Решение № 4297 от 28.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 12842/2025
- Вид
- Решение № 4297
- Подписан
- 28.11.2025
- Състав
- АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 107 · Закон за хазарта
- чл. 37, ал. 4 · Закон за хазарта
- чл. 4, ал. 1, т. 1 · Закон за хазарта
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4297 гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20251110212842 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от „***“ АД, ЕИК ***, чрез управителя К. Н. против Наказателно постановление № 836595-F829081/07.07.2025 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което за извършено нарушение по чл. 37, ал. 4 от Закона за хазарта /ЗХ/ на основание чл. 107 от ЗХ на „***“ АД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.
В подадената жалба се релевира оплакване, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, като постановено в нарушение на производствените правила. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като актът нe съдържал описание на обстоятелствата, при което е било извършено твърдяното нарушение. Навежда се оплакване, че издаденото наказателно постановление е издадено в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не взел предвид депозираното срещу АУАН възражение, респ. липсвали мотиви защо същите не са приети. В жалбата се сочи още, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и навежда, че изпълнителният директор на НАП не е извършил задълбочена проверка на случая, а е възприел тезата на актосъставителя, което според жалбоподателя е било съществено нарушение, обуславящо отмяна. Сочи, че в НП не се съдържа описание на доказателствата, които потвърждават извършване на нарушението. Счита и че НП е необосновано. Моли за отмяна на обжалваното НП.
1
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от юрк. М., надлежно упълномощена. В хода на съдебните прения юрк. М. сочи, че нарушението е извършено формално и следва да бъде прието, че на основание чл.
28, ал. 1 от ЗАНН случаят следва да бъде приет за маловажен.
Въззиваемата страна – изпълнителният директор на НАП – ЦУ, редовно призована, се представлява от юрк. К., надлежно упълномощен. В хода по същество юрк. К. моли съда да остави без уважение депозираната жалба като неоснователна. Счита, че нарушението не може да бъде счетено за маловажно с оглед обстоятелството, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 37, ал. 4 от ЗХ над една година от извършване на промените в Търговския регистър. Сочи, че дори да се приеме, че мястото на издаване на АУАН не е правилно описано, то това било от кръга на несъществените процесуални нарушения.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 000030-2753 от 11.03.2024 г. на изпълнителния директор на НАП бил издаден лиценз на дружеството „***“ АД, ЕИК *** за организиране онлайн на хазартни игри за срок от 5 /пет/ години в игрално казино /сайт за онлайн залагания: www.bethub.bg/.
Последното издадено Удостоверение на дружеството за организиране онлайн на хазартни игри в игрално казино, отразяващо актуалното състояние на издадения лиценз било с № 000030-1151 от 13.02.2025 г., като срокът на действие на издадения лиценз е до 26.03.2029 г.
С Решение № 000030-2754 от 11.03.2024 г. на изпълнителния директор на НАП бил издаден лиценз на дружеството „***“ АД, ЕИК *** за организиране онлайн на хазартни игри за срок от 5 /пет/ години игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета. Последното издадено Удостоверение на дружеството за организиране онлайн на хазартни игри в игрално казино, отразяващо актуалното състояние на издадения лиценз било с № 000030-3517 от 26.03.2024 г., като срокът на действие на издадения лиценз е до 26.03.2029 г.
Била извършена служебна проверка - регулярен преглед за спазване изискването организаторите на хазартни игри/дейности с издадени лицензи по Закона за хазарта да подават писмено искане до изпълнителния директор на НАП в 14-дневен срок от всяко вписване или заличаване на данни и обстоятелства в Търговския регистър.
В хода на проверката било установено, че в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на дружеството „***“ АД, ЕИК ***, на 18.04.2024 г., с вписване № 20240418145448 дружеството назначило К. Г. Н. за изпълнителен директор на дружеството, Н. В. К. за председател на Съвета на директорите и В. Й. В. за заместник-председател на Съвета на директорите. Било отразено, че дружеството ще се представлява и управлява от тримата членове на съвета на директорите „заедно и поотделно“.
От момента на извършване на промяната в ТРРЮЛНЦ на 18.04.2024 г. до датата на 2 издаване на обжалваното наказателно постановление /07.07.2025 г./ от страна на дружеството-жалбоподател не били предприемани действия по подаване на искане за вписване на промените в издаден лиценз.
Въз основа на констатациите от извършената проверка св. Ц. К. приела, че дружеството-жалбоподател не било изпълнило задължението си, регламентирано в чл. 37, ал. 4 от ЗХ, тъй като не било подадено в законоустановения 14-дневен срок писмено искане до изпълнителния директор на НАП за вписване на промени в издадения лиценз по чл. 37 и чл. 39 от ЗХ. Така било прието, че нарушението е извършено на 03.05.2024 г.
