по искане на заинтересованата страна, подадено в 14-дневен срок от датата на съобщаване на решението, постановява допълнително решение. Допълнителното решение подлежи на обжалване по реда на първоначалното решение.

Чл. 28 Обжалване

(1) Решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд – град София, в 14-дневен срок от съобщаването им.

(2) Жалбите се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 29 Влизане в сила на решенията

(1) Решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите влизат в сила, когато:

1. не са обжалвани в срок;

2. подадените жалби не са уважени.

(2) Лице по чл. 4 може да организира хазартни игри и дейности по този закон след получаване на удостоверение за издаден лиценз. Удостоверението се издава въз основа на влязло в сила решение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(3) В срок до 7 дни след влизането в сила на съответното решение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите лицето по чл. 4 заплаща дължимата държавна такса за издаване на лиценз или на удостоверение с вписана промяна. Издаденото удостоверение с вписана промяна се предоставя на лицето по чл. 4 в срок до два работни дни след постъпването на таксата по банкова сметка на Националната агенция за приходите, а удостоверението за издаден първоначален лиценз – в срок до два работни дни след влизане в сила на решението на изпълнителния директор по чл. 5, ал. 3.

Чл. 30 Държавни такси

(1) За разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи, за издаване на лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

(2) Платените държавни такси за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи не подлежат на възстановяване.

(3) За поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри – традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 300 хил. лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони.

(4) За издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 100 хил. лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони.

(5) За поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 300 000 лв., а за поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 600 000 лв.

(6) За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 75 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 300 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители.

(7)

(8) Организаторите на хазартни игри, които заплащат променливата част от таксата по ал. 3 и ал. 4, подават по електронен път за всеки месец в Националната агенция за приходите до 15-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за основата за начисляване на таксата и дължимата такса.

(9) След подаването на декларацията, но преди изтичане на срока по ал. 8, организаторът на хазартни игри има право да прави промени, свързани с данните по подадената декларация. Промените се извършват чрез подаване на нова декларация.

(10) Еднократната част от таксите по ал. 3 и ал. 4, както и таксите по ал. 5 и ал. 6 се внасят по банкова сметка на Националната агенция за приходите преди получаване на удостоверението за издаден първоначален или за продължаване на срока на лиценз за организиране на хазартни игри.

(11) Променливата част от таксите по ал. 3 и ал. 4 се внасят по банкова сметка на Националната агенция за приходите в срока за подаване на декларацията по ал. 8.

(12) При заличаване, съответно прекратяване на лице по чл. 4 последният представляващ лицето – ликвидатор, синдик, представляващият място на стопанска дейност, а в случаите по чл. 6, ал. 1, т. 6 – упълномощеният представител, декларира и внася удържаната от имуществото на лицето такса, чийто срок за внасяне изтича след датата на заличаването, съответно прекратяването.

(13) В случаите по ал. 12 таксата за периода, през който е извършено заличаването, съответно прекратяването, се декларира и внася в 30-дневен срок от датата на заличаването, съответно прекратяването.

Прието изменение, в сила от 01.01.2027:

Чл. 31 Правомощия на председателя на Комисията

(отменен)

(1) Председателят на Комисията:

1. най-малко два пъти месечно свиква и ръководи заседанията на Комисията, като определя член на Комисията, който наблюдава проверката и проучването по всяко искане за издаване на първоначален лиценз или лиценз за промяна в случаите на преобразуване на дружество по чл. 39;

2. внася за разглеждане от Комисията постъпилите искания с мотивирани предложения по тях;

3. внася за разглеждане от Комисията мотивирани предложения за отнемане на издадени лицензи;

4. прави и други предложения по чл. 22, ал. 1 до Комисията при изготвяне на проекта за дневен ред на заседанията;

5. издава удостоверенията по чл. 34;

6. определя реда и начина за водене на видовете регистри;

7. определя реда и начина за издаване на месечен бюлетин, в който се публикуват решенията на Комисията, съдебната практика, както и друга информация, отнасяща се до хазартната дейност;

8. издава заверени преписи на документи;

9. организира, ръководи и контролира дейността на администрацията на Комисията;

10. възлага със заповеди на длъжностните лица с контролни функции извършване на проверки по спазването на този закон;

11. издава наказателни постановления за констатирани нарушения по този закон;

12. прави предложения по чл. 94, ал. 2;

13. издава актове за установяване размера на разходите по чл. 94, ал. 4;

14. издава актове за придобиване на изоставени вещи от държавата;

15. изисква от Националната агенция за приходите информацията по чл. 85, ал. 1, т. 1 и 9 до 30-о число на месеца, следващ съответното тримесечие;

16. решава и други въпроси, предвидени в този закон, които не са предоставени в изрична компетентност на Комисията.

(2) Председателят на Комисията осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране на хазартните игри, както и върху дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване.

Чл. 32 Образуване на административно производство

(отменен)

Производство пред Комисията се образува по предложение на нейния председател или на основание на подадено писмено искане с приложения към него, определени с наредбата по чл. 8, ал. 5.

Чл. 33 Проверки и проучвания

(отменен)

(1) Председателят, подпомаган от администрацията на Комисията, извършва проверки и проучвания по образувани пред Комисията производства.

(2) Проверката и проучването по искане за издаване на първоначален лиценз се приключват в 60-дневен срок от получаване на писменото искане. Всички останали проверки и проучвания по подадени искания се приключват в 30-дневен срок от получаване на писменото искане.

(3) В случай на особена фактическа и правна сложност с мотивирано решение на Комисията срокът по ал. 2 може да бъде продължен с не повече от 30 дни.

(4) В хода на проверките и проучванията по подадено искане се събират данни относно произхода на средствата за дейността на искателя, неговите инвестиции, търговски партньори, финансови отношения, вещни права и други данни.

(5) Когато приложените към искането документи са непълни, не отговарят на задължителните изисквания или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от получаване на искането Комисията уведомява искателя, определя му 30-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителна информация и го уведомява за последиците по чл. 24, ал. 2. В случай на особена фактическа и правна сложност с мотивирано решение на Комисията всеки от сроковете по предходното изречение може да бъде продължен с не повече от 30 дни. Срокът по ал. 2, съответно по ал. 3 спира да тече от датата на уведомителното писмо до изтичането на дадения срок за отстраняване на недостатъците и за представяне на допълнителна информация.

(6) При неизпълнение на задължението по ал. 5 от страна на искателя председателят внася пред Комисията мотивирано предложение за отказ да се издаде лиценз, съответно да се издаде удостоверение с вписана промяна.

(7) В случаите, когато искателят притежава валиден лиценз за извършване на хазартна дейност, издаден от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, в производството по разглеждане на неговото искане могат да се вземат предвид като доказани онези факти и обстоятелства, които представляват изисквания за издаването на лиценз съгласно закона на държавата, в която искателят е лицензиран. В този случай Комисията изисква необходимата информация от компетентния орган на съответната държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария в съответствие със сключеното между тях споразумение за сътрудничество и обмен на информация. Когато няма сключено такова споразумение, за доказването на тези факти и обстоятелства искателят трябва да представи удостоверение, издадено от компетентния орган на държавата, където е издаден лицензът, в което са удостоверени:

1. изискванията, които законодателството на тази държава поставя във връзка с издаването на лиценз за хазартна дейност;

2. доказването на наличието на тези изисквания по отношение на лицето, на което е издаден лиценз от компетентния орган, както и документите, чрез които е извършено това доказване.

(8) Когато искателят не е представил удостоверението по ал. 7 или то не съдържа необходимата информация или не удостоверява идентичност на изискванията за издаване на лиценз по закона на държавата на компетентния орган и по този закон, Комисията уведомява искателя и изисква представянето на необходимите документи по реда на ал. 5.

(9) След приключване на проверките и проучванията председателят с мотивирано предложение внася писменото искане за разглеждане от Комисията.

Чл. 34 Удостоверения за издаден лиценз

(1) След влизане в сила на решенията изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартните игри по този закон, както и за извършване на дейностите по него. Фактическо осъществяване на дейност по организиране на хазартна игра или по организиране на дейност по чл. 1, т. 2 може да се извършва след предоставяне на удостоверението по реда на чл. 29, ал. 3.

(2) Удостоверението за издаден лиценз за организиране на хазартна игра съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. данни за търговската регистрация на организатора;

3. имена на лицето или лицата, които представляват организатора;

4. адрес на обекта, в който се организират игрите, адрес на централния пункт и адресите на пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби, съответно – адрес на интернет страницата на организатора, чрез която се организират игрите;

5. вид на играта, тираж и номинална стойност на билетите и талоните за участие в игрите по чл. 49, т. 1, 2 и 4;

6. наименование, тип, производствен номер и брой игрални места на игрално оборудване, включително джакпот система/и, съответно при онлайн залагания – наименование, тип и версия на комуникационното оборудване;

7. териториален обхват – в случаите, в които такъв е определен;

8. дата на издаване на удостоверението;

9. срок на действие на лиценза.

(3) Удостоверението за издаден лиценз за производство, разпространение и сервиз, както и за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за организиране на хазартни игри съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. данни за търговската регистрация на лицето;

3. имена на лицето или лицата, които го представляват;

4. адрес на обекта, в който се извършва дейността;

5. дата на издаване на удостоверението;

6. срок на действие на лиценза.

(4) Удостоверението се подписва от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор.

