Решение № 171 от 30.07.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 296/2026
- Вид
- Решение № 171
- Подписан
- 30.07.2026
- Състав
- Радослава Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 17, ал. 1 · Закон за хазарта
- чл. 131, ал. 1, т. 1 · Закон за храните
- чл. 17, ал. 1 · Закон за храните
- Член 17, ал. 1 · Закон за храните
- чл. 18, ал. 1 · Закон за храните
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните
- чл. 12 · Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията текст от значение за ЕИП
- чл. 44 · Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията текст от значение за ЕИП
- чл. 9 · Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията текст от значение за ЕИП
РЕШЕНИЕ
№ 171 гр. Ихтиман, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радослава М. Й. при участието на секретаря Р. Ст. Д. като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Административно наказателно дело № 20261840200296 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № * г. на Директора на ОДБХ – Софийска област, на С. Т. Д. ЕГН ********** от гр. София на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закона за храните е наложена глоба в размер на 1022,58 евро.
Постановлението е обжалвано в срок, като в жалбата се твърди, че е незаконосъобразно, неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалният закон. Сочи се, че в АУАН и НП отсъства пълно, ясно и точно описание на твърдяното нарушение. Навеждат се доводи за това, че не са посочени нарушените разпоредби от Регламент (ЕС) № 1169/2011, към който чл. 17, ал. 1 от Закона за храните препраща, т.е. административнонаказателното обвинение е непълно и санкционираното лице не е в състояние да разбере кое конкретно правило е нарушил.
Алтернативно се твърди, че са налице основания за прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, като моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
От приложения по делото констативен протокол от * г., който е годно писмено доказателство, приобщено към материалите по делото чрез прочитането му по реда на чл.
283 НПК, се установява, че е била извършена проверка по безопасност на храните на общински пазар в с. *, при което е установено, че С. Т. Д. извършва продажба от сергия на храни без етикет и документи за произход, безопасност и съответствие – 14 литра прясно краве мляко и 49 броя кокоши яйца.
Съставен е и АУАН * г., в който е прието, че С. Д. е допуснал нарушение на чл. 18, ал.
1 от Закона за храните, вр. чл. 18 от Регламент (ЕО) 178/2002.
1
Констатациите в АУАН са потвърдени от показанията на актосъставителя Х. К. и свидетеля по акта К. Й., според които млякото било в пластмасови бутилки, които заедно с яйцата били изложени за продажба на сергия на кооперативния пазар в с. *, без да има данни за произхода, нито условия за съхранение.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е приел, че актосъставителят неправилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 18, ал. 1 от Закона за храните, а се касае за нарушение на чл.
17, ал. 1 от Закона за храните във връзка с Регламент (ЕС) като на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН е преквалифицирал нарушението и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗАНН на С. Д. е наложил глоба в размер на 1022,58 евро.
При така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – от Директора на ОДБХ-София област, съгласно правомощията му по Закона за храните.
Съдът приема, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
За да достигне до този извод, на първо място съдът съобрази, че наказващият орган се възползвал от предвидената в чл. 53 ал. 2 ЗАНН възможност, като е преквалифицирал нарушението на Д. по чл. 17, ал. 1 от Закона за храните, предвиждащ, че бизнес оператор, който произвежда, преработва и/или дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304/18 от 22 ноември 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1169/2011", на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
В наказателното постановление отсъстват конкретни твърдения, от които може да се направи извод за основанията за ангажирането на отговорността на жалбоподателя именно за нарушение на посочения текст от закона.
От доказателствата по делото е видно, че при проверката от контролния орган е установено единствено фактическото действие по излагане на яйца и мляко за продажба, но нито в АУАН, нито в НП са изложени факти, от които да се установи качеството на лицето като производител, търговец на храни или друго лице, за което възникват задълженията по чл. 17, ал. 1 ЗХ. Качеството на субекта е елемент от състава на нарушението и не може да бъде извеждано единствено от факта на държане или излагане на хранителни продукти.
На второ място съдът отчете, че чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закона за храните не съдържа самостоятелен състав на административно нарушение. Това е бланкетна санкционна разпоредба за нарушения на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите. Член 17, ал. 1 от Закона за храните също е с бланкетна диспозиция и изисква да бъде посочено конкретното задължение на субекта, което не е изпълнено, така че да може да бъде реализирана административнонаказателната му отговорност.
Съгласно фактическото описание на нарушението наказващият орган твърди, че жалбоподателят е изложил с цел продажба на краен потребител храни от животински 2 произход, които са без етикет, без придружаващи документи за произход, безопасност и съответствие, но не е посочил конкретните разпоредби, които въвеждат тези изисквания.
Задължението за етикетиране произтичат от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите; проследимостта и възможността да се установи произходът се уреждат основно от Регламент (ЕО) № 178/2002 за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните; а за суровото мляко и яйцата съществуват и специални секторни регламенти – напр.Регламент (ЕО) 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход.
Следователно твърдението, че предлаганите храни са без етикет и без придружаващи документи за произход, безопасност и съответствие, само по себе си не позволява да се разбере кое конкретно нормативно задължение е нарушено. Посочването в наказателното постановление на текстовете на чл. 9, чл. 12 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 не е достатъчно, тъй като цитираните разпоредби съдържат редица изисквания за информацията за храните, част от която е неотносима към предлаганите от жалбоподателя продукти от животински произход.
Според съда липсата на посочване на конкретното правило за поведение, което е нарушено, съставлява съществено процесуално нарушение, защото санкционираното лице не би могло да организира защитата си.
Затова настоящият състав приема, че след като наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, то подлежи на отмяна на формално основание.
Поради горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № * г. на Директора на ОДБХ – Софийска област, с което на С. Т. Д. ЕГН ********** от гр. * на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закона за храните е наложена глоба в размер на 1022,58 евро.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред Административния съд-София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3