Решение № 137 от 21.07.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Свиленград, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200408 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 4/2025 г. от 13.05.2025 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на ЕТ „Емилия 2016 – Асен Асенов” с ЕИК 204210044, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„Княз Борис I” № 80, област Хасково, представлявано от Асен Митков Асенов, за нарушение на чл.

15, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставяне на информация за храните на потребителите (Регламент (ЕС) № 1169/2011), вр.чл. 18 от Закона за храните (ЗХ) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 60 000 лв.

ЕТ-жалбоподател моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен - издаден в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

В съдебната фаза, редовно призован, ЕТ-жалбоподател представител.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

1 не изпраща

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) – Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призован, не се явява. За него се явява Главен юрисконсулт Цвета Черкезова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му, като моли същото да бъде потвърдено. В Писмени бележки процесуалният представител подробно аргументира тезата си за потвърждаване на обжалваното НП. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 19.12.2024 година е извършена проверка от служителите на ОДБХ Хасково и свидетели по настоящото дело – Р. И. С. и С. М. А., двете на длъжност „Главен инспектор” в отдел „Контрол на храните” към ОДБХ Хасково, въз основа на Заповед № 3968 от 19.12.2024 година на Директора на ОДБХ – Хасково във връзка с подаден сигнал, в обект с регистрационен № 262202285 - магазин за хранителни стоки, находящ се в град Свиленград, ул.

„Княз Борис I” № 80, област Хасково, стопанисван от бизнес оператора на х р а н и ЕТ „Емилия 2016 – Асен Асенов” съгласно Удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни № 2285 от 17.11.2016 година. На място в присъствието на представляващия ЕТ Асен Асенов е установено, че в търговската зала на обекта на стелажите и в хладилната витрина се предлагат храни от животински и неживотински произход без задължителната информация за храната, поставена на етикета, да е предоставена на крайния потребител на български език, съответно лютеница, кисели краставички, маслини, солена туршия, макаронени изделия, шоколадови изделия и баклава, и млечни продукти - сирене, кашкавал, масло 2 и лабне. Етикетите са на турски език.

Въз основа на извършената проверка е съставен Констативен протокол № 26-000154 от дата 19.12.2025 година, в които е възпроизведена подробно горната фактическа обстановка. Съдържанието на Протокола е предявено на представляващия ЕТ-нарушител – Асен Асенов и той е положил подпис върху него за удостоверяване на това процесуално действие, както и му е връчен екземпляр от същия. Посоченият Констативен протокол е представен и приет като доказателство по делото.

След направените констатациите, проверяващите указват на представляващия ЕТ да се яви за съставяне на А кт за установяване на административно нарушение (АУАН) на дата 07.01.2025 година между 11.30 часа и 12.00 часа. За целта е връчена нарочна Покана до представляващия ЕТ, получена лично.

В следствие на извършената проверка и предвид констатираното нарушение, при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, на 07.01.2025 година след 12.00 часа, в кръга на службата си свидетелят Р. С., в отсъствие на представляващ ЕТ „Емилия 2016 – Асен Асенов”, съставя АУАН № 4-2025 от същата дата. В Акта са отразени констатациите от проверката като се препраща към съставения Констативен протокол № 26-000154 от дата 19.12.2024 година, който е посочено че е неразделна част от АУАН и правната квалификация на допуснатото нарушение по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, вр.чл. 18 от ЗХ, като същият е подписан от актосъставителя и присъствалия на проверката свидетел – С. А.. Посочено е, че нарушението е повторно, тъй като е извършено в тригодишен срок от влизане в сила на 09.09.2022 година на НП № 34-2022 от 13.07.2022 година. АУАН е предявен и връчен на представляващия ЕТ-жалбоподател на 16.01.2025 година.

Връчването е удостоверено в Разписка, част от самия документ – надлежно датирана и подписана от представляващия ЕТ-нарушител, който не сочи възражения против констатациите в Акта. Действително в едната от Разписките, касаещи връчването на АУАН, е посочено, че е връчен на 16.01.2024 година, но предвид факта, че в другата Разписка е посочено 16.01.2025 година и че АУАН е съставен на 07.01.2025 година, Съдът приема, че АУАН е връчен на 16.01.2025 година, като по отношение на това обстоятелство няма спор между страните в процеса, а и считано от последната 3 дата Жалбата е депозирана в срок.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка и преценявайки събраните доказателства, Директорът на ОДБХ – Хасково издава процесното НП № 4/2025 г. на 13.05.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, вр.чл. 18 от ЗХ и налага на ЕТ-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 60 000 лв., като е посочено че е извършено при условията на системност. АНО препраща към констатациите на Констативния протокол. Обжалваното НП е редовно връчено на ЕТжалбоподател на 14.05.2025 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП) с отбелязване и имената на получателя й, а именно че е получено от А.Асенов – представляващ ЕТ. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че ЕТ-жалбоподател е извършил нарушение по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, вр.чл. 18 от ЗХ като е санкциониран за това, че като бизнес оператор извършва дейност по дистрибуция на храни като н е предоставя на крайните потребители задължителната информация за храните, предлагани на територията на Република България, поставена на етикета, на български език.

В кориците на делото е налична Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на ЕТ-жалбоподател.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП.

Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства в лицето на свидетелите Р. С., С. А. и Р. П. са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз основа на показания на свидетелите Р.

С., С. А. и Р. П., разпитани по делото. Дава им вяра, тъй като са 4 непредубедени, вътрешно непротиворечиви, логични, последователни, взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и кореспондиращи на другите, събрани по делото доказателства. Свидетелите Р. С., С. А. и Р. П. възпроизвеждат пред Съда своите лични възприятия за случилото се в различни негови части и детайли. Не се установява първите двама от посочените свидетели да имат личностно отношение към представители на ЕТ-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тримата свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество – Главни инспектори по официалния контрол съгласно чл. 109 от ЗХ, т.е. служители на ОДБХ, в този смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените и гласните, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на ЕТ-жалбоподател. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства по делото. Ето защо, според Съда показанията и на тримата посочени свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от ЕТ-жалбоподател, с оглед установеният факт, че като бизнес оператор извършва дейност по дистрибуция на храни като не предоставя на крайните потребители задължителната информация за храните, предлагани на територията на Република България, поставена на етикета, на български език.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях 5 факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в „Български пощи” АД, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично представляващият ЕТ-жалбоподател, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН и чл. 137 от ЗХ, Съдът констатира, че процесната Имуществена санкция не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 5 6 8 6 от 04.06.2025 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.