Решение № 152 от 30.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Велико Търново, 24.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. Г.

Членове:

ИРЕНА КОЛЕВА

Х. Томов при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора Р. Н. К. като разгледа докладваното от Х. Томов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234000600114 по описа за 2023 година на съда, за да се произнесе, взе предвид и съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурора И. Р. Б. при Окръжна прокуратура гр. Велико Търново и по жалба от процесуалния представител на частния обвинител и граждански ищец М. Н. Е., с настоящ адрес в с. Царски извор, **********, общ. Стражица, адвокат Р. С. И. от АК гр. Велико Търново в процесуалното му качество на повереник, подадени против Присъда № 18 от 18.11.2022 година, постановена по НОХД № 399/2021 год. по описа на Окръжен съд гр. Велико Търново.

С присъдата първоинстанционният съд признал подсъдимата Ф. С. С., родена на 29.01.1986 г. в гр. Горна Оряховица, с постоянен и настоящ адрес в с. Царски извор, ********, общ. Стражица, обл. Велико Търново, българка, български гражданин, неомъжена, с начално образование, безработна, неосъждана, с ЕГН **********, за НЕВИННА в това, че на 14.06.2016 г. в село Царски извор, община Стражица, е отнела от владението на малолетното лице М. Н. Е., родено на 14.12.2002 г., лотариен билет със сериен номер Серия А 2015 № 17-118046-052 от играта „БИНГО ЛОТО“ на „Националната лотария“, организирана от „Ню Геймс“ АД гр. София, представляващ ценна книга на приносител с номинал от 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева, собственост на Н. Е. Й. от с. Царски извор, общ. Стражица, с намерение притовозаконно да 1 го присвои, като била употребила за това сила, изразяваща се в насилствено дърпане на лотарийния билет от ръцете на пострадалия М. Н. Е. и грабежът е в големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАЛ по повдИ. ото и обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.

198, ал. 1 от НК..

Съдът отхвърлил предявения от частния обвинител и граждански ищец М. Н. Е. с ЕГН **********, граждански иск за сумата от 250 000 лева, срещу Ф. С. С. с ЕГН ********** като неоснователен.

Постановено е веществените доказателства: 3 /три/ броя компактдискове с аудиозаписи и други файлове, представени от „НЮ ГЕЙМС“ АД, ЕЕН 112 и мобилен оператор „Теленор“, намиращи се по досъдебно производство в том 4, лист 19, лист 30 и лист 53, да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

Първият съд се произнесъл и за разноските по делото, за които разпоредил да останат в тежест на държавата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.

С подадения против съдебния акт протест от Окръжна прокуратура гр.

Велико Търново се навежда оплакване, че постановената оправдателна присъдата на Великотърновския окръжен съд се явява неправилна и незаконосъобразна, тъй като направените изводи не кореспондират със съвкупния анализ на събраните, доказателства. Съдът неправилно е оценил събраните по време на досъдебното и съдебното производства доказателства, което го е мотивирало и да постанови оправдателна присъда по делото по отношение на подсъдимата. Предлага се на въззивния съд да извърши проверка на Присъда № 18 от 18.11.2022 г. но НОХД № 399/2021 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, на основание чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, да я отмени, след което да постанови нова, с която подсъдимата Ф. С. С. бъде призната за виновна и де осъдена по предявеното и, и поддържано пред първата инстанция обвинение.

С въззивната жалба адвокат Р. С. И. изразява недоволство от първоинстанционната присъда и поддържа становището си за нейната незаконосъобразност, която незаконосъобразност се изразява в неправилно приложение на закона, поради което и тя следва да бъде отменена.. Излагат се макар и доста пестеливо съображения в подкрепа на поддържаното становище, тъй като съдът е приел, деянието визирано в обвинителния акт, да не е доказано по несъмнен начин. В този аспект повереникът приема такъв извод за необоснован. Предлага се разбирането, че при постановяване на присъдата, първоинстанционният съд не е обсъдил правилно всички доказателства по делото - не само по отделно, но и в тяхната съвкупност, тъй като ако такова цялостно обсъждане е било направено, то неминуемо е щяло да обоснове единствения правилен и възможен извод, че обвинението по чл.

199, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК е доказано по категоричен начин.

Това поражда според повереника и правния интерес от подаване на 2 настоящата въззивна жалба за ревизия на съдебния акт. С жалбата се предлага въззивният съд да отмени атакуваната оправдателна присъда и вместо нея да постанови нова, с която подсъдимата се признае за виновна по повдИ. ото и обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК и се уважи предявения граждански иск.

И понеже към момента на подаване на въззивните жалба и протест мотивите към присъдата не са били изготвени, в тях е посочено, че допълнителни съображения в подкрепа на становището за неправилност на присъдата ще бъдат изложени след постъпването им. Впоследствие такива допълнителни съображения към въззивния протест са представени по делото, заведени с вх. № 3682/11.04.2023 г. в деловодството на окръжния съд, но не са постъпили допълнителни съображения в подкрепа на въззивната жалба.

В допълнението към протеста се посочва, че същият е изготвен и внесен в Окръжен съд Велико Търново на 25.11.2022 г., а мотивите към протестираната присъда са получени в Окръжна прокуратура Велико Търново на 28.03.2023 г. При обсъждане на материалите по делото в мотивите си от фактическа страна, съдът е представил възприетата от него фактология, анализирайки паралелно показанията на някои от разпитаните свидетели, които се сочат от обвинителя и за които той приема показанията им в посочените части, да са недостоверни. Това становище на съда е прието и от прокурора. Подлага се на преценка и заключението по назначената и приобщена към доказателствения материал съдебно-психологическа експертиза, изследвала психическите особености на пострадалия свидетел тогава и малолетен М. Н. Е. и годността му да възприема правилно фактите и да дава достоверни показания. Констатират се и се подлагат на анализ противоречията в показанията на обособилите се две групи лица, свидетели и подсъдимата, които пресъздават различна фактическа обстановка, въз основа на която е било изградено и обвинението срещу Ф. С. С. и която фактология е подробно изложена в обвинителния акт. Посочените в допълнителното изложение свидетели със своите показания, възпроизвеждат различни етапи от развитието на събитията, подкрепят тезата на обвинението и на самия М. Н.

Е.. Някои от тези показания се отнасят за събития, които са станали след вземането на билета, а именно поведението на брата на М., А. В. И. на следващия ден 15.06.2016 г. при брането на липа, неговото агресивно отношение и поведение спрямо майка му Н. Е. Й. и всички събития, които тогава са се развили. Приема се още за несъмнено, че инкриминирания лотариен билет е бил придобит от майката на М. Н. Е., починалата понастоящем Н. Е. Й., макар фактическа власт върху него да е установил и да е упражнявал самият малолетен. Не е спорно също и това, че във вечерните часове на 14.06.2016 г., владението върху билета е преминало от М. Н. Е. в подсъдимата. Спорно е останало обстоятелството касаещо начина на преминаване на владението върху билета от малолетния тогава Е., който поради възрастта си не е разполагал с право да се разпорежда с него, да го предава, подарява или продава на С., тъй като е бил недееспособен. Подробно 3 се възпроизвежда случилото се на 14.06.2016 г. съобразно разбирането на обвинителя и с позоваването основно върху показанията на малолетния тогава Е.. Кредитират се тези негови показания и се смята, че няма основание на тях да не бъде дадена вяра. Това е така според виждането на прокурора, защото Е. е разпитван многократно на досъдебното производство, включително и пред съдия, и неговите показания тогава са били последователни, еднопосочни и непротиворечиви. Именно тези показания, както и личността на М. Н. Е. са били обект на изследване от страна на назначената съдебно психиатрична и психологична експертиза, както и неговото психическо развитие, годността му да възприема факти и обстоятелства от заобикалящия го свят и правилно, логично и последователно да ги възпроизвежда. Според експертното заключение, Е. не страда от психично заболяване или слабоумие, а към датата на извършване на деянието и към момента на даване на свидетелски показания по делото, предвид нивото на неговото нервно-психично развитие, той е бил годен да възприема и запомни случващото се и правдиво и достоверно, пълно и точно да го възпроизведе. Констатирано е, че при М. Н.

