Закон за мерките срещу изпирането на пари

Чл. 1

С този закон се определят мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение.

Чл. 2

(1) Изпиране на пари по смисъла на този закон е:

1. преобразуването или прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да избегне правните последици от своето деяние;

2. укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението или правата по отношение на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;

3. придобиването, владението, държането или използването на имущество със знание към момента на получаването, че е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;

4. участието в което и да е от действията по т. 1 - 3, сдружаването с цел извършване на такова действие, опитът за извършване на такова действие, както и подпомагането, подбуждането, улесняване извършването на такова действие или неговото прикриване.

(2) Изпиране на пари е налице и когато дейността, от която е придобито имуществото по ал. 1, е извършена в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава и не попада под юрисдикцията на Република България.

Чл. 3

(1) Мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са:

1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация;

2. идентифициране на действителния собственик на клиента - юридическо лице, и предприемане на съответни действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето по ал. 2 и 3 да приеме за установен действителния собственик;

3. събиране на информация от клиента относно целта и характера на отношението, което е установено или предстои да бъде установено с него;

4. текущо наблюдение върху установените търговски или професионални отношения и проверка на сделките и операциите, извършвани в рамките на тези отношения, доколко те съответстват на наличната информация за клиента, за неговата търговска дейност и рисков профил, в т. ч. изясняване на произхода на средствата в посочените от закона случаи;

5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти.

(2) Мерките по ал. 1 са задължителни за:

1. Българската народна банка, банките, банките със седалище в чужбина, получили разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществяват дейност в страната чрез клон, финансовите институции, обменните бюра, както и другите доставчици на платежни услуги;

2. застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници със седалище в Република България; застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници от държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които осъществяват дейност на територията на Република България; застрахователи и презастрахователи със седалище в държави, различни от посочените, получили лиценз от Комисията за финансов надзор да осъществяват дейност в Република България чрез клон; застрахователни посредници със седалище в държави, различни от посочените, вписани в регистър на Комисията за финансов надзор;

3. колективни инвестиционни схеми, инвестиционни посредници и управляващи дружества;

4. пенсионноосигурителни дружества;

5. органи по приватизацията;

6. лица, организиращи възлагането на обществени поръчки;

7. лица, организиращи и провеждащи хазартни игри;

8. юридически лица, към които има взаимоспомагателни каси;

9. лица, които предоставят паричен заем срещу залагане на вещи;

10. пощенските оператори, лицензирани да извършват пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги;

11. нотариуси;

12. пазарен оператор и/или регулиран пазар;

13. лизингови предприятия;

14. министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори;

15. политически партии;

16. професионални съюзи и съсловни организации;

17. организации с идеална цел;

18. регистрирани одитори.

19. органи на Националната агенция за приходите;

20. митнически органи;

21.

22. спортни организации;

23. Централния депозитар;

24.

25. търговци на оръжие, петрол и петролни продукти;

26. лица, които по занятие извършват консултации в областта на данъчното облагане;

27. търговци на едро.

30. лица, които по занятие предоставят:

31. лица, които по занятие извършват счетоводни услуги;

32. частните съдебни изпълнители.

33. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда в качеството му на национален администратор по смисъла на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (OB, L 122/1 от 3 май 2013 г.).

(3) Мерките по ал. 1 са задължителни за лицата по ал. 2 и тогава, когато те са обявени в несъстоятелност и в ликвидация.

(4) Мерките по ал. 1 се прилагат и към регистрираните в чужбина клонове на лицата по ал. 2 и 3.

28. лица, които по занятие извършват правни консултации, когато:

а) участват в планирането или изпълнението на операция или сделка на свой клиент относно: аа) покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец; бб) управление на пари, ценни книжа или други финансови активи; вв) откриване или разпореждане с банкова сметка или със сметка за ценни книжа; гг) набавяне на средства за учредяване на търговец, увеличаване на капитала на търговско дружество, за предоставяне на заем или за всяка друга форма на набавяне на средства за осъществяване на дейността на търговеца; дд) учредяване, организиране на дейността или управление на офшорна компания, компания, предоставена на доверително управление, или друга подобна структура;

б) действат за сметка на или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция или сделка с недвижим имот;

29. лица, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти.

(7)

Чл. 3а

(1) Органите за надзор върху дейността на лицата по чл.3, ал.2 и 3 са длъжни да предоставят информация на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност”, ако при осъществяване на надзорната си дейност установят извършване на операции или сделки, свързани със съмнение за изпиране на пари или неизпълнение на задължението по чл. 11а.

