Закон за мерките срещу финансирането на тероризма

Чл. 1

С този закон се определят мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, както и редът и контролът за тяхното прилагане.

Чл. 2

Целите на този закон са предотвратяване и разкриване на действия на физически лица, юридически лица, групи и организации, насочени към финансиране на тероризма или към финансиране на разпространението на оръжия за масово унищожение.

Чл. 3

(1) Мерките по този закон са:

1. блокиране на финансови средства и други активи;

2. забрана за предоставяне на финансови услуги, финансови средства и други активи.

(2) Лицата, изпълнили мярка по ал. 1, включително в случаите на опит за извършване на сделка или операция с финансови средства и други активи, незабавно уведомяват за това министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.

(3) Блокирането по ал. 1 има действие на запор или възбрана.

Чл. 4

(1) Информацията, необходима за осъществяване целите на този закон, се събира, обработва, систематизира, анализира, съхранява, използва и предоставя от Държавна агенция “Национална сигурност”.

(2) Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и Прокуратурата на Република България обменят информация, необходима за осъществяване целите на този закон.

(3) Обменът по ал. 1 – 2 не може да бъде отказан или ограничен по съображения за служебна, банкова, търговска или професионална тайна или че същата представлява данъчна и осигурителна информация или защитена лична информация.

Чл. 4а

(1) Въз основа на информацията от обмена по чл. 4 и информацията, придобита при изпълнение на други законоустановени функции на Държавна агенция „Национална сигурност“, агенцията установява физически лица, юридически лица, групи и организации, осъществяващи дейност, свързана с тероризъм или финансирането му, които отговарят на критериите за включване в санкционните списъци по резолюции 1267 (1999), 1988 (2011), 1989 (2011) и 2253 (2015) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на последващите ги резолюции.

(2) В случаите по ал. 1, когато може основателно да се приеме, че физически лица, юридически лица, групи и организации отговарят на критериите за включване в санкционните списъци по резолюции 1267 (1999), 1988 (2011), 1989 (2011) и 2253 (2015) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на последващите ги резолюции, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласувано с министъра на вътрешните работи изготвя мотивирано становище до Министерския съвет за отправяне на предложение до съответните комитети по санкциите на Организацията на обединените нации за включване на тези физически лица, юридически лица, групи и организации в санкционните списъци на резолюции 1267 (1999), 1988 (2011), 1989 (2011) и 2253 (2015) и на последващите ги резолюции.

(3) Когато в резултат на обмена по чл. 4 или при изпълнение на други законоустановени функции на Държавна агенция „Национална сигурност“ се установи, че са отпаднали критериите, въз основа на които физически лица, юридически лица, групи и организации са били включени в санкционните списъци на резолюции 1267 (1999), 1988 (2011), 1989 (2011) и 2253 (2015) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на последващите ги резолюции, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласувано с министъра на вътрешните работи изготвя мотивирано становище до Министерския съвет за отправяне на предложение до съответните комитети по санкциите на Организацията на обединените нации за изключване на тези физически лица, юридически лица, групи и организации от санкционните списъци на резолюции 1267 (1999), 1988 (2011), 1989 (2011) и 2253 (2015) и на последващите ги резолюции.

(4) За изготвяне на предложенията по ал. 2, 3 и 9 се прилагат насоките, процедурите и стандартните формуляри, приети от съответните комитети по санкциите на Организацията на обединените нации.

(5) Предложенията по ал. 2, 3 и 9 се отправят до съответните комитети по санкциите на Организацията на обединените нации от Министерския съвет чрез министъра на външните работи.

(6) Становищата и предложенията по ал. 2, 3 и 9 се изготвят независимо от наличието или липсата на наказателно производство.

(7) Физически лица, юридически лица, групи и организации, които са включени в санкционния списък на резолюции 1267 (1999), 1989 (2011) и 2253 (2015) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на последващите ги резолюции, могат лично или чрез представител да подадат молба до офиса на омбудсмана по съответната резолюция на Организацията на обединените нации за изключването си от този списък. Данните за контакт и за мандата на офиса на омбудсмана по съответните резолюции на Организацията на обединените нации се публикуват на интернет страницата на Министерството на външните работи.

