Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 13979 от 29.10.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
2580/2026
Подписан
29.10.2026
В сила
29.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 222, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 108, ал. 1 · Закон за хазарта
  • чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 13979

Варна, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ канд № 20267050702580 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 17555/18.08.2026 г. на „Хотел Интернационал“ АД, ЕИК *********, срещу Решение № 802/01.07.2026 г., постановено по КАНД № 20263110202082/2026 г. по описа на Районен съд - Варна, тринадесети състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 876496-F846363/24.02.2026 г., издадено от Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1533,88 евро, за извършено нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри /Наредбата/.

Решението е оспорено с твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че при постановяване на решението си ВРС не е разгледал и обсъдил всички събрани по делото доказателства. Неправилно въззивният съд е приел, че е съставен съвсем различен протокол, а именно протокол за допълнително зареждане, а не протокол за зареждане и приключване на игрална маса в игрално казино, както сочи АНО в НП. В жалбата са изложени подробни доводи за различията между двата протокола. Твърди, че протоколът за зареждане и приключване на игрална маса в игрална зала е правилно попълнен и на процесната маса не е имало допълнително зареждане, тъй като не се е провеждала нито една игра. В мотивите на оспореното решение е посочено, че следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение на ОД на МВР, докато в диспозитива на решението разноски са присъдени на НАП, поради което счита, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и прави решението необосновано. Изложени са съображения, че административнонаказващият орган е идентифицирал дружеството неправилно, тъй като за негови представители са посочени лица, които вече са заличени. Твърди, че ВРС не се е произнесъл по всички възражения, направени с жалбата. Оспорва датата на извършване на нарушението, като сочи, че по този начин е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В заключение е посочено, че Районен съд – Варна не е извършил задълбочена преценка дали са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С тези доводи иска отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. По делото са представени писмени бележки чрез процесуален представител, в които са изложени подробни съображения за основателност на жалбата и е отправено искане за присъждане на сторените по делото разноски за две инстанции. В съдебно заседание се явява юрисконсулт Н., която поддържа жалбата. В условия на евентуалност иска от съда да приложи чл. 28 от ЗАНН и да счете случая за маловажен. Излага доводи, че е нарушен принципа на съразмерност.

Ответникът по делото – Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите с депозирани чрез процесуален представител писмени бележки с. д. № 19916/23.09.2026г. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение състав на Районен съд - Варна е отменил НП № 876496-F846363/24.01.2026 г., издадено от Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, с което за извършено нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредбата и на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта, на „Хотел Интернационал“ АД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 1533,88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента/.

Съдът е установил от фактическа страна следното: На 23.08.2025 г. служители на ТД на НАП – Варна са извършили проверка на търговски обект – игрално казино, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, хотел „Интернационал“, стопанисван от „Хотел Интернационал“ АД. При проверката е констатирано, че дружеството е организатор на хазартни игри, съгласно Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № 000030-5524/04.07.2025 г., издадено на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта от Изпълнителния директор на НАП, и което отразява актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № 000030-5049/19.06.2025 г. на същия орган. В хода на проверката при преглед и анализ на представените протоколи за зареждане и приключване на игралните маси в игралното казино е установено, че в Протокол за зареждане и приключване на игрална маса в игрално казино № 121129/19.08.2025 г., маса № МРТ 2, не е попълнен задължителен реквизит, а именно: липсва подпис на „ПИТ БОС“. С оглед изложеното контролните органи са приели, че от страна на дружеството е извършено нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, констатациите от проверката са описани в протокол за извършена проверка в обект на организатори на хазартни игри № серия АА0001043/23.08.2025 година. За констатираното е съставен АУАН, който е връчен на представител на дружеството и в предвидения от закона срок са постъпили възражения. Същите са разгледани от административнонаказващия орган, който ги е приел за неоснователни и е издал процесното НП.

