Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари

Чл. 1

(1) Идентифицирането на клиенти се извършва чрез установяване на необходимите и допустими от закона данни за пълно индивидуализиране на лицата при извършване на операции и сделки.

(2) Критериите за разпознаване на съмнителни операции, сделки или клиенти се установяват във вътрешните правила на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) съобразно особеностите на тяхната дейност, за което Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ оказва методическа помощ.

Чл. 2

(1) Идентифицирането на юридическите лица се извършва чрез представяне на официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние.

(2) При идентифицирането на юридическите лица се установяват данни за наименованието, правно-организационната форма, седалището, адреса на управление, предмета на дейност или целта, срока на съществуване, органите на управление и представителство, вида и състава на колективния орган на управление.

(3) Когато в официалното извлечение от съответния регистър не се съдържат данните по ал. 2, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на други официални удостоверителни документи за тези данни.

(4) Лицата, които притежават единен идентификационен код (код по БУЛСТАТ), представят копие от регистрационното удостоверение за кода по БУЛСТАТ или от картата за идентификация по чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията му с други регистри и информационни системи, приета с Постановление № 201 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 83 от 2000 г.).

(5) В случаите на извършване на операция или сделка в полза на трето лице без упълномощаване или чрез трето лице – приносител на документи за извършване на операцията или сделката, при идентифицирането се установяват трите имена, ЕГН и връзката на лицето, непосредствено извършващо сделката, със съответното физическо или юридическо лице.

Чл. 3

(1) Идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и регистриране на вида, номера и издателя на документа, както и на името, адреса на лицето и единния му граждански номер, ако има такъв.

(2) Физическите лица – еднолични търговци, представят и документите по чл. 2.

Чл. 4

(1) При промяна на обстоятелствата по време на осъществяване на операцията или сделката юридическите лица или физическите лица – еднолични търговци, представят на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП официално извлечение от съответния регистър в 7-дневен срок от вписването на промяната в регистъра.

(2) При промяна на обстоятелствата по време на осъществяване на операцията или сделката другите физически лица уведомяват лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП и представят съответните удостоверителни документи в 7-дневен срок от настъпването на промяната.

Чл. 4а

При идентифицирането на клиенти – юридически или физически лица, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП могат да се позовават на информацията за всички подлежащи на вписване обстоятелства, с която разполагат, макар вписването още да не е извършено.

Чл. 5

(1) Обстоятелствата по чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗМИП относно собствеността на имуществото, подлежащо на трансфер, се удостоверяват с официален документ за собственост, а при необходимост – и с други доказателства.

(2) Обстоятелствата по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП относно произхода на паричните средства или ценности – предмет на операциите или сделките, се удостоверяват с декларация от клиента, а при необходимост – и с други документи.

(3) В случаите по ал. 2 и 3 лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП могат да изискат от клиента да представи удостоверение от териториалната данъчна дирекция, че няма данъчни и други задължения към държавата към датата на подаване на заявлението.

Чл. 5а

(1) Декларацията по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП се подава пред лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП или пред определен от него служител преди извършването на операцията или сделката.

(2) Декларацията съдържа реквизитите съгласно приложение № 1.

(3) Декларацията може да бъде включена като част от друг документ, изходящ от декларатора, но трябва да съдържа всички реквизити по приложение № 1 и да не предизвиква съмнение относно лицето, което я подава, и съдържанието й.

(4) Банките и банките със седалище в чужбина, получили разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществяват дейност в страната чрез клон, могат чрез лицата, които ги управляват и представляват, да освобождават свои клиенти от задължението за подаване на декларация по чл. 4, ал. 7 ЗМИП при наличието едновременно на следните условия при всяка отделна операция:

1. клиентът да е декларирал еднократно произхода на средствата, с които оперира и ще оперира;

2. клиентът да е познат на съответната банка по силата на установени трайни търговски отношения или да е получил съответни референции от друга банка, с която съответната банка поддържа отношения;

3. извършваните операции да позволяват да бъде проследяван произходът на средствата, с които се оперира, или съответната банка да разполага с други достоверни данни относно произхода на тези средства.

(5) При извършване на операция или сделка със средства с произход, различен от декларирания, както и при съмнение за произхода на средствата лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП изисква, а клиентът подава декларация по чл. 4, ал. 7 ЗМИП.