(2) В проверките, извършвани от органите по ал. 1, се включва и проверка на изпълнението на изискванията на този закон от проверяваните лица. При констатиране на нарушение органите за надзор уведомяват дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност”, като изпращат извлечение от констативния акт в съответната част.

(3) дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” и органите за надзор могат да обменят класифицирана информация за целите на осъществяваните от тях законоустановени функции.

Чл. 3б

(1) Забранява се на банки, учредени на територията на Република България, и на чуждестранни банки, осъществяващи дейност на територията на страната чрез клон, да встъпват в кореспондентски (банкови) отношения с банки в юрисдикции, в които те нямат физическо присъствие и не принадлежат към регулирана финансова група.

(2) Банките, учредени на територията на Република България, и чуждестранните банки, осъществяващи дейност на територията на страната чрез клон, не могат да установяват кореспондентски отношения с банки извън страната, които позволяват техните сметки да бъдат използвани от банки в юрисдикции, в които те нямат физическо присъствие и не принадлежат към регулирана финансова група.

Чл. 3в

(1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да осигурят прилагането на мерките по този закон и на нормативните актове по прилагането му от своите клонове и дъщерни дружества, в които имат мажоритарно участие, в чужбина до степента, в която съответното чуждо законодателство позволява.

(2) Ако законодателството в чуждата държава не позволява или ограничава прилагането на мерките по ал. 1, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да уведомят дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” и съответния орган за надзор както и да предприемат допълнителни мерки в съответствие с риска, които се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) Клоновете и дъщерните дружества, в които лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 имат мажоритарно участие в чужбина, нямат задълженията за уведомяване на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” по чл. 11 и 11а.

Чл. 4

(1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират клиентите си при установяване на търговски или професионални отношения, в т. ч. при откриване на сметка, както и при извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, а лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 4, 9 – 11, 13, 28 и 32 - и при извършване на операция или сключване на сделка в наличност на стойност над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута. Не се допуска откриване или поддържане на анонимна сметка или сметка на фиктивно име.

(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на извършване на повече от една операция или сделка, които поотделно не надвишават 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, но са налице данни, че операциите или сделките са свързани.

(3) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 7 са длъжни да идентифицират клиентите си по реда на чл. 6 при вписването в регистъра по чл. 74, ал. 1. от Закона за хазарта, както и при извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 6000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута.

(4) В случаите, при които лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 не може да извърши идентификация на клиента в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му, както и при непредставяне на декларация по ал. 7, то е длъжно да откаже извършването на операцията или сделката или установяването на търговски или професионални отношения, в т.ч. откриване на сметка. Ако лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 не може да извърши идентификация на клиента в случаите на вече установени търговски или професионални отношения, то е длъжно да прекрати тези отношения. В тези случаи лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 преценява дали да уведоми дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” по реда на чл. 11. Тази разпоредба не се прилага за лицата по чл. 3, ал. 2, т. 28 при условията на чл. 3, ал. 6.

(5) При установяване на търговски или професионални отношения или осъществяване на операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или друга форма без присъствието на клиента лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да предприемат подходящи мерки за удостоверяване истинността на идентификационните данни на клиента. Такива мерки могат да бъдат проверка на представените документи, изискване на допълнителни документи, потвърждаване на идентификацията от друго лице по чл. 3, ал. 2 и 3 или от лице, задължено да прилага мерки срещу изпирането на пари в страна - членка на Европейския съюз, или установяване на изискване първото плащане по операцията или сделката да се осъществи чрез сметка, открита на името на клиента, в българска банка, клон на чужда банка, получила разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществява дейност в страната чрез клон, или в банка от страна - членка на Европейския съюз.

(6) Мерките по ал. 5 се включват във вътрешните правила по чл. 16.

(7) Лицата, извършващи операция или сделка чрез или с лице по чл. 3, ал. 2 и 3 на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой, са длъжни да декларират произхода на средствата. Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да изискат декларацията преди извършването на съответната операция или сделка.

(8) формата на декларацията по ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3, условията и редът за подаването й, както и условията и редът за освобождаване от задължение за деклариране се уреждат с правилника за прилагане на закона.

(9) Лице по чл. 3, ал. 2 и 3 не извършва идентифициране по чл. 3, ал. 1 и не изисква представяне на декларация по ал. 7 от свой клиент, който е кредитна институция от Република България, от друга държава членка или банка от трета държава, включена в списък, утвърден със съвместна заповед на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.

