Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16074 от 13.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45484/2025
Вид
Решение № 16074
Подписан
13.08.2026
Състав
ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1, т. 20 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17, ал. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 4, т. 21 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 66, ал. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 73 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 73, ал. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 47, ал. 1 · Закон за хазарта

РЕШЕНИЕ

№ 16074 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110145484 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на П. К. К. срещу „Е****” ООД, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2 766,30 евро, с равностойност 5410,41 лв., представляваща налична сума по лична сметка на ищеца по партида в „*****”, с потребителско име: „***”, и с е-мейл адрес: *****, ведно със законна лихва за период от 16.10.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение от 03.02.2025г. по ч.гр.д. № 61465 по описа за 2024 г.

Ищецът П. К. К. твърди, че между него и ответното дружество е сключен неформален договор за хазартна услуга чрез регистрацията му в онлайн платформата ***** с потребителско име „***“. Твърди, че е депозирал парични средства, извършвал е залози и е генерирал печалба. На 14.01.2024 г. е направил опит за теглене на сумата в размер от 1000 евро, ID на тегленето е 260992928, като в системата на оператора било отразено, че тегленето е извършено. В действителност обаче сумата и към настоящия момент не била постъпила в банковата сметка на ищеца. Сочи, че в резултат на проблемите си със *****, поискал неколкократно да му бъде изплатен остатъка по сметката в размер на 1766.30 евро, което също му било отказано без основателна причина. За изплащане на сумата ***** изискал от ищеца да представи копия от документи, доказващи произхода на средствата, с които през годините е захранвал индивидуалната си сметка, което било изпълнено незабавно от негова страна, като били доказани приходи, които са допустими по ЗМИП източници за деклариране на средства и които многократно надвишавали по размер сумата, използвана за залози, но така и не последвало изплащане на сумата. Ето защо предявява настоящия иск, като претендира и разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът релевира възражения за недопустимост на производството, поради което моли същото да бъде прекратено.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 47, ал. 1 от Закона за хазарта, вр. чл. 79 ЗЗД.

1

На първо място следва да се посочи, че предявеният иск е допустим, доколкото е предявен пред родово и местно компетентен съд в срока по чл. 415 ГПК. Съдът вече се произнесъл по възражението на ответника за местна подсъдност и е изложил мотиви защо същото е неоснователно. Неоснователно се явява и възражението на ответника за незаконосъобразност на издадената заповед за изпълнение, доколкото е релевирал възражения за нередовност на документ по чл. 417 ГПК, но издадената заповед за изпълнение е по чл. 410 ГПК, в който случай не се изисква представянето на специални документи или доказателства, поради което същата отговаря на всички законови изисквания.

По така предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника; 2) точното изпълнение на своите задължения по договора, включително извършването на депозити; 3) сбъдването на фактите, пораждащи правото на печалба (реализиране на успешни залози съгласно правилата на играта); 4) размера на вземането; 5) настъпването на изискуемостта на вземането.

В тежест на ответника, при установяване на горното, е да докаже погасяване на вземането.

Ищецът претендира с исковата молба сумата в размер на 2 766,30 евро, която представлява отказано от ответника плащане на две отделни вземания - теглене на сумата в размер от 1000 евро, ID на тегленето 260992928, което в системата на оператора било отразено, че е извършено, както и сумата в размер на 1766,30 евро, която е била отказана във връзка с изискани от ответника документи и преценка от негова страна, че не са налице основания за изплащането й.

По делото е безспорно, че ответното дружество организира онлайн хазартни игри чрез интернет сайт: „*****”, както и че ищецът е бил регистриран в същия с потребителско име: „***”, и с е-мейл адрес: ******.

Във връзка с извършените транзакции в сайта, в това число депозити и тегления от ищеца, са представени извлечения от банковата му сметка, като по делото е приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно и обективно изготвена. От посочените доказателства се установява, че направените депозити към ***** са на обща стойност в размер на 1905,00 евро, които са извършени чрез карта VISA на ищеца П. К. К. с № на карта ****, издадена от ЦКБ и кореспондираща със сметка (в EUR) ***** Освен това са представени доказателства за извършени преводи по депозити от ЦКБ АД към ***** на обща стойност в размер на 1 205,00 евро.

От представените по делото доказателства се установява, че на 14.01.2024 г., в 23:51 часа ищецът е заявил теглене в размер на 1000 евро, което в системата на ответника е одобрено в 11:20 и е със статус: платено. Като метод на изплащане е заявена карта Visa карта ****, издадена от ЦКБ и кореспондираща със сметка (в EUR) *****. Процесното теглене е потвърдено с писмо в имейл от ***** до П. К., получено от ищеца на 19.01.2024 г. в 11:21 ч. Полученото по-горе потвърждение в писмото от 19.01.2024 г. включва следния текст: „Пишем Ви във връзка със заявено от Вас теглене.

Желаем да Ви информираме, че тегленето е успешно обработено и изпратено към Вас.“. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и от извлечението по сметката на ищеца се установява, че за периода 15.01.2024 г. - 28.02.2024 г., с посочената сума от 1000 евро не е заверявана сметката, кореспондираща с VISA картата. С оглед на изложеното, се установява, че са били налице основанията за изплащане на тази сума в полза на ищеца, доколкото тегленето е било одобрено от хазартния оператор, но въпреки това сумата не е получена от страна на ищеца.