(8) Министерството на вътрешните работи уведомява физическите лица, юридически лица, групи и организации, които са включени в санкционния списък на резолюции 1267 (1999), 1989 (2011) и 2253 (2015) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на последващите ги резолюции по реда на ал. 2, за възможностите за подаване на молба до офиса на омбудсмана по съответните резолюции на Организацията на обединените нации, както и за наличието на данни за контакт и за мандата на офиса на омбудсмана по съответните резолюции на Организацията на обединените нации на интернет страницата на Министерството на външните работи. Когато адресът не е известен, уведомяването се извършва чрез публикуване на известие на интернет страниците на Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи.

(9) Физически лица, юридически лица, групи и организации, които са включени в санкционния списък на резолюция 1988 (2011) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на последващите я резолюции, могат лично или чрез представител да подадат молба до Министерския съвет за изключването си от този списък. В тези случаи Министерският съвет може да отправи предложение до съответния комитет по санкциите на Организацията на обединените нации за изключването им въз основа на мотивирани становища на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и министъра на вътрешните работи дали критериите, въз основа на които тези физически лица, юридически лица, групи и организации са били включени в санкционния списък, са отпаднали. Становищата се предоставят в срок 5 работни дни от поискването им.

(10) Физически лица, юридически лица, групи и организации, които са включени в Санкционния списък на Резолюция 1988 (2011) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на последващите я резолюции, могат лично или чрез представител да подадат молба до Фокусната точка, създадена съгласно Резолюция 1730 (2006) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, за изключването си от този списък. Данните за контакт и за мандата на Фокусната точка, създадена съгласно Резолюция 1730 (2006) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, се публикуват на интернет страницата на Министерството на външните работи.

Чл. 4а1

(1) Когато в резултат на обмена по чл. 4 или при изпълнение на други законоустановени функции на Държавна агенция „Национална сигурност“ се установи, че са отпаднали критериите, въз основа на които физически лица, юридически лица, групи и организации са били включени в санкционните списъци на резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за разпространение на оръжия за масово унищожение или финансирането му, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласувано с министъра на вътрешните работи изготвя мотивирано становище до Министерския съвет за отправяне на предложение до Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за изключване на тези физически лица, юридически лица, групи и организации от санкционните списъци.

(2) За изготвяне на предложението по ал. 1 се прилагат насоките и процедурите, приети съгласно Резолюция 1730 (2006) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

(3) Предложението по ал. 1 се отправя до Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от Министерския съвет чрез министъра на външните работи.

(4) Физически лица, юридически лица, групи и организации, които са включени в санкционните списъци на резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за разпространение на оръжия за масово унищожение или финансирането му, могат лично или чрез представител да подадат молба до Фокусната точка, създадена съгласно Резолюция 1730 (2006) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, за изключването си от тези списъци. Данните за контакт и за мандата на Фокусната точка, създадена съгласно Резолюция 1730 (2006) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, се публикуват на интернет страницата на Министерството на външните работи.

Чл. 4б

Мерките по чл. 3 се прилагат спрямо:

1. физически лица, юридически лица, групи и организации, спрямо които са наложени санкции за тероризъм или финансирането му с регламент на Съвета на Европейския съюз;

2. физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации като свързани с тероризъм или финансирането му или спрямо които са наложени санкции за тероризъм или финансирането му с резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации – след публикуване на информацията по чл. 5а, ал. 1, т. 2;

3. физически лица, юридически лица, групи и организации, включени в списък, приет с решение на Министерския съвет.

4. физически лица, юридически лица, групи и организации, спрямо които са наложени санкции за разпространение на оръжия за масово унищожение или финансирането му с регламент на Съвета на Европейския съюз;

5. физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации като свързани с разпространение на оръжия за масово унищожение или финансирането му или спрямо които са наложени санкции за разпространение на оръжия за масово унищожение или финансирането му с резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации – след публикуване на информацията по чл. 5а, ал. 1, т. 5.

Чл. 4в

(1) Мерките спрямо субектите по чл. 4б, т. 1 и 4 се прилагат по реда, предвиден в регламентите на Съвета на Европейския съюз, и по реда на този закон, когато това е предвидено.

(2) Мерките спрямо субектите по чл. 4б, т. 2, 3 и 5 се прилагат по реда на този закон.

Чл. 5

(1) По предложение на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или на главния прокурор Министерският съвет с решение приема, допълва и изменя списъка по чл. 4б, т. 3.

