Решение № 90 от 29.09.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Велики Преслав, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20263610200220 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на възизивна жалба от „АНДИВА"ЕООД, ЕИК 104687112, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, обл.Велико Търново, пл."Георги Измирлиев"№4, чрез пълномощник адв.Р.

Т. от САК срещу Наказателно постановление № 887629-F866836, издадено на 12.05.2026 г. от Х.Б.М. - Заместник изпълнителен директор на НАП.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Твърди се, че е нарушен принципа ne bis in idem, тъй като за твърдяното нарушение, вече има издадено НП, което е било предмет на проверка по АНД 58/2026година по описа на РС – Велики Преслав.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се представлява, постъпило е писмено становище, чрез което се поддържа жалбата и довода за незаконосъобразност предвид принципа ne bis in idem.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, в нарочна молба/писмени бележки/ чрез пълномощник юрисконсулт, които поддържа НП и моли същото да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени в тяхна полза разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

1

В АУАН и НП е посочено, че се издават за това, че на 22.08.2025 г. в 00:30 ч. е извършена проверка по Закон за хазарта /ЗХ/ в обект игрална зала за хазартни игри „Империал", находяща се в гр. Велики Преслав, ул. „Христо Ботев" К» 2, стопанисвана о т „АНДИВА" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: 104687112. Дружеството притежава качеството на организатор на хазартни игри /ОХИ/ по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ съгласно Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри N 000030-1001 / 07.02.2025 г., издадено от изпълнителния директор на НАП на основание чл. 34, ал. 1 от ЗХ, актуално към момента на проверката и отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № 000030-635/23.01.2025 г. Сочи се още, че безспорно е установено, че на дата 22.08.2025 г. организаторът на хазартни игри „АНДИВА" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: 104687112 е допуснал да участва в хазартните игри, организирани в горецитираната игрална зала, лицето Л.А.Т., което е вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ, към дата 22.08.2025 г Организаторът на хазартни игри „АНДИВА" ООД с ЕИК: 1046871 12 е нарушил разпоредбата на чл. 10д, ал.3 от Закона за хазарта, съгласно която: „Организаторите на хазартни игри по ал. 1 са длъжни да не допускат вписаните в регистъра лица до участие в организираните от тях игри."

Посочената в АУАН и НП фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин въз основа на показанията на свидетеля М. Д., който под страх от наказателна отговорност, непосредствено пред съда описа как лично е възприел действията на проверката.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон, като нарушението е квалифицирано като такова по 10д, ал.3 от ЗХ.

Въпреки правилно установената фактическа обстановка и правилно приложения материален закон са налице процесуални основния за отмяна на НП.

От приложеното като доказателство по делото Наказателно постановление №865502F853313/04.12.2025 г., издадено от Изпълнителен директор на Национална агенция по приходите-София се установява, че същото е издадено за това, че нa 22.08.2025 г. в 00.30 часа била извършена проверка от служители на НАП – М. Д., И.Т., В.С., А.С. и Л.Т./последния вписан в списъка на зависими лица от хазартни игри/ в игрална зала „Империал", находяща се в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул."Христо Ботев"№2, стопанисвана от дружеството - жалбоподател.

В хода на проверката, в залата било установено лицето Ю.Ю.Ш., който изпълнявал функциите на управител на игралната зала съгласно Заповед за заместване на управител №299/05.08.2025 г. бил назначен на длъжност "крупие". На същата дата в 00.25 часа в посочената игрална зала е допуснато лицето Л.Т. СИП в отдел „Оперативни дейности"-Варна, ГД"Фискален контрол"при ЦУ на НАП - вписано служебно за целите на проверката в регистъра на уязвимите лица по чл. 10г, ал.1 от ЗХ, воден от НАП, до игралните автомати и същото е направило залог от 10 лв. в игрален автомат, последвала е игра, и дори е получило печалба от 120 лв. За констатираното бил съставен АУАН и издадено цитираното НП, което е било предмет на обжалване по АНД 58/2026година по описа на РС – Велики Преслав и потвърдено с решение 66/7/07.2026година, което също е било обжалвано пред АС – Шумен.

Соченото нарушение по това НП е било квалифицирано под нормата на чл.110, ал. 1 от Закон за хазарта.

От съпоставката на текстовото описание на нарушенията в двете НП, с които е наказан жалбоподателя е видно, че същият е наказан два пъти в различни процеси с наказателен характер за едно и също деяние, което противоречи на фундаменталния за наказателния и административно наказателния процес принцип за ne bis in idem, закрепен легално в чл. 4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС /която е в сила за България, ратифицирана и обнародвана по надлежния ред и съответно пряко приложима от 2 съдилищата- така изрично ТР 3/2015 ОСНК на ВКС/ и в чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.

Макар двете норми да са въплъщение на един и същи принцип, те имат частично различаващо се съдържание, което налага и разграничаване на приложното им поле.

Според чл. 4 от Протокол 7 към ЕСПЧ никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден.

Според чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, ако спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.

От съпоставката на текстовете на двете норми е видно, че разпоредбата на чл. 24, ал.