Чл. 35 Прекратяване на лиценза

(1) Лицензът се прекратява:

1. с изтичането на неговия срок;

2. с отнемането му по реда на чл. 86;

3. с прекратяването на юридическото лице или със смъртта на физическото лице – едноличен търговец, на което е издаден лицензът;

4. предсрочно, по искане на лицето;

5. при издаване на нов лиценз за същата дейност, на същото лице, за същия вид хазартна игра и в същия обект.

(2) Не се допуска искане за предсрочно прекратяване на лиценза по реда на ал. 1, т. 4, когато спрямо лицето има приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 86.

(3) При прекратяване на лиценза на основанията по ал. 1, т. 4 и 5 организаторът е длъжен в 7-дневен срок от получаване на съобщението за решението на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да върне на Националната агенция за приходите удостоверението за издаден лиценз, за което се съставя протокол, а в случаите по ал. 1, т. 4 – и да преустанови дейността си в същия срок.

(4) Действието на лиценза се прекратява временно при прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 85.

Чл. 36 Продължаване срока на лиценза

(1) По писмено искане на организатора на дейност по този закон, подадено не по-рано от 6 месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на действащия лиценз, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да постанови решение, с което да продължи действието на издадения лиценз за същия срок, когато едновременно са налице следните условия:

1. в срока на действие на лиценза за дейността на организатор, получил лиценз за организиране на хазартни игри по чл. 50, 52, 54, 59, 60, 62 или по чл. 57, 64, 71 за съответния обект, няма влезли в сила наказателни постановления за нарушения по този закон; съответно – в срока на действие на лиценза за дейност по чл. 1, т. 2 организаторът няма влезли в сила наказателни постановления за нарушения по този закон;

2. не са прилагани принудителни административни мерки по този закон;

3. представена е нотариално заверена декларация, че до датата на подаване на искането за продължаване на срока не са настъпили обстоятелства, представляващи пречка за развиване на хазартната дейност.

(2) При подадено искане по ал. 1 органите на Националната агенция за приходите извършват проверка на документите и дейността на организатора и при установяване на обстоятелства, представляващи пречка за издаване на лиценз по този закон, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява отказ за продължаване срока на лиценза.

(3) За продължаване срока на издадения лиценз организаторът заплаща само таксите за издаване и поддържане на лиценз.

(4) Организатор, който не спази срока за подаване на искането по ал. 1 или за когото не са налице условията по ал. 1, може да подаде писмено искане за нов лиценз. Към искането се прилагат само тези документи по наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 5, по отношение на които е налице промяна или изменение в обстоятелствата.

Чл. 37 Промени в търговската регистрация и собствеността

(1) Всяко лице по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 4 в 14-дневен срок от всяко вписване или заличаване на данни и обстоятелства в търговския регистър, съответно в регистъра за юридически лица с нестопанска цел в държавата по регистрация, които са вписани в издаденото му удостоверение по чл. 34, е длъжно да подаде писмено искане за издаване на ново удостоверение с вписана промяна.

(2) Към писменото искане се прилагат документите, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 5.

(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите разглежда искането и се произнася по реда на тази глава. След влизане в сила на решението, с което се одобрява вписаната промяна, се издава ново удостоверение с вписаната промяна.

(4) При вписване на промяна в състава на управителен или контролен орган, както и при промяна на собственик, съдружник или акционер с квалифицирано участие на лице по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 4, в 14-дневен срок от вписването в търговския регистър, съответно от извършването на промяната по отношение на акционера, съответният организатор на дейност по този закон е длъжен да подаде писмено искане до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Към искането се прилагат документите, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 5. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите разглежда искането като проверява изпълнението на изискванията на този закон по отношение на новите лица и се произнася с решение по реда на тази глава.

(5) Разпоредбите на ал. 1 – 4 се прилагат съответно и за държавните предприятия по чл. 13а, ал. 1.

Чл. 38 Други промени в обстоятелствата по издаден лиценз и в правилата за организиране на дейността

(1) Промяна на обстоятелства, вписани в издадения на организатор на хазартни игри или на дейност по чл. 1, т. 2 лиценз, различна от промяната по чл. 37, може да бъде извършена само след подаване на искане и получаване на ново удостоверение с вписана промяна.

(2) Промяна в правилата за организиране на дейността на организатор на хазартни игри, за която има издаден лиценз, може да бъде извършена от него само след утвърждаването на правилата по реда на чл. 17, ал. 1, т. 4.

(3) Към писменото искане по ал. 1 и 2 се прилагат документите, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 5.

(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите разглежда искането и се произнася по реда на тази глава. След влизане в сила на решението, с което се одобрява вписаната промяна, той издава ново удостоверение с вписана промяна.

Чл. 39 Преобразуване на организатор на хазартни игри и дейности

(1) При преобразуване чрез промяна на правната форма на организатор на дейност по този закон лицензът за организиране на съответната дейност преминава върху новоучреденото дружество.

(2) Преобразуване чрез сливане или вливане се извършва само между организатори на хазартна дейност, съответно на дейност по чл. 1, т. 2, при спазване изискванията на чл. 9, ал. 8.

(3) При преобразуване чрез разделяне или отделяне с договора за преобразуване може да се предвиди издаденият лиценз за организиране на дейност по този закон да остане на преобразуващото се дружество (при преобразуване чрез отделяне) или да премине върху приемащото дружество, ако то е съществуващо дружество – организатор на дейност по този закон, и при спазване изискванията на чл. 9, ал. 8. Не се допуска преминаване на лиценз върху новоучредено дружество при разделянето или отделянето.

(4) При преобразуване по ал. 3 в договора за преобразуване задължително се предвижда, че частта от имуществото на преобразуващото се дружество, съответстваща на инвестициите и средствата по чл. 5, остава, съответно преминава в собственост на дружеството, което ще бъде титуляр на лиценза след преобразуването.

(5) В 14-дневен срок след вписване на преобразуването в търговския регистър организаторът е длъжен да подаде писмено искане за издаване на лиценз, в което да се отрази новият титуляр на лиценза.

(6) Когато в резултат на преобразуване настъпи промяна в състава на управителен или контролен орган, както и при промяна на собственик, съдружник или акционер с квалифицирано участие на организатора, се прилага чл. 37, ал. 4.

Чл. 40 Спиране и възобновяване на дейността

(1) Организатор на хазартни игри може да преустанови дейността си за определен срок, като подаде заявление до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Организаторът е длъжен да подаде заявлението най-малко 7 дни преди датата на преустановяване на дейността. В тридневен срок от подаване на заявлението организаторът предава удостоверението си за издаден лиценз на съхранение в Националната агенция за приходите. При форсмажорни обстоятелства заявлението се подава незабавно след настъпване на обстоятелствата.

(2) При възобновяване на дейността си организаторът е длъжен да подаде заявление до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в което изрично посочва датата на възобновяване на организирането на хазартните игри. Организаторът следва да получи удостоверението за издаден лиценз от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в деня преди започване на дейността.

(3) При временно преустановяване на дейността в централния пункт или в пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби организаторът на хазартни игри е длъжен да подаде заявление до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в което посочва номера на лиценза си, адреса на пункта и срока на преустановяване на дейността. Заявлението се подава не по-късно от деня, следващ датата на преустановяване на дейността.

(4) Спирането и възобновяването на дейността не се отразяват на срока на издадения лиценз.

Чл. 41 Видове хазартни игри

(1) Хазартните игри, разрешени по този закон, са: лотарийни игри, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, игри с игрални автомати и игри в игрално казино. Начинът, техническите средства и електронните съобщителни средства или услуги, чрез които се организира и предлага хазартна игра, не променят вида на играта.

(2) Хазартните игри по ал. 1, с изключение на томболата и моментната лотарийна игра, може да се организират и онлайн – пряко чрез интернет или чрез други електронни съобщителни средства: мобилни и стационарни апарати, радио, телевизия, сателити и други средства.

(3)

(4) Разрешените хазартни игри по този закон, които не се организират по начините, посочени в предходната алинея, не се считат за хазартни игри онлайн.

(5) Правилата за организиране на хазартните игри се утвърждават по реда на чл. 17, ал. 1, т. 4. Организаторът на хазартни игри отговаря за цялостната организация на дейността и функционирането на счетоводната отчетност, която да гарантира точното отчитане на всички операции, свързани с игрите, при спазване на действащото законодателство и утвърдените му правила по предходното изречение.

Чл. 42 Игрално оборудване

(1) Хазартните игри се организират с вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2 игрално оборудване, произведено от местно или чуждестранно лице – производител, което има издаден лиценз по този закон.

(2) Условията и редът за вписване на лабораториите в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4, изискванията за изпитване на игралното оборудване и игралния софтуер, както и редът за извършване на проверки на оборудването и софтуера, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.

(3) Не се допуска експлоатация в страната на игрално оборудване и джакпот системи за хазартни игри от тип и модификация, които не са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2.

Чл. 43 Общи изисквания

Игралните зали, игралните казина и пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби трябва да отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1 и на санитарно-хигиенните изисквания.

Чл. 44 Особено изискване

(1) Игралните зали и игралните казина не могат да отстоят на по-малко от 300 метра от образователни институции по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, висши училища по смисъла на Закона за висшето образование, читалища по смисъла на Закона за народните читалища, детски площадки, ученически и студентски общежития, обекти, в които се предоставят социални услуги на деца и младежи, както и от социални услуги за резидентна грижа за деца, освен ако се намират в хотели, категоризирани с категория четири или пет звезди.