(2) В списъка по ал. 1 се включват:

1. лица, срещу които е образувано наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, излизане или влизане през границата на страната, както и незаконно пребиваване в нея с цел участие в тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс;

2. лица, за които има достатъчно данни, че осъществяват дейност, свързана с тероризъм или с финансиране на тероризъм;

3. лица, притежавани или контролирани пряко или непряко от лица по т. 1 и 2;

4. лица, действащи от името, за сметка на или по указание на лица по т. 1 и 2;

5. лица, посочениот компетентните органи на друга държава.

(3) В случаите по ал. 2, т. 5 предложението за приемане на решение на Министерския съвет се прави от министъра на външните работи съгласувано с министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ след получено мотивирано искане от компетентните органи на друга държава до Министерството на външните работи и след преценка, че може основателно да се приеме, че предложеното за включване в списъка по чл. 4б, т. 3 лице отговаря на критериите по ал. 2, т. 1, 2 – 4. Преценката се извършва въз основа на писмени становища, предоставени от министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“. Становищата се предоставят в срок 5 работни дни от поискването им..

(4) Решението на Министерския съвет по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник" незабавно след приемането му и се публикува на интернет страниците на Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“.

(5) По предложение на министъра на вътрешните работи, на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или на главния прокурор Министерският съвет може чрез министъра на външните работи да отправи искане до друга държава за прилагане на мерките по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 спрямо лица от списъка по чл. 4б, т. 3. В тези случаи с искането се предоставят всички налични идентификационни данни за лицата, както и изчерпателна информация, която обосновава направеното искане и може да подпомогне другата държава при вземането на решение по искането.

(6) Лицата по ал. 2 могат лично или чрез представител да подадат възражение до Министерския съвет с искане за изключването им от списъка по чл. 4б, т. 3. В тези случаи Министерският съвет може да поиска мотивирани становища от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, министъра на вътрешните работи и от главния прокурор с оглед на преценка за наличието на основания за изключването на лицата от списъка по чл. 4б, т. 3. Становищата се предоставят в срок 5 работни дни от поискването им.

(7) Лицата по ал. 2 могат да обжалват решението на Министерския съвет, с което са включени в списъка по ал. 1, пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на обжалвания акт.

(8) Препис от решението на Върховния административен съд, с което се уважава жалбата по ал. 7, се изпраща на Министерския съвет, който незабавно извършва необходимите промени. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва и публикува по реда на ал. 4.

(9)

(9) Препис от решението на Върховния административен съд, с което се уважава жалбата по ал. 5, се изпраща на Министерския съвет, който незабавно извършва необходимите промени. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва по реда на ал. 4.

(10) Прокурорите незабавно уведомяват министъра на вътрешните работи, главния прокурор и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, когато образуват наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, излизане или влизане през границата на страната, както и незаконно пребиваване в нея с цел участие в тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.

Чл. 5а

(1) Министерството на външните работи публикува незабавно на интернет страницата си информация относно:

1. приетите регламенти на Съвета на Европейския съюз за налагане на санкции за тероризъм или за финансирането му;

2. приетите резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за налагане на санкции във връзка с тероризъм или с неговото финансиране, както и за промени в списъците на лицата по тези резолюции;

3. приетите решения на Министерския съвет по чл. 5, ал. 1.

4. приетите регламенти на Съвета на Европейския съюз за налагане на санкции за разпространение на оръжия за масово унищожение или за финансирането му;

5. приетите резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за налагане на санкции във връзка с разпространение на оръжия за масово унищожение или с неговото финансиране, както и за промени в списъците на лицата по тези резолюции.

(2) На интернет страницата на Министерството на външните работи се публикува незабавно и консолидиран текст на списъка по чл. 5, ал. 2.

Чл. 5б

(1) Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласувано с Министерството на вътрешните работи дава указания за прилагане на мерките по чл. 3, както и за условията за преустановяването им.

(2) Указанията по ал. 1 се публикуват на интернет страниците на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“.

Чл. 6

(1) Блокират се всички финансови средства и други активи, които са собственост на лицата, посочени в чл. 4б, т. 2, 3 и 5, независимо в чие владение се намират, както и всички финансови средства и други активи, намиращи се във владение, държани или контролирани от лицата, посочени в чл. 4б, т. 2, 3 и 5, както и от лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, с изключение на вещите и правата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение.