1, т. 6 НПК има по-широко приложно поле. Разпоредбата на чл. 4 от Протокол 7 към ЕСПЧ въплъщава класическия принцип ne bis in idem, забраняващ повторното осъждане на едно и също лице за същото деяние, когато спрямо същото лице за същото деяние има приключило производство с окончателен /влязъл в сила/ акт. От своя страна нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК съдържа както класическия принцип, така и процесуалната гаранция, че няма да се стигне до неговото нарушаване, съдържаща се в задължението при две висящи наказателни процедури за едно и също деяние, насочени срещу едно и също лице да се прекратява тази която е образувана по –късно, макар нито една от процедурите все още да не е приключила с влязъл в сила акт.

От съпоставката на двете норми е видно, че принципът ne bis in idem и процесуалната гаранция за неговото спазване следва да се прилагат по следния механизъм: Когато спрямо едно и също лице за едно и също деяние са налице две висящи процедури с наказателен характер, като никоя от тях не е все още приключила с влязъл в сила актследва на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, предл. 1 да бъде прекратена по-късно образуваната процедура, поради наличие на незавършило наказателно производство.

Ако по някаква причина обаче двете производства продължат паралелното си развитие и едно от тях приключи с влязъл в сила акт, следва на основание класическия принцип ne bis in idem да бъде прекратено производството, което все още е висящо, независимо кое производство е образувано първо /така ТР 3/2015 ОСНК на ВКС/ Видно от чл. 12 ЗАНН санкциите налагани по реда на ЗАНН целят както санкциониране на нарушителя, така и индивидуална и генерална превенция, т. е преследват същите цели като наказанието в наказателния процес /чл. 36 НК/. В същото време практиката на Европейския съд по правата на човека е категорична, че национални процедури, които преследват цели сходни с целите на наказателния процес имат наказателен характер по смисъла на ЕКЗПЧОС, и за тях следва да намери пълно проявление принципа за ne bis in idem, въплътен чл. 4 от Протокол 7 към ЕСПЧ.

Така изрично решение по делото "Ц.Ц. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", Решение от 2.09.1998 г. на ЕСПЧ по делото Л. срещу Словакия, (L. v. Slovakia), Решение от 21.02.1984 г. на ЕСПЧ по дело Й. срещу Федерална Република Германия (О. v. Federal Republic of Germany), ДЕЛО С.З. СРЕЩУ РУСИЯ. В този смисъл и практиката на ВКС- Решение № 143/ 07.10.2016 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 518/2016 г. по описа на ВКС.

От гореизложеното е видно, че принципа за ne bis in idem, прогласен в чл. 4 от Протокол 7 към ЕСПЧ, намира приложение и в процесите по ЗАНН.

От друга страна от разкрития наказателен характер на процеса по ЗАНН, по смисъла на ЕКЗПЧОС и от изричната препращаща норма на чл. 84 ЗАНН следва, че в процесите по ЗАНН следва да намери приложение и нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, доколкото подобно прекратително основание не е уредено в чл. 34 ЗАНН.

В конкретния случай е без значение за извода, че деецът е съден в два отделни процеса за едно и също деяние, обстоятелството, че с двете отделни НП жалбоподателят е 3 наказан за нарушаване на две отделни норми от ЗХ- по Наказателно постановление №865502-F853313/04.12.2025 г. за нарушение на чл. 110 от ЗХ, а по Наказателно постановление № 887629-F866836, за нарушаване на чл. 10д, ал.3 от ЗХ.

В този изричен смисъл са задължителните указания на ТР 3/2015 ОСНК, в което изрично е посочено, че при осъждане на едно и също лице, в два отделни процеса с наказателен характер за едно и също деяние е налице нарушение на принципа ne bis in idem, като без значение е обстоятелството, че в отделните процеси деянието е получило различна правна квалификация.

В същия смисъл са и указанията дадени в пратката на ВКС по отделни дела, в която се приема, че без значение за преценката дали лицето е съдено два пъти за едно и също деяние е обстоятелството, че в двата отделни процеса с наказателен характер при едни и същи факти лицето е наказано за нарушение на две различни правни норми, охраняващи различен кръг обществени отношения. Така изрично Решение № 227/ 06 януари 2017 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 617/2016 г. на ВКС.

В ТР 3/2015 и ТР 4/2017 г. на ОСНК на ВКС е изложено категоричното виждане на ВКС и на Европейския съд, че отправна точка при преценка дали е налице повторно наказване за "едно и също деяние" следва да бъде "конкретното незаконно поведение", "идентичността на фактическите актове", деянието като "исторически акт".

Преценката дали е налице "същото деяние" по двата отделни процеса изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.

В същия смисъл е и практиката на европейския съд- Решение по ДЕЛО С.З. СРЕЩУ РУСИЯ, в което е въведен хармонизиран подход при преценка дали се касае за същото деяние, като е прието, че принципа ne bis in idem въвежда забрана за провеждане на втори процес с наказателен характер срещу едно и също лице въз основа на идентични факти или факти, които по същностните си елементи са едни и същи.