Решение № 4447 от 06.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4447

Хасково, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕНКА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЪР ВУНОВ

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА канд № 20267260700742 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 90, ал. 1 от Закона за хазарта.

Делото е образувано по касационна жалба, депозирана от „Ф. 78“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „*“, [жк], [улица], ет. партер, ап. 2, представлявано от управителя М. Б. С., чрез адв. Ю. Р. Н. и адв. С. Г. Ц., против Решение № 43/21.04.2026 г., постановено по АНД № 141/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Димитровград е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Съдът потвърдил наказателното постановление, без да отчете допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и без да обсъди правилно релевираните възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление.

На първо място се поддържа, че проверката в игралната зала, стопанисвана от дружеството, била извършена от служители на РУ – Димитровград, които според касатора не разполагат с материална компетентност да извършват проверки по Закона за хазарта. Сочи се, че съгласно чл. 89, ал. 1 от Закона за хазарта проверки на място и по документи могат да извършват единствено органите на Националната агенция за приходите, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според касатора, органите на МВР не могат да осъществяват специализиран контрол за спазване на Закона за хазарта в игрални зали и казина, не могат да констатират нарушения по този закон и не разполагат с достъп до регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта. В тази връзка се твърди, че материалите, изготвени от полицейските служители, не могат да бъдат използвани като годна доказателствена основа за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

Касаторът излага и доводи за нарушение на чл. 40 ЗАНН. Поддържа, че при извършването и установяването на нарушението са присъствали трима полицейски служители и съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН АУАН е следвало да бъде съставен в тяхно присъствие. Според жалбоподателя, след като районният съд е приел, че служителите на МВР са действали в рамките на своята компетентност и са констатирали релевантните факти, именно те били свидетелите, които е следвало да присъстват при съставянето на акта. Твърди се, че АУАН фактически е съставен при условията на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, без да са били налице предпоставките за това и без в акта да са посочени причините, поради които свидетелите, присъствали при извършването или установяването на нарушението, не са присъствали при съставянето му. Касаторът сочи още, че в АУАН е посочено името само на един от полицейските служители - Д. К., без да е ясно защо останалите не са посочени и защо никой от тях не е присъствал при съставянето на акта.

На следващо място се твърди, че наказателното постановление е вътрешно противоречиво и не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Според касатора, от една страна, в него било посочено, че нарушението е извършено за първи път, а, от друга страна, при определяне на наказанието като отегчаващо обстоятелство било отчетено издадено наказателно постановление за същото по вид нарушение. Поддържа се, че това противоречие води до неяснота относно обстоятелствата, при които е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, както и относно критериите, въз основа на които е индивидуализирана санкцията.

В касационната жалба се поддържа още, че в хода на въззивното производство се установило обстоятелство, което не било отчетено нито от административнонаказващия орган, нито от районния съд, а именно твърдението на крупието, че към момента на допускане на лицето в залата е имало технически проблем със системата. Според касатора, това обстоятелство имало значение за преценката относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото при действителна техническа неизправност организаторът на хазартни игри би бил поставен в обективна невъзможност да извърши справка в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта.

С оглед на изложеното, се иска отмяна на Решение № 43/21.04.2026 г. на Районен съд – Димитровград и постановяване на друго решение, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 813774-[рег. номер]/14.02.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител посочва, че поддържа касационната жалба и изложените в нея съображения.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. В отговора се поддържа, че наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган, а АУАН е съставен от орган по приходите в рамките на предоставените му от Закона за хазарта правомощия. Ответникът счита, че полицейските органи са действали законосъобразно в рамките на законовите си функции, като при установени данни за административно нарушение са уведомили компетентната администрация. Ответникът оспорва и твърденията за нарушение на чл. 40 от ЗАНН, като счита, че правото на защита на дружеството не е било ограничено, тъй като АУАН бил съставен, предявен и връчен в присъствието на упълномощено лице от името на дружеството. Излагат се съображения, че наказателното постановление съдържа всички изискуеми реквизити, че предходното наказателно постановление за същото по вид нарушение не е било отчетено като основание за квалифициране на деянието като повторно, а само като обстоятелство, свързано с организацията на дейността, като санкцията била наложена в минимален размер. Ответникът счита за неоснователни и доводите за маловажност на нарушението, предвид характера на обществените отношения, свързани с организирането на хазартни игри, и високата обществена опасност на допускането в игрална зала на лице, вписано в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. С молба, подадена чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба, поддържа изложените в отговора съображения и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба възражения, становищата на страните и извърши служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, съобразно чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление № 813774-[рег. номер]/14.02.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което на „Ф. 78“ ЕООД за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от Закона за хазарта, във връзка с чл. 10г, ал. 1 от същия закон, на основание чл. 110, ал. 1 от Закона за хазарта е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.

За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 15.08.2024 г., около 01:50 часа, в РУ - Димитровград бил получен сигнал за лице с имена Г. К., с наложена забрана за хазарт, което било допуснато и играело в игрална зала - казино „Ф.“, находяща се в [населено място], [улица]. На място били изпратени полицейските служители Д. К. и Р. Р.. При пристигането си те установили лицето Г. К. К., което се намирало на игрална машина и играело със залог. Служителите попитали крупието дали лицето е проверено в регистъра на НАП за наличие на забрана, като крупието посочило, че има проблем със системата. В присъствието на полицейските служители била извършена проверка по ЕГН на лицето, при която се визуализирал „червен хикс“, означаващ, че лицето няма право да бъде допускано в игрална зала. В този момент лицето Г. К. спечелило печалба над 2000 лева, която му била изплатена в присъствието на полицейските служители.

С писмо от 22.08.2024 г., на основание чл. 66, ал. 2 от ЗМВР, във връзка с Инструкция № 39/12.12.2011 г. за взаимодействие между МВР и НАП, преписката била изпратена от Началника на РУ – Димитровград до директора на ТД на НАП – Пловдив.

Въз основа на получените документи служители на ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, старши инспектори по приходите Ж. Ж. и М. А., през месец септември 2024 г. извършили проверка в обекта - игрална зала „Ф.“ в [населено място], стопанисвана от „Ф. 78“ ЕООД, като при тази проверка не били констатирани нарушения.

На основание чл. 50, ал. 4 от ДОПК с Протокол за извършена проверка № 0187794/02.10.2024 г. били приобщени документите, получени от РУ – Димитровград, и били анализирани предоставените от МВР доказателства. Прието било, че лицето Г. К. К., [ЕГН], е регистрирано в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта от 25.03.2024 г., като вписването му не било заличено към 15.08.2024 г.

На 12.11.2024 г. бил съставен АУАН № [рег. номер], в който било посочено, че „Ф. 78“ ЕООД, в качеството си на организатор на хазартни игри по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта, за която дейност притежава удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № 000030-3649 от 28.03.2024 г. от Изпълнителния директор на НАП, е извършило нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от Закона за хазарта. Нарушението било описано като допускане в игрална зала за хазартни игри с игрални автомати „Ф.“, находяща се в [населено място], [улица], на лицето Г. К. К., [ЕГН], вписано в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта, без да му е била направена проверка за установяване на забрана за посещение на игрални зали. В акта било посочено, че лицето е вписано в регистъра от 25.03.2024 г., като това вписване не е било заличено към датата на проверката. АУАН бил съставен в присъствието на С. С. А., упълномощено лице на дружеството, на когото бил предявен и връчен.

Въз основа на така съставения акт било издадено Наказателно постановление № 813774-[рег. номер]/14.02.2025 г. от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от Закона за хазарта, във връзка с чл. 10г, ал. 1 от същия закон, на основание чл. 110, ал. 1 от Закона за хазарта на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. В наказателното постановление било прието, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като при индивидуализацията на санкцията било посочено, че за същото по вид нарушение е издадено Наказателно постановление № 788613-[рег. номер]/17.09.2024 г.

Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното дружество. Обсъдени са възраженията относно компетентността на органите на МВР, като е прието, че полицейските служители не са поставили началото на административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН по Закона за хазарта, а са установили факти във връзка с подаден сигнал, след което материалите са били изпратени на компетентните органи на НАП. Въззивният съд е приел още, че нарушението е доказано, че случаят не е маловажен и че наложената санкция е в предвидения от закона минимален размер.