(2) Мярката по ал. 1 се прилага и за финансови средства и други активи, придобити след:

1. публикуване на информацията по чл. 5а, ал. 1, т. 2 и 5;

2. обнародването на списъка по чл. 4б, т. 3.

(3) Изпълнението на мярката по ал. 1 не спира начисляването на лихви и придобиването на други граждански плодове от блокираните финансови средства и други активи, като всичко новопридобито също се блокира.

(4) Изпълнението на мярката по ал. 1 спрямо лица по чл. 4б, т. 5 не спира последващите постъпления към блокираните финансови средства и други активи, дължими по договори, споразумения или задължения, които са сключени или възникнали преди настъпването на задължението за прилагане на мярка по ал. 1, като всички последващи постъпления също се блокират.

(5) Всичко придобито и генерирано от финансови средства и други активи, притежавани, намиращи се във владение, държани или контролирани от лицата, посочени в чл. 4б, т. 2, 3 и 5, както и от лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, също се блокира от съответната дата по ал. 2.

(6) Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с блокираните финансови средства и други активи, когато това е необходимо за:

1. лечение или други неотложни хуманитарни нужди на лицето, чието имущество е блокирано, или на член на неговото семейство;

2. плащане на задължения към държавата;

3. плащане на възнаграждения за положен труд;

4. задължително обществено осигуряване;

5. задоволяване на текущи нужди на физическите лица, посочени в чл. 4б, т. 2, 3 и 5, и членовете на техните семейства.

6. извършване на други разходи, които могат да бъдат разрешени съгласно съответните резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

(7) Разрешението по ал. 6 за лицата по чл. 4б, т. 3 се издава за всеки конкретен случай въз основа на мотивирана молба на заинтересованото лице, а когато се отнася до плащане на задължения към държа-вата — и по инициатива на министъра на финансите. Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице се произнася в срок до 48 часа от постъпването на молбата.

(8) Разрешението по ал. 6 за лица по чл. 4б, т. 2 и 5 се издава за всеки конкретен случай въз основа на мотивирана молба на заинтересованото лице, а когато се отнася до плащане на задължения към държавата – и по инициатива на министъра на финансите, след уведомяване на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за намерението за издаване на разрешение и само при получено в отговор на уведомлението официално положително решение на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации в предвидения в съответната резолюция срок. Уведомяването по изречение първо се отправя до Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от министъра на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице чрез министъра на външните работи. Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице се произнася в срок до 48 часа от получаването на решението на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

(9) Отказът на министъра на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице да даде разрешение по ал. 6 може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 7

(1) Забранява се на физическите и юридическите лица или други правни образувания да предоставят пряко или косвено финансови средства и други активи, както и финансови услуги на лица, посочени в чл. 4б, т. 2, 3 и 5, и на лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, освен с разрешение, издадено при условията и по реда на чл. 6.

(2) Забраната по ал. 1 не се отнася до обикновени дребни сделки за задоволяване на текущи нужди на физическото лице, посочено в чл. 4б, т. 2, 3 и 5, или на членовете на неговото семейство.

Чл. 8

(1) Забраняват се сделките с блокирани финансови средства и други активи на лица, посочени в чл. 4б, т. 2, 3 и 5, както и на лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, както и сделките по предоставянето на финансови средства и други активи на такива лица.

(2) Даденото от страните по сделка, извършена в нарушение на ал. 1, се отнема в полза на държавата.

(3) Искът по ал. 2 се предявява от министъра на финансите по местонахождението на имота или по местоизпълнението на сделката. Ако местоизпълнението на сделката е в чужбина, искът се предявява пред Софийския градски съд.

(4) Ако подлежащите на отнемане финансови средства и други активи липсват, присъжда се тяхната равностойност.

(5) Третите добросъвестни лица, които претендират самостоятелни права върху блокирани финансови средства и други активи, могат да предявят претенциите си по исков ред след:

1. публикуване на информацията по чл. 5а, ал. 1, т. 2 и 5;

2. обнародването на списъка по чл. 4б, т. 3.

Чл. 9

(12) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, органите по чл. 74, ал. 4 и по чл. 88 от същия закон, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по този закон освен в случаите по чл. 80, ал. 2 – 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и при спазване на чл. 80, ал. 7 от същия закон. (13) Информация относно уведомяването по ал. 3 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ не даде други указания в срока по ал. 3. (14) Информация относно уведомяването по ал. 5 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ не даде други указания.

