Акт № 4833 от 27.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4833

Хасково, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV тричленен състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВА БАЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 20267260700743 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Ф. **“ ЕООД, [населено място], против Решение № 42 от 20.04.2026г., постановено по а.н.д. № 140/2025г. на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение на Районен съд – Димитровград е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Според касационния жалбоподател проверката в игралната зала, стопанисвана от дружеството, била извършена от служители на МВР, които нямали правомощия да влизат в обекти, в които се осъществява организирането и провеждането на хазартни игри и съответно да извършват проверки по реда на Закона за хазарта. Поради това нямало как констатациите от докладната записка да се вписват в съставения протокол от извършена проверка. На следващо място се твърди, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) бил съставен при неспазване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Не били налице и условията за съставяне на АУАН в хипотезата на чл. 40, ал. 2 или ал. 3 от ЗАНН. Освен това, наказателното постановление (НП) било вътрешно противоречиво, което водело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като последното не било наясно за какво деяние е образувано и водено административнонаказателното производство и какви са обстоятелствата, при които се ангажира административнонаказателната му отговорност. Неправилно районният съд възприел изводите на административнонаказващият орган (АНО), че деянието било извършено за първи път, въпреки, че имало предходно издадено НП за същото нарушение, което не било влязло в сила. Това било посочено от АНО като отегчаващо обстоятелство, а в същото време санкцията била определена в минимален размер. Предвид изложеното, налице било противоречие между мотиви, обстоятелства, взети предвид при определяне на наказанието и самото наказание. Поради това не било спазено изискването на чл. 57 от ЗАНН и НП подлежало на отмяна като незаконосъобразно. На следващо място се сочи, че в хода на съдебното производство се установило още едно важно обстоятелство, което не било взето предвид от АНО, а впоследствие и от съда – при разпита на свидетелите – служители в МВР, станало ясно, че крупието, което било на смяна в игралната зала, заявило, че имало технически проблем със системата, поради което не можело да се извършват справки за регистрираните лица. Това обстоятелство било от съществено значение за преценка приложението на чл. 28 от ЗАНН, но не било взето предвид и не било отчетено от АНО, а това водело до противоречие на НП с материалния закон. Касационният жалбоподател се позовава на Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. по т. н. д. №1/2005 на ОСНК на ВКС, като поддържа, че съдът следвало да осъществи контрол по законосъобразност относно преценката на наказващия орган по чл. 28 от ЗАНН. При наличие на предпоставките за приложение на тази разпоредба, неприлагането на същата съставлявало основание за отмяна на НП. В подкрепа на изложеното се сочи и съдебна практика.

По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП. Претендира се присъждане на направените разноски.

Ответникът – на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение, във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил НП № 813770-/14.02.2025г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, с което на „Ф. **“ ЕООД, за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от Закон за хазарта, във връзка с чл. 10г, ал. 1 от Закон за хазарта и на основание чл. 110, ал. 1 от Закон за хазарта, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева(2556.46 евро) и е осъдил дружеството да заплати на НАП сума в размер на 66.47 евро за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че във връзка с получен сигнал на 15.08.2024г., около 01.50 ч. в РУ – Димитровград, за лице с наложена забрана за хазарт, което било допуснато и играело в игрална зала – казино „Ф.“, намиращо се в [населено място], [улица], на място били изпратени полицейските служители на РУ – Д. Д. К. и Р. Р.. При проверката полицейските служители установили лицето Г. К. К., който бил на игрална машина и играел. Попитали крупието дали това лице е проверено в регистъра на НАП за забрана, но крупието отговорило, че има проблем със системата. Крупието било помолено в присъствието на полицейските служители да извърши проверка по ЕГН на лицето, като се оказало, че лицето има забрана и на екрана се визуализирал червен хикс, което означавало, че лицето няма право да влиза. В този момент Г. К. спечелил голяма печалба – над 2000 лева, която му била изплатена в присъствието на полицейските служители. Клиентите от казиното били изведени, съответно били събрани личните карти и на другите лица, играещи в залата. И другите лица споделили, че имат забрана, но са допуснати, като посочили конкретните залози. Снети били писмени обяснения и била изготвена докладна. При проверката пристигнал и управителят на игралната зала. С писмо от 22.08.2024г., на основание чл. 66, ал. 2 от ЗМВР, във връзка с Инструкция №39/12.12.2011г. за взаимодействие между МВР и НАП, преписката била изпратена от Началник РУ до Директора на ТД на НАП – Пловдив. На база получените документи, от служители на ЦУ на НАП ГД „ФК“ отдел „ОД“ Пловдив била извършена проверка в коментирания обект – игрална зала, стопанисвана от „Ф. **“ ЕООД, като при проверката не били констатирани нарушения. На основание чл. 50, ал. 4 от ДОПК, с ПИП от 02.10.2024г. били приобщени документите, получени от РУ – Димитровград, като били анализирани предоставените доказателства от МВР и било установено, че лицето Г. К. К. било регистрирано в регистъра по чл. 10г от Закон за хазарта от 25.03.2024г., а лицето З. Т. Г. било вписано в регистъра, считано от 09.09.2023г., като към 15.08.2024г. вписването все още било налице. На 12.11.2024г. бил съставен АУАН № от 12.11.2024 г., в който било отразено, че на 15.08.2024г. при проверка от страна на служители на РУ на МВР – Димитровград, извършена в игралната зала, било установено, че организаторът на хазартни игри – „Ф. **“ ЕООД, допуснал в игралната зала присъствието на лицето З. Т. Г. с [ЕГН], без да била направена проверка за установяване на забрана за посещение на игрални зали. Лицето било вписано в регистъра по чл. 10г от Закон за хазарта, като това вписване не било заличено към дата 15.08.2024г., когато била извършена проверката.