Предвид установените факти въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничат правото на защита на дружеството. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. ВРС е изложил мотиви, че правилно административнонаказващият орган е приел, че дружеството е извършило описаното нарушение, както и че датата и мястото на извършване на нарушението са правилно определени. Въззивният съд е счел, че правилно е определен и размерът на наложената санкция. По отношение на възражението, че не е спазен срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, съдът е приел, че същият е инструктивен, а не преклузивен. Мотивирано е отхвърлил възражението, че нарушението следва да бъде квалифицирано по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, а не по чл. 3, ал. 2. В заключение е посочил, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви ВРС е потвърдил издаденото НП.

Настоящият съдебен състав споделя напълно, както установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи и съгласно чл. 222, ал. 2 от АПК настоящото решение препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

В решението са анализирани подробно фактическата обстановка, при която е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, както и приложимите процесуални и материални норми.

Така постановеното решение е законосъобразно и не страда от визираните в жалбата пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

В хода на въззивното производство не са допуснати сочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения. Районният съд е формулирал и изследвал спорните по делото въпроси, като е изложил аргументирани правни изводи по тях. За установяване на фактите, относими към предмета на делото, в производството пред Районен съд – Варна са събрани достатъчно допустими, относими и необходими доказателства, като същите са анализирани подробно и задълбочено от решаващия съдебен състав.

Неоснователно е възражението, направено с жалбата, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението. Поддържаната теза, че доколкото нарушението се извършва чрез бездействие, същото следва да се счита за извършено едва на следващия календарен ден, не намира опора в приложимата нормативна уредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата данните в съответните отчети и протоколи по ал. 1 се попълват своевременно, точно и пълно и се подписват от всички служители, посочени в съответния образец. Протоколът удостоверя извършването на конкретни отчетни действия. В този смисъл задължението за полагане на подпис от ПИТ БОС на протокола не е обвързано с изтичането на календарния ден, а с извършването на отчетната операция, за която е предназначен. Ето защо не може да се сподели възражението, че задължението за подписване на протокола е било изпълнимо до 23:59 ч. на съответната дата и едва на следващия ден би могла да възникне административнонаказателната отговорност. Подобен срок не е предвиден нито в приложимата разпоредба, нито следва от характера на документираната операция. Обстоятелството, че протоколът е за определена дата, не означава, че може да бъде отложено до изтичане на денонощието. С оглед изложеното касационната инстанция приема, че датата на извършване на нарушението е правилно определена.

Не се споделя възражението на касатора, че неправилно въззивният съд е приел, че е съставен съвсем различен протокол, а именно протокол за допълнително зареждане, а не протокол за зареждане и приключване на игрална маса в игрално казино. Напротив, видно от обжалваното решение въззивният съд е посочил правилно процесния протокол, като го е индивидуализирал с номер и дата.

Действително в мотивите на съдебния акт, касаещи присъждане на разноските по делото е посочено, че на ОД на МВР – Варна следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение, което според настоящият съдебен състав представлява техническа грешка и не води до немотивираност и необоснованост на съдебното решение, предвид правилното посочване в диспозитива на решението.

Неправилно в жалбата се твърди, че ВРС не се е произнесъл по всички възражения, направени с жалбата. Напротив първостепенният съд при постановяване на решението си е разгледал и обсъдил всички възражения на дружеството, като мотивирано е отхвърлил всяко едно от тях.

Районен съд – Варна, противно на твърденията в жалбата, е изложил задълбочени мотиви по отношение на приложението на чл. 28 от ЗАНН, които изцяло се споделят и от настоящата касационна инстанция. В допълнение само следва да се посочи, че неизпълнението на задължението за поставяне на подпис от ПИТ БОС засяга задължителен елемент от процедура по приключване на игрална маса, което не може да се бъде определено като несъществен пропуск, обосноваващ по - ниска степен на обществена опасност. Ето защо не са налице материалноправните предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид горното, съдът при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.

С оглед изхода на спора и направеното изрично искане, в полза на ответната страна на основание чл. 63д, ал. 1, във връзка с ал. 4 и 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав