Решение № 2495 от 18.12.2019, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

ХVІ – ти състав , в публично заседание на 10.12.2019 г., в състав :

Административен съдия : Красимир Кипров при секретаря Камелия Александрова с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Красимир Кипров адм.дело

№ 2721 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

:

Производството е по реда на чл.51,ал.3 от Закона за храните /ЗХ/.

Образувано е по жалба на А.М.А.,против заповед № 391а/30.08.2019 г. на директора на ОДБХ-Варна за унищожаване на храни от неживотински произход. С доводи за неправилно установени от адм.орган факти относно характера на проверения обект и предназначението на съхраняваните в него храни от неживотински произход,се твърди издаване на обжалваната заповед при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Н.Н..

Ответникът

– директорът на ОДБХ-Варна,чрез упълномощения юрисконсулт Г.Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й като такава.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Жалбоподателят

А.М.А. е управител на „А.Б.” ЕООД,което извършва търговска дейност в павилион за бърза закуска,находящ се в гр.Варна на ъгъла между бул.”Чаталджа” и ул.”Марин Дринов”. В близост до този обект и на разстояние от около 5-10 м. от него се намира на ул.” Генерал Столетов”

№ 45 гараж,стопанисван от А.М.А.. Въз основа на подаден сигнал е извършена на 6.08.2019 г. проверка в гаража от инспектори при ОДБХ- Варна съвместно с представители на отдел „Икономическа полиция” при ОД на МВР-Варна. Гаражът е отворен в 10.06 ч. в присъствието на Х.И.М. – служител на „А.Б.” ЕООД и работещ в павилиона за бързи закуски,където основно се продават дюнери. Установено е при проверката,че на стелажи и на пода се съхраняват пластмасови кофи с доматено пюре – 5 бр. по 10 кг. ,барбекю сос – 5 кг., подправки 14,70 кг. , добавки – 16,75 кг. , йодирана трапезна сол – 15 кг. и морска сол 11 кг.,за които не са представени документи за произход. В разположени в гаража хладилни съоръжения са открити пилешки разфасовки от бут и филе – 150,5 кг., замразен пилешки дюнер – 87,95 кг., замразена кайма – 18,650 кг. и замразени бланширани картофи – 20,75 кг. При огледа на гаража е установено наличие на паяжини по тавана,силна замърсеност на стените и пода с наличие на кал и доматено пюре по повърхността на пода,поставен под мивката капан за гризачи,пластмасово корито със засъхнала марината по него,скари и съоръжения за термична обработка на храни ,газови бутилки,мръсни пластмасови каси, празни кашони,бои,автомобилни гуми,дрехи и обувки. Установена е липсата на регистрация на гаража като обект по чл.12 от ЗХ. По повод проверката в гаража е образувана в ОДМВР-Варна преписка с рег.№ 365000-33102/2019 г. ,по която инспекторите Д.И.П.и Г.З.И. са снели същият ден /6.08.2019 г./ писмени сведения от лицата Х.И.М., А.М.А. и С.Т.Н.,които по-късно са изпратени и получени в ОДБХ- Варна на 21.08.2019 г. В дадените от Х.И.М. сведения /л.18 и 19 от делото/ същият е обяснил,че гаража представлява склад,който се използва за съхранение на продукти за производство на дюнера,като доставеното от фирма „М.К.” охладено и замразено месо се овкусява именно там от него или от шефа му. В обясненията си / л.20/ А.М.А. е записал,че доставеното на 6.08.2019 г. от „ М.К.” ЕООД охладено месо и заготовка на шиш за дюнер са приети от него,овкусени са и са прибрани в хладилник,находящ се в гараж на ул.” Генерал Столетов” № 45,който се използвал от дружеството „А.Б.” ЕООД като склад. В сведенията /л.21/ дадени от С.Т.Н.– управител на „М.К.” ЕООД,същата е обяснила,че ръководеното от нея дружество произвежда пилешки дюнер,който се доставя подреден на шиш и замразен,като един от нейните клиенти е „А.Б.” ЕООД. В деня на проверката инспекторите от ОДБХ-Варна са съставили : доклад за извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни № 112856, връчен на А.А. на 6.08.2019 г. ; предписание № 00297 за спиране реализацията на храните с неживотински произход ; акт за забрана № 00965 за търговия и пускане на пазара на наличните в гаража месни продукти от животински произход ; разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 1-03045 ; протокол за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход ; констативен протокол № 05310 за предаване на Екарисаж на храните с животински произход. Същият ден от директора на ОДБХ-

