Решение № 650 от 18.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110214087 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 786281-F7768887 от 29.08.2024 г., издадено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), с което на основание чл. 118 от Закона за хазарта /ЗХ/, на жалбоподателя „Емили Геймс“ ЕООД с ЕИК 202424640 е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 10, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗХ.

В жалбата се прави искане за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извършването на процесното нарушение с твърдение, че жалбоподателят е действал при стриктно спазване на законовите разпоредби на ЗХ. Твърди се, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на датата, на която е извършено деянието, както и на това в какво точно се е изразило конкретното нарушение. Последното възпрепятствало правото на санкционирания субект да разбере за какво е ангажираната административнонаказателната му отговорност и съставлявало основание за прекратяване на производството. На следващо място се извежда твърдението, че с наказването на жалбоподателя за закъснението му в плащането на дължимата такса за отговорен хазарт е допусната двойна наказуемост за едно и също деяние, тъй като в чл. 10а, ал. 3, изр. 2 от ЗХ било предвидено задължение за заплащане на лихва върху размера на невнесените в срок вноски. Изразено е несъгласие още и с възприетия от наказващия орган извод, че несвоевременното плащане е затруднило трансфера на парични средства в 1 полза на Министерството на младежта и спорта. В допълнение към това е изразено становище за нарушение на материалния закон, тъй като санкционираното дружество било изрядно към бюджета и било внесло дължимата от него вноска ведно с дължимата законна лихва.

В съдебното заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Т., който в хода по същество пледира за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Възразява срещу възприетия от наказващия орган процесуален ред за санкциониране на процесното нарушение и навежда съждения, свързани с непознаване на закона от страна на АНО. Поддържа доводите си за непосочване на датата на извършване на деянието, както и тези за отсъствие на извършено нарушение.

Претендира разноски съгласно представен списък.

Въззиваемата страна – изпълнителен директор на НАП, редовно призована, се представлява в съдебното заседание от юрк. Г. Последният намира описаното нарушение за безспорно доказано, и по съображения за законосъобразност на проведеното производство и законоустановеност на наложената санкция, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и незаконосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и твърди, че поисканото от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно.

По повод на последния аргумент, защитникът на жалбоподателя се възползва от правото си на реплика, като заявява, че претендираният от него адвокатски хонорар е уговорен от страните в минимален размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

На 01.07.2024 г. екип от инспектори по приходите от ЦУ на НАП предприели проверка на основание чл. 89, ал. 3 от ЗХ в спрямо игрална зала за организиране на хазартни игри „Нерон“, находяща се в гр. Карнобат, ул.

„Георги Димитров“ № в която се провеждали хазартни игри с игрални автомати на стопанисващото обекта дружество „Емили Геймс“ ЕООД, с ЕИК 202424640. На видно място в залата било поставено притежаваното от дружеството Удостоверение за издаден лиценз № 000030-2627/07.03.2024 г., издадено въз основа на Решение № 000030-813 от 30.01.2023 г. на изпълнителния директор на НАП. Лицензът бил валиден към момента на извършване на проверката и по същество оправомощавал юридическото лице да организира хазартни игри от вида „игри с игрални автомати“.

В хода на инспекцията е установено пълно видово и количествено съответствие между физически наличното игрово оборудване и това, отразено в удостоверението за издадения лиценз. От заварен в обектa служител е изискано и представено копие на платежно нареждане, документиращо факта, 2 че на 13.05.2024 г. е бил внесен данъкът за задължителната годишна вноска на организатора на хазартните игри за 2024 година в размер на 5000 лева, дължим за социално отговорното поведение по повод на издадения му лиценз.

По повод на горното обстоятелство, длъжностните лица от НАП са приели, че крайният срок за внасяне на годишната вноска за отговорно социално поведение за конкретно издадения лиценз е изтекъл на 31 март от съответната година. Съобразявайки датата на извършеното плащане, органите по приходите са констатирали, че организаторът на хазартни игри не е спазил този нормативно установен срок, съответно не е изпълнил задължението си по чл. 10а, ал. 3 от ЗХ да направи годишна вноска за 2024 година. В конкретиката на този случай е съобразено, че срокът за това е изтекъл на 31.03.2024 г., а годишната вноска е заплатена чак на 13.05.2024 г.

Установявайки тези обстоятелства, свидетелят М. М на длъжност „старши инспектор по приходите“ при НАП намерил, че е налице извършено административно нарушение от дружеството-жалбоподател, което е квалифицирано по чл. 10а, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от ЗХ.