(6) Съответната банка по ал. 4 изпраща на Агенцията за финансово разузнаване копие от акта, който поражда действие след одобряването му от Агенцията за финансово разузнаване. Одобрението се смята за дадено, ако Агенцията за финансово разузнаване не е възразила с оглед на налична информация по ЗМИП или ЗМфТ в срок до 5 работни дни от уведомяването й.

(7) При промяна в обстоятелствата за клиента, освободен от задължение за деклариране, директорът на Агенцията за финансово разузнаване може да даде задължително указание на съответната банка да отмени акта си.

(8) Банката отменя акта си по ал. 4 по своя инициатива, когато условията за издаването му са отпаднали или прецени, че отмяната му е целесъобразна с оглед постигане целите на ЗМИП.

(9) Службата по чл. 6, ал. 5 ЗМИП при съответната банка изпълнява задълженията си по закона и по отношение на операциите и сделките на клиентите на банката, които са освободени от задължението за подаване на декларация по ал. 4.

Чл. 5б

При съмнение, че лицето, извършващо операция или сделка, не действа от свое име или за своя сметка, лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП изискват от него да декларира по реда на чл. 5а, ал. 1—3 в чия полза извършва операцията или сделката.

Чл. 6

(1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП са длъжни да предприемат мерки за обучаване на персонала и на специализираните служби във връзка с дейността им по предотвратяване и разкриване на изпирането на пари.

(2) При осъществяване на програмите за обучение по ал. 1 Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ при поискване оказва на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП методическа помощ, като предоставя практически помагала, анализи, прогнози и други.

Чл. 7

(1) Събирането на информация при съмнение за изпиране на пари се извършва при условията и по реда на ЗМИП, този правилник и вътрешните правила на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП.

(2) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП са длъжни да завеждат в специален дневник всички случаи, при които е възникнало съмнение за изпиране на пари. Дневникът е прошнурован, прономерован и заверен с подписа и печата на съответния ръководител.

(3) Министърът на финансите и директорът на Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ могат да дават задължителни указания на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП относно условията и реда за събиране на информация.

Чл. 8

(1) По искане на Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП събират съобразно указанията ѝ допълнителна информация относно операции, сделки и клиенти, включително при свързани операции по чл. 4, ал. 2 ЗМИП.

(2) Искането за събиране на допълнителна информация се прави в писмена форма. В неотложни случаи искането може да бъде направено и в устна форма с последващо писмено потвърждение.

(3) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП са длъжни да съберат поисканата им допълнителна информация.

Чл. 9

В случаите без съмнение за изпиране на пари събраната информация се съхранява в срока по чл. 8 ЗМИП по общия ред, установен за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП.

Чл. 10

(1) При възникване на съмнение за изпиране на пари събраната информация се завежда в дневника по чл. 7, ал. 2, като се открива дело за всеки отделен случай или клиент, в което по реда на постъпването се класират всички документи.

(2) Събраната по ал. 1 информация се предоставя на Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ в служебно заверени копия по реда на завеждането в дневника по чл. 7, ал. 2.

(3) Предоставянето на събраната по ал. 1 информация на Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ се извършва в срок до 24 часа считано от завеждането ѝ в дневника.

(4) Министърът на финансите и директорът на Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ могат да определят допълнителни изисквания за съхраняването на информацията по ал. 1 съобразно особеностите на дейността на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП.

Чл. 11

Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП са длъжни да осигурят условия за съхраняване на информацията по чл. 10 по начин, недопускащ използването ѝ за цели, различни от тези на ЗМИП.

Чл. 12

Бюрото за финансово разузнаване (БФР) е специализирано звено на Министерството на финансите за съхраняване, проучване, анализиране и разкриване на информацията, получена от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП.

Чл. 13

(1) При установяване или при съмнение за изпиране на пари лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП уведомяват незабавно БФР преди извършването на операцията или сделката. Уведомяването се извършва в писмена форма по образец, утвърден от министъра на финансите или от от директора на БФР.

(2) Към образеца по ал. 1 се прилагат служебно заверени копия на всички събрани документи за операцията или сделката и за идентифицирането на клиентите.

(3) В неотложни случаи уведомяването може да се извърши в устна форма с последващо писмено потвърждение в срок до 24 часа, оформено по реда на ал. 1 и 2.

Чл. 14

(1) За проучване и разкриване на получената информация Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ може да извършва проверки на място на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП – самостоятелно или съвместно с органите, на които със специален закон е възложено упражняването на контрол върху тези лица.