С оглед така установените факти, съдът е приел, че НП е законосъобразно. Посочил е, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Съдът не е споделил възраженията на жалбоподателя за нарушение на чл. 40 от ЗАНН, като е посочил, че в случая АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от дружеството лице, в присъствието на свидетел, посочен е и служителят на МВР, извършил проверката на място. Относно оплакването, че органите на МВР не били компетентни да извършват проверки по спазване на Закон за хазарта в игрални зали/казина, съдът е посочил, че в случая полицейските органи са установили присъствието на конкретно посочени лица в игралната зала, съответно са снели самоличността им и обяснения, но по същество не са установили нарушение по Закон за хазарта със съставяне на АУАН, а докладната е изпратена по компетентност на органите на НАП. След постъпване на докладната са предприети съответните действия от компетентните органи по приходите и са били извършени проверки в регистъра на уязвимите лица по Закона за хазарта. В случая категорично било установено, че на 15.08.2024г. в игралната зала за хазартни игри било допуснато присъствието на лицето З. Т. Г., което лице било вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закон за хазарта на 05.09.2023г. (съдът е отчел допуснатата неточност относно датата на вписване, посочена в АУАН и в НП, като е приел, че това не представлява съществено нарушение, доколкото е важно да е налице вписване към датата на присъствието на лицето в игралната зала), като към 15.08.2024г. това вписване не било заличено. Предвид изложеното, доколкото безспорно било констатирано нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от Закона за хазарта, във връзка с чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта, правилно била ангажирана отговорността на дружеството, като на основание чл. 110, ал. 1 от Закона за хазарта, била наложена имуществена санкция в размер от 5000.00 лева. В решението е обсъдено, че от АНО е визирано като отегчаващо обстоятелство издадено НП от 17.09.2024г. за констатирано нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от Закона за хазарта, извършено на 23.05.2024г., но реално същото не било отчетено като такова, доколкото санкцията била определена в нейния минимум. Отбелязано е също, че това НП към момента на издаване на атакуваното НП не било връчено на дружеството. Съдът не е споделил изложените от жалбоподателя съображения, че АНО не изследвал дали към момента на пристигане на лицата в игралната зала била налице техническа възможност за достъпване на регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта. Посочил е, че това обстоятелство – за затруднение/невъзможност за достъп до регистъра, не се доказвало, дори напротив - пред полицейските служители крупието достъпило този регистър. Въз основа на тези обстоятелство съдът е направил извод, че дори да е имало техническо затруднение, то лицето следвало да не се допуска до извършването на справка. Съдът е изложил подробни съображения, въз основа на които е приел, че случаят не е маловажен.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Решението е постановено в рамките на правораздавателната компетентност на съда и по надлежно образувано производство, при наличие на процесуалните предпоставки за разглеждане на жалбата срещу наказателното постановление. Жалбата пред районния съд е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Настоящата инстанция намира, че районният съд е достигнал до правилен краен извод за законосъобразност на наказателното постановление, като установената по делото фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства.

По делото безспорно е установено, че на 15.08.2024 г., в игрална зала в [населено място], [улица], стопанисвана от „Ф. **“ ЕООД, като организатор на хазартни игри в игрални зали, дружеството е допуснало присъствието в игралната зала на З. Т. Г., вписан в регистъра по чл. 10г, ал. 1, във връзка с чл. 10в, ал. 3 от Закон за хазарта.

Така посочените обстоятелства се подкрепят от писмените доказателства по административнонаказателната преписка, както и от гласните доказателства, като в преписката се съдържат и доказателства относно идентификацията на лицето и относно извършената справка в регистъра. При така установените факти се доказва съставомерно деяние по чл. 45, ал. 2, т. 7 от Закон за хазарта - присъствие в игрална зала на лице, вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закон за хазарта, което организаторът е длъжен да не допуска.