Закон за мерките срещу изпирането на пари

Чл. 1

(1) С този закон се определят мерките срещу изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното прилагане.

(2) Целта на закона е предотвратяване и разкриване действията на физически и юридически лица, насочени към изпирането на пари, придобити чрез или по повод на престъпление.

Чл. 2

(1) Изпиране на пари е подготовката, осъществяването и приемането на резултата от действия, чрез които парични средства или друго имущество, както и добитото от тях, станали притежание на дадено лице чрез или по повод на престъпление, се въвеждат в стопанския оборот.

(2) Изпиране на пари е налице и в случаите на:

1. преобразуване или прехвърляне на имущества, придобити чрез или по повод на престъпление;

2.

3. укриване или прикриване на естеството, източника, местоположението, разпореждането, движението или правата по отношение на имуществата, придобити чрез или по повод на престъпление;

4. придобиване, притежаване или използване на имущества със знанието в момента на получаването, че са придобити чрез или по повод на престъпление.

(3) Изпиране на пари е налице и когато първоначалното престъпление е извършено в чужбина и не попада под наказателната юрисдикция на Република България.

Чл. 3

(1) Мерките за предотвратяване и разкриване на действията по изпирането на пари са идентифициране на лица, събиране, съхраняване и разкриване на информация относно операции и сделки.

(2) Мерките по ал. 1 са задължителни за:

1. Българската народна банка, банките и небанковите финансови институции по смисъла на чл. 1, ал. 5 от Закона за банките;

2. застрахователи;

3. инвестиционни дружества, инвестиционни посредници и управляващи дружества;

4. пенсионни фондове;

5. органи по приватизацията;

6. лица, организиращи възлагането на обществени поръчки;

7. лица, организиращи и провеждащи хазартни игри;

8. юридически лица, към които има взаимоспомагателни каси;

9. лица, които предоставят паричен заем срещу залагане на вещи;

10. пощенски служби, които приемат или получават пари или други ценности;

11. нотариуси;

12. борси и борсови посредници;

13. лизингови предприятия;

14. държавни и общински органи, сключващи договори за концесии;

15. политически партии;

16. професионални съюзи и съсловни организации;

17. организации с идеална цел;

18. дипломирани експерт-счетоводители и специализирани одиторски предприятия;

19. данъчни органи;

20. митнически органи;

21. търговци, продаващи автомобили по занятие;

22. спортни организации;

23. Централния депозитар;

24. лица, които извършват по занятие сделки с благородни метали и скъпоценни камъни;

25. търговци на оръжие, петрол и петролни продукти;

26. търговци на алкохол и цигари;

27. търговци на едро.

(3) Мерките по ал. 1 са задължителни за лицата по ал. 2 и тогава, когато те са обявени в несъстоятелност и в ликвидация.

(4) Мерките по ал. 1 се прилагат и към регистрираните в чужбина клонове на лицата по ал. 2 и 3.

Чл. 4

(1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират клиентите си при установяване на трайни търговски отношения, както и при извършване на операции и при сключване на сделки на стойност над 30 млн. лв, а Българската народна банка, банките, финансовите къщи и обменните бюра – и при обмяна на валута в брой на стойност над 10 хил. лв..

(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на извършване на повече от една операция или сделка, които поотделно не надвишават 30 млн. лв., но са налице данни, че операциите или сделките са свързани.

(3) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират клиентите си и извън случаите по ал. 1 и 2, когато възникне съмнение за изпиране на пари.

Чл. 5

(1) Ако операцията или сделката се извършва чрез представител, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да изискат доказателства за представителната власт и да идентифицират представителя и представлявания.

(2) Ако операцията или сделката се извършва в полза на трето лице без упълномощаване или чрез трето лице – приносител на документи за извършване на операцията или сделката, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират третото лице, в полза на което е извършена операцията или сделката, лицето, извършило операцията или сделката, и приносителя.