(2) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 1 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Отстоянието се измерва от правоспособни лица, които могат да извършват дейности по кадастър, геодезия и картография. За извършените измервания правоспособните лица издават необходимото удостоверение заедно с приложена скица от кадастралната карта, върху която са нанесени очертанията.

Чл. 45 Работно време и ограничения за посетители

(1) Игралните зали, игралните казина и пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби могат да бъдат отворени денонощно за посетители.

(2) В игралните зали и в игралните казина не се допуска присъствието на лица:

1. ненавършили 18-годишна възраст;

2. униформени, с изключение на тези, които присъстват по служба;

3. въоръжени, с изключение на тези, които присъстват по служба и длъжността им го изисква;

4. без документи, удостоверяващи тяхната самоличност;

5. нарушили вътрешния ред, включително лица в нетрезво състояние или под влияние на наркотични или други упойващи вещества;

6. които са създали опасност за реда и са смущавали провеждането на игрите и им е била наложена забрана от организатора да участват в хазартните игри.

7. вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1.

(3) В непосредствена близост до входа на обектите по ал. 1 на видно място се поставя информационно табло, на което са посочени забраните по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4.

Чл. 45а Ограничения за устройствата на самообслужване

(1) При хазартни игри, организирани чрез използване на устройства на самообслужване, организаторът е длъжен да не допуска до участие в тези игри лица, ненавършили 18-годишна възраст, и лицата, вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1. На всяко устройство на самообслужване на видно място се поставя надпис, който указва забраната по изречение първо.

(2) Не се допуска използване на устройства на самообслужване за организиране на лотарийни игри, които не са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 42, ал. 2.

Чл. 46 Забрана за даване на заеми и кредити

Забранява се на организатори на хазартни игри да влизат в каквито и да било взаимоотношения с участници в игрите с цел предоставянето под каквато и да е форма на заеми или кредити за участие в хазартните игри.

Чл. 47 Изплащане на печалби

(1) Организаторът на хазартни игри е длъжен в определения срок и по реда, вписан в утвърдените му игрални условия и правила, да изплати печалбата и/или да даде предметната печалба на физическото лице, представило му жетони, отрязъци от фишове, талони или други удостоверителни знаци за потвърждаване на печалбата, които те материализират.

(2) Изплащането на всяка печалба в брой се разрешава в размер до 5000 лв.

(3) Когато размерът на паричната печалба е по-голям от размера по ал. 2, изплащането се извършва по банков път.

(4) Организатор на хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино незабавно изплаща печалба в размер до 10 000 лв. и/или дава предметната печалба на физическото лице, представило му жетони, отрязъци от фишове, талони или други удостоверителни знаци за потвърждаване на печалбата, които те материализират. Когато размерът на паричната печалба е равен или по-голям от 10 000 лв., изплащането се извършва по банков път до края на следващия работен ден.

Чл. 47а Регистрация на участниците в онлайн залагания

Участниците в онлайн залагания подлежат на индивидуална регистрация по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6 и при спазване на забраната по чл. 45, ал. 2, т. 1.

Чл. 47б Плащания

Плащанията за онлайн залагания, свързани със залагане и изплащане на печалби, се осъществяват по безкасов път, задължително през банкова сметка на организатора на играта, открита съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, при спазване на утвърдените правила на организатора по чл. 17, ал. 1, т. 4.

Чл. 47в Задължителна информация

Интернет страницата на организатора, чрез която се организират онлайн залагания, трябва задължително да съдържа информация на български език относно: данните на организатора по неговата търговска регистрация, включително данъчен и/или друг идентификационен номер; издадения от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите лиценз; правилата на хазартната игра; ясно и недвусмислено изброяване на начините за приемане на залози, за формиране и изплащане на печалби, размерите на залозите и размерите на съответните печалби, услуги за помощ, данни за кореспонденция, включително телефон и електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с организатора и с Националната агенция за приходите; начините за подаване на жалби и сигнали до организатора и до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Чл. 47г Комуникационно оборудване

Софтуерът на игрите съдържа генератор на случайни числа, който определя резултатите от игрите, с изключение на игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти.

Чл. 47д Достъп до контролния локален сървър

Организаторът на онлайн залагания осигурява на органите на, Националната агенция за приходите и Държавна агенция „Национална сигурност“ непрекъснат дистанционен достъп до контролния локален сървър по чл. 6, ал. 4, разположен на територията на Република България, включително до базата данни с информация относно игрите с участници от територията на Република България.

Чл. 47е Задължение за предоставяне на информация от организаторите на хазартни игри

(1) Организаторите на хазартни игри, на които е издаден лиценз по реда на този закон, предоставят на Националната агенция за приходите информация за размера на изплатените парични и предметни печалби на местни физически лица по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както следва:

1. годишен размер на изплатените печалби, превишаващ 5000 лв. на участник в хазартна игра и годишен размер на изтеглените от него суми, когато участникът има игрална сметка при организатора на хазартни игри;

2. всяка отделно изплатена печалба на участник в хазартна игра в размер, превишаващ 5000 лв., когато участникът няма игрална сметка при организатора на хазартни игри.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя по електронен път в срок до 28 февруари на годината, следваща годината на изплащане на печалбите, във формат, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 48 Определение

(1) Лотарийните игри са хазартни игри, в които се участва посредством билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци. Печалбата се дължи при откриване или познаване на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и други.

(2) Правилата за организиране на игрите и техните разновидности, включително планът за разпределение на печалбите, се утвърждават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и се обявяват предварително по подходящ начин.

(3) Преди издаване на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри заявителят представя пред Националната агенция за приходите образци от тях за утвърждаване на вида и стойността им. Образците не се смятат за ценни книги на приносител.

Чл. 49 Видове лотарийни игри

Видовете лотарийни игри са:

1. традиционна лотария – лотарийна игра, при която се разиграват всички издадени билети с поредни серийни номера – организира се през определен период от време;

2. томбола – лотарийна игра, която се разиграва само с продадените билети – организира се еднократно или през определен период от време;

3. числова лотарийна игра – лотарийна игра, при която се залага върху цифри, комбинация от цифри, знак, фигура и други – организира се през определен период от време;

4. моментна лотария – лотарийна игра, която се разиграва с талони с поредни серийни номера, върху които са отразени цифри, комбинации от цифри, знаци, фигури и други символи, изписани по вид, ред и последователност под защитно покритие – организира се еднократно.

Чл. 50 Традиционна лотария

(1) При традиционната лотария печалбите са фиксирани и не зависят от броя и цената на продадените билети и от броя на участниците. Печалбите се дължат на приносителите на печеливши билети, обявяват се и се разпределят чрез жребий по предварително обявена схема, утвърдена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(2) Всеки билет е с пореден номер, означена серия и номинал. В тегленето участват всички издадени билети.

(3) Отпечатването, предоставянето и вносът на билетите за участие в традиционната лотария се извършват съгласно разпоредбите на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Унищожаването на неизползваните билети се извършва от издателите в присъствието на длъжностни лица, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, за което се съставя протокол.

Чл. 51 Провеждане на тиражите на традиционна лотария

(1) Провеждането на тиражите се извършва в съответствие с правилата, утвърдени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Най-малко 50 на сто от общата стойност на всички билети се разпределя между участниците под формата на парични и/или предметни печалби.

(2) Организаторът осигурява и гарантира получаването на паричните и предметните печалби.

Чл. 52 Томбола

(1) При томболата печалбите са фиксирани и не зависят от броя и цената на продадените билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в томболата. Печеливши са предварително определен брой участници, изтеглени чрез публичен жребий по обявена схема, утвърдена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(2) При томболата печалбите могат да бъдат само предметни, като стойността им не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на всички билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в томболата.

(3) Организаторът осигурява и гарантира получаването на предметните печалби.

(4) Отпечатването, предоставянето, вносът и унищожаването на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в томболата се извършва по реда на чл. 50, ал. 3.

Чл. 53 Организатори на томболи

Организатори на томболи могат да бъдат само юридически лица с нестопанска цел. Националната агенция за приходите следи за разходването на средствата от тези игри съобразно предварително оповестените и разрешени цели.

Чл. 54 Видове числови лотарийни игри

Видовете числови лотарийни игри са: тото, лото, бинго, кено и техни разновидности.

Чл. 55 Тото и лото игри

(1) Тото лото и кено игрите са хазартни игри, при които се залага върху една или повече числови комбинации и се изтеглят определен брой числа, формиращи числови комбинации. Участието в игрите се осъществява посредством удостоверителни знаци, чиито образци се утвърждават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(2) При тото игрите и техните разновидности печалбите за всеки тираж се формират като предварително определен процент от постъпленията. Размерът на всяка печалба зависи от начина на формиране на групите за изплащане на печалбите и от броя на печалбите във всяка група.

(3) При лото и кено игрите и техните разновидности размерите на печалбите се определят чрез предварително зададени коефициенти, като печалбите не зависят от постъпленията. Размерът на всяка печалба се определя от направения залог и от съответния предварително определен коефициент.

(4) Тото лото и кено игрите трябва да са осигурени с вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 централни компютърни системи, включително системи за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Централните компютърни системи трябва да осигуряват подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигуряват онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6.