(2) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари прилагат мерките по чл. 3, т. 1 – 4 от същия закон с оглед превенция на използването на финансовата система за целите на финансирането на тероризма при условията и по реда на чл. 5 – 9, глава втора, глава трета и глава седма от Закона за мерките срещу изпирането на пари и на този закон.

(12) Лице, което е уволнено или на което са наложени други дисциплинарни мерки, или по отношение на което са отправени заплахи или предприети други действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало уведомление по ал. 6 или вътрешен сигнал за съществуващо съмнение за финансиране на тероризъм, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред, наред с правата за защита от незаконно уволнение и други права за защита срещу неравностойно или дискриминационно третиране.

(16) Формата и редът за подаване на уведомлението по ал. 3 и 5 се определят с правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Чл. 9а

(1) Органите за надзор по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни да предоставят информация на министъра на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“ незабавно, ако при осъществяване на надзорната си дейност установят факти, които може да са свързани с финансиране на тероризъм.

(2)

(3) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и органите за надзор по ал. 1 могат да обменят информация за целите на осъществяваните от тях законоустановени функции при спазване на чл. 87, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Чл. 9б

(1) Когато при проучването и анализа на информацията, получена при условията и по реда на този закон, съмнението за финансиране на тероризъм не отпадне, дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ упражнява правомощията си по чл. 75, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и при спазване на ограниченията, посочени в чл. 75, ал. 1 от същия закон.

(2) При получаване на мотивирани искания за предоставяне на информация от служба за сигурност или обществен ред по смисъла на § 1, т. 16 и 17 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари, от компетентна специализирана дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност“ или от Комисията за противодействие на корупцията, когато същите са основани на съмнения за финансиране на тероризъм, дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ упражнява правомощията си по чл. 75 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

(3) Достъпът до информация при условията на чл. 75, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари може да се използва за целите на този закон, като пълна информация се предоставя при условията и по реда на чл. 75, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от същия закон.

(4) Прокуратурата, съответната служба за сигурност или обществен ред, компетентните специализирани дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Комисията за противодействие на корупцията, получили информация от дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ по реда на ал. 1 и 3, предоставят на дирекцията обратна информация за това как е била използвана предоставената информация, за насочването й към друг компетентен орган или институция, както и за резултатите от извършените въз основа на тази информация разследвания или проверки, включително относно образувано досъдебно производство.

(5)

Чл. 9в

(1) Предоставянето на информация в случаите по чл. 9, ал. 1 и 3 може да се извърши и по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от Държавна агенция „Национална сигурност“ сертификат за достъп, или чрез друг защитен канал за електронна комуникация. При получаване на информацията същата се регистрира с уникален номер.

(2) Условията и редът за издаване и използване на сертификата за достъп по ал. 1 и/или за регистрация за ползване на защитения канал за електронна комуникация, видовете документи и данните, които могат да се подават чрез използването на квалифициран електронен подпис, сертификат за достъп или чрез друг защитен канал за електронна комуникация, и редът за тяхното подаване по електронен път се определят с писмени указания на директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“. Указанията се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност“.

(3) Обменът на класифицирана информация по реда на чл. 9, ал. 6 и на чл. 9а и 9б може да се извършва чрез защитени канали за електронна комуникация при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(4) Обменът на информация по реда на чл. 9, ал. 6 и на чл. 9а и 9б, която не е класифицирана съгласно Закона за защита на класифицираната информация, може да се извършва и по реда на ал. 1 и 2.

Чл. 10

(1) Компетентните органи, получили информация във връзка с прилагането на този закон, запазват анонимността на лицата, които са я предоставили.

(2) Информацията, събирана по реда на този закон, се използва само за целите на закона или за противодействие на престъпността.

Чл. 11

(1) В случаите по чл. 9, ал. 1, 3 и 6 министърът на вътрешните работи или председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, или оправомощени от тях длъжностни лица могат да издадат писмена заповед за спиране на определена операция или сделка за срок до 5 работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, с цел извършване на анализ, потвърждаване на съмнението и разкриване на резултатите от извършения анализ на компетентните органи. След извършване на анализа дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ незабавно уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката, като предоставя необходимата информация при запазване анонимността на лицето, извършило уведомяването по чл. 9, ал. 1, 3 и 6. Когато до изтичането на този срок не бъде наложен запор или възбрана, лицето по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари може да извърши операцията или сделката.

