Закон за мерките срещу изпирането на пари

Чл. 1

(1) С този закон се определят мерките срещу изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното прилагане.

(2) Целта на закона е предотвратяване и разкриване действията на физически и юридически лица, насочени към изпирането на пари, придобити чрез или по повод на престъпление.

Чл. 2

(1) Изпиране на пари е подготовката, осъществяването и приемането на резултата от действия, чрез които парични средства или друго имущество, както и добитото от тях, станали притежание на дадено лице чрез или по повод на престъпление, се въвеждат в стопанския оборот и резултатът от използването им се отчита счетоводно и се облага с данъци.

(2) Изпиране на пари е налице и в случаите на:

1. преобразуване или прехвърляне на имущества, придобити чрез или по повод на престъпление;

2. подпомагане лице, което е участвало в осъществяване на първоначално престъпление, с цел избягване на правните последици от неговата дейност;

3. укриване или прикриване на естеството, източника, местоположението, разпореждането, движението или правата по отношение на имуществата, придобити чрез или по повод на престъпление;

4. придобиване, притежаване или използване на имущества със знанието в момента на получаването, че са придобити чрез или по повод на престъпление.

(3) Изпиране на пари е налице и когато първоначалното престъпление е извършено в чужбина и не попада под наказателната юрисдикция на Република България.

Чл. 3

(1) Мерките за предотвратяване и разкриване на действията по изпирането на пари са идентифициране на лица, събиране, съхраняване и разкриване на информация относно операции и сделки.

(2) Мерките по ал. 1 са задължителни за:

1. банки и небанкови финансови институции;

2. застрахователи;

3. инвестиционни дружества и инвестиционни посредници;

4. органи по приватизацията и приватизационни фондове;

5. лица, организиращи възлагането на държавни и общински поръчки;

6. лица, организиращи и провеждащи хазартни игри;

7. юридически лица, към които има взаимоспомагателни каси;

8. лица, които предоставят паричен заем срещу залагане на вещи;

9. пощенски служби, които приемат или получават пари или други ценности;

10. нотариуси;

11. борси и борсови посредници;

12. лизингови предприятия;

13. концесионери;

14. политически партии;

15. професионални съюзи и съсловни организации;

16. организации с идеална цел;

17. одитори;

18. данъчни органи;

19. дипломирани експерт-счетоводители.

(3) Мерките по ал. 1 са задължителни за лицата по ал. 2 и тогава, когато те са обявени в несъстоятелност и в ликвидация.

(4) Мерките по ал. 1 се прилагат и към регистрираните в чужбина клонове на лицата по ал. 2 и 3.

Чл. 4

(1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират клиентите си при извършване на операции и при сключване на сделки на стойност над 30 млн. лв.

(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на извършване на повече от една операция или сделка, които поотделно не надвишават 30 млн. лв., но са налице данни, че операциите или сделките са свързани.

(3) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да идентифицират клиентите си и извън случаите по ал. 1 и 2, когато възникне съмнение за изпиране на пари.

Чл. 5

Ако операцията или сделката се извършва чрез представител или в полза на трето лице без упълномощаване, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да изискват доказателства за представителната власт, да идентифицират представлявания и вносителя.

Чл. 6

(1) Идентифицирането се извършва:

1. за юридическите лица – чрез представяне на официално извлечение от съответния регистър, а ако лицето не подлежи на регистрация – на заверен препис от учредителния акт и регистриране на наименованието, седалището, адреса и представителя;

2. за физическите лица – чрез представяне на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и на името, адреса, единния граждански номер, а за физическите лица, имащи качеството на едноличен търговец – и чрез представяне на документите по т. 1.

(2) Лицата, които по закон са задължени да се регистрират данъчно, представят копие от данъчната регистрация.

(3) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9, 11, 13 и 18 създават специализирани служби за идентифициране на клиенти, които:

1. събират, обработват, съхраняват и разкриват информация за конкретните операции или сделки;

2. събират доказателства относно собствеността на имуществото, подлежащо на трансфер;

3. изискват сведения за произхода на паричните средства или ценности – предмет на операциите или сделките;

4. събират информация за своите клиенти и поддържат точна и подробна документация за операциите им с парични средства или ценности;

5. при съмнение за изпиране на пари предоставят събраната информация на Бюрото за финансово разузнаване по реда на чл. 11.

(4) Лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9, 11, 13 и 18 изпълняват лично задълженията по ал. 3, когато не е възможно да се създаде специализирана служба.

(5) Всички лица по чл. 3, ал. 2 и 3 изпълняват задълженията си по чл. 6, ал. 3, т. 5.

Чл. 7

(1) Когато възникне съмнение за изпиране на пари, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да съберат информация относно съществените елементи и размери на операцията или сделката, съответните документи и другите идентифициращи данни.

(2) Събраните данни могат да се използват само за целите на този закон.