Чл. 56 Провеждане на тиражите на тото и лото игри

Провеждането на тиражите се извършва в съответствие с правилата, утвърдени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията от тото игрите се разпределя между участниците под формата на печалби.

Чл. 57 Игра бинго

(1) Играта бинго е хазартна игра, при която се залага върху една или повече числови комбинации и се изтеглят определен брой числа, формиращи печелившите комбинации.

(2) При играта бинго се залага с талони, върху които предварително са отразени комбинации от числа.

(3) Когато играта се организира в игрална зала, талоните за участие са ценни книжа, издавани от държавата. Те се предоставят на организаторите от Министерството на финансите срещу заявка.

(4) Размерите на печалбите при играта бинго се формират като предварително определен процент от постъпленията. Най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията от играта бинго се разпределя между участниците под формата на печалби, които се предоставят непосредствено след обявяването им.

(5) Играта бинго трябва да е осигурена с вписана в регистъра по чл. 20, ал. 2 централна компютърна система, включително система за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Централната компютърна система трябва да осигурява подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигурява онлайн регистрация на всяка трансакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6.

Чл. 58 Разновидности на играта кено

(отменен)

При разновидностите на играта кено размерите на печалбите се определят чрез предварително зададени коефициенти. Размерът на всяка печалба не зависи от постъпленията и се определя от направения залог и от съответния предварително определен коефициент.

Чл. 59 Моментна лотария

(1) Моментната лотарийна игра е хазартна игра, при която размерите и видовете на паричните и/или предметните печалби се установяват след разкриване на печелившата комбинация върху талоните.

(2) При моментната лотарийна игра размерите на печалбите са фиксирани и не зависят от броя и цената на продадените талони. Стойността на паричните и предметните печалби не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на талоните.

(3) Организаторът осигурява и гарантира получаването на паричните и предметните печалби.

(4) Отпечатването, предоставянето, вносът и унищожаването на талони или други удостоверителни знаци за участие в моментна лотарийна игра се извършват по реда на чл. 50, ал. 3.

(5) Моментната лотарийна игра трябва да е осигурена с вписана в регистъра по чл. 20, ал. 2 централна компютърна система. Централната компютърна система трябва да осигурява подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигурява онлайн регистрация на всяка трансакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6.

Чл. 60 Определение

(1) Игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета са хазартни игри, при които печалбата зависи само от вярното предвиждане и познаване на тези резултати.

(2) Спортни състезания са състезания по футбол, баскетбол, волейбол, тенис, бокс, хокей и други, състезания с автомобили, мотоциклети и други.

(3) В игрите със залагания залогът се удостоверява посредством удостоверителни знаци, издадени от организатора, които съдържат информация за направените предвиждания и за размера на залога на участника. Образците на удостоверителните знаци се утвърждават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(4) Печалбите се определят от:

1. размерите на залозите и съответните предварително определени от организатора коефициенти, или

2. съотношението между броя на спечелилите играчи и размерите на залозите при предварително установен дял на печалбите.

(5) Игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета трябва да са осигурени с вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 централни компютърни системи, включително системи за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Централните компютърни системи трябва да осигуряват подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигуряват онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл.6, ал. 1, т. 4.

Чл. 61 Периодичност на залаганията

Залаганията върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета могат да се провеждат през определен период от време или за определен брой спортни състезания и надбягвания, както и еднократно.

Чл. 62 Определение

(1) Игрите със залагания върху случайни събития са хазартни игри, неуредени по друг начин в този закон, при които печалбата зависи изключително от случайността на възникване на събитие,.

(2) Игрите със залагания, свързани с познаване на факти, са хазартни игри, при които печалбата зависи от познаване или даване на верен отговор относно съществуващ факт.

(3) Игрите със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, трябва да са осигурени с вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 централни компютърни системи, включително системи за онлайн подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Централните компютърни системи трябва да осигуряват подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигуряват онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6.

Чл. 63 Правила и печалби

(1) Правилата на игрите, залозите за участие в тях, печалбите и начините на определянето им подлежат на утвърждаване от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(2) Размерът на печалбата може да е пропорционален на залога или да е определен по друг начин, включително на случаен принцип. Печалбите могат да се разпределят на няколко нива – в този случай всички печалби от едно и също ниво трябва да са еднакви. Най-малко 50 на сто от стойността на приетите залози се разпределя като парични или предметни печалби.

(3) Когато игрите със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, са организирани чрез електронни съобщителни средства, залогът се изразява в увеличението в цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Предоставящият такава услуга трябва предварително да се увери, че хазартната игра е разрешена по реда на този закон.

(4) При залагане чрез електронно съобщително средство се смята, че залогът е направен от лицето – собственик или законен ползвател на електронното съобщително средство.

(5) Забранява се залагането да се извършва от електронно съобщително средство, което е собственост на държавна или общинска организация или на юридическо лице на бюджетна издръжка, като залогът, направен от такова средство, е нищожен.

Чл. 64 Определение

(1) Игрите с игрални автомати са хазартни игри, които се организират в игрални зали.

(2) Игрален автомат е устройство, на което се залага с монета, банкнота, жетон, бутон, магнитна карта или с друго средство. В игралния автомат изборът на комбинация за печалба или загуба се прави на случаен принцип от генератор на случайни числа, който може да се намира физически в игралния автомат или в игралната зала, където е разположен автоматът. Игралният автомат или организаторът изплаща печалбата на участника.

(3) Игралният автомат конструктивно може да има повече от едно игрално място за участие в играта.

(4) Допуска се организиране на турнири на игри с игралните автомати в игралната зала, където са разположени игралните автомати, вписани в актуалното удостоверение за издаден лиценз на организатора. Правилата на турнирите, таксата или комисионата за участие, печалбите и начините на определянето им се посочват от организатора в игралните условия и правила и се утвърждават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(5) Игри с игрални автомати могат да се организират само с игрални автомати, които са собственост на организатора на игрите или ще бъдат придобити от него по договор за лизинг.

Чл. 65 Възвръщаемост и изпитване

(1) Игралният автомат трябва да осигурява възвръщаемост за играчите не по-малко от 80 на сто от общата сума на залозите, независимо от предвидения процент на отчисления за премия джакпот. Автоматът трябва да има фабрично вградени устройства за текущ контрол относно постъпилите залози и изплатените парични печалби.

(2) Софтуерът на игралните автомати, с които се организират онлайн залагания, трябва да осигурява възвръщаемост не по-малко от 80 на сто от общата сума на залозите.

(3) При промяна в броя, типа на виртуалното игрално оборудване и джакпот системата само софтуерът на играта подлежи на изпитване по ред и начин, определени с наредбата по чл. 42, ал. 2.

Чл. 66 Маркировка

Върху всеки игрален автомат трябва да има трайно закрепена и четлива оригинална маркировка със следните данни: производител, производствен номер на автомата, година на производство, модификация или рециклиране.

Чл. 67 Експлоатация на игрално оборудване

Не се допуска експлоатацията на игрално оборудване, което не е вписано в издадения лиценз на организатора на хазартни игри.

Чл. 68 Изисквания

(1) Съобразно броя на жителите в дадено населено място по официални данни на Националния статистически институт игралните места в игрална зала не могат да бъдат по-малко от:

1. петдесет броя в населени места с над 500 000 жители;

2. тридесет броя в населени места с над 50 000 до 500 000 жители;

3. петнадесет броя в населени места до 50 000 жители, както и в селищни образувания.

(2) Минималната площ за монтиране и експлоатация на игрален автомат е 2 кв. м.

(3) Организаторите на хазартни игри с лиценз за игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета или с лиценз за игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, могат да разполагат в пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби игрални автомати само след получаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати при условията и по реда на чл. 4, ал. 4, чл. 5, чл. 26, ал. 4, т. 1, чл. 30, ал. 6, чл. 43, чл. 44, чл. 64 – 70.

Чл. 69 Джакпот и обединен джакпот при игрални автомати

(1) Игрални автомати могат да бъдат свързани помежду си за постигане на премия джакпот, която представлява натрупване, формиращо се от отчисления до 5 на сто от всеки залог.

(2) Джакпот системи могат да бъдат взаимносвързани в обединен джакпот.

(3) Размерът на отчисленията и условията за изплащане на джакпота и на обединения джакпот се посочват в игралните условия и правила. Неспечеленият джакпот и неспечеленият обединен джакпот не могат да остават в полза на организатора освен в случай на прекратяване на неговия лиценз по чл. 35.

Чл. 70 Проверки

Контролните органи на Националната агенция за приходите извършват проверки на игралните автомати.

Чл. 71 Определение

(1) Игрите в игрално казино са хазартни игри, които се организират на игрални маси и с игрални автомати. Казиното представлява сграда или обособена част от сграда.

(2) Хазартни игри на игрални маси са: на рулетка, с карти, включително покер, със зарове и разновидностите им. В игрите се участва с различни залози, като печалбите в рамките на една игра на една игрална маса може да са различни. Печалбите или загубите зависят предимно от случайността.

Чл. 72 Изисквания

(1) Игралните маси в игралното казино не могат да бъдат по-малко от пет, от които поне две рулетки, а игралните автомати не могат да бъдат по-малко от петнадесет.

(2) Игралните автомати в казиното могат да се свързват помежду си за постигане на премия джакпот при спазване изискването на чл. 69, ал. 1.

(3) Не се допуска експлоатацията на игрални маси и принадлежности към тях и на игрални автомати, които не са вписани в издадения лиценз на организатора на хазартни игри.