(2) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за блокиране на парични средства, активи или друго имущество на лице, за което има данни, че се приготвя да извърши терористичен акт, министърът на вътрешните работи или председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” или оправомощените от тях длъжностни лица могат с писмена заповед да разпоредят блокиране на парични средства, активи или друго имущество за срок до 45 работни дни считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомяват прокуратурата и й предоставят цялата необходима информация.

(3) Заповедите по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред Върховния административен съд. Върховният административен съд се произнася по жалбата в срок до 24 часа от постъпването й. Обжалването не спира изпълнението.

(4) Лицата, задължени да изпълнят заповедите по ал. 1 и2, се считат за уведомени от датата на получаване на препис от тях.

(5) Препис от заповедта по ал. 2 и решението на съда по ал. 3, когато се блокира недвижим имот, се изпраща на съответната служба по вписванията.

Чл. 11а

(1) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ използва получената при условията и по реда на този закон информация за извършване на стратегически анализи по чл. 84 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

(2) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да използва информацията, получена по чл. 76, 77 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и за целите на противодействието на финансирането на тероризма.

Чл. 12

(1) Мерките по чл. 3, ал. 1 се преустановяват в двудневен срок от:

1. публикуването на информацията по чл. 5а, ал. 1, т. 2 и 5 за заличаване на лице от резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;

2. обнародването в „Държавен вестник“ на решението на Министерския съвет, с което физическите или юридическите лица, групите и организациите са заличени от списъка по чл. 4б, т. 3.

(2) В случаите, когато спрямо лицата по чл. 4б, т. 2 са наложени и санкции за тероризъм или финансирането му с регламент на Съвета на Европейския съюз, мерките по чл. 3, ал. 1 се преустановяват по реда на регламента.

(3) В случаите, когато спрямо лицата по чл. 4б, т. 5 са наложени и санкции за разпространение на оръжия за масово унищожение или финансирането му с регламент на Съвета на Европейския съюз, мерките по чл. 3, ал. 1 се преустановяват по реда на регламента.

Чл. 13

Министърът на вътрешните работи, както и председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” обменят информация за целите на предотвратяването и разкриването на действия на физически и юридически лица, насочени към финансиране на тероризма или финансиране на разпространение на оръжия за масово унищожение, с компетентните органи на други държави и на международни организации.

Чл. 14

(1) Държавна агенция „Национална сигурност“ по своя инициатива и при запитване обменя информация по този закон със съответните международни органи, с органите на Европейския съюз и с органи на други държави въз основа на международни договори и/или при условията на взаимност.

(2) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ по своя инициатива и при запитване обменя информация за съмнение за финансиране на тероризъм при условията и по реда на глава шеста, раздел ІІ на Закона за мерките срещу изпирането на пари. В тези случаи дирекцията упражнява правомощията си по чл. 74 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Чл. 14а

(1) Контролът по изпълнението на задълженията по този закон от лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се упражнява от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ по реда на глава девета от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

(2) Контрол за изпълнението на задълженията по този закон от лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се упражнява по реда на глава девета от Закона за мерките срещу изпирането на пари и съответно от:

1. Българската народна банка – по отношение на:

2. Комисията за финансов надзор и нейните органи – по отношение на лицата по чл. 4, т. 5, 8 – 11 и 19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари с изключение на банките – инвестиционни посредници по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти и на доставчиците на услуги за криптоактиви, които са кредитни институции;

3. Националната агенция за приходите – по отношение на лицата по чл. 4, т. 21 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;

4. Комисията за регулиране на съобщенията – по отношение на лицата по чл. 4, т. 7 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

(3) Проверки по изпълнението на изискванията на този закон от поднадзорните лица се извършват и от органите за надзор по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари извън тези по ал. 2. При констатиране на нарушение органите за надзор по изречение първо незабавно уведомяват дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, като изпращат извлечение от констативния акт в съответната част и информация за предприетите мерки.

Чл. 14б

Контролът по изпълнението на задълженията по този закон от лицата, които не попадат в кръга на чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, се упражнява от министъра на вътрешните работи.