Ето защо, на 04.07.2024 г. М съставил на „Емили Геймс“ ЕООД с ЕИК 202424640 АУАН № F776887/04.07.2024 г. за извършеното от него административно нарушение, препис от който бил връчен на негов упълномощен представител срещу подпис на същата дата.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 786281-F7768887 о т 29.08.2024 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което основание чл. 118 от ЗХ и чл. 53 от ЗАНН на дружествотожалбоподател „Емили Геймс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за извършеното от него нарушение на чл. 10, ал.

3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗХ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел М. М, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма на изискванията на ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма 3 на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права.

По повод на нарочно отправените от страна на жалбоподателя отбранителни аргументи, касаещи допуснати при описанието на деянието нарушения, рефлектирали в накърняване на правото му да разбере срещу какви факти следва да се защитава, съдът намира следното: Възражението за неяснота в конкретния вид на нарушението се оценява от настоящата съдебна инстанция като несъстоятелно и напълно неправдоподобно, тъй като от съдържанието на АУАН, впоследствие пресъздадено и в НП, са изводими всички характерни особености за фактическия състав на административно нарушение по чл. 10а, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от ЗХ, в това число не само с изчерпване на словесния му израз в съответствие със законовия текст, но още и с прецизиране на приложимата цифровата формулировка, кореспондираща на възведеното правило за поведение. На следващо място, аргументираната позиция за непосочване на дата на извършване на нарушението също се явява неиздържана. Това е така, дори и в АУАН практически да не се съдържа отбелязване на точната дата, на която актосъставителят е приел, че е изпълнен съставът на процесното административно нарушение. Този пропуск от една страна е неутрализиран с индивидуализирането на датата в последващо издаденото наказателно постановление, а от друга – не съставлява такова процесуално нарушение, което да обуслови отмяната на НП на процесуално основание. Безспорно датата на извършване на нарушението попада сред реквизитите, които законът предписва като задължително съдържание както на АУАН, така и на НП, доколкото разкриването й служи за обстоятелствено описание на разглежданото деяние в темпорален аспект, а същевременно способства и за проследяването на изтичането на давностните срокове по чл.

34 от ЗАНН. Следва обаче да се държи сметка за трайно установеното практическо схващане, че непосочването на датата, на която нарушението е извършено, не винаги представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Изключението от горния принцип касае случаите, в които датата на нарушението е определяема от наличните данни по преписката или от съдържанието на самия процесуален документ (в този смисъл е възприетото в съдебната практика разбиране, намерило израз в Решение № 3087 от 13.05.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 1415/2021 г., Решение № 656 от 08.02.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 12474/2020 г., Решение № 6562 от 10.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7178/2021 г., Решение № 1234 от 26.02.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 12310/2023 г., Решение № 928 от 17.02.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 9838/2016 г., Решение № 7280 от 03.06.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1432/2024 г. и много други). Става въпрос за деяния, което се реализират посредством форма на неправомерно бездействие, което винаги е скрепено със спазването на определено поведение в изрично предписан краен срок. В настоящия случай този срок е ясно и безусловно посочен, като е прието, че организаторът на хазартни игри е следвало да направи дължимата си годишна вноска до 4

31.03.2024 г., а с неизпълнението си на това задължение е извършил вмененото му административно нарушение. Тази словесна формулировка, намерила израз както в АУАН, така и в НП, гарантира достатъчна фактическа изчерпателност при описанието на нарушението, която да позволи правилното определяне на релевантната дата. В този случай състоянието на неправомерно бездействие е настъпило на 01.04.2024 г. - първият ден, следващ изтичането на срока, през който дружеството е следвало да внесе годишната си вноска за социално отговорно поведение.

Следователно, с непосочването на датата на нарушението в съдържанието на АУАН, не е породена неяснота при очертаването на фактическите рамки на обвинението, и допуснатият пропуск не може да бъде приет за съществено процесуално нарушение, опорочаващ административнонаказателното производство.

На следващо място, не се споделят от съда възраженията на процесуалния представител на въззивника за опороченост на производството посредством следването на неправилен процесуален ред за санкциониране на този тип прояви. Това е така, доколкото реализацията на контролните механизми по налагане на наказание за извършено административно нарушение не е поставена в зависимост на субсидиарност, а още по-малко – на алтернативност, спрямо налагането на принудителни административни мерки.