Чл. 73 Турнири

Допуска се организиране на турнири на игри, организирани в игрално казино. Такива турнири могат да се провеждат само в игрални казина и само на игрални маси и игрални автомати, вписани в актуалните удостоверения за издаден лиценз на организатора. Правилата на турнирите, таксата или комисионата за участие, печалбите и начините на определянето им се посочват от организатора в игралните условия и правила и се утвърждават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Чл. 74 Регистриране и видеоконтрол

(1) Всички посетители в игралното казино се вписват в специален регистър по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Регистърът се води на хартиен и на електронен носител.

(2) В казиното организаторът е длъжен да осигури система за непрекъснат видеоконтрол върху игралните маси, игралните автомати, персонала и участниците в игрите.

Чл. 75 Договор и квалификация

Всяко лице, пряко свързано с управлението на игралното казино и с организирането на хазартните игри в него, трябва да осъществява дейността си въз основа на договор с дружеството – организатор на игрите, и да притежава необходимата квалификация за упражняване на професията.

Чл. 76 Ограничения

В хазартни игри, организирани в игрално казино, не могат да участват съдружници или акционери с квалифицирано участие, членовете на органите за управление и контрол на дружество – собственик или наемател на казиното, и служителите в него, както и съпрузите, роднините по права линия, братята и сестрите на всички посочени лица.

Чл. 77 Определение

(отменен)

(1) Хазартните игри от разстояние се организират чрез комуникационно оборудване. Участниците залагат пряко чрез интернет или чрез други електронни съобщителни средства.

(2) Всички игри от разстояние се управляват от централна компютърна система, техническите и функционалните характеристики на която се утвърждават от Комисията на база изпитвания, извършени от одобрена лаборатория по чл. 22, ал. 1, т. 8 и при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 42, ал. 2.

(3) Хазартните игри по чл. 41, ал. 1, с изключение на томболите и моментните лотарийни игри, могат да се организират от разстояние чрез интернет или други електронни съобщителни средства. Изискванията на тази глава се прилагат съответно.

(4) Участниците в игри от разстояние подлежат на задължителна индивидуална регистрация при спазване изискванията на чл. 45, ал. 2, т. 1.

(5) Редът за задължителната индивидуална регистрация по ал. 4 се определя с наредбата по чл. 6, ал. 1, т. 4.

(6) Личните данни на участниците се изискват, обработват и съхраняват при спазване разпоредбите на Закона за защита на личните данни.

Чл. 78 Плащания

(отменен)

Плащанията в игрите от разстояние, свързани със залагане и изплащане на печалби, се осъществяват по безкасов път, задължително през банкова сметка на организатора на играта, открита съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, при спазване на утвърдените на организатора правила по чл. 22, ал. 1, т. 11.

Чл. 79 Задължителна информация

(отменен)

Интернет страницата на организатора, чрез която се организират хазартни игри, трябва задължително да съдържа информация на български език относно: данните на организатора по неговата търговска регистрация, вкл. данъчен и/или друг идентификационен номер; издадения от Комисията лиценз; правилата на хазартната игра; ясно и недвусмислено изброяване на начините за приемане на залози, за формиране и изплащане на печалби, размерите на залозите и размерите на съответните печалби, услуги за помощ, данни за кореспонденция, включително телефон и електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с организатора и с Комисията; начините за подаване на жалби и сигнали до организатора и до Комисията.

Чл. 80 Комуникационно оборудване

(отменен)

(1) Комуникационното оборудване за организиране на хазартни игри от разстояние чрез интернет обхваща компютърни системи и мрежи, които включват сървъра на организатора на игрите и всички свързани с него компоненти, операционни системи и софтуер на игрите.

(2) Софтуерът на игрите съдържа генератор на случайни числа, който определя резултатите от игрите, с изключение на игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти.

(3) Комуникационното оборудване трябва да извършва както географското локализиране на IP адреса, така и идентифициране на дата, час и продължителност на игралната сесия на лицето, регистрирало се като участник в дадена игра в интернет страницата на организатора. Данните по предходното изречение трябва да се съхраняват за срок не по-малко от 12 месеца от датата на събирането и обработването им.

(4) Организаторът на хазартни игри от разстояние осигурява на контролните органи от Комисията, Националната агенция за приходите и Министерството на вътрешните работи непрекъснат дистанционен достъп до контролния локален сървър по чл. 6, ал. 3, разположен на територията на Република България, включително до базата данни с информация относно игрите с участници от територията на България.

Чл. 81 Деклариране, изпитване и възвръщаемост

(отменен)

(1) Броят и типът на игралните съоръжения в интернет игралното казино или в интернет игралната зала се декларират от организатора при подаване на искане за издаване на лиценз.

(2) При промяна в броя, типа на виртуалното игрално оборудване и джакпот системата само софтуерът на играта подлежи на изпитване по ред и начин, определени с наредбата по чл. 42, ал. 2.

(3) Софтуерът на виртуалните игрални автомати трябва да осигурява възвръщаемост не по-малко от 80 на сто от общата сума на залозите.

Чл. 82 Премия джакпот

(отменен)

Виртуалните игрални автомати могат да се свързват помежду си за постигане на премия джакпот, която представлява натрупване, формиращо се от отчисления до 5 на сто от всеки залог.

Чл. 83 Игри от разстояние чрез електронни съобщителни средства

(отменен)

(1) Хазартните игри от разстояние по този закон, при които залогът е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга, могат да се организират чрез следните електронни съобщителни средства: мобилни и стационарни телефонни апарати, радио, телевизия, сателити и други средства.

(2) В правилата на игрите се посочват ясно и недвусмислено начините за приемане на залозите и изплащане на печалбите, размерите на залозите и начините за определяне на съответните печалби. Правилата подлежат на утвърждаване от Комисията.

Чл. 84 Залог

(отменен)

(1) Залогът по чл. 83 се изразява в увеличението в цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Предоставящият такава услуга трябва предварително да се увери, че хазартната игра е разрешена по реда на този закон.

(2) При залагане чрез електронна съобщителна услуга се смята, че залогът е направен от лицето – собственик или законен ползвател на електронното съобщително средство.

(3) Забранява се залагането да се извършва от средство за пренос на електронна съобщителна услуга, което е собственост на държавна или общинска организация или на юридическо лице на бюджетна издръжка. Залогът, направен от такова средство, е нищожен.

Чл. 85 Временно отнемане на лиценза

(1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите прилага с решение принудителна административна мярка – отнемане за срок от три до 6 месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2 в следните случаи:

1. когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени публични задължения в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите;

2. когато организаторът на хазартни игри възложи или извърши реклама извън допустимото по чл. 10, ал. 2;

3. когато организаторът или негови служители не са оказали необходимото съдействие по чл. 21, ал. 1 на органите на Националната агенция за приходите при изпълнение на техните контролни функции;

4. когато организаторът извършва дейност в нарушение на чл. 34, ал. 1;

5. когато организаторът на хазартни игри наруши правилата, утвърдени по чл. 17, ал. 1, т. 4;

6. когато извършена промяна на съдружник или акционер с квалифицирано участие, съответно вписани, заличени или обявени обстоятелства в търговския регистър, би представлявала пречка за издаване на лиценз;

7. когато организаторът на хазартни игри извърши промяна в типа игрално оборудване, включително джакпот система/и, съответно – в комуникационното оборудване, без дадено разрешение по чл. 38;

8. когато организаторът на хазартни игри не изплати в определения срок печалба в размер над 5000 лв. на спечелил участник;

9. когато се използва игрално оборудване, за което не е внесен дължимият данък;

10. когато организаторът на хазартни игри допусне лице, пряко свързано с организирането на игрите в игрално казино, да осъществява дейността си, без да притежава необходимата квалификация или без да има сключен договор с дружеството-организатор;

11. когато производител или вносител продаде или отдаде под наем игрално оборудване без трайно закрепена и/или четлива оригинална маркировка и когато процентът на възвръщаемост на игралния автомат е по-малък от 80 на сто;

12. когато търговецът, осигуряващ сервизна поддръжка, не попълни карта за сервиз и поддръжка или не постави фирмена пломба след приключване на сервиза.

13. когато организаторът не подаде в срок декларацията по чл. 30, ал. 8.

14. когато организаторът на хазартни игри не плати в срок годишната вноска по чл. 10а.

15. когато организаторът на хазартни игри наруши за трети пореден път чл. 45, ал. 2, т. 7.

(2) Когато организаторът на хазартни игри е извършил системно нарушение по Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките за финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и на актовете по прилагането им и нарушенията са установени при извършване на контрола по чл. 108, ал. 6 и на проверките по чл. 108, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, извън случаите на чл. 86, ал. 2 от този закон и случаите, установени по реда на чл. 116, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може по своя инициатива или по предложение на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, направено по реда на чл. 125 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или по реда на чл. 15, ал. 8 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, да приложи принудителната административна мярка по ал. 1.

(3) Алинея 2 се прилага и когато лице, което управлява и представлява организатора на хазартни игри или член на управителен или контролен орган на организатора на хазартни игри, е извършило, извършва или е допуснало извършването на нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение и на актовете по прилагането им.

(4) С решението за отнемане по ал. 1 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да разпореди предприемането на действия за преустановяване на допуснатите нарушения и за отстраняване на вредните последици от тях, като определи и срок за извършването им.