(10) В списъка по ал. 9 се включват държави, чието законодателство съдържа изисквания, съответстващи на изискванията на този закон. Списъкът се обнародва в „Държавен вестник".

(11) В случаите, при които поради характера на операцията или сделката нейната стойност не може да бъде определена към момента на извършването й, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 е длъжно да идентифицира клиента в момента, в който стойността на операцията или сделката бъде определена, ако тя е над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой. Този случай не изключва задължението за идентификация при установяване на търговски или професионални отношения.

(12) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 2 идентифицират клиентите си при сключване на застрахователен договор съгласно раздел I от приложение № 1 към Кодекса за застраховането, когато брутният размер на периодичните премии или вноски по застрахователния договор за една година е 2000 лв. или повече, или премията или вноската по застрахователния договор е еднократна и е в размер 5000 лв. или повече.

(13) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират клиентите си и извън случаите по ал. 1-12, когато възникне съмнение за изпиране на пари.

(14) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират и проверят идентификацията на клиентите си, когато възникне съмнение в идентификационните данни на клиента, или бъдат уведомени за промяна в тях.

(15) Проверката на идентификационните данни на клиентите и действителните собственици се извършва преди установяването на търговски или професионални отношения, откриването на сметка или извършването на операция или сделка по ал. 1, 2 и 3. В правилника за прилагане на закона може да бъде предвидено изключение от това правило.

(16) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 могат да прилагат в зависимост от оценката на потенциалния риск опростени или разширени мерки по чл. 3, ал. 1 при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(17) Идентифициране по чл. 3, ал. 1 не се извършва и декларация по ал. 7 не се подава, когато клиентът е държавен орган на Република България.

(18) Идентификация по ал. 1 не се извършва и декларация по ал. 7 не се подава, когато клиентът е институция, изпълняваща властови функции в съответствие с правото на Европейския съюз при следните условия:

1. лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 е събрало достатъчно информация, която не поражда съмнение за идентичността на институцията;

2. институцията спазва процедури за отчетност и дейността й е прозрачна;

3. институцията се отчита на орган на Общността, на орган на държава членка или съществуват процедури за проверка, които гарантират контрол на нейната дейност.

(19) Когато банкова сметка на лице по чл. 3, ал. 2, т. 11 и 28 от Република България, от друга държава членка или от държава, включена в списъка по ал. 9, се използва за депозиране на суми на негов клиент, банката не извършва идентифициране по чл. 3, ал. 1 на този клиент и не изисква декларация по ал. 7, при условие че идентификацията е извършена и декларацията е приета от лицето съответно по чл. 3, ал. 2, т. 11 и 28 и събраната при идентифицирането информация е на разположение на банката при поискване.

(20) Когато банкова сметка на лице по чл. 3, ал. 2, т. 32 се използва за паричните средства, които лицето получава от осребряването на имуществото на длъжниците или във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители, банката не извършва идентифициране по чл. 3, ал. 1 на клиента и не изисква декларация по ал. 7, при условие че идентификацията е извършена и декларацията e приета от лицето по чл. 3, ал. 2, т. 32 и събраната при идентифицирането информация е на разположение на банката при поискване.

(21) Банката събира достатъчно информация, за да установи дали условията за прилагане на опростените мерки по ал. 19 и 20 са спазени.

(22) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 не могат да прилагат опростени мерки по чл. 3, ал. 1 спрямо лица от държави, включени в списъка по чл. 7а, ал. 3.

Чл. 5

(1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да установят дали клиентът действа от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на трето лице. Ако операцията или сделката се извършва чрез представител, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 изискват доказателства за представителната власт и идентифицират представителя и представлявания.

(2) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да установят дали клиентът действа от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на трето лице. Ако операцията или сделката се извършва чрез представител, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 изискват доказателства за представителната власт и идентифицират представителя и представлявания.

(3) При съмнение, че лицето, извършващо операция или сделка, не действа от свое име и за своя сметка, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да извършат уведомяването по чл. 11 и да предприемат подходящи мерки за събиране на информация за идентифициране на лицето, в чиято полза реално се извършва операцията или сделката. Мерките се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 5а

(1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да прилагат разширени мерки по отношение на клиенти, които заемат или са заемали висша държавна длъжност в Република България или в чужда държава, както и по отношение на клиенти, които са свързани с тях лица.

(2) Министерският съвет определя условията и реда, при които се прилага ал. 1.