Е. липсват елементи на повишена внушаемост, богато въображение и склонност към преувеличаване, измислици и други. Предвид психичното състояние на Е., той е могъл правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Според вещите лица, у малолетния Е. се оформя личност, изградила в себе си положителни нагласи към околните, въпреки елементарния житейски опит, които сочат, че в проведеното с него интервю впечатление е направило логичната подреденост и последователност на посочените факти. В съдебната фаза експертното заключение също е поддържано още в повече същото е изготвено от компетентни вещи лица, въз основа не само на анализ на показанията на тогава малолетния пострадал, но и в резултат на проведена с него беседа.

Прокурорът в допълнителното писмено изложение прави обсъждане и разбор на показанията на останалите свидетели: М. Е. Й., С. К. А., А. Ш. Й.а, Н. С. И., С. С. А., Т. Р. И., които възпроизвеждат по своему различни етапи и страни от развитието на инкриминираните събития, като счита точно те да подкрепят твърденията на Е.. Същевременно, в показанията на другата група свидетели подкрепящи защитната теза са установени множество вътрешни противоречия и противоречия помежду им, в някои части като същите са нелогични. Тук са отнесени В. С. Й., както и подсъдимата Ф. С. С. като в изложението се посочват противоречия в показанията на Й. и обясненията на С.. Такива множество несъответствия в детайлите се твърди да са налице и между показанията на Й. и свидетелите А. В. И., К. В. Б., К. И. Б. и С. С. А. - баща на подсъдимата. Обсъждат се още показанията на свидетелите В. К. В., последният баща на пострадалия Е. и понастоящем починал,както и на С. С.

П..

В контекста на изложеното прокурорът обосновава причините да не се възприеме становището на съда, че по делото липсват не само преки, но и косвени доказателства в подкрепа на обвинението. Приема обаче друга част от 4 мотивите на първия съд и това е разбирането, че М. Н. Е. не е имал право да регистрира лотарийния билет на свое име - обстоятелство, с което обвинителят се съгласява, тъй като към датата на деянието той е бил малолетен, съответно недееспособен. Реално пострадалият Е. не е разполагал с разпоредителна власт защото собственик на билета е била неговата майка и извършеното от него разпореждане е породило незаконосъобразно съответните правни последици. Продължава да се твърди обаче, че подсъдимата е отнела лотарийния билет от малолетния Е. именно по описания начин - като го е издърпала от ръцете му, което се подкрепя от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите М. Е. Й., С. К. А., А. Ш. Й.а, Н. С. И., С. С. А. и Т. Р. И..

Изразява се несъгласие със становището на първоинстанционния съд намерило отражение в мотивите към неговия акт, че процесният лотариен билет е ценна книга. В чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа е посочено, че ценна книга по смисъла на наредбата са всички образци на документи, формуляри и бланки, които са под формата на ... билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата. Въпроси с издаването и администрирането на ценни книги по Закона за хазарта са регламентирани и в чл. 10 от същата наредба. Поддържа се виждането, че в конкретния случай лотарийният билет трябва да се разглежда като ценна книга на приносител, доколкото при този вид ценни книжа няма посочване на името на титуляря на правата по тях и за собственик се счита лицето, което ги владее, без значение на какво основание. Но дори и при възприетото становището на съда, че процесният лотариен билет не е ценна книга и неговата парична равностойност възлиза само на 3 лева, то и в тази хипотеза билетът представлява годен предмет на престъплението „грабеж”. Като е издърпала лотарийния билет от ръцете на М. Н. Е. със сила, подсъдимата С. е осъществила изпълнителното деяние на престъплението грабеж, тъй като според съществуващата съдебна практика, издърпването със сила на дадена вещ от лицето осъществяващо фактическа власт върху нея /нейният държател/, съставлява престъпление „грабеж”. Приема се за налична и субективната страна.