Чл. 15 Административнонаказателни разпоредби

(1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на чл. 3, ал. 2, чл. 6, ал. 1 – 5, чл. 7, ал. 1 чл. 8, ал. 1,, чл. 9, ал. 1 – 5, 10 и 13 – 15 и чл. 11, ал. 1 и 2, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със:

1. глоба от 2000 до 15 000 лв., когато нарушителят е физическо лице;

2. имуществена санкция от 20 000 до 75 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;

3. имуществена санкция от 30 000 до 150 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 – 6, 8 – 11 и 19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е:

1. по ал. 1, т. 1 – глоба от 5000 до 30 000 лв.;

2. по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 40 000 до 150 000 лв.;

3. по ал. 1, т. 3 – имуществена санкция от 50 000 до 300 000 лв.

(3) За тежки или системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:

1. по ал. 1, т. 1 – глоба от 5000 до 3 000 000 лв.;

2. по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 50 000 до 3 000 000 лв. или до двойния размер на облагата от нарушението, ако същата може да бъде установена;

3. по ал. 1, т. 3 – имуществена санкция от 100 000 до 15 000 000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисиони и/или такси.

(4) Лице, което управлява и представлява лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, което извърши или допусне, или участва в извършване на нарушение по ал. 1, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 5000 до 40 000 лв.

(5) За тежки или системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:

1. глоба от 5000 до 3 000 000 лв. – когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 7 и 12 – 37 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 7 и 12 – 37 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по ал. 1;

2. глоба от 10 000 до 15 000 000 лв., когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 1 – 6, 8 – 11 и 19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 1 – 6, 8 – 11 и 19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по ал. 1.

(6) В случаите на нарушения, извършени от лице, което е гражданско дружество по смисъла на Закона за задълженията и договорите, адвокатско съдружие по смисъла на Закона за адвокатурата или друго неперсонифицирано правно образувание, глобите и имуществените санкции по ал. 1, 2 и 3 се налагат на управляващите съдружници и на лицата, които управляват и представляват лицето.

(7) Лице по ал. 4, на което е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление по ал. 5, не може да заема висша ръководна длъжност при лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за срок една година.

(8)

(9)

(10)

(11) Алинеи 1 – 7 се прилагат и за извършени или допуснати нарушения на чл. 2 и 5 от Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан, чл. 3 и 8 от Регламент (ЕС) 753/2011 на Съвета от 1 август 2011 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, групи, предприятия и образувания, с оглед на положението в Афганистан (ОВ, L 199/1 от 2 август 2011 г.), чл. 2 и 4 от Регламент (ЕО) 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 г. относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, чл. 34 и 50 от Регламент (ЕС) 2017/1509 на Съвета от 30 август 2017 г. за ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република и за отмяна на Регламент (ЕО) № 329/2007 (ОВ, L 224/1 от 31 август 2017 г.), чл. 2 и 10 от Регламент (ЕС) 2016/1686 на Съвета от 20 септември 2016 г. за налагане на допълнителни ограничителни мерки, насочени срещу ИДИЛ (Даиш) и Ал-Кайда и физически и юридически лица, образувания или органи, свързани с тях (ОВ, L 255/1 от 21 септември 2016 г.), чл. 2 и 8 от Регламент (ЕС) 2024/386 на Съвета от 19 януари 2024 г. за установяване на ограничителни мерки срещу лицата, които подкрепят, улесняват или създават възможност за насилствени действия от страна на Хамас и Ислямски джихад в Палестина (ОВ, L 386 от 19 януари 2024 г.), и чл. 23, 23а, 29 и чл. 40 от Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 г. относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ, L 88/1 от 24 март 2012 г.).

Чл. 16

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“ или от определените длъжностни лица на Българската народна банка, от определените от органите на Комисията за финансов надзор длъжностни лица или от оправомощените от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията служители. Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, органа за надзор, от неговия ръководител или от оправомощени от тях длъжностни лица, а в случаите от компетентността на Комисията за регулиране на съобщенията – от председателя на комисията или изрично оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 17

При определяне на вида и размера на глобите и имуществените санкции административнонаказващият орган отчита всички обстоятелства, които са от значение, включително приложимите обстоятелства по чл. 123а, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, при условията и по реда на чл. 123а, ал. 3 от същия закон.

(2) За нарушения на този закон не се прилага чл. 28, ал. 1 – 6 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 18

В случаите по чл. 15, ал. 2 и 3, когато нарушението е извършено от лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, по предложение на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или на министъра на вътрешните работи, или по своя инициатива органът, който е компетентен да отнеме разрешението или лиценза, съответно да заличи регистрацията за извършване на дейност на лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, може да ограничи, спре или да отнеме лиценза, съответно да спре, прекрати или заличи регистрацията, или да отнеме издаденото разрешение или удостоверение за извършване на отделни сделки или действия на лицето, при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс и съответния закон.