Чл. 5б

(1) Кредитна институция по чл. 3, ал. 2, т. 1 при встъпване в кореспондентски отношения с кредитна институция от трета държава извън списъка по чл. 4, ал. 9 е длъжна да:

1. събере достатъчно информация за кредитната институция-респондент, позволяваща й да разбере напълно характера на дейността, както и да определи на основата на публично достъпна информация каква е репутацията на институцията и качеството на надзора й;

2. оцени вътрешните механизми за контрол срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм, прилагани от кредитната институция-респондент;

3. създаде организация, според която установяването на нови кореспондентски банкови отношения да се извършва само след предварително одобрение от лице на ръководна длъжност в кредитната институция;

4. разпредели отговорностите на всяка от двете кореспондиращи си институции по прилагането на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм, като разпределението съответно се документира.

(2) В случаите по ал. 1, когато достъп до кореспондентската сметка на кредитна институция имат и трети лица - клиенти на институцията-респондент, кредитната институция по чл. 3, ал. 2, т. 1 трябва да се увери, че институцията-респондент осъществява идентифициране, проверка на идентификацията и текущо наблюдение върху третите лица, които имат пряк достъп до сметката й, както и че институцията-респондент е в състояние да предостави необходимите идентификационни и други данни за тези клиенти при поискване.

Чл. 5в

Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да прилагат разширени мерки по отношение на продукти или сделки, които биха могли да доведат до анонимност, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 6

(5) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 12, 14, 18, 19 и 20 създават специализирани служби за идентифициране на клиенти, които: 1. събират, обработват, съхраняват и разкриват информация за конкретните операции или сделки; 2. събират доказателства относно собствеността на имуществото, подлежащо на трансфер; 3. изискват сведения за произхода на паричните средства или ценности – предмет на операциите или сделките; произходът на тези средства се удостоверява с декларация; 4. събират информация за своите клиенти и поддържат точна и подробна документация за операциите им с парични средства или ценности; 5. при съмнение за изпиране на пари предоставят събраната информация по т. 1, 2, 3 и 4 на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” по реда на чл. 11. (6) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 12, 14, 18, 19 и 20 изпълняват лично задълженията си, когато не е възможно да се създаде специализирана служба. (7) Всички лица по чл. 3, ал. 2 и 3 изпълняват задълженията си по чл. 6 независимо дали създават специализирана служба.

(2) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 идентифицират физическите лица, които са действителни собственици на клиент - юридическо лице, както и предприемат действия за проверка на тяхната идентификация в зависимост от вида на клиента и нивото на риск, което произтича от установяването на клиентските отношения и/или на извършването на сделки или операции с такъв вид клиент. При липса на друга възможност идентифицирането може да се извърши чрез декларация, подписана от законния представител или пълномощника на юридическото лице. Условията и редът за идентифициране и проверка на идентификацията, условията и редът за освобождаване от задължението за идентификация, както и формата и редът за подаване на декларацията, се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 6а

(1) Българската народна банка, кредитните институции по чл. 3, ал. 2, т. 1, както и лицата по чл. 3, ал. 2, т. 2, 3 и 4, могат да се позоват на предходно идентифициране на клиента, извършено от кредитна институция, при следните условия:

1. седалището на извършилата идентифицирането кредитна институция е в Република България, в друга държава членка или в държава от списъка по чл. 4, ал. 9;

2. изискваната по чл. 6, ал. 1 - 4 информация е на разположение на лицето, което се позовава на предходно идентифициране, извършено от кредитната институция;

3. при поискване кредитната институция, която е извършила предходно идентифициране, е в състояние да предостави незабавно на лицето, което се позовава на това идентифициране, заверени копия на документите от идентификацията.

(2) Позоваването на предходна идентификация по ал. 1 не освобождава позоваващото се лице от отговорност за неизпълнение на изискванията за идентификация по чл. 6, ал. 1 - 4.

Чл. 7

(1) Когато възникне съмнение за изпиране на пари, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да съберат информация относно съществените елементи и размери на операцията или сделката, съответните документи и другите идентифициращи данни.

(2) Събраната за целите на този закон информация трябва да бъде документирана и съхранявана, така че да бъде на разположение на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност”, на съответните органи за надзор и на одиторите.

Чл. 7а

(1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да поставят под особено наблюдение търговските или професионалните си отношения, операциите и сделките с лица от държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари.