Варна е издадена заповед № 388 за спиране експлоатацията на нерегистриран обект – гараж на ул.”Генерал Столетов” № 45,която е връчена на А.М.А. на 7.08.2019 г. От страна на двамата проверяващи инспектори от ОДБХ-Варна е съставена докладна записка с вх.№ КХ-1149/8.08.2019 г. съдържаща предложение за спиране от реализация на хранителните продукти от неживотински произход с общо количество 133,20 кг., съответно от директора на ОДБХ- Варна е издадена такава заповед № 391/8.08.2019 г., която е връчена на А.А. на 16.08.2019 г. От проверяващия гл.инспектор в отдел „КХ” към ОДБХ- Варна д-р Ж.е съставена докладна записка с вх.№ КХ-1149/8.08.2019 г., съдържаща предложение за унищожаване на същите хранителни продукти от неживотински произход. Упълномощения от А. адвокат Н. подава до директора на ОДБХ- Варна молба с вх.№

КХ-1179/20.08.2019 г.,с която е отправено искане за връщане на храните описани в предписание № 00207/6.08.2019 г.,тъй като същите били лична собственост на А. и не били предназначени за разпространение в търговската мрежа. Към молбата е са приложени писмени сведения на А. с дата 19.08.2019 г. ,в които се твърди,че откритите в гаража хранителни продукти били предназначени за лична консумация на предстоящия на 11.08.2019 г. празник Курбан Байрам. Приемайки,че в гаража се извършва нерегламентирана производствена дейност с цел търговия,както и че откритите там храни са негодни за консумация от хора и могат да увредят здравето им, директорът на ОДБХ-Варна издава заповед №

391а/30.08.2019 г.,с която на основание чл.51,ал.2,т.1 във вр. с чл.30,ал.1,т.8 и т.12 от ЗХ разпорежда унищожаването на установените там замразени бланширани картофи – 20,75 кг., доматено пюре – 50 кг., барбекю сос – по 5 кг., подправки 14,70 кг., добавки – 16,75 кг, йодирана трапезна сол – 15 кг. и морска сол 11 кг. ,с общо количество 133,20 кг. Заповедта е връчена на А. М.А. на 13.09.2019 г. , след което той подава до АС- Варна жалба срещу нея,която е приета в ОДБХ- Варна с вх.№ КХ-1308/20.09.2019 г.

При така установените обстоятелства,съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК от адресат на подлежащ на съдебно оспорване адм.акт,за което е налице правен интерес,предвид засягането на правото на собственост на жалбоподателя върху разпоредените за унищожаване хранителни продукти.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна. По делото не е налице спор за местонахождението на процесните храни в стопанисван от жалбоподателя гараж,за нехигиеничните условия в които те са съхранявани,за техния вид и количество,за липсата на документи за произход,както и за това,че въпросния гараж не представлява обект регистриран по реда на чл.12 от ЗХ. Спорът е затова дали храните са предназначени за търговия и дали те са негодни за консумация и опасни за здравето на хората.

Освен,че са подробно описани в обжалваната заповед,съдът намира,че спорните факти са доказани от ответника с доказателствата приложени в адм.преписка и тези представени от него в хода на съдебното производство. След началото на адм.производство и преди издаването на обжалваната заповед , адм.орган е събрал на 21.08.2019 г. в качеството им на писмени доказателства предоставените с писмо УРИ 36500033149/21.08.2019 г. на началник отдел „Икономическа полиция” при ОД МВР- Варна писмени сведения на лицата Х.И.М., А.М.А. и С.Т.Н..

Сведенията са дадени в деня на проверката 6.08.2019 г. и представляват съгласно разпоредбата на чл.41,ал.2 от АПК допустими доказателства. Същите са представени от процесуалния представител на ответника в първото съдебно заседание,като посочените в тях факти напълно се потвърждават от показанията на разпитаната във второто заседание свидетелка К.И.Д.,според която управителя А. по време на проверката е заявил пред нея,че помещението /гаража/ се ползва за обекта /павилиона за продажба на дюнери/. Същото са заявили в писмените си обяснения от 6.08.2019 г. лицата Х.И.М. и А.М.А. ,като така наличното съответствие на техните обяснения с показанията на свидетелката Д. сочи на достоверност на първоначално дадените от тях сведения. Дадените на 19.08.2019 г. в обратния смисъл обяснения на А.А. са лишени от смислени и логични аргументи за посочените в тях различни факти,поради което те не могат да бъдат квалифицирани по друг начин,освен като изява на голословно отричане. Показанията на свид.М., съдът намира за заинтересовани в качеството му на служител на „А.Б.”ЕООД и поради това недостоверни – същият премълчава фактите,за които е дал обяснения на 6.08.2019 г., без да отрича авторството си по отношение на същите.

Установено е по този начин според съда ,използването на процесния гараж едновременно като склад и като помещение за обработка на заготовките от които се приготвят дюнерите,продавани от „А.Б.” ЕООД в павилиона за бързи закуски,находящ се на ъгъла между улиците „Чаталджа” и „Марин Дринов” – всички описани в обжалваната заповед хранителни продукти от неживотински произход са необходими за приготвянето на дюнер и като такива са били съхранявани на склад в гаража,който освен за тази цел е бил използван и за приготвяне на марината за дюнера. Така установената фактическа свързаност между гаража и павилиона за бързи закуски изцяло отговаря на понятието за „търговия” по смисъла на т.60 от ДР на ЗХ – налице е в случая съхранение на храни,предназначени за продажба. По тези съображения,съдът намира за недоказана изложената в жалбата теза,че описаните в оспорената заповед храни били предназначени за лична консумация.

Цитираното в обжалваната заповед правно основание по чл.30,ал.1,т.8 от ЗХ включва правната възможност за унищожаване на храни,които пряко или косвено застрашават здравето на хората. В кореспонденция с това правно основание е посоченото в оспореният адм.акт фактическо такова – извършеното описание,че храните са негодни за консумация от хора и могат да увредят здравето им притежава смисъла,че тези храни пряко застрашават здравето на хората. Отправеното в тази връзка възражение на жалбоподателя за липсата на взета от контролните органи проба от хранителните продукти,съдът намира за неоснователно. Нормата на чл.2,ал.1 от Наредбата за условията и реда за вземане на проби от храни не регламентира обвързана компетентност на контролния орган в случаи като процесния,а предоставя право на оперативна самостоятелност в преценката за вземане на проба – в този смисъл съдът тълкува употребеният в разпоредбата нормативен израз „могат”. Съобразно установените факти за липсата на регистрация на процесния обект по реда на чл.12 от ЗХ ,за лошите хигиенни условия в него и за липсата на документи за произход на процесните храни,съдът намира,че органът е действал законосъобразно в условията на оперативна самостоятелност като е извършил преценка за липсата на необходимост от вземане на проба – посочените факти са достатъчни за констатацията по чл.2,ал.3 от Наредбата,а именно че храните са явно негодни за консумация. Такова заключение адм.орган е дал в своя заповед № 391/8.08.2019 г. за спиране реализацията на храни / същите ,които са предмет и на оспорената заповед/, но след връчването й на жалбоподателя на 16.08.2019 г. ,до издаването на обжалваната заповед на 30.08.2019 г.,същият не е правил писмено възражение по въпроса за годността на храните и не е искал вземането на лабораторна проба от тях. По тези съображения,съдът намира,че ответникът се е справил със съществуващата за него и указана му от съда доказателствена тежест за установяване на изложените в обжалваната заповед факти – според наличните в преписката екарисажни бележки унищожени са само животинските продукти,а както твърди и свидетелката Д.,жалбоподателят не е предоставил данни за унищожаване на неживотинските продукти,които са предмет на обжалваната заповед,поради което вземането на лабораторна проба от тях е било изцяло във властта на жалбоподателя /храните не са отнети/,но данни за тяхното съхранение,запазване и местонахождение не са налице по делото.