Чл. 19

При установени нарушения на този закон, извършени от лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да разпореди на лицето да преустанови нарушението и да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняването му, като определи срок за предприемането им.

Чл. 20

(1) Държавна агенция „Национална сигурност“, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Националната агенция за приходите и Комисията за регулиране на съобщенията публикуват своевременно на официалните си интернет страници информация за влезлите в сила актове за прилагане на предвидените в този закон принудителни административни мерки и наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на този закон. В публикациите се съдържа информация за нарушителя, вида и естеството на нарушението и вида на наложената мярка или наказание и неговия размер. На публикуване подлежи и информация за съдебните актове, с които са отменени влезли в сила наказателни постановления след възобновяване на административнонаказателното производство по чл. 70 от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Публикуването по ал. 1 се извършва при условията и по реда на чл. 122 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

(3) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ или съответният орган за надзор по ал. 1 информира Европейския банков орган за всички наложени на лица по чл. 4, т. 1 – 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари административни наказания за нарушения на този закон във връзка с финансирането на тероризма, както и за всички приложени спрямо тези лица принудителни административни мерки по този закон, включително за всяко обжалване по тях и резултатите от него.

Чл. 21

Актовете по чл. 18 и 19 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Финансови услуги“ са: извършване на дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за кредитните институции; застрахователни, презастрахователни или свързани със застраховането услуги; публично предлагане на ценни книжа и търговия с ценни книжа; всички форми на управление на парични средства или имущества по занятие; всички форми на управление на колективни инвестиции, управление на осигурителни дружества и фондове; предоставяне и разпространение на финансова информация, обработка на финансови данни и съответния софтуер, произтичащи от доставчици на други финансови услуги, както и консултантски, посреднически, счетоводни и други спомагателни дейности, свързани с описаните по-горе финансови услуги.

2. „Финансови средства и други активи или икономически ресурси“ са: имущество от всякакъв вид, независимо материално или нематериално, движимо или недвижимо, придобито по всякакъв начин, както и юридически документи или инструменти под всякаква форма, в това число електронни или дигитални, удостоверяващи право на собственост или други права върху него, включително, но не само, банкови кредити, пътнически чекове, банкови чекове, парични преводи, дялове, ценни книжа, облигации, менителници, акредитиви.

3. „Финансиране на тероризъм“ е прякото или косвеното, незаконното и умишленото предоставяне и/или събиране на финансови средства и други активи или икономически ресурси, и/или предоставяне на финансови услуги с намерение те да бъдат използвани или със съзнанието, че ще бъдат използвани изцяло или частично за извършване на тероризъм, финансиране на тероризъм, набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, излизане или влизане през границата на страната, както и незаконно пребиваване в нея с цел участие в тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, кражба с цел набавяне на средства за извършване на тероризъм, подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.

4.

5. „Системно нарушение“ е налице, когато са извършени 5 или повече административни нарушения на този закон от същия вид в рамките на една година.

§ 1а

(отменен)

„Финансиране на тероризъм“ по смисъла на този закон е прякото или косвеното, незаконното и умишленото предоставяне и/или събиране на парични средства, финансови активи или друго имущество и/или предоставяне на финансови услуги с намерение те да бъдат използвани или със съзнанието, че ще бъдат използвани, изцяло или частично, за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.

Този закон въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.).

§ 1а

§ 1б

(отменен)

„Контрол върху финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси“ по смисъла на този закон включва контрола върху юридически лица по смисъла на специалните закони, уреждащи съответния вид дейност, както и случаите, в които лице, включено в списъка по чл. 5 от този закон, се явява действителен собственик на клиент – юридическо лице по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

§ 1в

Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.).

§ 2

Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари в срок четири месеца от влизането в сила на този закон допълват вътрешните си правила по чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари с критерии за разпознаване на съмнителни операции или сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризма, и ги изпращат на директора на Агенция „Бюро за финансово разузнаване" за утвърждаване.

§ 3

В §21 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. (обн., ДВ, бр. 120 от 2002 г.; попр., бр. 2 от 2003 г.) ал.1 и 2 се отменят.

§ 4

Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи.