Решение № 138 от 21.07.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Свиленград, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200397 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 2/2025 г. от 13.05.2025 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на „Кикоалекс” ЕООД с ЕИК 207936947, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„13-ти Октомври” № 6, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„3-ти Март” № 18, област Хасково, чрез адвокат С. М., представлявано от управителя В.Г.Н., за нарушение на чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставяне на информация за храните на потребителите (Регламент (ЕС) № 1169/2011), вр.чл. 18 от Закона за храните (ЗХ) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 4 000 лв.

Дружеството-жалбоподател моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен - издаден в нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Алтернативно от Съда се иска да намали размера на наложеното наказание. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател не 1 изпраща представител. За тях се явява адвокат С. М., който пледира за отмяна на обжалвания акт, като сочи, че не било доказано, че дружествотожалбоподател е бизнес оператор, дружеството не следвало да носи отговорност (, тъй като информацията на процесните продукти не била на български език от производителя, а то било краен търговец), деянието не било извършено (, тъй като продавачът устно разяснил каква е стоката), нормата на чл. 18 от ЗХ била бланкетна, деянието представлявало маловажен случай и грешна била приложената санкционна норма. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) – Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призован, не се явява. За него се явява Главен юрисконсулт Цвета Черкезова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. Представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на обжалваното НП. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 18.12.2024 година е извършена проверка от служителите на ОДБХ Хасково и свидетели по настоящото дело – Р. И. С. и С. М. А., двете на длъжност „Главен инспектор” в отдел „Контрол на храните” към ОДБХ Хасково, въз основа на Заповед № 3946 от 17.12.2024 година на Директора на ОДБХ – Хасково във връзка с подаден сигнал за продажба на турски хранителни стоки, в обект с регистрационен № 262203142 - магазин за хранителни стоки, находящ се в град Свиленград, ул.„13-ти Октомври” № 6, област Хасково, стопанисван от бизнес оператора на храни „Кикоалекс” ЕООД съгласно Заповед № 2670 от 27.08.2024 година на Директора на ОБДХ – 2

Хасково и извлечение от Регистъра на обектите за търговия на дребно с храни.

На място в присъствието на управителя В.Н. е установено, че в търговската зала на обекта на стелаж и в хладилната витрина се предлагат храни от животински и неживотински произход без задължителната информация за храната, поставена на етикета, да е предоставена на крайния потребител на български език, съответно кори за баклава, и сирене, лабне и кори за баница.

Етикетите са на турски език.

Въз основа на извършената проверка е съставен Констативен протокол № 26-000152 от дата 18.12.2025 година, в които е възпроизведена горната фактическа обстановка. Съдържанието на Протокола е предявено на управителя на дружеството-нарушител – В.Н. и тя е положила подпис върху него за удостоверяване на това процесуално действие.

След направените констатациите, проверяващите указват на управителя н а дружеството да се яви за съставяне на А кт за установяване на административно нарушение (АУАН). За целта е връчена нарочна Покана до управителя, получена лично.

В следствие на извършената проверка и предвид констатираното нарушение, на 06.01.2025 година, в кръга на службата си свидетелят Р. С., в присъствието на управителя на „Кикоалекс” ЕООД, съставя АУАН № 01-2025 от същата дата. В Акта са отразени констатациите от проверката и правната квалификация на допуснатото нарушение по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, вр.чл. 18 от ЗХ, като същият е подписан от актосъставителя Р. С., присъствалия на проверката свидетел – С. А. и управителя на дружествотонарушител. На законния представител на дружеството-жалбоподател е връчен срещу подпис препис от АУАН, видно от инкорпорираната в последния Разписка, надлежно оформена - подписана и датирана от 06.01.2025 година, когато е изготвен констатиращият акт. В графа „Обяснения или възражения на нарушителя” представителят на дружеството-нарушител не сочи възражения срещу констатациите в Акта.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Постъпило е Предложение за сключване на Споразумение по чл. 58г от ЗАНН, което остава неподписано от страна на дружеството-нарушител.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка и преценявайки събраните доказателства, 3

Директорът на ОДБХ – Хасково издава процесното НП № 2/2025 г. на 13.05.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, вр.чл. 18 от ЗХ и нала г а на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 4 000 лв.

Обжалваното НП е редовно връчено на дружеството-жалбоподател на 14.05.2025 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП) с отбелязване и имената на получателя й, а именно че е получено от В.Н.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, вр.чл. 18 от ЗХ като е санкционирано за това, че като бизнес оператор извършва дейност по дистрибуция на храни като не предоставя на крайните потребители задължителната информация за храните, предлагани на територията на Република България, поставена на етикета, на български език.

В кориците на делото са налични Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател и извлечения от Регистрите, водени от Българската агенция по безопасност на храните, в които не фигурира процесното дружество.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП.

Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства в лицето на свидетелите Р. С. и С. А. са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз основа на показания на свидетелите Р. С. и С.

А., разпитани по делото. Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви, логични, последователни, взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и кореспондиращи на другите, събрани по делото доказателства.

4

Свидетелите Р. С. и С. А. възпроизвеждат пред Съда своите лични възприятия за случилото се. Не се установява свидетелите Р. С. и С. А. И. да имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за тяхната критика не се намериха, а единствено поради служебното им качество – Главни инспектори по официалния контрол съгласно чл. 109 от ЗХ, т.е. служители на ОДБХ, в този смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените и гласните, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на двамата посочени свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател, с оглед установеният факт, че като бизнес оператор извършва дейност по дистрибуция на храни като не предоставя на крайните потребители задължителната информация за храните, предлагани на територията на Република България, поставена на етикета, на български език.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при 5 цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН и чл. 137 от ЗХ Съдът констатира, че процесната Имуществена санкция не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 5 5 0 0 от 30.05.2025 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.