Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 22.08.2019, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
104/2019
Подписан
22.08.2019
В сила
05.03.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.112,ал.2,т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117,ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.1, т.2 и т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.1, т.2 и т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122,ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124,ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124,ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.149 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161,ал.1, изр.2 и 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161,ал.1, изр.2 и 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.30,ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.31,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.37,ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 57 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.84 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.122 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.122,ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.12,ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.13, т.20 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35,т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35,ал.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.3,т.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 48, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 73, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.73,ал.1,т.4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.7,ал.2 · Закон за счетоводството
  • чл.6, ал.1 · Закон за хазарта
  • чл. 77, ал.4 · Закон за хазарта
  • чл. 21, ал. 1 · Семеен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 22.08.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Русе, VІІІ състав, в публично заседание на първи август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 104 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК вр. чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Образувано е по жалба на И.Г.С., представляван от пълномощник - адв. В.Ф., срещу Ревизионен акт/РА/№ Р-ОЗОООЗ18000368-091 -001 /28.08.2018 г., с който на оспорващия са установени задължения за данък върху доходите на физически лица по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периоди от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г., общо в размер на 27 559,45 лв., от които: главница за ДДФЛ в размер на 17 700,73 лв. и лихви за забава в размер на 9 858,72 лв., потвърден с Решение № 366/19.12.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на РА поради неправилно приложение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Иска се отмяна на ревизионния акт в цялост и присъждане на направените по делото разноски, за които е представен списък /л.394 от делото/.

Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт З.Е., оспорва жалбата. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноски за юрисконсулт.

Производството е процесуално допустимо.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фазата на административния контрол – РА е потвърден с Решение № 366/19.12.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП, поради което е налице годен предмет на съдебен контрол. Спазен е преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл.156,ал.1 от ДОПК.

Потвърдителното решение на решаващия орган е съобщено на лицето с писмо с обратна разписка на 29.01.2019 г. /л.423 от преписката/, а жалбата до съда е изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо 12.02.2019 г. /л.424 от преписката/.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Извършената ревизия е след постановяване на Решение № 437/12.01.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна, с което е отменен в обжалваната част РА №Р-03001816003367-091-001/21.08.2017 г. на орган по приходите в ТД на НАП Варна, с който на физическото лице И.С. са установени задължения за данък по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ, за данъчни периоди:

2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в общ размер на главница 17 700,72 лв. и лихви в общ размер на 8 029,48 лева и преписката е върната на органа по приходите, възложил ревизията, за възлагане на нова ревизия на друг екип и издаване на нов РА за определяне на задълженията С. по ЗДДФЛ за посочените периоди, със задължителни указания, изложени в мотивите на решението на решаващия орган /л.64 -л.72 от делото/.

След връщане на преписката, със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-0З000318000368-020-001/18.01.2018 г. е възложено извършване на ревизия на И.Г.

***, с обхват задължения за данък върху доходите на ФЛ - свободни професия и граждански договори и др. по ЗДДФЛ за периоди:

2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. /л.1-л.3 от преписката/. ЗВР е издадена от Д. Б. К. – началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, надлежно оправомощен орган да възлага ревизии със Заповед №Д- 1249/30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП Варна, съгласно чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК /л.8 от преписката/. Със ЗВР е определен ревизиращия екип, който е различен от този извършил предходната ревизия, съответно: Г. В.К.

– главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и В.С.В. –главен инспектор по приходите. Определен е и срокът за извършване на ревизията - три месеца от връчване на ЗВР. Заповедта е връчена на РЛ на 20.03.2018 г. при отказ, надлежно удостоверен с подписа на връчителя и подписите на двама поименно посочени свидетели с адресите им, при спазване на изискванията на чл.30,ал.4 от ДОПК, видно от приложената разписка на л.1 от преписката. Със ЗИ на ЗВР № Р-03000318000368-020-002/19.01.2018 г. /л.6 от преписката/, издадена от органа по приходите - възложител на ревизията, е заменен вторият член на ревизиращия екип – като такъв е определен инспекторът по приходите Е. П. Й. Тази заповед е връчена също на 20.03.2018 г. при отказ на С., удостоверен надлежно в разписка по указания по-горе начин по чл.30,ал.4 от ДОПК - с подпис на връчителя и подписи на двама поименно посочени свидетели с адресите им /разписка на л.4 от преписката/.

За констатациите от ревизията е съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-03000318000368-092-001/25.06.2018 г. в 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. 14 дневния срок след изтичането на срока за извършване на ревизията /чл.117,ал.1 ДОПК/, със съдържанието по чл.

117, ал. 2 ДОПК /л.310- л.323 от преписката/. Срещу него не е подадено възражение по реда на чл.117,ал.5 от ДОПК от С.. Последвало е издаване на Ревизионен акт /РА/ №

Р-ОЗОООЗ18000368-091 -001 /28.08.2018 г., в предвидената в чл. 120 ДОПК форма и от компетентните органи по приходите – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК – Д. Б. К. на длъжност "началник сектор“ - възложител на ревизията и Г. В. К. на длъжност "главен инспектор по приходите" – ръководител на ревизията /л.327-л.330 от преписката/. Не се спори от страните по делото, че ЗВР, ЗИ на ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи от съответните органи-издатели, а това се установи и при извършената служебно от съда проверка /протокол от съдебно заседание на 23.04.2019 г. на л.74-л.77 от делото/.

С оглед на гореизложеното съдът прави извода, че оспореният РА е издаден при спазване на изискването за компетентност, в предвидена форма, като в хода на протеклото ревизионно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При оспорването по административен ред, с постановено решение от директора на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП, РА е потвърден.

При преценка относно съответствието на РА с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

С процесния РА на С. са определение допълнително задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, по периоди и в размери, както следва:

- данъчен период 2010 г.: главница - 538,05 лв.; лихва - 401,80 лв.;

- данъчен период 2011 г.: главница - 2720,68 лв.; лихва – 1751,35 лв.;

- данъчен период 2012 г.: главница – 13 358,00 лв.; лихва – 7229,06 лв.;

- данъчен период 2013 г.: главница – 1084,00 лв.; лихва – 476,51 лв.

Общо установените публични задължения за периода 2010 г. –

2013 г. са: главница – 17 700,73 лв. и лихва – 9858,72 лв.

Не се спори между страните, че ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 от ДОПК. В РА и в РД, при спазване на разпоредбата на чл.122, ал.3 от кодекса, във връзка с констатираните в ревизионното производство обстоятелства, администрацията е изложила съображения, че те представляват проявление на хипотезите, разписани в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. За наличието на тези обстоятелства и подвеждането им под конкретните хипотези от изчерпателно изброените в нормата на чл.122,ал.1 от ДОПК ревизираното лице е уведомено надлежно и му е определен срок от 14 дни за представяне на доказателства и вземане на становище, в съответствие с правилото на чл.124,ал.1 от ДОПК, видно от Уведомление №Р-03000318000368-113-001 от 29.01.2018 г., връчено при отказ, при спазване на изискванията на чл.30,ал.4 от ДОПК /л.9-л.11 от преписката/. С ИПДПОЗЛ №Р-03000318000368-040-001 от 30.01.2018 г., връчено при надлежно удостоверен отказ в разписка от 20.03.2018 г. по реда на чл.30,ал.4 вр. чл.31,ал.1от ДОПК /л.15 л.17 от преписката/, приходната администрация е изискала деклариране на имуществото на РЛ като същото представи предвидената в чл.124,ал.3 от ДОПК декларация. Съгласно разпоредбата на чл.124,ал.2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,ал.1 е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, а доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Основните спорни по делото въпроси са формулирани пространно в жалбата до съда, като първият от тях касае изготвения паричен поток и невключването в него на печалба в общ размер на 20 203,61 лева, получена от РЛ през 2007 година в хазартни игри по смисъла на Закона за захарта, отм. Дв,бр.95 от 24.11.2006 г., в сила от 01.01.2007г.