(2) Когато операцията или сделката по ал. 1 няма логично икономическо обяснение или видимо основателна причина, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 събират, доколкото е възможно, допълнителна информация за обстоятелствата, свързани с операцията или сделката, както и за нейната цел.

(3) Държавите, които не прилагат или прилагат непълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари, се определят по списък, утвърден от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ в съответствие с решенията по чл. 40, параграф 4 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Допълнителни мерки спрямо тези държави се уреждат с правилника за прилагане на закона.

(4) Директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да издава указания до лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 за прилагането на разширени мерки по чл. 3, ал. 1 и спрямо лица от държави извън списъка по ал. 3.

Чл. 7б

(1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да поставят под особено наблюдение всички сложни или необичайно големи сделки или операции, както и всички сделки и операции, които нямат явна икономическа или законна цел, която може да бъде установена с оглед информацията на разположение на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3, или не съответстват на наличната информация за клиента.

(2) При установяване на сделки или операции по ал. 1 лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да съберат информация относно съществените елементи и размери на операцията или сделката, съответните документи и другите идентифициращи данни.

(3) Събраната за целите на този член информация се документира и съхранява така, че да е на разположение на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, на съответните органи за надзор и на одиторите.

Чл. 8

(1) В случаите по чл. 4 – 7 лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да съхраняват за срок 5 години данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции, както и документите, свързани с установяване и поддържане на търговски или професионални отношения. За клиентите срокът тече от началото на календарната година, следваща годината на прекратяването на отношенията, а за сделките и операциите – от началото на календарната година, следваща годината на тяхното извършване.

(2) По писмено указание на директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ срокът по ал. 1 за съхраняване на информацията може да бъде удължен до 7 години.

Чл. 9

Данните и документите по чл. 8 се предоставят на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” при поискване в оригинал или служебно заверен препис. Редът, сроковете и периодичността се определят в правилника за прилагане на закона.

Чл. 10

(отменен)

(1) дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” е администрация към министъра на финансите, която получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива информация, получена при условията и по реда на този закон.

(2) Агенцията по ал. 1 е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(3) Структурата, организацията на дейността и числеността на персонала на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(4) дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” се представлява и ръководи от директор, който се назначава от министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя за срок 5 години без ограничения в броя на преназначаванията.

(5) За директор на агенцията може да бъде назначено лице, което:

1. има магистърска степен по право или икономика и най-малко 5 години стаж по съответната специалност;

2. не е осъждано с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер;

3. не е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник или прокурист;

4. не е обявяван в несъстоятелност като едноличен търговец или като неограничено отговорен съдружник в търговско дружество;

5. не е бил член на управителен или контролен орган на търговско дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на назначаването, ако има неудовлетворени кредитори.

(6) Директорът на агенцията не може да извършва друга платена дейност освен преподавателска или научна, или като член на международна организация във връзка с дейността на агенцията.

(7) Обстоятелствата по ал. 5, т.3, 4 и 5 и по ал. 6 се удостоверяват с декларация.

(8) Директорът на агенцията може да бъде предсрочно освободен от министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя, преди изтичането на срока по ал. 1:

1. по негова писмена молба;

2. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, продължила повече от 6 месеца;

3. при влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или лишаване по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност;

4. при грубо или системно нарушаване на този закон или на нормативните актове за неговото прилагане.

(9) Министърът на финансите определя заместник-министър на финансите, който изпълнява функциите на главен инспектор на финансовото разузнаване, предвидени в този закон или в друг нормативен акт.

(10) Главният инспектор на финансовото разузнаване може по всяко време да извърши проверка или да възложи на инспектор от Министерството на финансите извършването на проверка на дейността на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност”, както и да изиска доклад от директора на агенцията. Директорът е длъжен да представи доклада в определения от главния инспектор на финансовото разузнаване срок.

(11) Главният инспектор на финансовото разузнаване не може да взема решения или да дава указания по въпроси, които са от компетентността на директора на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” или засягат непосредствено осъществяването на нейните функции.

(12) Министърът на финансите одобрява годишния доклад за дейността на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност”, който се изготвя от директора на агенцията.

(13) В дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” могат да бъдат привличани като експерти представители на Българската народна банка Комисията за финансов надзор, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, на органите на съдебната власт и други специалисти.

(14) Взаимодействието между дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност”, Българската народна банка, службите за сигурност и обществен ред, Националната следствена служба и прокуратурата се урежда с инструкции на министъра на финансите и съответно на управителя на Българската народна банка, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, директора на Националната разузнавателна служба, директора на Националната следствена служба и главния прокурор.

