Решение № 3105 от 14.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3105 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110208539 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „,,***''“ ООД срещу НП № 822171-F794259/07.04.2025 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 10а, ал. 3 от Закона за хазарта (ЗХаз) на основание чл. 118 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на имуществената санкция с твърдения за нарушаване на процесуалните правила и за липса на извършено административно нарушение, като практически при условията на евентуалност се възразява и срещу неприлагането на чл. 28 от ЗАНН, респективно срещу определения размер на санкцията, срещу които аргументи възразява административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител), искайки жалбата да бъде оставена без уважение и претендирайки присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От приложените АУАН, разпечатка на платежно нареждане и копия на протокол за извършена проверка, удостоверение и приложение към него се установява (безспорно, като нито един елемент на визираната доказателствена съвкупност не буди логически обосновано съмнение досежно автентичност или достоверност, включително като липсват съответните вътрешни и между отделните доказателствени материали противоречия и включително като се държи сметка за източника на съответната информация касателно всеки един от конкретните визирани доказателствени материали) описаната в НП фактическа обстановка, с която страните са запознати, която е обективирана по делото и която (впрочем) не е спорна.

Липсват съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, включително имайки предвид това, че АУАН и НП изхождат от компетентни длъжностни лица съобразно чл. 90, ал. 2 и ал. 3 от ЗХаз. Процесните АУАН и НП в крайна сметка са достатъчно информативни и от фактическа, и от правна страна, така че да не препятстват упражняването на процесуалното право на защита по същество, което е видно и от самото конкретно излагане на доводи по прилагането на материалния закон от страна на въззивника. Административното нарушение, изразяващо се в неплащане в срок на съответната (процесната) вноска, може да бъде осъществено на едно единствено място и това е гр. София – аргумент от чл. 10а, ал. 2 от ЗХаз. Ясно е посочено в АУАН и НП още и това какъв е бил крайният срок за внасяне, поради което жалбоподателят е получил и необходимата му за упражняване на процесуалното му право на защита по същество информация и относно времето (датата) на извършване на административното нарушение.

Отделно от така изложеното тук, уредбата по чл. 57 от ЗАНН не установява изобщо изискване за мотивиране на решението на наказващия орган за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН.

Липсва и неправилно прилагане на материалния закон, което да обуслови отмяна или изменение на НП.

Дължимостта на лихви съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗХаз не се явява пречка за паралелното ангажиране на административно-наказателната отговорност по чл. 118 от ЗХаз. Последната посочена разпоредба изрично предвижда отговорност за неспазване на сроковете за изпълнение на задължения по ЗХаз, респективно покъсното внасяне на процесната вноска (с над два месеца закъснение) само по себе си не означава, че не е 1 осъществено административно нарушение.

В случая срокът на закъснението е такъв, че няма как да е налице хипотеза, визирана в пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (т. е. няма как да се приложи неналагането на наказание съгласно чл. 28 от ЗАНН), нито да е съобразено с уредбата по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, както и с принципа на пропорционалността, налагането на имуществена санкция в по-нисък размер, независимо от сочените от страна на въззивника финансови затруднения, с уточнението, че дължимата сума от 5000 лева не е особено значителна от гледна точка на общоизвестното касателно икономическите характеристики на съответния пазара, на който оперира дружеството.

Съобразно уредбата по чл. 3 от ЗАНН липсва основание за прилагане на други разпоредби извън тези, които са били в сила (в съответната им тогава действаща редакция) към края на месец март/началото на месец април 2024 г.

Изобщо при извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или за изменение на атакуваното НП, респективно съобразно чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН същото следва да бъде потвърдено, при който изход на делото и с оглед съответното направено искане на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП (с уточнението, че изразът „ако те са били защитавани“ в чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН подлежи на корективно тълкуване, доколкото съобразно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН страна в производството при обжалване на НП се явява самият орган, който е издал постановлението, т. е. изразът следва да се тълкува в смисъл, че юрисконсултско възнаграждение се присъжда при защита /процесуално представителство/ от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование в полза на съответната страна по чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, която е с процесуална функция по защита на акта по чл. 58д от ЗАНН) в размер, съответстващ на минималния (имайки предвид ниската степен на правна и фактическа сложност на делото) съобразно чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. При присъждане на разноските следва да бъде съобразена и уредбата на превалутирането съгласно ЗВЕРБ.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 822171-F794259/07.04.2025 г., издадено от изпълнителния директор на НАП.

Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на НАП сумата от 66,47 евро – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2