(5) Лицето, на което лицензът е отнет временно, е длъжно в 7-дневен срок от получаване на съобщението за решението на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да преустанови дейността си и да върне в Централното управление на Националната агенция за приходите удостоверението за издаден лиценз, за което се съставя протокол.

(6) След изтичането на срока за временното отнемане удостоверението за издаден лиценз се връща, ако срокът на лиценза не е изтекъл и лицето е изпълнило дадените от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите разпореждания по ал. 4.

(7) Принудителна административна мярка – отнемане за срок от три до 6 месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 1 и 2, може да не се прилага в случаите по ал. 1, т. 3, 13, 14 и ал. 2 при маловажност или непропорционалност на мярката спрямо тежестта на нарушението, извън случаите по чл. 86а от този закон. В този случай на лицето се изпраща писмено предупреждение.

Чл. 86 Окончателно отнемане на лиценза

(1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите прилага принудителна административна мярка – окончателно отнемане на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2, в следните случаи:

1. при непредставяне на документите в срока по чл. 5, ал. 3 и/или в случай че представените документи не доказват извършването на инвестициите в пълен размер, посочен в чл. 5, ал. 1;

2. при промяна в обстоятелствата, водеща до неизпълнение на условията по чл. 7, ал. 1 и по чл. 8, ал. 1 – 3;

3.

4. при преобразуване на организатор, без да са спазени условията по чл. 39;

5. при установяване, че са представени неверни данни или документи с невярно съдържание, въз основа на които е издаден лицензът или е определена дължимата такса по чл. 30, ал. 3, 4, 8 или 9;

6. при продължаване на дейността след предаване на удостоверението за издаден лиценз по реда на чл. 40, ал. 1;

7. при неотстраняване в срока, определен в решението по чл. 85, ал. 4, на обстоятелство, което е било основание за временно отнемане на лиценза;

8. при прилагане за трети пореден път на организатора на принудителна административна мярка по чл. 85;

9. при неизпълнение на изискването на чл. 44, ал. 1;

10. когато производител или вносител продаде или отдаде под наем на организатор на хазартни игри, получил лиценз по този закон, игрално оборудване, предназначено за експлоатация в страната, което не е вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2;

11. когато организатор на хазартни игри използва за провеждане на хазартна игра билети, фишове или други ценни книжа, които не са издадени по установения ред.

12.

(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може по своя инициатива или по предложение на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, направено по реда на чл. 125 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или по реда на чл. 15, ал. 8 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, да приложи принудителната административна мярка по ал. 1, когато:

1. организаторът на хазартни игри системно извърши нарушение на чл. 10 – 12, чл. 16, 17, чл. 33 – 35, чл. 40, 45 и 46 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;

2. лице, което управлява и представлява организатора на хазартни игри, или член на управителен или контролен орган на организатора на хазартни игри системно е извършвало или е допуснало извършването на нарушение на чл. 10 – 12, чл. 16, 17, чл. 33 – 35, чл. 40, 45 и 46 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;

3. организаторът на хазартни игри системно извършва нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение;

4. лице, което управлява и представлява организатора на хазартни игри, или член на управителен или контролен орган на организатора на хазартни игри системно е извършвало или е допуснало извършването на нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение.

(3) Лицето, на което лицензът е отнет окончателно, е длъжно в 7-дневен срок от получаване на съобщението за решението в Централно управление на Националната агенция за приходите да преустанови дейността си и да върне в Централно управление на Националната агенция за приходите удостоверението за издаден лиценз, за което се съставя протокол.

(4) Принудителните административни мерки се прилагат независимо от санкциите по глава пета.

(5) В случаите по ал. 1, т. 9, когато неизпълнението на изискването по чл. 44, ал. 1 възникне в резултат на обстоятелства, които не зависят от организатора на хазартни игри, принудителна административна мярка – отнемане на лиценз, не се прилага. След изтичането на срока на издадения лиценз не се издава нов лиценз или не се продължава срокът на издадения лиценз.

Чл. 86а Доброволно преустановяване на нарушението

(1) Преди издаване на решението за отнемане по чл. 85, ал. 1 или чл. 86, ал. 1 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща уведомление до организатора за установеното нарушение и му дава едномесечен срок да преустанови нарушението и да отстрани последиците.

(2) В уведомлението по ал. 1 се посочват фактите и обстоятелствата по установеното нарушение и се указват необходимите действия, които организаторът трябва да предприеме за преустановяване на нарушението и отстраняване на последиците, както и какви доказателства за тези си действия организаторът следва да представи на Националната агенция за приходите.

(3) Ако организаторът в срока по ал. 1 представи необходимите доказателства, че е преустановил нарушението и отстранил последиците, Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от получаването на доказателствата извършва проверка за тяхната валидност и ако същите са валидни, принудителната административна мярка не се прилага, като решенията за това се съобщават на организатора.

(4) Ако за организатора е невъзможно да преустанови нарушението и/или да отстрани последиците, той може да подаде искане по чл. 35, ал. 1, т. 4 за предсрочно прекратяване на лиценза. В този случай принудителната административна мярка не се прилага.

Чл. 87 Обжалване

Решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за временно или окончателно отнемане на издаден лиценз, както и решенията по чл. 17, ал. 1, т. 9 се обжалват по реда на чл. 28, ал. 1. Решенията по предходното изречение подлежат на незабавно изпълнение, независимо дали са обжалвани. Обжалването не спира изпълнението на решенията.

Чл. 88 Продажба на игрално оборудване

(1) При прекратяване на лиценза по чл. 35 организатор на хазартни игри може да продаде притежаваното от него игрално оборудване на друг организатор, на друго лице, получило лиценз по този закон, или на лице извън територията на страната.

(2) В срока на действие на издадения лиценз организатор на хазартни игри може да продаде притежаваното от него игрално оборудване само на производител или на вносител, получил лиценз по този закон, или на лице извън територията на страната.

(3) В 14-дневен срок след извършване на продажбата Националната агенция за приходите следва да бъде уведомена за нея.

Чл. 88а Преустановяване на публикуването на незаконно съдържание

За преустановяване на публикуването на незаконно съдържание, отнасящо се до предоставяне на онлайн хазартни игри без лиценз чрез мобилни приложения или до реклама, която не е допустима по този закон, се разпорежда премахване на съдържание със заповед по чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/ 1 от 27 октомври 2022 г.), издадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от директора на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 89 Проверки

(1) Органите на Националната агенция за приходите извършват проверки на място и по документи за спазването на този закон по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) При осъществяване на контрол по този закон, освен правомощията по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, органите може да:

1. изискват устни обяснения;

2. изискват и събират оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на нарушения на законодателството, уреждащо хазартната дейност и другите дейности по този закон;

3. извършват запечатване на каси, офиси, игрални зали, игрални казина, работилници, помещения, в които се организират или провеждат хазартни игри или се държи игрално оборудване, и други подлежащи на контрол обекти.

(3) На лицата, получили лиценз по този закон, в края на първата и на всяка трета година от срока на действие на лиценза задължително се извършват проверки.

(4) По искане на органите на Националната агенция за приходите Българският институт по метрология извършва проверки за съответствието на игрално оборудване с регистрираните типове и модификации. Проверките може да бъдат извършвани съвместно с органи по приходите.

(5) Органите по ал. 1 и 4 не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на контролните им функции и правомощия, освен ако са извършили престъпление или са действали умишлено.

Чл. 90 Административно наказване

(1) Нарушенията по този закон се установяват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) За установяване на нарушенията по този закон се съставят актове от органите на Националната агенция за приходите.

(3) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор и се обжалват и изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 91 Давност

Относно давностните срокове за образуване на административнонаказателно производство се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 92 Деклариране, установяване и събиране на вземания. Обжалване на актовете

(1) Декларирането и установяването на променливата част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Декларацията по чл. 30, ал. 8 е изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Издадените актове се обжалват по реда на същия кодекс.

(2) За неплатените в срок годишни вноски за социално отговорно поведение и лихви за забава се прилага чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Неплатените в срок годишни вноски за социално отговорно поведение и лихви, държавните такси по ал. 1 и лихвите, имуществените санкции и глобите по влезли в сила наказателни постановления за нарушения по този закон подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Член 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прилага съответно.

(4) Недължимо платени или събрани суми по ал. 1 – 3 и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 93 Отнемане и изоставяне в полза на държавата

(1) Игрално оборудване и комуникационно оборудване, които се използват за организиране или осъществяване на хазартна игра без лиценз, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са.

(2) Всички парични средства, получени от лица, които организират или осъществяват хазартна игра без лиценз, се отнемат в полза на държавата. Ако средствата по предходното изречение липсват, лицето, което ги е получило, дължи тяхната равностойност.

(3) Всички налични парични средства, открити при установяване на нарушението, се смятат за получени при или по повод организиране или осъществяване на хазартната игра без лиценз и се отнемат в полза на държавата.

(4) За изоставено се смята игралното и комуникационното оборудване, непотърсено в срок до три месеца, считано от влизането в сила на акта, на основание на който същото оборудване подлежи на връщане.

(5) За изоставени се смятат вещи, в т. ч. оборудване и парични средства, които са иззети от органите на Националната агенция за приходите по чл. 89, ал. 1 и техният собственик не е известен, и не са потърсени в тримесечен срок от изземването.

(6) След изтичането на сроковете по ал. 4 и 5 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор издава акт за придобиване на изоставените вещи от държавата.