(15) Взаимодействието между дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” и административните структури към министъра на финансите се извършва по ред, определен от министъра на финансите.

Чл. 11

(1) Местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и изнасят неограничено количество левове, чуждестранна валута в наличност и платежни инструменти на приносител при спазване на определените в този закон изисквания.

(2) В случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 уведомява дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” незабавно след извършването ѝ.

(3) Уведомяването на дирекцията може да се извърши и от служители на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, които не отговарят за прилагането на мерките срещу изпирането на пари. Агенцията запазва анонимността на тези служители.

(4) дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” предоставя на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 и по чл. 3а информация, свързана с извършеното от него уведомяване. Решението относно обема информация, който следва да се предостави обратно за всеки конкретен случай на уведомяване, се взема от директора на дирекцията.

(5) Задължението по ал. 1 възниква и в случаите, когато операцията или сделката не са били довършени.

(6) Уведомяването по ал. 1 и 2 може да се извърши и по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от Държавна агенция „Национална сигурност“ сертификат за достъп. При получаване на уведомлението се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение.

(7) Условията и редът за издаване и използване на сертификата за достъп по ал. 6, видовете документи и данните, които могат да се подават чрез използването на квалифициран електронен подпис или сертификат за достъп, и редът за тяхното подаване по електронен път се определят с писмени указания на директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“. Указанията се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност“.

Чл. 11а

(1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 уведомяват дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент.

(2) дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” води регистър на плащанията по ал. 1. Регистърът може да се използва само за целите на противодействието на изпирането на пари.

(3) Редът и сроковете за предоставяне, ползване, съхраняване и унищожаване на информацията по ал. 1, както и заличаването й от регистъра по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 12

Чл. 12 (1) В случаите по чл. 11, ал. 1 и 3 министърът на финансите по предложение на директора на агенция „Бюро за финансово разузнаване“ може да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до три работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта. Ако до изтичането на този срок не бъде наложена превантивна мярка, запор или възбрана, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 може да извърши операцията или сделката. (2) дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” незабавно уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката, като представя необходимата информация при запазване анонимността на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3, извършило уведомяването по чл. 11 или 18. (3) Прокурорът може да наложи превантивна мярка или да направи искане пред съответния съд за налагане на запор или възбрана. Съдът следва да се произнесе по искането не по-късно от 24 часа от постъпването му. (4) При установяване на данни за престъпление агенция „Бюро за финансово разузнаване“ уведомява прокуратурата, като запазва анонимността на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3, извършило уведомяването по чл. 11 или 18.

Чл. 13

(1) При уведомяване по чл. 11 или 18 и при запитване по чл. 22 дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” може да поиска от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, без Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България, информация относно съмнителни операции, сделки или клиенти. Поисканата информация се предоставя в определения от агенцията срок.

(2) При уведомяване по чл. 11 или 18 и при запитване по чл. 22 дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” може да поиска от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, без Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България, информация относно съмнителни операции, сделки или клиенти. Поисканата информация се предоставя в определения от дирекцията срок.

(3) дирекция “Финансово разузнаване” на Директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да поиска от държавните и общинските органи информация при условията на ал. 1, която не може да ѝ бъде отказана. Поисканата информация се предоставя в определения от него срок.

(4) При определяне на срока по ал. 1 – 3 дирекцията съобразява обема и съдържанието на исканата информация.

(5) За нуждите на анализа дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” получава от Българската народна банка информация, събирана по Валутния закон.

(6)

(7) Предоставянето на информация по ал. 1 - 5 не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна, банкова или търговска тайна.

Чл. 14

(1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация в случаите по чл. 9, 11 11а, 13, и 18..

(2) Забраната за разкриване на информация по ал. 1 не се отнася до съответния орган за надзор по чл. 3а.

(3) Забраната по ал. 1 няма да пречи на оповестяването на информация между лица, които принадлежат към една и съща група, която е в държава членка или в държава, включена в списъка по чл. 4, ал. 9.

(4) Забраната по ал. 1 няма да пречи на оповестяването на информация между лица по чл. 3, ал. 2, т. 11, 18 и 28 от държави членки или от държави, включени в списъка по чл. 4, ал. 9, изпълняващи професионалната си дейност в рамките на едно и също юридическо лице или група, които имат обща собственост, управление или контрол по прилагането на закона.