За установеното нарушение св. Ц. К. съставила АУАН № F829081/20.06.2025 г.
Същият бил връчен на С. Ш. – пълномощник на дружеството съгласно представено нотариално заверено пълномощно.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН постъпили възражения с вх. № 55-3010993/27.06.2025 г. Депозираното възражение било счетено като неоснователно и поради това изпълнителният директор на НАП съставил против дружеството-жалбоподател обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Ц. К. и С. С., справка-актуално състояние от ТРРЮЛНЦ на дружеството „***“ АД, заявление А5 № 20240412115530, решение за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино онлайн № 000302753/11.03.2024 г., решение за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри онлайн със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета $ 000030-2754/11.03.2024 г., както и въз основа на останалите събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Показанията на свидетелката Ц. К. се явяват информативни относно обстоятелствата, свързани с извършване на проверката, констатиране на нарушението и съставяне на АУАН. Съдът ги кредитира като обективни, достоверни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
Показанията на свидетелката Р. М. се явяват информативни единствено досежно съставянето и връчването на АУАН, тъй като тя е присъствала при неговото съставяне, без да има отношение към извършване на проверката.
Съдът кредитира показанията на тези двама свидетели доколкото намира, че същите са логични, последователни и изчерпателни. В хода на съдебното следствие тези свидетели демонстрираха ясен спомен за случая, като изложиха факти и обстоятелства, които лично са възприели. Показанията им, освен че са вътрешно непротиворечиви и в синхрон помежду си, са и в корелация с останалия доказателствен материал и поради това съдът им се довери.
Съдът кредитира и останалия приложен по делото доказателствен материал, тъй като намира, че същият е еднопосочен и непротиворечив, а и в хода на производството не се оспорва констатираната от наказващия орган фактическа обстановка. Поради това и по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, съдът намира, че не 3 следва да излага обстоен доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, притежава задължителните реквизити съобразно чл. 42 от ЗАНН. Същият е съставен в присъствието на двама свидетели, с което са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
АУАН е връчен в деня на съставяне на надлежно упълномощен представител на дружеството-жалбоподател съобразно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът е съставен от надлежно оправомощено лице, притежаващо необходимата компетентност. Установява се, че обжалваното наказателно постановление също е издадено от компетентен орган и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН. Установеното нарушение е описано ясно, точно и изчерпателно както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Предвид така установеното настоящият състав намира, че действително възприемането за място на извършване на нарушението противоречи на чл. 48, ал. 2 ЗАНН, тъй като за такова е посочено гр. Пловдив, а не гр. София. За място на нарушението следва да бъде прието гр. София, тъй като дружеството-жалбоподател е санкционирано за нарушение, изразяващо се в бездействие. Според константната съдебна практика, когато нарушението се изразява в бездействие, то е извършено там, където е следвало да се извърши правно дължимото действие. Според чл. 37, ал. 4 от ЗХ действието е следвало да бъде извършено пред изпълнителния директор на НАП, а седалището на ЦУ на НАП е в гр.
София. Поради това съдът намира, че неправилно е посочено мястото на нарушението.
Същевременно обаче настоящият състав намира, че дори и да се приеме, че се касае за нарушение, то това не е съществено процесуално нарушение – такова, което съществено е ограничило или дори лишило лицето от възможност да разбере и да се защити срещу повдигнатото му административно обвинение. /в същия смисъл е и Решение № 866 от 9.01.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 10151/2024 г./
Съдът намира за неоснователно възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал.
4 от ЗАНН. Според настоящия състав не отговаря на истината обстоятелството, че не са взети предвид възраженията на жалбоподателя, депозирани по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Това е видно от съдържанието на самото наказателно постановление, в което същите, макар и незадълбочено, са обсъдени. Нещо повече, съдебната практика възприема еднопосочно, че необсъждането на възраженията срещу АУАН не може да се счете за съществено 4 процесуално нарушение /Решение № 7929 от 28.12.2018 г. на АдмС – София, по адм. д. № 7843/2018 г.; Решение № 7298 от 25.11.2015 г. на АдмС – София, по адм. д. № 9416/2015 г. и др./, тъй като произнасянето по тях не е предвидено като част от задължителното съдържание на НП по чл. 57 ЗАНН.
Съдът на констатира наличието на наведеното от жалбоподателя възражение за допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и че изпълнителният директор на НАП не е извършил задълбочена проверка на случая, а е възприел тезата на актосъставителя. За да издаде обжалваното наказателно постановление, очевидно наказващият орган е преценил, т.е. проверил е законосъобразността и обосноваността на АУАН и имплицитно е приел, че същият не страда от пороци. В противен случай наказващият орган не би издал обжалваното НП.
Поради изложеното съдът намира, че не е налице основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С оглед липсата допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът намира, че следва да разгледа спора по същество, т.е. относно приложението на материалния закон.