Чл. 6

(5) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 12, 14, 18, 19 и 20 създават специализирани служби за идентифициране на клиенти, които: 1. събират, обработват, съхраняват и разкриват информация за конкретните операции или сделки; 2. събират доказателства относно собствеността на имуществото, подлежащо на трансфер; 3. изискват сведения за произхода на паричните средства или ценности – предмет на операциите или сделките; произходът на тези средства се удостоверява с декларация; 4. събират информация за своите клиенти и поддържат точна и подробна документация за операциите им с парични средства или ценности; 5. при съмнение за изпиране на пари предоставят събраната информация по т. 1, 2, 3 и 4 на агенция „Бюро за финансово разузнаване“ по реда на чл. 11. (6) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 12, 14, 18, 19 и 20 изпълняват лично задълженията си, когато не е възможно да се създаде специализирана служба. (7) Всички лица по чл. 3, ал. 2 и 3 изпълняват задълженията си по чл. 6 независимо дали създават специализирана служба.

Чл. 7

(1) Когато възникне съмнение за изпиране на пари, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да съберат информация относно съществените елементи и размери на операцията или сделката, съответните документи и другите идентифициращи данни.

(2) Събраните данни могат да се използват само за целите на този закон.

Чл. 8

В случаите по чл. 4 – 7 лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да съхраняват за срок 5 години данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции. За клиентите срокът тече от началото на календарната година, следваща годината на прекратяването на отношенията, а за сделките и операциите – от началото на календарната година, следваща годината на тяхното извършване.

Чл. 9

Данните и документите по чл. 8 се предоставят на агенция „Бюро за финансово разузнаване“ при поискване в оригинал или служебно заверен препис. Редът, сроковете и периодичността се определят в правилника за прилагане на закона.

Чл. 10

(1) Информацията, получена от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, се съхранява, проучва, анализира и разкрива от агенция „Бюро за финансово разузнаване“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на финансите със седалище София.

(2) Структурата и организацията на дейността на агенция „Бюро за финансово разузнаване“ се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет министъра на финансите.

(3) В агенция „Бюро за финансово разузнаване“ могат да бъдат привличани като експерти представители на Българската народна банка, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието на органите на съдебната власт и други специалисти.

(4) Взаимодействието между Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи се урежда с инструкция на двамата министри.

(5) Взаимодействието между агенция „Бюро за финансово разузнаване“ и административните структури към министъра на финансите се извършва по ред, определен от министъра на финансите.

Чл. 11

(1) при съмнение за изпиране на пари лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да уведомят незабавно агенция „Бюро за финансово разузнаване“ преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност..

(2) В случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 уведомява агенция „Бюро за финансово разузнаване“ незабавно след извършването ѝ.

(3) Уведомяването на агенцията може да се извърши и от служители на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, които не отговарят за прилагането на мерките срещу изпирането на пари. Агенцията запазва анонимността на тези служители.

Чл. 12

Чл. 12 (1) В случаите по чл. 11, ал. 1 и 3 министърът на финансите по предложение на директора на агенция „Бюро за финансово разузнаване“ може да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до три работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта. Ако до изтичането на този срок не бъде наложена превантивна мярка, запор или възбрана, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 може да извърши операцията или сделката. (2) Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ незабавно уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката, като представя необходимата информация при запазване анонимността на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3, извършило уведомяването по чл. 11 или 18. (3) Прокурорът може да наложи превантивна мярка или да направи искане пред съответния съд за налагане на запор или възбрана. Съдът следва да се произнесе по искането не по-късно от 24 часа от постъпването му. (4) При установяване на данни за престъпление агенция „Бюро за финансово разузнаване“ уведомява прокуратурата, като запазва анонимността на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3, извършило уведомяването по чл. 11 или 18.

Чл. 13

(1) При уведомяване по чл. 11 или 18 агенция „Бюро за финансово разузнаване“ може да поиска от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, без Българската народна банка и банките, информация относно съмнителни операции, сделки или клиенти. Поисканата информация се предоставя в определения от агенцията срок.

(2) При писмено уведомяване по чл. 11 или чл. 18 от лице по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 5 и 23 и при запитване по чл. 22 агенция „Бюро за финансово разузнаване“ може да поиска от Българската народна банка и банките информация относно съмнителни операции, сделки или клиенти. Поисканата информация се предоставя в определения от агенцията срок.

(3) Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ може да поиска от държавните и общинските органи информация при условията на ал. 1, която не може да ѝ бъде отказана. Поисканата информация се предоставя в определения от агенцията срок.

(4) При определяне на срока по ал. 1 – 3 агенцията съобразява обема и съдържанието на исканата информация.

(5) За нуждите на анализа агенция „Бюро за финансово разузнаване“ получава от Българската народна банка статистическа информация по чл. 7 от Валутния закон.

(6) Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ има право на безвъзмезден достъп до информационните регистри, изграждани и поддържани с бюджетни средства.

(7) Предоставянето на информация по ал. 1 – 6 не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна, банкова или търговска тайна.

Чл. 14

Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 и техните служители не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация в случаите по чл. 9, 11, 13, 17 и 18..

Чл. 15

Разкриването на информация в случаите по чл. 9, 11, 13, 17 и 18 не поражда отговорност за нарушаване на други закони.

Чл. 15а

(1) Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ може да използва информацията, съставляваща служебна, банкова или търговска тайна, както и защитената лична информация, получена при условията и по реда на чл. 9, 11, 13, 17 и 18, само за целите на този закон.

(2) Служителите на агенция „Бюро за финансово разузнаване“ и експертите по чл. 10, ал. 3 не могат да разгласяват, да използват за лично или на свързани с тях лица облагодетелстване сведения и факти, съставляващи служебна, банкова или търговска тайна, които са им станали известни при изпълнение на служебните им задължения.

(3) Служителите на агенцията, както и експертите по чл. 10, ал. 3 подписват декларация за опазване на тайната по ал. 2.

(4) Разпоредбата на ал. 2 се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба или изпълнението на задачата, за която са били привлечени по чл. 10, ал. 3, е приключило.

Чл. 16

(1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 в 4-месечен срок от влизането в сила на закона или от регистрацията им приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които се утвърждават от директора на агенция „Бюро за финансово разузнаване“.

(2) Вътрешните правила по ал. 1 установяват ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти, реда за обучаване на персонала и използването на техническите средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари.

(3) Вътрешните правила по ал. 1 се изпращат на директора на агенция „Бюро за финансово разузнаване“ за утвърждаване в 14-дневен срок от тяхното приемане.

Чл. 17

(1) Контролът по прилагането на закона се упражнява от министъра на финансите и директора на агенция „Бюро за финансово разузнаване“.

(2) Контролните органи на агенция „Бюро за финансово разузнаване“ извършват проверки на място на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 по прилагането на мерките за предотвратяване и разкриване изпирането на пари, както и при съмнение за изпиране на пари.

(3) Контролни органи на агенция „Бюро за финансово разузнаване“ са определените от директора на агенцията длъжностни лица от нейния състав.

(4) Проверките по ал. 1 могат да бъдат извършвани съвместно с органите, на които със специален закон е възложено да упражняват контрол върху лицата по чл. 3, ал. 2 и 3.

(5) Проверките се извършват въз основа на писмена заповед на министъра на финансите или на директора на агенция „Бюро за финансово разузнаване“, в която се посочват целите, срокът и мястото на проверката, проверяваното лице, както и името и длъжността на проверяващите лица.

(6) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, държавните органи, органите на местното самоуправление и техните служители са длъжни да оказват съдействие на контролните органи на агенция „Бюро за финансово разузнаване“ при изпълнението на техните функции.

(7) При извършване на проверките на място контролните органи по ал. 3 имат право на свободен достъп в служебните помещения на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, както и да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената им задача.

Чл. 17а

(1) Министърът на финансите по предложение на директора на агенция „Бюро за финансово разузнаване“ определя служителите, които имат право на добавка за работа в системата на финансовото разузнаване, както и индивидуалния ѝ размер за всеки служител.

(2) Средствата по ал. 1 се определят в размер 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на агенция „Бюро за финансово разузнаване“ за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година.

(3) Средства в размер 30 на сто, набрани от наложени санкции по този закон, постъпват като приходи в бюджета на агенция „Бюро за финансово разузнаване“ и се използват за капитални вложения за подобряване на материалната база, за обучение и за участие в международни прояви.

(4) Редът за начисляване и разходване на средствата по ал. 3 се определя с наредба на министъра на финансите.

(5) Служителите на агенцията задължително се застраховат срещу злополука и по застраховка „Живот“.

Чл. 18

(1) Когато лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 установят данни за изпиране на пари, незабавно уведомяват агенция „Бюро за финансово разузнаване“.

(2) Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ може да получи данни за изпиране на пари освен от субектите по ал. 1 и от държавни органи или чрез международен обмен.

Чл. 19

Когато лице по чл. 3, ал. 2 и 3 не изпълни задълженията си по този закон, министърът на финансите може:

1. да го задължи да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняване на нарушенията;

2. да отнеме издаденото разрешение, ако той го е издал, или да изиска това от органа, който е издал разрешението за упражняване на съответната дейност.

Чл. 20

Актовете по чл. 19, т. 2 могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 21

(1) Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ чрез органите на съдебната власт и Министерството на правосъдието уведомява компетентните органи в чужбина за получени от нея данни относно първоначалните престъпления и свързаните с тях престъпления по изпирането на пари, за които българският Наказателен кодекс не се прилага.

(2) В случаите, когато в хода на досъдебно или съдебно производство са получени данни относно първоначално престъпление по изпиране на пари и Министерството на правосъдието уведоми компетентните органи в чужбина, копие от уведомлението се изпраща за сведение на агенция „Бюро за финансово разузнаване

Чл. 22

Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ по своя инициатива и при запитване обменя информация по случаи, свързани със съмнение за изпиране на пари, със съответните международни органи и с органи на други държави въз основа на международни актове и двустранни споразумения.

Чл. 23

(1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 13 и 15а, се наказва с глоба от 500 000 до 10 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 11, 14 и 18, се наказва с глоба от 5 000 000 до 20 000 000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.

(3) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 16, се наказва с глоба от 200 000 до 2 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(4) Когато нарушението по ал. 1, 2 и 3 е извършено от юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция от 2 000 000 до 50 000 000 лв.

Чл. 24

(1) Чл. 24. (1) Актовете за установяване на нарушението се съставят от контролните органи на агенция „Бюро за финансово разузнаване“, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.

(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Имущества, придобити чрез престъпление“ по смисъла на чл. 1 и 2 са имуществата, произтичащи от осъществяването на престъпление.

2. „Имущества, придобити по повод на престъпление“ по смисъла на чл. 1 и 2 са имуществата, получени, за да бъде извършено или загдето е извършено престъпление.

3. „Първоначално престъпление“ е всяко престъпление, облагите от което са предмет на изпиране на пари.

§ 2

Този закон отменя Закона за мерките срещу изпирането на пари (ДВ, бр. 48 от 1996 г.).

§ 3

В срок 3 месеца от влизането в сила на закона лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да предадат на агенция „Бюро за финансово разузнаване“ наличната информация за изпиране на пари.

§ 4

В срок 5 месеца от влизането в сила на закона лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9, 11, 13 и 18 са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с изискванията на този закон и да представят вътрешните си правила по чл. 16 на министъра на финансите.

§ 5

В чл. 10 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г. и бр. 11, 15 и 59 от 1998 г.) след думата „укривателите“ се поставя запетая и се добавя „както и допустителите“.

§ 6

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който приема правилник за неговото прилагане в двумесечен срок от влизането на закона в сила.