Доколкото в тежест на ответника бе да докаже, че сумата е платена на ищеца, което не се установи по делото, то предявеният иск в частта за сумата в размер на 1000 евро се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение иска за сумата в размер на 1766,30 евро:

Ищецът е заявил теглене за тази сума, като в отговор е получил имейл, в който се посочва, че на основание т.18 от общите правила и условия е необходимо да изпрати декларация за произхода на средствата му, като му е изпратена бланка от декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП. Организаторът на хазартни игри, съгласно нормативната уредба и общите правила на сайта, изискал удостоверяване на произхода на средствата, 2 послужили за депозит, за да бъде осъществено тегленето.

В тази връзка, ищецът е изпратил собственоръчно изготвена декларация, в която като произход e посочено „изплатени печалби от други ОХИ, както и изплатено застрахователно обезщетение“, като е прикачил и банкови транзакции за получени суми от 7041,11 евро и 1700 евро. В отговор, ответникът е поискал от ищеца да предостави данъчна декларация към НАП за 2023 г.

Следва да се посочи, че лицензираните организатори на хазартни игри са изрично посочени като задължени лица по чл. 4, т. 21 ЗМИП и ответникът е имал право да изиска информация за вложените от ищеца средства за хазартна дейност.

Въпреки това, при съмнение за изпиране на пари, лицата по чл. 4 са длъжни да уведомят незабавно дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В уведомлението лицата по чл. 4 посочват максималния срок, в който операцията или сделката може да се отложат - чл. 72, ал. 1 от Закона. В тези случаи, компетентните органи разполагат с набор от средства за спиране на съмнителната операция, вкл. и със съдействието на съда /чл. 73 от ЗМИП/.

Няма правно основание обаче задълженото лице, по собствен почин, при липса на осъществена процедура от компетентния орган /по делото не са ангажирани никакви доказателства за издадена заповед на Директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за спиране изплащането на налична сума по личната сметка в ***** на ищеца за срок до пет дни, нито съдебно определение за допускане на обезпечителни мерки по чл. 73, ал. 3 от ЗМИП в този смисъл/ да отказва безсрочно изпълнението на свое изискуемо задължение, под предлог прекратяване на взаимоотношенията на осн. чл. 17, ал. 2 от ЗМИП.

Паричните и предметните печалби от хазартни игри, организирани с лиценз, издаден от НАП или по законодателството на държава – членка на ЕС или на ЕИП, са необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 20 ЗДДФЛ, поради което за тях не възниква задължение за деклариране в годишната данъчна декларация като облагаем доход. В случая, не се установява какво конкретно цели да докаже ответника чрез поисканата декларация от НАП. В отговора си към ищеца е въвел твърдения, че източник изплатени печалби от други онлайн хазартни оператори, операции, които припокриват определението за изпиране на пари, дадено в чл. 2 ЗМИП. Въпреки това, следва да бъде правена разлика между печалба от легален, лицензиран хазартен оператор и извършващ операция, която представлява изпиране на пари по смисъла на ЗМИП, тъй като самото обстоятелство, че парите са получени от хазартна печалба, не означава че са изпрани пари. Ищецът е декларирал произхода на средствата по реда на чл. 66, ал. 2 ЗМИП, като е посочил конкретни източници и е представил платежни документи относно получените от него суми. В допълнение на това ищецът е представил платежни документи за получените суми, за които е декларирал в посочената от него декларация. Ищецът е представил поисканата от ответника декларация за произход на средствата, както и документи, удостоверяващи получаването на посочените в декларацията суми. Ответникът е изискал представяне и на данъчна декларация за 2023 г., която ищецът не е представил. Непредставянето на последната обаче само по себе си не обосновава извода, че за ответника е съществувала законова пречка да изплати сумата, доколкото не е установено какви конкретни обстоятелства относно произхода на средствата е следвало да бъдат удостоверени именно чрез този документ и защо представените до този момент доказателства са били недостатъчни за извършване на дължимата от ответника проверка. Ответникът не доказва, че конкретната проверка не е могла да бъде приключена и че поради това действително е имало законова пречка за изплащането.

При съмнение за прикриване на действителния произход на средствата и съмнение за изпиране на пари, лицата по чл. 4 следва да предприемат мерки за уведомяване на компетентните да извършват проверка по случая органи, като ответникът не е сторил това, поради което не се доказва, че е била налице основателна причина да откаже извършеното от ищеца теглене.

С оглед на гореизложеното предявеният иск за сумата в размер на 1766,30 евро също се явява основателен.

По разноските:

3

Предвид изхода на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има единствено ищецът. В заповедното производство ищецът е заплатил 91,98 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение или общо разноски в размер на 591,98 лв., равняващи се на 302,67 евро. В исковото производство ищецът е извършил разноски в размер на 91,98 лв. за държавна такса, 250 евро - депозит за вещо лице и 500 евро за адвокатско възнаграждение или общо разноски в размер на 797,03 евро.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Е****“ ООД, с ЕИК: *****, с адрес: гр.

С***** Х, дължи на П. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. П*****, на основание чл.