(2) При извършване на проверките по ал. 1 Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ има право:

1. на свободен достъп до служебните помещения на проверяваните лица;

2. да изисква документи, сведения и писмени обяснения за обстоятелства, свързани с предмета на проверката;

3. да използва помощта на вещи лица или други експерти по чл. 10, ал. 3 ЗМИП;

4. да извършва насрещни проверки при клиенти на проверяваните лица.

(3) В заповедта за извършване на проверка по ал. 1 се посочват целите, срокът и мястото на проверката, проверяваното лице, както и името и длъжността на проверяващите лица.

Чл. 15

(отменен)

Едновременно с писменото нареждане на министъра на финансите по чл. 12 ЗМИП за спиране на операцията или сделката БФР уведомява органите на съдебната власт за предприемане на действия по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 16

(1) Поисканата от БФР допълнителна информация по чл. 8 се предоставя в писмена форма в срокове и по ред, определени от агенцията за всеки отделен случай.

(2) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП са длъжни да предоставят поисканата им допълнителна информация.

Чл. 16а

(1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП предоставят информацията по чл. 11а ЗМИП на Агенцията за финансово разузнаване на месечна база до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася информацията, на хартиен или магнитен носител или по електронен път по образец съгласно приложение № 2.

(2) Българската народна банка, банките и банките със седалище в чужбина, получили разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществяват дейност в страната чрез клон, предоставят информацията по чл. 11а ЗМИП на Агенцията за финансово разузнаване на месечна база по реда и в срока по ал. 1 по образец, утвърден със съвместна инструкция на управителя на Българската народна банка и министъра на финансите.

(3) Предоставянето на информацията по чл. 11а ЗМИП по електронен път може да стане след изграждането на защитена електронна връзка между съответното лице по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП и Агенцията за финансово разузнаване.

Чл. 17

С вътрешните правила се установяват:

1. ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти;

2. условията и редът за събиране, анализиране, съхраняване и разкриване на информация за операции или сделки и за работата на специализираните служби и съответните служители съобразно особеностите на дейността на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП;

3. редът за обучаване на персонала и използването на техническите средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари;

4. други изисквания съобразно особеностите на дейността на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП.

Чл. 18

(1) Вътрешните правила се утвърждават от директора на Агенция „Бюро за финансово разузнаване“.

(2) Когато представените вътрешни правила не съответстват на ЗМИП или на този правилник, не са приети от компетентните органи на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП или предвидените в тях мерки не са достатъчни за постигане целите на закона, директорът на Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ връща представените вътрешни правила и дава задължителни указания на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП за отстраняване на установените несъответствия.

(3) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП са длъжни в едномесечен срок от получаването на указанията да отстранят несъответствията и да представят повторно вътрешните си правила на директора на Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ за утвърждаване.

Чл. 19

Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП са длъжни в 7-дневен срок от регистрацията им или от започването на дейността, когато не подлежат на регистрация, да заявят в БФР писмено адрес за контакти.

Чл. 19а

Специализираната служба по чл. 6, ал. 5 ЗМИП се ръководи от служител на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП, заемащ ръководна длъжност.

Чл. 20

Органите, на които със специален закон е възложено да упражняват контрол върху лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП, съдействат на тези лица и на БФР при изработването на ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти, както и на мерки за предотвратяване и разкриване на изпирането на пари в съответните области.

Чл. 21

(1) Агенция „Бюро за финансово разузнаване“ чрез органите на съдебната власт и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция уведомява заинтересуваните органи в чужбина за получените данни относно първоначалните престъпления и свързаните с тях престъпления по изпиране на пари, за които българският Наказателен кодекс не се прилага.

(2) Уведомяването по ал. 1 може да се извършва и от органите на съдебната власт и от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. В тези случаи те изпращат копие от документите по уведомяването на БФР.

Чл. 22

(отменен)

(1) Актовете за установяване на нарушенията по глава пета от ЗМИП се съставят от определени от министъра на финансите длъжностни лица от контролните органи на Министерството на финансите.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите.

§ 1

В срок от 2 месеца след влизането в сила на правилника заварените лица по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП са длъжни да заявят в БФР адрес за контакти.

§ 2

До утвърждаването на образците по чл. 13, ал. 1 лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП подават информацията до БФР писмено в свободна форма.

§ 3

Министърът на финансите дава указания по прилагането на правилника.

§ 4

Правилникът се приема на основание § 6 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМИП.

Приложение 1

Приложение № 1 към чл. 5а, ал. 2 ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП

Приложение 2

Приложение № 2 към чл. 16а, ал. 1 Виж приложенията в PDF-а на броя