Оспорващият твърди, че е установил получени доходи от хазарт с представените от него разходни касови ордери /РКО/: РКО № 03/25.09.2007 г. за сумата 1 300,00 лв. /л.219 от преписката/ и РКО № 04/25.09.2007 г. за сумата от 2 200,00 лв. /стр.220, гръб от преписката/, двата издадени от ЕТ „Космос-И.В.", гр. Свищов, както и РКО № 001/05.12.2007 г. за сумата от 16 703,61 лв., издаден от „Велен" ООД с ЕИК ********* /л.219, гръб от преписката/. Жалбоподателят твърди, че органите по приходите са бездействали и не са извършили насрещни проверки относно получените от него печалби. Отделно от това смята, че неправилно е процедирано по отношение на изисканата от „Велен“ ЕООД /правоприемник на „Велен“ ООД/ информация. Писмото се е върнало с отбелязване „непознат на адреса“, като дружеството нямало посочен имейл в ИБ на НАП, но при това положение приходната администрация не е извършила връчване по правилата на чл.32 от ДОПК на искането до третото лице и предвид на това бездействие в ревизионното производство не са събрани относими доказателства. Според оспорващият, необосновано органите са отказали да признаят получените от него през 2007 г. необлагаеми доходи от хазарт в горепосочения общ размер, а това рефлектира върху размера на доходите, с които е разполагал през 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. В резултат на това е неправилен подходът на формиране на доходите му към 01.01.2010 г., което рефлектира и при определяне на началното салдо за определяне на доходите на физическото лице за следващите 2011 г., 2012 г. и 2013 г., респ. до неправилен извод за недостиг на парични средства, както през 2010 г., така и през следващите 2011,2012, и 2013 години.

Тези възражения съдът намира за неоснователни.

На основание чл. 50 от ДОПК с Протокол № Р-0З000З18000368-ППД- 001/14.06.2018 г. /л.89 –л. 90 от преписката/, № Р-03000318000368-ППД-002/14.06.2018 г. /л. 197 гръб – л.198 от преписката/ и № Р-03000318000368-ППД-003 15.06.2018 г. /л.278 гръб – л.279 от преписката/ са присъединени доказателства по извършена проверка на ревизираното лице, документирана с Протокол, кд-73, № П-03001815108083-073-001 /31.08.2015 г. /л.241 – л.246/ и

Протокол, кд-73, № ПФ-03001815000786-073-001/ 12.05.2016 г. /л.97-л.110 от преписката/, както и доказателства по предходната ревизия, приключила с издаване на РА № Р - 03001816003367-091-001/21.08.2017 г. Служебно е събрана информация от досието, чрез извършване на проверки, в хода на които са изискани документи и писмени обяснения от трети лица (чл. 57 от ДОПК), както и информация от държавни и общински органи (чл. 37, ал. 5 от ДОПК), подробно описани на стр. 6 от РД, неразделна част от РА.

При извършена проверка на ревизираното лице, документирана с Протокол № 030018158083-073-001/31.08.2015 г., проверяващият орган, който е и орган по приходите включен в ревизията по предходния данъчен акт, във връзка с връчено искане на жалбоподателя е констатирал, че от последния са представени доказателства – горепосочените разходни касови ордери за получени доходи от хазарт от ЕТ „Космос-И. В.“, гр. Свищов и „Велен“ ООД, с ЕИК ********* /л.244 и л.245 от преписката/. В същия протокол от 31.08.2015 г. проверяващият орган е констатирал, че при проверка в информационната система на НАП- Централна база данни – „Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми" липсват декларирани данни за изплатени суми на РЛ от ЕТ „Космос-И. В.“, гр. Свищов и „Велен“ ООД за период 2007 г. - 2013 г. На това основание сумите не са посочени в паричното салдо на жалбоподателя. Тези констатации са били съобразени при издаване на предходния РА срещу С. - отменения частично РА