(5) Забраната по ал. 1 няма да пречи на оповестяването на информация между лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3, 11, 18 и 28 в случаите, отнасящи се до един и същи клиент или една и съща сделка, в която участват две или повече лица, при следните условия:

1. лицата се намират в държава членка или в държава, включена в списъка по чл. 4, ал. 9;

2. лицата са от една и съща професионална категория;

3. лицата са обект на задължения за опазване на служебна, банкова или търговска тайна и за защита на личните данни, съответстващи на българското законодателство;

4. информацията може да се използва единствено за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм.

(6) Когато лицата по чл. 3, ал. 2, т. 11, 18 и 28 се стремят да разубедят клиент да не се ангажира с незаконна дейност, това няма да представлява оповестяване на информация по смисъла на ал. 1.

(7) Изключенията по ал. 3 - 5 не се прилагат и не се допуска разкриване на информация между лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 и лица от държави, включени в списъка по чл. 7а, ал. 3, както и ако лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 не са изпълнили задълженията си по Закона за защита на личните данни.

Чл. 15

(1) Разкриването на информация в случаите по чл. 9, 11 11а, 13, 17, и 18 не поражда отговорност за нарушаване на други закони или на договор.

(2) При условията на ал. 1 не се поражда отговорност и в случаите, при които се установи, че не е извършено престъпление, а операциите и сделките са били законосъобразни.

Чл. 15а

(1) дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” може да използва информацията, съставляваща служебна, банкова или търговска тайна, както и защитената лична информация, получена при условията и по реда на чл. 9, 11 11а, 13, 17, и 18, само за целите на този закон.

(2) Служителите на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” и експертите по чл. 10, ал. 3 не могат да разгласяват, да използват за лично или на свързани с тях лица облагодетелстване сведения и факти, съставляващи служебна, банкова или търговска тайна, които са им станали известни при изпълнение на служебните им задължения.

(3) Служителите на дирекцията подписват декларация за опазване на тайната по ал. 2.

(4) Разпоредбата на ал. 2 се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба.

Чл. 16

(1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 в 4-месечен срок от регистрацията им приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които се утвърждават от директора на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност”.

(2) Вътрешните правила по ал. 1 установяват ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти, реда за обучаване на персонала и използването на техническите средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари, както и система за вътрешен контрол върху изпълнението на мерките по този закон.

(3) Вътрешните правила по ал. 1 се изпращат на директора на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” за утвърждаване в 14-дневен срок от тяхното приемане. Изпращането може да бъде извършено и по електронен път по реда на чл. 11, ал. 6 и 7.

(4) Професионалните организации и сдружения на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, съгласувано с дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност”, могат да приемат единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, към които членовете на тези организации и сдружения могат да се присъединяват в срока по ал. 1 с декларация. Единните вътрешни правила и декларациите се изпращат в дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” в срока по ал. 3.

Чл. 17

(1) Контролът по прилагането на закона се упражнява от директора на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност”.

(2)

(3) Контролни органи на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” са определените от директора на агенцията длъжностни лица от нейния състав.

(4) Проверките по ал. 1 могат да бъдат извършвани съвместно с органите, на които със специален закон е възложено да упражняват контрол върху лицата по чл. 3, ал. 2 и 3.

(5) Проверките се извършват въз основа на писмена заповед на министъра на финансите или на директора на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност”, в която се посочват целите, срокът и мястото на проверката, проверяваното лице, както и името и длъжността на проверяващите лица.

(6) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, държавните органи, органите на местното самоуправление и техните служители са длъжни да оказват съдействие на контролните органи на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” при изпълнението на техните функции.

(7) При извършване на проверките на място контролните органи по ал. 3 имат право на свободен достъп в служебните помещения на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, както и да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената им задача.

Чл. 17а

(1) Министърът на финансите по предложение на директора на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” определя служителите, които имат право на добавка за работа в системата на финансовото разузнаване, както и индивидуалния ѝ размер за всеки служител.

(2) Средствата по ал. 1 се определят в размер 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година.

(3) Средства в размер 30 на сто, набрани от наложени санкции по този закон, постъпват като приходи в бюджета на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” и се използват за капитални вложения за подобряване на материалната база, за обучение и за участие в международни прояви.

(4) Редът за начисляване и разходване на средствата по ал. 3 се определя с наредба на министъра на финансите.

(5) Служителите на агенцията задължително се застраховат срещу злополука и по застраховка „Живот“.

Чл. 18

(1) дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” може да получи информация за съмнение за изпиране на пари освен от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 и от държавни органи, и чрез международен обмен.