(7)

Чл. 94 Унищожаване на игрално оборудване

(1) Негодното игрално оборудване и негодното комуникационно оборудване, отнети или изоставени в полза на държавата, се унищожават.

(2)

(3) Всички разходи по отнемането, транспортирането, съхранението и унищожаването на оборудването са за сметка на нарушителя или за сметка на Националната агенция за приходите, когато оборудването е изоставено в полза на държавата или нарушителят е неизвестен.

(4)

(5)

Чл. 95 Независимост на санкциите

Глобите и имуществените санкции по чл. 96, 98, 104 и 106 се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони.

Чл. 96

(1) За организиране на хазартни игри или извършване на дейности без лиценз се налага:

1. имуществена санкция в размер от 1 000 000 до 2 000 000 лв. на юридическо лице, което организира онлайн залагания;

2. имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лв. на юридическо лице за хазартни игри, които не са организирани онлайн;

3. глоба в размер от 20 000 до 50 000 лв. на физическо лице, което извършва някоя от дейностите по производство, внос, разпространение, сервиз на игрално оборудване, или имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лв. на юридическо лице, което извършва някоя от дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване.

(2) Когато постъпленията от неразрешената хазартна игра надхвърлят 1 000 000 лв., глобата е от 200 000 до 500 000 лв., а имуществената санкция е от 500 000 до 1 000 000 лв.

(3) Когато постъпленията от неразрешената хазартна игра надхвърлят 5 000 000 лв., глобата е от 1 000 000 до 3 000 000 лв., а имуществената санкция е от 2 000 000 до 5 000 000 лв.

(4) Който инсталира и/или използва игрално оборудване или комуникационно оборудване, и/или приема залози, и/или изплаща печалби, или по друг начин подпомага или посредничи при фактическото осъществяване на дейност по организиране на хазартни игри без издаден лиценз по този закон, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв.

(5) Когато нарушението по ал. 1 – 4 е извършено повторно, глобата, съответно имуществената санкция, е в двоен размер.

Чл. 97

(1) Който държи игрално оборудване за организиране на хазартни игри в нарушение на изискванията на чл. 9, ал. 4, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което наруши забраните по чл. 9, ал. 9 или 10.

Чл. 97а

(1) На лице, което наруши забрана по чл. 9, ал. 13 или 16, се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лв. Когато нарушението е повторно, санкцията е в двоен размер.

(2) Лице, което наруши забраната по чл. 9, ал. 14, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.

(3) На организатор на хазартни игри, който наруши забраната по чл. 9, ал. 15, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 7000 лв.

(4) На предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължението си по чл. 17, ал. 6, се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.

(5) На търговец, който наруши забраната по чл. 9, ал. 17, се налага имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.

Чл. 98

Който използва игрално оборудване, което не е вписано в издадения лиценз или за което не е внесен дължимият данък, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 99

Организатор на хазартни игри, който експлоатира игрално оборудване или джакпот система без трайно закрепена и/или без четлива оригинална маркировка, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. за всеки автомат.

Чл. 100

(1) Който използва развлекателно оборудване в обектите, в които се организират хазартни игри, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) Който приспособява или използва хазартно игрално оборудване за развлекателно, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 30 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.

Чл. 101

Организатор на хазартни игри или на дейност по чл. 1, т. 2, който извърши промяна на обстоятелство по чл. 38, ал. 1 без дадено удостоверение с вписана промяна за това, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 102

Който извърши производство и разпространение в страната или внос и разпространение в страната на игрално оборудване за хазартни игри от неутвърден тип и модификация, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 103

Организатор на хазартни игри с игрални автомати, който постави наименование на игрална зала, различно от наименованието „Игрална зала за хазартни игри“, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 104

(1) На организатор на онлайн залагания, който не съхранява данни в електронен вид по реда на чл. 6, ал. 4 и 5, се налага имуществена санкция в размер 500 лв. за всеки ден, за който липсва съхранена информация, но не повече от 50 000 лв.

(2) На организатор на хазартна дейност, който не подаде в срок декларацията по чл. 30, ал. 8, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(3) На организатор на хазартна дейност, който не посочи или посочи неверни данни или обстоятелства в декларацията по чл. 30, ал. 8 и 9, водещи до определяне на таксата в по-малък размер, се налага имуществена санкция в размер на неначислената такса, но не по-малко от 5000 лв.

Чл. 105

(1) Организатор на хазартни игри, който рекламира хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв.

(2) Лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. или глоба в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 106

(1) Който не представи изисканата информация или откаже исканото съдействие на длъжностните лица по чл. 21, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер.

Чл. 107

Организатор на хазартни игри или на дейност по чл. 1, т. 2, който не изпълни задължението си по чл. 37, ал. 1 или ал. 4, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

Чл. 108

(1) Организатор на хазартни игри, който наруши приетите от Комисията общи задължителни игрални условия и правила, общи задължителни изисквания, общи задължителни правила и общи задължителни технически изисквания по чл. 22, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.

(2) Организатор на хазартни игри, който наруши утвърдените от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите правила по чл. 17, ал. 1, т. 4, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., освен когато деянието представлява нарушение по ал. 1.

Чл. 109

Организатор на хазартни игри, който наруши чл. 40, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

Чл. 110

(1) За нарушение на чл. 9, ал. 11 или чл. 45, ал. 2 на организатора на хазартни игри се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

(2) За нарушение на чл. 45, ал. 3 на организатора на хазартни игри се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 санкцията е в двоен размер.

Чл. 111

Организатор на хазартни игри, който е предоставил под каквато и да е форма заем или кредит за участие в хазартната игра, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 112

Организатор на хазартни игри, който не изплати печалба в определения срок или ред, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на неизплатената печалба, но не по-малко от 1000 лв.

Чл. 113

Който организира турнир на игри в игрална зала или в игрално казино в нарушение на чл. 64, ал. 4 или чл. 73, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 114

Организатор на хазартни игри, който не води специалния регистър по чл. 74, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 115

За интернет страница на организатор на хазартни игри, която не съдържа цялата задължителна информация по чл. 47в, наказанието за организатора е имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 116

(1) Който не изпълни задължението за спиране на дейността и връщане на удостоверението за издаден лиценз в 7-дневен срок от получаване на съобщението за решението на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за временно или окончателното отнемане на лиценза му, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(2) Имуществената санкция по ал. 1 се налага и на организатор, който не изпълни задължението си да предаде в Националната агенция за приходите издаденото му удостоверение в тридневния срок по чл. 40, ал. 1.

Чл. 117

(1) Организатор на хазартни игри или лице, получило лиценз за дейност по чл. 1, т. 2, което започне фактическо осъществяване на дейност в нарушение на чл. 34, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

(2) Когато е започнало фактическото осъществяване на дейност по първоначално издаден лиценз, без да е предоставено удостоверението за такъв лиценз по чл. 29, ал. 3, на организатора се налага имуществена санкция в размер, определен съгласно разпоредбите на чл. 96, ал. 1 – 3.

Чл. 118

Който не спази сроковете за изпълнение на задълженията си или извърши, или допусне извършването на друго нарушение на разпоредбите на този закон, извън случаите по чл. 96 – 117, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 118а

(1) На организатор на хазартни игри, който не изпълни задължението си по чл. 47е или не го изпълни в срок, или предостави невярна или непълна информация, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.

(2) При повторно нарушение имуществената санкция е в двоен размер.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Залог“ е всяко плащане на пари, пряко или под друга форма, за участие в хазартна игра с цел получаване на печалба.

2. „Игрално оборудване“ са игрални автомати с едно или повече игрални места, игрални маси в игрално казино и игрални съоръжения за числовите лотарийни игри тото, лото, бинго и кено.

3. „Виртуално игрално оборудване“ е симулация на физическо игрално оборудване, която се реализира от комбинация от хардуерни и софтуерни елементи, които под управлението на персонален компютър добиват функционалността на физическото игрално оборудване, обработват пълната информация за играта и резултатите от нея и визуализират тази информация.

4. „Модификация“ е всяка техническа хардуерна и/или софтуерна промяна на игралното оборудване, която се отразява върху начина или режима на игра и в теоретичния процент на възвръщаемост. В термина не се включват:

5. „Генератор на случайни числа“ е механично, електромеханично или електронно устройство и/или софтуер (компютърна програма), чрез който се постига случайността на играта.

6. „Джакпот система“ е електронна система, която се състои от хардуер, софтуер и/или електронен дисплей, показващ паричните суми, и която е свързана с повече от един игрален автомат.

7. „Премия джакпот“ е печалба, която може многократно да превишава залога и е различна от индивидуалните таблици на съответната игра.

8. „Обединен джакпот“ представлява взаимносвързани джакпот системи само от един организатор в електронна мрежа между две и повече игрални зали, съответно игрални казина.

9. „Комуникационно оборудване“ за хазартни игри организирани онлайн или чрез друго електронно съобщително средство са електронни или електрически, или механични устройства, в т. ч. централна компютърна система. Комуникационното оборудване може да включва компютърен или електронен хардуер и софтуер.

10. „IP адрес“ е уникален адрес, който се използва за обозначаване на всеки компютър и устройствата в компютърната мрежа, ползващи интернет.

11. „Сървър“ е главният компютър на централната компютърна система за хазартни игри организирани онлайн или чрез друго електронно съобщително средство.