Чл. 8

В случаите по чл. 4 – 7 лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да съхраняват за срок 5 години данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции. За клиентите срокът тече от момента на прекратяване на отношенията, а за сделките и операциите – от извършването им.

Чл. 9

Данните и документите по чл. 8 се предоставят на компетентните власти при поискване по надлежния ред в оригинал, а при невъзможност – в заверен препис.

Чл. 10

(1) Информацията, получена от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, се съхранява, проучва, обработва и разкрива от Бюрото за финансово разузнаване при Министерството на финансите.

(2) Структурата и организацията на дейността на Бюрото за финансово разузнаване се определят с наредба, издадена от министъра на финансите.

(3) В Бюрото за финансово разузнаване могат да бъдат привличани като експерти представители на Българската народна банка, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция и на органите на съдебната власт.

(4) Взаимодействието между Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи се урежда с инструкция на двамата министри.

Чл. 11

(1) При установяване или при съмнение за изпиране на пари лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да уведомят незабавно Бюрото за финансово разузнаване преди извършването на операцията или сделката.

(2) В случаите, когато лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 прецени, че забавянето на операцията или сделката е невъзможно или може да попречи за разкриване на изпирането на пари, то уведомява Бюрото за финансово разузнаване незабавно след извършването на операцията или сделката.

Чл. 12

В случаите по чл. 11, ал. 1 министърът на финансите по предложение на Бюрото за финансово разузнаване може да спре с писмено нареждане определена операция или сделка за срок до 3 работни дни. Ако до изтичането на този срок не бъдат предприети действия по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 може да извърши операцията или сделката.

Чл. 13

При установяване или при съмнение за изпиране на пари лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да предоставят на Бюрото за финансово разузнаване поисканата допълнителна информация относно операцията или сделката.

Чл. 14

Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация в случаите по чл. 11 и 13.

Чл. 15

Разкриването на информация в случаите по чл. 11, 13 и 18 не поражда отговорност за нарушаване на други закони.

Чл. 16

(1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 в 4-месечен срок от влизането в сила на закона или от регистрацията им приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които се утвърждават от министъра на финансите.

(2) Вътрешните правила по ал. 1 установяват ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти, реда за обучаване на персонала и използването на техническите средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари.

Чл. 17

Контролът по прилагането на закона се упражнява от министъра на финансите.

Чл. 18

Когато лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 установят данни за изпиране на пари, незабавно уведомяват Бюрото за финансово разузнаване.

Чл. 19

Когато лице по чл. 3, ал. 2 и 3 не изпълни задълженията си по този закон, министърът на финансите може:

1. да го задължи да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняване на нарушенията;

2. да отнеме издаденото разрешение, ако той го е издал, или да изиска това от органа, който е издал разрешението за упражняване на съответната дейност.

Чл. 20

Актовете по чл. 19, т. 2 могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 21

Министерството на финансите чрез органите на съдебната власт и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция уведомява заинтересуваните органи в чужбина за получените данни относно първоначалните престъпления и свързаните с тях престъпления по изпиране на пари, за които българският Наказателен кодекс не се прилага.

Чл. 22

Министерството на финансите обменя информация за случаи на изпиране на пари с компетентните международни органи.

Чл. 23

(1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 13, се наказва с глоба от 500 000 до 10 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 11, 14 и 18, се наказва с глоба от 5 000 000 до 20 000 000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.

(3) Който извърши нарушение по чл. 16, се наказва с глоба от 200 000 до 2 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(4) Когато нарушението по ал. 1, 2 и 3 е извършено от юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция от 2 000 000 до 50 000 000 лв.

Чл. 24

(1) Актовете за установяване на нарушението се съставят от контролните органи на Министерството на финансите, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.

(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Имущества, придобити чрез престъпление“ по смисъла на чл. 1 и 2 са имуществата, произтичащи от осъществяването на престъпление.

2. „Имущества, придобити по повод на престъпление“ по смисъла на чл. 1 и 2 са имуществата, получени, за да бъде извършено или загдето е извършено престъпление.

3. „Първоначално престъпление“ е всяко престъпление, облагите от което са предмет на изпиране на пари.

§ 2

Този закон отменя Закона за мерките срещу изпирането на пари (ДВ, бр. 48 от 1996 г.).

§ 3

В срок 3 месеца от влизането в сила на закона лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да предадат на Бюрото за финансово разузнаване наличната информация за изпиране на пари.

§ 4

В срок 5 месеца от влизането в сила на закона лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9, 11, 13 и 18 са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с изискванията на този закон и да представят вътрешните си правила по чл. 16 на министъра на финансите.

§ 5

В чл. 10 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г. и бр. 11, 15 и 59 от 1998 г.) след думата „укривателите“ се поставя запетая и се добавя „както и допустителите“.

§ 6

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който приема правилник за неговото прилагане в двумесечен срок от влизането на закона в сила.