(2) Дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” по своя инициатива и при запитване обменя информация по случаи, свързани със съмнение за изпиране на пари, със съответните международни органи, органи на Европейския съюз и с органи на други държави въз основа на международни договори и при условията на взаимност.

Чл. 19

(1) Когато лице по чл. 3, ал. 2 не изпълни задълженията си по този закон, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да го задължи да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняване на нарушението.

(2) Органът, който е издал разрешението (лицензията) за извършване на дейност на лице по чл. 3, ал. 2, може да отнеме издаденото разрешение (лицензия) по своя инициатива или по предложение на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, направено при условията на ал. 1.

Чл. 20

Актовете по чл. 19 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 21

(отменен)

(1) Агенцията за финансово разузнаване чрез органите на съдебната власт и Министерството на правосъдието уведомява компетентните органи в чужбина за получени от нея данни относно първоначалните престъпления и свързаните с тях престъпления по изпирането на пари, за които българският Наказателен кодекс не се прилага.

(2) В случаите, когато в хода на досъдебно или съдебно производство са получени данни относно първоначално престъпление по изпиране на пари и Министерството на правосъдието уведоми компетентните органи в чужбина, копие от уведомлението се изпраща за сведение на агенция „Бюро за финансово разузнаване

Чл. 22

(отменен)

(1) дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” по своя инициатива и при запитване обменя информация по случаи, свързани със съмнение за изпиране на пари, със съответните международни органи, органи на Европейския съюз и с органи на други държави въз основа на международни договори и взаимност.

(2) Директорът на агенцията сключва, изменя и прекратява международни договори относно обмена на информация по случаи, свързани със съмнение за изпиране на пари, при условията и по реда на Закона за международните договори на Република България.

Чл. 23

(1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 13 и 15а или откаже да даде съдействие по чл. 17, ал. 7, или да осигури свободен достъп в служебните помещения на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, да предостави изисканите документи или сведения по чл. 17, ал. 8, се наказва с глоба от 500 000 до 10 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 11, 11а и 14, се наказва с глоба от 5000 до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(3) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 16, се наказва с глоба от 200 000 до 2 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(4) Когато нарушението по ал. 1, 2 и 3 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 2000 до 50 000 лв.

(5) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на този закон извън случаите по ал. 1 - 4 или на нормативен акт по прилагането му, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

(6) Когато нарушението по ал. 5 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

Чл. 24

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностните лица на Държавна агенция „Национална сигурност“, а наказателните постановления се издават от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. “Търговско или професионално отношение” е отношение, което е свързано с дейността по занятие на задължените институции и лица по този закон и към момента на установяването на отношението се предполага, че то ще има елемент на продължителност.

2. “Регулирана финансова група” е финансова група, която е обект на ефективен консолидиран надзор.

3.

3. “Група” е група от дружества, която се състои от:

4. „Служби за сигурност“ са Държавна агенция „Разузнаване“, служба „Военна информация“ на Министерството на отбраната и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи;

5. „Служби за обществен ред“ са главните дирекции „Национална полиция“, „главните дирекции „Национална полиция““, „Гранична полиция“, „“, „Пожарна безопасност и защита на населението“ и „Пожарна безопасност и защита на населението“, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната.

6. „Орган за надзор" е държавен орган, овластен от закон или друг нормативен акт да упражнява общ контрол върху дейността на лице по чл. 3, ал. 2 и 3.

7. “Държава членка” е държава, която е членка на Европейския съюз.

8. “Трета държава” е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 7.

§ 1а

Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм и Директива 2006/70/ЕО на Комисията относно установяването на мерки за прилагане на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определението “видни политически личности” и техническите критерии за процедурите по опростена проверка на клиентите и за изключения поради финансова дейност на случайна или много ограничена база.

§ 1б

Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията.

§ 2

Този закон отменя Закона за мерките срещу изпирането на пари (ДВ, бр. 48 от 1996 г.).

§ 3

В срок 3 месеца от влизането в сила на закона лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да предадат на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност” наличната информация за изпиране на пари.

§ 4

В срок 5 месеца от влизането в сила на закона лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9, 11, 13 и 18 са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с изискванията на този закон и да представят вътрешните си правила по чл. 16 на министъра на финансите.

§ 5

В чл. 10 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г. и бр. 11, 15 и 59 от 1998 г.) след думата „укривателите“ се поставя запетая и се добавя „както и допустителите“.

§ 6

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който приема правилник за неговото прилагане в двумесечен срок от влизането на закона в сила.