Решение № 211 от 08.05.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Теодора Стамболова

Весислава Иванова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора И. Бл. Симов като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200306 по описа за 2025 година С решение №152/24.12.14 г.,постановено от АС-Велико Търново /ВтАС/ по В.Н.Д.114/23 г., е потвърдена оправдателна присъда №18/11.22 г.,постановена по Н.Д.399/21 г.от ОС-Велико Търново /ВтОС/, с която подсъдимата Ф. С. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.199,ал.1, т.1 вр.чл.198,ал.1 НК. Със същата е отхвърлен предявеният от конституирания граждански ищец М. Е. иск за сумата от 250 000 лв.

Срещу съдебния акт на въззивния съд е постъпил прокурорски протест с оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВтАС за отстраняване на нарушения на материалния закон при постановяване на оправдателна присъда и допуснати съществени процесуални нарушения, отстраними при ново разглеждане на делото от една страна, а от друга, за уважаване на гражданския иск по начина,по който е предявен.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на върховната прокуратура не поддържа протеста.

Подсъдимата, редовно призована, не се явява. Нейният защитник настоява атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Гражданският ищец и частен обвинител М. Е.,редовно призован, не се явява и 1 не заявява становище по протеста. Не релевират такова и неявяващите се редовно призовани негови повереници.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и доводите в него, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в светлината на регламента на чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:

ПО ПОСТАВЕНИТЕ ПРОЦЕСУАЛНИ ВЪПРОСИ:

Несъмнено най-напред касационната инстанция следва да се занимае с оплакванията за допуснати процесуални нарушения. И това е така, тъй като по принцип едва при достигане до извод за изведена процедурно вярна фактология, може да се разсъждава по въпроса за законосъобразно или не приложение на материалното право.

Този съд ще бъде кратък. И няма как да е иначе, извън обстоятелството, че представителят на ВП не поддържа сезиращия настоящата инстанция документ; а защото голяма част от релевираните доводи в същината си очертават оплаквания за необоснованост, която не е касационно основание. Просто казано, представителят на ВтАП оспорва не годността на наличните доказателствени материали и тяхната законосъобразна съдебна преценка, а извеждане на доказателствени, а оттам и фактически заключения, несхождащи се с неговата теза. Точно в такъв смисъл се тълкуват оплакванията за убедителност или не на определени показания, за неправилно даване вяра или не на други и т.н.

Не може да се сподели неколкократно излаганата теза, че анализът на ВтАС е едностранчив и неизчерпателен, че са игнорирани доказателствени материали, че нямало самостоятелен доказателствен въззивен разбор и други изложени общи постановки. Прочитът на атакуваното решение установява точно обратното- освен че второстепенната инстанция е направила всичко възможно да изясни сложилите се събития, давайки ход на допълнително въззивно съдебно следствие пред себе си с разпити на пострадалия М. Е. и възможно най-отдалечения от замесения роднински кръг свидетел В. Й., тя е изложила последователни и ясни съображения защо приема информацията по определени доказателствени източници, в коя част и как същата се съотнася със заявеното от други източници. Не се съзират процедурни или логически неблагополучия в тази връзка, които да наведат на извод за неверен анализ.

Възраженията,които този съд може да открои и да отговори на тях като касационна инстанция са следните:

Първо, според представителя на прокуратурата ВтАС не подходил законосъобразно, като отклонил ангажиране на доказателства относно поведение на подсъдимата, очертаващо престъпно деяние по чл.293 НК. На направено подобно искане съдът е отговорил с надлежни мотиви и не е „забранил“ на държавното обвинение да разследва поставения от него проблем в отделно производство, още повече, че се касае за фактология, следхождаща процесната такава с близо десетилетие.

Самото неуважаване на процесуално искане в третирания аспект не стига, за да се очертае съществено допуснато процесуално нарушение от решаващата инстанция, рефлектиращо върху обстоятелствата, формулирани от предмета на доказване по актуалното производство.

Второ, поначало прокурорът настоява за обезателно точно възприемане на показанията на М. Е., който към момента на престъплението е бил на 13 години. В тази връзка заявява,че съобщеното от момчето още от досъдебното производство /ДП/ съвпада с казаното от родителите му, обстоятелство, неправилно игнорирано от ВтАС 2

/стр.9 от протеста, трети абзац/ от една страна. От друга-признава,че депозираните от родителите показания на ДП е било невъзможно да бъдат присъединени към годната за ценене доказателствена маса поради настъпила тяхна смърт, заради което останали без обсъждане /стр.7 от протеста, трети абзац отдолу нагоре/. Като не забравяме, че винаги се е твърдяло,че коментираните показания осигуряват производни доказателства, доколкото се възпроизвежда преразказ на М., ВКС няма да се спира повече на оценения като незаконосъобразен, предвид разпоредбите на чл.13,ал.2 и чл.105 НПК, прокурорски упрек към ВтАС.

Трето, изтъкнато е възражение, че неправилно въззивната инстанция не е обърнала внимание на приложената на л.26 от т.1 на ДП жалба от М. Е. и неговата майка, отправена до прокуратурата на 16.06.16 г. /два дена след деянието/, в която се моли за предприемане на всички законни действия за осуетяване продължаването на извършване на престъпление-получаване на спечелената от момчето печалба от подсъдимата. За пореден път този съд изпитва учудване относно прокурорски довод, свързан с факти, за които трудно може да се обмисли схващането на държавния обвинител що за годен за ценене доказателствен материал е това, при ясните правила на НПК.

Но дори и да се пренебрегне аргументът за недопустимост на третираното коментиране, то упрекът за липса на действие, ако се е считало,че се осъществява престъпление, е относим към самото държавно обвинение, реагирало едва два месеца по-късно /през август/, след като подсъдимата вече е била получила печалбата, предявявайки процесния талон по съответния ред- на 09.07.16 г., с получено разплащане на 12.07.16 г. Няма нито една дума на признание в прокурорския протест за този недостатък на работата на съответния компетентен орган, нито пък разяснение на какво се дължи това забавяне. За сметка на това се отправя укор към ВтАС, че не е отдадено нужното внимание на жалба, приложена на ДП, сама по себе си представляваща съобщение до надлежен орган за извършване на престъпление, което се установява в хода на водено досъдебно производство; но не и материал, обсъдим в съдържателен план от решаваща съдебна инстанция.

Четвърто, не било достатъчно задълбочено анализирано обстоятелството, че свидетелката С. П. била убеждавана да твърди определени факти в подкрепа на обвиняемата от страна на баща й и било установено по всякакъв доказателствен път нейното неблагонадеждно поведение. Оттук се прави извод за неправилно възприемане показанията на неотразяващи действителни събития свидетели, за разлика от съобщеното от М. Е.. Това не отговаря на процесуалната действителност. ВтАС е взел отношение по поставените обстоятелства и подробно е разяснил защо и как оценява казаното, отхвърляйки по същество съдържанието на показанията на цитираната свидетелка. В крайна сметка в основата на възприетата фактология е сложил депозираното от В. Й., около което законосъобразно е построил позицията си относно това какво приема за случило се в съобразие и с останалия доказателствен материал.

В обобщение, този съд не счита,че са допуснати съществени процесуални нарушения от страна на въззивната инстанция, които да водят до неправилно по процедурен път извеждане на процесната фактология. Иде реч за тежък спор в поразширен семеен кръг кой точно да получи дължимата печалба от процесната хазартна игра, както и заявява представителят на ВП. Правилно е изведено, че подсъдимата не е извършила каквото и да е престъпление, тъй като е действала с умисъл,че талонът й принадлежи, не само доколкото го е държала лично, но и доколкото свидетелката Й. вече е била заплатила сума за нейна /на подсъдимата/ сметка с по-малката дължима печалба от 100 лв., както е искал М. Е..

3

ПО ПОСТАВЕНИТЕ МАТЕРИАЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ:

1/ Макар и този съд да не споделя възраженията на представителя на Великотърновската апелативна прокуратура по дължимото разрешаване на процесуалните въпроси и да намира постановената оправдателна присъда за законосъобразна, той следва да вземе отношение по поставения проблем за правилно приложение на материалното право в случай,че повдигнатото обвинение би било доказано по верен процедурен ред. Най-общо казано, трябва да се отговори дали процесният талон от моментна лотарийна игра може да бъде предмет на престъпление против собствеността, каквото е това по чл.199 вр.чл.198 НК /респективно на всяко възможно друго от глава пета на особената част на НК/. Отговорът на второстепенния съд е отрицателен, а на атакуващия решението на ВтАС прокурор положителен. И ревизираният съд, и обвинителят обаче не са намерили за нужно да се спрат подробно на природата на инкриминирания предмет на престъпно посегателство и на обстоятелството какво материализира той, на фона на съответните актуални към момента на извършване на деянието законодателни разрешения и такива на съдебната практика, отнесени с допустима интерпретация към установената конкретна фактология. Това ще направи този съдебен състав,защото само по такъв начин може да бъде даден принципен отговор на поставения проблем.

Установено е несъмнено,че пострадалото момче е разполагало с талон от моментна лотарийна игра по смисъла на чл.49,т.4 вр.чл.48,ал.1 от Закона за хазарта /ЗХ/, в сила от 01.07.2012 г. За да придобие този талон, майката на детето е направила залог-заплатила е стойността на талона- по повелите на разпоредбата на чл.2,ал.2 ЗХ.

По този начин тя е взела участие в хазарт- игра на случайността, в която може да се получи печалба или да се загуби залогът /чл.2,ал.1 ЗХ/. Без значение за разрешаване на процесния проблем е обстоятелството,че жената е закупила талона по искане на малолетния си син, който го е избрал и комуто е предаден. Т.е. той е разполагал фактически с него на законно основание, независимо че сам не е можел да участва в хазартни игри поради ненавършване на пълнолетие и независимо че дарение по ЗХ е било правомерно да получава само на билети или талони за участие в традиционна лотария /различна от процесната такава, видно от чл.49,т.1 ЗХ/, тото игри и томболичл.2,ал.3 ЗХ.

Съгласно чл.59,ал.1 ЗХ моментната лотарийна игра е хазартна игра, при която размерите и видовете на паричните и/или предметните печалби се установяват след разкриване на печелившата комбинация върху талоните. Същевременно, съгласно чл.48,ал.1 ЗХ лотарийните игри са хазартни игри, в които се участва посредством билети, фишове,талони или ДРУГИ УДОСТОВЕРИТЕЛНИ ЗНАЦИ. Ерго, закупеният талон се счита от специалния закон за удостоверителен знак.

Съгласно чл.48,ал.3 ЗХ, преди издаване на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри заявителят представя пред Комисията /Държавната комисия по хазарта/ образци от тях за утвърждаване на вида и стойността им, като самите образци не се смятат за ценни книги на приносител.

Следователно, като се изключат образците, представяни пред Комисията, останалите талони и други удостоверителни знаци, предлагани за участие в моментна лотарийна игра чрез предоставяне на залог, следва да се считат за ЦЕННИ КНИГИ НА ПРИНОСИТЕЛ. И ВтАС, и прокурорът от ВтАП уточняват, че процесният талон е ценна книга на приносител, като едновременно с това го цитират и като удостоверителен знак, без да се задълбочават повече върху неговата природа.