12. „Централна компютърна система“ е съвкупност от хардуер и софтуер, която регистрира играчите и изпълнява техните финансови преводи, определя резултатите от играта, записва и съхранява данните от играта, данните на играчите и техните сметки, предоставя информация за отделните игри и осигурява подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите. Централната компютърна система на организатор на хазартни игри задължително трябва да осигурява онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6.

13. „Фабрично вградени устройства за текущ контрол“ са електромеханични или електронни броячи.

14. „Производител“ е лице, което произвежда, сглобява, програмира, прави модификации, рециклира игрално оборудване и е носител на правата за ползване на индустриалната собственост на хардуер или софтуер в игрални съоръжения.

15. „Вносител и разпространител“ е лице, което внася и предлага за продажба или ползване игрално оборудване за хазартна дейност.

16.

17. „Повторно“ е нарушението, извършено, след като лицето е било санкционирано за същото нарушение с влязло в сила наказателно постановление през срока на действие на издадения лиценз.

18. „Съдружник или акционер с квалифицирано участие“ е лице, което притежава повече от 25 на сто от дяловете, съответно от акциите на дружеството.

19. „Инвестиции“ са инвестиции в данъчни дълготрайни материални и в данъчни дълготрайни нематериални активи, както и извършване на счетоводни разходи, признати за данъчни цели по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане или по съответното данъчно законодателство, когато дружеството е регистрирано в друга държава – членка на Европейския съюз, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария. Данъчните дълготрайни активи и счетоводните разходи (по изречение първо) са пряко свързани с организирането на дейности по чл. 1, т. 1 и 2. Инвестициите следва да са свързани с придобиването, в това число чрез финансов лизинг, и извършването на следните активи и разходи:

20.

21. „Пункт за залози“ е място, където се приемат залози и се изплащат печалби.

22. „Печалба с незначителна стойност“ е парична или предметна печалба на стойност до 20 лв.

23. „Реклама на хазартни игри“ е разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, или приканва гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби. Реклама на хазартни игри е и всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на хазартни игри или търговска марка на организатор на хазартни игри, както и фирма или търговска марка на организатор на хазартни игри върху продукти и стоки.

24. „Игрална сесия“ при хазартни игри, организирани онлайн, е процесът на игра, който започва с направен залог от регистриран участник в централната компютърна система на организатора и приключва с изиграването на залога или с изплащането на печалба в резултат на направения залог.

25. „Онлайн залагане“ е начин за организиране на хазартна игра, при който играчите залагат пряко чрез интернет или друго електронно съобщително средство, като комуникацията между играча и организатора на хазартната игра се извършва директно по електронен път.

26. „Устройство на самообслужване за организиране на лотарийни игри“ е устройство, позволяващо на участник да:

27. „Бонус“ е всяка форма на промоционална оферта, която се предлага, за да се привлекат нови участници или да се задържат съществуващи такива чрез предоставяне от организатора на хазартни игри на вид стимул за участие в игрите, включително и предоставяне на виртуални бонус средства и безплатни залози.

28. „Действителен собственик“ е понятие по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

29. „Системно нарушение“ е налице, когато са извършени 5 или повече административни нарушения от същия вид в рамките на една година.

§ 2

Този закон отменя Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 51 от 1999 г.; изм., бр. 103 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г., бр. 1, 102 и 110 от 2001 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 79, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 54 от 2006 г., бр. 109 и 110 от 2007 г., бр. 42, 74 и 82 от 2009 г., бр. 50 от 2010 г., бр. 35, 60 и 77 от 2011 г.).

§ 3

(1) Съществуващата до влизането в сила на този закон Държавна комисия по хазарта запазва статута и функциите си на орган, осъществяващ държавния надзор върху хазарта, като продължава дейността си при условията и по реда на този закон.

(2) Устройственият правилник на Държавната комисия по хазарта се привежда в съответствие с изискванията на закона в едномесечен срок от влизането му в сила.

§ 4

(1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за хазарта запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон.

(2) Министерският съвет приема подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона, както и измененията и допълненията в актовете по ал. 1, ако не се налага изричната им отмяна, в срок до три месеца от влизането в сила на закона.

§ 4а

(1) Типовете и модификациите на игрални автомати и други игрални съоръжения, включени в утвърдения списък по чл. 18, ал. 1, т. 7 от отменения Закон за хазарта, се смятат за утвърдени типове и модификации на игрално оборудване съгласно чл. 22, ал. 1, т. 8 и могат да се произвеждат и внасят, за да се експлоатират в страната.

(2) До влизането в сила на наредбата по чл. 42, ал. 2:

1. Българският институт по метрология изпитва игрално оборудване на производители, които имат издаден лиценз от Комисията, и одобрява типове и модификации на такова оборудване по реда на отменения Закон за хазарта;

2. Българският институт по метрология извършва първоначални и периодични проверки на игрално оборудване по реда на отменения Закон за хазарта;

3. Комисията утвърждава типове и модификации на игрално оборудване по чл. 22, ал. 1, т. 8 след представяне на удостоверения за одобрени типове, издадени от председателя на Българския институт по метрология.

§ 5

Образуваните производства по подадени искания за издаване на разрешения и за промени по издадени разрешения се довършват по реда на отменения Закон за хазарта.

§ 6

По отношение на сроковете, които са започнали да текат преди влизането в сила на закона, се прилагат разпоредбите на отменения Закон за хазарта.

§ 7

(1) Издадените по реда на отменения Закон за хазарта разрешения запазват действието си, като след влизането в сила на този закон имат действието на съответния лиценз по чл. 22, ал. 1, т. 1 или т. 2.

(2) Лицата, получили разрешения по отменения Закон за хазарта, са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с този закон в срок до 15 месеца от влизането му в сила.

(3) В срока по ал. 2 лицата представят в Комисията документите, предвидени в наредбата по чл. 8, ал. 5 за издаване на съответния лиценз по този закон, които удостоверяват извършването на промените в организацията и/или дейността на лицата.

(4) Комисията разглежда подадените документи в тримесечен срок от подаването им. За разглеждането на документите държавна такса не се дължи.

(5) Ако от подадените документи се установи, че организаторът не е привел организацията и дейността си в съответствие с изискванията на закона, Комисията прилага принудителна административна мярка, като с решение отнема за срок три месеца издадения лиценз и разпорежда предприемането на определени действия за изпълнение на задълженията по ал. 2.

(6) Ако в срока по ал. 4 Комисията не е приела решение по ал. 5, се смята, че организаторът е привел организацията и дейността си в съответствие с този закон.

(7) Комисията отнема окончателно издадения лиценз по отменения Закон за хазарта, когато в срока по ал. 2 лицето по ал. 2 не е подало необходимите документи или когато не е изпълнило разпореждането на Комисията по ал. 5.

§ 8

(1) Лицата, получили разрешения по отменения Закон за хазарта, са длъжни в едномесечен срок от обнародването на този закон да представят в Комисията списък, съдържащ индивидуализиращите данни (наименование, ЕИК, трите имена и единен граждански номер) на техните еднолични собственици, съответно съдружници или акционери, притежаващи повече от 33 на сто от капитала им, управители, членове на управителен или контролен орган.

(2) Председателят на Комисията изисква от Националната агенция за приходите информацията по чл. 85, ал. 1, т. 1 за лицата, включени в списъците по ал. 1, в 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1.

(3) В 14-дневен срок от получаването на искането по ал. 2 Националната агенция за приходите предоставя на Комисията информацията по чл. 85, ал. 1, т. 1.

§ 9

(1) Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, създадено съгласно § 11 от преходните и заключителните разпоредби на отменения Закон за хазарта, продължава дейността си и запазва статута си на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. В търговския регистър се вписват следните обстоятелства, както и промените в тях:

1. фирмата с означението „държавно предприятие“ или съкратено „ДП“;

2. седалището и адресът на управление;

3. предметът на дейност;

4. членовете на управителния орган и представляващото лице;

5. преобразуването и/или прекратяването;

6. други, предвидени със закон или устройствения правилник на Българския спортен тотализатор.

(2) При разработването на закона за държавния бюджет за съответната година по бюджета на Министерството на младежта и спорта се предвиждат разходи за дейности в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност в размер не по-малък от размера на данъка по Закона за корпоративното подоходно облагане, променливата част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4, внесени през предходната година в държавния бюджет от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“.

§ 10

(1) Иззетите от Държавната комисия по хазарта до влизането в сила на този закон игрални съоръжения, които са изоставени в полза на държавата, се унищожават по реда на чл. 94.

(2) За изоставени в полза на държавата по смисъла на ал. 1 се смятат всички игрални съоръжения, които не са потърсени в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.

§ 11

В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от 2004 г., бр. 31 и 87 от 2005 г., бр. 24, 38 и 59 от 2006 г., бр. 11 и 41 от 2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 23, 36, 44 и 87 от 2009 г., бр. 25, 59, 73 и 77 от 2010 г., бр. 39 и 92 от 2011 г.) в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2, в т. 10 след думите „хазартна дейност“ се поставя запетая и се добавя „дейност по производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване и дейност по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване“.

§ 12

В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г.) в чл. 74, ал. 1, т. 3 след думите „Националния статистически институт“ се поставя запетая и се добавя „председателя на Държавната комисия по хазарта“.

§ 13

Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на чл. 31, ал. 1, т. 15, чл. 85, ал. 1, т. 1 и 9, § 8 и § 12, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.